Правния Факултет и Юридическа Дискусия

[Shelenberg]

Къде си следвал и кой ти е преподавал търговско право ?

Ами Академията в Свищов при проф. Георги Стефанов и гл.ас. Калин Костов от последния имам добри спомени, защото накрая ми даде изпита.

Иначе това че си съдия в Добрич що да е лошо аз съм от там. Е вярно е че е тъп град ама какво да се прави. Пък и много мои приятели както и аз когато завършим със сигорност няма да останем в Добрич така че пак донякъде те разбирам. :|

[Glenn Miller]

Глен, зная, че трябва да има сключен договор между прехвърлител и правоприемник с нотариална заверка на подписите.Въпросът ми беше малко по-друг:
В понятието "права" вкючват ли се дяловете, респ., акциите или не?Тоест може ли едно предприятие да бъде прехвърлено по чл. 15, ал.1 от ТЗ без дяловете, без капитала и правоотношенията, тъй като "права" включват и ДМА, патенти, авторски, лицензионни, вещни, облигационни и т.н. права?

Да, разбира се ! Няма пречка от търговското предприятие като правна съвкупност да бъдат изключени някои елементи - акции и дялове. Имам предвид акциите и дяловете, които търговец притежава в други АД и ООД. Акциите и дяловете, които съставляват капитала на търговското дружество - прехвърлител не са елемент от търговското му предприятие; те материализират членствените правоотношения между акционера, респ. съдружника с търговеца. Ако се интересуваш мога да ти изпратя мотивите на едно решение, в което се разискваше подобен въпрос: съотношението: акции - капитал - имущество - търговско предприятие.

[Glenn Miller]

Ами Академията в Свищов при проф. Георги Стефанов и гл.ас. Калин Костов от последния имам добри спомени, защото накрая ми даде изпита.

Иначе това че си съдия в Добрич що да е лошо аз съм от там. Е вярно е че е тъп град ама какво да се прави. Пък и много мои приятели както и аз когато завършим със сигорност няма да останем в Добрич така че пак донякъде те разбирам. :|

Е, като се прибираш в Добрич, намини през Съдебната палата да се видим

[De Ruyeter]

на мейл ли ще ми пратиш решението или на л.с.?Благодаря предварително!

[Glenn Miller]

