Помощ за Хасо фон Мантойфел

[Док Холидей]

http://www.waffenhq.de/biographien/biographien/manteufel.html

Ако някой може да преведе текста на биографията ще съм му безкрайно благодарен.
Това, което имам на английски е два пъти по-кратко и ми трябва нещо повече.

[Rostislav]

Ами ще се опитам да помогна малко.

Биография на Хасо фон Мантойфел
По време на Първата световна война постъпва на служба в 3-ти Хусарски полк и през 1916 е повишен в лейтенант от Fähnrich. В края на войната Хасо фон Мантойфел спечелва и двете степени на ордена "Железен кръст". По-късно, както много ветерани, произхождащият от семейство на военни офицер воюва в свободен корпус-през 19. век Едвин фон Мантойфел дори достига пруски GFM(не знам какво е GFM, затова не мога и да преведа смислено последното изречение).
Шампион по езда, през 30-те години той става известен и успешен спортен ездач.
Бранденбургеца(звучи тъпо, но нямам по-логичен превод за сега) служи за Рейхсвер-а и Вермахт-а в 17. Кавалеристки полк като командир на баталиона за моторна отбрана на 2. танкова дивизия, както и през 1936 като учител по тактика в школата за танкови отряди Берлин-Вюнсдорф. След две години, вече като майор в щаба на танковите части Мантойфел изпулнява и длъжността на докладчик(референт???)
към тежкото моторизиране на армията. При началото на войната фон Мантойфел е ръководител на курс на Второ Школа за Танкови Части в Крампнитц край Потсдам.
Малко преди начачлото на руското настъпление по земя той поема Втори
Баталион/Седми Отбранителен полк на популярната Седма танкова дивизия. Сръжавйки се успешно с войниците си край Смоленск и Вясна
старшилейтенантът фон Мантойфел поема на 18. август 1941 Отбранителния полк на 6-та дивизия и взема участие в тежките зимни боеве край Ршеб и Клин. Сравнително рано прави впечетление със смелост, студенокръвие и решимост в критични ситуации. Така полпковникът (1.10.41) заема с бойната си група един стратегическиважен мост на каналът " Волга-Маосква". Въпреки, че това е ключът към главната електроцентрала на Москва Сталин лично заповядва да се заеме позижията "Със всички средства без да се вземат под внимание загубите"
Заради повишението с рицарски кръст "бойна група Мнатойфел" се сражава в края на ноември '41 на около 50 километра от околностите на Москва, преди да се наложи да мине в отстъпление-споменатата електроцентарала не е могла да бъде взривена преди това.

Това е за този момент-когато скоро пак имам време ще се опитам да преведа още! Надявам се, че ще проявите разбиране за допуснатите неточноси(в Германия съм само от 7 месеца, а немският е наистина труден език :cry: ). Мисля, че ще бъде полезно, ако Sir Gray или някой друг, който разбира добре езика ме коригират!
P.S. Мантойфел, преведено буквално от немски означава "човек-дявол" :twisted:

[kapitan]

ГФМ не е ли генерал-фелдмаршал?

....а как се превежда името на Ерих фон Маншвайн?

[Док Холидей]

Много благодаря, Rostislav - аз виждам къде ще си поправям и ще си добавям. Адски (както би казал Мантойфел) много благодаря :tup: :tup:

GFM наистина е Генералфелдмаршал. само дето не разбрах откъде се пръкна тоя Едвин фон Мантойфел.

