Съобщение

**Гост** · 27-07-2004, 16:55

1939
БЪЛГАРИЯ Е СЪРЦЕТО НА БАЛКАНИТЕ * БЪЛГАРИТЕ ВЯРВАТ В РАВЕНСТВОТО НА ВСИЧКИ ХОРА * ТЕРИТОРИАЛНИТЕ ИСКАНИЯ НА БЪЛГАРИЯ * БЪЛГАРИЯ ОСТАВА ИЗВЪН БАЛКАНСКОТО СПОРАЗУМЕНИЕ * СЕГАШНИТЕ ГРАНИЦИ ПРОТИВОРЕЧЯТ НА НАРОДНОСТНИТЕ ПРИНЦИПИ * БЪЛГАРИЯ НАПРЕДВА ПОСТОЯННО * В БЪЛГАРИЯ СЕ РАЖДА НОВ ДУХ * БЪЛГАРСКИТЕ ПРЕТЕНЦИИ СА ЧАСТ ОТ НАЦИОНАЛНОТО СЪЗНАНИЕ * БЪЛГАРИЯ С ОГРОМНА ОТБРАНИТЕЛНА МОЩ * ДОБРУДЖАНСКИЯТ ВЪПРОС * ВЪНШНАТА ПОЛИТИКА - ПОДЧИНЕНА НА БЪЛГАРСКИТЕ НАЦИОНАЛНИ ИНТЕРЕСИ * БЪЛГАРИТЕ СА ЖИЗНЕНА НАЦИЯ ОТ МЛАДИ ХОРА * БЪЛГАРИЯ ЩЕ СЛЕДВА СВОЯ НЕУТРАЛИТЕТ
И този път по традиция официалното посрещане на Новата година става във Воеттия клуб в присъствието на всички министри, дипломатическото тяло, генералитета, бивши министри и гости, поканени от началника на гарнизона. Точно в 12 часа светлините угасват и пристигналият десетина минути преди това български цар Борис ²²² произнася кратко приветствено слово с пожелание за щастие, благополучие и единение на българския народ. След неговото слово навън проехтяват 21 топовни салюта, дадени от една батарея, изнесена за случая на площад "Александър Невски". Дипломатите се оттеглят в "Юнион клуб", където между наздравиците всеки ще се опита да извлече максимално впечатления и информация за процесите, които назряват в България и на Балканите. Останалите външно са безгрижни, тревогата за бъдещето на Европа е тякак далечна и е помрачава с нищо тържеството. Юристите посрещат Новата година в Дома на правника, журналистите - в Дома на изкуствата и печата, железничарите - в салоните на хотел "България", туристите - по хижите, а дружеството "Славянска беседа" организира особена вечеринка. Новогодишните вечеринки по браншове, по съсловия и други признаци, тази вечер обединяват и веселят българите из цялата страна. На 1-ви януари сутринта благодарствен молебен в храм-паметника "Александър Невски" събира отново официалните лица и дипломатите, а следобеда е предвидена нова тръпка за надежди на народа. В Кооперативния театър се тегли държавната лотария. Наистина, най-голямата печалба от един милион лева е само една, но за по-малко късметлии има и утешителни печалби. Истинските надежди на българите си остават в очакванията им за бюджета и за стабилност на страната. И още на 3-ти януари Народното събрание гласува държавния бюджет на първо четене. При дебатите се чуват гласове, че той не е добър от социална гледна точка. Вносителите му изтъкват, напротив, някои негови подчертано социални елементи: увеличения брой просветни служители, акушерки, свещеници, санитари и служители на министерството на земеделието, на министерството на войната и др. Броят на държавните чиновници достига 87 000, а заедно с общинските - 140 000. Слабо са завишени заплатите на учителите, а министърът на финансите Добри Божилов обещава, че ако през годината се реализират икономии, първата му грижа ще бъде, да се увеличи субсидията за народното здраве. Приоритетна задача на този важен законопрокт е да се запазят жизнените сили на народа и да се осигурят условия за тяхното развитие. Настоява се за мерки за увеличаване на ражданията в България и за държавна намеса в производството и разпространяването на лекарствата. В Министерския съвет и в Народното събрание в началото на януари се обсъждат законодателни и нормативни промени, които трябва да доведат до усъвършенстване дейността на местната власт и до известна децентрализация в държавната администрация. Министърът на вътрешните работи Недев настоява да се подобри работата на селските общини, които са в основата на българската държава и настоява за кметовете да се изисква стаж и квалификация и успешно завършване на предварителни курсове. Предлага се в провинцията да се създадат функции на държавните органи. Народни представители изтъкват, че големите бюрократи на централните ведомства в София са узурпирали всички права на провинциалните органи, включително и правото да назначават и последния разсилен.
Във външната политика правителството има по-амбициозни задачи, освен тези, за мястото на България в прегрупирането на силите в Европа. При срещата си в Рим на 26 януари с италианския министър на външните работи Чано, цар Борис ²²² повдига и въпроса за връщането на Южна Добруджа към България. Българското правителство, без още да поставя официално този впрос, сондира предварително мнението по него на отделните велики сили и на някои от съседите, като се старае да спечели тяхната подкрепа. Такива сондажи то осъществява постепенно с правителствата на Германия, Англия, СССР, САЩ, Франция, Турция и Югославия, резултатите от които са окуражителни за българите. През януари България отново прави усилия да разреши един друг въпрос, за който тя настоява повече от две десетилетия - построяването на мост на Дунав. През януари в румънската столица се провежда конкуренция по съобщенията, на която присъстват представители на България, Полша, Румъния, Югославия и делегати от Турция и Гърция. Главната тема на конференцията е построяването на мост между България и Румъния на мястото на ферибота между Русе и Гюргево. В тези разговори най-силна подкрепа на усилията за построяването на моста България получава от Полша, която изтъква и неговите големи предимства за улесняването и скъсяването на пътя от Средна Европа към Егейско и Средиземно море. Проявяват се и признаци за съживяване на връзките със Съветския съюз, дипломатическите отношения с който са възстановени само преди няколко години. На 18 февруари в Бургас пристига първият, посетил след световната война България, съветски параход. Както отбелязва тогавашната преса, цели 25 години в българско пристанище не би акустирал нито един съветски търговски кораб, както и български - в руско пристанище. Съветският кораб "Фридрих Енгелс" донася 900 тона стъкла, предназначени за парници и оранжерии в модерното българско градинарство. Властите разрешават на екипажа да слезе на брега. Няколко дни по-късно в България пристига помощник-комисарят на външните работи на СССР Потемкин, който идвайки от Букурещ през Русе, на 26 февруари по обед е приет от министър-председателя Кьосеиванов, с когото той се познава от Женева. След приема съветският дипломат се среща с представители на печата, на които не казва нищо за мисията си в Анкара, а само споделя задоволството си от софийската визита: "От приема в София разбрах, че се намирам в братска страна. Разговорите ми с г-н Кьосеиванов бяха приятелски... След като привърша мисията си в Анкара, отново ще посетя София, където ще остана два дни." Към Турция по това време проявява подчертан интерес не само съветската дипломация, но и останалите сили в Европа, особено Англия, която полага усилия за изграждане на един черноморски пакт. В този смисъл Уинстън Чърчил призовава Румъния да се присъедини към усилията на Турция, за да бъде привлечена и България - "нещастното дете на балканското семейство", която още стои настрана от всички: и от въоръжения Изток, и от западните демокрации, и от Съветския съюз. Обединението между България и нейните съседи, според него, би изиграло решаваща роля в опазването на Балканите от всякакви опасности и войни. Чърчил очаква, че Румъния, която е спечелила толкова много територии, ще направи жест в името на общия мир и ще върне на България несправедливо отнетата й Добруджа. Чърчил знае, че исканията на България, за които тя прави вече дипломатически сондажи на много места, са не само за Южна Добруджа, но и за обещания й още с Ньойския договор излаз на Бяло море, което засяга Гърция. Той премълчава последното, за да не помрачи традиционното приятелство с тази страна, но английският печат в мнозинството си не скрива, че за българския неутралитет и за привличането на България към Балканския съюз, чрез което би се създал така желания здрав фронт в Югоизточна Европа, е необходимо да се направят някои териториални отстъпки, както от румънска, така и от Гръцка страна. "Таймс" дори припомня, че българите са били приятели на Англия. Подобни тенденции, вероятно предизвиква и съобщението от края на април, че гръцкият крал много скоро ще посети Лондон.
България обявява, че ще се придържа към мира и същевременно се подготвя за всякакви изненади. На 22 май в София се учрудява Съюз за противовъздушна и противохимическа защита с председател Мл.Филипов. Задачата на този съюз, който има структури в цялата страна, е да подготви населението за противовъздушна и противохимическа защита и за мерките, които то трябва бързо да вземе при въздушно нападение.
В Лондон не са доволни, че България продължава да бъде единствена пречка за постигане на балканското обединение. Българският министър-председател Кьосеиванов заминава за Берлин, където води разговори с германския министър на външните работи Рибентроп, на които се обсъждат отношенията между двете страни. На тези разговори Кьосеиванов си изяснява и германската позиция по българските претенции за териториално разширение. Гермонският външен министър дава на 6 юли в берлинския хотел "Еспланда" официална вечеря в чест на българския министър-председател. В словото си Рибентроп казва: "Със спомена за славното братство по оръжие в световната война немският народ се чувства свързан с истинско приятелство с храбрия български народ." В отговора си Кьосеиванов също припомня другарството по оръжие и героичните подвизи от предната война, но споменава и разочарованията и тежките изпитания, които съдбата донася след това и на двата народа. Той споделя радостта си най-вече от това, че усилията на родината му за стопанско превъзмогване винаги намират приятелски отзвук в Германия. В официалното комюнике от 7 юли се заявява, че България и Германия ще продължават да засилват връзките си в политическата, стопанската и културната области. Всред официалните германски среди вече се говори, че България е призвана да играе важна роля в стабилното разрешаване на балканските проблеми. А над Балканите облаците се сгъстяват. Очите на дипломатите сега - както се изразява лондонският "Стар" - са обърнати към българите. Председателят на Турската република Исмет Иньоню в специално интервю намира за успокоително това, че Кьосеиванов не е поел в Берлин задължението България да влезе в орбитата на Оста. Едностранните гаранции, които Англия и Франция дават на Гърция и Румъния, правят тези държави неотстъпчиви към всякакви съвети за териториални компромиси от тяхна страна. Българското правителство засилва контактите си с Югославия. Провеждащият се в средата на юли в София девети Юнашки събор дава възможност на България да направи демонстрация и на славянската солидарност. На площад "Александър Невски" са строени всички юнаци. Пристигат и соколите от Югославия. На българското "Ура" те отвръщат с "Живио". По същия начин сърдечно биват посрещнати полските и руските соколи. Соколите - гости от славянските страни наброяват няколко хиляди души. Всички прояви и шествия започват с изпълнение на химните на славянските народи: български, югославски, полски и всеславянския химн "Хей словени".
Повечето от центланите български вестници на 23 август поместват на първите си страници портретите на Хитлер и на Сталин един до друг, първият вдигнал високомерно за поздрам ръка, вторият - размахващ назидателно пръст. Те уведомяват за "най-голямото събитие в Европа" - подписването на германо-съветски пакт за ненападение и то по време, когато в Москва се намират делегации на Англия и Франция, които от дълго време водят преговори със Съветкия съюз за сключване на пакт за взаимна помощ с цел да бъде спряно германското разширяване. При пристигането на германския външен министър фон Рибентроп в Москва, естествено се поставя въпросът, ще продължат ли в такъв случай преговорите със заседаващите там военни делегации на Англия и Франция. Отговорът е, че военните преговори между трите държави (СССР, Англия и Франция) ще продължат независимо от присъствието в руската столица на германския министър на външните работи. В Лондон и Париж обаче са скептици. В Берлин и в Москва дават да се разбере, че пактът ще бъде само началото на по-широк и близък контакт. Хитлер не се притеснява от посланието на британския премиер Чембърлейн, в което се заявява, че Аглия ще изпълни дадените на Полша гаранции и след подписването на Германо-съветския пакт. Междувременно Ворошилов бе заявил на военните мисии на Великобритания и на Франция на преговорите в Москва, които прекъсват заседанията в резултат на "възникнали разногласия", че Съветският съюз може да окаже помощ на Англия и Франция, само ако съветските войски минат през полска територия, тъй като няма обща граница с тях.
Германо-съветският договор влиза в сила на 30 август. Немските радиостанции през половин час прекъсват редовните си програми, за да предадат официално съобщение, с което оповестяват сключеното споразумение. В това съобщение те уведомяват германските си слушатели, че Италия много преди Германия е уредила добрите си отношения със Съветския съюз. Още в 1924 г. италианското правителство сключва търговски договор със Съветска Русия, в в 1933 г. - и пакт за приятелство, ненападение и неуталитет. Германо-съветският пакт, след който веднага избухва пожарът на Втората световна война с нападението над Полша, съдържа само няколко члена, но дава достатъчно гаранции за едно трайно военно сътрудничество между Германия и Съветския съюз. Той е сключен за срок от десет години и има клауза, че ако до една година от изтичането му не бъде нарушен, той продължава автоматически за още пет години. Германия и СССР се задължават да не воюват помежду си. Ако едната страна бъде нападната, другата не трябва под никаква форма да подкрепя противника й. Двете правителства следва да бъдат в постоянен съвещателен досег и да се осведомяват по въпроси, отнасящи се до общите им интереси. Общи интереси Германия и СССР по това време имат, както е известно не само в Полша, Балтийските страни и Скандинавския полуостров, но и в Югоизточна Европа, Балканите и България. Сключеният между Хитлер и Сталин пакт хвърля в смут балканските държави, които вече са ориентирали своята политика към западните демокрации. Гърция определя този пакт като вреден за Балканското споразумение, а Турция се въздържа от всякакви коментари. Русофилите и комунистите в България омекотяват критиките си към германофилската политика на Царя и на правителството. Тодор Павлов нарича пакта между Хитлер и Сталин "истински инструмент на мира, от такъв мащаб, какъвто не се е срещал досега в целокупната история на европейските и на всички останали народи". В политическите кръгове вече се говори и за възможността да се създаде един мощен германо-съветско-итало-японски блок. Българското правителство се чувства вътрешно по-уверено. Опозицията от ляво е притъпена, критични гласове се чуват само от към англофилски среди, но по отношение на стратегията във външната политика, за поправяне несправедливостите от предишната война с мирни средства, то има и тяхната поддръжка.
На 1 септември германските войски нахлуват в Полша през западната й граница, а на 17 септември същото прави откъм изток и Червената армия. Между тези две дати, с които се поставя началото на Втората световна война, на 15 септември България обявява неутралитет, като оповестява, че ще следва курс на миролюбива политика и че за всички спорни въпроси ще търси решение само с мирни средства. Три дни по-късно, на 18 септември, когато Полша е сломена и разделена, правителството на Германия и правителството на СССР оповестяват обща декларация, подписана от фон Рибентроп, Сталин и Молотов за сключен договор: "Правителствата на Райха и на СССР чрез подписания днес договор, като уреждат границите на двете държави, вследствие разпадането на Полската държава и, създавайки по този начин сигурна основа за продължителен мир в Източна Европа, единодушно изказват своето гледище, че е в интерес на всички народи да приключат положението на война, което съществува между Германия от една страна, и Англия и Франция от друга. Двете правителства ще направят общи усилия, да се постигне тази цел колкото е възможно по-скоро."
Войната е още далеч от България, но нейният отзвук е много осезателен, първи симптоми на който са започналите веднага промени в правителството. В късния следобед на 23 октомври Цар Борис ²²² приема министър-председателя Кьосеиванов и го натоварва да състави ново правителство. Същата вечер Кьосеиванов се явява при Царя с готова листа за кабинет. Към полунощ той напуска двореца и съобщава, че Борис ²²² е одобрил представения му състав за нов кабинет: Г.Кьосеиванов - министър-председател и министър на външните работи; ген.Н.Недев - министър на вътрешните работи; П.Габровски - министър на железниците; Васил Митков - министър на правосъдието; д-р Славчо Загоров - министър на търговията; Добри Божилов - министър на финансите; инж. Димитър Василев - министър на благоустройството; ген. Т.Даскалов - министър на войната; Иван Багрянов - министър на земеделието и проф. Богдан Филов - министър на просветата. В новия кабинет само четири от министрите са нови и само един от тях (Иван Багрянов) е народен представител. Малко след полунощ Министерският съвет се събира на първото си заседание и изработва правителствена декларация, в която се заявява, че новото правителство ще продължи политиката на мир и неутралитет и се изброяват редица мероприятия за подобряване положението на народа. В декларацията се казва още, че изключителните времена и обстоятелства налагат да се провери волята на народа, заради което правителството е помолило съобразно чл.136 от Конституцията Царят да разтури ХХ²V ОНС и да насрочи нови парламентарни избори. На следващия ден цар Борис ²²² приема от Кьосеиванов решението на МС и подписва указите за разпускане на действащото Народно събрание и за насрочване на избори за ХХV ОНС. Съгласно издадения указ изборите трябва да се проведат по следния график: на 24 декември 1939 г. в Шуменска област; на 14 януари 1940 г. - Бургаска и Плевенска области; на 21 януари - във Врачанска и Пловдивска области; на 23 януари - в Софийска и Старозагорска области. Законодателните избори ще се проведат по съществуващата наредба-закон. Съгласно нея действащите министри не могат да се кандидатерат за народни представители. Лицата, чиито кандидатури са били отхвърлени на последните избори съгласно наредбата-закон за разтуряне на партийно-политическите организации, не могат да бъдат кандидати и при тези избори. Предизборни събрания могат да се свикват само от утвърдените кандидати при спазване на закона за държавната полиция.
Календарната година завършва със стартирането на изборите за ново Народно събрание.

Париж, 2 януари
"РЕПЮБЛИК":
Германското проникване на юг. Само Англия може да противодейства успешно в настоящия момент на вмешателството на Райха по Дунав и на Балканите. В Югославия, България и Румъния тя идва днес на второ място между купувачите след Гермония. В България преди една година тя заемаше едва десето място...

Женева, 4 януари
"ДЕР БУНД":
Укрепналото положение в България. В края на миналата година се навършиха три години откак г-н Кьосеиванов застана начело на управлението в България. Посещението на почти всички европейски столици му даде възможност да се запознае с различните политически движения и идеи в чужбина и да оползотвори своите познания за благото на страната си. Безпределна е, също така, заслугата на българския министър-председател за сключването през 1937 г. на Договор за вечно приятелство с Югославия и на Солунската спогодба със страните от Балканското споразумение. В продължение на тези три години Кьосеиванов се отдаде на прокарването на големи реформи в различните клонове на управлението. Целокупният български народ му е благодарен за принесените заслуги.

Букурещ, 4 януари
"нЯМУЛ РОМЪНЕСК": Нашите съседи (по повод новогодишната реч на Кьосеиванов).
Солунската спогодба повдигна доверието към България за миролюбивата й политика и желанието й за разбирателство и сътрудничество със съседните държави.

