Танк срещу пехота

[Хатори Ханзо]

Преди няколко седмици случайно мятнах по Дискъвари ченъл едно филмче за Корейската война и докато гледах малко скептично нещо интересно разказаха. Ставаше дума за танковите битки в тази война и една случка беше интересна: когато войските на ООН почти изтласкават северно-корейските войски и се намесват китайците. При първата атака на китайците амекански командир на Шърман каза, че са стреляли в земята с забавител на снаряда при което той рекуширал в земята и се взривявал над атакуващата пехота. За подобен начин на стрелба срещу пехота преди много години мой приятел кемаф ми беше разказвал, че са тренирали за стрелба срещу пехота и за поразяване на окопи. Тогава аз мислех, че ме бъзика, но явно си е било отработено движение при танковете още през 50-те години. Някой да знае нещо повече по въпроса?

[gollum]

Това не е нещо специфично за танковата артилерия, но въобще за артилерията - стрелба с рекушет на снаряда в земята. Споменавано е и в други теми (вероятно не си попадал), въпрос на настройка на взривател, на почва и прочее. Ако четеш руски език - цък. Зя артилеристите е сложен тип стрелба, но от танк би трябвало да е по-лесно, поне доколкото схващам.

[Amazon]

За танковете не бях чувал. Но да се стреля със забавител над главите на атакуваща пехота/кавалерия съм срещал още по времето на Кримската война.

[gollum]

Това е различно - забавителят е едно нещо (въпрос на тип взривател и/или настройка). Тук си ограничен от това какво забавяне може да се нагласи, защото то определя на каква дистанция можеш да поразиш дадена цел (този тип взриватели се запалват при изстрелването - така действат шрапнелните снаряди). Стрелбата са рикушет е друго нещо - имаш доста по-голяма свобода на използване, допълнена от възможността да поразяваш цели в прикритие. Но е по-трудна, защото не е въпрос само на взривател и настройка (този тип взриватели се появяват доста след Кримската война, мисля че или в края на ХIХ век или в началото на ХХ век), но най-вече на траектория на снаряда (оръдието стреля с малък ъгъл на възвишение), като зависи и от почвата. Взривателят е ударен и се акитивира от първоначалния удар на снаряда, а тънкостта е да се изстреля под такъв ъгъл, че да рикушира. Настройването на ударния взривател на забавяне определя на какво разстояние над земята ще се взриви, т.е. колко време след първоначалния удар.
Сега (реално се появяват през ВСВ) имат взриватели, които просто могат да се настроят да се взривяват на определено разстояние над преграда.

При танкове поне през ВСВ такава стрелба се е практикувала (просто за да дам пример, ситуацията то филма "Fury" - реалните такива ситуации, в каквито са изпадали различни танкови екипажи, обикновено се използва такъв начин на стрелба). Но заглавието на темата е малко подвеждащо, защото това съвсем не е единствения метод на използване на оръдието, когато имаш ситуация танк срещу пехота . Да речем, имат и снаряди с картеч, които са добри за поразяване на пехота на сравнително малки дистанции (пехота на открита позиция).

[Хатори Ханзо]

При споменатата случка от Корейската война американските танкове казаха, че при лагеруване на открито винаги са се нареждали в окръжност с челото навън - кръгова отбрана и благодарение на това за задържали първата вълна на китайската пехота. Моя познат кемаф ми твърдеше, че този тип "подскачаш" изстрел е само достижение на руската танкова школа и си е тяхен патент. Както споменах аз грам не му повярвах тогава, излиза че си е реално използвано, отделно че е използвано и от другите армий. Голум за такъв изстрел обикновенни фугасни снаряди ли се ползват или са специални? За подобен изстрел си трябва май доста подготовка, но ако е успешен просто ще размазва пехотата на открито, особенно както китайците навремето как са атакували в гъсти редици на близка дистанция. Филма "Fury" имам чувството, че малко преекспонираха последната битка - самотен танк изкла почти цял батальон - прекалено епично беше някак, но реално дали може да стане? Особенно като удариха пълнача с Панцерфауса и само той загина и никой друг - не трябваше и другите да ги засегне?

[gollum]

Филма "Fury" имам чувството, че малко преекспонираха последната битка - самотен танк изкла почти цял батальон - прекалено епично беше някак, но реално дали може да стане? Особенно като удариха пълнача с Панцерфауса и само той загина и никой друг - не трябваше и другите да ги засегне?

Във филма има много фантастика, но това си е за отделна тема в раздел "Кино". В реалността са се случвали какви ли не и по-фантастично звучащи неща. Но, според мен, тактически ситуациите бяха много грешно представени - вероятно не толкова от незнание, колкото в угода на кинематографичността. Но филмът не ми допадна по други причини.

