US considering using nuclear weapons in Iraq

[Sir Gray]

Хммм, аз много се съмнявам, че въобще някой е забелязъл нашата толкова категорична и смела постъпка, хех. Никой не го е еня за бг, колкото и да се надуваме. Снощи слушах дебат по ТВто, където обсъждаха и факта, че 8 държави вече са изразили подкрепа за САЩ, така наречената "нова" Европа (немците си умряха на смях от тая глупост). Познайте какво? Нас въобще ни нямаше. Страните мисля бяха: Испания, Португалия, Дания, Полша, Чехия, Англия, Италия и още една дет ми се губи, май Словакия или Литва. Та така че малко е прибързано да се бутаме на масата на победителите.

[FeldMarshal Kalchev]

"Nelson Mandela has slammed the U.S. stance on Iraq, saying that "one power with a president who has no foresight, who cannot think properly, is now wanting to plunge the world into a holocaust."

Интересно мнение за Храсталака и неговата "война срещу тероризма". :tup:

"Mandela said U.S. President George W. Bush covets the oil in Iraq "because Iraq produces 64 percent of the oil in the world. What Bush wants is to get hold of that oil." In fact Iraq contributes to only 5 percent of world oil exports."

Нищо ново. :tup:

"White House spokesman Ari Fleischer : "The president will understand there are going to be people who are more comfortable doing nothing about a growing menace that could turn into a holocaust. He respects people who differ with him. He will do what he thinks is right and necessary to protect our country." :|

...какво ще кажете ?

[Toshiro]

Хора!!!! Послушайте Ам-гъл - едва ли България ще получи нещо в замяна на своята подкрепа за американски удар срещу Ирак. Дори и потупване по рамото няма да има, освен ако отново не се пшотупаме сами по рамото. Евалвта, ние и американците свалихме Садам. Е и какво от това?

[messire Woland]

Напълно съгласен с Ам-Гъл и Тоширо.
Все ми се струва, че ако непременно искаме да следваме някого, би било добре това да са ЕВРОПЕЙСКИ държави. За предпочитане Германия - например.

[MataHari]

