Съобщение

Collapse
No announcement yet.

Пехотните танкове.

Collapse
X
 
  • Filter
  • Време
  • Show
new posts

    Пехотните танкове.

    Преди ВСВ е била разпространена концепцията за пехотни танкове, в хода на самата война само две държави проектират произвеждат такива :Великобритания и Германия.
    Как смятате имало ли е "почва" за такъ род машини и биха ли могли те да намерят приложение .

    #2
    Не си съвсем коректен по отношение на дефиницията.

    Пехотните танкове всъщност са първите възникнали танкове - доктрината за "танк за огнево съпровождане на пехотата" е първата исторически възникнала в хода на появата и използването им през ПСВ. След войната се развиват няколко различни доктрини за използване на танковете в рамките на сухопътната армия. Всяка от тези доктрини (тук целта ми не е толкова да ги излагам, колкото да поговорим принципно и после конкретно за обсъжданата доктрина) задава определено структурно място на танковите подразделения в организацията на армията, след което разглежда принципите на прилагането им на тактическо (и в някои случаи на оперативно) ниво, както и целите и задачите, които ще решават. Чак след това се изработва техническо задание с изискване към самите машини, които ще изпълняват ролята. В този смисъл, доктрината е идея, която намира конкретна реализация (но двете трябва да се обсъждат и разглеждат пръво отделно, за да се постигне яснота, след това във взаимовръзката им).
    Конкретно за доктрината за пехотен танк, за всички държави тя има едно и също съдържание на идейно ниво - танково подразделение, което ще бъде директно свързано организационно с пехотно съединение. В този смисъл, подобни танкови подразделения не се мислят като самостоятелни, нито ще имат каквато и да е оперативна свобода на действие извън основното пехотно съединение към което принадлежат. На дивизонно организационно ниво, е възможно подразделението да се използва като цяло или допълнително да се разчлени и придаде на отделните пехотни части.
    В тактически план групата машини трябва да действа не само съвместно с пехотата, но и да действа в нейните редове (или в непосредствена близост до тях). Основната задача на тези танкове е да оказват огнева подкрепа на пехотата с цел да повишат темповете на нейното напредване, срещу противник оказващ огнево въздействие.
    Общо взето, вкратце това е идеята, залегнала в тази доктрина.

    В различните държави, обаче, тази доктрина се излива в различни технически задания, като разликите идват най-вече от това как се предполагат основните портивници на пехотата; огневото взаимодействие, на което ще е подложена (интензитет и мощност) и от един момент нататък - как се разбира съчетаването на различните въоръжения на съответното организационно ниво.

    Великобритания:
    В предвоенния период, пехотният танк се определя така - машина, чиито темп на придвижване и оперативен обсег не надхвърля тези на пехота, дивжеща се в пеши строй. В този смисъл, използват се сравнително маломощни двигатели и се смята, че подвижността и скоростта спокойно могат да бъдат жертвани в полза на останалите тактически характеристики. Като най-важна се определя броневата защита на танка, затова тя се довежда до максимално възможната към този период. Предполага се, че танкът ще бъде изложен на интензивен огън от всички типове лека и средна полева артилерия, така че броневата защита сепроектира с оглед на това като противоснарядна.
    Интересен е подходът на английските конструктори и поректанти към въоръжението - първоначално (до началото на войната) се смята, че е напълно достатъчно подобен танк да носи само картечно въоръжение - в този смисъл, основен противник на пехотата се определя вражеската полева артилерия и картечници и танкът е предвиден да има тактическа подвижност срещу такъв тип огън, а като оснвна цел се определя вражеската пехота и лека полева артилерия (на които може да се въздейства с картечен огън).
    В началото на войната въоръжението се изменя и става стандартното танково - 2 pdr оръдие (окол 40 мм). Тъй като това оръдие има единстевно ограничено приложение за директен обстрел срещу пехота, то вероятно тази промяна е резултат от засилването на противотанковата роля на пехотните танкове в английските представи.
    По-късно сепристъпва към създаването на по-целево оборудвани пехотни танкове, като те се въоръжават със 76 мм гаубици - въоръжение изчяло предназначено за подавяне на огневи точки, артилерия и пехота (открито разположена или в леки полеви фортификации). Горе-долу това е завършекът на английската концепция за пехотен танк.
    Пехотните танкове се организират в отделни полкове и батальони се придават на пехотните дивизии. Характерно е, че те не се обучават за съвместни действия с бронетанковите съединения, както и рядко се присъединяват организационно към тях. Пехотните танкове са и единствените, които са специално подготвени за съвместни тактически действия заедно с пехотата, което се оказва много важно на бойното поле.

