Форум за колекционерите на оръжия и милитария?

[танкиста от Харков]

Ми, то си го пише от двете страни, ако не го знаеш какъв е, ще го прочетеш!. Интересното тук е, че това оръжие беше пуснато на въоръжение в Югославия, по време на гражданската война. И бомбардировките на американците. И както чувам е качествено и работи добре.

[танкиста от Харков]

:nworthy: Парабелка, извинявай, но ако можеш, пусни ми ТТ-данните за сръбския пистолет 99, че някде ги затрих! :nworthy:

[Parabellum]

Type: Double Action
Calibers: 9x19mm Luger / Parabellum and .40S&W
Weight: 860 g empty; 1145 g loaded with ammunition
Length: 190 mm
Barrel length: 108 mm
Capacity: 15 rounds (9mm) or 10 rounds (.40)
това са данните му

[танкиста от Харков]

Големи благодарности!!!

[dibo]

Можете ли да отговорите на въпросите в този пост?:

http://forum.boinaslava.net/showthread.php?t=6533

[Parabellum]

Орденът за Военна Заслуга е учреден с княжески указ от 18 май 1900 година в знак на "особенно благоволение към храбрата ни армия" и се дава на военни лица за непорочна служба и извънредни заслуги в мирно и военно време.
Първоначално орденът има шест степени-Голям кръст,Голям офицерскси кръст,Командирски кръст,Офицерски кръст,Кавалерски кръст и Сребърен кръст, а от 1933 година е въведена и степента Велик Кръст, която е по-висока от от съществуващите тогава.
С Великият Кръст I и II степен се награждават български генерали в зависимост от заеманата длъжност,с III-та степен-полковници,и подполковници, с IV-та степен-майори,служещи в щабовете и капитани ротни командири, а с V и VI степен-ротни командири и взводни такива до капитан, подофицери,доброволци в Сръбско-Българската война и в балканските войни.
На твоят приятел му кажи да сложи снимка на ордените които има и аз ще му кажа коя степен са

[танкиста от Харков]

За възбуждане

Понеже виждам, че в последно време колекционерите и любителите на хубави нещица, малко са позаспали, пускам нещо за разбуждане!!! :twisted:

[Parabellum]

Малко балсам за изнурената ми душичка.Тези две нецища й дойдоха като оръжейна смазка-ей вече съм й забравил мириса.
Значи първото е Ерма-Фломер МП-40, а второто Шмайсер МП-41, което е по-добро от първото.
Случайно да са твои?А как биха станали мои?

[танкиста от Харков]

Още за душичката

:nworthy: За по пълна душевна чикия, ти пускам и пълначката за тия съкровища. Сега, като ми зададе така въпроса, се сещам, че не съм стрелял никога с такива народни благини. Еее, излъгах! С МР-40 съм стрелял в музея, по една колежка, с халостен патрон (ама си го заслужавашe кучката). Но то е друга история - не за тука. А с МР-41 -никогда-ама съвсем никогда. :rock:
:sm100: Този модел е закупен за въоръжаване на българската полиция. Така по филмите от съпротивата, нашите кинаджии трябваше да слагат този модел картечен пистолет. А те слагат другия. А той не е купуван за полицията. С други думи, историческата истина за този период, още с аксесоарите и униформите се деформира и подменя. И става някак си приказен и неестествен. А си е било страшничко и се е стреляло и се е умирало! :nworthy:

[Parabellum]

С тази машинка значително се е облекчавало пълненето на патрони.Доклокото съм запознат след 15-ят патрон ако не използваш тази машинка пълненето им в пълнителя става невъзможно

[танкиста от Харков]

Замервал съм и действително след 20-я патрон вече си трошиш палеца и става много бавно. Някой ми беше споменал, че е гледал по кинохрониките, как немски автоматчици се крият зад някакви развалини и пълнят празните си пълнители. Аз не съм го виждал, но въпроса с пълначките е поставян при закупуването на картечни пистолети от Дирекция на полицията през 1941 г. Даже са искали пълначки за Суомитата, които са били купени (500 бр) с пълнители по 50 патрона.

[танкиста от Харков]

:fire: :fire: Пълначката вече е във витрината на изложбата . Тя ще се открие на 30 март от 16 часа в София, зад Съдебната палата, в Музея на МВР на ул "Лавеле" ¹ 30. Всеки който иска може да доведе приятели и познати дая видят. :rock:

[TVV]

Танкистее, тази изложба хубаво почва след няколко дена, ама докога ще бъде? Парабелумът може би ще я хване, ама аз едва ли. Я някой да вземе да направи снимки (ясно ми е, че каталог няма да бъде издаден)

[танкиста от Харков]

За изложбата

:wall: Изложбата ще продължи около 2 месеца. Ако успеем да убедим притежателите на експонатите да ги оставят. Защото се оказа, че някой от тях си ги искат и не си ги дават, да стоят много време в изложби и пр. Опитвам се, откакто сме създали дружеството да убеждавам нашите членове, съмишленици и последователи, че ние не сме само търговци, прекупвачи, износвачи зад граница и пр., а сме и учители, и просветители, и радетели, да се запазят и съхранят тия реликви. По този повод си позволявам да пусна един материал, който написах преди доста време и е предназначен именно за такива хора. А дали съм успял Вие ще прецените :shrug:



:1087: РАЗМИСЛИ ЗА ЛУДИТЕ МЪЖЕ


В началото на месец септември 1997 г., заедно с няколко приятели, членове на клуб “Традиция”, учасвах в подготовката на изложба на старинни оръжия в град Пловдив. Изложбата се организираше по случай годишнина от Съединението и беше първа изява на пловдивските организирани колекционери от клуба. За това се сетих, след като на 17 (май 2000 г.) този месец председателят на пловдивското дружество Красен Дочев, организира поредната оръжейна изложба, преминала с впечатляващ успех. Та тогава, преди три години, в една от нощите след уморителен, но пълен с чудни изживявания ден, седнах и нахвърлях някой, малко объркани и не-много подредени мисли и размисли за лудите мъже.


