Леко Стрелково Оръжие

[Parabellum]

Тук ще разгледаме лекото стрелково оръжие на воюващите страни.

Германия:

Пушки
Маузер обр.1888, обр.1898.

Пистолети

Парабелум, Маузер обр 1896

Австро-Унгария
Пушки

Манлихер обр.1888, обр.1886/90, обр 1890, обр 1895

Пистолети

Щаер обр.1916

Револвер-Раст-Гасер обр.1898

Италия

Пушки

Манлихер-Каркано обр 1891

Франция

Пушки

Лебел обр.1886, обр. 1886/93, обр.1886/93/16, обр.1907, обр. 1907/15

Револвери

Шмело-Делвин
Лебел

Великобритания

Пушки

Лий-Метфорд

Лий-Енфийлд МК I, MK II, MK III

Револвери

Лий-Енфийлд

Уебли

Русия

Пушки

Мосин-Нагант обр 1891
Арисака

Револвер

Нагант обр.1895

Турция

Пушки

Маузер обр.1890, обр.1893 обр. 1903

Пистолети

Парабелум, Маузер обр .1896

Започвам с това кратко описание на основните страни, като в последствие ще добавя и второстепенните сили. Дайте да обсъдим до колкото можем, кои страни са били с най-добро оръжие при започването на военните действия и защо?
Какво е било предимството и недостатъкът на това оръжие?

[gollum]

Темата е интересна, но бих предложил да добавиш кратко описание на повечето образци въоръжение (най-добре да е аналитично, но може и просто списък с данни). Още повече, че тази тема добре ще се допълва с пуснатата от мен .
А можеш ли да добавиш и по-късните оръжия, тези, приети в хода на военните действия. Имаше някои интересни образци картечни пистолети, а също и данни за ръчните гранати (а също и за първите огнемети).

Аз, от своя страна, ще гледам да развия отделна тема (в нея ще се радвам на всякаква помощ) за по-тежкото въоръжение - картечници и полева артилерия. Още повече, че тези два типа въоръжение и най-вече артилерията са най-важните фактори на бойното поле през ВСВ - лекото стрелково оръжие се оказва далеч назад като фактор и възвръща до известна степен значението си при щурмовите тактики.

[Imperial]

ами да, просто изброяване на пушките по имена нищо не ми казва, трябва да има и данни

[Parabellum]

Вие не ме разбрахте правилно. Просто маркирах като начало оръжията и сега започвам да пиша за всяко едно от тях.

Като начало ще пропусна хронолигичният ред и ще започна с едно оръжие свято за нас Българите. Знам , че отдавна искате подробна информация за него и затова сега ви я давам.