Париж, 6 ян,ари
"ТАН":
Българо-френските стопански отношения. Българската камара утвърди в последните дни на декември подписаната в София стопанска спогодба между Франция и България. Не трябва да се преувеличава значението на това събитие, но не бива и да се пренебрегва. Всички французи, които са имали случай през последните години да спрат или да пребивават в България, забелязват със задоволство, понякога и с изненада, че езикът, културата и интелектуалният престиж на Франция са запазили в тази страна безспорно обаятелна сила. Те рискуват да чуят как техните български домакини ги питат със съжаление близко до горчивина: "Защо Франция не отдава по-голямо значение на българския пазар?" ...Въпреки усилията на нашите официални органи и находчивото упорство на отделни наши съотечественици, живеещи в България, размерът на търговския обмен между двете страни си остава нвърде малък.

Истанбул, 13 януари
"ВАРАКЪТ": Турци и българи (статия от Хикмет Мюмир).
България заема определено и заслужено място в балканското хармонично дело. Трудолюбивата наша съседка по едно време изглеждаше като непримирим член на балканското общежитие. България представляваше тогава твърдата костилка на сладкия балкански плод... И ето, при днешната подобрена и улегнала атмосфера, като че ли вече виждаме този ценен бисер. Безспорно, нашите съседи българи знаят, че най-пригодната за интересите на балканските народи политика е тая, която обезпечава изключителното им влияние и свободното им живеене на полуострова. Това, обаче, не може да се постигне с отричане на взаимното сътрудничество. Балканците могат да осигурят политическата си независимост само чрез братско разбирателство.

Брюксел, 15 януари
"ЕНДЕПАНДАНС БЕЛЖ": Лицето на България (статия на Алфонс Бартел, изпратена от София).
Българският народ е твърде млад. Наистина, първото- и Второто български царства той е познавал периоди на величие и благоденствие. Но това славно минало е било почти пълно удавено във вълните на турското владичество, които се разбиваха шумно на Балканите през ХV век и наложиха застой на България в продължение на пет столетия. През това дълго време българският гений гореше само в нощното кандило. Той се припяваше плахо в народната песен и се държеше отчаяно за майчиния език - почти единствен израз на националността на един селски народ, лишен от възможност за културно развитие. Към края на този петвековен период българите, под тласъка на няколко личности, които потомците наричат днес "народни будители" или още "апостоли на народното възраждане", съзнаха своята народна индивидуалност и замечтаха да добият отново своята културна и политическа независимост. След като независимостта бе завоювана, трябваше да се догонват пет столетия. Трябваше да се организира държавата, да се основават училища, да се строят пътища и железници, да се създават чиновнически и офицерски кадри.
Българите започнаха работа с ревността на новопокръстени. В областта на обучението те дадоха доказателства за такава жажда за наука, често с цената на огромни жертви от страна на родителите, заплащащи обучението на децата си, че държавата се намери накрая пред едно истинско свръхпроизводство на интелектуалци и тя още търси средства и начини да спре този чуден тласък към образование. Желанието за наука върви впрочем у българите заедно с две други качества, които им помагат да понасят лишенията на едно тежко време: умереност и дух на пестеливост. Българският селянин, често беден, се задоволйва с малко, а гражданинът, обикновено син или внук на селянин, не обърна гръб на наследените от родителите му добродетели. Да прибавим към тия две черти на българския характер и една пословична издържливост. Да отбележим най-после и един изключително широк дух на гостоприемство, проявяван както в селата, така и в градовете. Чужденците не биват изключвани от това гостоприемство.
Българите не са никак ксенофоби, защото те вярват в равенството на хората. Българите от вътрешността - селяните по Дунав и Марица и планинците по Рила и Балкана не са познавали никога благородството по кръв и привилегиите на владетелската краса. Ето защо, те са в основата си демократи и ако някога се е проявявал известен междукласов антагонизам, той е бил на хоризантална плоскост, между селото и града. Но проникването между селата и градовете е така напреднало, че противопоставянето им не ще бъде никога твърде силно.
Ето някои от преобладаващите черти на българската душа, които едно дълго пребиваване в страната, ни позволява да открием и доловим: жажда за учение, въздържаност, пестеливост, издържливост, гостоприемство, чудна дисциплина и безпримерна храброст на войника. Всичко това прави от българите един народ с безспорна жизненост. Силен с тия си добродетели той е една важна фигура върху балканската шахматна дъска, в центъра на която го е поставила съдбата.

Белград, 24 януари
"НОВОСТИ":
Две години от пакта за вечно приятелство. Нито един пакт за приятелство със съседните държави не е бил така значителен, както пактът за вечно приятелство със съседния братски български народ. С този договор България намери в Югославия един нов приятел, а Югославия се превърна по този начин в съпътник на България и й помогна да излезе от дотогавашната й самота... Това бе първият договор, подписан свободно между двете държави през последните 25 години.

Белград, 25 януари
"САМОУПРАВА":
Договорът за вечно приятелство между Югославия и България. Двата братски народа, които от векове живеят един до друг, са изпитали горчиви опити и тежки разочарования в бурното си минало. Много заблуди и много изкуствено създадени раздори са ги спъвали по пътя към искрено и братско споразумение. Балансът от това минало не бе добър и за двата народа... Днес, едва две години след подписване на югославско-българския договор по целия Балканси полуостров царят най-добри отношения между всички балкански народи. Би могло да се каже, че благодарение на далновидността и мъдростта на отговорните държавници в България и Югославия, както и на усилията в останалите балкански държави, днес нашият полуостров, който беше наричан "барутния погреб" на Европа, се превръща в единствения на континента оазис на мира и спокойствието.

Ниш, 25 януари
"НИШКИ НОВИ ЛИСТ":
Ние и българите. Две години изтекоха от този исторически ден... Югославия и България сложиха край на едно тежко наследство, което бе оставено на новите поколения... И това съвпада с един момент на всеобщо световно признание, което се отдава неограничено на нова Югославия. Поради това България може да бъде щастлива, че е свързана с подобно приятелство със своята расова сестра, която днес, без съмнение, представлява най-могъщия и най-сигурния стожер на мира в тази част на Европа.

Брюксел, 5 февруари
"ЕНДЕНПАНДАНС БЕЛЖ":
Политиката на България. Външната политика на правителството и на Кьосеиванов, политика чужда на приключения и увлечения, се стреми да отклони българския народ от миналите грешки - източници на толкова жестоки разочарования. Тя е една умерена политика и ние бихме казали: политика на скромност, чиито цели не надхвърлят балканските граници и която предпазливо се стреми да не попадне между чука и наковалнята на великите сили.
Това е една политика на добра воля, на разбирателство и мир, която не се отказва от нищо, но която и с нищо не се обвързва, и която най-вече се пази, да не прибягва до открита или прикрита заплаха с война.

Белград, 12 февруари
"ВРЕМЕ":
Споразумение с българското малцинство в Румъния. Днес е обнародвано споразумение, сключено между представители на българското малцинство в Румъния с румънското правителство. Според това дпоразумение българското малцинство влиза корпоратимно в държавната партия Фронт на националното възраждане. Българите в Румъния имат право да се организират в сдружетия с културни, стопански и социални цели... Споразумението направи много добро впечатление в румънските политически среди, тъй като днес във Фронта за национално възраждане се намират трите най-значителни малцинства в Румъния: унгарското, германското и българското.

Будапеща, 18 февруари
"ПЕСТЕР ЛОЙД":
Българските малцинства в Румъния се организират. Според съобщение от Румъния българските малцинства в Южна и Северна Добруджа, в Южна Бесарабия, в Банат и в стара Румъния, които общо съставляват 700 хиляди души, са взели мерки постепенно да се организират. Българите в Румъния никога не са имали собствена партия, а бяха разпръснати в различни румънски партии. Неотдавна българското малцинство влязло в новата държавна партия. Тук то ще има възможност да се бори по-успешно за получаване на всичките си права. Понастоящем българите притежават в Румъния само малко училища и черкви.
Както всички други съседи на българия, така и Румъния е на мнение, че след подписването на Солунската спогодба ще настъпи пълно сдобряване между последната и България, че българският народ се е отказал от своите искания. От това се създава фалшиво впечатление, че всички трудности, които са пречили досега на България да се присъедини към Балканското споразумение, са премахнати. Нищо не е по-неправилно от подобно становище. Причината, поради която България не се присъедини към Балканското споразумение, бе тази, че последната не бе склонна да се откаже от мирната ревизия на Ньойския договор.
България подписа Солунското споразумение. Чрез това споразумение Румъния, Гърция, Югославия и Турция се отказаха от прилагането на военните постановления на Ньойския договор след като България обеща да не употребява сила в отношенията си с тези държави. Нито при подписването на пакта за приятелство с Югославия, нито на Солунското споразумение, България се е отказала от своите права... При развилите се дебати по външната политика в Българския парламент се е подчертало, че България не желае чужди земи, а само това, което й принадлежи. Печатът повдигна въпроса за връщането на Южна Добруджа. Докато не се разреши този въпрос, не може да се постигне пълно сдобряване между България и Румъния.

Лондон, 18 февруари
"ДЕЙЛИ МЕЙЛ":
Балкански отстъпки за България. Главната тема на конференцията на Балканското споразумение, която се открива в понеделник в Букурещ, ще бъдат ревизионистичните искания на Унгария и България относно тяхните малцинства в Румъния. Смята се, че ще бъдат направени някои отстъпки на България, която е подписала една спогодба с Балканското споразумение, без още да се е присъединила към него, ако тя стане член на организацията.

Истанбул, 21 февруари
"ЙЕНИ САБАХ":
Балканското споразумение и България. Особено се набива на очи тази точка от дневния ред на Съвета на Балканското споразумение, която говори за "предстоящо разглеждане на въпросите, повдигнати от засилилите се български ревизионистични искания след конференцията в Мюнхен"... България е в добри приятелски отношения с Югославия и с Турция. Открит стои, обаче, въпросът за българските искания по отношение на Добруджа.

Будабеща, 21 февруари
"ПЕСТЕР ЛОЙД":
На Балкана нищо ново. Конференцията ще се занимае и с въпроса за двата моста на Дунава - единият при Турну-Северин, който ще съединява Югославия с Румъния, и другият при Гюргево, който ще свързва Румъния с България. Държането на Балканския съюз може да се разбере, като се изхожда от усилията на този съюз да защитава независимостта на Балкана от всички велики сили... Тази политика е гъвкава спрямо великите сили и по-разбрана спрямо малкия съсед България... Може да се каже, че букурещката конференция на Балканското споразумение не донесе нищо ново на Балканите.

Прага, 21 февруари
"ЧЕСКЕ СЛОВО":
Двете главни искания на България. Няма съмнение, че главната точка на букурещките съвещания ще бъде България, която въз основа на събитията в Средна Европа ясно и с подчертано самосъзнание изяви своите ревизионистични искания, главно за Добруджа. Досега от страна на България не са направени искания в официална форма, въпреки това в Букурещ доста ясно се подчерта недоволство дори от слухове... Друго искане на България е излазът на Бяло море. В Ньойския договор на България е обещан излаз на Бяло море, но това обещание не е изпълнено. И до сега, поиска ли България да прати свои параходи в Средиземно море, а оттам по широкия свят, те трябва да минат от Черно море под турски контрол през Дарданелите.

Кьолн, 21 февруари
"КЬОЛНИШЕ ЦАЙТУНГ":
България и Балканското споразумение. Политическите кръгове в България показват жив интерес към сегашното съвещание на Балканското споразумение. Ако при предишните заседания на балканските държави в Атина от българска страна бе заявено, че Балканското споразумение е станало безпредметно за България, то сега положението е различно. С особен интерес се очакват позициите, които ще заемат двете съседки на Българи - Югославия и Румъния.
Поканата на румънския печат напоследък към българия, тя да се присъедини към Балканското споразумение, показва, че заинтересованите страни все още си правят илюзии относно българската външна политика и върху причините за нейното поведение. България в различни случаи наистина се е присъединявала към становищата на балканските страни, но само тогава, когато това е отговаряло на българските интереси и винаги е отхвърляла досега едно присъединяване към самия съюз.
България не иска, както се оповести от нейните ръководни държавници, да подпише един нов мирен договор чрез слагането на своя подпис под формулата за статуквото на този пакт, който не дава възможност за прилагане дори и на предвиденото в чл. 19 от Устава на ОН право за ревизия. Миролюбивата политика на България, нейното внимателно заобикаляне на всички появяващи се възможности за конфликти, бяха за нея най-добрата гаранция за мира.
Днес интересът на България е съсредоточен върху Румъния. Години наред между двете страни се водеха преговори за българското малцинство, предимно в Добруджа, преговори, които постоянно биваха прекъсвани и най-после изоставени заради това, че бяха лишени от всякакви изгледи за успех. През това време в Румъния се оповести малцинствен статут, но едва тези дни се разреши на българите, които наброяват повече от половин милион, чрез приемането им в държавната партия, да бъдат официално признати. От сега се знае, обаче, че българското малцинство се стреми към по-нататъшни права и към възможността само да определя съдбините си...
Наистина, сега не се говори вече за ревизии и мирни договори, както някога, но затова пък се говори за "един общ ред на нещата", за "нова система за миролюбиво поправяне на несправедливостите" и за надеждата, че след Гермония и Унгария "ще бъде удовлетворена и България".

Виена, 22 февруари
"НОЕС ВИНЕР ТАГЕБЛАТ":
Българските искания. Темата на конференцията на Балканското споразумение гласи: "България". Останалите точки от дневния ред не могат да намалят значението на основната тема... Натискът на българските искания представлява едно латентно състояние на обтегнатост в българските отношения с Гърция, и изпъква най-ярко спрямо Румъния. В случая се касае за Южна Добруджа. съставът на населението й е много благоприятен за България, тъй като румънците са абсолютно малцинство спрямо живеещите там българи.

Франкфурт, 22 февруари
"ФРАНКФУРТЕР ЦАЙТУНГ":
България остава извън Балканското споразумение. Държавите от Балканското споразумение не са готови да направят оная жертва, която би могла да накара България да се присъедини към четворния съюз на своите съседи... Гръцкият министър-председател Метаксас изтъкна като най-силна връзка между съюзените балкански държави тяхната воля, да гарантират ненарушимостта на границите си. Тъй като България не може да признае тези граници, доколкото те противоречат на народностния принцип, въпреки готовността на правителството Кьосеиванов за сътрудничество, необходимо е да се намери за сега един модус вивенди.

Истанбул, 23 февруари
"АКШАМ": Отношенията между Турция и България (статия от Неджметин Садък - депутат и директор на вестника).
Съседката ни България, със следваната от нея миролюбива политика, стана един от първостепенните фактори за установяването на траен мир и ред на Балканите. През последните години България тръгна искрено по този път...
Отношенията между България и Турция почиват от доста дълго време върху началата на добросъседството. Първата държава, която подписа договор за приятелство с България, е Турция. Последните събития показват, че това тясно сближаване между Турция и България се засилва постоянно... Никакви други цели нямаме, освен да живеем в мир и разбирателство със съседите си. И от тази гледна точка приятелството между България и Турция даде до днес големи резултати. Възможно ли е, като се имат предвид тези резултати и като се хвърли поглед върху плачевното пологение в Европа, да не се работи за още по-голямо укрепване на това приятелство и на този дух на разбирателство?

Цюрих, 23 фенруари
"НОЕ ЦЮРИХТЕР ЦАЙТУНГ":
България и правителствените промени в Югославия. Правителството на Цветкович се посреща в България със същото доверие, с каквото бе посрещнато навремето това на Стоядинович. Българският народ вярва, че българо-югославското приятелство е една жизнена необходимост за спокойствието на Югоизточна Европа. За да бъде ефикасно приятелството между двете славянски страни, то ще трябва да се изрази в редица положителни начинания.

Варшава, 28 февруари
"ВАРШАВСКИ ДЗЙЕННИК НАРОДОВИ":
България. Това, което най-силно поразява у българите, наред със силния им патриотизъм, е избликът на енергия и здрави нерви. Възродена България съществува едва от няколко години, но този кратък период е изпълнен с богата на факти история. Кръвта на българския народ е проливана както в блестящи победи, така и в неописуеми поражения. Между едната и другата война е кипяла неспирана от никакви препятствия работа. Турците не оставиха след себе си буквално нищо. Всичко трябваше да се строи наново. Войните разрушиха народното стопанство, задържаха естествения прираст на населението. Но в душата на народа не намери достъп нито апатията, нито мистиката на поражението. На другия ден след демобилизацията българинът остави пушката в къта и се върна в работилницата, хвана се за плуга, отдаде се на ежедневното си трудолюбие.
В българската история се възхищавам на силата и устойчивостта на феномена, който представлява народът. Столетията на робството са заличили в паметта спомена за древната слава и богатство. И все пак, когато идва денят на освобождението, българите бързо се устроиха, без да губят време в мислене и премерване. Изградиха държавата си и организираха силите на народа. Веднага оживя споменът за собствения суверинитет.

Лондон, 11 март
"ЙОРКШИРПОСТ":
Великобритания и България. Българите като народ винаги са имали симпатията на Англия и дори са били наричани "англичаните на Изтока". Търговската им честност е била високо ценена от всички, които са търгували с тях. Те искат на всяка цена да запазят в днешните времена своята независимост. Не желаят да имат недоразумение с Гермония, нещо много лесно обяснимо, но също така и не искат да попаднат под германска стопанска зависимост, така че би могло да се постигне едно увеличение на българския внос във Великобритания.
Стратегическото положение на България също е от много голямо значение. Поддържа се мнението, че с цел да се пази приятелството на България, от значение за Великобритания ще бъде последната да направи известни жертви.

Истанбул, 14 март
"ХАБЕР":
Посещението на българския министър-председател. България, както и по-рано сме изтъквали, не ни е само съседка, но и приятелка по договор. Следователно ние сме от тия, които вярват, че посещението на българския министър-председател в Анкара ще затвърди още повече солидарността между балканците. Министър-председателят на извънредно трудолюбивия, прозорливия и доблестен български народ ще се увери още веднъж и от твърде близко, какво приятелство се питае тук към него и към народа, който той представлява.
България е в правото си да очаква всякакво приятелство от наша страна в рамките на нашите ангажименти, произтичащи от Балканския пакт. А това означава, че една България в Балканското споразумение може да бъде много по-полезна, отколкото една България извън него.

Истанбул, 26 март
"ВАКЪТ":
Впечатления от България. След едночасово пътуване на гръцка територия навлязохме в България. В Свиленград прикачиха вагон-ресторант. Гарата беше тържествено украсена. Българските чиновници са много внимателни с нас... България напредва непрестанно. От двете страни на линията виждаме фабрики, зеленина и обработена земя. Селата са заляти с електрическо осветление. Къщите в селата и в градовете представляват все модерни постройки. Всички са от тухли и са покрити с керемиди... Личи, че целият български организъм работи трескаво и усилено.

Бурса, 27 март
"БУРСА": Турци и българи (статия от Мустафа Селчук).
От много време написаното в българския и турския печат ясно подчертава, че между двата съседни и братски народа, както и между двете държави, няма ни най-малък спорен въпрос... Истината е, че известно минало трябва да се забрави и отношенията между турци и българи да се поставят на основата на реалното и сърдечното братство.
В България се ражда нов дух. Следователно българското художествено творчество има много интересен и оригинален облик. Изучаването му е наложително, не само заради съседството ни, но и от научно гледище.

