.
Съобщение
Collapse
No announcement yet.
Възстановяване на старо оръжие.
Collapse
X
-
За съжаление има и съпътстващ проблем. Предполагам че е набито, защото някой от роднините ми е опитвал да стреля с неподходящи муниции и има заседнала гилза от другата страна( предполагам от ТТ). Мислих да я пробия с бормашина и да я изкарам с някаква кука, но ме е страх за момента. Предполагам че има минимална вероятност патрона да не е експлодирал и тогава би се получило наистина гаден ефект. А и не мога да пипам много отзад, защото мястото е много ограничено, а не мога да разглобявам нищо друго освен затвора.valo написаСлед като дървото е набито преди години, има верятност да се е разсъхнало и да може да се избие в посока обратна на тази, в която е набивано. Варианта с разпробиването е опасен, защото можеш да прецакаш каналите на цевта или патронника. Зная го от личен опит....
Не бих рискувал с подобно нещо, понеже точността която би могла да се постигне с такава опашка далеч не достига за такава операция. Имам неприятен опит от казармата, където успях да заклещя шомпола на автомата ми, само защото някой идиот беше подменил моя с крив, като кривината не беше толкова голяма че да я видя ако не съм се вгледал. На ръка мога само да прецакам нещата. Евентуално на струг, ако може да се отдели цевта би се постигнала необходимата точност.Marines написаКаква е пушката 9 преднопълнеща или патронна.
Впрочем недопрочетох. Явно патронна.
Вариант- свредло с по-малък диаменър от калибра със заварена " опашка " от калибрована стомана или арматурно желязо. Поснавяш на дрелката и бавно и внимателно разпробиваш.
А по въпроса за пушката. Тя е Хенри-Пийбоди, но не знам коя точно модификация. Четох че имало карабини с малък калибър, но в един форум ми казаха за мащабна програма за модернизация на турскита пушки с цеви маузер, така че не знам от кои е. Калибъра е някъде около 7,6.
Comment
-
Многократно съм извървал подобни манипулации и до сега не съм допускал фалове. Използвам ръчна дрелка " маткап ", с която по- лесно се контролира процеса. По този начин съм вадил и куршуми от преднопълнещи пушки. Дървото и оловото са по меки от стоманата и ако се прави внимателно и в цевта се постави водач - парче тръба с подходящ размер вероятноста да " избяга " не е много голяма. Освен това на няколко оборота свредлото се вади напълно и се изтръскват стружките. Ако използваш струг, ще трява да развиеш цевта от кутията, пак такова свредло и люнет.За да запази себе си, народът отделя своите честни и здрави синове в особено братство, от което изисква самоотверженост до смърт.
Б. Дрангов
Comment
-
Я бързо откачи своята Мартинка от стената и си припомни как се махаше затворът й! Той се маха след като махнеш щифта който го държи за цевната кутия и после с ръчката правиш едно "Зареждане". Понеже няма какво да го държи , затворният блок сам изскача от цевната кутия. Изобщо не трябва да разглобяваш спусковата скоба със спусъка и ръчката зад нея, за да извадиш затвора.valo написаХм-м-м...Тук, явно, нещо не мога да разбера...
Ако настина е "Мартини-Пибоди", за да можеш да извадиш и разглобиш затвора, трябва първо да извадиш другите чаркалъци....

По време на Руско-Турската Освободителна война на въоръжение в турската армия е имало 600 000 броя Мартини-Хенри обр.1871 г, с калибър 11мм. Когато през 1890 година Османската империя се превъоръжава с пушки Маузер обр.1890 г, с калибър 7.65 мм, се взема решение наличните на склад Мартинки да се преоборудавт за новият боеприпас.За целта е дадена поръчка на Людвик Льове в Берлин за доставка на цеви.понеже е трябвало да влиза стандартният втулков щик на новите цеви, то те са били с еднакъв външен диаметър като старите 11мм цеви. Цевите са доставени в Тюфек Хане Истанбул и турските оръжейници ги монтират на пушките.Angelmr написаА по въпроса за пушката. Тя е Хенри-Пийбоди, но не знам коя точно модификация. Четох че имало карабини с малък калибър, но в един форум ми казаха за мащабна програма за модернизация на турскита пушки с цеви маузер, така че не знам от кои е. Калибъра е някъде около 7,6.
В резултат на това се получава една много точна пушка-благодарение на дебелата цев-откатът е незначителен, а групираността отлична.
В началото на 20в в Тетово-Македония са произведени доста пушки от този тип-те са различават от "оригиналните" по липсата на английският надпис от лявата страна на цевната кутия. Много македонски харамии са използвали тази пушка и в двата й варианта-11мм и 7.65мм.
Още инфо искате ли?
То исторически филми в България не се правят, щото няма продуктово позициониране - Симеон Цветков 2012г.