АВСТРО-УНГАРИЯ

МАНЛИХЕР ОБР.1895

Пушка Система Манлихер обр.1895

През 1895г., на въоръжение в Австро-Унгария била въведена новата пушка Манлихер обр.1895г. Тази пушка била конструирана за същият 8Х50R патрон, който е бил използван и на пушаката Манлихер обр. 1888. Макар й да използвали един и същи патрон двете пушки били коренно различни.
Образец 1895г., имал същият затвор с право действие, който обаче е бил по-съвършен от предишният затвор обр.1888година. Затворът и магазинът били по-къси в сравение с 88-цата. Зкалючването на затвора към цевта се извършвало от два бойни зъба, които се намирали отпред на бойната глава. Свалянето му от пушката се извършвало много бързо и просто. Стрелецът е трябвало да натисне спусъкът напред, който освобождава два зъба, които се намират в задната част на цевната кутия и да издърпа затвора назад. Магазинът на новата пушка бил с по-малки размери от предишният модел, капацитетът му бил пет патрона, които се зареждали с метална пачка, която след последният изстрел изпадала от магазина отдолу през направеният за тази цел отвор. Затворът функционира леко-просто стрелецът трабва да извършава две праволинейни движения-напред за да вкара патрон в цевта и назад за да изкара изхвърлената гилза. Това позволява да се постигне фантастичната скорострелност от 50 изстрела в минута- ще допълня само че тази скорострелност е възможна без войникът да се прицелва,т.е. когато отбива вражеска атка към неговите окопи. Нормалната скорострелност на пушката с прицелване е към 30-35 изстрела в минута, което пак я прави най-скорострелната не самозарядна пушка в света и до наши дни.
ТТ- данни
Дължина на цевта 765мм
Далжина на мерната линия 665мм
Обща дължина 1270мм
Тегло 3650 г
Прицелът е рамков плосък с далечина на стрелбата 2600 крачки
Спусъкът е без предпазител. Шийката на ложата е с пистолетна ръкохватка.Пушката няма шомпол, той се намира в ЗИП-а на боеца. Предпазителят се намира отлявата страна на затвора, който всъщност го блокира при заредено положение да не спуска ударникът напред.
Той се носи отделно на кръста на войник в метална кания и при нужда се закрепва на пушката отпред
Гилзата на патрона е месингова.Барутът е бездимен със зърнист състав. Зарядът е 2.75гр. Куршумът е оловен облечен в стоманена обвивка, тъп връх и тежи 15.8гр.Самият патрон снаряжен тежи 29.5г.Началната скорост на куршума 520м/сек. Дулната му енергия е 2136 Джаула, а налягането което дава при излизането от цевта е 3060атмосфери на квадратен милиметър-За мераклиите които искат да гърмят с намерена раждясала такава пушка го давам като информация. Това не е майтап, това е самата истина. Намерите ли такав пушка ръждясала-почистете я и я сложете на стената .НЕ СТРЕЛЯЙТЕ.
Положителни Качества
Малко тегло на пушката,лек и здрав щик, невероятни балистични качества, голяма скорострелност и простота на обслужването. От затвортие с праволинейно действие Манлихеровият затвор е бил на първо място до появяването на пушката система Рос обр.1907г.Приемането на пушките система Манлихер обр.95 от армиите на България и Австро-Унгария през Първата Световна Война, потвърждава тяхната невероятно голяма живучест и безупречна стрелба.
Отрицателни качества
Много западни и руски автори се мъчат да докажат, че тази пушка има и недостатъци. За мен тя няма, но за да бъдем обективни ще ги цитирам.
Първо-Патрон с устаряла конструкция(голям, калибър, гилзата е с венец)-руско твърдение-моите контра аргументи са-Калибърът е нормален по същото време Франция използва 8мм,Германия-7.92мм, който всъщност е също 8мм.Самите руснаци също използвата патрон с венец-даже още го използват на картечниците си и не казват че е устарял. Но в интерес на истината тези патрони с венец не могат да се конкурират с патроните с жлеб.
Второ-Спусков механизъм без предпазител-глупости, предпазителът е на цевната кутия и е достатъчно сигурен-лично съм се убедил в това.По това време всички пушки нямат предпазител на спусъка.
Трето-трудното сглобяване на затвора-тук съм съгласен. Наистина затворът в полеви условия много трудно се разглобява и сглобява-но скорострелността иска жертви все пак.

През 1909 г., е приет на въоръжение нов патрон с остър връх и тегло 10г.т.нар. патрон тип “S” с начална скорост 850 м/с. За новият патрон са направени корекции в прицелът , като далечената на стрелбата се повишава до 3000 крачки-2250м

Карабина Манлихер обр.1895г
Системата на затвора е същата, както и на пехотният образец.Патронът е същият.цевта обаче е много къса и тънка.
ТТ-Данни
Дължина на цевта 500мм
Дължина на мерната линия 400мм
Максимална далечина на стрелбата 2400 крачки
Дължина на карабината 1000мм
Тегло 2900 гр.
Това оръжие си спечелва славата на особенно ценно като кавалерийска карабина. Невероятно удобно се е зареждало от седлото на коня, притежавало е скорострелността на пушката, удобен предпазител и невероятно малко тегло .
Любопитен факт:
Най-добрите кавалеристи през ПСВ са се считали руските казаци преди да бъдат разбити от Нашата кавалерия. Когато започват бойните действия през 1914година, те масово махат своите казашки карабини Мосин-Наган обр.1907година и се превъоръжават именно с карабини Манлихер обр.1895г., трофейни. Този кресноречив факт само по себе си говори, за невероятните качества на пушката признати не от кой да е , а от самите казаци. През цялото съществуване на Руската Империя за казаците са били полагани особенни грижи-специално по техни препоръки и изисквания се е правело оръжие.

