Съобщение

Collapse
No announcement yet.

Сравнение на някои типове леко пехотно оръжие

Collapse
X
 
  • Filter
  • Време
  • Show
new posts

    Секторният мерник на ППШ изчезва още в началото на производството /заимстван е от ППД/, заменен е с "Г"-образния за 100и 200м. Така че стрелба над тези дистанции е с приблизително изместване на мерната точка по вертикала , а от там и приблизителната "точност"...
    Най-доброто за прецизна стрелба картечно оръжие за пистолетен патрон от времето на ВСВ , с което съм стрелял - имам няколко хиляди с ППШ, ППС, STEN, МП38/40, МР41 и съвсем малко с Томсън и Берети, е чешкият ZK 383 . Има си единична , мерник до 800 и ... двунога ! Всеки друг връхлитащ цевта еднокилограмов затвор прави прецизната стрелба изпитание . Много по-лесна е стрелбата с един Браунинг 35 с мерник до 500, поради заключения затвор и пренебрежимото сътресение от ударника .
    В този ред , предположението за замяна на Мосинката с ерзац пушка под формата на карт. пистолет е неоснователно - изпълняват твърде различни задачи в тогавашния бой статичен или динамичен ...

    Comment


      Angelmr написа Виж мнение
      .. поради по-лошата балистика на 9мм и .45, останалите воюващи са били силно ограничени в тази роля на техните оръжия?
      Траекторията на 7,63 Маузер (7,62 ТТ по руски ) може и да е по-настилна от тази на 9х19, но това не значи, че ППШ дава по-добра групираност, особено на пределни за патрона разстояния. Руснаците го бълват, защото е доста по-евтин за производство от магазинната пушка. В никоя армия КП не са основно стрелково оръжие. Затова възниква концепцията за щурмовата пушка (автомат) с междинен по мощност патрон.

      Много вълна може да изчепкаме, говорейки си за "на-добрия" КП... С КП съм стрелял само веднъж, с ППС-43, но пък зяпам картинки тук:
      Attached Files
      Никто не обнимет необъятного! - Козьма Прутков
      A який чоловiк горилку не п'є - то вiн або хворий, або падлюка. - Невідомий українець

      Comment


        Amazon написа Виж мнение
        излиза че К98 има около два пъти по-висока практическа скрострелност от Мосина, особено ако се отчете и времето за презареждане на магазина.
        Маузер е малко по-удобен за пълнене от трилинейката, но това не е решаващо в никакъв случай. Ако става въпрос, най-бързо се пълнят Манлихерите, работата с техния затвор също е най-бърза.
        Никто не обнимет необъятного! - Козьма Прутков
        A який чоловiк горилку не п'є - то вiн або хворий, або падлюка. - Невідомий українець

        Comment


          Продължавайки темата за скорострелността. Това е било желано качество, но умерено желано... Американската 1903 запазва магазинната си отсечка дори и през ВСВ, SMLE запзава отсечката да средата на ПСВ.

          Ето най-скорострелните магазинни пушки. Обаче само две от тях се налагат, М.88 и М.95. Което иде да покаже, че скорострелността далеч не е най-важното качество.
          Attached Files
          Никто не обнимет необъятного! - Козьма Прутков
          A який чоловiк горилку не п'є - то вiн або хворий, або падлюка. - Невідомий українець

