Amazon написа
Виж мнение
Съобщение
Collapse
No announcement yet.
Съвременно ПВО
Collapse
This topic is closed.
X
X
-
Amazon написа Виж мнение"Щурмово малокалибрено оръдие на камион и придружаващ команден център и радар"
RAPIDFire
• Fire-on-the-move 40 mm gun for selfdefence
• Connection to long range CONTROLMaster 60 radar, with search-on-the-move capability
CONTROLMaster 60
• Optimized for mobile air defence operation with search-on-the-move capability
Comment
-
Кухулин написа Виж мнениеНапълно е възможно, ако въздушния пуск е от малка височина и полета е по "права линия", а наземния пуск е по оптимална траектория. Въпреки че разликата в максималната скорост е 25%, дистанцията на поражение спокойно може да е двойно по-голяма. Ракетата губи многократно повече енергия на морското равнище, отколкото на 5-10 хиляди метра. За сравнение виж максималните дистанции при Тунгуска и Панцир - първата ракета е с триточково насочване ("права линия"), втората лети по оптимална траектория.
Comment
-
Опитах се да онагледя с бърза схемичка това, което си мисля, че Кухулин описва. Различните "цветни" слоеве представляват слоевете с различна плътност на атмосферата (малки, средни, големи височини).
Идеята е, че траекторията на наземно пусканата ракета е много по-дълга, но е оптимална, т.е. основната част от пътя е на голяма височина, където съпротивлението на въздуха е много по-слабо, т.е. условията за далекобойност са оптимални (от същото се възползва далекобойната артилерия и ракетите с голям обсег на действие). Докато при въздушния пуск (на средна височина) целия път на ракетата минава при сходни условия, съответно, в по-плътна атмосфера при по-голямо съпротивление, затова и обсега е по-малък.
Въпросът е каква ще е способността на ракетата да прихване целта си в двата случая. При наземния пуск при подобна траектория няма да има възможност за маневриране при грешка, но ще има значителна скорост (т.е. скоростта ще пада много по-бавно при изчерпване на горивото, отколкото при въздушния пуск). Поне аз така си представям нещата. Възможно е да греша. Или да не съм разбрал Кухулин.
Comment
-
Кухулин написа Виж мнениеСтрелбата от движение е за самозащита. Заявена е в брошурите, наблягат на нея и в интервюто."Я знаю, что после смерти на мою могилу нанесут кучу мусора. Но ветер Истории безжалостно развеет ее"
И. В. Сталин
Comment
-
piston написа Виж мнениеЩе ми се да видя наистина как стреля в движение и с каква ефективност.... Щото нещо ми прилича на булшит...
Comment
-
gollum написа Виж мнениеОпитах се да онагледя с бърза схемичка това, което си мисля, че Кухулин описва. Различните "цветни" слоеве представляват слоевете с различна плътност на атмосферата (малки, средни, големи височини).
Идеята е, че траекторията на наземно пусканата ракета е много по-дълга, но е оптимална, т.е. основната част от пътя е на голяма височина, където съпротивлението на въздуха е много по-слабо, т.е. условията за далекобойност са оптимални (от същото се възползва далекобойната артилерия и ракетите с голям обсег на действие). Докато при въздушния пуск (на средна височина) целия път на ракетата минава при сходни условия, съответно, в по-плътна атмосфера при по-голямо съпротивление, затова и обсега е по-малък.
Въпросът е каква ще е способността на ракетата да прихване целта си в двата случая. При наземния пуск при подобна траектория няма да има възможност за маневриране при грешка, но ще има значителна скорост (т.е. скоростта ще пада много по-бавно при изчерпване на горивото, отколкото при въздушния пуск). Поне аз така си представям нещата. Възможно е да греша. Или да не съм разбрал Кухулин.
Тази идея я схванах веднага. Въпроса е, че не мога да намеря съпоставима информация показваща енергийните възможности на ракетата. Според част от информацията, която намирам, ракетата няма енергетическите възможности дори да достигне до високите слоеве на атмосферата от нулев старт, където да се възползва от разредения въздух. Не знам, може данните да са били погрешни. Ако някой разполага с конкретните данни за тягата и продължителността на работа на съответните режими, ще може да се сметне по-коректно.
Comment
-
Angelmr написа Виж мнениеНещо не схващам логиката. От кога принципите на тригонометрията са само едни добри пожелания?
Angelmr написа Виж мнениеДвигателя работи на стартов режим едва две секунди, след което само поддържа набраната вече енергия.
...
Двигателя работи общо около 7 секунди, до колкото намирам информация по въпроса.
Angelmr написа Виж мнениедали ще може да набере повече едновременно с набиране на височина?
