Знам че повечето смятате че качеството на желязото няма голяма значение и поради това се концентрирате основно върху тактическите прийоми. Но аз си обичам хардуера, а мииттуерае способен само да окепази хубавата машина. Тази тема посвещамам именно на машинарията, на това как се отразяват различните идеи вложени в нея на характеристиките.
-
-
Технически и технологични решения в АБТ
Леенето.
В последно време се водеше дискусия за предимстват на кованата,валцованата и лятата броня, поради тази причина ще започна с леенето като процес събрал най-много негативизъм.
Положителни черти:
-възможност за изработка на детайли с много сложна форма и голяма диференциация на дебелината.-това води до възможност за придаване на оптимална форма на детайла и правилно разпределение на дебелината (нещо невъзможно при другите процеси. с прилагането на горното едновременно се получава голяма икономия на маса (поради оптимизиране на обема и избягване на неизползуваемите места по ъглите) и максимално възможна защита при отделената маса-поради прилагането на максимална дебелина в най-застрашените места и изтъняването не до там отговорните.
Горните предимства са най-зебележими при куполите защото те са с най-сложна форма, летите куполи отстъпват своите позиции едва с навлизането на комбинираната броня.
При леенето могат да се получат и детайли с по-голяма дебелина в сранение с другите процеси защото с нарастването и за обработката са нужни все по-мощно преси, докато при леенето такъв проблем не се наблюдава (съвсем не случайно повечето от първите танкове с противоснарядна броня са предимно лети), недостатък е че с прекомерното увеличаване на дебелинатра се влошава кристалната структора но това е лесно за корекция с последваща термообрработка. -
Е, не забравям, че негативизмът към лятата броня беше породен от едно основно нейно отрицателно качество - по-ниската й устойчивост на кинетичната енергия на бронепробиващите снаряди, предизвикана най-вече от по-ниското качество на получената чрез леене стомана в сравнение с останалите методи. Това оспорваш ли го?
Инак никой няма да отрече несъмнените й предимства от гледна точка на значително по-ниска себестойност на съответните детайли и по-голяма възможност за оформяне (и най-общо казано, по-голяма свобода на дизайнерските решения във връзка с това).
Между другото, това като въпрос, защото в момента не се сещам - май през втория период на войната всички съветски танкове са с лети куполи. Докато немските май през целия период ползват куполи, сглобени от стоманени листове по някой от другите методи. Не се сещам как е при британците и сащианците, но май там има от всички типове. Говоря най-вече за куполите, защото корпусите по-рядко имат лети детайли (а май не се сещам за някой корпус, който да е изцяло лят, макар че не съм сигурен).Comment
-
Швабците не правят лети чаркове защото нямат достатъчно легиращи материали, иначе с тяхна помощ характеристиките на двата вида стомани се изравняват, съвсем не случайно митичните А9 и А10 са изцяло лети.
На Шерманите купола е лят, на част от модификациите и горната част на корпуса.
Матилда с лята купола, част от Чърчилите също. Изцяло лят е S35. на другите френски машини също се използува голямо количество лети детайли.Comment
-
Торсионното окачване:
Основно предимство е че осигуряват по-плавен ход и по-висока скорост на движение., това обаче все още не дава възможност да се води огън от движение (визирам Пантера и Тигър) поради липсата на стабилизатор. Недостатъци: заема доста обем а също така повишва височината на бойното отделение, доста са сложни за изработка и монтаж освен това ревмонтът при повреда е доста труден (не случайно на меркава се използуват пружини) наличието на торсиони на дъното на бойното отделение затруднява придаването на коритообразн форма на дъното, и повишаване на неговата съпротивляемост срещу мини.