Кьолн, 30 март
"КЬОЛНИШЕ ЦАЙТУНГ":
Турско-българските отношения. През последно време българските национални искания се съсредоточиха в определена посока и се даде да се разбере, че Турция повече няма основания да изпитва опасения и следователно - да съществуват недоразумения между двете държави. Това се подчертава от договора за вечно приятелство - първият договор, който България сключи след войната. Той бе подписан още на 18 октомври 1925 г. в Анкара и Европа тогава не му обърна голямо внимание... За отбелязване е, че този договор има същия текст, както българо-югославския договор. Той предвижда "ненарушим мир и истинско вечно приятелство" между двете страни и не се нуждае от подновяване... Напоследък турският печат се застъпва твърде открито за българските въпроси в Румъния.

Белград, 16 април
"САМОУПРАВА":
Гости от България (по повод българската студентска делегация). Българският и нашите народи са така сродни един на друг, че наистина много жалко бе, когато в миналото между тях се появяваха от време на време стълкновения, които увреждаха и единия, и другия... И нашата, и българската младеж ще преодолее лесно всички пречки.

Женева, 18 април
"ЖУРНАЛ ДЕ ЖЕНЕВ":
Становището на България. Осакатена, обедняла и дълбоко разтресена от една нещастна война, обкръжена от съседи, които не винаги гледаха благосклонно на нея, България изживя трудни мигове в дългите следвоенни години. Несправедливото разчленяване, което й наложиха чрез Ньойския договор, бе едно дълбоко разочарование за нейния народ, устремен от векове към един велик и справедлив идеал.
Ранена, но неизгубила смелостта си, България посвети всиките си сили на своето стопанско и политическо повдигане. Благодарение на своята лоялност, на зачитането на поетите задължения, тя успя постепенно да излезе от изолацията, където я бяха натикали обстоятелствата и да спечели известни приятелства...
Вчера непознавана и дори забравяна, България привлича днес всички погледи. По колоните на международния печат, където тя до неотдавна се появяваше с извънредно големи промеждутъци, днес нейното име се среща все по-често. Нейните искания се разглеждат с известно разбиране, дори със симпатия, и се подчертава тяхната основателност. Самото Балканско споразумение, което при образуването си беше инструмент за предпазване от България, днес има съзнанието, че неговото устройство ще е несъвършено при отсъствието на същата.
Благодарение на своето разположение в средата на Балканския полуостров, което често я поставяше в големи затруднения, България може да изиграе важна роля като член на балканското семейство. Нейната отбранителна и нападателна мощ в случай на война е огромна. Онези, които съдбата изправи срещу България през Балканската и световната войни, добре знаят това. Съдействието на България за европейския мер ще бъде толкова по-дейно, колкото повече нейни искания бъдат навреме задоволени.

Белград, 21 април
"СЛОВЕНЕЦ":
България. Цяла Европа, разделена на два големи лагера, много добре разбира значението, което има за единия и за другия България. България е все още сърцето на Балканите и от нейното държане зависи във висока степен политическата организация на балканската цялост...
Акциите на Германия и Италия против мирните преговори, разбира се, събуди в България надежди. Дойде и стопански натиск. Западните велики сили не показаха никакво разбиране за трудностите на земеделските балкански държави, които Германия използва добре. Тя се яви на българския пазар като решителен купувач и стана главния консуматор на българския износ. Напоследък за България се заинтересова Англия. България се намери в неприятно положение. Рискът е налице. Трябва да се признае, че решението зависи не само от България. По отношение на Югославия и Турция България не среща никакви трудности. Н е обаче същото с Румъния и Гърция. След своята първа катастрофа България трябваше да отстъпи на Румъния Добруджа, в която живееха изключително българи. Тежко е за всеки българин да забрави този факт. България изгуби също своя излаз на Егейско море, от което я лиши тясна ивица гръцка територия. Никой не поиска да изпълни обещаниято, съдържащо се в Ньойския договор, за стопански излаз към това море.
Един народ, който се стреми към напредък, не може да си затвори очите. Два стремежа, които означават за България всичко, но за нейните съседи - толкова малко; които, ако се осъществяха, биха улеснили България в нейните решения.

Цюрих, 21 април
"НОЕ ЦЮРИХЕР ЦАЙТУНГ":
Териториалните искания на България. Териториалните искания на България се насочват към Румъния и Гърция. От Румъния България очаква връщането на отстъпената след втората Балканска война Южна Добруджа, една област от 7 696 кв-км., северно от Варна, във формата на четириъгълник, от Черно море до Дунав.
Искането за връщане на Тракия ще има за последица премахването на една част от териториалните постановления на Ньойския мирен договор. Тогава България отстъпи най-много на Гърция - около 8 хил.кв.км. от Западна Тракия между Енос и Ксанти, една по-малка област западно от Одрин и още 250 кв.км. от стария окръг Пашмакли. България не получи обещания стопански излаз на Егейско море.

Париж 23 април, руски емигрантски печат
"ПОСЛЕДНИЕ НОВОСТИ":
С кого е България? Само преди няколко седмици Балканите бяха един от сравнително спокойните кътове на Европа. Неочаквано огънят се прехвърли тук и всеки е принуден набързо да определи линията на своето поведение. Може би тази задача е най-трудна за България. Останалите балкански държави принадлежат към категорията "удовлетворени" и тяхната цел се свежда до самозапазване.
България не може да не бъде ревизионистична. Тя има претенции, които представляват неотменна част от националното й съзнание и се основават на данни от етнографията и историята. Справедливостта на тези искания е призната дори и от противниците и никакво българско правителство и никоя партия не ще се реши да се откаже от тях. И все пак, България съвсем не е склонна да постави на карта своето съществуване за постигането на тези цели...
България има неизтребими стремежи, но тя нееднократно е заявявала, че за тяхното осъществяване няма намерение да напада никого... Но възможно ли е да се одържи този принцип? На запад е широко разпространено мнението, че България вече се е ориентирала към Берлин и Рим. Напротив, може с увереност да се каже, че до настоящия момент България не се е свързала с никого. В българските вестници се появиха редица статии, в които се доказва, че българският народ е готов да защитава своята независимост, при всички условия и срещу какъвто и да е противник. По въпроса какви са най-после националните задачи, в българското обществено мнение има почти пълно единомислие. След периода на наивния максимализъм "от Босфора до Адриатика" и след години на разочарования и поражения, най-после изкристализира програмата на националните искания. А те са:
- Южна Добруджа, населена с българи, която половин век влизаше в състава на България и без всяко основание бе заграбена от Румъния;
- Западна Тракия, тясна ивица гръцка територия, която съвсем нелепо отделя България от Егейско море.

Лондон, 26 април
"ДЕЙЛИ ХЕРАЛД":
България изправена пред решение. Започнатата напоследък голяма дипломатическа дейност в Лондон и София изглежда, че приближава до окончателни резултати. Според достоверен източник исканията на България са спрямо Румъния за Южна Добруджа и спрямо Гърция за излаз на Егейско море. Ако тия нейни искания бъдат удовлетворени, тя ще води една политика на неутралитет с другите балкански държави за постигане на едно ново Балканско споразумение, почиващо главно на стопански интереси.

Истанбул, 26 април
"ДЖУМХУРИЕТ": Светът се върти около Балканите (уводна статия от Надир Нади).
Лондан-Париж и Берлин-Рим се стремят да привлекат на своя страна и да спечелят за политиката си този кът от Европа... Вярно е, че между нас все още има неуредени въпроси. Особено онеправдана се чувства България. Но все пак България не посегна да се възползва от това или онова събитие и да заеме фронт срещу Балканското споразумение. Естествено, България постъпи така не само в интерес на световния мир, но и съобразно собствените си интереси. При все това, благодарение на тази коректна политика, която показа напредък в сравнение с периода отпреди две-три десетилетия, онези държави, които днес са притиснати, трябва да благодарят именно на тази политика.

Истанбул, 29 април
"СОН ТЕЛЕГРАФ":
Българските териториални искания (кореспонденция от София). Произнесената от Хитлер реч се посреща тук със задоволство... Вестниците отново повдигат българските искания... Българите са готови всеки момент да преговарят със заинтересованите държави по въпроса за повдигнатите от тях искания. За да се постигне разбирателство между балканците, необходимо е да се отстранят пречките. А пречките, възпрепятстващи това разбирателство, са не само стопански, но и от политически характер. Положението на България не е сходно с положението на останалите балкански държави. Те са уредили всички териториални претенции помежду си. България предпочита да е вън от Балканското споразумение днес, защото има пред себе си неуредени въпроси. А докато България не влезе в този пакт, той не може да бъде считан за мощна групировка. Гъсто населените с българи земи трябва да бъдат дадени на България, като също й бъде обезпечен излаз на Бяло море.

Триест, 3 май
"ПИКОЛО ДЕ ЛА СЕРА":
Българската външна политика. В последно време често се носи слухът, че с посредничеството на Белград и Анкара, Гърция и Румъния биха удовлетворили отчасти българските аспирации. Напротив, двете държави, призовани да направят отстъпките, и досега отговарят с непримиримост. Но това не пречи българският въпрос да бъде поставен в дневния ред на предстоящото периодично събиране на Балканското споразумение. В ход е ревизията на несправедливите мирни договори и в едно недалечно бъдеще неминуемо ще се даде справедливост и на България.

Берлин, 4 май
"ДОЙЧЕ АЛГЕМАЙНЕ ЦАЙТУНГ":
Пътят на България (дописка на Мартин Бетке). Трагичната история на страната обяснява защо нейната официална политика върви по едни пътища, чиято бавност, може би, в началото учудва. Защото, колкото и здрав да се е оказал българският народ, тежките поражения и разочарованията след големи въодушевления, са наложили предпазливостта и недоверието като ръководни начала във всички действия. От всичко се вижда, че след тежките удари на съдбата българската политика няма намерение да изостави пътищата на предпазливостта и на въздържанието. Това е едно изчакване, в което се преплитат всякакви надежди и в което са здраво свързани желанието и волята, страната да се засили повече.

Лондон, 13 май
"ЕКОНОМИСТ":
Политиката на България. Италианското навлизане на Балканите от една страна, и германското настъпление на изток от друга, поставиха страната пред нови условия по отношение на външната й политика. Гледището на правителството е, че България трябва да остане неутрална в сегашните спорове и да се опита да поправи несправедливостите на мирните договори чрез мирни преговори. Като страна, заемаща централно място на Балканите, България основава външната си политика върху договора за вечно приятелство с Югославия и договора за приятелство и ненападение с Турция. Отношенията на добросъседство се поддържат с Румъния и Гърция, но участието на България в Балканското споразумение е изключено, докато някои от нейните териториални искания не бъдат удовлетворени чрез мирни споразумения.

Брюксел, 16 май
"ЛЬО МАСАЖЕ":
Българските искания. От България се иска да се присъедини към Балканското споразумение, а едновременно й се оказва минимума от това, на което тя има право. Сърдят се на България, че тя се стреми да си възвърне земите, които й принадлежат и за гдето ги иска от сегашните им държатели. От сега нататък е безполезно да се подхранват илюзии. България няма да пролива кръв зачужди интереси. Българското обществено мнение няма никога да позволи това и няма да се намери нито едно българско правителство, което да се съгласи България да участва в Балканското споразумение при това положение, дори и да се говори много за общите интереси на Балканите. България не губи нищо от изчакването. Ще прибавим и още нещо и то трябва да бъде добре запомнено: на Балканите има само една държава с безспорно хомогенен състав и това е България.
Силна със своята хомогенност, съзнаваща своите права, България няма нужда да прибягва до подозрителни комбинации за чужди интереси. България ще чака. Тя ще чака толкова, колкото трябва, защото няма никакво съмнение, че благодарение на своята хомогенност, на своето миролюбие и на първостепенното си положение на Балканите, тя само може да спечели от чакането.

Лондон, 18 май
"ДЕЙЛИ ТЕЛЕГРЕФ":
България и Черноморския пакт (статия от Уинстън Чърчил). Освен Съветска Русия, Румъния и Турция, има още една черноморска държава - България, нещастното дете на балканското семейство, което още стои на страна от силната и въоръжена група на Изток, от западните демокрации и от Съветска Русия. Сега се открива нов случай за България и ние можем да сме сигурни, че както Румъния, така и Турция имат най-силното желание да получат нейното приятелство. Безспорно миналите войни оставиха доста рани и белези, но коя ли държава на източна Европа няма такива спомени? Всички на свой ред са пострадали от войните. Сега е моментът да се положат усилия за предпазване на източна Европа от по-нататъшни разрушения.
Безспорно днес Румъния, която спечели толкова много територии от победата на Съглашението и която в този момент е в смъртна опасност, ще присъедини своите добри усилия към онези на Турция и западните демокрации за привличането на България при почтени условия. Не би било от полза да се приложат някои особени мерки, но всеки може да види, че обединението между България и нейните съседи би изиграло, може би, решаваща роля в предпазването на Балкана от всякакви опасности и за отстраняване на войната от тези хубави земи и смели народи, които толкова дълго са страдали.

Берлин, 20 май
"НАЦИОНАЛ-СОЦИАЛИСТИШЕ ЦАЙТУНГ":
Ден на храбростта. Българският народ с право може да се гордее с предаността си към националните задачи и със своите постижения... Неговият дух пролича на големия парад на Гергьовден, когато младата войска, едва една година след придобитата свобода на въоръжаване, дефилираше пред цар Борис, като една внушителна демонстрация на българската мощ и на българските добродетели. Този празник, който целият народ посрещна с нескривана радост, се нарича "Ден на храбростта". Човек трябва да има предвид, че по-голяма част от участващите в парада войски са свикани под знамената едва от няколко месеца, за да оцени достойно образцовото държане и предаността на войниците, които отговаряха на поздрава на царя с няколкоминутно ура.
Особено впечатление правят учениците и ученичките. Те имат войнишка дисциплина и излъчват, както войската, една бойна сила. Те съставляват младата духовна мощ на българите и със своя стремеж към образование и нагон към безспирен напредък, свидетелстват за постиженията, които страната извърши за половин век, по собствен почин и по своя воля.

Париж, 24 май
"ПТИ ПАРИЗИЕН":
Чувства и интереси на българския народ (дописка от специален пратеник Луй Рубо). За по-малко от половин век някогашната турска паланка се е превърнала в модерна столица. Цялата страна, както този град, желае да се отърси от тежкото минало. Тя напредва към бъдещето с исполински крачки. Българите имат право да се гордеят с тези усилия и с тези резултати. Те обичат народите, които са имали възможност да развият своя гений и се възхищават от тях. Между тия народи Франция заема първо място...
България е обкръжена с обръч и тя полага всички усилия да го разкъса. Тя бе извънредно любезна с Анкара, като се постара да наложи на половин милион мюсюлмани, включени в нейните граници, верските реформи на Ататюрк... Трябва да се съгласим, че през кратката си модерна история тази страна изпита многобройни нещастия... Не би ли било възможно да използваме доброто сантиментално отношение на България към нас, като задоволим преди всичко някои от нейните интереси?
Финансовите жертви, които се налагат, за да погълнем българските произведения, не са прекомерно големи, че да не можем ние и англичаните да ги направим.

Берлин, 2 юни
"ФЬОЛКИШЕР БЕОБАХТЕР":
България между Изтока и Запада (статия от Ернст Файт). Болката, която изпитаха българите след осакатяването на тяхната страна, когато само Ньойският договор им отне Добруджа и излаза на Егея, определи техния външнополитически път. Те останаха сами... Но обратите на голямата политика и повишените усилия на западните държави и СССР в Югоизтока, декларациите на Англия за дадени на Гърция, Румъния и Турция гаранции, поставиха България, без нейно участие, на преден план на балканската политика. Неразрешените спорни въпроси станаха изведнъж актуални и активното сътрудничество на България изглежда наложително. Така най-изолираната балканска държава стана изведнъж невралгична точка в Юго изтока. Увещанията на Чърчил да не се изпусне благоприятния случай, за да може да се осъществи съюз със СССР и Турция, и да не се остави този случай неизползван, са известни в София. Много добре се съзнава нейното положение като централна балканска държава и се знае, че България лежи точно между Турция и Румъния. От същото естество са и усилията на СССР. Показателна е самата обиколка на Потемкин в Анкара, София, Букурещ и Варшава, особено като се има предвид, че сърдечните отношения на Москва с Турция не са достатъчни, за да премахнат напреженията като бесарабския въпрос, военния пакт Варшава-Букурещ срещу Москва и ревизионистичните искания на България.
И така, днес България стои горещо желана между изток и запад. Който следи внимателно софийския печат, ще види как умело той използва гласовете от чужбина, за да даде израз на своите национални искания и надежди. София знае своята цена. При това правителството заявява, че България ще разреши своите въпроси по мирен начин и че ще държи за една безусловно неутрална политика.

Кьолн, 6 юни
"КЬОЛНИШЕ ЦАЙТУНГ":
Бъпросът за Добруджа. На Посланическата конференция преди Освобождението на България се опраделиха българските етнографски граници, които бяха потвърдени две години по-късно от мирния договор в Сан Стефано. Решенията на великите сили, взети на тази конференция, не се осъществиха. Израстнала за нов живот, голяма и мощна България пред самите врати на Дарданелите изглеждаше за Англия неудобна и опасна. В славната история на своето Първо и Второ царство България многократно е стояла пред вратите на Цариград и не се е баяла да започне борба срещу мощната Византия. Англия нямаше нужда от един нов претендент за Босфора. По инициатива на Англия се свика една нова конференция в Берлин. Свикването на тази конференция в Берлин бе един особено ловък ход на Англия, която остана в сянка и отклони вниманието от себе си, макар че тя стоеше зад кулисите и в действителност ръководеше нейния ход. И днес още, може би, в България съществува мнението, че решенията на тази Берлинска конференция на великите сили трябва да се припишат само на Германия и на нейната политика под ръководството на Бисмарк. Видно е обаче, че за Англия съществуваше един пряк интерес, България да бъде намалена, докато за Германия нямаше нищо, което да я активира към едно намаляване на България...
Когато днес се говори за Добруджа, то изобщо се мисли за южната й част, която след Втората Балканска война попадна в румънски ръце. Това е една област с градовете Добрич, Силистра, Тутракан и Каварна. В устата на народа тази област поради земеделското й богатство се нарича Златна Добруджа...
България не иска поправянето на всички сторени спрямо нея грешки. Тя е готова да се задоволи с малки поправки. Българите не искат война, затова те казват: "Помогнете ни, за да можем да останем неутрални."

Лондон, 12 юни
"ДЕЛИ ЕКСПРЕС":
Значението на България. България държи ключовете на положението на Балканите в собствените си ръце. С присъединяването на България към Балканското споразумение ще бъдат увенчани с успех усилията да се образува здрав фронт. Влизането на България в Балканското споразумение е в зависимост от териториални отстъпки... България ще влезе в това споразумение само ако й се върне територията, която загуби след войната срещу Гърция и Румъния.

Варшава, 13 юни
"ГАЗЕТА ПОЛСКА":
България желае мир. На международната политическа борса напоследък акциите на България силно се повдигнаха. Европейското обществено мнение започна да проявява все по-голям интерес към българската политика. Становището на България може силно да повлияе върху оформянето на отношенията на Балканите...
В настоящия момент България не желае война, но не желае и да се откаже от своите искания. "Нашите граници не са застрашени - писа софийският вестник "Зора" в отговор на отправените от разни страни призиви към България да се присъедини към блока в името на общата сигурност на Балканите. - Ако някой се чувства застрашен, нека се брани. Нека брани и това, което е взел от България. България може да понесе жертви само за собствения си интерес и за своя народ."