[Док Холидей]

Така е малко по-добре

През Първата Световна война постъпва на служба в 3-ти Хусарски полк и през 1916 е повишен в лейтенант от Fаеhnrich. През войната Хасо фон Мантойфел e награден и с двете степени на "Железен кръст" (²² степен получава на 13 октомври 1916, а ² на 2 май 1917). По-късно, както много ветерани, произхождащият от семейство на военни офицер участва във Freikorps -през 19. век Едвин фон Мантойфел дори достига пруск до най-високия възможен ранг – Генерал-фелдмаршал. Шампион по езда, през 30-те години той става известен и успешен спортен ездач. Бранденбургеца служи в Рейхсвера и Вермахта в 17. Кавалерийски полк като командир на батальона за моторна отбрана на 2. танкова дивизия, както и през 1936 г. като преподавател по тактика в школата за танкови войски Берлин-Вюнсдорф. След две години, вече като майор в щаба на танковите части Мантойфел изпълнява и длъжността на докладчик (референт???) към тежкото моторизиране на армията. При началото на войната фон Мантойфел е ръководител на курс на Втора Школа за Танкови Части в Крампнитц край Потсдам. Малко преди началото на руското настъпление по земя той поема Втори Баталион/Седми Отбранителен полк на популярната 7ма танкова дивизия. Сражавайки се успешно с войниците си край Смоленск и Вясна ст. л-т фон Мантойфел поема на 18. август 1941 г. Отбранителния полк на 6-та дивизия и взема участие в тежките зимни боеве край Ршеб и Клин. Сравнително рано прави впечетление със смелост, хладнокръвие и решимост в критични ситуации. Така подполковникът (1.10.41) заема с бойната си група един стратегически важен мост на линията "Волга-Москва". Въпреки, че това е ключът към главната електроцентрала на Москва Сталин лично заповядва да се заеме позижията "Със всички средства без да се вземат под внимание загубите" Заради повишението с рицарски кръст "Бойна Група Мантойфел" се сражава в края на ноември '41 на около 50 километра от околностите на Москва, преди да се наложи да мине в отстъпление-споменатата електроцентрала не е могла да бъде взривена преди това.

Немскоговорящите казвайте!

[Sir Gray]

Относно изреченията с моста - преводът не е много точен, би трябвало да гласи:
..един стратегически важен мост над канала Волга-Москва. Понеже този мост е ключов за достъпа до главната електроцентрала на Моска, Сталин заповядва той да бъде върнат "без оглед ..."
За завзимането(по-скоро одържането доколкото разбрах от текста - все пак немците го защитата, а руснаците искат да си го върнат) на този мост Мантойфел е награден с Рицарски кръст, а неговата "Бойна група Мантойфел" достига в края на ноември 41г на 50км от покрайнините на Москва, преди дивизията да трябва да започне отстъплението - споменатата електроцентрала преди това е успешно взривена (искат да кажат, че след като е трябвало да остъпват немците все пак са прецакали русначетата рязвайки им тока, не че централата успешно и целеничка е предадена обратно на враго
В началото на 42г, когато смелия(по-скоро куражлия, ама не намерих правилната дума на бг) командир напуска определената му със заповед позиция за да преследва един отстъпващ руски полк, неговият тогавашен командир - по-късно също с брилянти наградения генерал Модел - го заплашва с военен съд. Но понеже Мантойфел все пак успява да унищожи вражеския полк не се стига до последствия. И въпреки този случай по-късно се установява добро разбирателство между Модел и Мантойфел, например когато двамата отново се срещат 44/45г на Западния фронт.
От юли 42г. полковник Хасо фон Мантойфел командва пехотния полк (Schuetzenbrigade - шутце всъщност е думата за пехотинец, бригаде е полк нали?) на "Призрачната дивизия". Следват още задачи в централната част на Източния фронт, докато през зимата 1942г не последва изненадваща промяна от студа на Източния фронт в климатичната му противоположност в Тунис, където му е възложено командването на наименуваната на негово име моторизирана дивизия. На 1 май 1943г е повишен в Генерал-майор.
След тежки битки в обркъжението в Тунис (LXXXX Копрус на Неринг) Мантойфел бива пуснат в отпуска по болест обратно в родината и август 1943г. поема 7ма Панцердивизия от носителя на Рицарски кръст с дъбови листа Генерал-майор фон Функ. В тази дивизия, в която той толкова дълго е служил, Мантойфел е изключително популярен и обичан. При Шитомир неговите танкове, особено танковия регимент (как е на бг?) 25 под командването на полковникАделберт Шулц, се изявяват в атака и отбрана. За успешните фланкови атаки и нощни сражения в този район Мантойфел получава като 332 военен Дъбовите листа към Рицарския кръст и бива малко преди това за първи път споменат в комюникетата на Вермахта. Веднага след това, при танковата битка при Коростен неговите танкови части отново унищожават цели вражески полкове. При това сражение дори самият Генерал-майор се включва на моменти като командир на танк в битката.
След като предава дивизията на своя най-добър региментен(?) командир и носител на Брилянти полковник Шулц, Мантойфел поема пролетта на 1944г командването на панцергренадир-дивизията "Гросдойчланд", която вече се е изявила под командата на носителя на Дъбови листа генерал-майор Хоернлайн.
Февруари 1944г. Мантойфел бива повишен в Генерал-лейтенант и получава със закъснение Мечовете към Рицарския кръст с Дъбови листа за заслугите си като командир на 7ма ПД. Той е едва седмият дивизионен командир, който е така високо награден.

