Време разделно...

[Елемаг]

Със сигурност не е станала защото голяма част от хората са напуснали.

[TVV]

Със сигурност не е станала защото голяма част от хората са напуснали.

В никакъв случай това не е единствената причина, но ако не са напуснали, са щели да измрат от глад и те, че и други покрай тях, особено 50-те години на 19-и век, когато картофената реколта е била съсипана в няколко години поред. Ако тогава ирландците не са емигрирали масово, а са останали, с нищо е нямало да помогнат на страната си, в която е имало недостиг на храна: твърде много хора, твърде малко храна. В България има недостиг на работни места: може като цяло хората да не са толкова много, ама пак са повече от това, което икономиката ни може да поеме. Иначе нямаше да има незработица, а всички щяха да се тюхкат че не могатд а си намерят работници. При положение че има безработица, т.е. всички работни места са заети, дали ще седи някой в България и няма да работи, а ще тежи на останалите, които работят, или ще работи навън и ще праща пари обратно, мисля че второто от чисто икономическа гледна точка е за предпочитане. Вероятно така наистина населението ни първоначално ще намалее, ама ако не си оправим икономиката, само да правим хора като в някоя бедна африканска държава, които после да правят още хора и да задълбочават икономическите проблеми не виждам смисъл. Голямо, бедно и нещастно население с нищо не помага на една държава, само й пречи.

[Sir Gray]

И щом се самоиздържате къде точно губи, примерно, САЩ?

Да, това и аз не го разбрах Нали идеята беше, че уж България губи пари, щото ги пращали в чужбина за издръжка?!

[gollum]

Е, хайде, мислех, че се изразявам ясно

И щом се самоиздържате къде точно губи, примерно, САЩ?

Е, хайде сега, мисля че бях достатъчно ясен в предното си обяснение, че да се налага да се пояснявам пак. Тук въобще не стававъпрос само за такстата или издръжката на студента - това е сравнително малка част от общия разход за обучение. А той включва: обучението и издръжката на преподавателите, които го обучават (съответната пропорционална част), което на свой ред включва цялата инфраструктура, включително и духовна, която е необходима за да бъдат подготвени тези преподаватели; матералната инфраструктура под формата на сгради, лаборатории, библиотеки и т.н.; учебни материали от всякакъв род, които трябва да бъдат създадени и написани, отпечатани и обяснени. Всичко това представлява огромен разход, поставен до когото разходът по издръжката или таксите плащани от отделния студент са нищожни. Това много ясно може да се види при държава, която е принудена да създава от нулата подобни институции.
Съответно, ако дадената държава хвърля всичките тези разходи за създаването на цялата тази институция за обучение, а голяма част от продукцията й излиза навън и се реализира в друга държава, къде и от какво идва загубата мисля е очевидно. В подобно положение беше и все още е СССР/Русия, както и не малко от останалите бивши соцстрани. САЩ в продължение на много дълго време са се ползвали от подобна система за събиране на хора, чиито разходи за обучение са плащани от други държави - събиране на "мозъци".
Та в таявръзка мисля, че е очевидно къде е ползата от това част от гражданите ти да си изучават в чужбина, стига да се връщат след това да се реализират в родината си.
Разбира се, в тези неща също трябва баланс - защото ако си изхарчил огромно количество средства за да създадеш съответната институция, тя трябва да се захранва и поддържа и въобще - да се използва. Инак направеният разход е малко безсмислен от гледна точка на държавата.
Като тук има и множество допълнителни фактори, част от които действат у нас - например, създадени са огромни "поризводствени мощонсти" за създаване на "мозъци", които работят на пълна пара. Но проблемът е, че поризвеждат специалисти, които в повечето случаи нямат реализация в родината си - просто няма търсене за тях. Тази несъобразност между производство и потребление е най-малкото глупава.

[lzl]

Опа, какво си мислех, какво съм написал.
Та, така погледнато (човек отива, учи и се връща) може и да губят (въпреки че таксите са точно за покриване на разходи , а частните университети са на самоиздръжка, или не?), но очевидно другите фактори са доста важни. Процентът на останалите хора да работят в държавата явно компенсира останалото.
Между другото, Голъм, в предната тема не твърдеше ли, че държавата, която обучава човек не губи, когато той я напусне, защото парите за обучението му са ги изработили неговите родители(става дума когато родителите и човека живеят в една страна)?

[gollum]

Единствено в отделни частни учебни заведения може таксата да покрива съответната цена - в университетите не е така (вече обясних защо). Тук става въпрос за мащаби.
Инак естествено, че ако хората остават да работят в съответната държава, това покрива нещата, но ако не остават, а се връщат, съответната държава, в която се връщат е на печалба .