Първо: Война ще има и това вече няма какво да се коментира. Въпроса, който можем да си задаваме в настоящето е какъв вид война ще бъде тя, кога точно ще започне, какъв вид оръжия ще бъдат използвани, кой и как ще ги използва и какви ще бъдат последствията от нея? Според мен е най-вероятно ударът срещу Ирак да бъде нанесен между 15 и 28 февруари, като се вземе м предвид, че най-късно до 15 февруари САЩ ще са съсредоточили около Ирак 150 000 военнослужещи ( в това число 30 000 на Великобритания - над 60 бойни кораба /3 подводници, 5 самолетоносача/650 бойни самолета и вертолети; Австралия - с ескадрила самолети, един десентен кораб, подразделения на специалните части и на ПВО).
УДАРЪТ ПО ИРАК МОЖЕ ДА БЪДЕ ИЗБЕГНАТ, САМО АКО:
- САЩ решат действително да приемат по настояване на съюзниците от НАТО и преди всичко на Франция и Германия, на Турция и арабските страни от Близкия изток, удължаването на работата на инспекторите от ООН в Ирак с около месец;
- С. Хюсейн заапочне да разкрива своите запаси от над 500 артилерийски снаряди с невропаралитичен газ, 400 авиобомби, способни да носят химически и биологически заряди и над 2 тона материали, използвани за производството на биологично оръжие. Вероятността за подобна стъпка на Хюсейн нараства и може да достигне 40%, особено ако се има пред вид, че той е ненадминат майстор в оцеляването;
- С. Хюсейн да реши да отиде в осигурено и гарантирано изгнание заедно със семейството си и най-близките си сътрудници. Вероятността за такава стъпка на Хюсейн е едва 5%.
Вторият вариант, при който Ирак ще започне да разкрива своите запаси от ОМУ би бил посрещнат с горещо одобрение в целия свят и най-вече от страните от Близкия изток. За САЩ това би била силно впечатляваща победа, защото най-блестящата победа в една война е онази, в която предварително определените цели са постигнати без да се води война. За САЩ, обаче това би била все пак една непълна победа, защото премахването на режима на Хюсейн е една от най-важните цели, с която трябва да се положи началото на един продължителен процес на "американска демократизация" на целия регион на Близкия и Среден изток.
Удължаването на срока на действие на оръжейните инспектори на ООН в Ирак до 1 месец е най-благоприятното временно разрешение на проблема (един вид отлагане на решаването на проблема) в тази сложна ситуация в СС на ООН. За втора резолюция на ООН /след 1441/ за удар по Ирак са САЩ, Великобритения, Испания, Камерун, Гвинея и България, а срещу подобна резолюция са Франция, Германия (която от 1 февруари поема председателството на СС на ООН), Русия, Китай и Сирия. Следователно за да успее да прокара решение за удър по Ирак, САЩ ще трябва да привлекат още три гласа между колебаещите се Пакистан, Мексико, Чили и Ангола, и нито една от постоянните страни - членки на СС да не постави вето. В случай, че САЩ успеят да съберат необходимите 9 гласа за вземане на решение, възможно е Франция, независимо от всички досегашни декларации, да не употреби правото си на вето, към което ще се присъединят Русия и Китай, чиято политика в това отношение е много по-умерена и предпазлива. В случай, че САЩ не успеят да съберат 9 гласа, или получат сигурна информация, че Франция ще използва правото си на вето, е твърде вероятно САЩ да не поискат втора резолюция на СС на ООН, а направо да нанесат удар по Ирак. Възможно е САЩ да нанесат удар по Ирак и преди 15 февруари, ако възприемат тактиката за "плаващо начало", при която в продължение на 7 - 10 дни по обекти в Ирак ще бъдат нанесени масивни удари с ракети и авиобомби и в същото време ще продължи съсредоточаването на сили около Ирак. Обаче според мен този вариант беше по-вероятен през ноември миналата година и се свързваше с виждането на министърът на отбранат Доналд Ръмсфелд относно действиата на САЩ в Ирак, но сега вече се е наложило виждането на военните за набирането на групировка от 150 000 души и чак тогава да се нанесе удар от въздуха, като при необходимост численността на тази групировка ще бъде увеличавана.
Всички очакват предстоящата война на САЩ в Ирак да бъде едно чудо на технологичната война и полагане на началото във военната история на света на нов тип война, който ще господства през 21 век. Прогнозите са, че войната ще започне с въздушни удари в течени на 7- 10 дни с високоточни ракети и бомби, като е възможно да се изтрелват по 700 ракети ежедневно по стратегически обекти и войскови части в Ирак. Очаква се това напълно да разгроми, разпръсне и убие всякакво желание за съпротива на армията на Ирак, а също така и да разтрой или прекъсне нормалното функциониране на държавата и армията. На първо място ще бъдат нанесени удари за унищожаването на Хюсейн и неговото семейство и за предотвратяването на взривяването на петролните кладенци, което Хюсийн със сигурност ще се опита да направи. За тази цел върху