Броня - 1916 - 1945г.

[gollum]

Е, приведох го като разлика с отливането на броня/броневи детайли, защото в този случай обработката приклучва с получаването на въпросните отливки. Във втория има и последваща обработка, което очевидно прави процеса по-сложен (и сътоветно - по-скъп).

[RAMMSTEIN]

За кирилицата

както и да е в протоколите има много малко инфо за металургия , а за ковачни машини няма нищо .

при коването( както и при валцуването но по-малко) се изчиства лятата заготовка от получаващите се при обикновено леене шупли( пори`мехури`образувани от газовете и др. които се отделя при терм.обработка) като се получава по-качествена кристализация.

[RAMMSTEIN]

комбинацията от какъв вид брониране би бил наи-добър за защита на машините от ВСВ

200мм/0` фронт рубката на Фердинант/Елефант или
100+100мм/0` корпуса на Фердинант/Елефант
или друг вариант 100+100мм с разтояние между тях 200мм ( толкова кат че ли беше на Pz.III м/у 20мм+50мм)

при което сумарно пак да дават една стоиност
като плочите са от кована лицево закълена броня
???

[gollum]

Е, хъм, това е много общ въпрос - зависи от конкретната машина, за какво е предназначена, аккви са възможностите на основните й противници на бойното поле и т.н.
Инак, наличието или отсъствието на разстояние между броневите плочи доста силно влияе на степента на защитата (свързано е с калибъра на снаряда и големината на разстоянието между двете плочи).

[RAMMSTEIN]

защитата да се явява такава , че издъра на възможно по-голяма част от номенклатурата на боеприпасите.

защитата с 100+100мм с разстояние( да се разбира не конкретна стоиност на плочата , а като приблизително еднаква дебелина) изглежда възможно наи-добра но малко тромава (все пак ако се ограничи за фронталното брониране изглежда възможно особенно за СУ-та).

едната плоча да служи като първи щит в които да се разрушава върхът( вероятния основен противник с наи-голяма ефективност боеприпас с висока начална скорост и твърда сърцевина ) и основната част от боеприпаса както и да се отнема и пренасочва кинетична енергия .

при положение , че пробие първата плоча часта от боеприпаса която е останала ще носи пред себе си и част от бронята( задната по-слабо закълена броня от плочата ) един вид върхът на боеприпаса ако го има все още ще си намали допълнително ефективността и удърът от летящите осколки от бронята и боеприпаса върху втората плоча ще е с много по-малка сила и концентрация която вероятно нама да доведе и до задброневи ефект в втората плоча .


но това е много относително и зависи от конкретния боеприпас и бронята която трябва да се конструира против него.

[Gaden Gogi]

Ами това дето го описваш се нарича разнесена броня и се използува сравнително масово след ВВ2, а пропорциите които сочиш са точно същите на Меркава, т.е. два листа с дистанция между тях равна на дебелината на листовете, разликата е че на Меркава плочите са по 75мм

[gollum]

Ако правилно си спомням, пространството между плочите не е празно, а е запълнено с абсорбиращ материал, който поема и разсейва реактивната кумулативна струя - това по-принцип на съвременните типове броня, но предполагам, че и при "Меркавите" е така.
Що се отнася до бронята, при която има празно пространство между две плочи - мисля че имаше подобна дискусия на форума tank.net - Империал може да даде линк или да цитира докъде са стигнали.

[Gaden Gogi]

когато пространството е запълнено (с керамични блокчета, въглеродни влакна или друго) това вече е комбинирана броня, нарична също Чобхем, по името на института където е ресърчната.