Между другото, Голъм, в предната тема не твърдеше ли, че държавата, която обучава човек не губи, когато той я напусне, защото парите за обучението му са ги изработили неговите родители(става дума когато родителите и човека живеят в една страна)?

Не, твърдях нещо малко по-различно - че човек, който напуска държавата си не й дължи нищо (най-много да дължи нещо на семейството си). Държавата естествено губи, особено ако е социална (т.е., по-голяма част от бюджета отива за подпомагане на семействата в отглеждане на потомството им, както и въобще за обучение и подготовка на същото това потомство), но въпросът е, че за това не е отговорен съответният индивид, а държавната политика. А разходите са вече платени от миналите бюджети, т.е., от работата и данъците на родителите.
За това ставаше въпрос.

[lzl]

Imperial може да ни просветели дали частните университети в САЩ се издържат от такси или има и значителни субсидии.

[Imperial]

Различно е. Моят колеж струва ми се получава ок. 30-40% субсидия от щата, останалото е частно финансиране и разбира се парите от таксите, приблизително $16,000 на човек на пълна учебна година (два семестъра). Това включва учение и престой. Ок. 2500 студента живеят в колежа, другите наоколо и си идват с коли. Значи 2500 плащат пълната такса и още ок. 2500 плащат примерно наполовина.

Мисля, че общия бюджет на колежа беше над $50 милиона на година.

За щатската субсидия не знам точно как се оправят. Има съществена разлика между щатска и федерална помощ (федералната е държавна, няма такава за самия колеж, но някои студенти в трудно финансово състояние могат да кандидатстват за държавна издръжка. Не и международните разбира се).

Аз лично, както и повечето международни студенти (почти всички доколкото знам) сме на стипендии, които покриват престоя и учението, но не и храната (само в наистина скъпите университети стипендията ти покрива абсолютно всичко, вкл. собствен компютър ти дават). Тези стипендии не са щатски, а са от частен фонд на някой си милионер и идея си нямам откъде идват.

[TVV]

Моят колеж също беше частен и таксите за обучение покриваха само половината от разходите, другото го покриваха дарения от кого ли не. Любопитен факт е че общите дарения на Станфорд на година са приблизително $ 1 милиард и не си измислям, като тази сума съответно нараства всяка година.

[ISTORIK]

Парите на емигрантите са стимул за икономическия растеж.

Трансферите към роднините им формират не само значими по обем, но и устойчиво нарастващи финансови потоци, съпоставими с обема на чуждестранните инвестиции

Даниела БОБЕВА*

в-к Капитал

Глобализацията на икономиката и либерализирането на финансовите пазари се съпровожда с интензифициране на финансовите презгранични потоци. Обемът и интензитетът на трансферите на пари на мигрантите от развитите към развиващите се страни изпреварват и най-оптимистичните прогнози. В края на 2002 г. по оценка на Световната банка мигрантските трансфери, които преминават през официални канали, достигат 88 млрд. долара. Ако се вземат предвид и неофициалните мрежи, сумата би била най-малко двойна. Този впечатляващ финансов ресурс изостря апетита на финансовите институции, международните организации и правителствата да извлекат максимални ползи от него.
Икономическият смисъл на мигрантските трансфери надхвърля далеч разбирането за парични преводи. Те имат не само финансови измерения - оказвайки влияние върху финансовата и банковата система, не само икономическо значение - върху развитието на предприемачеството, потреблението и вноса, но и социални последици, явявайки се важен фактор за намаляване на бедността, за засилване на социалните и семейните връзки в обществото, дори и за укрепване на моралните ценности. Според изследване на Световната банка