кладенците ще бъде нанесен въздушен удар със специални бомби, а след това ще бъде осъществен десант в близост до тях. През 1991 г. Хюсейн подпали петролните кладенци на Кувейт преди да се изтегли и сега със сигурност ще се опита да взриви тези в Ирак по начин, който няма да позволи тяхното използване. Предвижда се също така да няма фронтова линия от класически тип. Още със започването на войната САЩ ще изпратят в тила на врага множество специализирани части, които ще насочват ударите на авиацията и ракетния обстрел от корабите. Самият Хюсийн очевидно няма намерение да прави отбранителни фронтови линии в пустинята, защото те могат да бъдат пометени много бързо от въздуха. Такива линии той е създал около няколко от най-големите градове с намерението да принудят САЩ да водят улични боеве, при което се предполага, че ще има много жертви и от двете страни. При това положение е твърде възможно цялата територия на Ирак да бъде овладяна много бързо с изключение на няколкото големи градове, които се предполага, че ще останат под по-продължителна обсада. В случай, че Хюсейн употреби ОМУ (и в случай, че той в действителност разполага с такива), то САЩ със сигурност ще употребят малки ядрени бомби за удари по скривалища и укрития на голяма дълбочина. Те имат голяма разрушителна способност на голяма дълбочина и ограничен радиационен обхват (до колкото един радиационен обхват може да бъде наречен ограничен). Вероятно САЩ ще използват широко високомобилни модулни групи през цялата война за разрешаване на многобройни задачи. Такива подобни групи САЩ използваха и в Афганистан, като те управляваха по радиото ударите на бомбандировачите. Ще се приложи доктрината SWARMING /разпиляване/ на Джон Аркила от Rand Corporation. Според нея малките групи притежават способност да предизвикат голяма разрушителна сила и точност при определяне на целите на високоточните оръжейни системи. Тази доктрина дава възможност за многократно увеличаване на далекобойността и точността на военните действия. САЩ СЪС СИГУРНОС ЩЕ ИЗПОЛЗВАТ И Т.НАР. Е - БОМБА. Тази бомба излъчва електромагнитни импулси с голяма разрушителна сила. Тези импулси се приемат от всички антени и метали и се разпространяват като електрически ток. Всичко, което е свързано с ударената мрежа излиза от страя, като по този начин се цели да се разруши всяка военна структура в киберпространството. Извън строя излизат и портативните компютри, дори и когато са на батерии. Е - бомбата е с тегло 350 - 380 кг. и се разпръсква в диаметър от 400 - 500 м. Този вид бомба не убива хора, но може да извади от строя цяла електроцентрала. За първи път Е-бомбата беше използвана 24 март 1999 г. за удар по Прищина. По този начин дни на ред градът бе оставен без ток, радиовръзката в сръбската армия беше прекъсната, координацията и командването рязко бе влошено, а Милошевич бе принуден да започне преговори.
ПРОГНОЗИ ЗА ПРОДЪЛЖИТЕЛНОСТТА НА ВОЙНАТА:
1. Оптимистичен, приемлив вариант - продължителност от 1 до 2 месеца, без използване на ОМУ от страна на САЩ и Ирак. Следователно загубите и от двете страни ще са чувствително по-малки и най-важното, няма да се стигне до разрушаване на петролните кладенци. Цената на петрола ще се качи съвсем незначително. Вероятността за реализиране на този вариант е над 50%.
2. Реалистичен, неблагоприятен вариант - продължителност до 3 месеца, съпроводена от силна иракска съпротива, големи поражения върху инфраструктурата, разрушаване на петролните кладенци и значителни жертви и от двете страни. При този вариант се допуска, че Ирак може да използва ОМУ, но това ще бъде в ограничени количества (доколкото това е възможно при такъв вид оръжия), на което САЩ се очаква да отвърнат съответно с ядрени удари. При този сценарий се очаква цената на петрола да скочи от 25 дол. за барел на 42 - 50 дол. за барел. Вероятност за реализация до 50%.
3. Песимистичен, силно неблагоприятен вариант - военни действия в продължителност от 3 до 6 месеца, почти пълно разрушаване на инфраструктурата и съответно на петролните кладенци, многобройни жертви и от двете страни, голяма вълна от бежанци (1,4 млн. души) и драстичен скок на цената на един барел петрол от 25 дол. за барел на 80 (100 в най-лошия случай) дол. за барел. Вероятноста за реализация на този сценарий не е голяма и не надхвърля 10%.
Каквото и да се изпише по темата, според мен вече е ясно, че война ще има. Нямам представа дали Буш спи спокойно вечер с мисълта за предстоящите събития и последствията от тях, но С. Хюсейн заяви, че спи спокойно и без приспивателни, а янките ще бъдат погребани в Ирак, ако го нападнат.
"Никому природата не е дала правото да командва други хора. Свободата е небесен дар и всеки индивид има право да се ползва от нея веднага щом започне да се ползва от разума."/Д. Дидро/, но до колко хора като Буш и Хюсийн са надарени с такъв?

