Да ви покажа най-новата си придобивка, една каска с много дълга и разнообразна служба. Направо цялата история на 20-и век може да се проследи :lol:
Начи, това е немска каска от Първата световна, маркирана ЕТ64 /ЕТ - масовият производител Eisenhuttenwerk Thale-Harz, 64 e размерът/. Честно и почтено си е изкарала службата през ПСВ на главата на някой германец или австро-хунгарец.
После, след войната, се е озовала във военни складове на Австрийската република. Там получава 2 дупки отпред, за австрийска емблема /Виенски охранителни сили, полиция или отряд за охрана на Канцлера/. После обаче идва Аншлусът, австрийските въоръжени сили се вливат в немските и така каската става част от немския Вермахт. После избухва Втората световна война. Стоманеният ветеран се хвърля за втори път в световен конфликт, отново със задачата да предпазва немска глава от вражески шрапнели.
Годината е 1943. По това време вече боята е поолющена, а кожата отвътре е скъсана. Затова каската минава фабрична преработка, обновяване в немските военни работилници. Оригиналната боя е смъкната, нанесена е типичната немска тъмно сива. Оригиналната кожа е махната и е сложена немска, модел 1931 /стандартната за ВСВ/. От ляво е залепена емблемата на сухопътните сили - черен щит, на него сребрист орел, стъпил върху свастика. Как съм сигурен за годината 1943 ли? Ами елементарно, Уотсън! Поцинкованият кръг, който държи кожата вътре, е с дата 1943. Следователно не може обновяването да е направено по-рано от 1943. А пък емблемата покава, че е направено даже преди 23 август 1943 г., защото тогава идва заповед поставянето на емблеми при обновяването да се прекрати, а в бойните части емблемите да се изчегъртат /за щастие много войници не се постарават да го изпълнят!!! /. Така че, можем да датираме обновяването с голяма сигурност към първата половина на 1943.
Излязла от работилниците, каската е пратена в бойните части - по стечение на обстоятелствата, в част, която е на Балканите. През септември 1944 обаче настъпва промяна, в последвалите мътни събития каската се оказва част от огромното военно имущество, което германците зарязват из Балканите и българската армия "осиновява". Най-вероятно е останала на територията на България, тъй като има споразумение нищо от намереното на югославска територия да не се взима /е, не че не си докарваме цял самолет, ама това е друга тема :lol:/.
И така, фронтовакът от 2 световни войни, минал през арсеналите на Втория райх, Австрия и Третия райх, сега се оказва на нова служба - комунистическата българска армия. Новите собственици само се постарават да зачегъртат орела отстрани /не много старателно/. По някое време е и набързо препръскана със зелена боя, даже без да е изчистена, както си е прашна. Иначе си носи обикновена строева служба, даже получава български ремък. Може и да е носена, може и да не е, при всички случаи се е валяла по складовете заидно с всички останали канчета.
За съжаление последното място, в което е била съхранявана, е било много мокро. Тръгнала е ръжда, а друга /ръждива/ каска е била нахлупена отгоре и е оставила ръждив кръг в боята.
И най-накрая дойде последният /засега/ обрат в съдбата на това канче-ветеран. Попадна в моите ръце! По правило, аз съм против всякакви възстановяваници и бърникане на нещо оригинално. Обаче понякога състоянието е такова, че ако не се намеси човек, предметът е обречен. Тъжно беше да оставя толкова препатил ветеран в такъв вид, затова се опитах да върна малко назад времето. Изчистих я, доколкото можах, махнах и боята от комунистическо време /половината падна само като я обърсах здраво с една кърпа, но-нататък си помогнах с нокът, а отгоре ръждите ги оправих с тел за съдове/.
То си стана цял разказ за пустото му канче, айде стига толкова, ето ви направо снимките, "преди" и "след":
Начи, това е немска каска от Първата световна, маркирана ЕТ64 /ЕТ - масовият производител Eisenhuttenwerk Thale-Harz, 64 e размерът/. Честно и почтено си е изкарала службата през ПСВ на главата на някой германец или австро-хунгарец.
После, след войната, се е озовала във военни складове на Австрийската република. Там получава 2 дупки отпред, за австрийска емблема /Виенски охранителни сили, полиция или отряд за охрана на Канцлера/. После обаче идва Аншлусът, австрийските въоръжени сили се вливат в немските и така каската става част от немския Вермахт. После избухва Втората световна война. Стоманеният ветеран се хвърля за втори път в световен конфликт, отново със задачата да предпазва немска глава от вражески шрапнели.
Годината е 1943. По това време вече боята е поолющена, а кожата отвътре е скъсана. Затова каската минава фабрична преработка, обновяване в немските военни работилници. Оригиналната боя е смъкната, нанесена е типичната немска тъмно сива. Оригиналната кожа е махната и е сложена немска, модел 1931 /стандартната за ВСВ/. От ляво е залепена емблемата на сухопътните сили - черен щит, на него сребрист орел, стъпил върху свастика. Как съм сигурен за годината 1943 ли? Ами елементарно, Уотсън! Поцинкованият кръг, който държи кожата вътре, е с дата 1943. Следователно не може обновяването да е направено по-рано от 1943. А пък емблемата покава, че е направено даже преди 23 август 1943 г., защото тогава идва заповед поставянето на емблеми при обновяването да се прекрати, а в бойните части емблемите да се изчегъртат /за щастие много войници не се постарават да го изпълнят!!! /. Така че, можем да датираме обновяването с голяма сигурност към първата половина на 1943.
Излязла от работилниците, каската е пратена в бойните части - по стечение на обстоятелствата, в част, която е на Балканите. През септември 1944 обаче настъпва промяна, в последвалите мътни събития каската се оказва част от огромното военно имущество, което германците зарязват из Балканите и българската армия "осиновява". Най-вероятно е останала на територията на България, тъй като има споразумение нищо от намереното на югославска територия да не се взима /е, не че не си докарваме цял самолет, ама това е друга тема :lol:/.
И така, фронтовакът от 2 световни войни, минал през арсеналите на Втория райх, Австрия и Третия райх, сега се оказва на нова служба - комунистическата българска армия. Новите собственици само се постарават да зачегъртат орела отстрани /не много старателно/. По някое време е и набързо препръскана със зелена боя, даже без да е изчистена, както си е прашна. Иначе си носи обикновена строева служба, даже получава български ремък. Може и да е носена, може и да не е, при всички случаи се е валяла по складовете заидно с всички останали канчета.
За съжаление последното място, в което е била съхранявана, е било много мокро. Тръгнала е ръжда, а друга /ръждива/ каска е била нахлупена отгоре и е оставила ръждив кръг в боята.
И най-накрая дойде последният /засега/ обрат в съдбата на това канче-ветеран. Попадна в моите ръце! По правило, аз съм против всякакви възстановяваници и бърникане на нещо оригинално. Обаче понякога състоянието е такова, че ако не се намеси човек, предметът е обречен. Тъжно беше да оставя толкова препатил ветеран в такъв вид, затова се опитах да върна малко назад времето. Изчистих я, доколкото можах, махнах и боята от комунистическо време /половината падна само като я обърсах здраво с една кърпа, но-нататък си помогнах с нокът, а отгоре ръждите ги оправих с тел за съдове/.
То си стана цял разказ за пустото му канче, айде стига толкова, ето ви направо снимките, "преди" и "след":
Comment