Рим, 16 юни
"РЕСТО ДЕЛ КАРЛИНО":
Българската войска. Положението на България е напълно променено от войната насам. Неусетно, но с невероятна упоритост България е работила за запазването на своята военна организация. В продължение на ред години се вярваше, че казармите са празни и голяма бе изненадата, когато преди две години военният министър оповести първите след войната големи маневри в България. Маневрите показаха, че войнственият дух на българската нация не е угаснал, че напротив - той е запазил своята бодрост и ефикасност въпреки униженията...
Радостта, с която народът съпровождаше маневрите, в които денонощно участваше и царят, беше нещо трогателно...

Париж, 20 юни
"ПТИ ПАРИЗИЕН":
Балканите - опора на мира (статия от Жюстен Годар). В момента за Европа и европейския мир България представлява висок политически интерес. България би желала да играе голяма роля, който нейното географско положение и съдбата й са предопределили, но само при условие, че тя ще бъде подпомогната. България има нужда от справедливост и от икономическа помощ. 85% от своята търговия тя осъществява с Германия. И когато запитате българите защо продават толкова много на германците, те ви отговарят: защото вие не купувате нищо от нас...
България изпълни лоялно всички тежки задължения, наложени от мирните договори. За нея те бяха жестоки, защото отрязаха късове от нейното живо тяло. Загубените земи са нейните Елзас и Лотарингия, за които тя жали... България еволюира към политика на благоразумие, съгласие и мирно развитие, който трябва да поздравим и да която трябва да бъдем благодарни на България... Наистина, тя не може да приеме ампутациите, които претърпя и да изостави територии и население, признати от всички за чисто български.

Рим, 20 юни
"КОРИЕРЕ ДЕ ЛА СЕРА":
Розовата долина (дописка на Е.Рацини). Строго разпределение на собствеността на много малки части. Трябва веднага да се отбележи, че това води до една много почтена, но обща бедност на българските селяни; не - до немотия, защото всеки има поне хляб, а до една достатъчна стопанска независимост. Лесно е тогава да се разбере, именно в това красива поле, колко свята е привързаността на българите към земята, колко понятен е страхът да се загуби от нея дори един квадратен метър и колко справедливо и свещено е желанието да се вземат отново земите, отнети от мирните договори, земи, които биха позволили на българите да дишат по-леко...
Не вярвам да има на света друга долина като тая, която започва от Клисура и достига до Хисарските бани, където селяните обработват жито и рози, лук и рози, ягоди и рози, бели, червени, алени и жълти... Розите растат тук в същото количество, както зелките в Англия.

Рим, 22 юни
"КОРИЕРЕ ДЕ ЛА СЕРА":
Българската политика (дописка на Е.Рацини). През време на това мое посещение в България аз водих разговори с висши чиновници, с бивши министри, с правителствени депутати, с опозиционни депутати, с търговци и с граждани. И никой от тях не се поколеба нито за миг да ми заяви, че никога и никога България не ще може да се откаже от своите национални идеали...
Нека не си правят илюзии, че България преследва сантиментални химери, че тя се стреми просто да присъедини към майката отечество българите, които живеят в Добруджа - люлката на бъ

**Гост** · 27-07-2004, 18:58

Рим, 22 юни
"КОРИЕРЕ ДЕ ЛА СЕРА":
Българската политика (дописка на Е.Рацини). През време на това мое посещение в България аз водих разговори с висши чиновници, с бивши министри, с правителствени депутати, с опозиционни депутати, с търговци и с граждани. И никой от тях не се поколеба нито за миг да ми заяви, че никога и никога България не ще може да се откаже от своите национални идеали...
Нека не си правят илюзии, че България преследва сантиментални химери, че тя се стреми просто да присъедини към майката отечество българите, които живеят в Добруджа - люлката на българската раса. Ако някога е съществувал един ясен пример на жизнено пространство, това е примерът с Добруджа, която, ако принадлежи на България, не само би осигурила естествения и логичен стопански хинтерланд на пристанище Варна, но би осигурила своето жито, независимостта по отношение продоволствието на България с храни... Аз пропускам днес съображенията за невероятната несправедливост на една българо-гръцка граница, която задължава българските произведения от тази погранична област да правят една обиколка от хиляда и двеста километра до Бургас, през Черно море и Дарданелите, до Порто Лагос, който отстои на двадесет километра от границата на Тракия; както и съображенията за неспазването на договорите. Но аз трябва да подчертая, че по тия два основни въпроса, по разрешението им в близко или далечно време, българското обществено мнение, както на правителството, на опозицията, е непримиримо... Повтарям, българското становище не е въпрос на идеология, нито на сантиментални предпочитания. Това е въпрос на жизнени български интереси. В действителност българската политика е политика на изчакване.

Лондон, 29 юни
"ГРЕЙТ БРИТЪН ЕНД ИЙСТ":
България и Балканското споразумение. Тя не иска много. Въпросът за излаз на Егея би могъл да се разреши по всяка вероятност. Остава въпросът за Южна Добруджа, която дори само поради своето жито, ще бъде от неоценима стойност за България... На това разстояние от сцената, на каквото сме ние, поведението на България до този момент изглежда безупречно, но трябва да се признае, че въпреки това, в умовете на някои от балканските държави все още съществува известна подозрителност спрямо искреността на България... България упражнява върховно търпение, но никой не може да очаква от нея тя да се откаже от неща, които общественото мнение смята за нейни права...

Будапеща, 2 юли
"ФЕЛВИДЕЙКИ МАГЯР ХИРЛАП":
Болезнената рана на България (статия на Била Чисар). Най-тежкият въпрос на Балкана днес безспорно е добруджанския въпрос... България, макар че всичките й съседи навремето откъснаха от нея земи, тя двадесет години води лоялна политика... Когато България водеше борба на живот и смърт, Румъния, по изпитана вече рецепта, просто нападна в гръб затруднения си съсед и му отне Добруджа. Интересно е, че делегацията, натоварена от мирната конференция в 1919 г. да определи границата между България и Румъния, реши южна Добруджа да се върне на към страната майка, тъй като основанието за това е тройно: историческо, стопанско и етнографско. Конференцията, обаче се престара и преодолявайки тези "дреболии" по тайни давления, Добруджа бе оставена в румънски ръце...
Румънците искат да парират правото на България и с извъртания, и с неоснователни твърдения. Твърдят, че имат нужда от Южна Добреджа, за да настанят в нея преселниците си от Гърция и че тази област в български ръце бу застрашавала Кюстенджа. Третият румънски аргумент е, че Южна Добруджа е свързана стопански с Кюстенджа. Българите отричат това, твърдейки противоположното: Добруджа е свързана стопански с Кюстенджа и с Русе. Но колко струват всички тези изкуствени аргументи, когато цяла Добруджа, обитавана от българи, вика в хор и настоява за присъединяването й към България? Животът на българите там, както пролича от последното ужасно кръвопролитие в Белица, където без всякаква присъда избиха 23 българи, не е сигурен. Румънците отнемат училищата на българите, затварят черквите им, забраняват вестниците и сдруженията им, ограбват скромния имот на българските селяни...

Берлин, 2 юли
"ФЬОЛКИШЕР БЕОБАХТЕР":
Впечатленияот България (от Ернст Файт). България е земеделска страна, каквато ние, хората на свръхиндустриализираните страни, не можем да си представим. Нищо не означава това, че четири пети от населението й живее в селата. По-важното е, че една пета от градското население също така се причислява към селото и в своя скромен начин на живот почти не се различава от него. Селото не спира пред града. Селото не е и пред София, чието сърце, въпреки великолепните здания, въпреки науката и изкуството, е селско. Бих желал да ви разведа веднъж през пазара на София и тогава ще разберете, че душата на страната е селото.

Берлин, 4 юли
"БЕРЛИНЕР БЬОРЗЕН ЦАЙТУНГ":
Исканията на България. В последното развитие на нещата не трябва да ни учудва обстоятелството, че България е загрижена и че започва да излиза от своето въздържание. Нима България трябва да остане единствената държава на Балкана жертва на едно несправедливо статукво? Нима тя трябва бездейно да гледа как наоколо се създават нови напрежение? България е разположена между Егейско и Черно море. Народностни, стопански и географски интереси налагат нейното заздравяване при тези две морета. България не иска нещо, което вече да не е притежавала и което да не й е било обещано многократно. Българският ревизионизъм работи с мирни средства и той е убеден, че ще постигне своята цел - пътя към Егейско море и връщането на Южна Добруджа.

Франкфурт, 5 юли
"ФРАНКФУРТЕР ЦАЙТУНГ":
Целите и възможностите на българската външна политика. През последните години България не направи много, за да се говори за нея. Правителството насочи цялата си дейност към решаването на стопанските въпроси, към повдигане на благосъстоянието, на здравето и на културното ниво на народа и към усъвършенстване на въоръжението. Благодарение на сътрудничеството с Германия във всички тия оласти то постигна неоспорими успехи. Най-важният въпрос, пред който стои сега България, е дали в днешното международно положение е възможна една активна българска външна политика...
България не се намира в леко положение, защото тя повдига своите искания спрямо две държави, които се опитват да водят една политика на неутралитет към европейските фронтове... Забелязва се също един много силен английски интерес към България. Но отговорните български среди много добре знаят какво дължи страната на стопанското сътрудничество с Германия. Те добре преценяват стратегическото положение на Балканите след италианската окупация на Албания и затова посрещат предложенията на другата страна със съответната въздържаност.

Варшава, 5 юли
"КУРИЕР ВАРШАВСКИ":
Удовлетворена България би заздравила мирния фронт в Европа. Когато човек слуша в София мненията на печата и на българските дейци, когато е в тясно общуване с целия този народ, той остава с впечатление, че българската кауза е справедлива. В това ни убеждават и историческите карти, които показват последователното изменение на границите. На тия карти ние виждаме, че съседите на България по-рано свято са признавали правата й върху различни области, които после й отнеха, а сега отказват да й върнат. Окастрянето на България в резултат на нейното военно поражение увеличи апетита на съседите й. Преди това поражение те й признаваха правото на значително по-голяма територия, отколкото тая, която напоследък й оставиха...
Ако България получи своите граници, т.е. Егейско море и южна Добруджа, софийското правителство без колебание би се присъединило към Балканското споразумение, а това силно би заздравило мирния фронт в Европа.

Лондон, 5 юли
"ТАЙМС":
Българските искания (писмо от сър Едуард Бойл в защита на българските искания за Южна Добруджа и за излаз на Егейско море). България има правото да каже: Ако демократичнитете сили искат сътрудничество между всички балкански държави, те трябва да я подпомогнат в постигането на нейните напълно разумни претенции.

Берлин, 6 юли
"ДОЙЧЕ АЛГЕМАЙНЕ ЦАЙТУНГ":
Храбра България. Кървавите балкански войни, от които избухна световният пожар, оформиха два народа на изток като войни от първи ранг: българите и сърбите...

Лондон, 6 юли
"ТАЙМС":
Добруджа (писмо от Клайв Гарсия). Не съществуват икономически и стратегически причини, поради които Добруджа не би могла да се върне на България, както това е случаят с Данциг... Даването на едностранни гаранции на Румъния и Гърция затвърждава тяхното упорство и увеличава една опасност в търсенето да се намали друга. Въпреки трудностите на едно териториално прехвърляне, нещо трябва да се направи. Опасното положение налага това.
За Добруджа. Вероятно е, въпросът за Южна Добруджа, за която България има добри истински и етнографски претенции, да бъде разискан от представителите на Румъния, Турция и Югославия по време на тяхната очасвана слеща през август... Движението за връщането на Южна добруджа на България продължава да занимава отговорните фактори в София. Докато Турция и Югославия смятат, че Балканското споразумение може да бъде засилено най-добре чрез помиряването на България и Румъния, Гърция и Румъния държат твърде много на териториалното статукво.

Будапеща, 8 юли
"ПЕСТЕР ЛОЙД":
Мястото на България в Европа. Чрез гаранциите, давани от Англия и Франция, Балканът отново става обект на политиката на европейските велики сили. Днес вече има балкански държави, които не искат да бъдат обхванати от колелото на европейските противоречия и които виждат в пълната свобода на своите решения най-добрата гаранция за независимостта си. Към тези държави заедно с Югославия принадлежи и България. Понятно е, че при тия обстоятелства демократичните среди следят с известно неудоволство берлинското пътуване на българския министър-председател... Англия и Франция дадоха на Гърция и Румъния едностранни гаранции и сега тези държави не се считат за подканени да направят жертви в интерес на едно мирно разбирателство. Обстоятелството, че тази политика на гаранции повлия вредно, както върху мирното развитие, така и върху интересите на самите западни сили, се признава днес дори и от опозиционния вестник "Манчестър Гардиън", който горчиво оплаква, че Англия и Франция от години са пренебрегвали важната за тях от стратегическо гледище България... Този пропуск би могъл сега да се поправи, то как една такава нова политика би могла да се съгласува с безусловно дадените от Англия гаранции? България при всички външнополитически решения ще се ръководи от българските интереси.

Женева, 8 юли
"ЖУРНАЛ ДЬО ЖЕНЕВ":
Райхът и България. Съображенията, които възпрепятстват България да се присъедини понастоящем към Франция и Великобритания, са свързани с историята, с народната психология, с вътрешната политика и състоянието на стопанството. България не се е отказала от никое от своите искания: излаз на Бяло море и връщане на една част от Добруджа. Политиката на Кьосеиванов не е отмъстителна. Тя не се основава на заплахи и употреба на сила. Но ако Кьосеиванов подпише едно съглашение, равностойно на отказ от националните искания, той рискува да бъде пометен от народната ярост. Да се притиска днес Кьосеиванов да избира между Берлин и Париж е равнозначно на жестокост.

Лондон, 10 юли
"ДЕЙЛИ ЕКСПРЕС":
Обиколката на българския министър-председател. По време на балканската среща България не е поела никакви нови задължения спрямо Германия... България няма да влезе в Балканското споразумение, докато нейните искания спрямо Румъния и Гърция не бъдат удовлетворени... Югославия се надява да действа като посредник в този спор.

Лондон, 11 юли
"ДЕЙЛИ ТЕЛЕГРАФ":
Интервю с председателя на Турската република. България е главната пречка досега за постигане единство на Балканите. Досега България постоянно е отказвала да се присъедини към Балканския пакт поради нейните неудовлетворени претенции към Румъния и в по-малка степен на Гърция... Ако България не е била удовлетворена досега, то не е по морални съображения или от съображения за справедливост, а само по съображения за практичност и политика. Трудностите с Румъния се отнасят за предимно българската област Добруджа, която България беше насилена да отстъпи след нейното поражение във втората Балканска война. Вероятно Румъния би приела да разисква някакво компромисно решение, ако една ревизия на границата в Добруджа не окуражи неизбежни унгарски претенции върху Трансилвания. За момента България започва една упорита изолация, както от фронта на мира, така и от Оста...
Българският министър-председател Кьосеиванов не е поел в Берлин задължението българия да влезе в орбитата на Оста.

Берлин, 12 юли
"БЕРЛИНЕР БЬОРЗЕН ЦАЙТУНГ":
Задкулисни разговори около Южна Добруджа. Народният представител от лейбъристката партия Паркър запитал английския министър-председател в камарата на общините, дали Англия се е обърнала към румънското правителство с предложението да допринесе нещо за стабилността на източна Европа с отстъпването на Южна Добруджа на българия. Но изглежда в случая се касае за едно такова "не", което при дипломатите означава "може би"...

Рим, 12 юли
"ПОПОЛО Д'ИТАЛИЯ":
Българо-югославската политика на неутралитет. Отношенията между Белград и София представляват ключа на положението на Балканите и те парализират всяка обкръжителна дейност на Балканското споразумение. Докато тези отношения се очертават като полезни и показват признаци на заздравяване, всяка маневра Балканското споразумение да се насочи против българския народ, е обречена на пропадане.

Рим, 12 юли
"КОРИЕРЕ ДЕ ЛА СЕРА":
Царица Йоана. Царят и царицата са винаги в сърцата на всички българи... Преди всичко тук съществува една много стара монархическа традиция. Монархическата традиция води към първите български царе. Понятието "свободна и независима България" е тясно свързано с монархическата идея. Българският народ гледа на монархията и следователно на владетеля като на най-чистия израз на своята независимост. Той е един водач, покровител, в който няма нищо недостъпно или строго и който не е изолиран с протокола. За всички българи той е един вид баща - глава на семейството... Майчинският лик на царица Йоана порази въображението на тоя народ, който гледа на монархията от един патриотичен ъгъл.

Лондон, 13 юли
"ГРЕЙТ БРИТЪН ЕНД ИЙСТ":
Българските искания. Посещението на българския министър-председател г-н Кьосеиванов в Берлин приключи и всички балкански столици си отдъхнаха с облекчение при факта, че не се сключи пакт. България и Германия са съюзници от световната война и след като двете страни бяха победени и понесоха последиците от поражението, между тях възникна връзката на ревизионизма. Но българският ревизионизъм не е еднакъв с германския... Вероятно българите -"шотландците на Балканите" ще останат неутрални с надеждата, че съседите им, след като се облекчи положението в Европа, ще направят жестове с отстъпки, каквито те сега не могат да направят...

Истанбул, 21 юли
"СОН ПОСТА":
През България (статия на тлавния редактор Мухитин Бирген). От тази сутрин съм на българска земя... Макар да сме в по-преимуществено положение от българите, нам се налага всред тия големи семейства от славяни, латинци, немци и англо-саксонци да потърсим роднини навсякъде, където те се намират. Днес е особено необходимо за турци и българи да научим, че не сме само приятели, но и роднини. Някои ще заговорят за миналото: противоосмански борби, война за освобождение и пр. Но това е история. Та, ако българите са се борили да се освободят от османците, в което няма нищо осъдително, ние турците не сторихме ли същото?
Налага се в днешното критическо време да се даде дух и съдържание на турско-българското родство и историческо братство. В близкото минало и турци, и българи са се били за чужди интереси. Нека сега заживеят приятелски и братски само за себе си. Ето към какво приканям турските и българските интелектуалци, да заработят с всичките си сили.

Рим, 22 юли
"КОРИЕРЕ ДЕ ЛА СЕРА":
Един ден в българското село (дописка на Е.Рицини от Карлово). В София ми казаха, че само ако прекарам един ден заедно със селяните, аз бих могъл да се доближа до душата на България и да започна да разбирам българския народ... Бракът в българските села и до сега си остава една първостепенна институция. И това зависи не само от святостта на бракосъчетанието, но и от важността, която добива жената, съпругата и майката в рамките на българското семейство... С време българските жени стават най-преданите и най-добрите сътруднички на главата на семейството и най-съвършените изпълнителки на заповедите на домакина. Благодарение на своя консерватизъм, на своята склонност да отблъскват всяко нововъведение или каквато и да е било морална реформа, българските селянки са запазили непокътнат българския народ по време на ветвековно чуждо владичество... Селянката е тази, която през дългите зимни нощи, когато всички вече спят, произвежда шевиците, украсяващи ризите на мъжете и на жените... Това са традиционни шевици, като носталгичните песни, които тази вечер жените пеят; така, както са пяли техните баби преди сто години. Българската селянка е тази, която съчинява и предава от поколение на поколение народната песен, където се разказва за невероятни подвизи на легендарни герои и за епични борби срещу подтисниците на българския народ. В песните на българската жена се е пазило живо дълбокото национално чувство на българина.