[Toshiro]

Отново се насладихме на поредната лекция на Мата Хари. Хубаво е, че има и такива потребители във форума, които не само обсъждат даден проблем, а ни представят информация в достъпен вид, придружена с висококачествен анализ. :tup: :tup: :tup:
Хвала на таквиз люде!!!
Що се отнася до темата, аз искам да попитам нещо:

Мислите ли, че точно този начин на действие от страна на американците, е най-правилният? А именно, за постигането на заветното сваляне на Саддам от власт да се предптиемат мерки, меко казано драстични, от които страда главно мирното население.
Защото ако именно свалянето на диктатора от власт е основната цел, която се преследва неюотклонно от десетина години, не може ли да бъдат избегнати военните офанзиви и абсолютно нехуманното налагане на ембарго, което да е всила за голям период от време(извинявам се за тафталогията)? Колкото и отрицателно да е всеобщото мнение за "тия пичове с носните кърпички по главите", това, което народът на Ирак е претърпял заради ембаргото е нечовешко. Аз поне имам информация за това, как наше дипломатическо лице в Ирак(няма да споменавам имена) е трябвало да преживее смъртта на първородния си син, поради това, че не имало лекарства за една пенвмония. А това все пак не е било едно иракчанче, нали? Представете си какво е положението за редовите граждани!!! Мизерна картинка :cry: , за която хората нямат вина. Те нямат възможност да сменят своя диктатор. Саддам печели винаги с 99%. Съмнително чесрни избори, бих казал. И отгоре на всичката им мизерия, даите да ги бомбандираме. Нали се славят американците със своите секретни служби? Ами да се замислят за някаква алтернатива в тази насока.

[Fasho]

Госожа Генералшата ясно подчерта това, за което аз говорих веднага след като се разбра, че около Ирак водата се мъти. Тези събития, развиващи се паралелно с тези във Венецуела, са пряко свързани с петрола. Подобна дестабилизация влияе значително на цените на петрола. Икономическите интереси на шепа хора стоят в дъното на тези събития. Тези икономически интереси диктуват действията на политиците, дошли на власт именно с парите на тези интереси. Ето защо една война в Ирак е в реда на нещата. Все пак "Войната е продължение на политиката, с други средства." 8) :tup:

[rambler]

Toshiro написа

Нали се славят американците със своите секретни служби? Ами да се замислят за някаква алтернатива в тази насока.

:lol: :lol: Славят се, но с бездарието си - спомнете си в Куба какви ги надробиха - заливът на свинете или операция Мангуста - смешните опити да убият Кастро по наи-идиотски начини. Например - опита да се отрови Кастро в Хаванския Хилтън - агентът на CIA не е успял да размрази отровата :lol: :lol:
Ако КГБ 8) се занимаваше с това - Кастро отдавна щеше да е история :tup:

[Toshiro]

АЗ като казвам за американските служби, много добре знаете кого имам пред вид - някой по-близък в района.

[gollum]

Да, Rambler - можем да си припомним и действията на "американските специални служби" в Иран.

Иначе - "Всички очакват предстоящата война на САЩ в Ирак да бъде едно чудо на технологичната война и полагане на началото във военната история на света на нов тип война, който ще господства през 21 век" (хей, това не е заяждане - просто интересен обрат на темата, който не мога да не използвам). Според мен, все още няма "нов тип война", по-скоро някои се заблуждават относно силата на технологиите. Проблемът на САЩ е, че от Виетнам насам, не са водили истинска пълномащабна наземна война. Това, което направиха през 1991 г. в Залива е по-скоро пропагандно-телевизионна война. Но дори и да не сте съгласни с това определение, тъй или инак, иракската пустиня им предостави идеалния военен театър (и то според доктрините от средата на XX век) - равна, открита местност, на която като на парад действат танкове, мотопехота и хеликоптери. Но истинският шок за тях ще дойде, когато се сблъскат с много по-неприятното лице на войната (ще дублиррат руския опит от Чечня, тъй да се каже) - когато започнат война на закрита местност - в градски условия или в планините. Струва ми се, че тогава цялата им прехвалена военна машина ще се забави и няма да се разминат без големи загуби във "високотехнологични" оръжия. Освен ако, разбира се, не станем свидетели на още една ТВ война (като тази в Афганистан, например).

