Папа Йоан Павел Втори почина

[Heinz W. Guderian]

"Има двама Божии наместници на Земята: християнския архиепископ в Рим и християнския император в Цариград". Макар да е римо-католически водач той е по-ценен за България и от Вселенския патриарх. Някой да знае кой е той е коя е патриаршията му; дали е руснак или грък; колко от "седемте" патриаршии са в християнски страни, май само една..., а нейния папа почина. Поклон и Господ нека бди над безсмъртната му душа. И нека Бог-отец даде разум, Бог-Син тяло, Светия Дух влее душа...

[mellisa]

След 2 000 години отново всички пътища водят към РИМ.

[Heinz W. Guderian]

Хихи, къде ли е, новия апостол Павел та да се обърне и към българите?

[Гост]

Cell, по-полека все пак. И аз обожавам котки и напълно то разбирам, но не богохулствай. Тъй като Йоан Павел Втори беше един велик човек.

Абе CELL, съобразявай се малко какви ги пишеш
Най-малкото съм религиозен, а и католик или не, Папата явно е бил добър човек и харизматична личност...

[Heinz W. Guderian]

Виж, незнам колко са подходящи тези забележки "post factum", все пак модераторите не само го порицаха, но му изтриха цялото мнение.

[mellisa]

Между другото, в последната си книга Йоан-Павел 2ри казва, че Али Агча не е подготвил и извършил атентата срещу него сам и по своя собствена воля, а че някой друг го е планирал и задал.

[Гост]

Стана ясно, че папа Йоан Павел не е оставил никаква собственост след смъртта си.

[Сержант Алексей Воронин]

Погребаха го човека. Лека му пръст.

[mellisa]

Мда.

Знаете ли какво е общото между смъртта на Йоан-Павел 2ри и маслината или казано по друг начин, De gloria olivae ?

[Гост]

Най-голямото събиране на хора в историята по религиозна причина. Има над какво да се замисли човек.
Ето как един човек можа да повлияе на цял свят.

[mellisa]

Най-голямото събиране на хора в историята по религиозна причина. Има над какво да се замисли човек.
Ето как един човек можа да повлияе на цял свят.

Бих поспорила по въпроса, всъщност бих спорила по доста от повдигнатите въпроси, но бих искала да бъде с по-малко емоционалност, отколкото до сега, без ни най-малко разбира се да накърняваме или опетняваме спомена за един покойник.
Че светът видя много добро от Йоан-Павел 2ри, предполагам малцина ще спорят, поне не сега. Но дали покойният папа донесе добро на онова, което бе призван да ръководи ин примо, т.е., на католическата църква ? Папата бе сякаш твърде интернационален за да бъде обърнат към същината на проблемите, разтърсващи Ватикана. Църквата отдавна е болна и Йоан-Павел 2ри не бе човекът, който успя да я излекува. Нежеланието му да признае жените на ръководни постове, на тяхното полагане като свещенници, или дори браковете на църковните служители, както и новите предизвикателства на 20ти век, като Спина и презервативите. Папата не пожела да разбере, а тези, които приемат това само повдигайки рамене, казвайки, че и без това малцина са го слушали, че ако в Европа това се приема донякъде със снизхождение, то в Африка стотици хиляди хора следват буквално волята на наследника на Св.Петър, също. Стотици хиляди хора умират в Африка, защото не са използвали презервативи, като причините за това са и религиозни. Знам, че Рим не е построен за 1 ден, на църквата и трябваше 4 столетия за да признае, че Земята се върти, тя брой не в дни или години, а във векове, но без да поощтрява или пропагандира открито, папата можеше да не стига до крайността да заклеймява и отлъчва.

Жалко, просто жалко. Гледам биографията му и си казвам, че ето това е истинска загуба...на възможности. Карол Войтила имаше всичко необходими за да бъде достоен папа на нашето време - интелигентен, блестящ, надарен с чар, спортен тип, дори с чувство за хумор, когато му се оставяше свободно пространство. Неговият опит с театъра му бе дал онази увереност върху подиумите, която го направи каризматичния лидер на тълпата и най-вече на младите. Но той предпочете вместо да реформира църквата такава, каквато би била в ход с нашето време днес, да вложи голяма част от таланта си за да я върне назад, обхванат в някаква странна носталгия по епохата на на голямото християнство, което реално никога не е съществувало. Йоан-Павел 2ри пропиля безценна възможност за напредък в католическата църква в опита си да я върне там, където тя в действителност никога не е била ! Голямата трагедия на този човек бе във фактът, че папата не можа да надрастне полския свещенник и управлява църквата и 1 милиард католици така, както вероятно неговата епископия - изисквайки абсолютен респект, навявайки страх, но печелещ обожание и привързаност. Демокрация, да, но папата я искаше само като противовес на онзи комунизъм, който толкова много мразеше и срещу който се бори с всички сили. Иначе демократизирането на собствената му църква бе тема табу като всички останали, несъвместими с собствения му морал. Този морал, който папата превърна едва ли не във всеобща етика, създавайки си имидж на единственият наследник и наместник на Бог на Земята. Йоан-Павел 2ри създаде Йоан-Павел 2ри и много от младите днес са Йоанпавелисти много повече, отколкото католици. Нещо като испанците, които обичат да се шегуват, че са Хуанкарлисти, а не монархисти.
Но дали тълпата ще остане в лоното на църквата и ще успее да надживее своя създател ? Няма ли със смъртта на папата да умре и френетизма и ренесансът на католицизма ?
Точно тук, си мисля аз, е ролята на неговия наследник.
Моето лично мнение е, че ако Ватиканът иска да спаси църквата, ако иска дори да я превърне в реален фактор, ако иска онова, което бе започнато от Йоан-Павел 2ри да бъде завършено с успех и разширено, новият папа трябва да се обърне към реалните проблеми днес и да бъде по-малко държавен глава или световен дипломат, и повече глава на една църква. Един кандидат идващ от зони с проблеми не е за предпочитане, примерът на покойния му предшественик го доказва, кандидат, избран от големите и влиятелни страни, като Германия или Франция само ще политизира един понтификат, който трябва да избегне това на всяка цена. Да се избегне и папа, който е твърде възрастен или твърде млад - първият, по очевидни причини на невъзможност да довърши започнатото, вторият, за да не се проточва до безкрайност едно управление и една личност, която остарявайки, може да се окаже надскочена от времето и неговите промени.
Един либерално настроен италиански папа ще бъде идеалният избор. Моите двама кандидати са Диониджи Тетаманци и карло Мария Мартини.