[Док Холидей]

щандарте е полк

Грей! :tup: :tup: :tup: мноого благодаря!

[Док Холидей]

Значи ето как изглежда горе/долу засега. вие до средата ли сте превели някъде?

Хасо-Екард Фрайхер фон Мантойфел

Hasso-Eccard Freiherr von Manteuffel
(1897 - 1978)


__________________________________________________ ________________________
General der Panzertruppen, командвал танкови дивизии и армии на Източния, Западния фронт както и в Северна Африка, награден с Брилянтите към Мечовете и Дъбовите Листа на Рицарския Кръст
__________________________________________________ ________________________

Барон Хасо фон Мантойфел е роден на 14 януари 1897 г. в Потсдам, Германия. Той произлиза от пруска аристократична фамилия, свързана с политически и военни дела. Фон Мантойфел е военен стратег, чийто способности и изобретателно разположение на танковете многократно осуетяват съюзническите офанзиви по време на Втората Световна война. Той е 24ят награден с "Брилянтите към Дъбовите Листа и Мечовете" на Рицарския Кръст. Мантойфел постъпва в армията през 1908 г. и до 1934 г. командва различни части.
През Първата Световна война постъпва на служба в 3-ти Хусарски полк и през 1916 е повишен в лейтенант от Fаеhnrich. През войната Хасо фон Мантойфел e награден и с двете степени на "Железен кръст" (²² степен получава на 13 октомври 1916, а ² на 2 май 1917). По-късно, както много ветерани, произхождащият от семейство на военни офицер участва във Freikorps - през 19. век Едвин фон Мантойфел дори достига пруск до най-високия възможен ранг - Генерал-фелдмаршал. Шампион по езда, през 30-те години той става известен и успешен спортен ездач. Бранденбургеца служи в Рейхсвера и Вермахта в 17. Кавалерийски полк като командир на батальона за моторна отбрана на 2. танкова дивизия, както и през 1936 г. като преподавател по тактика в школата за танкови войски Берлин-Вюнсдорф. След две години, вече като майор в щаба на танковите части Мантойфел изпълнява и длъжността на докладчик (референт???) към тежкото моторизиране на армията. При началото на войната фон Мантойфел е ръководител на курс на Втора Школа за Танкови Части в Крампнитц край Потсдам. Малко преди началото на руското настъпление по земя той поема Втори Баталион/Седми Отбранителен полк на популярната 7ма танкова дивизия. Сражавайки се успешно с войниците си край Смоленск и Вязма ст. л-т фон Мантойфел поема на 18. август 1941 г. Отбранителния полк на 6-та дивизия и взема участие в тежките зимни боеве край Ржев и Клин. Сравнително рано прави впечетление със смелост, хладнокръвие и решимост в критични ситуации. Така полковник Мантойфел (повишен на 1 октомври 1941 г.) заема с бойната си група един стратегически важен мост над канала Волга-Москва. Понеже този мост е ключов за достъпа до главната електроцентрала на Моска, Сталин заповядва той да бъде върнат "без оглед ..." За удържането на този мост Мантойфел е награден с Рицарски кръст, а неговата "Бойна група Мантойфел" достига в края на ноември 1941 г. на 50 км от покрайнините на Москва, преди дивизията да трябва да започне отстъплението - споменатата електроцентрала преди това е успешно взривена (искат да кажат, че след като е трябвало да остъпват немците все пак са прецакали русначетата рязвайки им тока, не че централата успешно и целеничка е предадена обратно на врага. В началото на 1942 г., когато храбрия командир напуска определената му със заповед позиция за да преследва един отстъпващ руски полк, неговият тогавашен командир - по-късно също с брилянти наградения фелдмаршал Валтер Модел - го заплашва с военен съд. Но понеже Мантойфел все пак успява да унищожи вражеския полк не се стига до последствия. И въпреки този случай по-късно се установява добро разбирателство между Модел и Мантойфел, например когато двамата отново се срещат 1944/45 г. на Западния фронт. От юли 1942 г. полковник Хасо фон Мантойфел командва пехотния полк (Schuetzenbrigade - шутце всъщност е думата за пехотинец, бригаде