[MataHari]

Разрешаването на кризата в Ирак е само една от всичките стъпки, които САЩ имат намерение да предприемат за да бъде установен НОВИЯТ МЕЖДУНАРОДЕН РЕД В СВЕТА. Според СНС /"Стратегия за национална сигурност"/на САЩ новият международен ред в света се представя много лесно графично, а именно като една сфера(кълбо), в центъра на коята според американските разбирания естественно стоят самите те - американците. Те декларират, че няма да се опитват да управляват света, но дали в действителност е така? В същото това време обаче в СС на ООН продължава упоритата борба с Франция, Русия и Китай по резолюцията за санкциите срещу Ирак. Следователно САЩ не могат да скрият, а и борбата в СС на ООН доказва точно това, че те - САЩ ще положат всички сили и средства, за да направляват международния ред в света в желаната от тях посока, за да поддържат както те казват "баланс на силите в полза на СВОБОДАТА".
Около центъра - САЩ, в концентрични кръгове са разположени различни по важност за САЩ държави. В най-близкият до САЩ концентричен кръг са разположени държавите съюзници. В този кръг следователно влизат тези държави, които са готови да участват в "съюзи с променлива геометрия", ръководени от САЩ за нанасяне на превантивни удари по враговете от "оста на злото" уж в рамките на непримиримата борба срещу световния тероризъм. В този кръг могат да влязат държави от НАТО и ЕС, като Великобритания, Италия и Испания, както и други държави от целия свят - Израел, Австралия, Катар и др. На съюзническите държави от този кръг САЩ са обещали, че ще оказват максимална и увеличаваща се военна, политическа, дипломатическа, икономическа и финансова помощ.
Във втория концентричен кръг от държави са разположени съюзниците от НАТО и ЕС, Русия, Украйна и др. Следователно това са държавите, които не одобряват идеята за превантивни удари по страните от "оста на злото" и са за решаване на конфликтите в рамките на ООН.
В третия кръг са разположени страните от третия свят и най-вече умерените арабски и мюсюлмански страни, а сащо така и страните, които са съгласни да започнат реформи за въвеждане на демократично (според американските стандарти) управление със зачитане на правата на човека и неговото достойнство във всички измерения. Именно тези страни се визират в СНС, като за тях се казва, че САЩ ще увеличат с 50% помощите си в борбата с бедността и стабилизирането на развитието. С това САЩ декларира, ще се опитат да докажат, че се борят не само с тероризма, но и срещу причините, които го пораждат (ХЪМ?).
В четвъртия кръг се нареждат държавите от "оста на злото" и всички други държави, които директно или индиректно подпомагат световния тероризъм. Като за най-опасни сред тях САЩ смятат онези, които притежават ОМУ или полагат усилия да се сдобият с такова. Според центъра - САЩ, борбата с тези държави трябва да бъде безпощадна и възможно най-бърза и драстична, за да не се дава възможност на техните идеи и възгледи да придобиват по-голяма масовост.
За да може правителството на САЩ пълноценно да реализира новата си стратегия ще трябва първо да преодолее нарастващата съпротива на съюзниците от НАТО и ЕС - Франция в СС на ООН и особено Германия, както и на целия ЕС, Арабската лига, Движението на необвързаните и др. Въпреки тази съпротива за сега международните взаймоотношения се придвижват по желаната от САЩ посока. Без съмнение евентуалния успех на ударът срещу Ирак ще промени радикално политическото устройство на страните от Близкия изток и Центарлна Азия.По този начин се очаква, че ще се увеличи значително шансът на САЩ да въведе "демократично" управление в страни като Ирак, Иран, Сирия, Палестина и даже Саудитска Арабия. При неуспех и даже при частичен успех, се предвижда значително да нарасне възможността в Близкия изток да настъпи разпадане на държави и създаването на нови, хаос и обявяване на нов свещен Джихад срещу САЩ и съюзниците им.
