За подводничарите и нашата подводница
Мястото може би не е най-подходящото, но ето какво знам аз, по този въпрос:
По време на ПСВ, българското командване предвижда закупуването на 6 подводници, които да осигуряват защитата и да провеждат нападателни операции около черноморските пристанища на нашите противници -Румъния и Русия. За да могат да се обслужват подводниците, от български екипажи в Германия били изпратени наши опитни моряци за обучение. Те били командировани по трима души на подводница и бързо усвоили в бойни действия, необходимите знания и умения.
От запитванията отправени към германската страна станало ясно, че възможностите за поръчка на няколко съвременни подводници било невъзможно. Германците тогава предлагат да пребазират от Средиземно море някой свои подводници, които да осъществяват предвидените операции. В гр. Пола на Адриатическото крайбрежие, са докарани от Германия в разглобен вид, 2 малки подводници тип UB-1, с тактически номера UB-7 и UB-8 . Те осъществяват няколко плавания в Дарданелите. В началото на 1916 г. е взето решение, те да бъдат предадени на българската страна.
:fire: На 25 май 1916 г в Евксиноградското пристанище официално е предадена на български екипаж подводница UB-8. По нашите регистри тя получава тактически номер "18" (от първа българска подводница и стария номер 8). Другата подводница се предвиждало по същата схема, да има тактически номер "27". Това обаче не станало, защото на 26 септември, UB-7 се натъкнала на мина в морето и потънала. Така UB ¹ 18 остава единствената българска подводница през ПСВ.
За пръв командир на подводницата е назначен лейтенант Никола Тодоров. Екипажът се състоял от 16 моряци.
:mike: В техническо отношение нашата подводница има доста скромни параметри. От серията UB-1 са построени до 1915 г общо 17 броя. Те са с водоизместване от 127 в надводно и 140 тона в подводно положение. Дължината е 28 м., ширина 3,15 м., обща височина 7,40 м. и газене 3 м. Има дизелов двигател с мощност 60 к.с. и ел.двигател 120 к.с. Надводната скорост е 6,7 възела, а подводната около 6. Така далечината на плаване под вода била около 45 морски мили, със скорост 4 възела, а в надводно положение 1650 мили със скорост 5 възела. Подводницата се потапяла на дълбочина до 50 м. с възможности за престой и движение под вода, около 5 часа.
Въоръжението било доста скромно - Два носови торпедни апарата, кал. 450 мм, със запас 4 торпеда и едно 37 мм. палубно оръдие.
:shrug: Слабото въоръжение съществено повлияло върху бойните възможности и употребата на нашата подводница. Нейните действия се ограничили повече в охрана на нашите комуникации и крайбрежните операции на сухопътните войски, отколкото в нападения на противникови пристанища и кораби.
:evil: На 1 и 4 септември 1916 г. подводник ¹ 18 извършва разузнаване в района на Балчик и Каварна, като охранява провеждането на десант в този район. Прехвърлени са за няколко дни успешно 745 души. На 19 октомври подводницата патрулира в морето и охранява Портовата дружина (численост 466 души), която води бой с противника и го отблъсква назад при с. Превели.
В същия район подводницата има среща с руски есминци, които я атакуват с дълбоководни мини, но не успяват да и нанесат сериозни повреди. От една мина обаче, се получава теч в твърдия корпус и подводницата е изтеглена за ремонт. Така я виждаме на една от малкото запазени снимки - качена за ремонт на хелинга на Варненското пристанище. През февруари 1917 г. в Русия започва Февруарската революция и бойните действия в Черно море до края на войната спират. Така и нашата подводница не може да се използва активно и не са отбелязани някакви резултати.
:tdown Какво се случва в края на ПСВ? Съгласно Ньойския договор България е лишена от какво ли не! Лишена е и от възможноста да има подводен флот. Френски офицери от Съглашенската комисия откарват годната подводница в Истанбул!?!? и я изоставят на северния бряг на Златния рог. Там тя е оставена и разграбена, а по-късно непотребния и корпус бил предаден за скраб. Затова сега във Военно-морският музей във Варна има запазен само един месингов уред от нашата подводник "¹ 18".
Моряците обучени в подводно дело в Германия са били едни от най-опитните специалисти в нашият Военен флот. От тях трима мичмани остават на служба в различни германски подводници и загиват заедно с целите им екипажи през 1918 г.
:sm100: Ето две от петте снимки които са ми известни за нашия подводник ¹ 18.
