Съобщение

Collapse
No announcement yet.

Гурките:Чуждестранния легион на Великобритания

Collapse
X
 
  • Filter
  • Време
  • Show
new posts

    Гурките:Чуждестранния легион на Великобритания

    ълго време за опора на британската корона се считаха немците. През 18-19 век - времето на голямата подялба на света - отделни части и цели армии от наемници от германските княжества отиваха в атака под английски флаг. През двете световни войни под този флаг загиваха представители на 15 нации. Но в Албиона винаги са смятали, че най-добрите от всички са гурките.

    Гурките са едно от племената, населяващи Непал. В края на 18 век този район попаднал в сферата на интересите на Британската империя. След поражението си във войната, една от точките в подписания договор Непал се задължавал да осигурява войници за колониалните войски, дислоцирани в Индия.

    Още от първите дни на новата си служба непалските планинци влезли в огъня - потушили въстанието на сикхите през 1817 г., усмирявали индусите през 1850г. Те се оказали лоялни към короната и затова им било разрешено да служат в английската армия със статут на англичани от Острова. В началото на 19 век под англииски флаг има 15 полка гурки. След 100 години, през Първата световна война са мобилизирани 300 000 души. И то при положение, че Непал официално не участва във войната. В нея загиват около 30 хиляди от тях, като само на Балканския полуостров - главно край Галиполи в битки с турците - около 15 хиляди. Впрочем, турците откровено се страхували от "хималайските англичани". Стараели се да ги държат на разстояние с помощта на артилерията, защото практиката показала, че в близкия бой те винаги побеждават.

    Едва излекували раните от тази война, гурките били прехвърлени пре 1919 г. в Афганистан и Северна Индия за потушаване на избухнало там въстание. И така от конфликт към конфликт - до Втората световна война. Техните батальони действали в най-трудните райони - пустините, джунглите, блатата. През първия етап техен главен противник били немците - в Тунис, Либия, Италия. През втория етап воювали основно срещу японците. Ако говорим истината, трябва да кажем, че Сингапур, Бирма и Малайзия не са освободени от Великобритания, а от гурките... През Втората световна война загинаха 43 000 гурки, а 2735 бяха наградени с британски ордени - а по принцип англичаните не дават свои награди на чужденци.

    След това гурките воюваха навсякъде по света, където бяха накърнени интересите на суверена им - Палестина, Индокитай, Борнео, Вест-Индия, Малайзия, Бруней Последната английска част, която се изтегли от Хонконг бе бригадата на гурките.

    Днес гурките, колкото и да е парадоксално, са в елита на английската армия. Елитарността им с годините расте. Причината е проста - днес, когато ролята на частите със специално предназначение расте, гурките - това са практически готови командоси. Израснали в планините, в сурови условия, те са непретенциозни, могат да изкарат дълго време без храна и вода, леко понасят горещините и студа. Отгоре на това конструкцията на тялото им е идеална за парашутисти - леки, с нисък ръст, а с много развита мускулатура. Израснали в планините, за тях дългите преходи са ежедневие. Генетически в тях е заложена удивителна способност за справяне с екстремални ситуации. И не на последно място - те са будни и ученолюбиви.

    Поради всички тия неща правителството на Англия разреши на офицерите-гурки да служат и се издигат в йерархията на цялата английска армия.

    Гурките биват набирани за войници на 17 години и половина. Подготовката им започва с овладяване на личното оръжие и тактиката за действие в подразделението. Любопитна подробност - поради това, че новобранците идват с малко тегло поради лошото хранене в родината им, в този период е заложено и усилено хранене... Едно не ги обучават - близък бой с хладно оръжие. Него гурките владеят от пеленачета. За разлика от другите подразделения, вместо стандартния нож, на тях им е разрешено да носят непалския традиционен нож кукри. Той е с дължина 40 см, с характерно триъгълно острие.

    Образът им на кръвожадни диваци им свърши хубава работа по време на войната за Фолклендските острови през 1982 г. Най-важната задача - овладуването на столицата Порт Стенли - бе изпълнена от батальон гурки. Пленените аржентинци искрено вярвали в канибализма им - най-големият им деликатес били сърцата, а ушите режели за трофеи...

    По последни данни числеността на Бригадата на гурките ще се съкрати до 2500 човека. Всичко минава в историята... Но докато има Великобритания и съществуват частите със специално предназначение, покритите със воинска слава "деца на планината" от Непал ще служат на Короната....


    Сега си търся един по-нов брой на сп.Командос в който има също много добра статия за гурките.Имайте търпение да го издиря.
    ...Българите това е народът,който имаше всичко което е пожелавал,народ в който е придобивал титли онизи който е купувал благородството си с кръвта на неприятеля,народ при който бойното поле прославя рода,понеже у тях без колебание за по-благороден се смята ония,чието оръжие е било окървавено повече в сражение...

    #2
    Ето тук един интересен сайт за гурките и техните кукрита:
    http://www.himalayan-imports.com/gurkha.html

    Comment


      #3
      Кукрите са едни от любимите ми хладни оръжия за съжаление не съм се докосвал на живо до такова нещо.
      ...Българите това е народът,който имаше всичко което е пожелавал,народ в който е придобивал титли онизи който е купувал благородството си с кръвта на неприятеля,народ при който бойното поле прославя рода,понеже у тях без колебание за по-благороден се смята ония,чието оръжие е било окървавено повече в сражение...

      Comment


        #4
        Бе аз имам едно в София, но е от ментетата дето ги правят за туристи и едва ли се доближава дори и малко до истинските кукрита (даже може да е правено не в Непал, а в Индия). Купих го отдавна при това за много (щото толкова разбирах) от Минералсувенир в София, където беше продавано като възрожденски нож от 17-и век. Аз знаех че е кукри, и именно затова го взех, ама не знаех че не е нищо особено. Такива по еВау вървят по под $5, а по-читавите по $10, ама истинските са друго нещо. Тези от Хималаян Импортс (от линка дето го дадох горе, той е към тазис траница в която продават сериозни кукрита) гарантират че ако успееш да си счупиш по някакъв начин кукрито, което ти изпратят, ти пращащт две нови безплатно, ама досега никой не е успял . Е, ако го сложиш на релсите на някой влак може и да постигнеш нещо, но като цяло са невероятно здрави, може би най-здравите стоманени ножове изобщо.
        Ето два линка към една голяма и хубава статия за кукритата:
        http://swordforum.com/articles/ams/kukri.php
        http://swordforum.com/articles/ams/tradkukri.php

        Comment


          #5
          Това на втората снимка си е чистокръвна махайра каквото и да ме убеждавате.
          ...Българите това е народът,който имаше всичко което е пожелавал,народ в който е придобивал титли онизи който е купувал благородството си с кръвта на неприятеля,народ при който бойното поле прославя рода,понеже у тях без колебание за по-благороден се смята ония,чието оръжие е било окървавено повече в сражение...

          Comment


            #6
            Сда¸тся мне, что хороший удар обыкновенной сап¸рной лопаткой по любой части тела по своим последствиям будет не менее катастрофичен...
            "Россия безразлична к жизни человека и к течению времени. Она безмолвна. Она вечна. Она несокрушима..." Томас КАРЛЕЙЛЬ .

            Comment

            Working...
            X