Люксембург, 25 юли
"АВЕНИР ДЕ ЛЮКСЕМБУРГ":
Положението в България. Понастоящем никой не се съмнява, че България трябва да изиграе една господстваща роля в развитието на политическото положение на Балканите. Нейното разположение като ключ към Черно море, нейното здраво патриотично чувство, голямото благородство на нейното население, лоялността и компетентността на нейния владетел, правят от тази страна една земя на легендарен героизъм и решаваща карта в европейската игра. В сърцето на България са запечатани дълбоко някои горчиви разочарования. Недоволството спрямо мирните договори, което е напълно оправдано и малкото внимание на великите сили към формулираните с най-голяма коректност искания, бяха причина този народ, мразещ двусмислието, да се затвори вътре в себе си. Заета преди всичко с осигуряване на вътрешното си възстановяване, България се залови смело за работа, вярвайки, че ще дойде денят, в който отново ще се поставят големите въпроси на нова Европа...
Дипломатическата борба, която се води понастоящем, би могла безспорно да доведе до нови изненади... Ако се иска, за да се стигне до един резултата, България би трябвало да се задоволи както беше задоволена Турция. Но всяка отстъпка би била в ущърб на малки, извънредно чувствителни народи, на които бяха дадени вече всевъзможни гаранции.

Рим, 9 август
"КОРИЕРЕ ДЕ ЛА СЕРА":
Една нация от млади хора (дописка на Е.Рацини). Действителното числено надмощие на младите в България, което е една голяма сила, дава тон на живота и мисълта на нацията. Един много напрегнат тону позволяващ на българите чудесата и завоеванията, които могат да избликнат само от една горда бедност и от един много развит дух на пожертвователност - типични за младежкия дух. Българската експанзионистична сила произлиза, преди всичко, от изобилието на децата - силни и здрави деца, които през тези горещи дни се трупат в софийските градини и къпални или в красивите околни гори... Зиме тези деца се събират и възпитават в многобройните модерни училища, които се срещат и в най-затънтените села. Ако обикаляте из българските села се забелязва, че сред техните ниски селски къщи се издигат две ярко бели сгради: едната е училището, другата - църквата. Неграмотността тук е почти изчезнала... Тази много цивилизована българска нация е снабдила всяко голямо или малко село, всеки град или градче с една подвижна библиотека и често с висши вечерни курсове... Не ще намерите нито един младеж, и това е общо явление в почти всички балкански страни, който да не участва дейно в тъй наречения "политически живот" на нацията. Но, докато в другите балкански страни младежта се намира напълно или отчасти под влиянието на една чужда демолиерална и интернационалистична пропаганда, млада България е поставила преди всичко въпроса за своите национални интереси, и следователно се е ориентирала в друга посока.
Сега България се пробужда под импулса на една младеж, която правителството подкрепя и подготвя духовно и физически. И нейната идеология днес, независимо от чисто политическите или дипломатическите падреждания, е само българска...
Разпространяваните тук книги, вестници и списания са в количество равно на това в Югославия, чието население е три пъти по-голямо от това на България. Това разпространение на културата се дължи на високата степен на образованост на народа, резултат от една много здрава учебна система...
Един беден народ е по необходимост трезв. И еди селски народ мъчно се държи затворен в градски стени. В неделни дни пътищата на България гъмжат не от автомобили, а от хора, които пътуват с километри пеш, за да отидат в планините и горите. Това е български национален спорт - евтин спорт. Опразнените градове привечер отново се изпълват с хора с олющени носове и с почернели нозе. Това е истинският и най-здрав масов спорт на един народ, който живее енергично и скромно. И, ако към тая обща физическа подготовка се прибави военната дисциплина в училищата и войнствения инстинкт на тукашните млади хора, няма защо да се очудвате на честите ученически дефилирания - ученици, които маршируват в безкрайни шествия с походка на гвардейци.

Кьолн, 27 август
"КЬОЛНИШЕ ЦАЙТУНГ":
Царят на българите. Под дейната ръка на царя българите научиха това, което досега не знаеха, а именно - да се изчакват събитията и да се остави тяхното развитие бавно, но сигурно да узрее. Това е ядката на днешната българска вътрешна и външна политика. Идеята за общото благо, за служба на държавата, благодарение на тази промяна си проби път в България. Селянинът, който някога фанатически политиканстваше, днес не разисква и не мисли за политика, а за своите земеделски възможности и със същото въодушевление, с което по-рано следеше партийните борби, днес той се интересува за броя на изнесените вагони с ягоди или грозде, които носят златна благословия на страната...

Истанбул, 16 септември
"СОН ТЕЛЕГРАФ":
Българският неутралитет (уводна статия). България обяви неутралитета си и ние не виждаме никаква причина да не вярваме на нейната искреност и добра воля. От страна на България не би могло да се очаква смущение на мира в тази част на Европа, следователно не би трябвало да се очаква войната да се разпростре на Балканите и в Средиземно море.

Женева, 26 септември
"ЖУРНАЛ ДЬО ЖЕНЕВ":
Балкънският неутралитет. как се отразява върху Балканите съветският скок на запад?...
От две години България ясно отбеляза своето желание да се сближи с Югославия. Тазиполитика бе улеснена от стремежа на Белград да остане неутрален в конфликтите, които разделят великите сили. Българските патриоти не заравят, че тяхната държава бе намалена през 1919 г., но мъдрата политика на Борис ²²² отблъсква всяка авантюра. Последните събития само засилиха резервираността на България.

Кьолн, 3 октомври
"КЬОЛНИШЕ ЦАЙТУНГ":
Здравият неутралитет на България. Положението на Балканите значително се изясни в резултат на итало-гръцкото споразумение и турско-руските преговори. Заедно с това извънредно много се заздрави и положението на България, която от години насам застъпваше една политика на безусловен неутралитет. Мирната воля на Югоизтока е толкова силна, че не може вече да бъде разколебана. В този смисъл се коментират и речите на Фюрера и на Мусолини. Меродавните среди виждат в сегашното развитие в и около България осъществяването на дългогодишните усилия на българския министър-председател Кьосеиванов да превърне Балканите в една крепост на мира.

Брюксел, 10 октомври
"ЕНДЕПАНДАНС БЕЛЖ":
България следва политика на изчакване и строг неутралитет. Нека отбележим още в началото, че България официално провъзгласи своя неутралитет. Ние вярваме, че този жест съдържа нещо повече от една правителствена манифестация, че той изразява дълбокото желание на по-голямата част от българския народ да не бъде въвлечен в кървавия вихър на събитията. Разбира се, това желание не предполага отказ от нейните стари искания, но за осъществяването им България трябва да държи сметка за известни фактори, чието положение върху европейската шахматна дъска постоянно се мени.

Белград, 13 октомври
"ВРЕМЕ":
Българският министър-председател. В най-решителните дни на последните месеци д-р Кьосеиванов прогласи отимето на своята държава пълен неутралитет в сегашната война между Германия и Франция и Англия. Същевременно той изтъкна, че България и Югославия ще вървят по един и същи път - по пътя на пълна неутралност и на братско сътрудничество в духа на договора за вечно приятелство. Освен всичко това д-р Кьосеиванов отбеляза един дипломатически успех, а именно - Солунската спогодба, по която България се сдоби с правото да се въоръжава.

Любляна, 22 октомври
"ЮТРО":
Новото българско правителство. Основите на българската външна политика останаха същите: ненамеса в споровете между великите сили; опазване на държавната сигурност; мирно решаване на споровете, които пречат на добрите отношения със съседите; продължаване на досегашната политика на приятелство с Югославия...
Колкото до вътрешно-политическите причини за сегашната криза, мисля, че оставката на шестия кабинет на Кьосеиванов е въпрос на вътрешно заздравяване.

Анкара, 26 октомври
"УЛУС":
Декларация на новото българско правителство. Правителствената криза в България предизвика навсякъде голям интерес, но тя трая кратко. Н.В. Цар Борис ²² натовари отново Кьосеиванов да състави правителство. Повечето министри останаха в новото правителство... От друга страна, за да се проверят настроенията всред народа, правителството е намерило за уместно да препоръча провеждането на нови парламентални избори...
Голямо е задоволството на всички приятели на България, че Кьосеиванов застава отново начело на управлението, както и от обстоятелството, че с оповестената декларация се дава уверение за запазването на мира на Балканите.

Истанбул, 28 октомври
"ТАН":
Положението в България. България излезе териториално осакатена от световната война, но тя никога не загуби надеждата за ревизия. Това бе главната причина, тя да не влезе в Балканското споразумение. Българското правителство продължава да е надпартийно и то излезе с декларация, че ще пази естановения вече неутралитет на страната.

Белград, 29 октомври
"ДЕЛО":
Българската политика. Днешното положение в Европа представлява тежко изкушение и голямата опасност за бъдещето на балканските държави. Именно поради това отношенията между Югославия и България са подложени на особено изпитание. Ключът на положението на балканите е в двете средищни балкански държави - Югославия и България. Те двете полагат изпит и техните ръководители се намират в такова положение, че могат завинаги да обезпечат щастието и напредъка на двата народа или, ако сгрешат, окончателно да разсипят своите държави.

Кьолн, 12 ноември
"КЬОЛНИШЕ ЦАЙТУНГ":
България и събитията. Страната вижда своята задача в по-нататъшно засилване на своя неутрлитет. В този смисъл се поздравява и итало-гръцкото споразумение, както и усилията на Италия да създаде на Балканите един неутрален блок. В България в това отношение официално не са предприети никакви постъпки... Пактът в Солун, който България сключи с останалите балкански държави, представлява във всяко отношение една гаранция на неутралитета.

Атина, 17 ноември
"НЕЯ ЕЛАС":
Становищено на България. Официалното българско гледище във връзка с цялостното положение и по-конкретно, както то се очертава през последните седмици, е неутралитет и избягване на всякакъв повод, който може да създаде в настоящия момент неприятност на Балканите и особено такива, които ще са в ущърб на България.

Рим, 28 ноември
"ДЖОРНАЛЕ Д'ИТАЛИЯ":
Изложба на италианската книга в София. Италия присъства в София с творбите на своя гений... Сега италианският език е обичан в България и италианската култура в нейните многообразни прояви печели приятели и очарова всички. Сега в българските училища и то не само в столицата, а и в провинцията, изучаването на италиански език от факултативно става задължително. Провъзгласената от Мусолини истина, че понякога книгата е по-полезна от едно посланичество, ще бъде още веднъж потвърдена.

Белград, 29 ноември
"ВРЕМЕ":
Новото правителство. Безспорен факт е, че този седми кабинет на българския министър-председател означава продължаване на една политика, която се оказа добра... И ние, и българите знаем какво значи война. Затова именно ни обединява искрено желание, поне веднъж в историята ни, войната да не ни засегне. Един известен чужд публицист, взел участие като офицер в каймакчаланските боеве, заяви неотдавна: "В целия свят познавам пет войника. Те са японец, французин, германец, сърбин и българин." Ние бихме поставили на първо място сърбина и българина, ако не желаехме да не бъдем нескромни. И затова, в този миг особено, голямо значение придобива фактът, че тези двама най-добри войници на света не желаят война.

Рим, 7 декември
"ДЖОРНАЛЕ Д'ИТАЛИЯ":
Днешна България (дописка на Луиджи Сапорито). Факт е, че България днес при воденето на външната си политика отразява прогреса на своята вътрешна организация. Тя чувства нейните благотворни влияния, показвайки че умее да да изпълнява задачата, която георгафията и историята са й поверили: да обедини в центъра на Балканите западния ред с красотата на Изтока, сливайки ги в едно цяло, което е присъщо на страните с истинска цивилизация.

Рим, 17 декември
"ВЕДЕТА Д'ИТАЛИЯ":
България на Цар Борис (статия на Луиджи Дечи). Днес София има повече от 5 000 студенти, Една страна, чието население възлиза на малко повече от 6 милиона жители, може с право да се гордее с тия цифри. Днес неграмотността в България е изчезнала и културните сдружения и читалищата са станали две от главните страсти на българите - те се намират навсякъде, дори и в най-отдалечените краища... Укрепва и индустрията. Черноморските пристанища, главно Бургас, няма за какво да завиждат на другите пристанища от Средна и Северна Европа.
Чудото, на което се надяваха поколения българи, днес осъществено. Една спокойна атмосфера на социален мир подпомага усилията на нацията. У всеки българин, живущ в София или в отдалечените области на Рила, е залегнало убеждението, че най-голямото богатство на страната е трудът, който трябва да бъде уважаван... София изглежда като най-богатия град в света с млади момчета и момичета. Прирастът на населението на България е един от най-високите в Европа - повече от 36 на хиляда.
Дори и през тези месеци, когато част от Европа се раздруса от войната, българският народ е отдаден на своя труд. Балканите имат да уреждат сметки с осакатена България, но всеобща е надеждата, че ще може да се стигне до едно справедливо и приятелско уреждане.

Рим, 23 декември
"ДЖОРНАЛЕ Д'ИТАЛИЯ":
Българското село (статия от Луиджи Сапорито). България, дори и в тесните граници, определени от Ньойския договор, е страна, която поради трудолюбието на жителите си може да изхранва многочислено население и да осъществява значителна вътрешна търговия. Гръбначният стълб на нейното стопанство е земеделието и главно към него са били насочени грижите на държавата. Започна се с полагане на грижи за българското село, което от партийните спорове и от мнимия антагонизъм между града и селото, предизвикан от изборните борби, е било хвърлено в обезпокоително материално затруднение и нравствено разложение... Една от най-големите заслуги, която трябва да се признае на управлението на Кьосеиванов в полза и за благосъстоянието на българското село, е, че то организира силите на това село чрез Закона за земеделско-стопанските задруги. Тая наредба-закон, която представлява най-важният акт на Третото българско царство, приета и обнародвана на 23 ноември 1935 г., се оказа от най-голямо значение за държавата. Земеделска България намери през последните четири години средствата за обезпечаване благосъстоянието на своите селски маси и за издигане във всяко отношение живота на селото, което е жизнен източник на българския народ и неин неизчерпаем запас от здрави национални сили.