          Comment


            То не трябва ли по-скоро да се разгледа тактиката на най-ниско ниво (отделение/ полуотделения) към този момент за основните армии, вместо да се изхожда от ТТХ на конкретно оръжие? Защото то може да има някакви характеристики, въпросът е дали се използват.
            Както написа Ник, КП се ползват като спомагателно оръжие за категориите военнослужещи, където пушката е неудобна (тежка/дълга) или при които стрелбата не им е основно занимание (най-често и двете). Да речем, при немската пехота с КП са въоръжени спомагателните сили (не винаги) и подофицерите: пехотинците - не. Където им трябва скорострелност на средни/големи дистанции (за да неутрализират огъня на противника временно, да речем, т.е. задачата им е да накарат онези отсреща да се прикрият и да стрелят без да гледат или въобще да спрат да стрелят (временно)): имат си картечна група в отделението. Щурмовата група е с пушки, защото по тактически съображения може да й се наложи да действа временно като огнева, т.е. трябва й възможност да неутрализира цели на средни дистанции (поне).
            Далеч съм от това да съм чел кой знае колко за ниското ниво тактика и опита от ВСВ, но доколкото съм срещал - поне от немска страна, - някакви споменавания, ставаше въпрос по-скоро за увеличаване на броя и ефективността на спомагателните оръжия като основно средство за повишаване на ефективността на пехотата, т.е. повече леки картечници и миномети. Не че не се отдава значение и на личното оръжие на пехотинците, разбира се, но сякаш приноса в ефективността от него е разглеждан като малко по-малък. А и там пушката си остава основно оръжие за цялата война. Ако се стремят към нещо, то е ефективна самозарядна пушка (като "ново" основно оръжие на пехотата).
            Специализирани подразделения от "автоматчици", т.е. пехота въоръжена с картечни пистолети, се организират за специализирани цели, мисля че горе-долу по същите съображения, както и през ПСВ, когато това оръжие (КП) навлиза на въоръжение: висока скорострелност в условията на непосредствен контакт с противника, било то в укрепления, град и прочее. Не случайно такъв род малки подразделения (роти) се "прикачат" (къде временно, къде постоянно) към подразделенията тежки танкове или щурмови оръдия.
            В РККА може би има и друга причина за използването им - макар че за това само предполагам и може да греша, - недостига на леки картечници, особено в съчетание с недостига на брониран транспорт за пехотата в моторизираните / танковите подразделения. Масовото въоръжаване със скорострелно лично оръжие в някаква степен може да компенсира този недостиг или поне така си мисля. Да не говорим, че задачата им в тази роля си е чисто щурмова (и има кой да ги прикрива на съответните дистанции).
            Все пак, всяко подразделение, особено на ниско ниво, разполага с ограничено количество боеприпаси и трябва да може да изпълни някакъв обем от задачи с тях, т.е. ако скорострелността е много висока, значително ще намалее "издръжливостта" на подразделението, вероятно пир незначително повишение на ефективността за това време (защото е ясно, че ако могат, хората ще стрелят в ситуация на стрес, отделен въпрос е колко този огън ще е прицелен или ефективен).

            Comment


              Amazon написа Виж мнение
              Ами той MP-40 няма селектор за единична стрелба. Пише че можели да пускат по един патрон заради иската скорострелност, но това показва че определено не е мислен за средни дистанции.
              ППШ и ППС вероятно са били по-добри за такива големи дистанции като 200 метра, но едва ли и те са можели уверено да се ползват по цели на 200 метра. По-лекитя патрон по-бързо ще губи енергия. И 200 метра си е длеч!
              Не намерих нищо от WW2 ера, но ето един клип със съвременна карабина в пистолетен калибър:
              AMAZON Store: https://amzn.to/2H7Lq6YPATREON: https://www.patreon.com/iv8888JOIN USCCA LEGAL SELF DEFENSE NETWORK: http://usccapartners.com/IV8888CHECK OUT O...