Мястото може би не е най-подходящото, но ето какво знам аз, по този въпрос:
По време на ПСВ, българското командване предвижда закупуването на 6 подводници, които да осигуряват защитата и да провеждат нападателни операции около черноморските пристанища на нашите противници -Румъния и Русия. За да могат да се обслужват подводниците, от български екипажи в Германия били изпратени наши опитни моряци за обучение. Те били командировани по трима души на подводница и бързо усвоили в бойни действия, необходимите знания и умения.
От запитванията отправени към германската страна станало ясно, че възможностите за поръчка на няколко съвременни подводници било невъзможно. Германците тогава предлагат да пребазират от Средиземно море някой свои подводници, които да осъществяват предвидените операции. В гр. Пола на Адриатическото крайбрежие, са докарани от Германия в разглобен вид, 2 малки подводници тип UB-1, с тактически номера UB-7 и UB-8 . Те осъществяват няколко плавания в Дарданелите. В началото на 1916 г. е взето решение, те да бъдат предадени на българската страна.
:fire: На 25 май 1916 г в Евксиноградското пристанище официално е предадена на български екипаж подводница UB-8. По нашите регистри тя получава тактически номер "18" (от първа българска подводница и стария номер 8). Другата подводница се предвиждало по същата схема, да има тактически номер "27". Това обаче не станало, защото на 26 септември, UB-7 се натъкнала на мина в морето и потънала. Така UB ¹ 18 остава единствената българска подводница през ПСВ.
За пръв командир на подводницата е назначен лейтенант Никола Тодоров. Екипажът се състоял от 16 моряци.
:mike: В техническо отношение нашата подводница има доста скромни параметри. От серията UB-1 са построени до 1915 г общо 17 броя. Те са с водоизместване от 127 в надводно и 140 тона в подводно положение. Дължината е 28 м., ширина 3,15 м., обща височина 7,40 м. и газене 3 м. Има дизелов двигател с мощност 60 к.с. и ел.двигател 120 к.с. Надводната скорост е 6,7 възела, а подводната около 6. Така далечината на плаване под вода била около 45 морски мили, със скорост 4 възела, а в надводно положение 1650 мили със скорост 5 възела. Подводницата се потапяла на дълбочина до 50 м. с възможности за престой и движение под вода, около 5 часа.
Въоръжението било доста скромно - Два носови торпедни апарата, кал. 450 мм, със запас 4 торпеда и едно 37 мм. палубно оръдие.
:shrug: Слабото въоръжение съществено повлияло върху бойните възможности и употребата на нашата подводница. Нейните действия се ограничили повече в охрана на нашите комуникации и крайбрежните операции на сухопътните войски, отколкото в нападения на противникови пристанища и кораби.
:evil: На 1 и 4 септември 1916 г. подводник ¹ 18 извършва разузнаване в района на Балчик и Каварна, като охранява провеждането на десант в този район. Прехвърлени са за няколко дни успешно 745 души. На 19 октомври подводницата патрулира в морето и охранява Портовата дружина (численост 466 души), която води бой с противника и го отблъсква назад при с. Превели.
В същия район подводницата има среща с руски есминци, които я атакуват с дълбоководни мини, но не успяват да и нанесат сериозни повреди. От една мина обаче, се получава теч в твърдия корпус и подводницата е изтеглена за ремонт. Така я виждаме на една от малкото запазени снимки - качена за ремонт на хелинга на Варненското пристанище. През февруари 1917 г. в Русия започва Февруарската революция и бойните действия в Черно море до края на войната спират. Така и нашата подводница не може да се използва активно и не са отбелязани някакви резултати.
:tdown Какво се случва в края на ПСВ? Съгласно Ньойския договор България е лишена от какво ли не! Лишена е и от възможноста да има подводен флот. Френски офицери от Съглашенската комисия откарват годната подводница в Истанбул!?!? и я изоставят на северния бряг на Златния рог. Там тя е оставена и разграбена, а по-късно непотребния и корпус бил предаден за скраб. Затова сега във Военно-морският музей във Варна има запазен само един месингов уред от нашата подводник "¹ 18".
Моряците обучени в подводно дело в Германия са били едни от най-опитните специалисти в нашият Военен флот. От тях трима мичмани остават на служба в различни германски подводници и загиват заедно с целите им екипажи през 1918 г.
:sm100: Ето две от петте снимки които са ми известни за нашия подводник ¹ 18.
Attached Files
Comment