За да се отговори на контроверсния въпрос, е необходимо да се изследва съдържанието на понятията: “търговско предприятие”; “капитал”; “имущество”; “основен дял” и “дружествен дял”.
“Търговското предприятие” по см. на чл. 15 ТЗ е съвкупност от права / вещни, облигационни, / вкл. права върху ценни книги/, индустриална собственост, неимуществени права /; задължения и фактически отношения. Предприятието се свежда към един динамичен комплекс от вещни и лични права, от задължения и от фактически отношения, притежаващи стопанска ценност към трети лица, които права, задължения и фактически отношения са породени от определена търговска експлоатация и са обхванати и споени от целеориентираната деятелност на предприемача - вж. Василев, Л., Юридически изследвания върху търговското предприятие. Докторска дисертация, С., 1937 г., с. 69. Търговското предприятие като стопанска единица, като една обща стопанска цялост, като дадена икономическа обособеност е еднакво присъща на търговеца - физическо лице и на търговеца - юридическо лице. Цялата тази съвкупност от права, задължения, фактически отношения се третира от ТЗ като обособено имущество, което може да се разглежда отделно от останалото имущество на търговеца. Търговското предприятие е правна съвкупност и обект на правно отношение.
Терминът “имущество” се употребява в законодателството и в правната доктрина с различно значение. В чл. 133 ЗЗД под имущество се разбира съвкупността от имуществени субективни права на длъжника, защото само те могат да служат като обезпечение на вземанията на кредитора. В чл. 226, ал. 2 ЗЗД терминът имущество е употребен като синоним на термина имуществени права, тъй като само те могат да бъдат предмет на договора за дарение. В чл. 17а ЗППДОП терминът “имущество” е употребен като синоним на термина “капитал” и като синоним на термина “вещи”. В правната доктрина като равнозначен на термина “имущество” се употребява “патримониум” по смисъла на римското право. Имуществото /патримониумът/ е онази част от правната сфера на правния субект, която има пазарна стойност, т.е като съвкупност от парично оценими права и задължения. Имуществото е тази част от правната сфера на правния субект, която има парична стойност. Разгледано по този начин, имуществото се състои от две части - пасив и актив. Активът - сумата от паричната стойност на правата, а пасивът - паричната стойност на задълженията. Имуществото на юридическата личност е различно от имуществото на учавствуващите в нея лица. ТЗ във всички свои разпоредби имплицира пълната правоспособност на търговските дружества и пълната различност на техните имущества от имуществата на техните членове. Имуществото на търговското дружество се образува чрез вноски срещу капитала при учредяването му; чрез вноски и изплащания при последващи увеличения или намаления на капитала; в резултат на неговата текуща дейност. Имуществото е съвкупност от права и задължения. То няма веществен характер и следва да се отграничава от вещите, а също и от съвкупността от вещи.
ТЗ се занимава с имуществото на търговското дружество, доколкото чрез оценката му се определя реалната стойност на неговия капитал. Търговското право не съдържа определение на термина “капитал”. Според правната доктрина, капиталът е стойностна величина, която изразява номиналната парична сума на направените от акционерите вноски - Вж. Таджер, В., Капиталови търговски дружества, С., 1994г.,с. 138; Герджиков, О., Коментар на ТЗ. Книга втора. Чл. 113 - 157. Дружество с ограничена отговорност, С., 1994г., с. 377. Капиталът на ООД е цифрово изразена величина, която се образува от вноските на съдружниците. Според чл. 117, ал. 1 ТЗ капиталът на ООД не може да бъде по-малък от 5 000 лв. и се състои от дяловете на съдружниците. Капиталът по см. на чл. 117 ТЗ е константна величина и се образува от вноските на съдружниците и не се променя, освен по ред, опрделен от закона - чл. 148 и сл. ТЗ. Основното значение, което влага ТЗ под понятието капитал е цифрово изразена величина, образувана от вноските на съдружниците, която при капиталовите дружества трябва да отговаря на определени стойности и да е вписана в регистъра. Той следва да се различава от имуществото, което е съвкупност от правата и задължениета на дружеството и има динамичен характер. Капиталът не е нито цялото имущество, нито част от него, нито изобщо имуществото в неговата предметна реалност. Обособяването на търговските дружества не е нищо друго освен правна форма за пълно отделяне на имуществото им от вложения в тях капитал. Станало самостоятелен правен субект с пълна правоспособност, търговското дружество е собственик на вещите, притежател на всички други имуществени права, съставляващи неговото имущество и записани в актива на баланса му. Срещу всички тях в пасива стои капиталът, притежание на съдружника в него, разпределен на дялове. В баланса имуществото се отделя от вложения в дружеството капитал. Съдружниците се третират като кредитори на вложения от тях капитал в ООД. Насрещната страна по правоотношението - ООД - се е задължило с вложения в него капитал. Правото върху съответната част от капитала се е трансформирало в членствени права. Тези права не са в никакъв случай права върху конкретизирани реални или идеални части от дружественото имущество. Затова и правото да се получи ликвидационен дял при прекратяване на ООД не е право върху част от имуществото му, а само право да се иска съразмерна на дружествения дял парична стойност от това имущество. Капиталът, с който съдружниците участват в дружеството в качеството си на членове, е неговият основен или регистриран капитал. Той се разделя на дялове, които определят съответните членски права.
Делът в капитала отразява участието на всеки съдружник в капитала като такъв, какъвто е регистриран по съответния ред и записан в пасива на баланса. Делът / основният дял / в ООД е частта в пари / парична вноска / или друго имущество / непарична вноска /, с която част съдружникът участва в капитала на дружеството. Основният дял дава мярката на участие на всеки съдружник в ООД. Дружественият дял не е еднозначно понятие. В широкия смисъл той изразява съвкупността от правата и задълженията на съдружника като член на дружеството, т. е. цялото съдържание на членственото правоотношение; в тесния смисъл на понятието дружественият дял е дял от имуществото на ООД - арг. чл. 127 ТЗ. Дружественият дял е пропорционален на дела в капитала; той е съответен на поетия основен дял. Докато основният дял е част от капитала, дружественият дял е част от имуществото. Вж. Герджиков, О., Коментар на ТЗ. Книга втора. Чл. 113 - 157. Дружество с ограничена отговорност, С., 1994г., с. 381 - 386; Бобатинов, М., Калайджиев, А., Коментар на Търговския закон. Дружество с ограничена отговорност. Акционерно дружество. , С. 1998г., с. 55 - 56.