              Вижда се че поразяваща сила имат предостатъчно на споменаваните дистанции (400 метра е максимума, който е показан, на която дистанция пробиват както желатиновия торс, така и 20 сантиметрова чамова греда). Което обаче трудно може да се каже за точността. От бенчрест позиция може би един изстрел на всеки три улучваше мишената. Естествено това е с открити мерни прибори фиксирани за далеч по-малка дистанция и споменатото компенсиране на око на пропадането.



              gollum написа Виж мнение
              То не трябва ли по-скоро да се разгледа тактиката на най-ниско ниво (отделение/ полуотделения) към този момент за основните армии, вместо да се изхожда от ТТХ на конкретно оръжие? Защото то може да има някакви характеристики, въпросът е дали се използват.
              Както написа Ник, КП се ползват като спомагателно оръжие за категориите военнослужещи, където пушката е неудобна (тежка/дълга) или при които стрелбата не им е основно занимание (най-често и двете). Да речем, при немската пехота с КП са въоръжени спомагателните сили (не винаги) и подофицерите: пехотинците - не. Където им трябва скорострелност на средни/големи дистанции (за да неутрализират огъня на противника временно, да речем, т.е. задачата им е да накарат онези отсреща да се прикрият и да стрелят без да гледат или въобще да спрат да стрелят (временно)): имат си картечна група в отделението. Щурмовата група е с пушки, защото по тактически съображения може да й се наложи да действа временно като огнева, т.е. трябва й възможност да неутрализира цели на средни дистанции (поне).
              Далеч съм от това да съм чел кой знае колко за ниското ниво тактика и опита от ВСВ, но доколкото съм срещал - поне от немска страна, - някакви споменавания, ставаше въпрос по-скоро за увеличаване на броя и ефективността на спомагателните оръжия като основно средство за повишаване на ефективността на пехотата, т.е. повече леки картечници и миномети. Не че не се отдава значение и на личното оръжие на пехотинците, разбира се, но сякаш приноса в ефективността от него е разглеждан като малко по-малък. А и там пушката си остава основно оръжие за цялата война. Ако се стремят към нещо, то е ефективна самозарядна пушка (като "ново" основно оръжие на пехотата).
              Специализирани подразделения от "автоматчици", т.е. пехота въоръжена с картечни пистолети, се организират за специализирани цели, мисля че горе-долу по същите съображения, както и през ПСВ, когато това оръжие (КП) навлиза на въоръжение: висока скорострелност в условията на непосредствен контакт с противника, било то в укрепления, град и прочее. Не случайно такъв род малки подразделения (роти) се "прикачат" (къде временно, къде постоянно) към подразделенията тежки танкове или щурмови оръдия.
              В РККА може би има и друга причина за използването им - макар че за това само предполагам и може да греша, - недостига на леки картечници, особено в съчетание с недостига на брониран транспорт за пехотата в моторизираните / танковите подразделения. Масовото въоръжаване със скорострелно лично оръжие в някаква степен може да компенсира този недостиг или поне така си мисля. Да не говорим, че задачата им в тази роля си е чисто щурмова (и има кой да ги прикрива на съответните дистанции).
              Все пак, всяко подразделение, особено на ниско ниво, разполага с ограничено количество боеприпаси и трябва да може да изпълни някакъв обем от задачи с тях, т.е. ако скорострелността е много висока, значително ще намалее "издръжливостта" на подразделението, вероятно пир незначително повишение на ефективността за това време (защото е ясно, че ако могат, хората ще стрелят в ситуация на стрес, отделен въпрос е колко този огън ще е прицелен или ефективен).
              Още не съм натрупал достатъчно прочетени спомени от ветерани, за да коментирам със сигурност, но от това което съм чел, автоматчиците са използвани като десантчици качени по танковете и в градски битки. Наистина не съм попадал на достатъчно информация относно преобладаващите дистанции не пехотните сражения. Но някак съм останал с впечатлението че са били предимно на малки дистанции, поне в спомените които чета в момента (книгите на Дябкин) пехотните сражения се споменават само в контекста на улични битки, докато по-мащабните битки са описани повече като танкови и артилерийски битки с малко участие на пехотата. Може би това е била доктрината на руснаците, с танковете напред, докато пехотата може да влезе под носа на германците. Ще е добре да почета и нещо показващо германската гледна точка и тяхната доктрина. Защото до колкото ми е известно това е основната разлика. Руснаците макар да използват много масово болтови пушки, почти толкова масово използват и картечни пистолети като основно пехотно оръжие. Те наистина са предпочитали битката на малки дистанции, дори с възможност за влизане в ръкопашни схватки. Докато при германците тактиката е оформена около оръжия с голяма далекобойност (картечници и болтови пушки), там картечните пистолети са наистина спомагателно оръжие.

