Съобщение

Collapse
No announcement yet.

Имам някои нови нещица

Collapse
X
 
  • Filter
  • Време
  • Show
new posts

    #16
    не че е от голямо значение но ето малко за произхода на Снайдерсите от нета: :sm100:

    GENERALLY: The Turks, who were without appropriate manufacturing capabilities during the period of the adoption and development of the cartridge breechloader, bought large quantities of arms from England and abroad, most notably the Post Civil War United States. Most of these were percussion cap muzzleloaders, and many were converted to breechloaders, including British P1860 short rifles and US Springfield, M1861 and M1863 rifles. When Britain adopted the M1866 Snider to convert their huge stocks of muzzleloaders, Turkey attempted to purchase Snider rifles as well, but Britain refused to supply Turkey's request as she was unable to supply her own front line troops adequetely, and so Turkey began converting its rifles using the Snider system itself.
    (The following materials were kindly provided to me by Mr. Ali Kozanogly a knowledgable Turkish correspondent, who can be reached at: ali.kozanoglu@veezy.com)
    After the Crimean War, 40,000 Enfields were purchased from England in the beginning of 1860's. Among my sources (or the bibliography of "the book") is an old publication in Turkish, written by two Turkish gentlemen (and scholars) titled "The First Hundred Tears of Turkey-United States Arms Trade, 1829-1929. SANDER, Oral – FÝÞEK, Kurthan: “Türk-ABD Silah Ticaretinin Ýlk Yüzyýlý, 1829-1929” published by a Turkish company (Çaðdaþ Yayýnlarý, Ýstanbul, 1977 ). I found a copy in the National Library and made a few discoveries. Among which are; "... Following the American Civil War many muskets used by the armies of both the North and the South were on hand as war surplus. 114,000 English Enfields and 125,000 US Springfields were purchased at $4 and $7 each, respectively, in 1869." Also, I think I read this in the internet someplace; "... some of the war surplus Springfields were purchased by France, then captured by Germany and later, given (or sold) to Turkey."
    Since yesterday, I am also in touch with someone from England, who has interesting things to say about the Turkish Enfields and Sniders. I'll pass them on to you after my return from Kusadasi around the first of September. (I have to send him some detail pics of the markings on my Enfield). This is an excerpt:
    This is a very interesting rifle. As you may know, the main Turkish contract in 1863 for 20,000 Enfield short rifles was the first major contract for a new consortium, Birmingham Small Arms Limited, which had been set up by eleven of the major gunmakers in Birmingham to take advantage of the American market during their Civil War-just too late.
    The Turkish contract was for fully interchangeable parts 'state of the art' 1861 Short Rifles, that is fitted with Baddeley pattern lower band and a rear sight graduated to 1,250 yards rather than the 1,100 of the heavy barrelled fast twist five-groove rifling 1860 Short Rifle. According to Dr De Witt Bailey, the authority on muzzle loading British Military long arms, BSA ran into manufacturing problems and had to 'borrow' short rifles from British Government store to make up the numbers on the Turkish contract and avoid a financial penalty. Yours appears to be one of the latter, which are significantly more scarce. They were presumably re-worked with apropriate markings.
    PHOTO: The Photo above, belonging to Jos van Helden, is a British made P1860 Short Rifle which has been converted by Turkey to a Snider system breechloader, but with an apparently Belgian-designed breech block locking mechanism (see pics below)
    Jos van Helden <vhelden@vhelden@home.nl> writes: I have a Turkish short rifle in my collection. At the end of the 1860's the British sold a lot of P-1853 muzzle loaders to the Turks. They converted them to Sniders MK-III (so called Polivache). To open their action you have to lift the button not to push like the British. The British also sold converted Sniders to Turkey. My rifle is Tower marked 1864 and have several Turkish crests. I never shoot it but as far as I know it's the same .577 cartrigde as the British ones.
    DISTINGUISHING CHARECTERISTICS: The Ottoman Sultan's Thughra or Royal Cypher is generally prominent on the lockplate just ahead of the hammer on all varieties of Turkish Sniders, whether converted from British Enfields or from US Springfields. Depending on where and when the conversion to Snider was carried out, the breech block may also carry a locking mechanism which rotates, upward from it's front edge to release the block allowing it to then pivot out of the receiver to the right as all Sniders do (see photos below). Otherwise the rifles converted from British arms are identical to their M1866 British Snider counterparts.
    Mr. van Helden was kind enough to write:
    The following information I found in several books and magazines.
    In the middle of the 19 century the Turkish army was armed with British percussion rifles pattern M1853 and 1860 also Springfield M1855 where used. These rifles where converted to breech loaders with the British Snider MKIII and the Belgium Snider-Poilvache System. And in England they bought new Sniders MKIII. These systems are almost identical, just the locking mechanism is different. At the British system you have to push the button to open the action, at the Poilvache system you lift the small lever to open the action. The conversions with both systems took place in the Tophane factory in Zeitin-Burun.
    For the cartridges they bought machinery in the US and in their factory in Kirk-Agatsch they could made up to 150.000 primers, 100.000 piece of brass and 250.000 bullets a day!
    At the beginning of the Russian - Turkish war (1877-78) the Turks had about 325.000 new made and converted Sniders and they stay in service till the end of World War I. At April 1e 1872 the Peabody-Martini came in service, made at the Providence Tool Company, till 1879, 630737 pieces were delivered to the Turkish Army.
    The Snider-Poilvache on the pictures was a British M1860 Pattern short rifle, marked Tower 1864, Caliber.577.
    On the picture you can see the Turkish "Tura" (crest) on the lock plate and the breechblock, the graduation on the rear sight is in Arab
    GENERALLY: The British .577 Snider was the most widely used of the Snider varieties, (the action invented by the American Jacob Snider) being adopted by Britain as an alteration/conversion system for its ubiquitous P/53 rifle-musket muzzle loading arms. In trials, the Snider P/53 conversions proved both more accurate than original P/53s and much faster firing as well. From 1866 on the rifles were converted in large numbers at Enfield beginning with the initial pattern, the Mark I. New rifles started as P/53s but received a new breech block/receiver assembly. Converted rifles retained the original iron barrel, furniture, locks and hammer. The Mark III rifles were newly made, with steel barrels which were so marked, flat nosed hammers and are the version equipped with a latch locking breech block. The Snider was the subject of substantial immitation, approved and questionable, including the near exact copy of the Nepalese Snider, the Dutch Snider, Danish Naval Snider, and the "unauthorized" adaptations of the French Tabatiere and Russian Krnka. It served throughout the British Empire, including India, Australia, New Zealand and the Dominion of Canada, until its gradual phase out by the Martini-Henry, beginning in 1874 but not being completed with volunteer and militia forces until the late 1880's, the dawn of the smokeless era!!!
    PHOTO: The rifle shown is a Mark II converted from a P/53 Enfield rifle. The breech block is not positively latched at closing but held closed by a detent in the rear face of the block which clicks into the face of the back of the receiver.
    DISTINGUISHING CHARECTERISTICS: The Snider-Enfield Infantry rifle is particularly long at 54 1/4 inches. The breech block houses a diagonally downward sloping firing pin struck with a front-action lock mounted hammer. The action operates by the firer cocking the hammer, flipping the block out of the receiver to the right by grasping the left mounted breech block lever, and then pulling the block back to extract the spent case. There is no ejector, the case being lifted out or, more usually, the rifle being rolled onto its back to allow the case to drop out. The rifles are usually marked Mk I, Mk II or Mk III, the Mark IIIs being those with steel barrels and locking latches on the breech blocks in place of the simple integral block lifing tang. Look for a substantial number of British proofs.
    ТБТ

