Скорострелност на ръчните оръжия през 18-ти век

[tonev]

е така де ще стигнем до консенсус.е затва резюметата са полезни, щот иначе всеки подразбира квот си ще. а имаш ли нешо интерсено за кавалерииските атаки през периода? това по причина че срещу пехота може и да не ти трябва скорострелност но срещу кавалерия трябва и още как.

[Parabellum]

Същото ще повтаря и Шерф около 100 години по-късно. Резултатите са нагледно демонстрирани от пруската гвардия при Сент При, а и от Скобелeв под Плевен. Всъщност и през гражданската в САЩ също, сещам се за Фредериксбърг, но това е само един от множеството примери.

При Плевен е трагедия.Една от Най-некадърнате обсади в световното военно изкуство. Няма да споменавам глупостта на руското военно командване да хвърли на щикова атака гвардейските полкове при Горни Дъбник. По-късно това ще бъде повторено през ПСВ, срещу немските картечни подразделения.

[tonev]

При Плевен е трагедия.Една от Най-некадърнате обсади в световното военно изкуство. Няма да споменавам глупостта на руското военно командване да хвърли на щикова атака гвардейските полкове при Горни Дъбник. По-късно това ще бъде повторено през ПСВ, срещу немските картечни подразделения.

което е друга епоха, както и т.н. наполеонови воини и гражданската война в сащ. а при сома вече е не трагедия а не знам :sm186: безумие?

[Nick]

.. Аз не правя апологетика на огневия бой. Просто посочвам, какви са били възгледите по онова време...Интересното е, че възгледите за огневия бой са продукт на еволюция ...

Напълно съм съгласен. Самият аз винаги съм се чудил защо на огнестрелното оръжие му е трябвало толкова дълго време, преди да стане главното (индивидуално) оръжие на пехотата? В края на краищата по-късните решения за повишаване на скорострелността му използуват технология, достъпна и няколко века преди това. Пример е почистващия патрон и горимата гилза. Горимата гилза позволява целият патрон да се вкара бързо в цевта, без разкъсване, насипване, затапване и др.; позволява и смазваща тапа, намаляваща нагара. Така че пречките не са били единствено от технологичен характер.

Едва ли всичко може да се обясни и с инерцията на военните стратези; по всяка вероятност редовият човешки компонент в "системата" е бил сериозен фактор, въпреки професионалните армии с безкрайно дълга служба.

[gollum]

Точката от правилника сигурно не е отпаднала , но ме мързи в случая (грешен съм, както посочи и Ник за себе си - ако трябва да ме модерират).

Тонев, във въпросния цитат има уточнение в този смисъл - че е възможно раните от ръкопашни оръжия да са регистрирани по-рядко, защото в някои случаи не налагат специални болнични грижи, а много често са фатални. Така че това е ориентировъчно.

За Суворов и въобще за руската армия, без да разбирам много от периода, но вероятно някакво значение трябва да има и способността на държавата да произвежда боеприпаси, както и способността на логистиката да снабдява армията си в поход с тях (не знам дали тогава е било така, но по-късно на Русия, а и не само на нея са й се случавли подобни проблеми). Когато тези две са ограничени и няма желание (или пък възможност) да се жертват ресурси и средства за подобряването им, съответно може да се предпочита тактика, която да ограничава ползването на боеприпаси, така че с тези, с които се разполага да се изкарва по-дълго. Сещам се за един пример (макар и не точно потемата) - след демонстрацияна картечница "Максим" пред китайски представители (с цел закупуването й за китайската армия - събитията ако не се лъжа се развиват някъде в началото на ХХ век), китайските представители питат каква е скорострелността й и след това заключават, че това оръжие е твърде скъпо за тях, защото хаби твърде много патрони - за същите средства те могат да въоръжат множество пехотинци, които хабят много по-малко боеприпаси.

[Todor Pavlov]

При демонстрацията едно 25 см дърво е прерязано с непрекъснат огън , себестойността , на който ги е отказала . Всъщност китайците възприели картечницата като средство , чрез което войника може да бъде убит с няколко куршума .


