За значението на техниката

[Nick]

Продължаваме с илюстрации на техническите аспекти на средствата за водене на война. Ето как изглеждат патроните на М.88/90 от посочения по-горе чилийски конфликт:





Въвеждането на патрон с "малокалибрен" облечен куршум на въоръжение води до безпрецедентна надпревара в стрелковото въоръжение. Страхът от балистичните качества на малокалибрените облечени (или монолитни като при Лебел 1886) куршуми е бил толкова голям, че това води до трескаво въвеждане на нови системи с цената на огромни разходи, които са прекомерни дори за големите сили. Голяма част от новите системи се оказват не много съвършени, което налага втори кръг на поголовното превъоръжаване с индивидуални стрелкови оръжия в рамките на по-малко от десет години след приемане на първите образци.

И какво? ПСВ показва, че и най-модерните пушки не дават очакваното от всички решително превъзходство.

[Panzerjaeger]

Може би най-яркият пример който ми идва на ум за значението на техниката оказало се фатално за цяла една кампания през ВСВ е операция „Уран” от 19 ноември 1942г. срещу 3-та румънска армия. Румънците не могат да отразят атаката на 5-та танкова армия на Югозападния фронт поради почти пълната липса на арсенал от тежки противотанкови оръдия. При атаката на 5-та танкова армия срещу румънските 13-та и 14-та пехотни дивизии и 1-ва кавалерийска дивизия 37 mm PaK 36 и чехословашкото 47 mm противотанково оръдие просто са безполезни срещу съветските Т-34, така че румънците са принудени да използват ръчни гранати, противотанкови мини и коктейли „Молотов”. В първите часове те успяват да задържат настъплението и да унищожат известен брой танкове, но липсата на адекватна противотанкова артилерия ги принуждава да отстъпят или да бъдат обкръжени.

[peterpetroff]

Според мен примери за качествени и класни различия във въоръжението на две воюващи страни има много, но очевидно то не е фактор с особена тежест и не решава изходът от конфлика.
Малко по-горе стана въпрос за стрелковото въоръжение. Та в тази връзка се сетих за нещо интересно- Руско-Турската война.
Магазинната карабина Уинчетер срещу еднозарядните Бердани, Пийбоди-Мартин и Крънки. Предимствата на първата са очевидни- по-голяма (малко, но защо?) скорострелност, от което следва и по-голяма наситеност на огъня от турска страна. Тук става дума за две различни поколения (качествено и технологично) оръжейни системи- магазинна срещу еднозарядна. Въпросът ми е: до каква степен Уинчестър е давал някакво предимство на турците?

И нещо друго се чудя. Обикалял съм доста из разни исторически места и музеи от РТВойна, но никъде не съм виждал турска картечница, а Гатлинг-и на руснаците има във всеки един музей. От тук си правя извода, че или турците са нямали картечници или че и те и руснаците са използвали едни и същи такива.

[peterpetroff]

Panzerjager, четох из Милитера-та една книга, написана от немски офицер, участвал в битката при Сталинград. Та той пространно описваше състоянието на румънските части там- били са жалка картинка, абсолютно неадекватно и безпомощно въоръжени. В буквалния смисъл на думата- пушечно месо.
Интересно ми е защо германците са позволили такова нещо- Румъния им е активен съюзник, а така са ги 'забатачили' по отношение на въоръжението?
Е, то пък примери за подбно поведение има и други подобни примери. Българските ВВС, например, чат-пат няколко орляка с БФ-109, останалото са машини за скраб.

[Nick]

...Магазинната карабина Уинчетер срещу еднозарядните Бердани, Пийбоди-Мартин и Крънки. Предимствата на първата са очевидни...

Предимствата не само, че не са очевидни, но са и под въпрос. Уинчестър 1866 стреля с пистолетен патрон, докато Крнка и Пийбоди-Мартини са със значително по-мощен и далекобоен патрон. Освен това липсата на пачково зареждане при Уинчестър 1866 означава, че след изпразване на магазина тя е на практика еднозарядна и вече няма никакви предимства пред останалите пушки. Ако предимствата й бяха реални (да не говорим за "очевидни") все някой щеше да я вземе на масово въоръжение - но това не става. Дори Уинчестър '73 и '94 не са подходящи за военно оръжие, но това е друг въпрос.