**Гост** · 27-07-2004, 19:18

1940
БЪЛГАРИЯ - ШВЕЙЦАРИЯ НА ИЗТОКА * БЪЛГАРО-РУСКИТЕ ОТНОШЕНИЯ * БЪЛГАРИЯ Е БУФЕРЪТ НА ЕВРОПА * НАРАСТВА НАТИСКЪТ НА СЪВЕТСКА РУСИЯ * СБЛЪСЪК НА ТРИ ПОЛИТИЧЕСКИ ВЛИЯНИЯ * ЩЕ СЕ ВЪЗПОЛЗВА ЛИ МОСКВА ОТ БЪЛГАРСКИЯ РЕВИЗИОНИЗЪМ * БЪЛГАРИЯ - ГАРАНТ ЗА РАВНОВЕСИЕ И РЕД * БЪЛГАРИТЕ НЕ ИСКАТ ДА БЪДАТ ВЪВЛЕЧЕНИ ВЪВ ВОЙНАТА * СЪРЦАТА НА БЪЛГАРИТЕ СА С РУСНАЦИТЕ, А СТОМАСИТЕ ИМ - С ГЕРМАНЦИТЕ * ЗАСИЛВА СЕ КАМПАНИЯТА ПРОТИВ НЬОЙСКИЯ ДОГОВОР * БЪЛГАРИТЕ ВЛИЗАТ ТРИУМФАЛНО В ДОБРУДЖА * ЦЯЛА БЪЛГАРИЯ ЛИКУВА * МАКЕДОНСКИ ОТРЯДИ СЕ БИЯТ ЗАЕДНО С ИТАЛИАНЦИТЕ * СПОРАЗУМЕНИЕ МЕЖДУ ХИТЛЕР И МОЛОТОВ ПО БЪЛГАРСКИЯ ВЪПРОС * СОБОЛЕВ ДОНАСЯ В СОФИЯ СТАНОВИЩЕТО НА СТАЛИН * МОСКВА НЕ БИЛА ПРОТИВ ПРИСЪЕДИНЯВАНЕТО НА БЪЛГАРИЯ КЪМ ТРИСТРАННИЯ ПАКТ * МЪДРОСТТА НА БЪЛГАРИЯ
Започналите в края на миналата година парламентарни избори продължават по области съобразно графика почти през целия януари и концентрират върху себе си голяма част от общественото внимание. Световната война е все още далеч от границите на България. Кьосеиванов спечелва убедително изборите, но изненадващо на 15 февруари той подава оставка като министър-председател, а на негово място Цар Борис поставя дотогавашния министър на народното просвещение проф. д-р Богдан Филов. Внезапната оставка на Кьосеиванов изненадва политическите наблюдатели и особено съседите. Никой не приема без резерви обяснението за оставката му като неразбирателство с министъра на земеделието Иван Багрянов. Подозира се, че му е оказан силен натиск от страна на германофилските кръгове, чиито позиции след сключването на германо-съветския пакт се засилват много. На Кьосеиванов някои приписват благосклонно отношение към Балканското споразумение. Последните дни на неговото правителство са белязани с някои стъпки, които показват подобряване на стопанските връзки с Югославия и Съветския съюз. На 5 януари, например, в Москва се подписва стопанско съглашение между съветското и българското правителства и договор за търговия и мореплаване, сключен за три години на принципа на най-облагодетелствена страна.
Чрез посредничеството на Турция се активизират отношенията между страните от Балканското споразумение и България. Кметът на Белград дава на 11 февруари в хотел "Бристол" официална вечеря на българска делегация, водена от министъра на търговията Загоров. Българският министър споделя задоволството си от създаването на югославско-българска стопанска камара и се изказва за стопанско сътрудничество.
В първото си изявление новият министър-председател проф. Филов потвърждава, че няма да има промяна във външната политика на правителството. Опасенията за промяна се опитва да разсее и Цар Борис, който в своя реч уверява, че политиката на сближаване между малките балкански държави ще продължи. Много скоро след тези негови изявления в Белград се постига споразумение между дунавските държави: Румъния, Югославия, България и Унгария за защита на дунавската сигурност, което предвижда редица мерки в рамките на суверинитета на всяка крайбрежна страна, имащо една единствена цел - Дунавския мир. Българското правителство още не е предявила официално исканията си за Южна Добруджа. До този момент то смята, че териториалните въпроси с Румъния ще се решават на една бъдеща мирна конференция след войната. Анализът, който правителството прави на отношението на отделните сили по този въпрос, го кара да промени тактиката си. Външно министерство взима решение на 4 април да се изостави изчаквателната позиция и да започне дипломатическа акция за решаването на Добруджанския въпрос преди края на войната. В доклада си до райхминистъра на външните работи Рибентроп от 4 май за проведен разговор с Цар Борис Карл Клодиус предава думите на Царя, който сазал, че българският народ очаквал от него България да осъществи "поне една от своите национални аспирации преди завършването на настоящата война, и че Южна Добруджа представлява минимума". В друг доклад, пак до Рибентроп, германският пъномощен министър в София, Рихтхофен, предава две запитвания на Борис ²²²: Не може ли Германия да увещае Русия да коригира несправедливия Букурещки мирен договор от 1913 г.?... Има ли нещо вярно втова, че Балканите са поделени на сфери на влияние между Русия, Германия и Италия? Царят се интересувал и от съдбата на Проливите. Той имал нужда от отговора на тези въпроси, за да може да води далновидна политика. Предупредил също, че Югославия ще се опита да върне Русия на Балканите и положително щяло да стане непоносимо, "ако България не получи поне една полица". Становището на самия Рихтхофен е, да се обсъди въпросът "дали от германска страна не може да се направи нещо, защото България устоя на всички примамки и осуети всички опити заобразуване на един балкански блок".
В първите дни на юли за Берлин заминава председателят на Българо-германското дружество, проф. Станишев, да проучи чрез своите връзки действителните настроения в Германия по въпроса за Южна Добруджа. Народното събрание в същото време се занимава с обсъждане и приемане на решения за насърчаване и подпомагане на чиновниците. То решава всеки чиновник да получи допълнително по една брутна заплата. Към окончателното решаване на чиновническия въпрос ще се пристъпи, обаче, към есента, когато ще се видят резултатите от прилагането на новия стопански план. Правителството признава, че положението на чиновничеството не е добро, че заплатите са малки и, че чиновническият въпрос трябва най-сетне да се реши "в името на върховните държавни интереси".
На 18 юли Цар Борис приема на тържествена аудиенция новоназначения пълномощен министър на СССР Александър Лаврищев, който представя възложените му от правителството на неговата страна задачи: "да работи за поддържането и затвърдяването на приятелското сътрудничество между Съветския съюз и България на основата на взаимното разбиране на задачите пред двата народа, свързани с историческо родство, което да способства за по-нататъшното развитие на отношенията в областта на политиката, стопанството и културата, и заедно с това - да служи за делото на мира". Отговорът на Царя е по-лаконичен. Той уверява съветския дипломат, че при изпълнението на възложената му в България мисия той винаги ще има личната му и тази на българското правителство подкрепа. В същия ден бившият главнокомандващ българската войска генерал Жеков е приет в Париж от коменданта на окупационните войски след едно посещение на фронтовата линия "Мажино". На следващия ден той отива в Ньой, където е организиран специален ритуал. Там на генерал Жеков се оказват военни почести от строена за целта рота. При влизането в залата, където на времето е бил подписан Ньойсия мирен договор, оркестър засвирва българския химн "Шуми Марица". При звуците на химна генералът поздравява почетната рота, а над Ньой се издига българското знаме. Организаторите на ритуала подаряват на генерал Жеков "Златната книга", където са се разписали всички знатни посетители на Ньой, за да я предаде на Военния музей в България, като символичен израз за премахването на унизителния ньойски диктат. Четири дни по-късно и в Москва проявяват жест, който също ласкае българското национално чувство. На 22 юли московското радио включва в програмата си литературен час, посветен на Иван Вазов. След бележките за неговия живот и творчество в продължение на 30 минути се четат откъси от романа му "Под игото".
На 27 юли Хитлер посреща в планинската си резиденция в Оберзалцберг в Баварските Алпи българска правителствена делегация, водена от българския министър-председател проф. Богдан Филов и след като го изслушва, намира българските искания относно Южна Добруджа за напълно основателни. Официалното комюнике е кратко и не казващо нищо ново: "Разговорите преминаха в сърдечен дух на традиционното приятелство между България и Германия, непромененото братството по оръжие от световната война". Също така кратко, но с голяма доза оптимизъм, е изявлението на министър-председателя при завръщането му в България: "Българският народ може да бъде спокоен и с доверие даизчака благоприятното развитие на нещата". Три дни след тази среща германският пълномощен министър в Букурещ получава нареждане да уведоми румънското правителство, че Фюрерът смята връщането на ЮЖна Добруджа на България в границите от 1913 г., включващи Силистра и Балчик, за едно изключително порядъчно и справедливо решение, с което румънците би трябвало да се съобразян "без протакане". Българското правителство бърза и не иска да изпусне момента да реши Добруджанския въпрос преди обстановката на Балканите да се е усложнило прекомерно в резултат на войната. Умело се използва в случая и руската карта. На 4 август Цар Борис приема във Врана германския пълномощен министър Рихтхофен, за да му сподели някои тревоги по проблема за Добруджа, които трябва бързо да стигнат до Рибентроп. С всеки изминат ден се усилва пропагандата, която иска да внуши на българите, че България може да получи Добруджа чрез Съветска Русия, и то цялата, каквито намеци бил направил съветският посланник в София. Английският пълномощен министър Джордж Рендъл също уведомил Царя, че британското правителство е съгласно Южна Добруджа да бъде върната на България. Правителството в Берлин не иска да губи от влиянието си с по-нататъшно бавене на този въпрос и упражнява силен натиск върху Румъния, да започне преговори с България за връщането на Добруджа, началото на които се поставя на 19 август в Крайова. След дълги протакания, пречки и допълнителни претенции от румънска страна, на 7 септември се подписва Крайовския договор за възвръщане на Южна Добруджа на България, който съдържа и клаузи за задължителна размяна на население. За първи път от световната война насам един териториален въпрос в Югоизточна Европа се разрешава на базата на двустранни преговори. На 21 септември българската армия навлиза тържествено в Добруджа, посрещната най-възторжено от местното население. Българите в цялата страна отбелязват този акт като голямо завоевание по пътя на националното обединение. България ликува. В много български градове се устройват общонародни тържества.
Но много скоро над българската външна политика надвисват други грижи. Само седмица по-късно се подписва Тристранният пакт между Германия, Италия и Япония. Предстоящият глобален конфликт става все по-осезаем. Съществува опасност европейските измерения на войната да станат световни, а към вътрешноевропейските конфликти да се насложат и междуконтинентални противоречия. В Ню Йорк и Вашингтон се разпространяват съобщения, основани на германски източници, че Германия и Италия ще се заемат сами със стопанското реорганизиране на стария континент, който в икономическо отношение ще представлява една "Съединена Европа". Силите на Оста предупреждават САЩ, че няма да позволят на последните да се намесват в новото стопанско устройство на Европа, а още по-малко - да прилагат там американски стопански методи. Една от най-важните мерки в това отношение щяла да бъде уеднаквяването чрез постоянен курс на всички европейски парични системи, което ще служи да циркулират из целия континент. Стопански Европа щяла да представлява едно цяло, което ще служи за основата на по-нататъшното окончателно премахване на всички бариери между държавите, докато се стигне до идеята за Европейски Съединени Щати.
Германия проучва внимателно чрез различни канали политическите настроения, нагласата и готовността на политиците, включително и на Царя за привличане на България към Тристранния пакт. В доклад за обстановката в България от 25 септември до министерството на външните работи, изготвен от Главното управление за имперска безопасност, се отправя упрек към Борис ²²² за проявяваната от него "мекушавост": "След връщането на Добруджа царят упорито отказва да назначи едно силно национално правителство и да ориентира недвусмислено българската външна политика към силите на Оста." Подписалият доклада бригаденфюрер от СС подозира, че българският цар продължавал да се осланя на Англия. По негово внушение българският печат не помествал съобщения, които биха могли да бъдат сметнати за пропаганда в полза на едната или другата от воюващите страни. В манифеста до българския народ по повод връщането на Добруджа царят не споменавал нито дума за подкрепата от силите на Оста. До Рибентроп достига и друга информация за позицията на българския цар, споделена в разговора му с Фриц фон Твардовски - началник на Културно-политическия отдел в Райхминистерството на външните работи. Борис ²²² твърдял, че с придържането си към своята сегашна политика принася повече полза на Германия, отколкото ако хвърли още сега България в една война. В средата на месец октомври Рибентроп официално поканва Бългаия да се присъедини към Тристранния пакт. Същата покана отправя и Италия, като тя иска от България да участва в бъдещи военни действия срещу Гърция. Същевременно цар Борис бива предупреден от английския крал, че територията на България ще се превърне в боен театър, ако допусне немски войски да влезнат в нея. Преди правителството да се произнесе по поканата за присъединяване към Тристранния пакт, цар Борис лично написва писмо до райхканцлера Хитлер, с което иска известно забавяне на процеса на присъединяването: "В близките дни моето правителство ще трябва да се произнесе по приятелското предложение на правителството на Райха, с което България се приканва към присъединяване към Тристранния пакт, с цел да противодейства на разширяването на войната и да ускори възстановяването на световния мир... От гледна точка на обстановката на Балканите, според мен, би било по-добре за България да продължава още известно време досегашната политика". Борис се опасява, че съседите му ще се почувстват непосредствено заплашени и ще се опитат да разоръжат България преди тя да се е мобилизирала, нещо, което те вече многократно са обсъждали. Той напомня, че на южната граница в момента стоят в пълна бойна готовност 23 турски и 7 гръцки дивизии. Срещу тях България в момента разполага с една наистина храбра, но недостатъчно въоръжена армия, която притежава само четири зенитни батареи, остаряла полева артилерия от времето на балканските войни, никакви танкове и боеприпаси само за няколко бойни дни. Освен това край Черно море би могло да възникне "една зловеща за нас обстановка" в резултат на ново сближение между Съветския съюз и Турция. Цар Борис споделя в края на писмото си, че ще бъде благодарен на Фюрера, ако той благоволи да обсъди още веднъж въпроса: "дали е безусловно необходимо да се промени досегашната недвусмислена и хладнокръвна политика на България, която държи в шах нашите и Вашите врагове?"
Към средата на октомври председателят на Съвета на народните комисари на СССП и комисар за външните работи Молотов посещава Берлин, което дава повод на политическите среди в Лондон да твърдят, че между Германия и СССР не съществува недоверие, а воля за сътрудничество. Припомня се, че още при сключването на германо-съветското споразумение, Сталин бе изказал съмнение относно искреността на западните демокрации спрямо Русия и бе заявил, че между Германия и СССР не съществували никакви противоречиви политически и стопански интереси. В Берлин Молотов бил получил уверение, че Германия няма да предприеме, нито ще подкрепи каквато и да е акция в разрез с големите интереси на СССР в района на Дарданелите. Българските политически среди имат сведения, че през ноември се водят тайни германо-съветски преговори, засягащи България. Съветският съюз иска да разполага в България със същия статут, с който се ползват германците в Румъния, където последните са въвели голямо количество войски и са превърнали румънските летища в свои бази. Хитлер не приема тези условия.
В средата на октомври в София пристига генерал Ганчев - адютант на живеещия в Германия бивш цар Фердинанд. Той обявява, че задачата му е да склони цар Борис да разреши на баща си да дойде за известно време в България на почивка. Генерал Ганчев разговаря многократно с министри и уверява представители на ръководните кръгове в София, че е настъпил вече моментът за една недвусмислена външна политика. Обръща внимание на Борис ²²², че е крайно време да ликвидира възникналото недоразумение с Берлин. Царят можел лесно да разсее недоверието чрез една лична среща с Фюрера и с назначаването на такова правителство, "към което Германия да изпитва доверие". На срещата си с Хитлер цар Борис отново излага познатите аргументи, с които не отказва, но иска отлагане на присъединяването към пакта. Много скоро след завръщането му в България, на 24 ноември в София идва главният секретар на съветското министерство на външните работи Аркадий Соболев с предложение за сключване на пакт за взаимна помощ между България и СССР, което българското правителство откронява. То е смутено най-много от съпътстващото този гаранционен пакт искане за установяване на съветски бази в Бургас и Варна, нещо, което много напомня на вече разигран сценарий в балтийските страни. На другия ден Георги Димитров нарежда на ЦК на БРП да започне масова кампания в подкрепа на предлижението. След обявената на 27 ноември масова партийна мобилизация, в акциите на БРП се включват и всички сродни и зависими от комунистите организации и сдружения. Из цялата страна се организират събрания, митинги, протестни шествия и др. масови прояви. До правителството се изпращат стотици и хиляди писма, телеграми и подписки в подкрепа на съветското предложение. По време на "Соболевата акция" върху правителството нараства и натискът за присъединяването на България към Тристранния пакт, за което допринасят и някои външни фактори. Унгария, Румъния и Словакия се присъединяват към Тристранния пакт, а Италия има неудачи във войната срещу Гърция. Хитлер загубва вяра в успеха на Италия, не иска повече да чака и се готви да изпрати в Гърция германски войски, които няма откъде другаде да минат, освен през България, независимо от това дали тя е съгласна или не. В такава именно външнополитическа обстановка българите изпращан годината, която им донесе радостта от връщането на Южна Добруджа, но и тревогата от приближаването на войната и усложнената обстановка на Балканите.

Будапеща, януари
"МАГЯР-БОЛГАР КУЛТУРСЕМ-БУЛГАР КУЛТУРСЕМЛЕР" (брой единствен)
България - Швейцария на Изтока (статия от Бела Жедени). При пътуването ми из България, разбира се, най-вече ме плени красотата на земята й и нейните интересни туристически обекти. С пълно право наричат България "Швейцария на Изтока". Малко подобни народи има на света, като българския, бих казал дори, че друг подобен народ няма, който със своята обществена конструкция да има толкова голяма сила и възможност за пълно единение. Защото един народ, у когото социалните неравенства са най-малки и в който няма религиозни различия, има всичката възможност да се разбира и сплотява лесно. България има истинска стара демокрация, която се проявява не само в конституцията и в политическото устройство на държавата, а живее с пълна сила в целия обществен живот на страната.

Париж, 4 януари
"ТАН":
Българо-руските отношения (статия от Жорж Афо). Едва след преврата от 19 май 1934 г. правителството на Кимон Георгиев, което постигна благодарение на войската една здрава вътрешна дисциплина, изразила се в разтурянето на Македонската революционна организация, включи в своята програма възстановяването на дипломатическите отношения със СССР... Решението се обуславяше от надеждата, че по този начин ще се развият търговски отношения с толкова близката черноморска държава и България ще може да се освободи от едва ли не изключителния надзор, който Третият райх упражняваше от няколко години в стопанството. Тъй като западните демокрации бяха далече и не се интересуваха от тези въпроси, Русия би могла, може би, да се превърне в полезен противовес на германското влияние. Но тези надежди на хората от 19 май не се осъществиха. Подновяването на дипломатическите отношения между България и великата славянска сестра не бе последвано от никаква стопанска дейност. Първата проява на съветски интерес бе по-скоро от политически характер. То се изрази чрез посещението на Потемкин по времето, когато се говореше за един Черноморски блок. Това посещение остави, ако не у ръководните лица, то поне в голяма част на българския народ впечатлението, че Русия би могла да даде ценна подкрепа на България в деня, когато българските искания за Южна Добруджа бъдат поставени на дневен ред. Лозунгите на привържениците на комунизма в България се стремят все по-дейно да докажат, че само подкрепата на Сталинова Русия би позволила на България, за която заплахата от национал-социалистическо разширение остава вече на заден план, да постигне по мирен път своите национални искания. Неотдавнашното въздържане на България при гласуването за изключване на съветската държава от ОН не учудва никого при тези обстоятелства. Такова бе състоянието на българското обществено мнение спрямо Русия през последните месеци. Известен брой правителствени постъпки за които трудно може да се каже, дали имат само показно значение или ще се окажат наистина плодоносни, изглеждат в съзвучие с това мнение. Така през декември бе подписана канвенция за установяване на въздушна връзка между София и москва.
Нова крачка бе направена с изпращането в Москва на една делегация, председателствана от министъра на финансите и натоварена да преговаря по сключването на търговската спогодба. В това можем да съзрем едно закъсняло осъществяване на програмата на българските ръководни среди от 19 май. Трябва ли да вярваме, че търговските преговори ще се съчетаят с размяна на политически мисли? Изглежда, че българското поведение в тази област е твърде внимателно. Колкото и силна да е русофилската традиция, колкото и съблазнителна да изглежда руската подкрепа, влиянието и нарастващия натиск на Съветска Русия към Черно море и Проливите поставя към българската независимост и социалния мир в България редица въпроси, които будят страх у мнозина.

Лондон, 6 януари
"ТАЙМС":
България и балканските страни (дописка от Истанбул). Съветският неуспех във Финландия чувствително облекчи психологическия натиск върху България и засили позициите на Цар Борис и на министър председателя Кьосеиванов. Тук не се знае нищо за новия проект във връзка с решението на българския въпрос относно Южна Добруджа. Гърция, Турция и Югославия са постигнали принципно съгласие върху необходимостта Румъния да прояви достатъчно мъдрост, като направи отстъпки по този въпрос. Те, обаче, не искат да вземат инициативата без да получат гаранции, че след удовлетворяването на това искане, България няма да предяви нови претенции. Напомня се едно изявление на Кьосеиванов от лятото, че България ще иска възстановяване на границите от 1913 г.
Все повече се подобряват турско-българските отношения. Турското общество изказва благодарност на България за дадената от нея помощ по земетресението в Анадола.

Истанбул, 10 януари
"ИСТИКЛЯЛ":
Действа ли Македонският комитет (статия от Махмуд Неджедин Делиорман). Македонската емиграция си остава още разделена на три групи: върховистите, които се уповават на Италия; федералистите, чиито надежди са в Югославия; и комунистите, които се облягат на Русия. Управляващото днес в България правителство забрани дейността на върховистите и федералистите, а комунистите се преслдват от по-рано. Преди, когато България искаше да следва враждебна спрямо Югославия политика, тя подкрепяше дейността на върховистите, а когато трябваше да води политика на приятелство с нея, тя менажираше федералистите. Между тия две крила на македонската организация настъпи ожесточена борба, която завърши с избиването на всички по-видни македонски дейци. Стигна се до положение, че върховистката организация попадна в ръцете на младия, неопитен и безхарактерен Иван Михайлов. Моите най-последни впечатления от София са, че 600-хилядната македонска емиграция в България живее все още с идеала за независима Македония. Михайлов и приятелите му, които се намират по настоящем в Берлин, играят ролята на политически марионетки. Не е изключено четничеството да се появи отново. Ако отношенията между Италия, от една страна, и Югославия и Гърция от друга страна, се влошат, Италия лесно би снабдила с бомби и оръжие четници срещу тия две страни. Ако ли пък България засили приятелството си с Югославия и затвърди сътрудничеството си с Русия, тогава федералистите могат да преминат в действие. Комитите днес са уверени, че политическият вятър ще повее в тяхна полза.

Париж, 12 януари
"ФИГАРО":
Италия и Балканите (статия от Люсиен Ромие). Дейността на фашистката дипломация цели установяването на противоболшевишки фронт, предпазващ Балканите от унгарските Карпати до Черно море. Двете държави, върху които се опира това действие са България и Унгария... Като повдига въпроса за малцинствата в Румъния по повод Бесарабия, Сталин смята, че българите и унгарците, които са приятели на германците, не само ще позволят едно негово действие, но и ще го подкрепят заради Добруджа и Трансилвания. Това е бил предметът на разговорите между граф Чаки и граф Чано. Италия възпира маневрата на Москва, като заявява на унгарците и на българите: "Аз одобрявам вашите искания, аз ще ги улесня по един друг начин, достатъчно е вие да не се съюзявате със Съветите".