е полк нали?) на "Призрачната дивизия". Следват още задачи в централната част на Източния фронт, докато през зимата 1942г не последва изненадваща промяна от студа на Източния фронт в климатичната му противоположност в Тунис, където му е възложено командването на наименуваната на негово име моторизирана дивизия. На 1 май 1943г е повишен в Генерал-майор. След тежки битки в обркъжението в Тунис (LXXXX Корпус на Валтер Неринг) Мантойфел бива пуснат в отпуска по болест обратно в родината и август 1943 г. поема 7ма танкова дивизия от носителя на Рицарски кръст с дъбови листа Генерал-майор фон Функ. В тази дивизия, в която той толкова дълго е служил, Мантойфел е изключително популярен и обичан. При Житомир неговите танкове, особено 25 танков полк под командването на полковник Адалберт Шулц, се изявяват в атака и отбрана. За успешните фланкови атаки и нощни сражения в този район Мантойфел става 332 награден с Дъбовите листа към Рицарския кръст и бива малко преди това за първи път споменат в комюникетата на Вермахта. Веднага след това, при танковата битка при Коростен неговите танкови части отново унищожават цели вражески полкове. При това сражение дори самият Генерал-майор се включва на моменти като командир на танк в битката. След като предава дивизията на своя най-добър полкови командир и носител на Брилянти полковник Шулц, на 27 декември 1943 той получава командването на елитната танкова дивизия "Grossdeutschland"., която вече се е изявила под командата на носителя на Дъбови листа генерал-майор Хоернлайн.
През февруари 1944 г. Мантойфел бива повишен в Генерал-лейтенант и получава със закъснение Мечовете към Рицарския кръст с Дъбови листа за заслугите си като командир на 7ма танкова дивизия. Той е едва седмият дивизионен командир, който е толкова високо награден.
По време на кампанията в Северна Африка той командва дивизия, но е подчинен на Ханс Юрген фон Арним. Мантойфел провежда много успешна контратака в района на Тунис, с която отрязва комуникационните връзки на съюзниците зад фронтовата линия. През февруари 1943 г. е върнат в Германия, а на 1 май 1943 е повишен в генерал-майор.
През ноември 1943 г. Хасо фон Мантойфел командва 7ма танкова дивизия в състава на армията на Херман Хот в Украйна, където успява да спре съветската офанзива. На 1 февруари 1944 е повишен в Генерал-лейтенант, а на 22 февруари е награден с "Мечовете" към Рицарския Кръст за заслуги при Киев. Интересен факт е, че на левия си ръкав Мантойфел носи почетните ленти на "DAK" и "Grossdeutschland". През май 1944 г. фон Мантойфел успешно използва своите моторизирани войски и спира настъплението на маршал Конев през Румъния. На 1 септември 1944 г. Хасо фон Мантойфел е назначен за командир на 5та танкова армия и повишен в General der Panzertruppen. През декември 1944 г. на 5 танкова армия е наредено да пресече река Мозел към Брюксел и Антверпен, защитавайки фланга на 6 танкова армия. По време на Battle of Bulge, 5 танкова армия печели големи победи и почти напълно успява да пречупи защитните линии на съюзниците. На 18 февруари 1945 г. Хасо фон Мантойфел е награден с "Брилянтите към Дъбовите Листа и Мечовете" на Рицарския Кръст. След Арденската офанзива (в която Мантойфел е смятан за най-добре проявилия се командир) на 2 март 1945 г. фон Мантойфел става главнокомандващ на 3та танкова армия която е част от Група Армии "Вистула" ("Висла"), чиято цел е да забавят съветското настъпление към Берлин. На 8 май 1945 г. (в други източници на 3 май) Хасо фон Мантойфел се предава с 3та танкова армия на западните съюзници. Държан като затворник до септември 1947 г. От 1953 до 1957 г. фон Мантойфел е член на Бундестага като представител на Свободната Демократическа Партия. През 1959 г. той е обвинен за заповед, която е издал през 1944 г. за разстрела на 19 годишен дезертирал войник и е осъден на 18 месеца затвор, но е освободен след 4 месеца. Хасо фон Мантойфел умира на 24 септември 1978 в Тирол, Австрия.