Как неусетно обачи всички се хванахме за любезно , но и настойчиво предложените ни "краставици". А ми се щеше / с хора , които РАЗБИРАТ от пуцала / да поговорим за СКОРОСТРЕЛНОСТТА на ръчните оръжия през 18-ти век.
За способите за увеличаването и. За двуцевни и многоцевни оръжия , за тромбони , за револверните системи и т.н....

[gollum]

А ми се щеше / с хора , които РАЗБИРАТ от пуцала / да поговорим за СКОРОСТРЕЛНОСТТА на ръчните оръжия през 18-ти век.

Е, че пишете за това (хората, които разбирате), за останалите може да е интересон за четене.

[Гост]

При демонстрацията едно 25 см дърво е прерязано с непрекъснат огън , себестойността , на който ги е отказала . Всъщност китайците възприели картечницата като средство , чрез което войника може да бъде убит с няколко куршума .


Как неусетно обачи всички се хванахме за любезно , но и настойчиво предложените ни "краставици". А ми се щеше / с хора , които РАЗБИРАТ от пуцала / да поговорим за СКОРОСТРЕЛНОСТТА на ръчните оръжия през 18-ти век.
За способите за увеличаването и. За двуцевни и многоцевни оръжия , за тромбони , за револверните системи и т.н....

Еми за каква скорострелност да приказваме през 18-ти век, при условие че унитарният патрон още не е бил открит?! Едва през 1853г. французинът Казимир Льофошьо прави пробив в областта на огнестрелното оръжие с открития от него "клинов патрон". Това е първия проблясък така да се каже. Благодарение на това изобретение е станало възможно изработването на оръжейни конструкции, които позволяват що-годе някаква прилична скорострелност и ефективност. Преди това откритие е било меко казано примитивна работа. Аз за това и не проявявам интерес към по-старите огнестрелни оръжия, защото реално няма нищо забележително в тях. От историческа гледна точка може и да са интересни, но от технологична са пълна сръб...

[albireo]

Т.е. един иска да се обсъжда чисто техническите аспекти на скорострелността (ок няма проблем, който разбира да пише, както каза Голъм ние ще четем с интерес), а всички останали аспекти на проблема са "краставици" - Във военно-исторически форум??? :aaa:
За друг пък и чисто технически аспекти няма.
тц... тц...
Е момчета, наистина ще чета с интерес

[Гост]

Чети това, което ти е интересно! Аз точно така правя. Което не ме вълнува го отминавам директно...

[albireo]

Е точно това смятам да правя де. Интересно ми е.
много....

[Thorn]

Еми за каква скорострелност да приказваме през 18-ти век, при условие че унитарният патрон още не е бил открит?! Едва през 1853г. французинът Казимир Льофошьо прави пробив в областта на огнестрелното оръжие с открития от него "клинов патрон". Това е първия проблясък така да се каже. Благодарение на това изобретение е станало възможно изработването на оръжейни конструкции, които позволяват що-годе някаква прилична скорострелност и ефективност. Преди това откритие е било меко казано примитивна работа. Аз за това и не проявявам интерес към по-старите огнестрелни оръжия, защото реално няма нищо забележително в тях. От историческа гледна точка може и да са интересни, но от технологична са пълна сръб...

Първите колтове не са били с унитарен патрон.

[Nick]

Хронология

При стрелковите системи обикновено оръжието се създава около боеприпаса. Боеприпасите определят в много висока степен параметрите на оръжието. Поради това показвам кратка хронология на развитието на боеприпасите и метателните заряди:

846 - Liber Ignium (ръкопис от Marcus Graecus; намира се в Националната библиотека в Париж) описва експлозивна смес, състояща се от "шест части селитра, две части сяра и две части дървени въглища". Съотношенията са като при съвременния черен барут!

1242 - Роджър Бейкън дава формула на барута в есето си De Mirabili Potestate Artes et Naturae. Формулата е зашифрована в анаграма.

1313 - счита се, че това е годината, през която Бертолд Шварц открива барута.

1314 - архивите на Гент (Фландрия) съдържат информация, че през тази година огнестрелни оръжия и барут са продадени на Англия.

1498 - цеви с прави нарези са използувани в Лайпциг

1520 - цеви със спирални нарези са произвеждани от Аугустин Кутер

1550 - първите хартиени гилзи (фишеци) са използувани от кавалерията. Тези патрони в началото съдържат единствено барута; куршумът е добавен в по-късно време.