Истанбул, 12 януари
"СОН ПОСТА":
Нова гаранция за Балканите са последните разговори в София. В продължение на цяло столетие Балканите представляват поле за съперничество на великите сили. Днес балканските държави са свободни и независими н своето съществуване. Ако те прозрат необходимостта от обединение, не само на политическа, военна, но и на стопанска основа, несъмнено ще извлекат грамадна полза от това. За нещастие, обаче, винаги когато сред тях се е зараждала идеята за това тъй необходимо единство, отвън са се намесвали други сили, които неизбежно са го осуетявали. Факт е също така, че тия сили са намирали в лицето на ревезеонистична България своя главен източник в това разединително дело.
Съдържанието на онзиденшното комюнике, издадено в София по време на посещението на г-н Менемеджиоглу, с нищо не изменя досегашното поведение на България. Въпреки това еднаквостта на гледищата между България и Турция относно запазването на мира в Югоизточна Европа е от особена важност. То може да се тълкува така: ако балканските държави бъдат въвлечени случайно в обща отбранителна война срещу външен нападател, България поема задължението да не ги нападне в гръб.

"ТАН":
Днешното политическо положение на България. Днес ние виждаме на Балканите да се сблъскват три политически влияния: германското, съветското и италианското. Бъдещото оформяне на Балканите ще бъде свързано с победата на влиянието на една от тия три велики държави. Блгария, безсъмнено, е центърът на сблъскващите се влияния на тия три велики сили поради нейното политическо, стопанско, географско и стратегическо положение. От стратегическа гледна точка разположението на България е много важно за Балканите поради нейната близост до Протоците и поради интереса, който може да прояви към тях. Германия обуславя своето влияние върху следните три основания: 1. приятелство по оръжие през световната война; 2. почти всички държавници са учили в Германия и се намират под влияние на германската култура; 3. износът на България през последните години се развива най-много под стопанското влияние на Германия и Австрия...
Втората велика държава, която се старае да упражнява своето влияние на Балканите е СССР. Отношенията между русите и българите са родствени и идеални, което допринася за едно съветско влияние много по-силно от германското. Най-силната опорна точка на руската политика в България е на идеологическа основа. Комунистите и левите земеделци образуват мнозинство в България. Много от младежите са комунисти. Нито черноризците, създадени от българското правителство, нито тежките наказания, налагани на гимназисти и студенти, нито кървавите събития от юни 1923 г. са в състояние да попречат на трайното развитие на комунизма в България. Може да се каже, че като изключим турците и чиновниците, повечето от младежите са комунисти. Селското население изцяло се числи към бившата земеделска партия. Земеделците, макар да не са комунисти, и те клонят към СССР.
Третата държава, която се опитва да създаде свое влияние на Балканите, е Италия. Опорните точки на италианското влияние са: стопански, пилитически, обществени и географски. Италия се стреми днес да измести Германия от вътрешната и външната политика на българия. Българското производство се закупува най-вече в Италия. Италианците искат да засилят своето политическо влияние в България чрез засилване на стопанските си отношения с нея. От идеологическа гледна точка днешната система на управление в България клони повече към тоталитарните държави и най-вече към Италия. В армията преобладава италианското схващане. Правителството, оповаващо се на армията, се намира напълно в ръцете на Царя. В България преобладава чувството, че Италия е една велика сила, която няма претенции за български земи, и която в даден момент ще осъществи българските национални стремежи. Българските водачи намират италианската система на управление за най-подходяща за тяхната страна и техния народ. Основата на българската политика е да не се стига до крайности, а да се върви по средата, под строгия надзор на правителството.

Лондон, 16 януари
"ТАЙМС":
От България не се иска да се откаже завинаги от своите претенции. България има да предявява териториални искания към Румъния, които накараха някои от нейните водачи да поддържат идеята за общи действия със СССР, за осъществяване на тези искания. Вярва се, че съветското правителство е било готово да наложи на България един съюз, както направи с Естония, Летония и Литва. Блестящата съпротива на финландците, обаче, понижи обаянието на съветската акция на Балканите. Всички българи ще проумеят сега, както тяхните най-мъдри водачи съзнаваха през цялото това време, че моментното задоволяване на известни териториални искания, колкото и законни да са те, би струвало скъпо, ако с това се открие излаз за комунистическа държава на Балканите.
От България не се иска да се откаже завинаги от своите претенции спрямо Южна Добруджа. Напротив, България ще спечели по-голяма симпатия, ако в общия интерес се въздържи в настоящия момент да настоява за това свое искане... Едно въздържане сега от страна на България би допринесло много, за да може тя по-късно да получи пълно съдействие.

Париж, 19 януари
"ЙОВР":
България и СССР (статия от г-жа Табуи). Кремъл е доволен и щастлив от постигнатите с България резултати. При това Сталин, за да подобри отношенията си с правителството на Кьосеиванов, бе принуден да се откаже от руското искане спрямо България, което му бе много присърце - за отстъпване на въздухоплавателна база във Варна...
Същевременно в София се очаква руска въздухоплавателна делегация. Казват, че се касаело за уговаряне подробностите на една подписана в Москва въздухоплавателна конвенция. Предвижда се установяване на въздухоплавателна линия Москва - Херсон - София. Тя няма да минава през Одеса, което е доста странно. Херсон е малък град, без особено значение, но той се намира близо до морската корабостроителница в Николаев... Най-сетне, нека отбележим, че българските вестници и особено официозът "Вчера и днес" обнародват ласкави отзиви за руско-българските отношения.

Истанбул, 19 януари
"АКШАМ":
Балканският мир и България. Трябва да се признае, че българското правителство остана чуждо на всякакво действие, което можеше да затъмни балканския хоризонт. То не прояви ни най-малко склонност да превърне страната в център на заплетени политически страсти и да позволи по този начин прехвърлянето на военния пожар в този кът на Европа. В това поведение на българите трябва да се съзре голяма прозорливост, не само що се отнася до интересите на целокупните Балкати, но и до чисто българските национални интереси.

Белград, 22 януари
"ОБЗОР":
България и СССР. Нарасналият интерес към българското поведение се оправдава от съветската политика на разширение, която въпреки неукпеха на съветската армия във Финландия, не е преставала да действа и е избрала България като изходна точка на Балканите, от където тя ще се домогва до Босфора - този отдавнашен блян на всички руски империалисти. Москва възнамерява да се възползва от българските ревизионистични искания и да превърне България в послушно оръжие на съветската политика, като по този начин се сдобие с възможност не само да нападне Румъния в тил, но и да изгради бази за своите стремежи към Цариград.
Значителна роля за това изигра спекулацията със славянофилските чувства на българския народ, навикнал да вижда в Русия, независимо от нейния режим, покровител и спасител.
Поради това съветското правителство предложи на София значителни търговски отстъпки, върху чиято основа бе скрючен напоследък договор, считан от българите за твърде благоприятен, който поради близостта на двете държави, свързани с Черно море, не създава транспортни затруднения.
С по-голямо недоверие в чужбина бе посрещнат съветско-българския договор за установяване на въздушни съобщения, в чиито рамки би могло да се осъществи прикрито военно сътрудничество, толкова повече, че преговорите по това споразумение бяха водени непосредствено след прекъсване на турско-съветските преговори в Москва.

Брюксел, 27 януари
"ЕНДЕПАНДАНС БЕЛЖ":
България води политика на мир. България очаква осъществяване на своите въжделения по мирен път. Тя много добре съзнава своята солидарност с останалите балкански народи и държи да не допусне войната да се разпростре и на Балканите. Не можем да се надяваме, че предстоящата конференция на Балканското споразумение ще даде възможност на България да се присъедини към него. Сигурно е, обаче, че без да се отказва от своите искания, България възнамерява да следва конструктивното си сътрудничество с другите балкански народи.

Рим, 31 януари
"АУГУСТЕА":
България - елемент на равновесие (статия от Джани Фоско). Българската нация, разположена в географското средище на Балкана - между Дунав, Черно море и Бяло море, изглежда е призвана да изпълни една историческа функция на равновесие. Историческият и политическият почин за окончателно подреждане на Балканите никога не би могъл да се абстрахира от българската действителност.
Българинът се отличава с едно дълбоко чувство за дисциплина и с една строга нравственост, която обуславя всяко негово действие. В характера на българина няма нищо театрално или мегаломанско.
В продължение на двадесет години софийското правителство прояви такава независимост и такова достойнство във външната политика, че то може да бъде сочено за пример на много балкански държави. Ония, които винаги са искали да представят България като елемент на безредие и на балканско вълнение, трябва да признаят, че българската политика сега, повече от всякога, е елемент на равновесие и ред.

Истанбул, 3 февруари
"ИСТИКЛЯЛ":
Конференцията в Белград (уводна статия от гл.редактор Низаметин Назъф). Турската политика не е държала толкова сметка за опасността от България, колкото за ползата и големите предимства от приятелството с нея. България с правителството на Кьосеиванов представлява днес именно страна с такива политически качества и предимства. За такава България ни говори г-н Менеменджиоглу, когато се върна от София и пак за такава България говори в снощното си изявление пред българския печат г-н Сарачоглу. Какъвто и да бъде развоят на събитията, ясно е, че България днес е такава, каквато може само да ни се нрави.

Истанбул, 4 февруари
"АКШАМ":
Заседание на Съвета на Балканското споразумение в Белград (телефонограма от Медин Садък, депутат и директор на вестника). Можах да разговарям в Белград с български журналисти и с някои длъжностни лица. Добих впечатление, че България не е привърженичка на войната, че тя съзнава опасността от едно разширяване на пожара на Балканите.
На българите и през ум не им минава да се възползват от случая и да ловят риба в мътна вода. Тонът на българския печат е извънредно умерен и миролюбив. Всичко това не означава обаче, че България се е отказала от своите искания. Напротив, тя очаква осъществяването им посредством миролюбива и справедлива спогодба. България не е изгубила надежда, че един ден ще получи правата си.
Това становище на нашата съседка е от особено значение сега, защото така България, макар още да не се числи към Балканското споразумение, тя фактически вече е заела мястото си в неговата политика на мира...
Заминаващият утре вечер от тук наш министър на външните работи ще се срещне в София за четири-пет часа с българския министър-председател, като ще намери случай да му съобщи резултатите от белградските съвещания. Добрите вести, които нашият министър ще занесе на г-н Кьосеиванов са от извънредно голяма важност не само за сигурността и спокойствието на България, но така също и за мира и стабилността на Балканите. Балканите и Европа ще бъдат благодарни за това щастливо събитие.

Лондон, 4 февруари
"ОБЗЪРВЪР":
Балканският блок е невъзможен без България (статия от Гарвин). Най-малко вероятно е днес създаването на един Балкански блок, защото България ще се държи на страна, докато нейните искания не се задоволят. Отбранителната мощ на едно разширено Балканско споразумение би станала несломима, ако Румъния намери начин да върне Южна Добруджа на своята мощна съседка, чийто силен и издържлив народ тя ще спечели за приятел. Но изглежда, че Букурещ сега не е разположен да отстъпи нито педя от своята територия на когото и да било.
Всяка от петте балкански държави е пълна със собствени тревоги и е ръководена от груб реализъм. Дори опасността да останат в края на краищата сами и изолирани не може да ги накара да се държат заедно... България е имала горчиви и мъчителни опити във втората Балканска война и в световната война. Първата бе бурна увертюра към втората. Българите преживяха достатъчно несполучливи авантюри на страшна цена. Те чакат времето си, колкото и горещо да желаят още сега връщането на Южна Добруджа и независим излаз на Егейско море... каквито и да са нейните искания, България желае да бъде вън от войната и да избегне хаоса. Същото искат всички, но поради различни причини и по различни начини.

Берлин, 6 февруари
"ФОЛК УНД РАЙХ":
България (статия от Карл Арио). В сегашния момент на огромна историческа борба за преустройството на Европа и на света България е със свободни и развързани ръце, очаквайки осъществяването на най-скромните си искания за "хляб и въздух". България е здрава, млада и силна нация. Въпреки трите войни, които води за обединение, тя притежава храбра войска, опитни чиновнически кадри, добре функциониращ държавен апарат и отлично стопанство. България има цивилизован и народностен начин на мислене и усет. Тя има въодушевена и патриотична младеж, чието национално съзнание е извънредно силно развито.

Истанбул, 8 февруари
"ДЖУМХУРИЕТ" и "РЕПУБЛИК":
Една съзнателна балканска държава България (статия от Юнус Нади, народен представител и директор на двата вестника). България е малка трудолюбива страна, отърсена от мегаломаниите и заслужено получила прозвището "Малката Прусия".
Г-н Кьосеиванов винаги е имал предвид, че е невъзможно да се води империалистическа политика с тоя малък народ, нито пък да се прави от него инструмент на големите сили - завоевателки. Талантът се състои именно в държането на тази малка страна далеч от приключенията и в даването й на възможност тя да се радва на плодовете на своя труд.
Такава е външната политика на Кьосеиванов. Тя не съдържа враждебност срещу когото и да било.

Лондон, 10 февруари
"НЮ СТЕЙТСМЪН ЕНД НЕЙШЪН":
Балканските въпроси. Защо в това незавидно положение балканските страни не се обединят?... В този малък свят, също както и в по-големия свят, има незадоволени страни. И наистина, твърде странно изглежда, че Румъния, която е слаба във военно отношение, отказва да обезпечи своята сигурност чрез отстъпки, които биха направили от двете й съседни страни нейни съюзници.
От двете незадоволени дунавско-балкански страни България е по-скромната. Румъния трябва да върне онази част от Добруджа, която тя отне от България в 1913 г., защото в тази област живее здраво българско население. Също така естествено е желанието на България да има излаз на Бяло море.

Будапеща, 12 февруари
"ПЕСТЕР ЛОЙД":
Румъния готова за териториални отстъпки на България (дописка от Рим). Според белградския дописник на "Стампа" главната причина за настоящите извънредно топли българо-югославски отношения се крие в това, че Румъния, отстъпвайки под натиска на Югославия, е дала тържествено обещание след свършването на войната да направи ревизия на своите граници и да върне на България населената с българи част от Добруджа.
През последните дни се разпространи съобщението, че английското правителство е изразило съгласието си да изпрати в Букурещ и София мисията Рънсиман във връзка с уреждането на румъно-българските отношения. Българското правителство обаче щяло с положителност да отхвърли това предложение, тъй като то желаело да уреди отношенията си с Румъния непосредствено.

Будапеща, 13 февруари
"ПЕСТЕР ЛОЙД":
Българската външна политика (дописка от София). Стопанските отношения са главната причина за твърдо-силните симпатии на България към Германия. Но най-очебийно е силното нарастване на съветското влияние, което не пострада дори и след съветския поход срещу Финрандия. В тукашните среди смятат, че световният печат преувеличава значението на руските неуспехи. Тук по-скоро вярват, че Кремъл не желае бърза победа, а че цели да затрудни положението на северните држави, както и тяхната нърговия със съюзните сили чрез дълъг и скъп поход.
Справедливото разрешаване на добруджанския въпрос се очаква от СССР. Що се отнася до ратифицирането на българо-съветската стопанска спогодба в София, изтъква се, че една от целите на тази спогодба е премахването на германското стопанско господство. Днес много се говори за създаването на съветски бази на българския черноморски бряг. Приема се, че тези съобщения са прибързани. Във всеки случай безспорно е, че СССР ще направи големи усилия да извлече полза от българските симпатии и във военно, и в стратегическо отношение.

Москва, 15 февруари
ТАСС:
Подписани спогодби. Преговорите на представителите на българската памучна промишленост с представители на съветските търговски организации "Разноимпорт" и "Експортлен" приключиха успешно с подписването вчера на две спогодби. Първата се отнася до преработването на съветски памук от български предачни фабрики и изнасянето му след това за СССР. Втората спогодба се отнася до доставянето на памук от СССР за нуждите на българското народно стопанство. Договорите са сключени при изгодни за българската предачна индустрия и за стопанството на страната условия.

Истанбул, 17 февруари
ХАВАС:
Оставка на Кьосеиванов. Внезапната оставка на Кьосеиванов предизвика тук голяма изненада, тъй като бляскавата победа на бившия министър-председател в януарските избори и неговата дългогодишна мъдра и умерена външна политика бяха явно одобрявани от Цар Борис. Целият български народ предвещаваше още дългогодишно негово управление, каквато и политическа опозиция да би срещнал.
Много политически наблюдатели гледат скептично на обяснението, според което бившият министър-председател бил подал оставка поради несъгласие с министъра на земеделието г-н Багрянов. Те смятат, че той е срещнал силна опозиция в собствения си кабинет от страна на свои бивши политически противници, чиито отявлени германофилски чувства бяха твърде много засилени след известието за сключването на военен пакт между Москва и Берлин.
Според същите наблюдатели противниците на Кьосеиванов не одобрявали неговото благосклонно държане спрямо Балканското споразумение и в частност неговите очевидно примирителни действия спрямо Румъния и Югославия, въпреки незадоволените български искания. Политическите среди и всички турски вестници изказват надежда, че правителствената промяна няма да измени досегашната мъдра българска политика, която ще продължи да бъде един елемент на мира на Балканите.

Белград, 17 февуари
"ПОЛИТИКА":
Новото българско правителство продължава политиката на неутралитет. От първите изявления, които направи новият министър-председател г-н Филов в София се вижда, че той ще продължи политиката на г-н Кьосеиванов. Мъчно би могло да се очаква една рязка промяна при днешното положение, когато всички неутрални държави на Балканите имат истинска нужда да се посветят на своите вътрешни работи и на поддържането на мира. Югославия трябва да се интересува от тази промяна в България. Нашата общественост бе изненадана и успокоена, тъй като промяната в братската съседна страна се схваща като вътрешна нужда и като съгласуване на вътрешни тежнения на българския народ и на неговите ръководители...

Ню Йорк, 19 февруари
"НЮ ЙОРК ТАЙМС":
Българите са сигурни, че СССР цели да проникне на Балканите. Въпреки неблагоприятния баланс за България в търговията й с Германия, нейната търговия с другите страни е толкова малка, че българите нямат друг избор и трябва да изпращат плодовете на своята земя и на своя труд - тютюн, яйца, грозде, свини, жито и слънчогледово масло в бездънния германски търбух. Англия и Франция много говорят за освобождаване на България от това стопанско задушаване, но и след като те са удвоили покупките си в България, в тоя момент тия две страни поемат по-малко от 4% от общия български износ.
България е страна без големи богатства, чисто некапиталистическо общество, но българският селянин е ревностен стопанин, тъй че не може да бъде комунист. България днес е острието на стрелата за едно панславянско движение на Балканите и българите са почти сигурни, че Русия ще проникне в тоя полуостров. Българите не са германофили, освен когато се касае да продадат своите храни и масло на германските пазари. Те не са и англофоби и франкофоби, освен когато се сетят за мирните договори. Като демократичен народ българите се надяват, че демокрацията ще победи. Българите решително не симпатизират на Съветите, но чувстват руската намеса в Европа - тя работи някак си в тяхна полза. Те виждат в Москва една противотежест срещу Германия и една надежда за удовлетворяване на техните искания спрямо съседите им. Това е основата на българската външнополитическа драма... В тая страна всички юзди са в ръцете на Царя, който играе ловко ръководната роля зад сцената. Ето защо промяната в правителството не показва никакво отклонение от досегашната политика, освен ако самият цар е решил да стори това.

Истанбул, 26 февруари
"ВАКЪТ":
Речта на Цар Борис и мирът (статия от депутата Фабри Ертем). Октавката на Кьосеиванов даде повод за известни предлоложения относно външната политика на България, но речта на Цар Борис дойде, за да отстрани всякакви колебания. Тази реч е указание за продължаващо сближаване между малките балкански държави. Знае се, че Цар Борис е отдавнашен привърженик на мира и спокойствието на Балканите.

