Това писмо е от най-новия брой на списание "Български войн".
:stupid:
Спрете това чудовище!
До полковника
на под. 765432 * ТУК
Уважаеми господин полковник, пише ви една грижовна и отрудена майка на име г-жа Фани Л. Цанцуркова. От половин година съм се преселила край поделението ви, което наблюдавам през оградата, както и съм успявала неведнъж да вляза вътре с цел да бъда близо до детето си, дегизирайки се като един Левски. В смисъл Под вънкашност чужда и под име ново , или по-точно ту като водопроводчик от ВиК, ту като кичесто дърво, ту като крава, изгубила се от стадото си, а веднъж и като бригаден генерал *инспектор от централата на НАТО. Правех това и за да наблюдавам отблизо издевателствата на Вашия подчинен капитан Бенев над невръстните ни синове, сред които е и единственото ми дете Марин, което колегите му в поделението, очевидно подтикнати от същия този капитан Бенев, наричат Марци Памперса.
Искам да Ви попитам преди всичко защо той крещи така на децата. Не си ли помисля като как ще се отрази това на ранимата им детска психика? Разбирам, военни правила, но не може ли всичките тези Мирно! , Ходом марш! и прочее да се казват със сърдечност? Например Моля, мирно! или Ако обичате, ходом марш! , или, да кажем: Бихте ли били така добри да откриете огън по врага? Малко такт и учтивост никога не са в повече, нали така?
Що се отнася до почивката на децата ни * първо, леглата им са неудобни, а и един дебел старшина постоянно им крещи, че не са ги оправили както трябва, та на няколко пъти се наложи лично да оправям креватите на ротата, но той пак остана недоволен. Казвам ви, ако това ми е мъж * черен ще му направя живота! Вакса!
Тревожа се и от това, че вдигате децата ни от сън толкова рано сутринта. Какъв е смисълът, господин полковник, да събудите едно дете в пет сутринта и да го карате да тича из плаца почти без дрехи? Ми то в момента може би сънува най-красивите си детски сънища! Моят веднъж ми призна: Мамо, вика, само снежанки и червени шапчици сънувам! А този изверг, капитан Бенев, им крещи да стават.
Сега по въпроса за тежестите: Трябва ли един невръстен млад човек толкова да се товари? На детето ми е зачислена лека картечница. Господин полковник, тази лека картечница съвсем не е лека! Лично съм проверила, защото една вечер успях да я изнеса от поделението и я отнесох в близкия плод-зеленчук да я премерят. Като влезнах, решиха, че е обир и веднага ми предложиха цялата си касова наличност плюс гривната, обиците и пръстените на продавачката, но аз им обясних за какво става дума. Седемнайсет кила, господин полковник! И това ми било лека картечница!?
Що се отнася до дрехите * не мога да кажа, че не са топли и здрави, но какво е това еднообразие? И то в момента, когато непрекъснато говорим за правото на индивида сам да избере как да се облече, как да се подстриже и изобщо как да бъде неповторим. Искам да ви призная * тежко ми е да ги гледам така еднакви. Представете си строй, вечерна проверка, така да се каже, и в строя един с фрак и цилиндър, втори * рапър, трети в костюмче * модел експерт счетоводител , а друг, защо не и така, щом му харесва, в пачка на балерина от Лебедово езеро ... Пищно, многообразно и вълнуващо!
Още много неща бих могла да споделя с Вас, господин полковник, но искам да ви сигнализирам за главното * това чудовище, капитан Бенев, смята в края на месеца да хвърля децата ни от височина две хиляди метра!!! Щото били десантчици! Добре, щом толкова иска, нека са десантчици, но защо от две хиляди метра?! Ми това е огромна височина. Сестра ми Кичка живее на шестнайстия етаж и аз, като излезна на балкона да и видя мушкатата, винаги є викам: Леле, Кичке, как не ти се вие свят да ги поливаш? , а той ще ги запокитва към земята от две хиляди! Спрете това чудовище, господин полковник! Заповядайте му, ако скачат, да е най-много от пет метра. И с по два парашута! А на Марци * три! Умолявам ви!
Моля Ви, освен това, да не споделяте за тази наша кореспонденция със сина ми, тъй като той е изключително притеснителен и миналата седмица (тогава се бях дегизирала като люляков храст, цъфнал сред плаца на поделението), дойде при мен и със сълзи на очи ме замоли: Мамо, всички ми се смеят заради теб!