    Comment


      #17
      pereto написа
      ето ти един патрон за турскиа маузер, а другите какви са?
      жсе забравям за кирилицата-сори
      Последните два патрона са за Румънски Маннлихер М.1893
      Last edited by Parabellum; 12-01-2005, 21:08.
      То исторически филми в България не се правят, щото няма продуктово позициониране - Симеон Цветков 2012г.

      Comment


        #18
        kapitan написа
        Значи, щикът ти е турски, М1889. Преди да видя снимките ти казах М1903 в имейла, но сега като го видях - определено е М1889. Право острие, в сравнение с М1903 е малко по-късо и по-широко, само малко.

        Съществува и М1890, който е абсолютно същия като М1889, само дето кръгчето за дулото е не така долепено за дръжката като на М1889, а по-отдалечено малко, около сантиметър може би по-издадено.

        Ти пък за размяна да искаш точно неща, които нямам :1087: :1087: :1087: :lol: :lol:
        Vuproschentze.
        Na koi pushki turtzite sa slagali tozi shtik 89
        То исторически филми в България не се правят, щото няма продуктово позициониране - Симеон Цветков 2012г.

        Comment


          #19
          Сравнително по-слабо разпространение в турската армия получила пушката система “Снайдер” образец 1865г. Турските части разполагали с около 325 000 пушки от тази система. У нас тази пушка е получила наименование “капаклия пушка”, вероятно поради клаповия затвор.