              Comment


                Ангелмр написа
                Още не съм натрупал достатъчно прочетени спомени от ветерани, за да коментирам със сигурност
                Спомени на ветерани няма да ти свършат особена работа сами по себе си: трябва да се разглеждат в комбинация с уставите, тактическите наставления и, където ги има, анализите. Хората си спомнят собствените си дела и то каквото им е останало ярко в паметта. Почти никъде (поне каквото аз съм чел) въобще не присъства тактиката и това е нормално, според мен.

                Ангелмр написа
                но от това което съм чел, автоматчиците са използвани като десантчици качени по танковете и в градски битки.
                Именно - автоматните роти (т.е. роти от войници, въоръжени с КП) са специализирани подразделения, които са предназначени да действат заедно с танковете. Поради недостига на бронетранспортьори, те са моторизирани за сметка на самите танкове - возят се върху тях. Естествено, решението не е много добро, но е принудително. Поради същата причина (почти) нямат леки картечници и достатъчно боеприпаси за тях, т.е. няма как да се организират като нормална пехота (и в полева ситуация най-вероятно ще отстъпват по възможности на нормална пехота), т.е. възможностите им са ограничени и специализирани: предимно като щурмови групи. Разбира се, на сравнително малки дистанции могат да се разделят на огневи и маневрени групи, но ефективността ще е по-ниска.
                От друга страна, при тясно взаимодействие с танковете самите танкове могат да им оказват ограничена огнева подкрепа (когато е необходимо). Разбира се, остават си проблемите с връзката / координацията (сериозни проблеми, между другото) в реална обстановка.
                Но въпросът е, че цялата ситуация не е "от добро", а по липса на друга възможност да се осъществи ефективно взаимодействие танкове/пехота. Естествено, те не действат само в щурмови ситуации - след като са прикрепени организационно към танково подразделение, използват се във всякакви ситуации, в които е задействана частта.
                Впрочем, достатъчно е да погледнеш щатовете на моторизираната им пехота към началото на войната. Ще видиш, че тя не се различава особено от немоторизираната по личното си въоръжение, защото и задачите, които ще изпълнява, са сходни. След това нещата се променят, но за това си има причини.
                Предполагам, че ако имаха време и възможност, най-вероятно и те щяха да минат на механизирана пехота в танковите съединения (както и правят след войната). Т.е. пехота с пълноценно пехотно въоръжение, която има собствени транспортни средства, с които да действа поне донякъде ефективно в един боен ред с танковете, когато се налага.

                Що се отнася до специфичната употреба: боеве в градове, то там са си на място. Мисля че по същата причина и във Вермахта се добавят роти с КП към тежките танкови подразделения. Т.е. идеята е, че тежките танкове / щурмови оръдия често се ползват (по доктрина, в реалността, разбира се, и при тях има промени и все по-често тежките танкови батальони се ползват за "пожарни команди", особено през втория етап на войната) именно за такива задачи: щурмови (укрепления, в град и прочее), т.е. там, където дистанцията на контакт е малка обикновено. В такава обстановка КП имат предимство пред пушките в повечето случаи, по същата причина, поради която са го имали и през ПСВ при щурмовите групи. Доктрината за използването им е сходна и е развитие на онази.