[Glenn Miller]

Ето още един подобен казус:




В разглеждания случай, проблемът се свежда до следното: акциите следва ли да се квалифицират като “предприятия или значителни части от тях” по см. на чл. 236,ал.1,т.1,пр.²² ТЗ и с оглед на това,необходимо ли е било предварителното съгласие на Надзорния съвет на “Добруджанска месна компания” АД гр.Добрич относно прехвърлянето на акциите, които притежава дружеството в “Стожер Хибрид” АД гр.Добрич на “СВИМЕКО - Г - ГРУП” ЕООД гр.Добрич.
В позитивното право, терминът “акция” е многозначен. ТЗ разпорежда, че наличната акция е ценна книга, която материализира членствените права на акционера / чл.175,ал.1; чл.181 ТЗ /. Наличната акция е документ, едностранна писмена сделка, с която дружеството установява, че собственикът й е титуляр на членствени права. Като особена движима вещ, наличната акция е обект на право на собственост, което може да се прехвърля. Акцията може да се залага.Терминът “акция” има три значения: част от капитала, членство в акционерно дружество и ценна книга / В този смисъл е и правната доктрина - К.Кацаров “Систематичен курс по българско търговско право” С. 1948г., с.195; П.Голева “Правен режим на акциите” С. 1991г. с.5; В.Таджер “Капиталови търговски дружества” С. 1994г., с.139; М.Бобатинов & А.Калайджиев “Коментар на Търговския закон” С. 1998г., с.189 / : 1.Част от капитала на акционерното дружество: Това значение на акцията е от гледна точка на дружеството. То произтича от нормата на чл. 158 ТЗ - капиталът на дружеството е разпределен на акции. Всеки акционер учавства с акциите, които притежава, в капитала на АД.; 2.Акцията като членство в АД / арг. чл.181 ТЗ / - акцията инкорпорира членствените права, които дават съдържанието на членството: право на глас в Общото събрание, право на дивидент и на ликвидационен дял; освен тях акцията материализира и други общи права - право на част от новите акции при увеличаване на капитала, съразмерна на притежаваните до увеличаването - чл.194 ТЗ, право на замяна на поименна акция с акция на приносител и обратно - чл.180 ТЗ, право да се получат акции при увеличаване на капитала със средства на дружеството, право на сведения по въпросите от дневния ред на общото събрание - чл.224 ТЗ, право на участие в общото събраниие, право на защита на членството - чл.71 ТЗ и право на иск за отмяна решение на общото събрание - чл.74 ТЗ. Акцията може да материализира и особени права, ако са уредени в устава - чл.181,ал.2 и чл.182 ТЗ. Правата по акциите може да са различни. Акциите с еднакви права образумат отделен клас. Традиционно акцията се разглежда като документ, който материализира членството в АД. Акцията е неделима / арг. чл.177 ТЗ / - правата по акцията не могат да се отделят от материалния носител и се упражняват и прехвърлят само чрез предявяването и прехвърлянето му; 3. Акцията като ценна книга арг. чл.175,ал.1 ТЗ. Ценните книги са особен вид вещи. Позитивното българско право не познава родово определение на термина “ценна книга” / дефиниция на термина “ценна книга” се съдържа в Закона за ценните книги, фондови борси и инвестиционните дружества - вж. чл.2 - 3 ЗЦКФБИД, но със съдържание, което се различава от родовото понятие /. Определение на родовия термин “ценна книга” се съдържа в § 965 от Швейцарския федерален облигационен кодекс: ”…документ, към който едно право е прикрепено по такъв начин, че упражняването му е невъзможно отделно от документа…” В българската правна доктрина е доминиращо виждането, че ценната книга е документ, който материализира правата по такъв начин, че упражняването им става чрез предявяване на документа, а прехвърлянето на правата изисква предаването на документа. / Вж. Л.Диков “Курс по търговско право” том ²², С. 1935г., с.880; Г.Иванов “Коносамент.Правна същност.Отговорност на превозвача.Хагски правила.” С. 1973г.,с. 43; А.Калайджиев”Чекът в българското право” С. 1992г., с.23 / Във връзка с ценните книги се създават вещни, облигационни и други правоотношения. Документът като вещ е под режима на вещното право. Притежателят му титуляр на вземанията и на другите права, инкорпорирани в ценната книга. Правата, обективирани в документа, са акцесорни на правото на собственост върху него. Притежаването им извън ценната книга е невъзможно. Те възникват, прехвърлят се и се прекратяват едновременно с нея. Собственикът на ценната книга е титуляр на произтичащите от нея права. Допустимо е трети лица - несобственици да упражняват материализираните в документа права, но те действуват за собственика - напр. джиратарят по пълномощие има право да извършва всички позволени от закона действия по запазване силата на ценната книга като формално легитимиран приносител, но по вътрешните си отношения той е пълномощник, действува за сметка на джиранта и не придобива регресни права срещу него /арг. чл. 472 ТЗ /; заложният джиратар не е собственик на менителницата, упражнява правата по нея за сметка на джиранта , но може да се удовлетвори предпочтително от тях / чл. 473 ТЗ /. Класическото разбиране на ценната нига е, че тя е документ, който матерализира права, които се упражняват чрез предявяването й. В този случай, като документ, акцията е обект на вещното право на собственост. Тогава тя е движима вещ и за нея се прилагат общите правила за движимите вещи, доколкото законът не предвижда друго.