Две трети от мигрантите изпращат пари

на близките си в страните, от които са емигрирали. Средно трансферите се изпращат най-малко седем пъти в годината. По най-общи оценки в света средният доход на мигрант за година е около 30 хил. долара (65% от мигрантите имат такъв доход), а средният годишен трансфер е около 3000 долара. Според изследване на Уайз и Рамирес от 2001 г. средният месечен размер на трансферите е около 200 долара, въпреки че се движат в порядъка между 100 долара и 1000 долара.
Мигрантите изпращат на семействата си средно около 10% от дохода си. Статистиката показва, че те го правят средно 5 години, като тази продължителност зависи най-вече от продължителността на престоя в приемащата държава.
Естествено е, че страните, в които има най-много мигранти, са и най-значителните източници на мигрантски преводи: САЩ - 28.4 млрд. долара, Саудитска Арабия - 15.1 млрд. долара, и Германия - 8.2 млрд. долара. В тези държави се води активна дискусия как да се ограничи това изтичане на брутен вътрешен продукт. Затова политиката за интеграция на мигрантите, включително и за натурализиране, за регуларизация (узаконяване на незаконно пребиваващите чужденци) е част от усилията за задържане на този огромен финансов поток. В някои страни се разработват и политики, целящи въвеждането на допълнителни данъци и социални плащания от мигрантите, за да се компенсира социалната система заради разходите, които се правят за мигрантите.
Най-големите получатели на мигрантски преводи са и най-големите емигрантски страни. Към Индия годишно се превеждат 10 млрд. долара от индийците в чужбина, към Мексико - 9.9 млрд. долара, и към Филипините - 6.4 млрд. долара. За много страни в света тези преводи имат изключително важно значение за икономиката. В Лесото делът на мигрантските преводи спрямо брутния вътрешен продукт (БВП) е 29%, в Йордания - 23%, в Молдова - 17%, в Албания - 16%. За България този дял е над 4% през последните три години.

Преводите към България

В българската статистика на платежния баланс мигрантските преводи се отчитат в групата „текущи трансфери“. През периода януари - септември
2004 г. паричните преводи, които се считат основно за мигрантски преводи, са 592.3 млн. евро, което е със 153.6 млн. евро повече в сравнение със същия период на 2003 г. (когато са били 438.7 млн. евро). Тоест парите, които нашите мигранти изпращат в страната, надминават значително постъпленията от предприсъединителните фондове на ЕС за същия период на годината (155.9 млн. евро).
Реалният размер на мигрантските трансфери е значително по-голям - вероятно с около 40% над данните от статистиката на платежния баланс. Счита се, че не по-малко от 30% от преводите се извършват извън официалните канали, а в държави, които са в непосредствена близост до страната, в която работят мигрантите, този дял може да надхвърля 50%. Основна дестинация на трудовата емиграция от България са Гърция и някои от южноевропейските страни и може да се очаква, че мигрантите предпочитат да пренасят значителна част от спестяванията си сами.
Световната практика показва, че мигрантите, пребиваващи за по-кратък период, трансферират по-често и по-големи суми, отколкото изселниците и тези с дългосрочен престой, тоест интензитетът на паричните преводи е свързан не толкова и само с подпомагането на близките, колкото с плановете за връщане на мигрантите в собствената страна. Това прави мигрантските спестявания и потенциален ресурс за стимулиране на развититието на страните със значителна емиграция. Случаят с българските емигрантски вълни е красноречиво доказателство за тази теза. Най-голямата емигрантска вълна от края на 80-те, която имаше изселнически характер, не доведе до съществено увеличение на трансферите, докато сегашната краткосрочна трудова миграция, която е значително по-малка, изненадва с огромните размери на паричните преводи.
Значимостта на мигрантските пари за националните икономики може да се оцени и на основата на данните за трансферите на човек от населението. В Панама годишно мигрантите трансферират по 3279 долара на човек от населението, в Мексико - 3024 долара, Коста Рика - 2800 долара. В България този размер е значително по-нисък - около 177 лева годишно. Износът на работна сила носи на страната доход, който е около 12% от дохода, реализиран от износа на стоки и услуги.

Компаниите за парични преводи

Лидери в конкуренцията за мигрантските трансфери са компаниите за парични преводи, които реализират огромни приходи от таксите на трансферите при практически никакъв риск за операциите. По данни на международната пощенска асоциация 78% от паричните преводи на мигрантите се извършват чрез тях.
„Мъни грам“ (MoneyGram) и „Уестърн юнион“ (Western Union) доминират на пазара, предлагайки сходни условия на своята услуга. Тарифите за преводите на тези две големи компании са също доста унифицирани. При „Мъни грам“ до 100 евро трансфер се заплащат 12 евро, а над 7500 евро - 300 евро. Таксата варира от 3% до 12% в зависимост от размера на сумата.
Определянето на такса като абсолютна сума, а не процент, определено ощетява най-дребните трансфери, а те са най-масовите. Най-голямата печалба от мигрантските трансфери остава в компаниите за парични преводи.