1586 - при Кристиан I се въвежда паласка с готови патрони; носи 10-15 патрона. Показана е в Дрезденският музей.

1597 - Капо Бианко (в Corona e palma militare) описва първите хартиени патрони, обединяващи барут и куршум в едно.

1600 - Густав Адолф приема като стандартно въоръжение патрон в хартиена гилза. Боезапасът на всеки войник е бил 12 патрона, носени на гръб в кожена чантичка.

1663 - първото описание на гърмящ живак от Пери.

1774 - доктор Байен, личният лекар на Луи XV, преоткрива експлозивните качества на гърмящия живак.

1788 - Бертолет (Berthollet) открива запалителна смес (възпламеняваща се от удар или триене), съдържаща калиев хлорат + стрито стъкло.

1807 - преподобният Александър Форсайт от Шотландия патентова капсул-възпламенител на основата на гърмящия живак.

1812 - швейцарецът Поли (Pauli или Pauly) конструира заднопълнеща се пушка с унитарен патрон. Горимата гилза от хартия, пропита със селитра съдържа заряда, патрона и гранула гърмящ живак (капсул-възпламенител) в месинговото си дъно. Също така това е първият патрон с централно възпламеняване.

1814 - Джошуа Шоу, художник от Филаделфия, изобретява перкусионния капсул. Първите капсули са предвиждали презареждане и са били от желязо. През 1815 конструкцията им е месинг, а от 1816 е от мед.

1817 - САЩ приема на въоръжение първите заднопълнещи се пушки система Хол (Hall)

1820 - французинът Жевело (Gevelot) започва масово производство на гърмящ живак.

1827 - Йохан Николаус фон Драйзе конструира първата пушка с иглено възпламеняване.

1828 - Делвин конструира компресивен/експанзивен куршум

1831 - в Англия е патентован патрон, съдържащ капсул в основата си.

1832 - французинът Браконо (Braconnot) случайно открива гърмящия памук.

1836 - Ле Фоше (Лефошо, Le Faucheaux) патентова унитарен патрон, с хартиена гилза, метално дъно и странично разположен ударник на капсула

1841 - Австрия заменя кремъчно-ударните пушки с капсулни.

1845 - Мейнард (Maynard), хирург от Уошингтън, изобретява лентов хартиен капсул (като в детските пистолети сега)

1845 - французинът Флобер изобретява известният с името му патрон с кръгово възпламеняване; патронът не съдържа отделен метателен заряд, само възпламеняващ състав във вътрешния пръстен на гилзата.

1846 - френският кап. Миние конструира разширяващ се куршум. Първите куршуми са имали железен конус в основата, предназначен да разшири куршума.

1848 - пруската армия приема на въоръжение иглената пушка на Драйзе.

1849 - Саксония въвежда разширяващия се куршум на Тувенен (Thouvenin)

1852 - в САЩ са въведени горими гилзи за пушката Шарпс. Обвивката е от лен, напоен в селитра; обвивката изгаря без остатък. Някои патрони са били правени с копринена обвивка, препятстваща минимално огневия импулс на капсула.

1854 - първият масово произвеждан целометалически унитарен патрон е патентован от Смит & Уесън. Производството му започва през 1857 г.

1865 - в САЩ е приет унитарен металически патрон с централно възпламеняване (за конверсията на Алан)

1866 - заднопълнеща се конверсионна система Снайдер с метален патрон с централно възпламеняване е приета в Англия.

1880 - швейцарските майори Боде и Рубин конструират първия куршум с метална риза.

1885 - французинът Вией (Vieille) изобретява първия бездимен барут.

1886 - Франция въвежда Лебел 1886, първата магазинна пушка с бездимен барут.

1892 - Краг-Йоргенсен (Краг-Джоргенсен, Krag-Jorgensen) е първата пушка с бездимен барут, приета на въоръжение в САЩ.


Изминали са има-няма 1000 години от откриването на барута. След това нещата са повторение на утвърдените решения и усъвършенстване по технологичен път.

[albireo]

Ник, сигурен ли си за следното.

1848 - австрийската армия приема на въоръжение иглената пушка на Драйзе.

Това просто не може да е вярно. да не би да имаш предвид Прусия?

[Parabellum]

Прусия е.Явно става дума за техническа грешка