                Ангелмр написа
                Но някак съм останал с впечатлението че са били предимно на малки дистанции, поне в спомените които чета в момента (книгите на Дябкин) пехотните сражения се споменават само в контекста на улични битки, докато по-мащабните битки са описани повече като танкови и артилерийски битки с малко участие на пехотата. Може би това е била доктрината на руснаците, с танковете напред, докато пехотата може да влезе под носа на германците.
                Ъъъ, не, решително не, поне според както аз си представям нещата. Мисля че това се дължи на изкривяването от ползването на един основен източник (напомня ми присъствието на "веригите немски автоматчици" масово в съветските спомени и литература за войната (а оттам и във военното им кино)). Достатъчно е да погледнеш как изглеждат местата на основните сражения през войната, за да стане ясно, че градските боеве са само част от цялото, а една не малка част са "чисти" полеви сражения. Разбира се, зависи от това за коя част от фронта и кой период говорим (на север има определена тенденция към "позиционна война"; в отделни моменти също се стига до това и другаде). Основната маса от силите са пехотни/стрелкови дивизии и от двете страни. Т.е. говорим за 80% и нагоре. А това, в крайна сметка, означава много пехотни батальони (от гледна на разговора в темата: отделения и взводове).
                Това означава, че въпреки участието на танкове, артилерия и авиация там, отдолу имаме пехотен бой с всичките му особености. Да, рядко ще го намериш, особено по спомените (не всички, тук-таме съм попадал на цяла книга, писана на времето, със спомени на пехотинец, там ще ги намериш и тези моменти, макар и не в кой знае какво количество), но това не означава, че това не е основното, което се е случвало. Просто когато се гледа големия мащаб (обикновено се говори за дивизии, корпуси и армии), пехотите действия се "губят". А в литературата и, особено, в киното почти винаги са представени без каквито и а де а тактически детайли (най-често като една пехотна маса). Малко повече изпъкват в градските боеве (като Сталинградските, да речем).
                Аз имам някаква приблизителна идея за пехотната тактика на ниско ниво за периода (има определена причина отделенията в почти всички армии да са организирани по сходен начин и да разчитат на сходни категории въоръжение; нагоре също структурата си прилича): тя разчита на определено въоръжение и картечните пистолети играят малка роля, особено в полевите сражения.
                Ако погледнем танковите подразделения, то без да са подкрепени от пехота танковете могат да действат ефективно в сравнително малко офанзивни ситуации (и никакви дефанзивни). Впрочем, точно по тази причина съветските танкови подразделения имат такива загуби, особено през първия период на войната (много лоша координация с пехотата и артилерията). А пехота от "автоматчици", при това, возещи се по танковете, има ограничено приложение и е далеч от възможностите на "пълнокръвна" моторизирана пехота: няма нужното въоръжение, а оттам и възможности.

                Ангелмр написа
                Ще е добре да почета и нещо показващо германската гледна точка и тяхната доктрина. Защото до колкото ми е известно това е основната разлика. Руснаците макар да използват много масово болтови пушки, почти толкова масово използват и картечни пистолети като основно пехотно оръжие. Те наистина са предпочитали битката на малки дистанции, дори с възможност за влизане в ръкопашни схватки. Докато при германците тактиката е оформена около оръжия с голяма далекобойност (картечници и болтови пушки), там картечните пистолети са наистина спомагателно оръжие.
                Не мисля, че е така. Тук, според мен, си под въздействието на една от особеностите на мемоарния жанр (познато ми е, защото и на мен ми се е случвало). И съветската и немската пехота са организирани и действат по доста подобни доктрини на ниско ниво (т.е. нивото, където пехотното въоръжение има значение): впрочем, това важи за всички големи армии в този период. Разликите, както написа Ник, вероятно идват от по икономически причини, а не от някакви начални различни склонности за водене на война или тактическа доктрина.
                Образно казано, без оръжие, което да може да неутрализира противник на средна/голяма дистанция пехотата губи способността си да маневрира на бойното поле, освен в редки ситуации, когато терена позволява. От друга страна, без възможност да се сближи, за да използва ефективно личното оръжие, няма как да изпълнява ефективно офанзивни задачи и да нанася особени щети на противника си. Т.е. и при немската, и при съветската пехота, принципите са сходни. И основното оръжие (по идея) - също (пушка, лека картечница, ръчна граната). Картечните пистолети имат предимство в заключителната (близка) фаза пред пушките, за сметка на това пушките са по-универсални. Затова КП са спомагателно оръжие (т.е. за въоръжаване на онези, на които стрелбата не им е основна задача - спомагателните роли и лидерите на ниско ниво), освен при специализираните щурмови групи (където КП може и да бъдат основно оръжие - включително и раздавани при организиране за такива действия), при разузнавачи, сапьори, т.е. онези роли, които предполагат близък контакт с противника. Въпросът е, че КП-тата не мисля, че някъде се ползват като "ерзац-пушки" ефективно. Където се случва, то е принудително и едва ли е особено ефективно. И не мисля, че това е "търсен ефект" в РККА/ЧА.