          Пушката “Снайдер” се появила в хода на замяната на преднопълнещото се оръжие. В тази обстановка естествено възникнал проблемът, свързан с по-нататъшната садба на голямото количество морално остаряло оръжие. Към неговото решаване се насочили оръжейните специалисти и конструкторите от различни страни. Започнало усилено разработване на методи за преработване на наличните преднопълнещи се пушки.
          Англия не останала настрана от този процес. Със своя традицинен тънък усет английските търговци разбирали, че от назряващия военен конфликт между Русея и Турция може да се извлече материална изгода. Те виждали турската армия, като потенциален купувач на преработеното оръжие.

          През 60-те години в Англия бил обявен конкурс за преработка на капсулни пушки. Той бил спечелен от американеца Джейкъб Снайдер, който предложил един сравнително прост, но ефективен начин за използването на капуслното гладкоцевно оръжие. Същността на преработката се състояла в отрязване на задната част на цевта и навиване на допълнително изработен затвор. В дясната част на последния се монтирала ос. Около нея се въртяла масивна клапа, отмятаща се надясно. Спусната надолу, клапата затваряла задната част на патронника на цевта. В нейната вътрешна страна се намирала иглата, обхваната от спираловидна пружина.

          Клапата се задържала затворена с помоща на малък метален издатък, зад който била поставена пружина. При затворено положение издатъкът се вмъквал в специално изработено гнездо на клапата и я застопорявал. Като екстрактор на празната гилза служела стоманена плочка, монтирана в горната дясна страна на патронника, в непосредствена близост до оста на клапата. Изваждането на гилзата се осъществявало чрез отваряне и изтегляне на клапата в задно крайно положение. Ако това се извършвало при повдигната на горе цев, екстракцията се улеснявала.

          Пушката се зареждала в хоризонтално положение. Патронът се поставял в патронника и чрез силно завъртане на клапата наляво тя била подготвена за произвеждане на нов изстрел.

          В Англия затворът на Снайдер претърпял няколко усъвършенствания. Пушките, преработени по този начин, притежавали сравнително голям калибър - 14,66 мм, масата им не надвишавала 3,8 кг, а общата им дължина в зависимост от тяхното предназначение варирала от 1030 до 1430 мм. Нейната скорострелност била 9 –11 изстр./мин /недостатъчна в сравнение с появилите се по това време “Бердана” и “Уинчестър”/ .

          Пушката била пригодена за унитарните патрони с метална гилза и централно възпламеняване, създадени от полк. Боксер. Куршумът, тип “Миние”, бил с конусен отвор-чашка в задната му страна . Масата на патрона била 48.3 г., а на куршума 31г. Черният, дребнозърнест барутен заряд създавал начална скорост на куршума 300-360 м/с.

          Предложеният от Снайдер метод бил приет в Англия през 1865 г. Не след дълго към него проявили интерес и други държави. Така например през 1867 г. методът бил внедрен във Франция. Любопитното е, че по снайдеровия затвор работил френският оръжейник Йожен Шнайдер. Националната преса дала предпочитание на неговите заслуги по конструирането на клаповия затвор. Може би от това са се повлияли някои наши автори, които неправилно наричат снйдеровата пушка “Шнайдер”. Във Франция тя била приета с официалното наименование “Fusil Modele 1867 T”, а придобила гражданственост под името “a latabatiere”. В книгата на Ярослав Лугс “Ръчно огнестрелно оръжие” френският вариант на пушката “Снайдер” е обозначена като “Tabatire”.

          След 1867г. в Дания и Холандия започнала преработка на капсулните пушки по метода на Снайдер.

          САЩ също произвеждали пушки по този метод, които са получили наименование от някои наши автори “Спрингфийлд”. Считам, че в този случай неправилно се свързва името на завода производител с наименованието на произвежданото оръжие. Освен това в някои публикации твърде произволно се третира въпросът за образеца на пушките. Така например не е нормално да съществува пушка “Спрингфийлд” обр. 1863г., със снайдеров затвор, след като методът на Снайдер е приет официално през 1865г. Причината за тази неточност се дължи вероятно на надписа за годината на производство на капсулните пушки, които впоследствие са подложени на преработка.

          По своите качествени характеристики “Снайдер” може да бъде сравнявана само с пушката система “Крнка”. Те следва да бъдат оценявани като оръжия от приблизително едно и също ниво. Основания за това са почити еднаквия калибър, аналогичната конструктивна идея на затвора, подобните характеристики на боеприпаса и близките основни тактико-технически данни.
          То исторически филми в България не се правят, щото няма продуктово позициониране - Симеон Цветков 2012г.

          Comment


            #20
            Parabellum написа
            Vuproschentze.
            Na koi pushki turtzite sa slagali tozi shtik 89
            Според мен, на същите, на които и М90... Не знам, налучкмам Защото иначе дръжката, каналът... всичко, просто всичко е същото, с изключение на кръгчето /абе то сигурно си има по-специално име, ама кой д знае :1087: /
            На нож!