Моя познат кемаф ми твърдеше, че този тип "подскачаш" изстрел е само достижение на руската танкова школа и си е тяхен патент.

Нещо повече, дори не е на "танковата школа", а на артилеристите, при това, поне от ПСВ насетне. Между другото, на източния фронт през ВСВ се използва дори по-често от немските артилеристи, поне до един момент, защото те обикновено имат по-добра подготовка.

Голум за такъв изстрел обикновенни фугасни снаряди ли се ползват или са специални?

Доколкото съм чел - обикновени - в танковия боекомплект обикновено има само един тип осколъчно-фугасни (high-explosive) боеприпаси. Като какви ще се използват е въпрос на настройка на взривателя - ако е на моментално действие при контакт е осколъчен, ако се нагласи на забавяне може да се ползва за стрелба на рекушет или като фугасен за разрушаване.
Доколкото съм схванал нещата, подобен род стрелба при танковете (а и при артилерията) изисква целта да се намира на определено разстояние от машината, за да може да се получи рекушет - наблизо трудно ще стане. Макар че може би от танк е малко по-лесно, но е въпрос и на това каква е възможност за отрицателно (надолу) насочване на оръдието - "Центурионите" май са доста добре в това отношение и затова са били много ефективни в силно пресечения терен в Корея. За самоотбрана или за действие срещу пехота (атакуваща) отблизо си имат снаряди с картеч - поне до ВСВ са имали, вероятно и известно време след това. ПО идея трябва да имат поне 2-4 в боекомплекта. Те ще са най-ефективни за тази работа.

[Thorn]

Ейбръмсите въобще май нямат осколочно-фугасни.

[gollum]

Ейбръмсите въобще май нямат осколочно-фугасни.

То засега обсъждаме ВСВ/Корея, т.е. доста по-класическите танкове (като роля). После, знаеш, особено в САЩ има един дълъг период, в който на танковете се гледа като на танкоубийци. Иначе имат това-онова срещу пехота - да не говорим, че поначало са били със 105 мм нарезно оръдие с пълния набор боеприпаси за него (включително ОФ, картеч и прочее). Като многоцелеви ползват кумулативните си боеприпаси. Имат шрапнелни (картеч) срещу пехота и фугасни (срещу укрепления).
Впрочем, британците имат друг поглед към тези неща и затова запазват нарезно оръдие за танковете си. В СССР пък разработват специализиран ОФ-снаряд за гладкоцевното танково оръдие.

[ru55]

Уважаеми колеги,стрелбата на рикошет е една от елементарните стрелби за артилеристите.Едно време се учеше във втори курс на ВНВАУ-то.За да имаме такава стрелба е необходимо ъгълът на срещане/това е разликата между ъгъла под който пада снаряда и ъгъла на наклона на терена при целта/да е под 20 градуса.Освен това възможна е такава стрелба и по надводни цели.Тогава ъгълът на срещане трябва да е под 10 градуса.Стреля се с осколочно-фугасен снаряд с взривател на закъснител.Стрелбата е много зрелищна,едно време при всеки показ поне една от целите се поразяваше при стрелба на рикошет.

[gollum]

Уважаеми колеги,стрелбата на рикошет е една от елементарните стрелби за артилеристите.Едно време се учеше във втори курс на ВНВАУ-то.

Възможно е и да е елементарна (за учене) в мирно време, но поне от каквото съм чел за ВСВ, прилагала се е от добре обучени разчети, т.е. далеч не от всички. Иначе със сигурност е част от стандартните артилерийски похвати опне от ПСВ насетне, както вече писах.

[Kramer]

При танкистите има осколъчен с поставен взривател за осколъчно действие срещу жива сила и за фугасно действие /пълначът с едно ключе завърта една дупчица във взривателя от "О" /осколъчно/ на "Ф"/фугасно/действие срещу укрития от дървено-земен тип/. Има и капачка на вривателя, която ако не се махне от пълнача, пак се получава фугасно действие.

[gollum]

Крамер, разликата трябва да е в забавянето на взривателя, нали? При "осколъчно" се задейства моментално при контакт с препятствие, докато във втория случай има закъснител, затова и се взривява след като се забие на дълбоко в земята.

[Kramer]

Има и капачка на взривателя, която ако не се махне от пълнача, пак се получава фугасно действие.