    СССР:
    В СССР също пехотните танкове се разглеждат като съществена част от армията. Но тенхическият подход към тях е напълно различен - смята се, че пехотните танкове трябва да бъдат евтини за производство и въоръжени за директно огнево въздействие върху вражеската пехота и лека артилерия. Същевременно, те трябва не само да повишават тактическата подвижност на пехотата на бойното поле, но и маневреността и според условията на терена. Поради тази причина се изработват леки машини, слабо бронирани (в този смисъл, предполага се, че основният им противник на бойното поле ще са вражеските картечници), с преимущестевно картечно въоръжение, но в повечето случаи предназначени за лесно преминаване на водни препятствия.
    В целият предвоенен период това е стандартният тип пехотен танк в СССР. Съответно, тези танкове се организират в роти или батальони и се присъединяват щатно към стрелковите дивизии.
    Това решение създава не малко проблеми, защото в стрелковите дивизии лиспват каквито и да ремонтно-поддържащи подразделения, които да имат ресурси или опит за тяхната поддръжка.
    Непосредствено преди войната концепцията се преосмисля в оперативен план и танковете в стрелковите дивизии се ограничават до рота, но за сметка на това се създават отделни танкови бригади, които се придават към стрелковите корпуси (една бригада на всеки) за оперативно взаимодесйтвие. Впрочем, идеята не е нито изпълнена докрай, нито има свидетелства да са предвиждани и провеждани сериозни учения за съвместно оперативно взаимодействие. В тези бригади се предвижда да има пердимно средни танкове, с леко артилерийско въоръжение.

    Във Франция нещата гравитират към британския вариант, като се предполага пехотните танкове да бъдат организирани в батальони и да бъдат придавани към пехотните дивизии. Но няма чак такава яснота за техническите изисквания към тях - използват се както разработените като класически (в ПСВ смисъл) пехотни танкове - Бис-1, така и средни машини. Част от калсическите пехотни танкове се организират и в новосформираните механизирани дивизии.

    В САЩ няма особена яснота по въпроса, но характерно за тях е, че не разработват специфичен пехотен танк. Въпреки всичко, доктрината на армията разглежда танковете като общо противопехотно оръжие, като офанзивното им въоръжение се проектира с оглед на основни цели пехота/полева артилерия.

    В Германия не се разработват пехотни танкове и може спокойно да се каже, че доктрината няма почва. В немската доктрина, танковете са въоръжение съсредоточено изключително и само в бронетанковите части, което не може да бъде разхвърляно сред пехотата.
    Но въпреки всичко, там се стига до друг подход към проблема, макар че той не следва доктрината за пехотен танк, а излиза от артилерийските среди и немските тактически доктрини от края на ПСВ - щурмовата артилерия.
    По същество самоходното оръдие, защитено от броня не е танк и в немската армия е приоритет на артилеристите. Съответно, ползват се основно два типа такива установки, като и двете поризлизат директно от щурмовата и полковата артилерия - открити самоходни установки с бронева рубка, в която е сложено 150 мм пехотно оръдие и напълно закрити самоходни установки с 75 мм гаубица. Първите се използват строго като полкова артилерия (т.е., тактически взаимодействат на ниво пехотен батальон/полк (организационно са на полково ниво)), докато втори имат по-голяма тактическа свобода, защото се използват в рамките на отделни дивизиони, най-често прикрепени към организационната структура на моторизираните дивизии.
    В този смисъл, добре ще е да се каже, че немците нямат пехотни танкове, а имат мотопехотни самоходни оръдия, които изпълняват сходна функция.
    Впрочем, в хода на войната основните цели, сотящи перд самоходната артилерия се променят и тя все повече се развива в нов клон - развитие на ПТ артилерията.