ОЩЕ НЕЩО ОТНОСНО ВЪЗМОЖНИТЕ ПОЛИТИЧЕСКИ И ВОЕННИ ДЕЙСТВИЯ ОКОЛО ИРАК:
1. Относно доброволното оттегляне на Садам Хюсейн: САЩ и редица арабски страни се опитаха да убедят Хюсейн доброволно да се откаже от властта срещу гарантирано осигуряване на подслон в чужбина за него и семейството му. Известен е опитът в тази насока през миналия септември на министърът на външните работи на Катар шейх Хамад бин Джабар при посещението му в Багдад. Той подробно е информирал Хюсийн за бързото увеличаване на военните части на САЩ в региона, включително и в Катар и го призовал да се оттегли доброволно, за да запази Ирак и региона от унищожителна война. Хюсийн изпаднал в буйна ярост и изгонил демонстративно своя гост. Следователно този сценарий трябва да бъде изключен от кръга на възможните.
ОТНОСНО ИЗКАЗВАНЕТО НА ТОШИРО:"Мислите ли, че точно този начин на действие от страна на американците, е най-правилния? А именно за постигане на заветното сваляне на Садам от власт да се предприемат мерки, меко казано драстични, от които да страда главно мирното население."
Тоширо, на това мога да ти отговоря само, че колкото луд е Буш, толкова е луд и лишен от разум и Садам. Известно е заявлението на Хюсейн, че е готов да жертва 17 млн. от жителите на Ирак, за да могат останалите 1 млн.верни на него да живеят в благоденствие. Друга негова крилата фраза е, че ако се наложи да напусне властта, ще остави след себе си една безлюдна държава. Трябва да се признае, че освен с репутацията на кръвожаден тиранин, Хюсийн си е спечелил и славата на ненадминат майстор на политическото оцеляване.
ТОШИРО НАПИСА:"НАЛИ СЕ СЛАВЯТ АМЕРИКАНЦИТЕ СЪС СВОЙТЕ СЕКРЕТНИ СЛУЖБИ? АМИ ДА СЕ ЗАМИСЛАТ ЗА НЯКАКВА АЛТЕРНАТИВА В ТАЗИ НАСОКА. Е, следващата точка ще ти отговари на това с какво се славят и доколко тази им слава е оправдана.Rambler определено е прав, като казва, че ЦРУ са бездарници на фона на КГБ.
2. Комбинирана операция - военен преврат, съчетан с помощ от Силите за специални операции (ССО) на САЩ. Предвижда се съвместна акция на агентурата и специалните части на ЦРУ, армията и флота, за да се унищожат С. Хюсейн и висшето военно политическо ръководство. Срещу подобни планове Хюсейн обаче взема бързи мерки. С участниците в опитите за военнен преврат през последните години той се разправи бързо и жестоко, включително и с представителите на вярната му Републиканска гвардия. И до сега висшите военни командири непрекъснато се разместват по частите и по местоживеене. През октомври Конгреса на САЩ отпусна 92 млн. дол. за обучението на 5 000 доброволци от иракската опозиция, които ще воюват в Ирак съвместно с частите на САЩ. Според Шариф Али бин Хюсейн - лидер на най-голямата опозиционна партия в Ирак - Иракски национален конгрес, целта е да се създаде партизанска сила с численост 10 000 души, включваща всички емигрантски групировки и етнически общности /сунити, шиити и кюрди/. При набирането им предпочитание се дава на бивши военнослужещи, с добро познаване на местния терен и скорошни контакти в иракската армия. Усилено се работи по въпроса за установяване на контакти с иракски полеви командири и се правят опити да им се внуши да не използват химическо и биологическо оръжие. Съществува убеждението, че С. Хюсейн вече е дал подобна заповед в армията, която трябва да се изпълни още при първия удар на САЩ. На 07.10.2002 г. говорителят на Белия дом Ари Флайшър предупреди иракските генерали "да мислят, преди да действат" и да не се подчинят на заповедите за използване на химическо и биологическо оръжие.
3. Мащабна военна операция - подобен сценарий и подобни планове са били представени от Пентагона на президента Буш още на 1 септември 2002 г. Такъв вид операция се е разглеждала до скоро като последно средство след неубедителното провеждане на една "тайна операция" /военен преврат/ и на една специална операция на ЦРУ и ССО. Мащабната операция предвижда използването на групировка от 200 000 - 250 000 души, близо 800 ударни самолета /около 70 стратегически бомбандировача сред които два Б-2 Стелт от Диего Гарсия/, 30-40 бойни кораба /от които 4 самолетоносача/, близо 500 крилати ракети от различни модели.