Историята за турците, въоръжени с две пушки, едната за стрелба на големи разстояния, другата за стрелба на близки, е преповтаряна и преписвана до такава степен, че на тази комбинация се приписва успешната защита (до едно време) на Плевен. Интересно е да се узнае (от достоверни данни!) какво количество Уинчестър 1866 в действителност са били използавани при Плевен. В края на краищата, не става въпрос за отбраната на Кастър, а за цял голям град с голям периметър на отбрана.

...останалото са машини за скраб.

скрап (от англ. scrap)

[peterpetroff]

Благодаря ти, Nick!
Мисля, че в късен период Уинчестър добива популярност в руската армия, естествено преди Мосин(трилинейката). Казваш "изчерпване на магазина'- аз питам това не е ли решаващо в процеса на това 'изчерпване' ? Примерно говорим за пехотна атака (каква друга тогава)?
Нищо не каза за Гатлинг-ите, обаче...

[Nick]

....Мисля, че в късен период Уинчестър добива популярност в руската армия, естествено преди Мосин (трилинейката)....

Не и пак не. Става дума за Уинчестър 1895 за 7,62х54, нали?

Първо, той е приет на ограничено въоръжение след обр. 1891 - очевидно! Закупени са 295,000 броя (300,000 според някои източници).

Второ, тази пушка никога не става популярна в руската армия, която при първа възможност се оттървава от нея, продавайки я на народонаселението в Сибир (за ловни цели). Въпреки, че този модел позволява пачково зареждане, конструкцията е прекалено слаба за мощния 7,62х54. Виж едно чертежче на многобройните шарнири в затвора на Уинчестър 1895, както и голямата дължина на заключващите рамена и ги сравни с компактното заключване с издатини в предната част на затвора при Мосин, Маузер, Манлихер М.95, Лебел 1886, Бертие 1892 и т.н. Уинчестър 1895 се показва като доста слабо и ненадеждно оръжие за суровите фронтови условия. Но иначе изглежда добре във филмите....

[peterpetroff]

Револверният патрон - Да! Определено има недостатъци в сравнение с пушечния (количествено и балистично- очевадни) такъв,особено що се отнася за Руско-турската война. В противен случай не би имало разлики между карабини
револвери като целево предназначение освен, разбира се дъжината на цевта.

[peterpetroff]

Да, уестърни-те и филмите за Диеия Запад определено имат отн ошение към възприятието и отношението към Уинчестър, но чисто технически погледнато: това не е ли оръжие, което не е имало аналог за времето си?
И пак ти припомням за картечниците система Гатлинг!

[Nick]

...И пак ти припомням за картечниците система Гатлинг!

Там е работата, че не мога да си припомня нито едно сражение, в което те да са определили изхода му. Ти какво забележително има да "припомниш"?

Напомням условието на задачата - технически параметри, обусловили изхода на войната.

[Dinain]

Напомням условието на задачата - технически параметри, обусловили изхода на войната.

The Battle of the Rorke's Drift, 1879

[peterpetroff]

Nick, споменах за Гатлинг, защото е единствената картечница от периода на Руско-турската Война, която аз съм виждал. Предполагам, а и съм чел че с 10-те си цеви тя е предоставяла предимство в близък бой в сравнение с огромно количество противникова пехота, въоръжена с пушки и револвери

[Nick]

.. тя е предоставяла предимство в близък бой ...

Точно обратното - те са били предназначени за стрелба на големи разстояния и употребата им е била сходна с тази на полевите оръдия. Само в уестърните косят с Гатлинги от близки разстояния вълните индианци

А за Шипка не съм сигурен дали въобще е имало Гатлинги - поне в решаващите първи седмици не мисля, че е имало. Поправете ме ако греша.

[gollum]

Че те до ПСВ продълажават картечниците да ги използват като своеобразни полеви оръдия.

[RAMMSTEIN]

Значението на техниката е по-голямо колкото е по-голяма разликата в техничеките така да ги наречем възможности на противостоящите сили , научено-технически потенциал , промишлен шпионаж и момента на изненадата за новото оръжие .