Броня - 1916 - 1945г.

[RAMMSTEIN]

Всичко за бронята на танковете , бронраните нашини , ДОТ-ве и др. през периода на първото бойно използване на танка до края на ВСВ.

като начало коя държава използва в бронираните си машини от предвоененния период( преди ВСВ ) броня която сравнена с други такива (при еднаква дебелина , и ъгъл на разполагане )да осигуряват наи-добра защита на екипажа.

[Imperial]

значи с условието че сравняваме хипотетично качеството на броните и се абстрахираме от дебелини и ъгли, то немската излиза на преден план. Особено когато започват да прилагат "лицево закаляване" (някой ако ми даде точен превод на face hardening цена няма да има), което прави пробива от бронебоен снаряд с по-нискокачествен връх доста трудно. Освен това Тигър има най-висококачествената бронева стомана от всички танкове от ВСВ.

Освен това, чисто компоновъчно предноразположените скоростни кутии осигуряват допълнителна защита от екипажа, но това е малко извън темата за броните.

[RAMMSTEIN]

според съветски и немски данни наи-качесвената броня е тази на
Ferdinand/Elefant 200мм фронт.броня на рубката е била морска(корабна , взета от флота) това е било кована броня( от Krupp )което значително и покачва показателите сравнена с др.начини за изготвяне на броня.интересно е да ли има данни като сравнение на примерно плочи с еднаква дебелина колко като отношение или % е по-добра кованата броня на колко отговаря???

[Imperial]

да, има разни коефициенти, срещал съм ги, но трябва да потърся.

[gollum]

Аз доста се рових веднъж около този проблем и от нещата, които прочетох излиза горе-долу следното:

*) има си специална единица за мерене на твърдостта на стоманата, като има огромно значение колко е дебел листът - при по-дебели листове твърдостта е общо взето по-ниска (проблемът бил чисто металургичен). Т.е., принципно броневи листове с дебелина 40-50/70 мм могат да бъдат направени поиздръжливи, отколкото тези със значително по-голяма дебелина.

*) в началния етап на войната общо взето всички страни използват лицево закалена броня (т.е., специално се закалява по един или друг метод (мисля имаше изброени поне три различни метода), така че има твърдост с 100-200 единици по-висока от тази на задните пластове). Съответно, плюсът е, че ако върха на снаряда е от стомана с по-ниска твърдост той ще се разруши и снарядът няма да навреди на бронята.
Там се изтъкваше, че този метод има и някои минуси - създавали се вътрешнинапрежения между слоевете с различна твърдост и закалка, в резултат на които ако снарядът пробие дори само закаления слой, задните слоеве се напукват или пръсват като осколки навътре.
За борба с лицево закалената броня се изготвят и приемат от всички страни и специализирани боеприпаси - те имат специален бронебоен накрайник, заварен над стандартната сърцевина, който се изработва от стомана с много висока твърдост - негова е задачата да пробие закаления пласт, след което основното поражение се нанася от останалата част на снаряда.

*) като типове броня, освен повърхностно закалената (face-hardened) има:
- лята броня (cast)- тя е най-ниско качествена, но и най-евтина;

- както се разбра - rolled или валцована (листова) броня - не съм кой знае колко наясно, но все пак би трябвало да е по-скъпа малко и по-ефективна (донякъде) от лятата. Важното е, че вероятно с тази технология могат да се постигат много разнообразни като дебелина листове?

- кована броня - следващата по качество - тя се прави, като първо се отливат по горната технология специални блокчета, които след това се разплескват с много сложни и скъпи преси (от типа на пресата зависи колко дебели листове може да прави). Тя е значително по-издръжлива от лятата, но пък е и по-скъпа. При нея също могат да се запазят известни структурни разлики между повърхностите и сърцевината на броневите листове.

Впрочем и лятата, и кованата могат да бъдат подлагани след това на повърхностно закаляване, т.е., има лята, повърхностно закалена броня и кована, повърхностно закалена броня.

- следва хомогенната броня - разликата е, че при нея всички слоеве на броневата стомана имат е дна и съща твърдост и устойчивост, което премахва вътрешните напрежения и съответно, многократно редуцира възможността за напукване или пръсване навътре на вътрешните слоеве броня (защото няма вътрешни слоеве ).

Мисля че това са основните типове броня, които са се ползвали в танкостроенето. Но твърдостта на стоманата далеч не бил единственият важен фактор - като реалната бронепробиваемост е въпрос на изчисления в системата броня/разположение/снаряд.

[RAMMSTEIN]

rolled - е валцована броня , която се оказва , че отстъпва на кованата , явно има разлика.
при кованата броня да се достига до по-голяма плътност на плочата(листа).

[gollum]

Хъм, тук грешиш, ИМХО - кована и вацована са две названия за едно и също нещо. Поне процесът е един и същ - използва се гигантска преса, която кове (или по-скоро пресова ) блокчета от лята броня.