На 1 октомври плановете на Пентагона за подобна операция навярно са били отхвърлени, защото на 13.10.2002г. Доналд Ръмсфелд е дал други индикации. Обаче времената се променят.
4. Бърза военна операция с малобройни части /60 000 - 70 000 души/с високотехнологични оръжия.
Д. Ръмсфелд заяви на 01.10.2002г., че операцията срещу Ирак трябва да бъде бърза и с възможно най-малобройни военни части. Пентагонът е наредил на регионалните командвания да преработят настоящите планове за удар срещу Ирак, които са разчетени за доста дълъг период и предвиждат участието на големи военни съединения. Според Ръмсфелд използването на високиточни оръжия, ефективната разузнавателна информация и максималното оперативно разполагане на войските, не налага използването на големи военни съединения. Още на 6 август Д. Ръмсфелд заяви във Вашингтон пред лидерите на 6 опозиционни партии в Ирак следното: "Очакваме режимът да падне още след първия удар, тъй като ще използваме много повече "умни бомби" с голям тонаж, които ще осигурят безпрецедентна гъстота на пораженията. В Ирак делът на "умните бомби" ще достигне 50% от предвидения за използване арсенал. Ако първия удар не успее, имаме и други алтернативни планове."
Според мен е трудно да се каже със сигурност какъв точно сценарий или комбинация от сценарии ще идползват САЩ, но със сигурност може да се каже, че те в максимална степен ще използват своето технологично и техническо преимущество. Очаква се САЩ да създадът 10 аерокосмически експедиционни формирования - групировки от самолети с високоточни оръжия, безпилогни самолети, въздушни и космически разузнавачи, кораби и подводници. Подобно формировение беше експериментирано за първи път в Югославия. Усилено се въвеждат управляемата бомба GBU-24 и крилатата ракета "въздух-земя"AGM-86D с изключителни проникващи способности - 36м. в земята и 3,5м. в железобетон. Най-вероятно е ударът по Ирак да започне с бомбандировки на самолетите Б-2, за да се унищожат командната верига, ГЩ и ПВО на Ирак. Основната цел ще бъде да се разрушат комуникациите на Хюсейн, за да бъде изолиран от войските на бойното поле. След това ще последва масирана агака по целия фронт. САЩ обаче дадоха уникална възможност на Хюсейн да се подготви максимално добре за какъвто и да е вид война. Усилиата му сега са насочени главно към пренасяне на бъдещите военни действия в градовете, където той се надява да се води бой за всяка улица и къща с много жертви от страна на САЩ, което е крайно неприемливо за тях. Известно е, че Багдад вече е опасан с няколко реда от окопи. Създават се и отряди от камикадзета, които се предвижда да действат в тила на войските на САЩ и ще предизвикват протести и гняв в арабските и ислямските страни. Западните специалисти прогнозират ударът да се извърши през февруари 2003г., когато климатичните условия са най-благоприятни и подготовката за удар ще бъде напълно завършена. Още на 17 октомври 2002г. зам.-директорът на Международния институт за стратегически изследвания в Лондон Стив Саймън прогнозираше, че ако САЩ започнат с по-лекия вариант и атакуват с 60 000 души, операцията може да започне през декември 2002г. Тъй като това не стана, сега се прогнозира, че ще е необходимо да бъде разгърнат корпус от 250 000 души, което ще бъде малко по-продължително и трябва да приключи за няколко месеца. Според Саймън войната в Ирак може да трае от 10 минути до 10 месеца в зависимост от това дали военните в Ирак ще свалят веднага Хюсейн или не. Общо взето има много прогнози и много сценарии за това какво точно ще се случи.
"Войната в човешкото общество - войната между цели народи и при това между цивилизовани народи - винаги произлиза от политическото състояние и е предизвикана от политически мотиви."/Карл фон Клаузевиц/