Командировки, като тази свързани със шантавото ми хоби и с предишната ми работа, за мен са незабравимо изживяване. А че са безкрайно полезни за мен, просто няма спор. Защото непрекъснато научавам по нещо наво, било за пушка или пищов или просто за нещата от живота. И днес се случи точно така. Намерих нови приятели и съмишленици и докато редяхме изложбата, с часове държах в ръцете си прекрасни предмети от нашето минало. За мен и за заразените от любовта към старинните оръжия, това бе един ден на удоволствие и разкош, ден на радост и лудост. И ако “нормален” човек стои и ни слуша отстрани, ще чуе как на 5-6 ракии или пък кьор кютук трезви, спорим като малоумни:
-Моята Мартинка е чисто нова. Свети и все едно, че излиза от фабриката! -твърди Красен от пловдивската чета.
-Не-е, моята е по-хубава-обаждам се аз. И си вярвам.
-Моята е без пъпка на кутията и е единствена в България -не се предава нашия.
-Да, да, и моята няма пъпка -репча се аз. И вярно. Моята Мартинка също няма пъпка.
-Вашите тояги са ментета -засяга модерната тема друг луд другар. -А моят Ремингтон е с оригиналната оксидация.
-Ха, подскачам аз. -Моят Ремингтон е още по-оригинален, пръв се появи в страната, и е много-рядка преправка. И вярно, много-рядка преправка е.
-Ами, оригинален зер, даже е оксидиран скоро и петлето му е лепено с бронз, а не както е оригинала, контрира ме опонента.
-Моята Мартинка е за щик-сабя -връщам се на старататема аз.
-Моята е за четиригранния.
-Да, ама моята е по ранна.
-Да, ама моята е с три скоби.
И прочие и прочие салати, както би казал по този повод известен наш автор на криминалета.
До нас седят нормалните хора и сигурно им е добре с техните си проблеми и кахъри.И като ни гледат, някой сигурно се кръстят и си викат: -Боже къде отиде тази България! Отде се навъдиха тия откачалки!
И не че съм съвсем откачен, и не че съм пристрастен, ама и аз се чудя от време на време. Абе, аз и тия моите приятели, ние ли сме лудите или онези са нормалните. И не мога да си отговоря защото мисля и разсъждавам пристрастено и си имам своя позиция. И тя такава шантава и по-инаква от нормалната.
Тия хора -нормалните, уж се водят прогресивни, уж се мислят за модерни и какви ли не. Защо те не се интересуват от тия наши пусти пушки и пищови. И се заричам да събера в къщи всичките свои приятели и един по един, да им дам да гръмнат с оня мой стар кремъчен пищов. Само по един път. С малко чер барут и с тоалетна хартия. От балкона. Насред София! Напук на всички комшии и разни органи! И като гръмнат да ги питам, мъжете де.
-Кое сега е по-хубаво и кое ще направите по-напред!? Да сте с някоя хубава жена, или да си стреляте наволя с тоя пищов?! Тия болните от моята лудост, ги знам какво ще кажат. А знам и по-голямат част от онези “нормалните”, какво ще направят. И те ще дойдат на нашия хал и на нашата лудост. На жените дето си падат по тия наши работи не знам какво им е. Сигурно и на тях им става нещо по-така.
И си обяснявам защо преди много години, такива луди откачалки като нас са зарязвали всичко. Дом, челяд, богатства, имоти. И са хващали гората. Не само да тичат залудо нагоре-надолу по баирите. Не само да обират душмани и богаташи. Не само да мъстят за чест и достойнство и да се борят за оная, невидяната свобода. А да могат да живеят с тия, нашите железа. Да ги търкат и лъскат. Да ги топлят с телата си и да им говорят. Да ги гледат и да си пълнят душите, с онова невидимото и невидяното. Същото, дето е като свободата. И дето го имат само лудите!
Който откачен наш съмишленик е преспал с пушка или сабя в ръката, той е сънувал чудни и сладки сънища. Напрежението и стреса са се изпарили и всичките енергии в него са се наместили, подредили и не го мъчат. Едно спокойствие и блаженство го е обзело и той е готов да върви до края на света. И да се бори, с какво ли не и с кого ли не. И за да е силна лудоста му, пак вади от сандъка или гардероба я някой пищов, я някоя сабя. И ги прегръща, като млада булка и им се радва, като на малко дете.
Нали ви казвам. Тези неща нормалният човек не може да ги усети. Само ние, дето спим и прегръщаме тънки пушки или криви саби. Ние лудите мъже!


04.09.1997 г. Пловдив :sm113:

[TVV]

Добре е да се организират и такива частни изложби, първо за да могат да се видят интересни неща от частните колекции, и второ, за да се популяризира хобито.