    Всичко това е по-скоро принципно как стоят нещата. Инак може да се каже, че през ВСВ концепцията за пехотен танк доста се развива и в края на войната вече се е разделила на няколко отделни варианта - щурмова машина (тук се смесва с една друга кнцепция - тази за тежък щурмови танк, която обаче има различен произход), въоръжена с тежко оръдие за директен обстрел на дълговременни отбранителни съоръжения; инженерен танк въоръжен с огнемет; танк/асмоходно устанковка с противоснарядно брониране и пехотно оръдие или гаубици с калибър 75-100+ мм. В общи линии, от тези три варианта само послединя може директно да се проследи от пехотните танкове като доктринално развитие.

    Comment


      #3
      дефиниция

      Инак, ако продължим обсъждането от гледна тока на смисъла, то, да, определено има смисъл от подобен род машини, т.е., самата доктрина (противно на общоразпространеното мнение) съвсем не е загубила смисъла и съдържанието си към ВСВ или в следващите 3-4 десетилетия след нея. Но това, което се е изменило са тактико-техническите изисквания към машините, произвеждани по тази доктрина.
      Общо взето, оказва се, че за огнева поддръжка на пехотата (т.е., най-общо казано, за осигуряване на тактическата й подвижност) са необходими по-скоро оръдия на самоходно бронирано шаси. С оглед на поразяване на основните цели на пехотата (вражеска пехота в укрепления, огневи точки, артилерийски единици за директен обстрел) тези машини би трябвало да се въоръжават с достатъчно мощни оръдия с ниска началана скорост на снаряда и голяма огнева маневреност (в този смисъл, все още пехотните оръдия с ъгъл на вертикално възвишение до 75 град. и разделно зареждане са най-добри, най-универсални) - т.е., гаубица 75 -120 мм.
      С оглед на това, че един от основните противници заплашващи атакуваща пехота на открито са вражеските бронетанкови подразделения, то "пехотният танк" трябва да разполага с противотанково въоръжение, способно да поразява сигурно вражеските бронирани машини поне до 1000 м. Т.е., изискванията към въоръжението са досат противоречиви (колкото по сеприближаваме към съвремието, толкова повече към това трябва да се прибави и зенитно въоръжение).
      Съответно, най-разумно е (както става и на практика) да бъдат използвани няколко машини с целево модулно въоръжение.

      Впрочем, ако си говорим за реалното развитие на нещата, то наследникът на пехотните танкове е съвсем очевиден - Бойната Машина на Пехотата.

      По отношене на броневата защита, "пехотният танк" (ПТк) трябва да е напълно защитен от форнтален и фалногви огън ан основните противотанкови оръжия на противниковата пехота, както и от най-масовите и единици полеви огневи средства на ниво батальон/полк/дивизия.


      Впрочем, ако разглеждаме нещата от гледна томка на стратегическа ефективност, то трябва да се отбележи, че концепцията

      Comment


        #4
        Много подробно си описал различните доктрини за което :nworthy: . Аз имах предвид конкретно британска концепция за пехотен танк.
        И понеже има навика да се правя на специалист по всичко ще те коригирам, на британските пехотни танкове (чърчил в частност) се поставят и 95мм гаубици.
        А в германия също се разработват пехотни танкове (вече уточних че става дума за британската концепция) и дори се произвеждат серийно. ха познайте що е то.
        Но основната идея на темата беше да обсъдим дали е имало нужда от така ва машина.