[Imperial]

а, тва вече е друга работа

[Parabellum]

Imperial Friedrich каза:
[B]а, тва вече е друга работа

Стига си рънкал на китарата ами кажи какво не ти харесва-да я обсъдим тази пушка

[Parabellum]

Общ вид на пушката


Чертеж


Прослувутият затвор


Карабина

[Parabellum]

Каквото не ви е ясно питайте-с удоволствие ще ви отговоря.

[discoverer]

Parabellum, az imam syshtoto takova pushkalo v kyshti no vidyt mu e dosta ujasen shtoto e bilo po4ti 50 godini na tavana no iskam da pitam drugo- na vynshen vid e syshtata no ustroistvoto na zatvora e syvsem drugo i nqkyde otstrani na zatvorniq blok pishe 1917 mislq. Drugoto e 4e kalibyra opredeleno ne e nito 8mm nito 7,92 (dokolkoto se opitah da izmerq s edin shubler)... po kysno mi popadna takava pa4ka s patroni koito syshto ne stavaha, cevta e dosta po malka, okolo 6,5mm. Naskoro namerih i shtika kym pushkata no vsi4ki sa v jalko systoqnie Ako znaesh neshto po vyprosa shte se radvam da go spodelish s men.

[Parabellum]

Аууууу чак сега забелязах, че някой е писал тук.
Та съдейки по думите ти, пушката която имаш е италианска Манлихер-Каркано обр.1891година. Тези дни специално за Теб ще пусна тук един пост.

[Parabellum]