                ПП Може би тази част от разговора може да се пренесе в тема за тактиката на ниско ниво през ВСВ. Мисля че имахме някакви такива теми (поне имам спомен, че сме ги обсъждали). Аз от самите оръжия не разбирам много, интересна ми е тактиката и начините на употреба (и на ниско, и на високо ниво - в случая с пехотата за тези неща съществено е ниското (отделение/взвод)).
                Last edited by gollum; 05-04-2016, 12:54.

                Comment


                  Според наставлението за ППШ,количеството патрони необходими за сигурно поразяване на гръдна мишена на 300 метра са 9 патрона,до 73 остават още 64 патрона .Патрона на ППШ има по-права треактория и по-голяма енергия от МП40 по цялата си треактория.
                  В наставлението са дадени и разсеиванията при стрелба на единична на 300м. не надвишават 70 см.
                  "Смъртта на бойното поле,приятелю,не е сред най-изящните на този свят" У. Шекспир

                  Comment


                    Абориген написа Виж мнение
                    Според наставлението за ППШ,количеството патрони необходими за сигурно поразяване на гръдна мишена на 300 метра са 9 патрона,до 73 остават още 64 патрона.
                    Ми да, изтрепваш една рота с няколко магазина. Вундервафе!
                    Никто не обнимет необъятного! - Козьма Прутков
                    A який чоловiк горилку не п'є - то вiн або хворий, або падлюка. - Невідомий українець

                    Comment


                      Защо цяла рота,само раняваме обергрупенфюрера в крака при обезпокоителен огън,а останлите се предават и Dranh nah Sibiria.
                      "Смъртта на бойното поле,приятелю,не е сред най-изящните на този свят" У. Шекспир

                      Comment


                        Angelmr написа Виж мнение
                        Имам един въпрос. Има ли някой тук с личен опит с картечните пистолети, който да може да потвърди или отхвърли предположението ми, че руснаците са имали възможността да използват техните оръжия като ерзац щурмови пушки (което е причината за въоръжаването на цели подразделения с картечни пистолети), докато поради по-лошата балистика на 9мм и .45, останалите воюващи са били силно ограничени в тази роля на техните оръжия? Въпроса ми е основно за групираността на единична стрелба. Ако не бъркам, приложния критерий е гръдна мишена на 300 метра. Има ли картечни пистолети от всв, които да покриват този критерий? Не ми се рови в клиповете на тубата, пък и там картечните пистолети са силно модифицирани, за да стрелят от затворен болт, което сериозно променя нещата. Но все пак някой да е чел нещо, или да е стрелял с немодифициран картечен пистолет от това време?
                        Човек с опит с картечните пистолети трудно ще намериш - отдавна са излезли от употреба в армията. Когато служих имаше все още Судаев в някой спомагателни поделения (конкретно в комендатурите).