С уважение
и най-добри чувства:
Фани Л. Цанцуркова
Писмото преписа
Чавдар ШИНОВ
на под. 765432 * ТУК
Уважаеми господин полковник, пише ви една грижовна и отрудена майка на име г-жа Фани Л. Цанцуркова. От половин година съм се преселила край поделението ви, което наблюдавам през оградата, както и съм успявала неведнъж да вляза вътре с цел да бъда близо до детето си, дегизирайки се като един Левски. В смисъл Под вънкашност чужда и под име ново , или по-точно ту като водопроводчик от ВиК, ту като кичесто дърво, ту като крава, изгубила се от стадото си, а веднъж и като бригаден генерал *инспектор от централата на НАТО. Правех това и за да наблюдавам отблизо издевателствата на Вашия подчинен капитан Бенев над невръстните ни синове, сред които е и единственото ми дете Марин, което колегите му в поделението, очевидно подтикнати от същия този капитан Бенев, наричат Марци Памперса.
Искам да Ви попитам преди всичко защо той крещи така на децата. Не си ли помисля като как ще се отрази това на ранимата им детска психика? Разбирам, военни правила, но не може ли всичките тези Мирно! , Ходом марш! и прочее да се казват със сърдечност? Например Моля, мирно! или Ако обичате, ходом марш! , или, да кажем: Бихте ли били така добри да откриете огън по врага? Малко такт и учтивост никога не са в повече, нали така?
Що се отнася до почивката на децата ни * първо, леглата им са неудобни, а и един дебел старшина постоянно им крещи, че не са ги оправили както трябва, та на няколко пъти се наложи лично да оправям креватите на ротата, но той пак остана недоволен. Казвам ви, ако това ми е мъж * черен ще му направя живота! Вакса!
Тревожа се и от това, че вдигате децата ни от сън толкова рано сутринта. Какъв е смисълът, господин полковник, да събудите едно дете в пет сутринта и да го карате да тича из плаца почти без дрехи? Ми то в момента може би сънува най-красивите си детски сънища! Моят веднъж ми призна: Мамо, вика, само снежанки и червени шапчици сънувам! А този изверг, капитан Бенев, им крещи да стават.
Сега по въпроса за тежестите: Трябва ли един невръстен млад човек толкова да се товари? На детето ми е зачислена лека картечница. Господин полковник, тази лека картечница съвсем не е лека! Лично съм проверила, защото една вечер успях да я изнеса от поделението и я отнесох в близкия плод-зеленчук да я премерят. Като влезнах, решиха, че е обир и веднага ми предложиха цялата си касова наличност плюс гривната, обиците и пръстените на продавачката, но аз им обясних за какво става дума. Седемнайсет кила, господин полковник! И това ми било лека картечница!?
Що се отнася до дрехите * не мога да кажа, че не са топли и здрави, но какво е това еднообразие? И то в момента, когато непрекъснато говорим за правото на индивида сам да избере как да се облече, как да се подстриже и изобщо как да бъде неповторим. Искам да ви призная * тежко ми е да ги гледам така еднакви. Представете си строй, вечерна проверка, така да се каже, и в строя един с фрак и цилиндър, втори * рапър, трети в костюмче * модел експерт счетоводител , а друг, защо не и така, щом му харесва, в пачка на балерина от Лебедово езеро ... Пищно, многообразно и вълнуващо!
Още много неща бих могла да споделя с Вас, господин полковник, но искам да ви сигнализирам за главното * това чудовище, капитан Бенев, смята в края на месеца да хвърля децата ни от височина две хиляди метра!!! Щото били десантчици! Добре, щом толкова иска, нека са десантчици, но защо от две хиляди метра?! Ми това е огромна височина. Сестра ми Кичка живее на шестнайстия етаж и аз, като излезна на балкона да и видя мушкатата, винаги є викам: Леле, Кичке, как не ти се вие свят да ги поливаш? , а той ще ги запокитва към земята от две хиляди! Спрете това чудовище, господин полковник! Заповядайте му, ако скачат, да е най-много от пет метра. И с по два парашута! А на Марци * три! Умолявам ви!
Моля Ви, освен това, да не споделяте за тази наша кореспонденция със сина ми, тъй като той е изключително притеснителен и миналата седмица (тогава се бях дегизирала като люляков храст, цъфнал сред плаца на поделението), дойде при мен и със сълзи на очи ме замоли: Мамо, всички ми се смеят заради теб!
С уважение
и най-добри чувства:
Фани Л. Цанцуркова
Писмото преписа
Чавдар ШИНОВ
Comment