По повод на нея се поражда вещно правоотношение, но то не е определящо при акцията. Определящи са другите отношения, които се пораждат по повод акцията - членственото правоотношение. Акцията е от категорията на легитимационно - разпоредителните ценни книги - правата, които са инкорпорирани в нея, възникват вън и независимо от издаването й. Членственото правоотношение на акционера възниква преди получаването на акцията. Достатъчно е акционерът да получи временното удостоверение срещу направените от него вноски - чл.167,ал.1 ТЗ. Временното удостоверение материализира членствените права на акционера, както и правото да се получат записаните акции -чл.167,ал.2 ТЗ. Акцията е и инвестиционна ценна книга. Членството в АД е свободно прехвъримо. Тъй като членството в АД се материализира в акцията, прехвърлянето му се осъществява чрез прехвърляне на акции. Прехвърлянето на акцията има за предмет самата акция като ценна книга, а не съответната част от собствеността на АД. Наред с акцията като вещ, приобретателят получава материализираните в нея права. Правният режим на прехвърляне на акциите е обусловен от техния вид - дали са на приносител, поименни или безналични. Нито гражданския нито търговският закон съдържат общи правила, които да разграничават тези три вида ценни книги. Това разграничение може да бъде изведено единствено по пътя на индукцията от нормите на различните видове ценни книги. Легално разграничение на трите вида ценни книги се съдържа в Кодекса на търговското мореплаване при коносамента. Според чл. 115 КТМ коносаментът може да бъде издаден : а/ на името на отделен получател /поименен коносамент /; б/ на заповед на посочения получател или на изпращача / коносамент на заповед / и в / на приносител. Поименният коносамент се прехвърля с цесия, коносаментът на заповед - с джиро, а коносаментът на приносител - чрез предаване - чл. 119 КТМ. Деление на трите вида ценни книги е установено при чека. Според чл.543,ал.1 ТЗ чекът може да бъде издаден на приносител, на определено лице с уговорка “не на заповед” или с друга равнозначна уговорка или на определено лице със или без изрична уговорка “на заповед” Чекът е на приносител, ако в него не е означено името на лицето, на което трябва да се плати. Правилата за джирото се съдържат в чл. 316 и 317 ТЗ. Записът на заповед и менителницата, които са ценни книги на заповед, се прехвърлят с джиро, дори и когато не са издадени изрично на заповед - чл. 466,ал.1 и чл. 537 ТЗ. Посочените легални текстове са основание за следните изводи: дали една ценна книга е на заповед, на приносител или е поименна, се установява чрез прилагането на два критерия. Първият от тях е наличие на посочване на името на титуляра на правата в текста на самата книга. Поименната книга се издава в полза на определено лице, чието име или наименованието е означанео, и съдържа уговорката “не на заповед” или друг равнозначен израз - чл. 115,б.”а” КТМ и чл. 543,ал.1 ТЗ. Заповедната книга също се издава в полза на определено лице, като тя може да съдържа или не съдържа т..н. “заповедна клауза”, т.е. посочване, че книгата се издава на определено лице или на негова заповед - чл. 115,б.”б” КТМ и чл. 543,ал.1 ТЗ. Книгата на приносител не съдържа означение на титуляра на правата. Вторият критерий за обособяване на трите вида ценни книги е начинът на прехвърлянето им. Поименните книги се прехвърлят чрез цесия, книгите на заповед - с джиро, а книгите на приносител - чрез юридически факт с транслативно действие, който включва като свой елемент предаването на книгата - чл.119 КТМ и чл. 466,ал.1 ТЗ. Цесията, джирото и предаването е основния за съответният вид ценна книга прехвърлителен способ. Записът на заповед може да се цедира, а чекът на приносител - да се джиросва. Определянето на вида на поименната акция може да се извърши чрез прилагането на двата критерия, което обосновава извода, че поименната акция е ценна книга на заповед. Като ценна книга акцията има стойност. Всички акции трябва да имат една и съща номиналната стойност - чл.175,ал.2 ТЗ.; номиналната стойност се определя в левове - чл.161,ал.1 ТЗ. Поименните акции, като ценна книга на заповед, се прехвърлят чрез джиро / чл. 185,ал.2 ТЗ /. Джирото е сделка sui generis, едностранен, формален, реален, акцесорен и абстрактен договор, с който джирантът прехвърля върху джиратаря всички права, произтичащи от ценната книга и легитимира джиратаря като акционер. Джирото на поименната акция трябва да отговаря на всички общи изисквания, установени в чл.466 - 474 ТЗ. Отделен е въпросът, че джиросването може да е в изпълнение на поето договорно задължение за прехвърляне на акции, както е в процесния казус. ТЗ предписва поименните акции да се прехвърлят чрез джиро, но то няма същите последици, както джирото при менителничните ефекти. Законът мълчаливо отнема гаранционната функция на джирото, когато чрез него се прехвърлят акции, т.е. джирантните няма да отговорят по пътя на регреса по отношение на джиратаря, както е при менителницата / чл.470,ал.2 ТЗ /. Отпадането на регресната отговорност при джиросване на акции води до неприложимост и на правилата за протеста. / чл. 496 и сл. ТЗ /, тъй като не е свързан с реализирането на тази отговорност. Освен това, при джиросването на акции, дружеството може да прави възражения на джиратаря като правоприемник, каквито има към неговия праводател - джирант - възражения, които принципно са недопустими в менителничното право. Чл.186 ТЗ предвижда солидарна отговорност на страните по прехвърлянето по отношение на дружеството. Джирото има обаче транслативен ефект и може да бъде оригинерно основание. Чл. 185,ал.2 ТЗ изисква прехвърлянето да бъде вписано в книгата на поименните акционери, за да има действие спрямо дружеството.
