Скорострелност на ръчните оръжия през 18-ти век

[Nick]

Ник, сигурен ли си за следното.


Това просто не може да е вярно. да не би да имаш предвид Прусия?

Lapsus calami, мили деца, пруската армия, разбира се.

[albireo]

В първия момент реших, че си объркал Дрейзе и Лоренц, но като се замислих реших, че Прусия - Австрия е по-вероятната грешка.

[albireo]

... а имаш ли нешо интерсено за кавалерииските атаки през периода? това по причина че срещу пехота може и да не ти трябва скорострелност но срещу кавалерия трябва и още как.

Чак сега го виждам това. Ще проверя малко по-късно и ще пусна нещо тук. Не ми се кара по спомени, освен това наистина е време да направим една отделна тема.

[Parabellum]

Като говорим за скорострелност през 18 век, редно е да се спомене и една екзотична пушка - Girandoni. Тя е произведена в Австрия и през 1780 година е приета на въоръжение.Какво й е толкова екзотично? Ами тя стреля със сгъстен въздух. Бутилката й се намира в приклада и след определен брой изстрели с малка помпичка стрелецът я пълни.
Самата пушка дотолкова стряска французите, че те издават заповед, ако бъде намерен предал се войник с такава пушка в ръце незабавно да бъде екзекутиран. Самото оръжие е било безшумно, и доста скорострелно.

[Гост]

Да, това определено е най-забележителното стрелково оръжие от този период. Но не е огнестрелно, а пневматично и затова не го споменах по-преди. Ще препиша дословно една публикация на Огнян Маринов за него:

Пехотна пушка М.1780, стреляща със сгъстен въздух

" Пушката М.1780г. била с дълга нарезна цев, конструирана от италианеца Бартоломео Джирардони, роден в гр. Кортина, Ампецо. Необикновеното в тази пушка било, че вместо барутен заряд, за метателен енергиен източник се използвал сгъстен въздух под високо налягане, съхраняван в бутилка, поместена в приклада на пушката. Бутилката била снабдена с двустранно пропусклива клапа-вентил и чрез напомпване с помоща на ръчна помпа, се компресирал въздух под налягане от около 200 атмосфери. За да се достигне това високо налягане, било необходимо да се извършат около 2000 напомпваня. Прикладът, който служел да побере бутилката със сгъстения въздух, бил изработен от среднодебела ламарина от цветен метал, обикновено мед или месинг. От дясната страна на цевта бил разположен тръбният (тубуларният) магазин, побиращ 20 броя сферични оловни куршума.
Също от дясната страна, зад магазина, се намирало чукчето, което при взвеждането му назад осъществявало зареждането на оръжието. За да бъде приведена пушката в годно за стрелба състояние, било необходимо първо да се издърпа специален лост, разположен перпендикулярно зад цевта, при което тубуларният магазин подавал объл куршум и при придвижване от дясно на ляво на лоста, куршумът влизал в задния край на цевта. След взвеждане с ръка на чукчето, пушката била в състояние да произведе изстрел.
При натискане на спусъка се задействал лост, който освобождавал буталото на клапата в предната част на резервоара (бутилката) и изпускайки определено количество сгъстен въздух, куршумът се изхвърлял извън цевта.
Прототипът на "Джирардони" бил използван през 1775г. по време на една от многобройните австро-турски войни. През 1788г. от тази система били произведени общо 1000 пушки, с които били въоръжени 22-ма войници във всеки полк.
Въпреки привидната крехкост на магазина, спускателното устройство и приклада, пушката била надеждна, здрава и сигурна. Тя била масово използвана за бойни цели и показала завидна за времето си скорострелност от около 10-15 изстрела в минута по времето, когато опитни стрелци извършвали максимум 5-6 изстрела в минута с гладкоцевните кремъчни оръжия. Към предимствата може да се посочи още и това, че била заднопълнеща се, с нарезна цев.
Недостатък на въздушните пушки система "Джирардони" бил този, че след изразходване на енергийния източник за изхвърляне на куршумите - сгъстения въздух, било необходимо немалко време за напомпване на нов въздух в прикладната камера.
Оръжието се придружавало от кожена чанта, съдържаща два метални пълнителя с по 20 куршума, ръчна помпа за напомпване на въздух в камерата на приклада, масльонка за смазване на куршумите в пълнителите и др.
В австрийската армия с нея били въоръжени освен част от пехотинците, но и част от тиролските йегерски стрелци. Масово участие на оръжието било отбелязано по време на Наполеоновите войни в Европа. По-късно (през 40-те години на миналия век) била използвана и по време на унгарските възстания срещу господството на Хабсбургската династия.
Калибърът на пушката възлизал на 10.5 мм. Стреляла с обли, сферични куршуми, въпреки че цевта била нарезна.

Обща дължина - 1220 мм
Дължина на цевта - 830 мм
Тегло - 4500 г
Начална скорост на куршума - 300 м/сек
Прицелна далекобойност - 150-170 м
Скорострелност - 10-15 изстрела в минута

Към пушката система "Джирардони" не се предвиждало използването на нож, щик или тесак. "

Искам да кажа още, че системата е много перспективна дори и в наши дни! Пресметнах дулната енергия на куршума по дадените параметри и се получи забележителната стойност от 308.25 Дж!!! Мощността на изстрела е 111415.6 W (Вата), или още 151.3 конски сили.
Има хляб в пневматичните оръжия...

