Ами, може би защото не си падам кой знае колко по карате и всякакви такива елементи, на мен битките ми харесаха - бяха като танц - биещите се образяваха една завършена цялост, като всъщност си партнираха, а не се бореха един с друг. Подчертавам тази разлика, защото в масовото кино (особено в европейската традиция) сражението или по-добре ще е да се каже - двубоят, заема ключово място в историята, като момент на върховно изпитание или утвърждаване на героя. Докато в този филм (подобно беше и в "Тигър и дракон", другият филм от този род, който съм гледал), както впрочем е и според въпросната източна традиция, двубоят е просто един несъществен момент(специално в конкретната история нещо средно между кратък диалог и лирично отклонение), чието развитие е напълно предпопределено. Забавно е човек да се загледа в разликата при интерпретацията на героя в тяхната редакция и присъщото на нашата култура разбиране.
Освен цветовете ми допадна съчетанието на дребни детайли и звуци в една цялостна картина (на моменти филмът преставаше да е действие, за да добие статичноста на картина).
Имаше и един друг момент, далечне толкова добре развит - преплитането на историите, което за момент ми напомни "Рашомон", но не кривна в тази посока достатъчно убедително.
Предполагам, че за създателите на филма най-важен е бил исторически-легендарния момент на утвърждаване на колективно-имперския принцип в китайската му редакция.
оглеждам какво съм изписал и се усещам, че няма нищо общо с темата. Е, какво да се прави . Може би ще еприятно да се убие време с "Последният самурай", но предварително ми е ясно, че в него няма да се срещна за пореден път с една различна култура, каквато среща ми осигуриха "Тигър и дракон" или "Герой", въпреки някои "холивудизми" в първия. Та затова бих възразил срещу използването на "исторически" спрямо подобен филм.
Освен цветовете ми допадна съчетанието на дребни детайли и звуци в една цялостна картина (на моменти филмът преставаше да е действие, за да добие статичноста на картина).
Имаше и един друг момент, далечне толкова добре развит - преплитането на историите, което за момент ми напомни "Рашомон", но не кривна в тази посока достатъчно убедително.
Предполагам, че за създателите на филма най-важен е бил исторически-легендарния момент на утвърждаване на колективно-имперския принцип в китайската му редакция.
оглеждам какво съм изписал и се усещам, че няма нищо общо с темата. Е, какво да се прави . Може би ще еприятно да се убие време с "Последният самурай", но предварително ми е ясно, че в него няма да се срещна за пореден път с една различна култура, каквато среща ми осигуриха "Тигър и дракон" или "Герой", въпреки някои "холивудизми" в първия. Та затова бих възразил срещу използването на "исторически" спрямо подобен филм.
Comment