                        Но за балистиката - мисля че не е имала някакво предимство при 7,62х25 (руските) спрямо 9х19 (немските) картечни пистолети, щото бях чел някъде, че над 95% от огневите стрелкови схватки са се водили на дистанции под 100 метра. Общо с пистолетен патрон над 150 метра трудно ще стреляш - траекторията на куршума става стръмна и прицелването - трудно. КП е бил оръжие за прочистване на вражеските окопи и укрепленя и там му е силата - в близък бой от ) до 50, максимум 100 м. В тези ситуации руския ППШ с голям пълнител давал предимство и се представял добре. М/у другото (пак четено някъде) ранените немски войници от 7,62х25 се връщали в строя средно след около 2 седмици, докато ранените от 9мм руски средно след 3 седмици. Това - средностатистическо и е възможно да отразява не само поразяващата способност на различните куршуми, но и ефективността на немската и руската медицински служби.

                        .45 Томпсън и англииския Стен - значително по-неточни и по-разсейващи от немските МП40 (и оттам неефективни на дистанции 100-150 м.).

                        Стрелбата на далечни дистанции с картечен пистолет: Американските "тюлени" смениха ХК МП5 с карабини Колт след акцията в Гренада, когато при атаката на тамошното летище бяха приковани със стрелба от калашников от около 200 метра. На тази дистанция МП5 (стрелящ със затворен затвор) се окава неефективен. Тъй че 300 метра е прекалено за пистолетен патрон.
                        Конструкциите за стрелба със затворен затвор не са добри за продължителна автоматична стрелба (картечни пистолети и картечници) - от загряването на цевта/патронника е възможно самовъзпламеняеане на патрона и произволни изстели.
                        ХК МП5 го има на въоръжение при нашите антитерористи - има славата на добро полицейско оръжие (снабдено с бързомерец), но за армията КП не е най-доброто оръжие и отстъпва значително на автоматите (асолт райфълите) (ИМХО).

                        М/у другото, чичо ми е служил около 44 - 46 година. Разказвал ми е че са били въоръжени с немски "Шмайзери" - много точни и добре направени, но неиздържащи на замърсяване. След това са ги превъоръжили с руски ППШ - мнението му беше, че е изключително грубо оръжие, не толкова точно, но надеждно и издържащо на замърсяване и кал. Доколкото съм държал ППШ (не съм стрелял) мнението ми напълно се покрива - Много тежък (сигурно над 5 кг без патрони) и трудо маневрен, грубо направен, с много силен тласък на затвора като натиснеш спусъка, изместващ оръжието надолу. Нама как да постигнеш прецизна стрелба с това оръжие.
                        Last edited by DDD; 06-04-2016, 23:32.

                        Comment


                          DDD написа Виж мнение
                          Американските "тюлени" смениха ХК МП5 с карабини Колт след акцията в Гренада, когато при атаката на тамошното летище бяха приковани със стрелба от калашников от около 200 метра. На тази дистанция МП5 (стрелящ със затворен затвор) се окава неефективен.
                          Не бяха ли още с Инграм?
                          Сънят е слаб заместител на кофеина!

                          Comment


                            DDD написа Виж мнение
                            Човек с опит с картечните пистолети трудно ще намериш - отдавна са излезли от употреба в армията. Когато служих имаше все още Судаев в някой спомагателни поделения (конкретно в комендатурите).

                            Но за балистиката - мисля че не е имала някакво предимство при 7,62х25 (руските) спрямо 9х19 (немските) картечни пистолети, щото бях чел някъде, че над 95% от огневите стрелкови схватки са се водили на дистанции под 100 метра. Общо с пистолетен патрон над 150 метра трудно ще стреляш - траекторията на куршума става стръмна и прицелването - трудно. КП е бил оръжие за прочистване на вражеските окопи и укрепленя и там му е силата - в близък бой от ) до 50, максимум 100 м. В тези ситуации руския ППШ с голям пълнител давал предимство и се представял добре. М/у другото (пак четено някъде) ранените немски войници от 7,62х25 се връщали в строя средно след около 2 седмици, докато ранените от 9мм руски средно след 3 седмици. Това - средностатистическо и е възможно да отразява не само поразяващата способност на различните куршуми, но и ефективността на немската и руската медицински служби.

