Видове Стомана и Остриета

[Гост]

Ами, при ши...пардон, плетчката.
На ризницата, де..

[гаден пухчо]

Ти за дядото не бери грижа,ами се притиснявай за салатката,че ще ти се вкисне...
Дядото,ако урте си няма работа да намине,пък каквото сабя покаже!

[дядоБлаго]

днес е много мокро положението,но утре ще намина...има и една ракия за изпиване...

[гаден пухчо]

Таман да поговорим и за една нова тема-как да я оформим,преди да разбуним духовете тук!

[Гост]

Специално за TVV. Изпълнявам си обещанието.....
На първите снимки е показан вид тесак, нашенска изработка. Произхода му е от Русенския край.
Следващите две снимки са на кама, подобна на тази на Парабелум. Чирените са реставрирани.

[Гост]

Две марокански саби.
Последната снимка е гвоздея на програмата.....

[Parabellum]

Следващите две снимки са на кама, подобна на тази на Парабелум. Чирените са реставрирани.

Вало, братле най-сетне да видя моята кама как е изглеждала.Канията оригинална ли е? По спомени на дядо ми-чирените са завършвали точно така както са на тази снимка, той ги е отрязал навремето когато е бил малък за да слага кръстачка, защото това му мязало на меч.

[Гост]

Човека спомена, че чирените са били счупени и по техните останки са направени новите. За канията нищо не каза...

[TVV]

Valo, благодаря много, след тези снимки започва да ми се оформя теория: този тип кама с дълго и сравнително тънко острие е типично османски, различен от кавказкия тип, с който нямат нищо общо. Канията е пак типично турска, обещавам скоро да подкрепя тези твърдения с повече снимки. Тесакът също е интересен, защото изглежда че този тип форма на ръкохватката си е типично български. Мароканските саби в западната литература ги наричат "нимча", и са били доста популярни, като някои от тях се датират чак от 16-17 век. Повечето араби ги наричат просто "саиф", което е арабският термин за сабя/меч и се прилага върху почти всичко. Втората, с по-широкото острие като че ли е по-хубавата от двете, защото ми се струва че острието й е доста старо европейско производство, може би немско, не по-късно от 18-и век. Предполагам твоят приятел е вече наясно с тези неща, а ако върху острието има някакви символи, например слънца и луни, ще може с още по-голяма точност да се определи производителя.
Последната сабя, както казваш, е гвоздеят на програмата, като на мен ми изглежда като османска сабя от 16-и век, но може и да е от по-късно/ по-рано. Знае ли се къде и в каква археологическа среда е намерена?

[Гост]

Намерена е някъде из Родопите при изкопни работи. По други коствени данни собственика предполага, че е на около 1000 години. Като останки са намерени и частици от гарда, който е много малък. По острието са се запазили и частици от канията. Интересна е и общата и дължина - 1230 мм.

[TVV]

Аз не съм специалист, но ми се струва, че е от по-късен период. По-ранните саби, поне според определителя на Валери Йотов за въоръжението от Първото Българскло Царство, т.е. от 7-и до 11-и век, са с острие с по-малка извивка, почти незабележима, и с йелман. Такива са българските и маджарските саби. Ранно-ислямските, които са също с тюркски произход, от около 11-14 век са пак с йелман, и с много лека извивка, поне от това което съм виждал като археологически находки в книжки на Оспрей. Тази сабя е с по-силна извивка, без йелман на върха. Възможно е да има нещо общо с татарите, но съдейки по мястото на намирането й: Родопите, това е почти изключено. В Близкия Изток йелманът изчезва през 16-и век на първите шамшири в Персия. За шамширите тук има доста добра статия:
http://www.vikingsword.com/ethsword/shamshir/index.html
Персийските остриета са били доста качествени и съответно търсени из Средна Азия и Близкия Изток, включително и Османската Империя. Много от тях са пленени от Османлиите по време на нескончаемите им войни с Персия от този период. Това е моята версия, но аз не съм специалист. Ако все пак съм прав, това не намалява стойността на това острие в никакъв случай, нито пък го прави по-малко интересно.