        Comment


          #5
          Впрочем, ако разглеждаме нещата от гледна точка на стратегическа ефективност, то трябва да се отбележи, че концепцията за "пехотният танк" изиграва общо взето негативна роля в предвоенния период на развитие. Проблемът е, че основното оперативно ударно средство на суохпътните войски се оказват танковите и мех/моторизирани дивизии, към които ПТк няма никакво отношение. Т.е., това са средства,които намаляват средствата хвърлени за усилване на основата на суохпътната армия.
          Погледнато от стратегическа гледна точка, армиите от ВСВ са преди всичко пехотни армии, като пехотните им съединения осигуряват основната устойчивост на фронта, макар да имат по-скоро косвено отношение към офанзивните операции. Разработването и придаването към тях на ПТк подразделения решава възникналите през ПСВ тактически проблеми на пехотата, като определено увеличава нейната настъпателна мощ. Но има съвсем косвено отношени към оперативната й подвижност (макар и то да е решаващо от гледна точка на тактическата), т.е., това средство не е достатъчно за да върне на пехотата ролята на основно офанзивно средство. И в този смисъл средствата вложени в ПТк се оказват излишен лукс за страна, която провежда основно офанзивни операции. Макар че, когато вълната се обърне и дадената държава започне да води стратегическа отбрана тези танкове са оказват одстатъчно ефективни, защото повишават и отбранителните възможности на пехотата. Но важното е, че в отбрана пехотата може да бъде съществено засилена за сметка на артилерийски средства (които са общо взето по-евтини). Докато ПТк са и жизнено необходими единствено в нападение (където ползата от артилерийските средства за директна огнева подкрепа е значително по-малка и най-вече осигурява по-бавен темп на тактическо придвижване).
          При това, същестува и същественият проблем, че с оглед на количеството пехотни съединения, небоходимото количество пехотни танкове за екипирането им е твърде голямо и сериозно би засегнало програмата за въоръжаване на танковите войски.

          Ако трябва да обобщя, когато дадена държава възнамерява да използав предимно пехотни съденинеия в атака, може би правилно ще е да се наблегне на ПТк. Но инак, трябва да се търси баланс. Впрочем, във Вермахта постигат много приемлив баланс, при които тяхната версия на ПТк (е, не директно по тази доктрина, но достатъчно близо) се включва само в пехотните съединения имащи оперативно офанзивно значение - моторизираните дивизии. Докато стандартните пехотни съединения остават без каквато и да е бронирана техника (т.е., традиционно съчетания от артилерия и пехота).

          Comment


            #6
            Да, знам ги, но гледах в подробностите да съм по-събран - съсредоточих се на друго. Инак знам, че по-късно слагат и по-големи калибри гаубици - но основно използват (да речем, до 43-та) по-скоро пехотни танкове с 3" гаубици.

            А аз поне не се сещам за кои немски танкове говориш? Pz IV съвсем не са по-британската доктрина разработени, ако тях имаш предвид. Същото важи и за "Тигровата" серия - тук отново става въпрос за съвсем друга доктрина.
            Ако пък става въпрос за ранните серии - Pz I/II - те също никога не са се разглеждали в тази роля (впрочем, те са си обсъждани именно като учебни машини извън всякаква бойна доктрина, по-късно им присвояват разузнавателна роля).
            Ако имаш предвид късните Pz III със 75 мм гаубица, те също не са пехотни танкове в който и да е смисъл на доктрината.

            Comment


              #7
              Хе хе. Знаех че няма да познаете. (хм. защо ли използувам множествено число като само с тебе си говорим?). Ето подсказка

              Comment


                #8
                Ааа, сетих се аз. Попадал съм на тази машина. Но доколкото си спомням, тя не е произвеждана масово, а е била в съвсем малка серия. Но наистина се е използвала донякъде като пехотен танк, но все пак - не на фронта. Ако правилно си спомням, с нея са екипирали малки подразделения на полицейските дивизии, които са се борили с партизаните в тила. Самата машинка беше разработка на базата на Pz I, но с много засилено брониране (май фронта беше към 70-80 мм, ако правилно си спомням) и традиционната купола с две картечници, но също с преработена защита.
                Е, затова си прав, но все пак не е армейска машина .