Търговското предприятие по см. на чл.15 ТЗ е съвкупност от права / вещни, облигационни, /вкл. права върху ценни книги/, индустриална собственост, неимуществени права /; задължения и фактически отношения. ”Предприятието се свежда към един динамичен комплекс от вещни и лични права, от задължения и от фактически отношения, притежаващи стопанска ценност към трети лица, които права, задължения и фактически отношения са породени от определена търговска експлоатация и са обхванати и споени от целеориентираната деятелност на предприемача.” / Л.Василев “Юридически изследвания върху търговското предприятие” . докторска дисертация С. 1937г. с.69 / Търговското предприятие като стопанска единица, като една обща стопанска цялост, като дадена икономическа обособеност е еднакво присъща на търговеца - физическо лице и на търговеца - юридическо лице. Цялата тази съвкупност от права, задължения, фактически отношения се третира от ТЗ като обособено имущество, което може да се разглежда отделно от останалото имущество на търговеца. В строгия смисъл на думата, “имущество” предполага само парично оценяеми права и задължения, докато търговското предприятие като обособено имущество включва в себе си и неимуществени права. Търговското предприятие е правна съвкупност и обект на правно отношение.
Терминът “имущество” се употребява в законодателството и в правната доктрина с различно значение. В чл. 133 ЗЗД под имущество се разбира съвкупността от имуществени субективни права на длъжника, защото само те могат да служат като обезпечение на вземанията на кредитора. В чл. 226,ал.2 ЗЗД терминът имущество е употребен като синоним на термина имуществени права, тъй като само те могат да бъдат предмет на договора за дарение. В чл.17а ЗППДОП терминът “имущество” е употребен като синоним на термина “капитал” и като синоним на термина “вещи”. В правната доктрина като равнозначен на термина “имущество” се употребява “патримониум” по смисъла на римското право. Имуществото /патримониумът/ е онази част от правната сфера на правния субект, която има пазарна стойност, т.е като съвкупност от парично оценими права и задължения. Имуществото е тази част от правната сфера на правния субект, която има парична стойност. Разгледано по този начин, имуществото се състои от две части - пасив и актив. Активът - сумата от паричната стойност на правата, а пасивът - паричната стойност на задълженията. Имуществото на юридическата личност е различно от имуществото на учавствуващите в нея лица. ТЗ във всички свои разпоредби имплицира пълната правоспособност на търговските дружества и пълната различност на техните имущества от имуществата на техните членове. Имуществото на търговското дружество се образува чрез вноски срещу капитала при учредяването му; чрез вноски и изплащания при последващи увеличения или намаления на капитала; в резултат на неговата текуща дейност. Имуществото е съвкупност от права и задължения. То няма веществен характер и следва да се отграничава от вещите, а също и от съвкупността от вещи.
ТЗ се занимава с имуществото на търговското дружество, доколкото чрез оценката му се определя реалната стойност на неговия капитал. Търговското право не съдържа определение на термина “капитал”. Дефиниция може да бъде изведена от Закона за счетоводството, съгл. който капиталът / наречен от ЗСч. “основен капитал” / е равен на разликата между балансовата стойност на актива и балансовата стойност на сумите по т.².2, ²² и ²²² от раздел А, раздел Б, В и Г по пасива на баланса.Тази дефиниця има счетоводно значение и не разкрива същността на явлението. Според правната доктрина, капиталът е стойностна величина, която изразява номиналната парична сума на направените от акционерите вноски. / Вж. В.Таджер “Капиталови търговски дружества” С. 1994г. с.138; О.Герджиков “Коментар на Търговския закон. Кн.²²². С. 1998г. с.693 / Капиталът на акционерното дружество е разделен на акции / чл.158,ал.1 ТЗ / Капиталът е стойност и има относително статичен характер. Той следва да се различава от имуществото, което е съвкупност от правата и задължениета на дружеството и има динамичен характер. Капиталът не е нито цялото имущество, нито част от него, нито изобщо имуществото в неговата предметна реалност. Обособяването на търговските дружества не е нищо друго освен правна форма за пълно отделяне на имуществото им от вложения в тях капитал. Станало самостоятелен правен субект с пълна правоспособност, търговското дружество е собственик на вещите, притежател на всички други имуществени права, съставляващи неговото имущество и записани в актива на баланса му. Срещу всички тях в пасива стои капиталът, притежание на акционра в него, разпределен на акции. В баланса имуществото се отделя от вложения в дружеството капитал. Акционерите се третират като кредитори на вложения от тях капитал в АД. Насрещната страна по правоотношението - АД - се е задължило с вложения в него капитал. Правото върху съответната част от капитала се е трансформирало в членствени права. Тези права не са в никакъв случай права върху конкретизирани реални или идеални части от дружественото имущество. Затова и правото да се получи ликвидационен дял при прекратяване на АД не е право върху част от имуществото му, а само право да се иска съразмерна с номиналната стойност на акцията парична стойност от това имущество. Капиталът, с който акционерите участват в дружеството в качеството си на членове, е неговият основен или регистриран капитал. Той се разделя на акции, които определят съответните членски права. Делът в капитала отразява участието на всеки съдружник в капитала като такъв, какъвто е регистриран по съответния ред и записан в пасива на баланса. В АД този дял се материализира в акции, които имат качеството на ценни книжа. За прехвърлянето на поименните акции чрез джиро не е необходимо съгласието на АД нито предварително, нито като ратификация.