            Comment


              #21
              Значи, с този щик, както казват руснаците, "абасрались" :nut: Доверих се на паметта си... а не бива :stupid: Не е 1889, а 1887! Добре де, коригирах се, спрете стрелбата

              Ето ги двата, съвсем еднакви иначе, само дето кръгчето за цев на М1890 е по-отдалечено.
              Attached Files
              На нож!

              Comment


                #22
                Tui sum suglasen
                Znachi purviat stik e za Turski Mauser M 1887, a vtoriat e za M1903
                То исторически филми в България не се правят, щото няма продуктово позициониране - Симеон Цветков 2012г.

                Comment


                  #23
                  Тук съм несъгласен Единият е М1887, другият М1890, а М1903 е на тези снимки долу. По-дълго и по-тясно острие /в сравнение с 89 и 90/, със заоблен гръб и интересна "жилка" която минава през горната част на острието и излиза през средата на върха на острието... трудно ми е да опиша, но май се вижда на снимката.

                  Или може би аз говоря за М-щик, а ти говориш за М-пушка? Нещо взех да се обърквам вече :lol:
                  Attached Files
                  Last edited by kapitan; 12-01-2005, 22:32.
                  На нож!

                  Comment


                    #24
                    S Teb sporihme v BG-to po to tozi vupros
                    То исторически филми в България не се правят, щото няма продуктово позициониране - Симеон Цветков 2012г.

                    Comment


                      #25
                      Да ме убиеш не помня какво точно спорихме Точно по този въпрос нищо не помня, напоследък забравям ужасно, май имам нужда от почивка :grrr:

                      Аз си казах, което съм научил до момента, ама в никакъв случай не твърдя, че е така, убеден съм, че твоята информация е вярната, ти си много по-навътре в тези неща... Та, каквото ти кажеш - това е. Според теб, тези 3 щика, единия е 1887, а другите 2 какви са?
                      На нож!

                      Comment


                        #26
                        kapitan написа
                        . По-дълго и по-тясно острие , със заоблен гръб и интересна "жилка" която минава през горната част на острието и излиза през средата на върха на острието... трудно ми е да опиша, но май се вижда на снимката.
                        Това е щик за М1890, другият с класическото острие е М1903
                        То исторически филми в България не се правят, щото няма продуктово позициониране - Симеон Цветков 2012г.

                        Comment


                          #27
                          Тъкмо бях напълно съгласен с теб... и както си пиех млякото тази сутрин, изведнъж заспали чувства се събудиха в мен, стари спомени нахлуха

                          Става въпрос за следното: преди време имах 2 турски щика от онези еднаквите, с обикновените остриета, но на единия кръгчето по-близо /М1887/, на другия - по-отдалечено. Много зле бяха, отдавна ги трампих за една каска и никак не съжалявам. Обаче! Сега си припомних, че им изчислявах годините на производство, написани на острието, и двата бяха преди 1895!

                          Следователно, онзи с по-отдалеченото кръгче, след като беше произведен 189инякоя година, няма начин да е М1903! Ами е именно М1890 :mhehe:

                          Ето снимка на такъв щик - класическо острие и отдалечено кръгче. Годината му е 1312, което означава 1894 по нашия календар. С други думи - М1890 трябва да е според мен?
                          Attached Files
                          На нож!

                          Comment


                            #28
                            А пък онзи, с "необикновеното" острие, дето го обявих, че има "жилка" минаваща по острието, той е маркиран 1322 - сиреч 1904 година по нашия календар, сиреч нищо не пречи да е М1903

                            Разбира се, нищо не пречи също един щик М1890 да е бил произведен 1904 - така че тази дада е помощна улика, не решаваща.

                            Според мен решаващо доказателство е това, че щикът с отдалечено кръгче и обикновено острие е произведен преди 1903, което го прави невъзможно да е М1903, а възможно и вероятно да е М1890. Дано да не ми куца много логиката :lol:
                            Last edited by kapitan; 13-01-2005, 12:23.
                            На нож!

                            Comment


                              #29
                              Абе защо не направим тема със заглавие нови придобивки а не за всичко ново да се пускат отделни теми и така става доста претрупано?
                              ...Българите това е народът,който имаше всичко което е пожелавал,народ в който е придобивал титли онизи който е купувал благородството си с кръвта на неприятеля,народ при който бойното поле прославя рода,понеже у тях без колебание за по-благороден се смята ония,чието оръжие е било окървавено повече в сражение...

                              Comment


                                #30
                                Араслане, отлично предложение. Все пак ако някой има нещо изключително (като твоята сабя която всички чакаме с нетърпение да видим, предполагам самият ти най-вече :p ), е нормално да пусне отделна тема. Но като цяло може от следващия път да почнем една обща.

                                Comment

                                Working...
                                X