[Gaden Gogi]

Охо, гледам за металургия си говорите. Айде и аз да се обадя. Първо за твърдоста тя се мери по няколко метода като прунципът е че фигура (пирамида, сачма, конус) изработена от твърд материал (диамант) се притиска към замерваната повърхност, като в зависимост от приложената сила и площата на отвора се определя твърдостта, има и друга система при която твърдостта се определя от височината на отскачане на съчма пусната върху замерваната повърхност. Измерва се твърдост по Брунел, пихтер и т.н.т
За закаляването:това е обработка при която повърхността се насища с въглерод и в резултат се повишава твърдостта (вече беше спометато това до какво води) на закаляване могат да се подлагат всякакъв вид заготовки, процеса наистина води до вътрешнии напрежения но именно за това се прилага извръщане и страреене при които тези напрежения изчезват.
Относно леенето:това е най0съвършенния формообразуващ процес, той дава възможност да се получават отливки с много сложна форма и диференцирана дебелина. Естествено има и недостатъци и те се отразяват на качеството на отливката. Тези недостатъци са породени от кристалообразуването при изстиване на отливката, ако се лее във форми от леарска пръст е много трудно да се управлява процесът на кръстализиране и кристалите се получават твърде големи което води до нееднородни свойства на детайла (в случая бронята), изход от това е използуването на изкуствени кристализационни центрове (от метали с по-голяма температура на топене) което води до оптимизиране на кристалната структура. друго решение е леенето в кокили с принудително охлаждане. и/или допълнителна термообработка.
Ще продължим след кратка пауза за реклами.

[Gaden Gogi]

Хъм, тук грешиш, ИМХО - кована и вацована са две названия за едно и също нещо. Поне процесът е един и същ - използва се гигантска преса, която кове (или по-скоро пресова ) блокчета от лята броня.

Ама хич не си прав, коване и валцоване са много различни процеси, коването се извършва с ковашка преса докато валцоването е с валци и посъщество представлява прокарване на заготовката между два или повече валяка, мног разпространен и удобен процес.

[gollum]

Възможно е. В речникът, в който гледах "rolled" беше преведено в такъв смисъл.
Ок, в такъв случай валцоването ще произвежда по-некачествената броня, тъй ли (в сравнение с коването)? Защото доколкото разбирам, валцоването се извършва веднага след леенето - т.е., докато металът е полуразтопен, докато това, което съм описал по-горе (извадих го от някаква дискусия по въпроса) ще да е по-скоро коване - защото нямаше данни предварително излетите блокове да се загряват или стопяват преди коването. Даже първо се охлаждаха и след това. Но пък не беше използван термин, който да може да се преведе еднозначно като "кован".
Тъй или инак - тук грешката е моя - аз и без друго първо бях написал "кован" и после добавих "валцован", щото ми се видя подходящо .

Впрочем, там се споменаваше и някакъв много ефективен и бърз метод за закаляване с електролиза (или нещо от тоя сорт), който се прилагал от руснаците през втората половина на ВСВ - но пък бил доста енергоемък.

[Gaden Gogi]

Много е неприятно да се превежда тясно специализирана литература, предполагам че от там идват такива недоразумения. Валцоването може да бъде както студено така и горещо и изобщо не е нужно да бъде непосредствено след леенето на стоманата. Това не е електролиза(така се нанасят тънки покрития, примерно цинк, хром или се получава акумулатор) по-скоро (предполагам защото не съм запознат със случая) става въпрос за електродъгова пещ, и това е наистина мнооого енергоемко. принципно масово се използуват пеци на кокс. Ако да бях знаел че ще се води такава дискусия докато бях в отпуска щях да изровя учебника по МТМ (материалознание и технология на металите) и да го донеса , беше ми много любим предмет в първи курс

[gollum]

Е, съгласен съм. При това - аз съм хуманитарист и съвсем не ми достига инженерно образование, тъй че ще се радвам ако някой, който знае нещата отвътре ги разясни. Нещата, които съм написал горе (то аз си поясних в началото) са неща, които съм събирал от разни откъслечни сведения от текстове на английски език предимно. Но макар четенето му да не ми е проблем, превеждането на техническите термини определено е .
Значи в един документ се споменаваше, че голяма част от повърхностното закаляване при съветската страна от един момент нататък се правело по този метод (явно трябва да е този, защото се споменаваше за енергоемкостта му).
Ок, а каква би била твърдостта на валцованата стомана по идея в сравнение с лятата и кованата?
Инак там се споменаваше, че само немците използвали някакви много скъпи и сложни съоръжения (май беше за правене на кована броня) като така броневата им стомана излизала доста скъпа. За сметка на това, в САЩ предпочитали повечето детайли да са лети - както заради удобството в оформянето им, така и защото се поевтинявало много производството.
Явно в повечето случаи куполите на танковете са лети, макар и не винаги - поне от каквото съм срещал по въпроса.

[RAMMSTEIN]

какъв точно е процеса за изготвяне на кована броня(плоча) споменават се машини като примерно - Паровъздушен ковачен чук за свободно коване което изглежда различно от Преса ???

[gollum]

Ами не знам точно - там където го срещнах аз лично си го преведох по-скоро като преса. Но определено звучеше като нещо сложно, грамаданско и скъпо. Инак процесът, както съм го разчел го описах по-горе (предполагам, че Гоги щом си погледне в учебника ще добави по-подробно и точно описание): леят се нещо като болокве от стомана, оставят се да истинат, след което се смачкват/коват с въпросното съоръжение до определената дебелина плоча (но ще да е нещо средно между коване и сплескване (или някаква комбинация от двете - знам ли)).

[Gaden Gogi]

Ами принципно то всички видове стомана след получаването са във вид на слитъци, т.е това не е предходно специално за този технологичен процес.

http://bubu.to/protokoli/1k_materialoznanie.htm

Ето ви малко да почетете ако ви се занимава.