[ISTORIK]

Вие не знаете, ама аз ще издам тайната...
Малкото ми братче (по-малък от мен с цели 710 години, тоест - на 22) е правист. Учи европейско право във Франция и Белгия. (и аз да се похваля с наследника на моите книги, на моя компютър, на пластмасовите и гумените ми войници, на моите ученици, които срещна...)
Даже знае адреса на сайта.
Ама се стеснява да пише - само чете.
Мързи го да се регистрира...

[Glenn Miller]

Много се радвам да го чуя ! Поздравления !!!! Къде следва ако не е тайна ! Няма от какво да се страхува ами да се регистрира и да се включва във форумите !!! Лично за мен ще е много интересно да науча доста неща от първа ръка !

[GeorgiB]

Много се радвам да го чуя ! Поздравления !!!! Къде следва ако не е тайна ! Няма от какво да се страхува ами да се регистрира и да се включва във форумите !!! Лично за мен ще е много интересно да науча доста неща от първа ръка !

Privet na vsichki!Brat mi obicha da se hvali nalqvo nadqsno Ne che se strahuvam da pisha no nqma vreme...a izpiti mnogo osobeno po tova vreme na godinata :wall: Az principno sledvam evropeisko pravo v Lyon,FR no sega sum za 1 godina v Belgiq po programata Erasmus v Leuven(neveroqtno gradche s mnogo mejdunarodni studenti,90 hilqdi jiteli ot koito polovinata studenti)...daje edin tvoi kolega mi prepodava - belgiiskiq sudiq v suda v luxembourg(po evropeisko konstitucionno i vunshni otnosheniq na ES),neveroqten chovek e...A zabravih da spomena che tova mi e 4ta godina sledvane.Az se interesuvam nai veche ot mejdunarodno(humanitarno mi e liubimoto) i evropeisko(nakazatelnoto evropeisko mi e liubimo v tazi oblast kakto i konstitucionnoto) pravo.
Ako moga da buda polezen s neshto- s udovolstvie!