Angelmr написа Виж мнениеТака че като вземем всичко това предвид, бих се съгласил, че при някаква оптимална балистична траектория, ракетата ще докрета 40 километра.
Angelmr написа Виж мнениеПри атака на маневриращи цели, едва ли ще има кой-знае какъв ефект, след изчерпване на двигателя. Което грубо сметнато, ако вярваме на информацията за времето на работа на двигателя) е под 10 километра по протежение на въпросната оптимална траектория
Съгласен ли си с тази "теоретична" картина?
Comment
-
Angelmr написа Виж мнениеСпоред част от информацията, която намирам, ракетата няма енергетическите възможности дори да достигне до високите слоеве на атмосферата от нулев старт, където да се възползва от разредения въздух. Не знам, може данните да са били погрешни.
Comment
-
Кухулин написа Виж мнение"Самозащита" преведено на нормален език означава нулев параметър и малка дистанция, т.е. условия, близки до идеалните. Проблема е в "механичната" част - да не тресе и да не люшка много, когато не са спуснати подпорите. Решението е или в здраво шаси, или в олекотена и "по-нежна" оръдейна конструкция.
Това което могат да направят с тази система в движение е стрелба от упор през оптичния канал. Да речем самозащита при засада, или смяна на позицията. Разни такива ситуации, при които така или иначе оръдието едва ли ще оцелее.This is my signature. There are many like it but this one is mine.
Comment
-
Amazon написа Виж мнениеПроблема е че нещото няма жироскопна(или каквото ново са измислили) стабилизация подобно на танково или корабно оръдие.
Amazon написа Виж мнениеОт там нататък точност над стотина метра и то по наземни цели е проблематична.
Amazon написа Виж мнениеОтделно радара в движение ще е безполезен защото няма да знае до милимунда какво е разтоянието и координатите на оръдието спрямо себе си.
Amazon написа Виж мнениеТова което могат да направят с тази система в движение е стрелба от упор през оптичния канал. Да речем самозащита при засада, или смяна на позицията. Разни такива ситуации, при които така или иначе оръдието едва ли ще оцелее.
Comment
-
Едва ли е нужно да се повтаряме през два поста. Нито знаем какво има, нито знаем какво няма. Стабилизацията на този калибър в разумни рамки е достатъчно проста и компактна. Натоварванията не са нито танкови, нито корабни.
Можеш ли да изразиш тази мисъл в цифри, поне приблизително?
Отново, цифрите ще са добре дошли.
Тоест, всички са баламурници и заявяват стрелба в движение, а то веднъж, че е невъзможно и втори път, че е безсмислено?
П.П: А за това колко е лесна стабилизацията съм срещал че е била голяма част от М-60. Хубаво това е стара работа, но и при Бофорс 57 имаше забележки че стабилизацията е тежка.
Ето стабилизация на нещо далеч по-малокалибрено от нашето оръдие. А именно 12мм, виж мащаба и колко е "малък" стабилизационният компонент създаден за Барет:
А иначе това със стабилизацията е изкуство. Дори при съвършенна машина като Ейбрамс, жирото и хидравликата не могат напълно да стабилизират оръдието. За това СОУ "лъже" мерача, като блокира изтрела за част от секундата, нищо че спусъка е натиснат. За да компенсира "люлеенето" на "стабилизираното" оръдие и да произведе изстрела когато оръдието наистина сочи към целта.
Иначе е лесно. Във форум всичко е лесно.Last edited by Amazon; 04-07-2013, 19:22.This is my signature. There are many like it but this one is mine.
Comment
-
Amazon написа Виж мнениеКакво разбираш под проста и компактна стабилизация?
Amazon написа Виж мнениеАко е това което каза, че е "достатъчно тежко шаси", ми не ми звучи сериозно.
Amazon написа Виж мнениеТам представителят на Талес не каза че има стабилизация. Защо ще премълчи такъв важен факт? Извода е - вероятно няма стабилизация.
Amazon написа Виж мнениеТи си който твърдиш че има
Amazon написа Виж мнениеИскаш математическо изражение на ефекта от стрелба от движещ се камион по черен(или какъвто там има и ако има) път? Ами много искаш.
Amazon написа Виж мнениеЗнаи твоето твърдение че АК-630 не е точен заради деформациите на корпуса на кораба спрямо централния радар е пушка. А моето допускане че между два движещи се камиона дистанцията и взаимното им положение не е константа е съмнително и има нужда от цифри?
Amazon написа Виж мнениеНаписал съм че ефективността ще е ниска по наземни цели и НУЛЕВА по въздушни.
Comment
Comment