Според мен идеалният вид окачване за ВСВ би бил този приложен на PZ4 или Шерман.Comment
-
окачването на Pz IV е дървена работа. Торзиона вдига височината с някакви 20см, не е фатално. Защо според теб всички съвременни танкове са с торзионно окачване? Вкл. съветско-руските?albireo написаComment
-
Защото както казах осигурява по-добра мобилност. На Pz4 move da e dyrwena обаче е лесно за експоатация, и лесно се ремонтира. А тези 20см са 10% от височината и съвсем не са така бесобидни както изглеждат защото водят до увеличаване височината на корпуса а от там и височината на броневите плочи, примерно за танк с размерите и дебелината на бронята на Пантера това значи към 2 тона допълнително. Но основните причини са че е значително по-трудно за производство и експоатация.Comment
-
Е, специално за немските танкове от ВСВ бойното отделение така или иначе е много по-високо от чисто ергономични съображения - разчетът се прави според постигането на максимално удобство за екипажа (което означава, че се стремят към относително по-голям задброневи обем), което в случаят със зареждащия дава тъй или инак голяма относителна височина (много по-голяма от тази на съветските танкове, където принципно е избрана друга концепция - максимално свит задброневи обем, за да се постигне намаляване на необходимата броня (общо поевтиняване на машината, съчетано с намаляване на тежестта, което води до други подобрения) и да се намали уязвимостта на танка (за сметка на по-малките габарити). Това обаче се прави за сметка на удобствата на екипажа). Така че изборът на окачването точно за това не играе принципна роля при немското танкостроене от този период. Инак струва ми се, торсионното окачване заемаше е много повече вътрешно пространство.Comment
-
Da обаче торсионно окачване ще ти даде ДОПЪЛНИТЕЛНИ 20 санта, то не може да се впише във вече похарчените. Евентуално между торсионите може да се сложат резервоари, но не и при схемата на Тигър и Пантере, там просто няма място.Comment
-
Чакай малко, тук не те разбирам. Защо да не може да се впише във "вече похарчените"? Доколкото си спомням (поправи ме ако греша) торсионното окачване не заема цялото дъно на корпуса, а само сравнително малка част от него от двете му страни. Т.е., това няма много общо с височнината на бойното отделение, според височината на зареждача (и нормалните му ословия за работа), така че двете не въздействат кумулативно на височината на бойното отделение. Поне на мен така ми се струва, ако не е така, поправи ме. Или поне се вписва в повдигането на бойното отделение, причинено от компоновката на немските танкове.Comment
-
Ще те поправя защото грешиш
Торсионното окачва предтавлява прътове които работят на осукване и заемат цялата широчина на машината защото се закрепват към отсрещния борд на корпуса. Поради тази причиа машините с торсионно окачва имат малко разминаване на колелата.Не се вписва в компановката на нем. танк поради горепосочените причинипросто карданут не може да мине между торсионите и се налага да бъде повдигнат над тях, т.е. не може да се мине метър
Comment
-
Червените "неща" на дъното са торсионите. А това е Ис 2
Comment
-
nemskite tankowe stawat wisoki edno zarad torziona i dwe zarad kardana nai-weche. Sherman shto kat ne e s torzionno okachwane e tolkoz wisok? Shto IS-2 kat e s torzion ne e tolkoz wisok? Ostawi torziona na mira.
btw sega se setih koi moderne zapaden tank ne e s torzionno okachwane - Merkava.albireo написаComment
-
Шермън е толкова висок защото е със звездообразен двигател и карданът минава мноого високо.В твоята сметка 1 и 2 не са взаимосвързани и се наслагват, не се припокриват. От съвременните танкове поне един се сещам още дето не е с торсиони. ЯВпонския тип "90". ако се напна и още може да се сетя.
Защо да оставям торсиона на мира? Все пак темата е за това да се разгледат предимствата и недостатъците на рзлични технически решения, а торсионът е едно от тях.Comment
-
Type 90 ima smeseno - srednite rolki sa s torzioni, a 1 i posledna sa s hidropnevmatichno.
Merkava ne e s torzioni shtoto e na bazata na Centurion.
btw T-34M triaashe da e s torzioni sushto dokolkoto si spomniam.
a az imenno che se naslagvat gi davam primerite.
torzionite kazvam da gi ostavish shtoto predimstvata im iavno sa poveche ot nedostatucite shtom vsichki minavat na tiah.
a kakvo tolkoz slojno im e v poddrujkata?albireo написаComment
Comment