                            .45 Томпсън и англииския Стен - значително по-неточни и по-разсейващи от немските МП40 (и оттам неефективни на дистанции 100-150 м.).

                            Стрелбата на далечни дистанции с картечен пистолет: Американските "тюлени" смениха ХК МП5 с карабини Колт след акцията в Гренада, когато при атаката на тамошното летище бяха приковани със стрелба от калашников от около 200 метра. На тази дистанция МП5 (стрелящ със затворен затвор) се окава неефективен. Тъй че 300 метра е прекалено за пистолетен патрон.
                            Конструкциите за стрелба със затворен затвор не са добри за продължителна автоматична стрелба (картечни пистолети и картечници) - от загряването на цевта/патронника е възможно самовъзпламеняеане на патрона и произволни изстели.
                            ХК МП5 го има на въоръжение при нашите антитерористи - има славата на добро полицейско оръжие (снабдено с бързомерец), но за армията КП не е най-доброто оръжие и отстъпва значително на автоматите (асолт райфълите) (ИМХО).
                            Мерси за обяснението. Приблизително същите неща чета тия дни и по чуждоезичните статии. Само проблемите от стрелбата със затворен болт не бяха описани.
                            Между другото един познат, който изкара година и половина в парашутната бригада (съвсем наскоро, преди 5-6 години напусна) споделяше че са се обучавали и със шипка, но беше много недоволен от този дизайн.


                            М/у другото, чичо ми е служил около 44 - 46 година. Разказвал ми е че са били въоръжени с немски "Шмайзери" - много точни и добре направени, но неиздържащи на замърсяване. След това са ги превъоръжили с руски ППШ - мнението му беше, че е изключително грубо оръжие, не толкова точно, но надеждно и издържащо на замърсяване и кал. Доколкото съм държал ППШ (не съм стрелял) мнението ми напълно се покрива - Много тежък (сигурно над 5 кг без патрони) и трудо маневрен, грубо направен, с много силен тласък на затвора като натиснеш спусъка, изместващ оръжието надолу. Нама как да постигнеш прецизна стрелба с това оръжие.
                            Интересно оказа се че баща ми е служил със судаев навремето. Споделя, че много бързо се раздувала цевта от прегряване. Което нещо не ми се вързва, цевта не е по-тънка от тази на АК, а патрона е три пъти по-слаб.

                            Comment


                              КП е бил оръжие за прочистване на вражеските окопи и укрепленя и там му е силата - в близък бой от ) до 50, максимум 100 м.
                              Именно, така са смятали и тогава. Общо взето, ако човек разгледа щатовете ще види, че КП присъстват в два случая (основно): като спомагателно въоръжение за подофицери (командири на ниско ниво), както и за спомагателни роли (т.е. хора, на които по-рядко им се налага да стрелят и то най-вече за самозащита или като основно въоръжение на специализирани щурмови подразделения (най-често роти). Като характерното е, че тези роти се включват не в състава на пехотните батальони, а се подчиняват директно на щабовете на полковете. Т.е. предназначени са за специализирана употреба. ДА речем, при съветските стрелкови (пехотни) дивизии към края на войната се появяват такива роти автоматчици, видимо точно с тази идея (градски бой, разчистване на укрепления и прочее щурмови задачи) и това "надува" броя КП в дивизиите над нормалното дотогава. По същата причина ги включват и като добавка към полкове/бригади тежки танкове или щурмови самоходни оръдия. Т.е. все в тези ситуации, когато ще им се налага да водят близък бой. Доколкото видях, в структурата си тези роти нямат включени леки картечници.
                              Т.е. не мисля, че тезата за съветските КП през ВСВ като ерзац щурмови пушки издържа проверка.

                              Comment


                                ValBo написа Виж мнение
                                Не бяха ли още с Инграм?
                                За Инграм - не знам; За ХК МП5 съм сигурен.

                                Comment

                                Working...
                                X