[Imperial]

Здравей и добе дошъл.
Във форума има интегрирана кирилица - превключва се при надписа КРЕДОР

[ISTORIK]

Privet na vsichki!Brat mi obicha da se hvali nalqvo nadqsno...
Az se interesuvam nai veche ot mejdunarodno(humanitarno mi e liubimoto) i evropeisko (nakazatelnoto evropeisko mi e liubimo) pravo.
Ako moga da buda polezen s neshto- s udovolstvie!

Ами, в този ход на мисли... Очаквам(е) да ни разкажеш за средновековното наказателно право. Престъпления и наказания, инквиция и изтезания и такива забавни неща.
(Аз си имам една книжка с тези неща, ама може да кажеш и нещо, което не знам, макар това рядко да се случва, щото и аз много чета. И да ми донесеш няколко списания "Historia"! Може и по някой приятел да ги пратиш...)

[подпоручикъ-летецъ]

Privet na vsichki!Brat mi obicha da se hvali nalqvo nadqsno Ne che se strahuvam da pisha no nqma vreme...a izpiti mnogo osobeno po tova vreme na godinata :wall: Az principno sledvam evropeisko pravo v Lyon,FR no sega sum za 1 godina v Belgiq po programata Erasmus v Leuven(neveroqtno gradche s mnogo mejdunarodni studenti,90 hilqdi jiteli ot koito polovinata studenti)...daje edin tvoi kolega mi prepodava - belgiiskiq sudiq v suda v luxembourg(po evropeisko konstitucionno i vunshni otnosheniq na ES),neveroqten chovek e...A zabravih da spomena che tova mi e 4ta godina sledvane.Az se interesuvam nai veche ot mejdunarodno(humanitarno mi e liubimoto) i evropeisko(nakazatelnoto evropeisko mi e liubimo v tazi oblast kakto i konstitucionnoto) pravo.
Ako moga da buda polezen s neshto- s udovolstvie!

Мога само да ти завиждам Благородно, разбира се Какви теми се разглеждат в хуманитарното и в наказателното европейско ?

[centara]

Здравейте
Нека юристите и по-точно тези в съдебната система се изкажат верни ли са нещата в тази статия?

Абсурдни жалби засипват магистратите
Учителка съчинява доноси срещу себе си
Жената искала да натопи съпруга, с когото били в развод


Все повече абсурдни жалби засипват Темида, твърдят прокурори и съдии. Хората изливат житейските си неволи и чакат от нас да им решим проблемите, обясняват магистрати. Те постоянно се сблъскват с куриозни истории. Сред тях е случаят с учителка от Стара Загора, която е написала анонимно писмо срещу себе си, за да натопи бившия си съпруг. Това установила графологична експертиза по искане на небедения.


