Всъщност наистина няма "нищо лошо", лошото идва (поне според мен), когато се използват като символи от организации, които всъщност се възхищават от немския национал-социализъм. В което няма нищо особено национално българско. Т.е., когато се омешват с всякаква друга съвсем не българска символика.
Впрочем, има и още един отрицателен случай на използването им (или поне според мен е такъв): когато се използват за да се наблегне единствено на прабългарския корен, като се отрича вяскакъв друг. Това съм го срещал в аргументацията на хора, които твърдят, че са български националисти, но на практика градят понятията "българска нация" изцяло и само върху прабългарския елемент и символика, в ущърб на всичко останало (което също съставя българската нация и народ). И се започват едни дълги тиради, които отричат всичко в средновековната българска държава след приемането на християнството и едва ли не се опитват ди изградят (то си е чиста фантазия, защото дори за реконструкция не става въпрос) един идеален образ на "истинския българин, който е прабългарин, кланящ се на Тангра, и се опитват да наложат този образ върху съвременна България.
Инак, както споменах, съм съвсем съгласен с Batko Charly, че при много от по-младите хора има съвсем очевидна криза на идентичността. Което и представляват всичките тези залитания. Лошото е, че место да задълбочават познанията си за миналото и да мислят за настоящето и бъдещето на родината си, те се увличат по национал-социализъм, по расовата теория (и по-спецално арийската расова теория) и вместо да градят, разграждат. Отричат големи части от миналото на страната си и т.н.
Към това явление е отправена критиката ми.
Лично за себе си бих добавил, че аз не изпитвам каквато и да е "криза на национална идентичност" - познавам достатъчно добре миналото на родината си и се стремя да го приемам такова, каквото вероятно е (естествено, че колкото по-далеч в миналото се движим, толкова повече неясноти и място за спекулации и въображение има). Заедно с прабългарите и техните държави (все пак това е най-далечния държавен елемент, до който можем да проследим някаква, макар и много относителна, приемственост - впрочем, можем да сторим това и по отношение на тракийската държава) и всичко останало. Хубаво е миналото да се познава, но не бива то да се абсолютизира в ущърб на настоящето. Още повече, че нашата нация се гарди именно върху общото минало и вековете съжителство. И за мен националното на първо място се крие в българския език с цялата му красота и особености, след това в културното ни наследство (и в това, което ще прибавим към него).
Впрочем, има и още един отрицателен случай на използването им (или поне според мен е такъв): когато се използват за да се наблегне единствено на прабългарския корен, като се отрича вяскакъв друг. Това съм го срещал в аргументацията на хора, които твърдят, че са български националисти, но на практика градят понятията "българска нация" изцяло и само върху прабългарския елемент и символика, в ущърб на всичко останало (което също съставя българската нация и народ). И се започват едни дълги тиради, които отричат всичко в средновековната българска държава след приемането на християнството и едва ли не се опитват ди изградят (то си е чиста фантазия, защото дори за реконструкция не става въпрос) един идеален образ на "истинския българин, който е прабългарин, кланящ се на Тангра, и се опитват да наложат този образ върху съвременна България.
Инак, както споменах, съм съвсем съгласен с Batko Charly, че при много от по-младите хора има съвсем очевидна криза на идентичността. Което и представляват всичките тези залитания. Лошото е, че место да задълбочават познанията си за миналото и да мислят за настоящето и бъдещето на родината си, те се увличат по национал-социализъм, по расовата теория (и по-спецално арийската расова теория) и вместо да градят, разграждат. Отричат големи части от миналото на страната си и т.н.
Към това явление е отправена критиката ми.
Лично за себе си бих добавил, че аз не изпитвам каквато и да е "криза на национална идентичност" - познавам достатъчно добре миналото на родината си и се стремя да го приемам такова, каквото вероятно е (естествено, че колкото по-далеч в миналото се движим, толкова повече неясноти и място за спекулации и въображение има). Заедно с прабългарите и техните държави (все пак това е най-далечния държавен елемент, до който можем да проследим някаква, макар и много относителна, приемственост - впрочем, можем да сторим това и по отношение на тракийската държава) и всичко останало. Хубаво е миналото да се познава, но не бива то да се абсолютизира в ущърб на настоящето. Още повече, че нашата нация се гарди именно върху общото минало и вековете съжителство. И за мен националното на първо място се крие в българския език с цялата му красота и особености, след това в културното ни наследство (и в това, което ще прибавим към него).
Баси откачалките фесовете и чалмите ряпа да ядат...Ония как мразят евреите и Хитлер може да им завиди 
Comment