Манлихер обр.1888
През 1888г. Манлихер завършил работата си по новата магазинна пушка, която на същата година преминава войсковите изпитания и е приета на въоръжение в Австро-Унгария, а през 1890година и в България.
Затворът на пушката се с праволинейно движение-напред и назад. Той е от т.нар. Клинов тип затвори, който се заключва в цевната кутия с масивен боен зъб, който е представлявал, клин на шарнир.Заключването се е намирало в задната част на цевната кутия.Патронът е бил 8-мм, куршумът бил оловен облечен в мелхиорова обвивка, която по-късно е била заменена със стоманена.До 1890 година патроните са били снарядявани със димен барут, който давал начална скорост на куршума от 500 м/с.През същата 1890 година бил създаден новият патрон, който вече е използвал бездимен барут.Благодарение на това началната скорост на куршума станала 625 м/с. Австрийският патрон послужил като образец за създаването на руският патрон обр.1890г., за когото една година по-късно е създадена руската пушка “Мосин-Наган”обр.1891г.
Патроните за австрийските пушки се помествали в метални пачки по 5бр. Патрони във всяка.Самата пачка била направена от тънкостенна ламарина. Така снарядени патроните заедно с пачката се слагали в магазина на пушката.След последният изстрел, пачката падала сама от долната част на магазина.Затворът с праволинейно движение и пачката с 5 патрона значително увеличават скорострелността на пушката.При изпитанията са достигнати до 30 и повече изстрела в минута.
Дължината на цевта е 810 мм, в нея има 4 нареза на дясно със стъпка 250мм.Дължината на пушката е 1280мм, а теглото й 4480гр. Прицелът е секторен с деления на дистанция до 2000 стъпки. Гривните на пушката се закрепват към нея с болтове. Щикът на пушката се закрепва на предната гривна, като за него е направена малка релса.
Отрицателни качества- прекалено голяма дължина, голямо тегло.Дълга цевна кутия.Сложен затвор-частично тези недостатъци са отстранени при следващият модел 1890.
Положителни качества-По време когато се появява тази пушка се оказва, че тя е най-добрата от всички съществуващи дотогава системи.Тя била по-скорострелна,много удобна при боравене и надеждна.Пушката имала най-добрият затвор с праволинейно движение и най-добрият магазин.
Впоследствие пушки с праволинеен затвор били въведени в Швейцария(система Шмид-Рубин обр.1889) и във флота на САЩ(система Ли обр.1895). Магазините система Манлихер били приети като стандарт за пушките на Италия,Румъния и Холандия.Куршумите облечени със стоманена ризница получили широко разпространение пре Първата Световна Война.
Пушката Манлихер обр.1888, остава на въоръжение в Австро-Унгария до 1895г, когато била заменена с моделът обр.1895г. През Първата Световна Война намиращите се още по складовете пушки от обр.88 били дадени като попълнение на Действащата армия, поради недостиг на по-съвременно оръжие.
Тази пушка е първото съвременно оръжие, което България закупува след Освобождението си. Това е оръжието, което заедно с Манлихер обр.1895г, донася неувяхваща слава на България! Манлихер обр.1888 остава на въоръжение до 1918 година.Заради наложените ни военни ограничения от Ньойският мирен договор, България предава всичките си Манлихер-и обр.88 на съюзническата комисия по съкращаването на въоръжението ни. С тях успяваме да “замажем” очите им, като в същото време успяваме да скрием почити всички съвременни пушки обр.1895г.Тази загуба не е била от голямо значение за нас, тъй като пушките са били амортизирани след три войни и цевите заедно със затворите им са били почити напълно износени..
Дълго в главата ми се въртеше мисълта дали тези някой от тези пушки-по-добрите от тях, който все още са били годни не са били скрити от нашите офицери.След спорове с капацитети в оръжейната област , който твърдяха, че след 1919-та такива пушки не са оставали в нашите складове, попаднах на една интересна снимка от 1936-та.На нея бяха снимани двама български войника, които в ръцете си държаха точно такива Манлихер-и. Впоследствие разбарх, че нашите офицери, които са представлявали нашата армия пред съюзническата комисия по унищожаването на оръжието, са си гледали добре работата.ТЕ СА ПРЕДАЛИ САМО НЕГОДНО И БРАКУВАНО ОТ САМАТА БЪЛГАРСКА ОРЪЖИЕ, което е било в достатъчно голямо количество да шашне съюзническата комисия. Според материалите от рапорта й са изети 1 200 000 пушки и 300 000 000 патрона. Колко пушки сме имали никой до този момент не може да каже. Знам със сигурност, че през 1938 година когато Българската армия възкръства като Феникс в арсеналите й е имало 400 000 пушки система Манлихер обр.95. Допълнително в населението е имало огромно количество скрито оръжие .Самият аз като колекционер и реставратор през ръцете са ми минали над 500 пушки система Манлихер обр.1895 и всичките съм ги откривал в планината в стари къщи скирити по плевни и тавани.Старите хора са ми ги показвали и са ме молели или да ги купя или да им ги поправя. И тава само за себе си говоря. Ако включа тук и разказите на моите приятели и колекционери за техните прюклечения из Балкана цифрата ще стане доста внушителна и това само за един регион от 150 кв.км в Северна България. Оставям изводите за Вас!

[discoverer]

Blagodarq za iz4erpatelnata informaciq! Naistina nau4ih mnogo interesni neshta za nashite Manlisheri no moqta pushka e mnogo razli4na ot pokazanata ot teb Caricman 1888, vynshno prili4a pove4e na pokazanite po gore modeli. Ne znam dali shte e polezno za razkrivaneto na tova kakva e tazi pushka no da kaja az: bila e dadena na dqdo mi ot minavashtite prez nasheto selo syvetski voinici prez vtorata svetovna, qvno za samootbrana i organizirane na mestna "syprotiva" ;-) Ako te interesuva bih mogyl da napravq snimki na pushkaloto i da gi pokaja.
Otnovo mnogo blagodarnosti za infoto i snimkite!!!