                Comment


                  #9
                  StuG са най-доброто решение за поддръжка на пехотата
                  albireo написа
                  ...в този форум... основно е пълно с теоретици, прогнили интелигенти и просто кръчмаро-кибици...

                  Comment


                    #10
                    Изпробвана е на фронта. Даже руснаците си хващат една трофейна.
                    ПОЛИГОН
                    ТРАКТОР, ВОЗОМНИВШИЙ СЕБЯ «ТИГРОМ»
                    М.Свирин.

                    Еще осенью 1939 г., в ходе Польской кампании, Управление Вооружений сухопутных войск Германии (Heereswaffenamt) выдало задание фирмам Даймлер - Бенц (Daimler - Benz) и Краусс-Маффей (Kraus - Maffei) на разработку концепции специализированного <полицейского танка> для поддержания порядка на оккупированных территориях.

                    Танк, получивший индекс VK 1801, должен был иметь достаточно толстую броню, чтобы выдерживать попадания бронебойных пуль противотанковых ружей, а также снарядов легкой и противотанковой артиллерии.



                    Захваченный немецкий танк PzKpfw I Ausf F (VK 1801)
                    Но прочие требования к новому танку были очень противоречивы, а задание - неконкретным. Проект, начавший вырисовываться уже зимой 1940 г., был вскоре отложен, как неприоритетный и к нему вернулись почти через два года.
                    В конце 1941 г., когда начали ощущаться активные действия партизан на Востоке и на Балканах, проект VK 1801 был откорректирован в сторону увеличения допустимой массы (свыше 20 т.) и толщины брони (не менее 70 мм).
                    Основным полем деятельности танка теперь считался лес и потому особое внимание обращалось на хорошую проходимость в условиях бездорожья и малые габаритные размеры.


                    --------------------------------------------------------------------------------



                    PzKpfw I Ausf F (VK 1801). Вид сбоку. Сборка танков началась 1942 г. Корпус для них был спроектирован и изготовлен на фирме Даймлер-Бенц, причем толщина его брони в лобовой части была доведена до 80 мм (отечественные отчеты дают толщину лобовой брони танка 82 мм). В качестве силовой установки в танке был применен двигатель HL 45P фирмы Майбах (Maybach). Ходовая часть этого <малютки>, по весу сравнявшегося со средним танком Pz III (21 т), была спроектирована на фирме Краусс-Маффеи под руководством Э.Книпкампа и представляла собой как бы уменьшенную копию таковой от танка <Тигр>. Экипаж насчитывал 2 человек, а вооружение - спарку пулеметов MG 34.

                    Всего к исходу 1942 г. было изготовлено 30 таких танков, получивших индекс PzKpfw i Ausf F, которые ввиду недостатка боевых машин на фронте, выступили и в несвойственной им среде. Так 8 танков было направлено в 1 танковую дивизию на Восточный фронт, где по крайней мере три из них попали в руки советскиз войск в более или менее нормальном состоянии (правда у одного был неисправен двигатель). Остальные эпизодически использовались для охраны тыловых коммуникаций в России и Югославии, где показали себя неплохо.

                    Подвеска танка обеспечивала ему очень мягкий ход, хотя скорость его движения была небольшой. Благодаря широким гусеницам танк имел сравнительно невысокое удельное давление на грунт и потому его проходимость превосходила таковую у прочих <панцеров>.


                    PzKpfw I Ausf F (VK 1801). Хорошо виден "берлинский медведь" на корме танка
                    При испытании корпуса одного из захваченных PzKpfw I Ausf F обстрелом он оказался куда более стойким, чем танк PzKpfw IV. Этому способствовало то обстоятельство, что геометрические размеры броневых листов корпуса были маленькими, а система их крепления более жесткой, чем у многих других танков. Многие наши современники высмеивают <эту каракатицу>, справедливо подвергая критике ее боевые возможности на поле боя, но они забывают, что этот танк был предназначен отнюдь не для борьбы с себе подобными, а против партизанских соединений, на вооружении которых не предполагалось тяжелого вооружения и бронированной техники.
                    Являясь поклонником всяческих <моральных уродов>, я абсолютно убежден, что этот <трактор, возомнивший себя Тигром>, как никто другой хорошо отвечал своему назначению. Возможно, что такие малоразмерные, хорошо бронированные и вооруженные пулеметами танки, могли бы пригодиться для участия в боевых действий в Афганистане, Чечне и Урюпинске.

