Формирането на новата турска културна идентичност е сложен и вътрешно противоречив процес. Неговите идейни извори следва да се търсят в схващанията на турските интелектуалци от средата на XIX век, на писателите-"танзиматци" и Новите Османи, а по-късно и на младотурците, т. е. в големите идейни и политически движения в Османската империя в разглеждания период.
Утвърждаването на националното, вкл. и в сферата на турската култура, предполага и един своеобразен отказ от имперското съзнание и манталитет. Една съвсем нелека задача за турския интелектуален и управленски елит, който трудно и емоционално преживява разпадането на Османска Турция. Съхраняването на империята е сред водещите идеи и мотиви на младата турска интелигенция в края на ХIХ и началото на ХХ век и това се проявява в разпространяването в интелектуалните среди на такива "транснационални" идеологии, като османизма, ислямизма, пантюркизма. Те се изживяват трудно и за да еволюират в или да бъдат изместени от една национална идеология, се оказва необходимо да бъде извършена революция. Такава е кемалистката, която поставя край на "дългото сбогуване" с османското начало в държавността, културата, манталитета.
Започнали в епохата на Танзимата, сериозните обществени промени, свързани с процесите на "европеизация", продължават през първите десетилетия от основаването на турската република. Това е периодът на формиране на новата културна идентичност на съвременна Турция, израсла от руините на империята. Тази идентичност се изгражда чрез стремежа да се преодолее разделението на "ориенталско" и "европейско"; турската култура търси новият си облик чрез синтеза между двете начала, чрез възможно най-пълното "амалгамиране" между тези две толкова различни цивилизации, преживели и сблъсък помежду си, но и непрестанното приближаване една към друга. Модерността сякаш "снема" съществувалото вековно противопоставяне чрез едно ново взаимно привличане.
Утвърждаването на националното, вкл. и в сферата на турската култура, предполага и един своеобразен отказ от имперското съзнание и манталитет. Една съвсем нелека задача за турския интелектуален и управленски елит, който трудно и емоционално преживява разпадането на Османска Турция. Съхраняването на империята е сред водещите идеи и мотиви на младата турска интелигенция в края на ХIХ и началото на ХХ век и това се проявява в разпространяването в интелектуалните среди на такива "транснационални" идеологии, като османизма, ислямизма, пантюркизма. Те се изживяват трудно и за да еволюират в или да бъдат изместени от една национална идеология, се оказва необходимо да бъде извършена революция. Такава е кемалистката, която поставя край на "дългото сбогуване" с османското начало в държавността, културата, манталитета.
Започнали в епохата на Танзимата, сериозните обществени промени, свързани с процесите на "европеизация", продължават през първите десетилетия от основаването на турската република. Това е периодът на формиране на новата културна идентичност на съвременна Турция, израсла от руините на империята. Тази идентичност се изгражда чрез стремежа да се преодолее разделението на "ориенталско" и "европейско"; турската култура търси новият си облик чрез синтеза между двете начала, чрез възможно най-пълното "амалгамиране" между тези две толкова различни цивилизации, преживели и сблъсък помежду си, но и непрестанното приближаване една към друга. Модерността сякаш "снема" съществувалото вековно противопоставяне чрез едно ново взаимно привличане.
Comment