[ru55]

За артилеристите не е толкова важен елемент дали е добре обучен разчета.Важно е целта да дава възможност да се използва стрелба на рикошет.По принцип тази стрелба се прави от закрити огневи позиции.Виж при танкистите екипажът трябва да перфектен,за да прецени дали терена дава възможност за използване на рикошети.Фугасното действие на взривателя дава закъснение около 0,2 секунди, доколкото си спомням,време достатъчно да се получи рикошет.

[gollum]

За артилеристите не е толкова важен елемент дали е добре обучен разчета. (...) .Виж при танкистите екипажът трябва да перфектен,за да прецени дали терена дава възможност за използване на рикошети.

Не знам защо смяташ така. Моите аргументи са два: това съм го срещал често като довод (за ВСВ) в рамките на дискусия за относителната ефективност на съветската и немската артилерия - твърде често се посочва, че на съветските разчети и командири на батареи им липсва нужната подготовка, за да могат да използват този метод (и се посочват немските, които са го ползвали често за поразяване на цели в окопи). Ако подходим логично към въпроса по линията артилеристи/танкисти и стрелба на рикошет, то този метод е възможен до определени дистанции според оръдието и възможностите му за огнево маневриране - за да може да се получи съответният ъгъл на среща между снаряда и повърхността. Зависи и от почвата. Т.е. трябва да се отчете дистанцията до целта, състоянието на почвата около целта, да се прецени траекторията на снаряда, така че да се получи нужния ъгъл на среща с повърхността и да се настрои взривателя.
Т.е. изискват се определено познаване на материалната част (за да е ясно до какви дистанции и при какви настройки е осъществим този метод), да се направи съответното изчисление според разстоянието до целта и да се прецени дистанционно състоянието на почвата/повърхността.
Танковите оръдия масово ползват унитарни боеприпаси и обикновено разполагат с по-добра (по-лесно) възможност да насочат оръдието, така че да се получи търсения ефект. Почти винаги за тях това ще е стрелба с право мерене, т.е. по-лесна за преценяване: работят с четири основни фактора - определяне на дистанцията до целта (и необходимите корекции в позицията, ако се налагат), насочване на оръдието (вертикално), преценка на почвата, настройка на взривателя. Това ще е донякъде по-лесно, защото става въпрос за стрелба с право мерене, т.е. директно наблюдаване на целта, самият танк притежава възможност да сменя бързо и лесно позицията си за стрелба, при това оставайки защитен (относително).
За артилеристите в почти във всички случаи (изключение е полевата артилерия, която най-често също използва унитарни боеприпаси - но не винаги) ще става въпрос за преценка на повече фактори: разстояние до целта, преценка на почвата, определяне на траекторията - вертикално насочване и определяне на метателен заряд (скорост на снаряда), настройка на взривателя и корекции за сметка на износване на оръдието. Това, което при танковия екипаж ще се постигне (ако се налага) със смяна на позицията, при разчета на оръдието ще трябва да се постигне за сметка на огнева маневреност (съчетание от ъгъл на насочване и метателен заряд). Т.е. ще изисква по-добри познания по балистика и материалната част. И когато тази подготовка липсва, подобен тип огън или няма да се води (самият офицер не може да го изчисли и не го и предлага), или ще бъде неефективен - ще иска повече пристрелване или така и няма да достигне нужния ефект.
Та, мисълта ми е, че в случая с артилерийския разчет има поне един или два фактора отгоре на това, което трябва да прецени разчета на танковото оръдие. Затова и смятам, че за артилеристите е малко по-сложно, отколкото за танковия разчет. Разстоянията, на които ще се стреля също ще се различават, като за артилерията - особено за гаубичната, най-често ще са доста по-големи. По-голямата дистанция прави преценката по-сложна, според мен (и, разбира се, точността е по-малка). Естествено, с въвеждането на взриватели, които могат да се взривяват на предварително зададено разстояние от или над повърхност, отпада необходимостта да се стреля с рикошет. Такива се появяват към края на ВСВ. Днешните са много по-ефективни, естествено.

По принцип тази стрелба се прави от закрити огневи позиции.

Защо смяташ така? За да стреляш с рикошет единственото условие е да можеш да използваш определена траектория, осигуряваща малък ъгъл на среща между повърхността и снаряда. Това условие по никакъв начин не е свързано с позицията, от която се води огъня. Дори може да се каже, че определени типове закрити позиции могат да направят невъзможен подобен род огън (разбира се, това е ситуационно ограничение). Може би защото гаубиците най-често се разполагат на закрити позиции по тактически причини. Но не само те се използват по този начин, макар че сега полевата артилерия е поизчезнала като вид, някога пехотната и полевата артилерия са били достатъчно разпространение, а те се използват и на открити, и от закрити позиции.