                    Comment


                      #11
                      Щуговете нямат достатъчна защита да съпровождат пехотата под въздействието на всички гадости. На мен лично ми допадат пехотните танкове като концепция. Като стана въпрос за въоръжение, май вече е сме говорили за това че танка няма за първостепенназадача борбата със себеподомни (главно по икономически причини) а за другите цели въоръжението на настоящите пехотнои танкове е било достатъчно, дори ако сте забелязали при Шерман се е отдавало предпочитание към противопихотната специализация на въоръжението (ако и танка да едалеч от пехотните). Относно модулноста за която говри Голум, ами на британски тя е реализирана, Чърчил има сума специални модификации, като "Крокодил" за мен е идеалната за пехотен танк.

                      Comment


                        #12
                        цитат:
                        толщина его брони в лобовой части была доведена до 80 мм (отечественные отчеты дают толщину лобовой брони танка 82 мм).

                        не , че 2мм разлика са от някво много голямо значение но според едни източници Тигър имал фронт броня 100мм , а други споменават за 102мм , страни горе 80,82 , страни долу 60,62 и т.н също и др. машини.
                        кое е достоверно и от каде се получава тази разлика ???

                        Comment


                          #13
                          ама това горе не е тигър.

                          Comment


                            #14
                            RAMMSTAIN, нямам си и идея защо често се срещат такива разлики, но наистина са масово явление. Но наистина са напълно несъществени, така че няма голям смисъл да ги обсъждаме, а още повече да прекаляваме с въпросителните около тях .

                            Добре, Гоги, но 30 бройки не са серия и танкът никога не е бил предназначен за действащата армия и фронта, т.е., няма смисъл да го обсъждаме в тая графа, освен като евентуалност. Но според мен - лоша евентуалност.

                            Щурмовото оръдие има много добри показатели, най-вече от гледна точка на стойността, така че наистина е по-добро при сложна стратегическа ситуация или например ако искаме всяко пехотно съединение да си има собствен батальон ПТк. Но е и по-малко универсално. Инак концепцията е хубава, но в стратегически план е губеща, в сравнение с останалите (особено ако трябва да се избира къде да се съсредоточат усилията).

                            Ако говорим за съвременността, то БМП-тата са продължение на концепцията за пехотен танк, при това - смислено продължение, което някак много елегантно обощава концепцията. Още повече, че при тях е напълно реализуем вариантът с модулното въоръжение.
                            Впрочем, има много за обсъждане, ако ще разглеждаме нещата след ВСВ и мястото на концепцията .
                            Например, в съвременните условия, когато се предполага пехотата да се използва оперативно на части от по батальон най-често, в мисии в град или сложни условия, най-подходящо би било да се създадат някакви конверсии на стари танкове в БМП-та. Т.е., да се съчетае защита като на сравнително модерен танк, с транспортните възможности на бронетранспортьор и модулно въоръжение (с основна противопехотна насоченост - може би да се върнат пехотните оръдия, но безоткатни и с по-голям калибър; автоматичните гранатохвъргачки, които напълно заместват ротните минохвъргачки; и разбира се - тежките картечници).
                            А очевидно леката пехота не се нуждае от друга съпровождаща машина, освен евентуално въздушна - тежко брониран транспортен вертолет с щурмови възможности, да речем. Това също би могло да се превърне в съвременна концепция за "пехотен танк".

                            Comment


                              #15
                              razlikata e zaradi proizvodstwenite toleransi. i 100mm i 102mm shte e ednakvo viarno shtoto debelinata na plochata varira niakude mejdu dvete cifri.
                              albireo написа
                              ...в този форум... основно е пълно с теоретици, прогнили интелигенти и просто кръчмаро-кибици...

                              Comment

                              Working...
                              X