A highly respected tank leader of great ability, General der Panzertruppe Hasso von Manteuffel is best known for his role in the Battle of Bulge. In September 1944, he was summoned to Adolf Hitler's military headquarters at Rastenburg where he received command of the depleted 5th Panzer Army then assigned to Army Group G on the Western Front. After seeing heavy combat around Luneville and Arracourt in Lorraine against the U.S. 3rd Army commanded by Lieutenant General George S. Patton, Jr., the 5th Panzer Army was withdrawn from Army Group G in October 1944. Transferred to control of Army Group B in the Eifel region of Germany, the 5th Panzer Army began refitting for Operation "Wacht am Rhein" (Watch on the Rhine) - the last major German offensive of the war.
On 16 December 1944, Generalfeldmarschall Walter Model's Army Group B unleashed the offensive against the thinly held American front in the snow-covered Ardennes Forest. The overly ambitious plan called for the German forces to cross the Meuse River and capture Antwerp thus encircling those Allied armies north of the breakthrough. The 6th SS-Panzer Army, commanded by SS-Oberst-Gruppenfuhrer und Panzer Generaloberst der Waffen-SS Josef "Sepp" Dietrich, would deliver the main effort in the north supported by the 5th Panzer Army in the center while the infantry of General der Panzertruppe Erich Brandenberger's weak 7th Army would screen the southern flank.
The German Ardennes Offensive proved a failure, as the 6th SS-Panzer Army, bogged down by congested roads and tenacious American resistance, could not exploit its initial breakthrough. Although tasked with a supporting role, von Manteuffel's army made the deepest penetration of the offensive. The 2nd Panzer Division, commanded by Oberst Meinrad von Lauchert, managed to reach the town of Celles near the bank of the Meuse River before being smashed by the U.S. 2nd Armored Division with the British 3rd Royal Tank Regiment (29th Armored Brigade) in support. However, without the release of Dietrich's armor reserves to von Manteuffel in a timely manner, the 5th Panzer Army soon lost its momentum as well. The failure to capture Bastogne from the stubborn "Screaming Eagles" of the U.S. 101st Airborne Division (thereby tying down substantial German forces) and the allocation of additional units to bolster the weak southern flank further sapped the 5th Panzer Army's offensive strength.
With the Ardennes Offensive clearly at an end, Hitler allowed a limited German withdrawal on 8 January 1945. Eight days later, he ordered the redeployment of Dietrich's 6th SS-Panzer Army to Hungary for offensive operations against the Russians. Remaining on the defensive in the Eifel, von Manteuffel's army was forced back to the Rhine by the advance of the U.S. 1st and 3rd Armies in February-March 1945. Relinquishing command of the 5th Panzer Army to Generaloberst Josef Harpe, von Manteuffel returned to the Eastern Front for his final assignment of the war.
For more in-depth reading on the Battle of the Bulge, refer to The Ardennes: The Battle of the Bulge (Center for Military History Publication 7-8) by Hugh M. Cole, a volume in the official history of the U.S. Army in World War II. An online edition may be found at this link: http://www.army.mil/cmh-pg/books/wwii/7-8/7-8_CONT.HTM