[Todor Pavlov]

Да, това определено е най-забележителното стрелково оръжие от този период. Но не е огнестрелно, а пневматично и затова не го споменах по-преди....

Конкретната тема в този военно-исторически форум касае ръчните оръжия през 18-ти в. ,тъй че примерът ти е удачен и уместен.Вероятно оръжието е било и доста скъпо и е изисквало особена прецизност на изработката , както и специална поддръжка...

Пресметнах дулната енергия на куршума по дадените параметри и се получи зашеметяващата стойност от 436.5 Дж!!! Мощността на изстрела е 159397.5 W (Вата), или още 216.5 конски сили.
Има хляб в пневматичните оръжия...

Всъщност , как изчисли теглото на проектила ?

[Гост]

Много лесно. Но в бързането съм допуснал една грешка и ще оправя данните после.
Значи, упоменато е, че куршума е оловен и е със сферична форма - т.е. представлява едно малко оловно кълбо. За да намериме масата на това кълбо трябва да знаеме обема му, след което го умножаваме по плътността на оловото (r= 11.3 g/sm^3). Формулата е следната m= Q.r, където Q е обема на кълбото (куршума), а r е плътността на оловото. Формулата за обем на кълбо е Q= (pi*d^3)/6, d е диаметъра на кълбото, т.е. калибъра в случая (10.5 мм). И това е... Така се определя масата му. После за определяне на дулната кинетична енергия използваме известната формула E= (m*V^2)/2.
За определяне на мощността на изстрела лесно се извежда следната зависимост; P= (m*V^3)/(2*L), където L e дължината на цевта.

[Nick]

..А ми се щеше .. да поговорим за СКОРОСТРЕЛНОСТТА на ръчните оръжия през 18-ти век.
За способите за увеличаването и. За двуцевни и многоцевни оръжия, за тромбони, за револверните системи и т.н....

Аз имам голяма слабост към оръжията със задно пълнене и първите опити за едноцевни многозарядни оръжия. Абсолютен шедьовър е пушката на Каспар Калтхоф от 1635 г., от която има произведени и приети на въоръжение стотици. Екземпляр от нея е изложен в Оръжейната Палата в Ермитажа; Я. Лугс показва снимки и чертежи на оръжието.

През 18 век подобните разработки не са толкова много. Едва в началото на 19 век се появяват голям брой конструкции в това направление. Ако не се гнусите от 19 век, тогава бих продължил с няколко модела на заднопълнещи се оръжия.

[Гост]

Аз не съм запознат с тази пушка-шедьовър. Дай някакви снимки ако има или поне кратко описание. Може да е наистина нещо интересно.

[Todor Pavlov]

[QUOTE=Nick]През 18 век подобните разработки не са толкова много.

Но красноречиво говорят за екстравагантния стремеж към "скорострелност"...а и тъкмо по-бързо ще изчерпим темата и ще се бухнем с главата надолу в необятния откъм проекти и решения 19-ти век...може би в нова тема...

[Nick]

..вероятно някакво значение трябва да има и способността на държавата да произвежда боеприпаси, както и способността на логистиката да снабдява армията си в поход с тях ...

През тази епоха патроните са правени на място от самата войскова част (както казват англо-саксонците, rolling your own) Всичко, което е било нужно за правенето им е било в обоза, така че ammunition logistics не е била голям проблем.

Това е и една от причините руснаците да мърморят срещу иначе нелошата пушка Карл (Карле), която е със задно пълнене и хартиен патрон, подобен на този на Шаспо. Оплакванията са, че "частите [войсковите] не могат да правят патроните, а трябва да разчитат на доставки отвън".

Снабдяването на армията е ключово от времето на прашкарите, които са се нуждаели само от обли камъчета (е, и малко хляб, чесън и бира). Не напразно два от трите компютъра в САЩ през ВСВ (ЕИМ, както са били наричани тогава) са били използувани от отделите по снабдяването; третият е използуван в проекта "Манхатън". Консервите и тоалетната хартия са имали по-голяма тежест в стратегическо отношение от ядреното оръжие... :mhehe:

[Parabellum]

Снощи без да искам съм пропуснал да ви дам линк към сайта за въздушната пушка. Днес си поправям грешката

http://www.beemans.net/images/Austrian%20airguns.htm

[Гост]

Parabellum, браво за линка! Много подробне е описано оръжието (жалко че е на английски) и много ценни снимки има.

[gollum]

Това за куршумите не го знаех, но все пак са имали нужда от снабдяване с изходните материали (олово) и с барут. Което опира пак в логистиката и тук съм напълно съгласен с теб, НИк, това е основен стартегически елемент (естествено, не само за боеприпаси, а и за всичко останало, от което една военна сила се нуждае).

[bsb]

Малко отклонение и връщане назад. AYB, нали ползваш разни балистични калкулатори. Напиши каква е енергията на сферичния куршум от пневматичната пушка при целта на няколко разстояния - 50, 100, 200 метра. А ако имаш подходящи данни и не те затруднява, изчисли същите стойности и за други куршуми от епохата. Просто на едно място четох, че аеродинамиката на кълбото е толкова лоша, че на около 200 метра енергията спада под смъртоносните нива (разбира се, при определени стойности на дулната енергия, които обаче не помня), и ми е интересно дали наистина е така.