[MataHari]

Новият ред

Ирак след режима на Садам Хюсейн
За твърде дискусионен се счита и въпросът за устройството на Ирак след режима на С. Хюсейн. Пентагона например настоява в Ирак да се установи правителство от иракчани, което да бъде сформирано в изгнание. Белия дом, Държавния департамент и ЦРУ от друга страна настояват да бъде съставено правителство, начело с американски военен ( предполага се, че за този пост те готвят ген. Томи Франкс), което да обедини страната, да не позволи тя да изпадне в хаос и да се раздели на три отделни части (заради трите съществуващи етноса). По този начин се иска да бъдат избегнати грешките, допуснати в Афганистан. При този вариант се предполага, че след 1-2 години властта ще бъде предадена на иракчани, но едва след провеждането на демократични избори. В САЩ не може да не разбират, че възстановяването на Ирак след режима на Хюсейн, ще бъде една много трудна, опасна и изискваща много средства и внимание операция.
От 1958г. иракският народ е непрекъснато малтретиран от тоталитарни управления и е нормално това, че е загубил напълно доверие в политическата система. Може би за това се търси спасение в религиозния и етнически сепаратизъм. Всеки един от етносите - сунити, шиити и кюрди, се защитава сам и е изградил "желязна завеса" спрямо другите, за да може да оцелее и да защити своите членове. Следователно може да се каже, без да е пресилено, че необходимите институции за нормалното функциониране на политическата система не съществуват. Също така е общоизвестно, че както управляващият елит, така и опозицията, са с антилиберални и антидемократични разбирания. Заговорите и подривната дейност са заменили напълно нормалните политически процеси. От всичко гореизложено стигам до извода, че на американците ще им се отвори доста работа покрай "демократизирането" на Ирак след свалянето та Хюсейн от власт (ако остане обаче кой да "демократизират" след войната). Тук е времето и мястото да се запитаме, след като свалят Хюсейн от власт, каква ще бъде следващата стъпка на САЩ? Дали ще се спрат наистина само с установяването на демократично управление в Ирак? Не е ли целта Ирак да послужи като модел за преструктурирането на целия Близък изток по американски еталон? Не е ли вероятно след това такова "демократично" управление да бъде опитано да се установи и в Палестина, Иран и Сирия? Според мен тези вероятности са твърде големи и считам, че за период от около 10 години ще станем свидетели на осъществяването на един процес на коренни промени в политическите системи за управление на страните от Близкия изток.

[Imperial]

А после ... ?

Супершпионке, на едно ти се чудя - какви са ти източниците за всичката тая информация? Човек след теб няма просто какво повече да каже...

[MataHari]

Ако си издавах източниците нямаше да можете да ме смятате за супершпионка, не е ли така? Ако си забравил, бих искала да ти припомня, че именно ти - Imperial Friedrich имаше силното желание да повдигнеш нивото на форума. Просто се старая.

[Imperial]

За което и страшно се радвам