Повишения:
Faehnrich: 22 февруари 1916
Leutnant: 28 април 1916
Oberleutnant: 1 април 1925
Rittmeister: 1 април 1934
Major: 1 октомври 1936
Oberstleutnant: 1 април 1939
Oberst: 1 октомври 1941
Generalmajor: 1 май 1943
Generalleutnant: 1 февруари 1944
General der Panzertruppe: 1 септември 1944

Награди и декорации:
Железен Кръст ²² степен: 13 октомври 1916
Железен Кръст ² степен: 2 май 1917
Рицарски Кръст - 31 декември 1941
Дъбови Листа (332 награден) - 23 ноември 1943
Мечове (50 награден) - 22 февруари 1944
Брилянти (24 награден) - 18 февруари 1945
1939 Spange zum 1914 EK I: 1 август 1941
1939 Spange zum 1914 EK II: 22 юли 1941
Bayrisches Militarverdienstkreuz 3. Klasse
Osterreichisches Militarverdienstkreuz 4. Klasse
Panzerkampfabzeichen in Silber 2. Stufe
Viermalige Nennung im Wehrmachtsbericht
Почетна лента "Afrika" (носи се на ръкава)
Kriegsverdienstkreuz 2. Klasse
Verwundetenabzeichen in Silber
Panzerkampfabzeichen
"Източен медал"
Ehrenkreuz fьr Frontkдmpfer
Wehrmacht-Dienstauszeichnungen
Goldenes Hitler-Jugend Ehrenzeichen

Допълнителна информация и любопитни факти:
Родители: Хасо и Сузане фон Мантойфел
Съпруга: Армгард фон Клайст (племенничка на Генералфелдмаршал Евалд фон Клайст) на 23 юни 1921 г. - две деца

[Sir Gray]

Когато няма работа е гот

Със своята нова, напълно моторизирана "ГД" (Гросдойчланд) дивизия, той участва през следващите месеци в тежките сражения на Източния фронт (Корсун, Бесерабия, Прут, Яси) и успява често да отбие мащабни руски атаки - май месец 1944г., в една от най-големите танкови битки бива успешно овладяна руската офанзива срещу важните нефтени полета в Румъния.
През лятото на Мантойфел се отдава, въпреки голямото числено преимущество на врага, със своята дивизия да освободи обкръжената Вилна (Северния фронт) и така да позволи отстъплението на по-късния носител на Мечове Щахел с неговата бойна група. Въпреки че никога не е посещавал генералщабен курс към Военната академия, Генералът от танковите войски (1.09.44) фон Мантойфел бива назначен септември 44 за командващ 5та танкова армия. С което той получава командването на единствената голяма армейска танкова част на Западния фронт.
Негов наследник начело на "Гросдойчланд" става опитния полковник Карл Лоренц, вече награден по препоръка на самия Мантойфел с Дъбови листа. Като цяло 56 носители на Рицарския кръст подчертават елитния статус на тази дивизия.
Под тежки проблеми в снабдяването с военни материали, Мантойфел подготвя своята армия при най-строга секретност за една нова офензива - на 16 декември 44г тръгват седемте негови дивизии, заедно с части от Вафен-СС през горите на Ардените към решителната атака срещу 1ва ЮС армия. Главната цел на офензивата е разделянето на вражеските сили, както и завладяването отново на Антверп. При успех цели три вражески армии - 1ва канадска, 2ра британска и 9та американска - биха се оказали отрязани от южно от Ардените опериращата 12та ЮС армейска група и практически обградени.
Въпреки че танковите остриета на Мантойфел успяват да прегазят съпротивата и да нахлуят на стотина км в територията на врага, свършва тази последна немска офензива с неуспех. Подтискащото вражеско числено и в техника преимущество, на моменти лошия късмет и хроничната липса на гориво принуждават 5та танкова армия да започне отстъпление в началото на януари. И въпреки блесящите атаки на известния американски генерал Патон Мантойфел успява на време да изтегли своите части.
И дори да беше успяло завзимането на Антверп и заграждането на трите вражески армии, то немските сили не биха били достатъчни за поддържане на обкръжението.
За началните успехи в Белгия и дългогодишните заслуги като фронтови генерал на 18 февруари 1945 Мантойфел получава като 24 войник в армията Брилянтите към Рицарския кръст с Дъбови листа и Мечове.