Comment
-
Значи, твоята пушчица е Мартини - Маузер, обр. 1908 г. Ако отляво на цевната кутия има надпис в три реда на турски, разположен под оригиналния американски надпис "Peabody & Martini...", сто процента е такава. Отвътре на стените на цевната кутия трябва да има два плъзгача, които допълнително издърпват изхвъргача, който пък има пружинираща шейничка, която да влезе в жлеба на маузеровия патрон. Това са основните отлики с Мартини - Хенри с оригиналния 11.43 мм калибър. Освен това мерникът на твоята пушка трябва да е тип Маузер 1903 г. и да има горна полуложа, която го обхваща. Ако отзад е набит ТТ патрон, той е потънал навътре и е заклинен в шийката на патронника, така че отзад не може да бъде изваден. Първо вкарай тънка стоманена пръчка, или шомпол отпред, за да прецениш колко навътре е дървената клечка. После си направи нещо като тирбушон или свредло с размер 4 - 5 мм, с опашка с водачи от бронзови тръбички, за да не опира в каналите на цевта като разпробиваш. След като направиш дупка в клечката, вкарай стоманена пръчка през нея отпред и с почукване ще избиеш назад гилзата (или патрона) от ТТ напълно безопасно (то е с доста по-малък диаметър от маузеровия патрон). После вече отслабената клечка ще я избиеш назад сравнително лесно с пръчка, малко по-малка от калибъра със заоблени ръбове на предния край, за да не нараниш каналите.
Comment
-
Обаче. Кажи ми защо англичаните , след като преработват мартинките с калибър 7.71 им дават официално названието Мартини-Ейнфийлд?
Амо Ремингтън Ролинг Блок-а, след преработката му от 11 мм на 7 при испанците става официално Ремингтън-Маузер! Вало, примери много!Но и ти си прав !То исторически филми в България не се правят, щото няма продуктово позициониране - Симеон Цветков 2012г.
Comment
-
Точно така, името на завода-производител, който също така разработва и технологията на производство - нещо не по-малко важно от конструкцията.valo написаЗа Мартини-Енфилд може да се предположи, че става дума за фабриката, която е разработила промените. За Ремингтона - нямам идеи. Също и за Мартини-Метфорд.
Метфорд е името на конструктора, който предлага специфични нарези (Metford rifling process). Мартини с цев за .303 и Метфорд нарези се нарича Мартини-Метфорд.
Later in the British Martini's career, other rifling patterns such as the Metford System and even a system devised at Enfield were adopted. It is therefore common to hear these weapons also referred to as Martini-Enfields or Martini-Metfords.
Виж снимката, показваща разликите между Енфийлд и Метфорд нарези.Никто не обнимет необъятного! - Козьма Прутков
A який чоловiк горилку не п'є - то вiн або хворий, або падлюка. - Невідомий українець
Comment
-
Това не го знаех!Но доколкото съм запознат с английското оружие Лий-Метфорд е преди Лий-Ейнфийлд и то на Метфорд-а калибърът е 7.65, докато на Ейнфийлда 7.71, но това не е голяма разлика.
Ник, то какво знаеш по въпроса?То исторически филми в България не се правят, щото няма продуктово позициониране - Симеон Цветков 2012г.
Comment
-
Нарезите на Метфорд имат голямото преимущество, че нямайки резки преходи, не деформират куршума толкова. В резултат проривът на газове напред от куршума е малък и ефективността на заряда се повишава заради по-малките загуби и намаленото триене; намалява се и пооловяването на цевта. Проблемът при бездимния барут с Метфорд нарезите е, че те, бидейки по-плитки изгарят по-бързо под действието на горещите газове на кордита. Въобще, кордитът дава по-висока температура от останалите бездимни ВВ. Много добри резултати при черен барут, но нетрайни при бездимен. Резултат - заменят ги бързо с нормални нарези. Идеята е възродена 75 г. по-късно от Хеклер & Кох с техните синусоидални нарези.Parabellum написаТова не го знаех!Но доколкото съм запознат с английското оружие Лий-Метфорд е преди Лий-Ейнфийлд и то на Метфорд-а калибърът е 7.65, докато на Ейнфийлда 7.71, но това не е голяма разлика.
Ник, то какво знаеш по въпроса?
Лий-Метфорд е приета на въоръжение през 1888 г. Но Мартини-Метфорд съществува преди това в много варианти в калибър .577/.450, т.е. черен барут. Това си е чиста Мартини-Хенри, но с нарези на Метфорд. Това е разликата!
Показана е Кавалерийска Мартини-Метфорд Мк.I (за съжаление, не е моя)Никто не обнимет необъятного! - Козьма Прутков
A який чоловiк горилку не п'є - то вiн або хворий, або падлюка. - Невідомий українець
Comment
Comment