[Sir Gray]

Хм, тук се захваща сериозна тема - ролята на католическата църква в днешно време. Моето мнение малко се различава от прекалено (според мен ) европейскоцентриското и реформистко на Мелиса, но сега само си запазвам местенце за по-късно

[khanbulgarski]

На Мелиса ще кажа само едно- Opus Dei. Мисля, че там може да се намери донякъде отговор за политиката на папа Йоан Павел Втори. Сега нямам много време, но определено ще кажа още нещо по темата.

[mellisa]

На Мелиса ще кажа само едно- Opus Dei. Мисля, че там може да се намери донякъде отговор за политиката на папа Йоан Павел Втори. Сега нямам много време, но определено ще кажа още нещо по темата.

Чела съм El Camino и донякъде може би, но само може би може да се търси връзка с религиозната политика на папата. Но първо пиши какво точно все пак имаш предвид и после, нека все пак не забравяме, 4е говорим за малка група хора, дори да са свещената мафия и едва ли един папа се е ръководел според техните дела и желания.

[Николай]

Лека му пръст на Карол Войтила, беше добър човек и добър приятел на България!
Честно казано не съм чак такъв спец по история на католическата църква и не знам дали е бил папата, сторил най-много за църквата си, но си мисля, че е папата сторил най-много за диалога между религиите. А това никак, ама никак не е малко... И хич не е случайно, че точно когато бе вече на смъртно легло, наново се появи "българската следа". На мен ми е интересно как един в напреднал стадий на паркинсон 84-годишен старец, трудно различаващ предметите наоколо си и не можещ да говори членоразделно през последните си месеци, изведнъж прописва книга. Съгласен съм да приема, че я е готвил може би доста по-рано и по-откъслечно,но че в известен смисъл книгата е била "по-редактирана" където трябва, ми се струва още по-вероятно. "Откровението за Агджа", за което Мелиса споменава, е точно такава "редакция" според мен.
Не знам дали помните но Папата навремето изповяда Агджа в затвора и през всичките последващи години никога не обели дума за какво са си говорили. И не можеше да постъпи другояче, защото тайната на изповедта е неприкосновена и няма по-страшен грях за един католически свещеник от това да я наруши. И ето че на прага на смъртта този достоен и примерен християнин изведнъж прави такъв ужасен грях... Да, ще каже някой, ама само е загатнал- но и загатването пак е разкриване на тайната. Затова и предполагам, че целия този фарс е съчинен от хора, на които хич не им се иска да има при новия папа същата политика на откритост към другите религии. По вероятно им се иска някой нов от безбройните Пиевци. Това поне е лично моето мнение по въпроса с "новата българска следа". А на онези които си мислят, че дори и да била доказана- нямало да засегне демократична България- бих искал и аз да считам така, но какво искаме да стане ние и какво наистина ще стане .... Един приятел италианец със собствените си очи е видял потрошените витрини на магазините "Булгари" през 1982...
По въпроса за това, че папата бил консерватор, не разрешавал презервативите, бил против браковете на свещеници и прочее. А кое ви кара да смятате, че задължително трябва да се променят тези традиционни от поне 1500 години схващания на католическата църква? И защо точно той трябваше да ги променя?Това са традиции, свързани с исконни ценности на католическата вяра, които тя е формулирала през вековете. Аз също си имам лично мнение по тези въпроси, но не мога да упреквам Войтила, че държи на традициите. Църквата не се управлява по правилата на светската държава- тя си има своя особена сила - силата на традицията и тайнството. Изчезнат ли те - изчезва и тя... Религията-била тя християнска, мюсюлманска, будистка или на туземците от Тубуай никога не се крепи на логика, а на вяра, вкоренена в подсъзнанието. Нали помните какво е отговорил Августин Блажени, когато го попитали защо вярва в нещо толкова нелепо като Библията- Vero quia absurdum (Точно защото е абсурдно-вярвам).

[QUOTE=mellisa]Папата не пожела да разбере, а тези, които приемат това само повдигайки рамене, казвайки, че и без това малцина са го слушали, че ако в Европа това се приема донякъде със снизхождение, то в Африка стотици хиляди хора следват буквално волята на наследника на Св.Петър, също. Стотици хиляди хора умират в Африка, защото не са използвали презервативи, като причините за това са и религиозни. [QUOTE]

Много несправедливо обвинение. В онези държави от Африканския Юг, където СПИН е истински бич (например Ботствана, Лесото, Свазиленд, Зимбабве, Замбия), католиците са доста незначително малцинство. Да не говорим, че хората там рядко разполагат с време, за да слушат папските проповеди и още по-малко с телевизори, за да ги гледат. Папата и СПИН-а там нямат нищо общо- причините са много по-сложни, свързани са с традициите на коренното население и мизерията.