Пощите на пазара на мигрантските трансфери

Съществуващата комуникационна инфраструктура на пощите ги прави естествен конкурент на пазара на мигрантските трансфери. Световната пощенска мрежа на Универсалния пощенски съюз осъществява трансфери чрез 650 000 клона. Пощите имат дългогодишен опит в паричните трансфери, прозрачно ценообразуване и сравнително ниски цени, достигат до най-неразвитите райони на страните и затова са предпочитан посредник в трансферите, особено в селските и граничните региони. Основното предизвикателство пред пощите обаче са ниската технологична база и необходимостта от значителни инвестиции, което да даде необходимата бързина на преводите. Пощите не предлагат и гъвкави безналични форми на плащания. Премахването на монопола върху пощенските услуги и лицензирането на нови пощенски оператори ще доведе до разширяване на конкуренцията в сферата на паричните преводи, в това число и презграничните трансфери на мигрантите.

Предизвикателствата за банките

Основното предимство на компаниите за парични преводи пред банките по отношение на мигрантските трансфери е, че не е необходимо наличието на банкова сметка за осъществяването им. Освен това за малките трансфери не се изисква документ за самоличност. Но най-същественото предимство е скоростта на превода. Банките активно участват в процеса най-често като агенти на компаниите за парични преводи, но те могат да играят важна роля при предлагането на допълнителни финансови услуги на мигрантите. В този смисъл спестяванията на мигрантите съдържат огромен потенциал за банките - на тях трябва да се гледа не само като на паричен превод, но като на финансов ресурс и финансова услуга, с която може да се разширят продуктовата структура и клиентската база.
Това е шанс да се добави към традиционната клиентска база значителна част от населението с по-ниски доходи, които не са обхванати от банковата система, освен това да се разшири банковото посредничество към неурбанизираните райони, в които достъпът до банкови услуги е по-ограничен. Тези пазарни възможности могат да се използват толкова повече, колкото по-специализирани продукти се предлагат за този клиентски кръг.
Конкуренцията за привличане на мигрантските спестявания накара много банки и в държавите, където работят мигрантите, да предлагат все по-богата палитра от услуги, специално разработени за този вид клиенти. Например английската „Лойдс ТСБ“ е разработила пилотна схема за нерезиденти, живеещи във Великобритания, което им позволява да изпращат безплатно или при много ниски такси пари в родните страни (засега този продукт се прилага само за Индия). Интересна е и инициативата на втората най-голяма банка в Индия - „ИСИСИ банк“, която позволява на тези, които имат сметки в страната и в Англия, да прехвърлят безплатно пари по сметките си, ако поддържат един значителен минимум по тези сметки. По този начин банката разширява клиентската си и депозитната си база. За целта се създават и клонове в страните, където има най-много мигранти.

За и против активната държавна политика

Най-често мигрантските трансфери се оценяват от гледна точка на ефекта върху платежния баланс, тъй като те са растящ източник за покриване на дефицита по текущата сметка. Като се вземе предвид обаче, че значителната част от тези трансфери се използват за закупуване на стоки, включително вносни, и по този начин се насърчава вносът, в известна степен се намалява положителният ефект върху текущата сметка.
Трансферите имат потенциал да намалят бедността, като добавят доход към нискодоходните групи население. Но те имат и негативни ефакти. Един от тях е нарастването на зависимостта на домакинствата реципиенти. В страните, в които имат значителен дял, те дори могат да породят известна зависимост на държавата от тези трансфери. Другият негативен ефект е, че паричните трансфери насърчават миграцията на нови и нови групи население. По този начин, въпреки че в краткосрочен аспект биха намалили безработицата, свръхмиграцията и изтичането на мозъци ограничават потенциала за икономическо развитие. Освен това големите трансфери в една малка икономика оказват въздействие върху валутните курсове и политика.
Мигрантските преводи имат потенциал да се превърнат във важен източник на развитието главно чрез развитието на потенциала им за инвестиции в малките и микропредприятията или друг семеен и местен бизнес.
Нарастването на трудовата емиграция и в бъдеще ще усилва потока на мигрантските трансфери към България. Това е предизвикателство за бизнеса, банките, финансовите институции, държавата, но най-вече за самите мигранти и техните семейства. Съществуващите политики най-вече се съсредоточават върху парите на мигрантите, а не към реинтегрирането на самите емигранти, към използването на техния опит и знания, натрупани в по-развитите страни, в които те са работили. Емигрантите са една от най-динамичните и креативни компоненти на работната сила, което ги прави безценен ресурс за нуждаещата се от висок икономически растеж и гъвкавост икономика.

* Даниела Бобева е икономист. Била е председател на Агенцията за чуждестранни инвестиции, министър в служебния кабинет на Стефан Софиянски и вицепрезидент на Черноморската банка за търговия и развитие. Сега е директор на „Международни отношения и европейска интеграция“ в БНБ