ълго време за опора на британската корона се считаха немците. През 18-19 век - времето на голямата подялба на света - отделни части и цели армии от наемници от германските княжества отиваха в атака под английски флаг. През двете световни войни под този флаг загиваха представители на 15 нации. Но в Албиона винаги са смятали, че най-добрите от всички са гурките.
Гурките са едно от племената, населяващи Непал. В края на 18 век този район попаднал в сферата на интересите на Британската империя. След поражението си във войната, една от точките в подписания договор Непал се задължавал да осигурява войници за колониалните войски, дислоцирани в Индия.
Още от първите дни на новата си служба непалските планинци влезли в огъня - потушили въстанието на сикхите през 1817 г., усмирявали индусите през 1850г. Те се оказали лоялни към короната и затова им било разрешено да служат в английската армия със статут на англичани от Острова. В началото на 19 век под англииски флаг има 15 полка гурки. След 100 години, през Първата световна война са мобилизирани 300 000 души. И то при положение, че Непал официално не участва във войната. В нея загиват около 30 хиляди от тях, като само на Балканския полуостров - главно край Галиполи в битки с турците - около 15 хиляди. Впрочем, турците откровено се страхували от "хималайските англичани". Стараели се да ги държат на разстояние с помощта на артилерията, защото практиката показала, че в близкия бой те винаги побеждават.
Едва излекували раните от тази война, гурките били прехвърлени пре 1919 г. в Афганистан и Северна Индия за потушаване на избухнало там въстание. И така от конфликт към конфликт - до Втората световна война. Техните батальони действали в най-трудните райони - пустините, джунглите, блатата. През първия етап техен главен противник били немците - в Тунис, Либия, Италия. През втория етап воювали основно срещу японците. Ако говорим истината, трябва да кажем, че Сингапур, Бирма и Малайзия не са освободени от Великобритания, а от гурките... През Втората световна война загинаха 43 000 гурки, а 2735 бяха наградени с британски ордени - а по принцип англичаните не дават свои награди на чужденци.
След това гурките воюваха навсякъде по света, където бяха накърнени интересите на суверена им - Палестина, Индокитай, Борнео, Вест-Индия, Малайзия, Бруней Последната английска част, която се изтегли от Хонконг бе бригадата на гурките.
Днес гурките, колкото и да е парадоксално, са в елита на английската армия. Елитарността им с годините расте. Причината е проста - днес, когато ролята на частите със специално предназначение расте, гурките - това са практически готови командоси. Израснали в планините, в сурови условия, те са непретенциозни, могат да изкарат дълго време без храна и вода, леко понасят горещините и студа. Отгоре на това конструкцията на тялото им е идеална за парашутисти - леки, с нисък ръст, а с много развита мускулатура. Израснали в планините, за тях дългите преходи са ежедневие. Генетически в тях е заложена удивителна способност за справяне с екстремални ситуации. И не на последно място - те са будни и ученолюбиви.
Поради всички тия неща правителството на Англия разреши на офицерите-гурки да служат и се издигат в йерархията на цялата английска армия.
Гурките биват набирани за войници на 17 години и половина. Подготовката им започва с овладяване на личното оръжие и тактиката за действие в подразделението. Любопитна подробност - поради това, че новобранците идват с малко тегло поради лошото хранене в родината им, в този период е заложено и усилено хранене... Едно не ги обучават - близък бой с хладно оръжие. Него гурките владеят от пеленачета. За разлика от другите подразделения, вместо стандартния нож, на тях им е разрешено да носят непалския традиционен нож кукри. Той е с дължина 40 см, с характерно триъгълно острие.
Образът им на кръвожадни диваци им свърши хубава работа по време на войната за Фолклендските острови през 1982 г. Най-важната задача - овладуването на столицата Порт Стенли - бе изпълнена от батальон гурки. Пленените аржентинци искрено вярвали в канибализма им - най-големият им деликатес били сърцата, а ушите режели за трофеи...
По последни данни числеността на Бригадата на гурките ще се съкрати до 2500 човека. Всичко минава в историята... Но докато има Великобритания и съществуват частите със специално предназначение, покритите със воинска слава "деца на планината" от Непал ще служат на Короната....
