Танк срещу пехота

[ru55]

Уважаеми gollum,артилерията се използва на открити огневи позиции основно, когато е противотанкова или за унищожаване на дълговременни отбранителни съоръжения.Използваните снаряди и положения на взривателя няма да изброявам,тъй като членовете на форума са достатъчно грамотни.Всеки офицер от полевата артилерия,управлявайки огъня на оръдията/гаубиците/,може лесно и бързо да прецени дали е необходимо да използва стрелба на рикошет.Затова споменах,че това е сравнително лесна огнева задача. В таблицата за стрелба има ъгълът на падане за всяко разстояние/през 100 метра/ и за всеки заряд. От картата се вади наклона на терена на целта и другото е въпрос на елементарни изчисления. Гаубиците и оръдията се използват основно от ЗОП,за да бъдат по-труда цел при контрабатарейната борба.Затова сега масово се преминава на самоходни системи.Изпълняват огневите задачи и напускат.Някога се използваше термина "артилерийска подготовка на атаката", сега се използва "огнева подготовка на атаката" и включва всички начини за начини за поразяване на противника:авиация,оръдия,гаубици,минохвъргачки,РС ЗО.
Да се върна на въпроса за рикошетната стрелба,за да бъде осъществена трябва да има определени условия.Няма ли ги,стрелбата е невъзможна.Това важи и за артилеристи и за танкисти.

[gollum]

Да се върна на въпроса за рикошетната стрелба,за да бъде осъществена трябва да има определени условия.Няма ли ги,стрелбата е невъзможна.Това важи и за артилеристи и за танкисти.

Така е, аз с това и започнах.

Уважаеми gollum,артилерията се използва на открити огневи позиции основно, когато е противотанкова или за унищожаване на дълговременни отбранителни съоръжения.

уважамеи, ru55, ето това е проблемът, когато хората изхождат единствено от това, което са ги учили някъде - знаят нещата за конкретен период или момент и изпускат останалите периоди от погледа си. Тук не обсъждаме как са стояли нещата в българската артилерия, примерно, през 80-те години, а в доста по-широки времеви граници. Затова и пропускаш определени неща, за които вече споменах, но може би не си им обърнал внимание. Да речем, през първата половина на ХХ-век - особено през първите 2 десетилетия полевата артилерия - а това на практика е цялата полкова и дивизиона артилерия (калибри от 57 та до 120 и нагоре мм) се използва почти само от открити позиции - това е основният метод за стрелба и широко разпространена част от него е стрелбата на рикошет с картеч или шрапнелни боеприпаси. Впрочем, така стоят нещата и през предходните векове. Т.е. въобще не става въпрос само за ПТ или унищожаване на укрепления. Това повече или по-малко важи и за ВСВ - пехотните и полевите оръдия (обикновено са около 70+ мм) се използват по-често от открити позиции, отколкото от закрити и то за изпълнение на целия спектър от огневи задачи. Понякога това се случва и с дивизионната артилерия, т.е. с леки и тежки гаубици. Това, че нещата след ВСВ се променят е отделен въпрос - имаме както сравнително кратка, но интензивна еволюция по време на войната (масово навлизане на самоходно бронирана артилерия, като причината не е толкова контрабатарейната борба, колкото мобилността при използване в състава на моторизирани групи - бързото заемане и на пускане на огнева позиция е съществено сега за тази цел, заедно с ред други системи).

Всеки офицер от полевата артилерия,управлявайки огъня на оръдията/гаубиците/,може лесно и бързо да прецени дали е необходимо да използва стрелба на рикошет.Затова споменах,че това е сравнително лесна огнева задача.

Да повторя, че нещо не ме разбираш - не говорим за състоянието на нещата сега, а за миналото. За трети път в темата повтарям, че не винаги и всякога артилеристите са подготвени на съответното ниво, нито разполагат с подобна документация. Хе, случва се да не познават добре нито материалната част, нито възможностите й, какво остава за конкретни тактически похвати. Т.е. просто и ясно е, когато хората са добре подготвени и разполагат с всичко необходимо. Съвсем различен е случаят, когато са подготвени набързо, без да са имали възможност да пробват каквото и да е или да познават оръдията, които ще използват. За такива хора всяка подобна задача е сложна. Някога стрелбата от закрити позиции (споменатия период преди ПСВ този метод почти не се използва или практикува в ред държави) е била изключително сложна задача, защото не се изучавала и е трябвало тепърва да се учи и въвежда.
Да обобщя и да приключа (за себе си) с това отклонение: да не се забравя, че нещата се променят през годините и ако нещо е ясно и очевидно през дадена година, може съвсем да не е било такова 50 или 100 години по-рано .

[ru55]

Все пак темата беше започната,като се споменават данни от Корейската война.Затова не се връщам назад през вековете.През ВСВ стрелбата на рикошет се е използвала от всички воюващи страни.Стрелбата от ЗОП доколкото си спомням започва да се използва някъде около 1912-13 година.
пс: нали знаеш приказката"красивите във флота,умните в артилерията......" и на 9-ти Май пред телевизора!

[gollum]

Все пак темата беше започната,като се споменават данни от Корейската война.Затова не се връщам назад през вековете.

Прав си, но корейската война е по-близо до въпросните "векове", отколкото до времената, когато (предполагам) си учил тези неща . И второ - и не по-малко важно, през Корейската война служат както ветерани от ВСВ, така и доста новобранци, често без кой знае какъв опит. Особено ако разглеждаме артилеристите на двете Кореи и китайците. Т.е. същите проблеми, които са срещали 8-10 години по-рано в годините на ВСВ, са били характерни и за тогава.

През ВСВ стрелбата на рикошет се е използвала от всички воюващи страни.

Да, както споменах, през ПСВ това е много често използван метод на стрелба, така че към ВСВ си е общо място. По принцип, т.е. за армиите, които си запазват традициите и не им се налагат да "растат" ускорено, стъпвайки на минимална база. Има и друг момент - както стана дума, стрелбата от ЗОП, както и общото нарастване на обсега на дивизионната артилерия (и промяната в състава й) значително повишават изискванията към артилерийските офицери. От това особено много страдат въпросните армии, на които им се налага да растат бързо върху минимална база, с много пропуски. Такава е РККА. Затова и споменах, че съветската артилерия има много и разнообразни проблеми през ВСВ. Един от тях е въпросното слабо ниво на подготовка, характерно за не малка час тот артилерийските им подразделения. Т.е. теоретично познават нещата, на практика рядко се получава. Това не се отнася само до този метод на стрелба, но до доста по-широк кръг тактически похвати.

Стрелбата от ЗОП доколкото си спомням започва да се използва някъде около 1912-13 година.

По-рано - през руско-японската война започват да я използват за пръв път (поне аз така знам) в бойна обстановка. Японците натрупват известен опит. После някои наблюдатели го обобщават и започва да се въвежда в различни армии, така че към началото на ПСВ има някакво обучение и идеи за това. Но се използва сравнително рядко в първите години на войната, някои армии въобще гледат по друг начин в началото (да речем, французите).

ЗА останалото - съгласен съм. Сори за отклонението и да се върнем на въпроса - танкове срещу пехота.