[Parabellum]

Манлихер М1893- за Румъния

В Румъния за замяна на приетите през 1878 година на въоръжение пушки Хенри-Мартини обр.1871г., през 1893 година била приета на въоръжение пушка система Манлихер М1893. Самата пушка е била с калибър 6.5мм.Гилзата на патрона е била с венец.Зарядът -бездимен барут-2.3г.Куршумът е бил тип "О" и е тежал 10.3г, а теглото на целият патрон е било 22.7г. Началната скорост на куршима при напускането на цевта достига 710м/сек.
Дължината на цевта е 740мм, нарези-4 на дясно със стъпка 200 мм.Мушката е триъгълна, а мерникът "Рамков тип" с прорези и деления до 2000 метра.Дължина на мерната линия 593мм.Затворът е от надлъжно-въртящ тип и в предната си част има два бойни зъба, които го заключват към цевната кутия. При изстрел налягането достига 4000кг/на квадратен сантиметър-ТАКА ЧЕ МЕРАКЛИИТЕ, КОИТО НАМИРАТ СТАРО ОРЪЖИЕ И ПАТРОНИ ЗА НЕГО ДА СИ ИМАТ ЕДНО НАУМ КАТО РЕШАТ ДА СТРЕЛЯТ.НАЙ-ЧЕТО ПРИ ТАКЪВ ИЗСТРЕЛ ЗАТВОРЪТ НЕИЗДРЪЖА ,ЧУПИ СЕ И ИЗЛИТА НАЗАД ПРАВО В ГЛАВАТА НА СТРЕЛЕЦА.
Предпазителят е флгов тип, а спусъкът има предупредител.
Магазинът се намира в средната част на цевната кутия е несменяем.той се зарежда с пачка от пет патрона, която след последният изстрел пада на земята. Самият магазин им в долната си част прозорче през което пада пачката.
Шейка ложи простая, не пистолетная. В цевье укреплен шомпол. Штык с тесачным клинком, крестовиной, деревянными щечками и защелкой. Винтовка пристреляна без штыка; носят штык отдельно от винтовки в ножне у пояса. Примкнутый штык расположен справа ствола, что однако не мешает достаточно меткой стрельбе по цели "перебежчик" до 200 м.
Прикладът е прав английски тип.Предната му част се намира шомполът.

Теглото на пушката е 4150г, теглото на щика-380г.Дължина на пушката без щика 1230мм.
Винтовка сконструирована для того времени удачно: уменьшенный калибр с хорошими баллистическими свойствами, несложный затвор с легким ходом, большая скорострельность (максимально - 45-50 выстрелов в минуту), небольшой вес винтовки и патронов, небольшая длина оружия и незначительная отдача.
Самата пушка е констуирана за своето време много удачно:малък калибър с добри балистични свойства,прост затвор с лек ход, който може да се разглоби в полеви условия от самият войник за сравнително кратко време, да се почисти и пак да се сглоби.Голяма скорострелност-30-35 изстрела в минута.Малко тегло на пушката и патроните,неголяма дължина на оръжието и незначителен откат.
Единственият недостатък на тази пушка-според мен-е слабата надежност на затвора. Самият затвор е само с два бойни зъба, което от своя страна води до голяма несигурност при счупването на единият зъб-главата на стрелеца престава да съществува, ако това се случи.
Освен пушката в Румъния е била приета и карабина Манлихер М1893г. Системата на действие и патронът са същите като пехотната пушка.Цевта е значително олекотена и скъсена-дължината и е само 430 мм, което води до малкото тегло на карабината само 3 000 г.
Самата карабина е едно много прилично, удобно и леко оръжие един вид детска играчка, но с много опасни характеристики.
Всички Румънски пушки и карабини са били произведени в Австрия в оръжейният завод Щаер
У нас тази пушка все още се намира достатъчно, но само в Северна България.Причината е, заради военните ни действия против Румъния-доста от тези пушки са попаднали като трофей през ПСВ. За всеки български колекционер е гордост да има в колекцията си такъв трофей
Колекционерите от Южна България заменят пушки Манлихер-Шьонауер за Румънски Манлихер по простата причина , че там трудно се намира тази пушка.