В анонимката старозагорецът уж обвинявал учителката по математика, с която били в развод, че рекетира учениците да вземат частни уроци при нея. Самото писмо било изпълнено с груби нападки и заклинания от рода "За свещи на гроба си ли събираш?". Мъжът обаче добре познавал нрава, пък и речника на бившата си половинка. Затова незабавно поискал експертиза на почерка й и истината лъснала. И в полицията, и в прокуратурата в Стара Загора това не е единствената странна жалба. Хората се оплаквали най-често от съседите, които обикновено "в комбина с извънземни" ги тормозят. Старозагорец най-сериозно твърдял, че като влезе под душа в банята, "оная отсреща" задействала записващи камери. Друг пък бил убеден, че комшията му пуска отровен газ през ключалката. На всичкото отгоре мнителният старозагорец подозирал, че полицията му помага. Няколко пъти, като минела край него полицейска патрулка, изпускала тайнствен газ от ауспуха, от която се разлепвали подметките на обувките му.
Сърдечни трепети също са сред най-забавните поводи да се търси намесата на Темида.
Застаряващ бизнесмен в Перник се обърна към прокуратурата, след като бе зарязан от 20-годишното си гадже. Двамата сключили договор в Рилския манастир на 27 април м.г., според който дамата се задължава да обича вечно любимия си и да му бъде вярна. В замяна той поел разходите по следването й в университета и се ангажирал да й осигури собствено жилище. Споразумението е нотариално заверено и е за цял живот. Нарушителите на клетвата ги очаква "проклятие на този и на другия свят". Девойката обаче загърбила договора, след като се захласнала по друг мъж. Зарязаният 68-годишен жених освен измамен се почувствал и ограбен. Затова подал жалба в прокуратурата да бъде обезщетен от невярната любима за инвестираните във връзката средства.
В жалбата си бизнесменът посочва, че е похарчил за гаджето си около 150 000 лева и бензин за пропътуваните 50000 км с личната кола. Прокуратурата получила шокираща молба и от млад перничанин, който помолил Темида да го събере с изгората. Подателят на жалбата бил зарязан на път за олтара. Той настоявал любимата да бъде заставена да се венчае с него.
Някои от жалбите са от по 10 листа, върху които хората изливали житейските си неволи, твърдят 19-те прокурори в Пернишко. Радомирка се оплакала, че извънземни имплантирали 6 модула в задника й. Като ги задействат, тя не можела да се спре и ходела пеша от Перник до София. Семейство от пернишкия квартал "Тева" пък обвинило съседите си, че ги облъчват с неутронно оръжие. Оказало се, че комшиите са направили ремонт и са монтирали подово отопление. Въпреки смехотворните искания магистратите били длъжни да изчетат докрай жалбите, за да аргументират отказа си за назначаване на разследване.
Русенските съдии сочат като печален куриоз делото, което прати за 2 г. в затвора 24-годишен младеж заради 2,40 лв. Осъденият използвал студентската карта на свой приятел, за да пътува с намаление във влака Русе-Варна.
Проверяващите обаче го сгащили заради явните несъответствия със снимката в документа. Димитър се озовал зад решетките, тъй като престъплението било извършено през септември м. г., когато русенецът изтърпявал друга условна присъда.
Анна Георгиева
Матей Бонев
Диляна Иванова
И още един въпрос- защо правораздаването ни е толкова бавно?
поздрави от бъдещ ваш колега

[подпоручикъ-летецъ]

Голям брой от делата, които се разглеждат в съдебна зала са абсурдни по своята същност ! Но за жалост, всеки гражданин на България има право на достъп до правосъдие и не може да му се откаже съдебна защита на претендираните от него права, независимо от абсурдността им. но ако проблемите се създаваха само от обикновените граждани - с мед да ги намажеш ! За жалост има много адвокати които не са в час не само с правната си култура и образование, но и май не са и със всичкия си. Бих посочил само един показателен случай от своята практика преди няколко години. Едно лице от женски пол, на около 40-50 години, новоизлюпен адвокат, по мое мнение с психически отлонения или страдащо от някокви манийно-депресивни психози, поиска да му се издаде КОПИЕ ОТ КОРИЦАТА НА ЕДНО ДЕЛО :1087: :1087: :1087: Отказах, след което беше подадена една обемиста жалба от 10-12 листа, в която пространно, включително и с лични нападки и обиди, беше изложено, че съм нарушил човешките права на адвоката, гарантирани от Европейската конвенция. Окръжен съд се произнесе, че разпореждането с което се отказва издаването на копие от корицата на делото, не е от категорията на обжалваемите актове. След което последва нова 10 - 15 стр. жалба до ВКС. ВКС прие, че в българското право не съществува понятието "копие на корицата на дело" , т.е. искането и жалбите са абсурдни, и ЕКПЧОС е ни при чем в тоя случай. По това безумие беше ангажирано времето на 7 ( седем :x :x :x ) съдии от различните инстанции една дузина деловодители и не знам каква сума от парите на данъкоплатците. :wall:
По отношение по въпроса за бавността на съдебната система: всичко зависи от конкретния съдия. ГПК и НПК гарантират разглеждането на едно дело в разумни и бързи срокове. Проблемите идват от една страна от организацията на работата на един съдия, а от друга - от различни фактори - като адвокатските трикове за отлагане на съдебните заседания, проблемите с призоваванията на страните и изготвянето на експертизите от вещите лица. В момента се работи по нов ГПК,където промените са в насока към бързината в процеса и процесуалната дисциплина на страните, която се постига с въвеждането на преклузивни срокове в процеса и реформа на призоваванията на страните.

[centara]

Благодаря за отговора.
А трудно ли се става съдия и струва ли си? Ако можехте да се върнете след взимането на държавните изпити, пак ли щяхте да тръгнете по същия път?