Сега си търся един по-нов брой на сп.Командос в който има също много добра статия за гурките.Имайте търпение да го издиря.
Гурките са едно от племената, населяващи Непал. В края на 18 век този район попаднал в сферата на интересите на Британската империя. След поражението си във войната, една от точките в подписания договор Непал се задължавал да осигурява войници за колониалните войски, дислоцирани в Индия.
Още от първите дни на новата си служба непалските планинци влезли в огъня - потушили въстанието на сикхите през 1817 г., усмирявали индусите през 1850г. Те се оказали лоялни към короната и затова им било разрешено да служат в английската армия със статут на англичани от Острова. В началото на 19 век под англииски флаг има 15 полка гурки. След 100 години, през Първата световна война са мобилизирани 300 000 души. И то при положение, че Непал официално не участва във войната. В нея загиват около 30 хиляди от тях, като само на Балканския полуостров - главно край Галиполи в битки с турците - около 15 хиляди. Впрочем, турците откровено се страхували от "хималайските англичани". Стараели се да ги държат на разстояние с помощта на артилерията, защото практиката показала, че в близкия бой те винаги побеждават.
Едва излекували раните от тази война, гурките били прехвърлени пре 1919 г. в Афганистан и Северна Индия за потушаване на избухнало там въстание. И така от конфликт към конфликт - до Втората световна война. Техните батальони действали в най-трудните райони - пустините, джунглите, блатата. През първия етап техен главен противник били немците - в Тунис, Либия, Италия. През втория етап воювали основно срещу японците. Ако говорим истината, трябва да кажем, че Сингапур, Бирма и Малайзия не са освободени от Великобритания, а от гурките... През Втората световна война загинаха 43 000 гурки, а 2735 бяха наградени с британски ордени - а по принцип англичаните не дават свои награди на чужденци.
След това гурките воюваха навсякъде по света, където бяха накърнени интересите на суверена им - Палестина, Индокитай, Борнео, Вест-Индия, Малайзия, Бруней Последната английска част, която се изтегли от Хонконг бе бригадата на гурките.
Днес гурките, колкото и да е парадоксално, са в елита на английската армия. Елитарността им с годините расте. Причината е проста - днес, когато ролята на частите със специално предназначение расте, гурките - това са практически готови командоси. Израснали в планините, в сурови условия, те са непретенциозни, могат да изкарат дълго време без храна и вода, леко понасят горещините и студа. Отгоре на това конструкцията на тялото им е идеална за парашутисти - леки, с нисък ръст, а с много развита мускулатура. Израснали в планините, за тях дългите преходи са ежедневие. Генетически в тях е заложена удивителна способност за справяне с екстремални ситуации. И не на последно място - те са будни и ученолюбиви.
Поради всички тия неща правителството на Англия разреши на офицерите-гурки да служат и се издигат в йерархията на цялата английска армия.
Гурките биват набирани за войници на 17 години и половина. Подготовката им започва с овладяване на личното оръжие и тактиката за действие в подразделението. Любопитна подробност - поради това, че новобранците идват с малко тегло поради лошото хранене в родината им, в този период е заложено и усилено хранене... Едно не ги обучават - близък бой с хладно оръжие. Него гурките владеят от пеленачета. За разлика от другите подразделения, вместо стандартния нож, на тях им е разрешено да носят непалския традиционен нож кукри. Той е с дължина 40 см, с характерно триъгълно острие.
Образът им на кръвожадни диваци им свърши хубава работа по време на войната за Фолклендските острови през 1982 г. Най-важната задача - овладуването на столицата Порт Стенли - бе изпълнена от батальон гурки. Пленените аржентинци искрено вярвали в канибализма им - най-големият им деликатес били сърцата, а ушите режели за трофеи...
По последни данни числеността на Бригадата на гурките ще се съкрати до 2500 човека. Всичко минава в историята... Но докато има Великобритания и съществуват частите със специално предназначение, покритите със воинска слава "деца на планината" от Непал ще служат на Короната....
Сега си търся един по-нов брой на сп.Командос в който има също много добра статия за гурките.Имайте търпение да го издиря.
Comment