Леко Стрелково Оръжие

[Wellington]

От затвортие с праволинейно действие Манлихеровият затвор е бил на първо място до появяването на пушката система Рос обр.1907г.

Ако имаш предвид времево пръв, то по това време нали и швейцарците възприемат пушка с подобно действие на затвора - Schmidt-Rubin 1889.
Иначе доколкото знам с Ross са въоръжени първоначално канадците през първата световна война, но емпирично се установява, че затвора на тази пушка не издържа на калта и влагата в окопите и канадците са превъоръжени с Лий-Енфилд.

И само искам да добавя, че руснаците са използвали и 300 хил. пушки уинчестър 1895 с "нормален" уинчестъров затвор с екстракция на гилзата отгоре и запъване на петлето на ударника от придвижване на блока назад. Пушката е с полу-облечена в дърво цев с външен магазин, подобен на манлихеровия (а не тубуларен под цевта, както е характерно за уинчестърите), който се зарежда с обойм. Пушката е снабдена с щик, калибър 7,62 мм и дължина на цевта 61 см.

[Parabellum]

Да-прав си тази пушка Шмидт-Рубин я бях забравил, някакси Швейцарците минават все по периферията-нали не воюват от Наполеон насам.
За Уинчестър-а ще добавя, че доста трудно се зарежда-трябва да имаш много яки мишци за да заредиш
Впрочем ето снимки за да го видите какво представлява
Даже снимка на руски солдати с тази пушка и противогаз слагам :fire:

[Сержант Алексей Воронин]

Абе истината си е в Маузера. G 98 е основната (даже единствената) пушка на немците и през двете световни войни, на въоръжение от началото до края и на двете. Използвали са я по всички налични фронтове. По мое мнение това е оръжието, избило най-много хора въобще.

[gollum]

По мое мнение това е оръжието, избило най-много хора въобще.

Е, това емалко силно изказване. Да речем, през ПСВ най-много жертви се падат на артилерията (ако се не лъжа около 70%). Останалите си ги "поделят" всички стрелкови оръжия, като "лъвският пай" е за картечниците. Това важи с още по-голяма сила за ВСВ. А инак наистина основното лично стрелково оръжие в пехотата на Вермахта е карабината "Маузер" 98к, макар че те се опитват да променят това (но не достатъчно успешно). Но се отклоняваме от темата, която е за ПСВ.

[Сержант Алексей Воронин]

Темата всъщност беше за пушките

А и освен това, Gollum, какво е било съотношението в германската армия между пехотинци с пушка и картечари? По мое мнение, поне 6:1. И тъй като при една атака пехотинците се целят главно в картечарите, нищо чудно тези с пушка да убият повече от този с картечницата.
А през ВСВ без Маузер накъде? Бях чел някъде спомените на един германски картечар от плажа Омаха, при десанта в Нормандия, който разказваше че изстрелял около 12000 патрона с MG - то и след като му свършили патроните още около 400 с карабината.

[gollum]

- въпросът въобще не е за "съотношението" (6 към 1 е съвсем произволно) на тези два типа оръжие, а за ефективността им. В началото на ПСВ повечето страни имат по две картечници на батальон и ги използват рядко - най-често като отделно огнево средство за подкрепа от типа на леката полева артилерия. В пехотните подразделения на Вермахта съотношението по-принцип е било по една лека картечница на всяко отделение (по две на парашутно-десатните), кето дава съотношение 9 към 1. Но това е по-скоро по-принцип, в реалността вероятно са се падали между една и 3 леки картечници на взвод и най-често поне две-четири станочни картечници на рота. Ефективноста на това въоръжение, обаче, е била несравнимо по-голяма от тази на въоръжениете с магазинни карабини войници. Особено като добавим към това и взводните и ротни миномети... Но това е през ВСВ.
С постепенното преминаване към позиционни сражения, обаче, картечниците придобиват основно значение - всъщност най-много хора загиват от тях и от артилерйски огън. Впрочем, дори и тогава по огнева производителност и общо взето по ефект, една картечница заменя повече от взвод въоръжен с пушки (в зависимост от реалната ситуация).
Като цяло и тогава, и през следващите десетилетия, пушката си остава основно лично пехотно огенво средство, но огънят и рядко сеползва за "дриектно убиване", а повече се води за неутрализация - т.е., за да се намали ефективността на вражеския огън и да се намали подвижността на вражеската пехота на бойното поле. Т.е., рядко се използва за прицелент оъгн (което е видно и от съотношението между количествата изстреляни винтовъчни патрони и общото количество убити войници).
За ПСВ е общо взето доказано съотношението от 70% загуби причинени от артилерия. През ВСВ си ги поделят традиционната артилерия, танковото въоръжение (също артилерия и картечници) и самолетите. Сред пехотата, поне според различни изследвания, които съм чел, най-ефективните средства са картечницата и минохвъргачката. Пушката е оставена далеч назад - не й достига огнева мощ и ефективност.
Та затова се намесих, защото твърдението ти, че "пушката е оръжието избило най-много хора" е твърде пресилено.
Инак несъмнено това е тема за пушките през ПСВ .

