Благодаря на всички за помощта. Танкистът както винаги е споделил доста интересни неща. Нашите хайдути доста са наподобявали флибустиерите от Тортуга, което всъщност е съвсем логично. Възможно е надписът да е на гръцки, но в такъв случай гръкът, на когото принадлежи, би трябвало да може да си го разчете сам, а той оевидно не може, пък е колекционер от десетилетия насам и дори сам разчита турски и арабски надписи. Може с помощта на подобрените снимки на Голъм пък да успее, ще видим.
Сега относно правенето на надписа. Според мен сам хайдутин не може да го направи, колкото и да е сръчен, освен ако преди хайдутския си живот не е бил случайно майстор златар. Има два метода за правене на надписи по ислямските оръжия, като единия, "кофтгири", предвижда с тънка пила да бъде набраздена плитко металната повърхност и после върху нея да бъде излято разтопено сребро или злато и оформено внимателно. Така се получават доста красива украса, но с времето тя лесно се изтърква. Ето примери за кофтгири от моята колекция, първо едно малко индийско ханджарче, съвременна направа, кофтгирито си седи непокътнато в пълния си блясък:
и едно малко кавказко/персийско кинжалче на поне един век, на което кофтгирито е почнало да се отлепва и да пада:
Другият метод е по-сложен и изисква издълбаването на каналчета, в които с помощта на специално малко чукче се набива сребърна или златна тел и после повърхността се полира. Този метод е по-сложен, защото трябва да се изработва специално златната или сребърна тел ръчно за което са необходими доста специализирани умения. Отделно трябва да се дълбае каналче в стоманата, пр това във формата на букви, което пак се прави ръчно с пили и също звучи по-лесно за правене отколкото е в действителност и накрая, самото вбиване на златната/сребърната тел в каналчето не е лесна работа и изисква майсторлък. На този ятаган надписът е направен именно по този, по-сложен метод.
Самите майстори, които са правили надписите, са майстори златари, а не калиграфи. Тт.е., те работят по заявен им надпис: някой има дава надписа и те го копират върху острието. Нашият хайдутин, вероятно напълно неграмотен, вместо да плати на някой калиграф да му направи надписа, е помолил/накарал някой поп да речем, да напише каквото е искал и после го е занесъл на майстора. Това би обяснило защо надписът е груб, а същевременно вляво от надписа ма някакъв символ с много заврънткулки, който е доста по-добър и фин и може би е знак на майстора (???).
Това е всичко което аз знам, надявам се да продължите с опитите за разгадаване на надписа върху този ятаган, най-малкото защото почти сигурно е принадлежал на някой наш хайдутин и е част от нашата история от един доста интересен и динамичен период. Отделно дето на мен ятаганът ми е любимото оръжие заедно с извитите саби източен тип и много обичам да обсъждам ятагани.
Сега относно правенето на надписа. Според мен сам хайдутин не може да го направи, колкото и да е сръчен, освен ако преди хайдутския си живот не е бил случайно майстор златар. Има два метода за правене на надписи по ислямските оръжия, като единия, "кофтгири", предвижда с тънка пила да бъде набраздена плитко металната повърхност и после върху нея да бъде излято разтопено сребро или злато и оформено внимателно. Така се получават доста красива украса, но с времето тя лесно се изтърква. Ето примери за кофтгири от моята колекция, първо едно малко индийско ханджарче, съвременна направа, кофтгирито си седи непокътнато в пълния си блясък:
и едно малко кавказко/персийско кинжалче на поне един век, на което кофтгирито е почнало да се отлепва и да пада:
Другият метод е по-сложен и изисква издълбаването на каналчета, в които с помощта на специално малко чукче се набива сребърна или златна тел и после повърхността се полира. Този метод е по-сложен, защото трябва да се изработва специално златната или сребърна тел ръчно за което са необходими доста специализирани умения. Отделно трябва да се дълбае каналче в стоманата, пр това във формата на букви, което пак се прави ръчно с пили и също звучи по-лесно за правене отколкото е в действителност и накрая, самото вбиване на златната/сребърната тел в каналчето не е лесна работа и изисква майсторлък. На този ятаган надписът е направен именно по този, по-сложен метод.
Самите майстори, които са правили надписите, са майстори златари, а не калиграфи. Тт.е., те работят по заявен им надпис: някой има дава надписа и те го копират върху острието. Нашият хайдутин, вероятно напълно неграмотен, вместо да плати на някой калиграф да му направи надписа, е помолил/накарал някой поп да речем, да напише каквото е искал и после го е занесъл на майстора. Това би обяснило защо надписът е груб, а същевременно вляво от надписа ма някакъв символ с много заврънткулки, който е доста по-добър и фин и може би е знак на майстора (???).
Това е всичко което аз знам, надявам се да продължите с опитите за разгадаване на надписа върху този ятаган, най-малкото защото почти сигурно е принадлежал на някой наш хайдутин и е част от нашата история от един доста интересен и динамичен период. Отделно дето на мен ятаганът ми е любимото оръжие заедно с извитите саби източен тип и много обичам да обсъждам ятагани.
Comment