[танкиста от Харков]

За пушката на тавана

Аз също мисля, че въпросната пушка е италианска Манлихер-Каркано. В нащата страна се намират 4 модела от нея. Повечето са подарени от германците към края на 1943 г., като военен трофей, след историите с италианците. Затова повечето са в ужасно състояние.
:imperial: Тая история за руските войници е известна. Има няколко случая, когато за ракия руснаци са давали най-различни оръжия.
:mike: В музея на МВР има един ППШ, разменен от руски войник за ракия в с. Павел баня. Този ППШ, после един ятак го занася в гората, до селото, където в землянка се крият трима диверсанти, скочили с парашути, някъде около 1954 г. Това е т.нар. Павелбанска банда. При разгрома и от Вътрешни войски, са убити двама от групата, а третия - Дончо, който бил довел по-късно и жена си, заедно с нея се скрива и изчезва и още не се знае нищо за тях. Тогава шпагина е намерен и става ясно, как е придобит.
:sm100: Едно време и баща ми също имал такава карабина Каркано. Подарил му я един руски войник. По девети, в къщата на дядо ми, за няколко дни бил разположен щаба на ген. Толбухин. В съседната къща, той даже спал, две три нощи, като имаше някога паметна плоча. На портата турили пост - един руснак, който все закачал баща ми и му искал ракия. Офицерите предупредили дядото да скрие ракията и да не дава на войската да пие. Обаче нашия, нали го врънкал руснака и уважавайки интернационалния дълг на пияниците, та му напълнил няколко пъти манерката. Като си тръгвали руснаците, тоя Иван попитал баща ми - Ну Йордан, с чего будеш защищать революцию? Нашия имал едно разхлопано пищовче, Маузер 1910/14 г., 6,35 и се изфукал с него. Подожди немножко! рекъл руснака, заяврял се някъде из обозните коли и след малко домъкнал една мешка пачки с патрони и една къса карабинка Манлихер-Каркано. Чисто нова! Трофейна! Дал я на баща ми и си отишъл. Нашия с тая карабина се оказал най сериозно въоръжения елемент в селото. Докато се върне един негов приятел от първата фаза на отечествената война и не довлече две МГ-34 с едно магаре боеприпаси. И по компании и соарета нашия си стрелкал за кеф на гаджетата и в прославана революцията, докато свършили патроните. И карканото от карабина станало на тояга. След това бабата, за да не стане някой сакатлък, скрила карабинката в мазата, в едно скривалище под нощвите. И после някой я откраднал и пр. салати. Демек не можа да стигне до мен пушчицата. За жалост!. :nworthy:
Така че версията на дискавъри е много вероятна. Най-добре е да пусне снимка и тогава ще се наддумваме.
:rock: А за Манлихерата знаете моето мнение.
:grrr: Където удари трева не никне!
Пет души пробива и убива, и в последния остава!
:tdown Сваля и самолети - писах на друго място!
:twisted: Абе чудо!!!

[Parabellum]

Ей, Танкисте като чета твоите редове мед ми капе на сърцето. Та сега за Карканото. По последни данни са известни над 14 модела на Манлихер-Каркано обр.1891 година-така че който реши да ги събира много зор ще види. В България тази пушка се появява в по-големи количества, чак след септември 1943 година, когато немците разоръжват Италиянаската Балканска армия в Югославия-тогава на България са предадени около 20 000 пушки система Манлихер - Каркано обр.1891 година то различните модификации. В България пушките основно са предадени на полицията- Агоп Казазян в своята книга Оръжието на българският полицай -споменава, че в Плевен са доставени 5 000 броя-така че тази пушка в по-големи количества може да се намери от колекционерите в Северна България. Също така шопският партизнаски отряд на Славчо Трънски е бил въоръжен масово с тези пушки.По Шоплука съм чувал, че също излизат в по-големи количества.
Карабината от тази система е едно невероятно леко и приятно оръжие. като добавим и капацитета на магазина 6 патрона, пушчицата си я бива.
Единствените й недостатъци са резкият изстрел, който тя дава и малко по-големият й откат в сравнение с другите пушки-това се дължи на факта, че полетата в цвета на пушката започват да вървят успоредно и чак една трета преди края на дулният срез те се завъртат. Това не значи, че ако прикладваме правилно ще ни заболи рамото..