ДА превеждам ли остатъка до края на войната и следвоенните години?

[Док Холидей]

ако нямаш работа - ДА. :tup: :tup: :tup:

[Док Холидей]

Моля някой да преведе следните декорации на Мантойфел:


1939 Spange zum 1914 EK I: 1 август 1941
1939 Spange zum 1914 EK II: 22 юли 1941
Bayrisches Militärverdienstkreuz 3. Klasse
Österreichisches Militärverdienstkreuz 4. Klasse
Panzerkampfabzeichen in Silber 2. Stufe
Viermalige Nennung im Wehrmachtsbericht
Kriegsverdienstkreuz 2. Klasse
Verwundetenabzeichen in Silber
Panzerkampfabzeichen
Ehrenkreuz fьr Frontkдmpfer
Wehrmacht-Dienstauszeichnungen
Goldenes Hitler-Jugend Ehrenzeichen

[Rostislav]

Според мен се е получила много добре цялата тая работа! :tup: Благодаря за поправките-веднага записвам в големи черен тефтер!!! :sm100:

[Док Холидей]

Еее момчета не бързайте да се поздравявате. Има още доста работа. Хайде пък ще ви пише като преводачи, защото свършвате основната част от работата. Попревеждайте, че да приключим скоро и Eisenherz да я качи.

[gollum]

Само да добавя - "brigade" си е бригада, сиреч организационно е едно ниво над полк - обикновено е или самостоятелно съединение или част в състава на дивизия. Съответно, има собстевни щабни структури и е съставено или от два полка или директно от няколко батальона (много по-рядък случай, поне в германската армия). В началото на войната танковите дивизии са съставени от моторизирана бригада (два пехотни полка) и танкова бригада (два танкови полка), да речем.
Съответно "schützen" е "стрелкови", т.е., "пехотен".

"регимент" - regiment - полк (т.е., част от дивизия с 2 до 5 батальона, собствен щаб и помощни служби).

като командир на баталиона за моторна отбрана

това не е никак точно ако е преводът на това:

Kommandeur des Kradschützenbataillons

kradschützenbataillon e мотоциклетен батальон, т.е., той е бил командир на мотоциклетен батальон в състава на втора мотопехотна бригада от втора танкова дивизия. По-късно организационно мотоциклетният батальон излиза от състава на бригадата и се използва заедно с моторизирания разузнавателен батальон като дивизионна разузнавателна част.

[Док Холидей]

А това

След две години, вече като майор в щаба на танковите части Мантойфел изпълнява и длъжността на докладчик (референт???) към тежкото моторизиране на армията.

Нещо не ми се струва хмм... правилно и може да се каже по-коректно. Първо референт или докладчик и после тежкото моторизиране на армията - вещо не съм чувал такова нещо.