Бях чел някъде спомените на един германски картечар от плажа Омаха, при десанта в Нормандия, който разказваше че изстрелял около 12000 патрона с MG - то и след като му свършили патроните още около 400 с карабината.

Това ми се струва голямо преувеличение - едва ли някой е предвиждал толкова голям запас (12 000) патрони за една картечница, още по-малко пък подобен боекомплект (400 патрона) за карабина. Нормалният боекомплект на пехотинец е между 90 и 120 патрона. А картечарите не са редови пехотинци и не им се полагат карабини (мисля че имат пистолети, макар че не е задължително).
Да не говорим, че изстрелването на тези 400 куршума ще да му е отнело доста време . Да не говорим колко пъти би следвало да е сменял цевта на картечницата си, за да може да изстреля 12 000 куршума.

[messire Woland]

Чакайте малко, това: "А и освен това, Gollum, какво е било съотношението в германската армия между пехотинци с пушка и картечари? По мое мнение, поне 6:1. И тъй като при една атака пехотинците се целят главно в картечарите, нищо чудно тези с пушка да убият повече от този с картечницата."
може и да има нещо вярно, макар такова съотношение да не може да поддържа нито една армия по онова време, но по-същественото е друго - тактиката е различна. По време на атака например - твърде дълго се цени щика повече от огневата мощ, ако говорим за Първата световна война. Дори преди атака се е случвало да се отнеме на войника възможността да стреля, за да тича напред, към противниковите окопи. Всъщност, уцелването на картечар не е толкова лесна работа, колкото може би изглежда. И доктрините на страните преди войната залагат на различни неща. Френската пехота например разчита в голяма степен на щиковата атака, те изчисляват, че за няколко секунди (имаше изчисления, не помня точната цифра) ще успеят да преодолеят 50 метра разстояние между два окопа, а противникът им няма да има време да ги посрещне (и спре) с организиран пушечен огън. Е, вече на бойното поле се оказва, че на противниковите картечари им трябват само 8 секунди за да открият огън с картечниците и накарат атакуващата пехота да залегне.

[gollum]

Предлагам да останем в рамките на ПСВ все пак.
Съвсем съгласен съм, че е по-скоро въпрос на конкретна тактика, но както и да погледнем нещата, артилерията е основното огнево средство в маневрения период на войната - както за преодоляване на защитата, така и за неутрализиране на нападетилет. През този период основен проблем е преодоляването именно на нейния огън, както и защитата от него (сапьорската лопатка, която бързо се оказва основна част от снаряжението на всеки войник - макар в началото в повечето армии да се пада по една лопатка на няколко войника). Винтовката се разглежда като огнево средство перди всичко за водене на огън в залпове, като целта му е била да неутрализира врага - т.е., рядко се води прицелен огън. Разбира се, тогавашните схващания за ръкопашен бой са били такива - подофицерите събират затворите на пушките на войниците и след това се тръгва в атака - предполагало се е, че така духът им ще е по-висок и ще им помогне да се сближат с противника бързо и да водят щиков бой (едниственият възможен). Има дори няколко успешни подобни атаки - да речем на пруската гвардия при Сен-Гондските блата. Но като цяло опитите на пехотата със собствени сили и средства да преодолее артилерята на противника се оказват неуспешни и основното средство за това става собствената артилерия.
През този период картечниците имат малка роля - все още са твърде малобройни (както споменах - по две на батальон пехота - т.е., на около 1000 души), а и не се използват както трябва.
Със стабилизирането на фронта, появата на траншеите и развитието на полевите укрепления, бодливата тел и многобройната тежка артилерия, към артилерията като основно средство за спиране на вражеската атака се добавят именно картечнвиците - те стават основното средство за директна огнева борба с противника. Пушките постепенно стават все по-неефективни в тази им функция. А атаката се подкрепя основно от огъня на артилерията - особено тежката, която провежда многочасови бомбардировки, както и от появата на щурмова лека артилерия и миномети. По-късно към това се прибавят отровните газове итанковете.
В пехотната тактика, особено към края на войната постепенно ключово значение придобиват ръчните гранати, ръчното автоматично оръжие и появяващите се огнемети. Пушките остъпват далеч на заден план - нито габаритите им (твърде дълги и неудобни за траншейна война), нито тактическите им данни - мощен патрон с обсег до 2000 м, но ниска скорострелност - ги правят удобни за действителността на траншейната война, къедто няма достатъчно пространство за да може ротата да съсредоточи пушечния си огън и да постигне приемлива ефективност, нито пък има смисъл от подобен обсег, когато сраженията се водят на дистанции то 50-100 м.
Така че ПСВ не е войната, в която пушечният огън е решаващ, дори не е и от голямо значение. Предполагам, че на него се падат под 5% от общото количество убити и ранени.

[Сержант Алексей Воронин]

По време на атака например - твърде дълго се цени щика повече от огневата мощ...

По тоя повод прочети "Arms and Armor". А също така и "На Западния фронт нищо ново".
А щиковете не са били толкова ефикасни. Първо, прекалено голяма е вероятността ударът да бъде нанесен в ребрата и щикът да се заклещи. А и самото време за замахване, удар и измъкване на пушката са горе-долу толкова, колкото да изстреляш атрон и да презаредиш. Затова при бой в окопи по-често използват гранати.

[gollum]

Е, и двамата сме чели тези, както и останалите книги на Ремарк . Но това е за окопните сражения, където тъй или инак няма място да се размахаш с пушка с щик (която на практика си е като не много късо копие). Именно затова прибягват до заострените лопатки и именно поради тази причина кажи-речи никой не стреля с пушката си.
Но Воланд, както и за, пишехме за военната доктрина, а тя е била основана на щиков бой в състава на подразделението - т.е., примерно цялата рота атакуват заедно с щикове, като преди сражението ротният старшина им събира затворите на пушките, за да не могат да стрелят, а да се стремят бързо да достигнат врага и да влязат в ръкопашен бой. Това се и прилага в началният период на ПСВ, когато сраженията са полеви и траншеи все още няма (те се появяват в обема, за който става въпрос и в "На западният фронт нищо ново" някъде през 1915 г.).

[messire Woland]

Да, знам, чел съм го
Обаче също така знам, т.е., чел съм, за съжаление не мога да си намеря източника, да видим, дали някой друг от колегите тук ще се сети, че преди атака старшината е взимал мерки (това, което пише Голъм), така че пехотинеца да тича към противниковите окопи, а не да води огън. Ако намеря къде съм го чел - ще го цитирам. А за щиковете - те се заклещват, ако са им направени нарези, като на трион. Изглежда по-страшно на външен вид, но наистина се заклещва. Това беше споменато в книгата на Ремарк, за която говориш.
А иначе - мнението ми съвпада с това на Голъм.

[Сержант Алексей Воронин]

А във "Arms and Armor" има написано за немските щикове, появили се в късния период на войната, с назъбен горен ръб. Англо-французите си мислели че мръсните канибали немците ги използват за рязане не кости, и всеки пленник, у когото намирали такова, бил убиван по особено жесток начин. Затова всеки войник, който получавал такъв щик, най-старателно заравнявал ръба. Освен това тези щикове много често се заклещвали в тялото на жертвата.

В същата книга пише и за методите за близък бой на едни непалци (ако не се лъжа такива бяха) в британската армия. Те имали едни извити ножове, нещо като кинжали. В книгата имаше цитат от един британец. Той разказваше, че веднъж превзели един немски окоп. Докато той се приближавал към окопа, видял как оттам излиза един от въпросните непалци. Британецът видял, че непалецът държи нещо, и при по-близък поглед това се оказало лицето на германец... Не главата, а лицето, отрязано вертикално надолу...

[Parabellum]

А във "Arms and Armor" има написано за немските щикове, появили се в късния период на войната, с назъбен горен ръб. Англо-французите си мислели че мръсните канибали немците ги използват за рязане не кости, и всеки пленник, у когото намирали такова, бил убиван по особено жесток начин. Затова всеки войник, който получавал такъв щик, най-старателно заравнявал ръба. Освен това тези щикове много често се заклещвали в тялото на жертвата.
..

Е това са пълни глупости :lol:
Назъбените щикове са били на въоръжение в пионерните части , замествайки тесаците.
Със започването на ПСВ се забелязва тенденция към намаляване на дължината на щиковете. Точно тогава изчезват дългите назъбени щикове в пионерните части.

[Сержант Алексей Воронин]

Точно тогава изчезват дългите назъбени щикове в пионерните части.

Съжалявам ама на можеш да ме убедиш че немците имат назъбени щикове от началото на войната. Щеше да се разчуе...
Моля ти се кажи откъде си чел за щиковете че и аз да се пообогатя малко...

[Parabellum]

Съжалявам ама на можеш да ме убедиш че немците имат назъбени щикове от началото на войната. Щеше да се разчуе...
Моля ти се кажи откъде си чел за щиковете че и аз да се пообогатя малко...

От моята колекция и от каталога за немските щикове и байонети 1870-1945

Ето ти два образеца единият е модел 1884 година, а другият е модел 1902 година, имам и още няколко но те са в България.Мисля, че е по-добре да се доверя на клеймата по железата, отколкото на някой роман пък било то от Ремарк