Цюрих, 27 февруари
"НОЕ ЦЮРИХЕР ЦАЙТУНГ":
След промяната в България. Новият български министър-председател г-н Богдан Филов, професор и някогашен ректор на Софийския университет, председател на Българската академия и учен с голяма известност, се радва на много добро име в България. Той олицетворява духа на умереност и на мъдра предпазливост в кабинета.

Норич, 27 февруари
"ИСТЪРН ДЕЙЛИ ЕКСПРЕС":
България е опасно място на Балканите (статия от Джексън). Колкото и да е чудно, днес Балканите са една от най-миролюбивите области в Европа. Но както винаги и там има един размирен елемент. Това е България. Ако Балканите не искат да бъдат въвлечени във войната и да се противопоставят на натиска на великите сили, единственото средство за това е те да образуват силен отбранителен блок. Такъв блок досега няма, защото България не иска да се присъедини към Балканското споразумение. Причините за това са много прости. България е единствената страна на Балканите, останала незадоволена след последната война. Българите имат претенции по отношение на Румъния, която обвиняват, че е заграбила Южна Добруджа. Те предявяват искания и спрямо Гърция, която се обвинява, че била заграбила българския излаз на Бяло море. Българите смятат още, че Югославия им е взела тяхната част от Македония. Тия искания тровеха отношенията на България със съседните дтрани. Ако някой български министър-председател проявеше признаци на приятелско разположение към Югославия, какъвто беше случаят със Стамболийски, той биваше екзекутиран...
Докато Германия успя в стопанското проникване в България, Съветска Русия отбеляза успехи в политическата пропаганда. България е населена главно с бедни селяни, чиито естествени врагове са капиталистите в градовете. Българите имат сантиментална привързаност към Русия. Работниците в градовете са крайни комунисти. Общо взето може да се каже, че България представлява богата почва за съветска пропаганда... Шестте милиона българи са най-бедните хора в Европа... Докато това състояние на нещата продължава, България ще бъде винаги опасност за Балканите и за целия европейски континент. (Вестникът обнародва и три писма на негови читатели, които опровергават остро твърденията на автора. Едното писмо е от подполковник Стюарт, другото - от Милар, третото - от лейди Муир.)

Берлин, 1 март
"БЕРЛИНЕР БЬОРЗЕН ЦАЙТУНГ":
България - здравият полюс на Балканите (дописка от София). Добре известно е колко много спокойният и здрав неутралитет на България пречи на английските усилия да се създаде югоизточен фронт, особено след като пропадна опитът с Балканското споразумение. България, сърцето и средището на Балканите, е един особен здрав полюс в югоизточните явления. За категоричната позиция на нейната външна политика са се погрижили както българският характер, така и дългогодишните несправедливости от страна на Англия...

Виена, 2 март
"НОЕС ВИНЕР ТАГБЛАТ":
Гръбнакът на Балкана. Миролюбивият Балкан се върти около оста Белград-София, която даде добър пример на останалите югоизточни народи... Югославският министър-председател Цветкович, който е родом от Ниш, сърцето на Балкана, каза след Балканската конференция на един български журналист: "Не трябва да се забравя, че Югославия и България съставляват гръбнака на Балканите..." Хърватите също са привърженици на тази политика на сближаване. Техният водач д-р Мачек на няколко пъти се изказа вече в този дух, а търговският им министър, д-р Андрес, който е хърватин, призна след пътуването си в София дълбокото значение на думите "Кръвта вода не става".

Будапеща, 3 март
"ФЮГЕТЛЕНШЕЙГ":
България (статия от Тибор Амбруш по случай националния празник). Шест десетилетия не са много в историята на един народ... През 1912 г. България бе само тригодишна суверенна държава, когато й се струпаха една след друга първата и втората Балкански войни, а след това и четиригодишният световен катаклизъм...
Ние, които чрез радиото, сцената и книгите опознаваме плодовете на днешното развитие на българската култура, отбелязваме обстоятелството, че тя е наваксала загубата от близо 500-годишното робство. Какво ще донесе времето не е известно. Знаем обаче, че ако запазим собствените си народни сили, свободата ще заблестява винаги отново след всяка буря. На това ни учи българският празник - 62 години от освобождението на България.

Берлин, 4 март
"РАЙНИШ-ВЕСТФАЛИШЕ ЦАЙТУНГ":
Столицата на България. Когато човек пътува от запад към изток, от Белград за София, в момента, когато минава българската граница между Цариброд и Драгоман, той винаги има едно и също впечатление. Той не вярва, че се придвижва към изток, а мисли, че се приближава отново до запад. България, най-източната страна или даже буфера на Европа, е една напълно жизнена част от тази Европа... Новите модерни сгради са до известна степен в класически стил и могат спокойно да се равняват с германските... Нито в една страна на югоизтока няма толкова много студенти, колкото в София. България има процентно най-много учаща се младеж.

Букурещ, 5 март
"СТАМПА":
Български комити нападат румънски граничен пост. На румъно-българската граница и по-точно казано, в месността Кеди Кали, близо до Добрич, днес е станало кърваво стълкновение между румънски граничари и една банда български комити, влезли в тези земи, за да нападнат румънски заселници от Македония, настанени там след голямата война. Убити са двама български комити, а двама от граничарите са ранени.

Тулуза, 13 март
"ДЕПЕШ ДЕ ТУЛУЗ":
Българското приятелство (статия от Еме Бертод за духовните връзки между България и Франция). Руското влияние безспорно доминира. То се опира върху най-дълбоките чувства на българската душа. Народът се чувства по език и раса по-близък до Русия, отколкото до всеки друг балкански народ. Големият славянски народ за българите и народ-освободител. Той е такъв за всички народни слоеве. Всички уважават този цар Александър ²², чийто паметик се издига в сърцето на София и който бе начертал Велика България.
Комунистическата пропаганда, макар и дейна, е второстепенен фактор.
Но и ние притежаваме тук ценни симпатии. Говори се нашият език, голям брой деца посещават наши училища, познават се нашите писатели и литература... България показа от двадесет години насам, че един смел народ може да бъде и разумен. Тя заслужава да бъде подпомогната. Французите, които ценят този почтен и трудолюбив народ, тази горда селска демокрация, трябва да му посочат къде са днес неговите истински приятели.

Анкара, 14 март
"АТИНАЙКА НЕА":
Българската столица (кореспонденция от П.Зафирис). От три години не бях посещавал София, уредената столица на България, и признавам, че тя е почти, за да не кажа напълно, неузнаваема. Сега София коренно е променена и не е облякла просто празнични дрехи, за да изглежда представителна пред чужденеца... На първо място тя има едно достойно за уважение общество, с порядъчно поведение и движение, благодарение на което се е създала атмосфера на модерен европейски център... Семейството се движи свободно, жената се появява в заведенията. В кафенетата-сладкарници днес жената господства окончателно, във всеки случай не по-малко от мъжете... Факт е, че днес София влезе в ритъма на големите столици и държи мястото си с голям успех, но и с голямо достойнство. Защото българското семейство, въпреки новаторския дух, все пак продължава да бъде вярно на традициите си и да поддържа морала си.

Москва, 16 март
"ПРАВДА":
Стопанските и културни връзки между СССР и България. През последните години ние наблюдаваме увеличението и заздравяването на приятелските отношения между България и Съветския съюз. Тези отношения между съветския и българския народи имат своите корени в миналото на Русия и България, в историческото родство на тези страни, в културните им връзки... Симпатиите на българския народ към СССР особено ярко се проявиха в 1934 г., когато се установиха нормални дипломатически отношения между Съветския съюз и България. За засилването на културните връзки между двете страни помогна посещението в Съветския съюз на видни представители на българската интелигенция - професори, писатели, артисти, кооперативни дейци и др. Завърнали се в България, чрез своите статии в печата, доклади и лекции, те запознаха най-широки къгове на българското общество с постиженията на Съветския съюз. Приятелските отношения между България и СССР намериха своя израз в стопанските съглашения, подписани на 5 януари т.г. в Москва.
В търговските отношения между България и Съветския съюз се прави грамадна крачка напред. Стокообменът между двете страни досега е бил незначителен... Със сключването на договор със СССР България получава възможност да намали вноса от другите страни на редица необходими за нейната промишленост и селско стопанство стоки, внасянето на които досега се извършваше при много неблагоприятни за нея условия. Възможността за развитие на търговските отношения между СССР и България са безгранични. Близкото съседство на двете страни, наличието на удобен и евтин воден път за превоза на стоките, несъмнено ще спомагат за заздравяването на тези отношения... Споразумението предвижда Съветският съюз да внася в България предимно промишлени стоки: селскостопански машини, черни метали, петрол, изкуствени торове, химикали, целулоза, памук и др., а България ще му доставя произведения на своето селско стопанство: свини, кожи, ориз, тютюн, розово масло и др... "Откриването на широкия съветски пазар за българските стоки - заяви българският министър на земеделието Багрянов, - създава благоприятни изгледи за развитието на селското стопанство в България". И не само на селското стопанство.

Лондон, 25 март
"ДЕЙЛИ СКЕЧ":
България и нейното стратегическо положение (статия от Хари Грегор). Българите са пуританите на Балканите. Те са предприемчиви и скромни хора. Днес те най-много се страхуват от войната. През миналите две войни българите имаха нещастието да се наредят на страната на победените. Цар Борис и съветниците му желаят неутралитет на всяка цена. България интересува съюзниците, защото тя заема важно стратегическо място в тила на Протоците и защото Русия, която обезпечи позициите си в Балтийско море, е също така загрижена за сигурността на своята южна врата - Дарданелите.
Напоследък Съветският съюз проявява особен интерес към България... Българите не искат да бъдат въвлечени във войната и когато разпитах двадесет българи дали България ще се противопостави на едно явно или прикрито нарушаване на българския неутралитет, осемнадесет от тях отговориха отрицателно. Между тях бе и проф. Цанков. "Българите - ми заяви той, - не биха се противопоставили на едно руско нападение. Могат ли 6 милиона да се борят срещу 150 милиона?"
Но не е само съзнанието за неравенство в силите, което причинява тези настроения. Българите обичат Русия, езикът им е сходен с руския, българските студенти се намират под влияние на съветската литература. Руската пропаганда под формата на брошури, книги, филми и изложби е много дейна в България. Най-после, българите не разполагат с военна флота. Ако искаме да отклоним една евентуална опасност за Дарданелите, трябва да покажем на българите какво представлява една истинска бойна ескадра...
Ако сърцата на българите са с русите, стомасите им са с германците...
Българите сами не могат да си помогнат. Ако България притежава толкова желания излаз на Бяло море, тя не би зависела така много от Германия. Ако Англия се ъгласи да купува повече стоки от България, на първо място тютюн, това би улеснило положението на българите. Военните в България биха съжалявали ако връзките й с Германия отслабнат, защото Германия е единствената страна, която снабдява българската армия с военни материали, макар и остарели. България може в близко бъдеще да играе първостепенна роля...
Ако Русия наруши българския неутралитет и Великобритания ще има правото да го наруши. Цар Борис и неговите сътрудници си дават сметка за това... Но какво ще стане, ако една велика сила счетае едно нападение срещу Румъния с една покана до България да окупира Добруджа? Ето едно изкушение за България тя да се откаже от политиката си на неутралитет. Съюзниците могат да намалят такава опасност, като купуват повече от България и като й обещаят известно удовлетворени на нейни териториални искания. И най-вече, като изпратят няколко военни кораба в Черно море.

Лондон, 30 март
"ИВНИНГ СТАНДАРТ":
Надеждите на балканските славяни. Докато Хитлер подготвя образуването на балкански стопански блок, търговците в България и Югославия говорят отново за една стара мечта - митнически съюз между двете славянски държави и работят за осъществяването му... Мнозина в България и Югославия смятат, че ако 6 милиона българи и 15 милиона югославяни успеят да се споразумеят и да говорят в един глас, другите страни в Европа ще трябва да се съобразят с тяхната обединена сила.

Лондон, 5 април
"НОРД ЛОНДОН ОБЗЪРВЪР":
Царят на българите. Съюзниците трябва да се обвинят, че пренебрегват България - малко царство в югоизточния ъгъл на Европа. Миналата война щеше да завърши много по-скоро, ако България не беше се намесила на противната страна. Тогава английската и френската дипломации извършиха грешки и те пак повтарят днес същите грешки...
Цар Борис е принуден да води една политическа линия на балансиране между двата полюса, както и повечето водачи на неутрални държави. Цар Борис при това е най-скромният владетел в Европа и приходите му възлизат едва на 12 хиляди лири годишно, което не е достатъчно... Въпреки че може да стане жертва на атентат той не пътува в бронирана кола и не е заобиколен от телохранители. Той се разхожда сам по улиците и лично познава поименно голям брой българи.

Лондон, 9 април
"ДЕЙЛИ ТЕЛЕГРАФ":
Трескав строеж на железопътни линии в България. От България се получават съобщения за трескави приготовления във връзка с пренасянето на руските масла за Германия. След неуспешния опит да се използват румънските черноморски пристанища за транзитен превоз на маслата, които идват от Русия и са предназначени за Германия, Райхът се видя принуден да подобри превоза през България...

Кьолн, 12 април
"КЬОЛНИШЕ ЦАЙТУНГ":
България и английските планове (дописка от София). В България се отрича блокадния план на Англия, както в стопански, така и в политически план. Германо-българската търговия за България е от жизнено значение. Показаният през тежките години на кризата интерес на Германия към българските износни стоки, който помогна много за спасяването на българското народно стопанство и за осигуряването на постоянен негов възход, тук не е забравен. Българският селянин знае, че произведенията му отиват в Германия, която му плаща за неговия труд. Също така и българският търговец знае, че Германия е сигурен платец и българските стопански среди знаят, че търговията с Германия почива върху взаимно изгодно приятелско разбирателство, за разлика от либералистичните английски методи, при които английският търговец гледа най-напред своята печалба... След избухването на войната Англия изведнъж отново откри България като пазар за покупки. Тя веднага съобщи, че възнамерява да закупи цялата българска реколта, но тази сделка не можа да се осъществи. Нямаше достатъчно транспортни възможности и застрахователните премии бяха твърде високи. Въпреки това търговията се съживи, защото Англия изведнъж предложи отлични цени и обеща да достави онези суровини, от които българите се нуждаеха. Обещаните доставки бяха изпълнени само отчасти. България доставяше на Англия, но не можеше да получи оттам съответните количества...
Никога досега България не е била така готова да реагира срещу какъвто и да е натиск или заплашване...
Неутралитетът на България не се разпростира само върху политическото поведение, той засяга също така и стопанската област. Тук се отхвърля решително всичко, което е насочено срещу българския неутралитет. България вижда своята най-голяма задача в поддържането на своя неутралитет, не само в политическо, но и в стопанско отношения.

Париж, 13 април
"ЕУРОП НУВЕЛ":
България и СССР (статия от Анре Пиер). Съветският съюз не изпуска от погледа си Черно море, където той се страхува повече, отколкото в Северна Европа от дипломатически усложнения, които биха довели до военни действия... Същедтвува една трета черноморска държава, която с нищо не е свързана с англо-френския блок и спрямо която съветската дипломация се показва твърде дейна от няколко месеца насам. Тази държава е България - малко славянско царство, което дължи своето освобождение на русите. Използвайки всички средства московското правителство не се страхува да си послужи с аргумента "кръвно братство" и ние си спомняме, че този аргумент беше изтъкнат от Молотов, когато се касаеше да се разчлени Полша и да се "освободят" няколко милиона белоруси и украинци. Българите също са, действително в по-малка степен, братя-славяни, които говорят почти същия език като русите. И ако по време на неотдавнашните руско-финландски преговори се наблегна върху спомена за Петър Велики, когато сега Молотов се обръща към българите, той се позовава на Цар Александър ²²-Освободител.
Връчвайки акредитивното си писмо през миналия месец ноември, новият съветски пълномощен министър в София, Лаврентиев, не заяви ли, че отношенията между двете държави се основават върху тяхното историческо родство?
Този дипломат още с пристигането си в София се оказа крайно деятелен и може да се твърди, че Съветският съюз спечели за няколко месеца голяма почва в България... Подемът на руско-българските отношения доведе най-напред до установяването на пряка въздушна линия между София и Москва, която се откри на 15 март. Българските предачни фабрики получиха вече руски памук, пренесен със съветския кораб "Сванетиа". Този кораб обслужва редовно линията Варна-Одеса, но през тази година морският трафик ще се засили и с участието на български кораби. Пристигналият в София търговски представител, Димитриев, заяви, че от месец май руският петрол ще се пренася направо от Батум във Варна с кораби-цистерни. Занапред Съветският съюз ще купува доброкачествен тютюн от България. Така българското стопанство, което зависеше извънредно много от Германия, сега се насочва към големия руски пазар. Българите посрещнаха с радост това засилване на стопанските отношения със СССР.
Правителството не вижда никакво неудобство в съветското духовно проникване. То позволи разпространението на вестниците "Правда" и "Известия" в България, които могат лесно да се четат от всички българи. Далеч сме от времето след страшния атентат в Света Неделя, когато комунизмът бе поставен извън законите и когато българските членове на коминтерна биваха арестувани и осъждани на много години затвор. Днес в България няма официално политически партии, но се знае, че коменистическата партия никога не е преставала да развива тайна деятелност. Тя добива известен престиж от обстоятелството

**Гост** · 27-07-2004, 19:26

1940

1940
БЪЛГАРИЯ - ШВЕЙЦАРИЯ НА ИЗТОКА * БЪЛГАРО-РУСКИТЕ ОТНОШЕНИЯ * БЪЛГАРИЯ Е БУФЕРЪТ НА ЕВРОПА * НАРАСТВА НАТИСКЪТ НА СЪВЕТСКА РУСИЯ * СБЛЪСЪК НА ТРИ ПОЛИТИЧЕСКИ ВЛИЯНИЯ * ЩЕ СЕ ВЪЗПОЛЗВА ЛИ МОСКВА ОТ БЪЛГАРСКИЯ РЕВИЗИОНИЗЪМ * БЪЛГАРИЯ - ГАРАНТ ЗА РАВНОВЕСИЕ И РЕД * БЪЛГАРИТЕ НЕ ИСКАТ ДА БЪДАТ ВЪВЛЕЧЕНИ ВЪВ ВОЙНАТА * СЪРЦАТА НА БЪЛГАРИТЕ СА С РУСНАЦИТЕ, А СТОМАСИТЕ ИМ - С ГЕРМАНЦИТЕ * ЗАСИЛВА СЕ КАМПАНИЯТА ПРОТИВ НЬОЙСКИЯ ДОГОВОР * БЪЛГАРИТЕ ВЛИЗАТ ТРИУМФАЛНО В ДОБРУДЖА * ЦЯЛА БЪЛГАРИЯ ЛИКУВА * МАКЕДОНСКИ ОТРЯДИ СЕ БИЯТ ЗАЕДНО С ИТАЛИАНЦИТЕ * СПОРАЗУМЕНИЕ МЕЖДУ ХИТЛЕР И МОЛОТОВ ПО БЪЛГАРСКИЯ ВЪПРОС * СОБОЛЕВ ДОНАСЯ В СОФИЯ СТАНОВИЩЕТО НА СТАЛИН * МОСКВА НЕ БИЛА ПРОТИВ ПРИСЪЕДИНЯВАНЕТО НА БЪЛГАРИЯ КЪМ ТРИСТРАННИЯ ПАКТ * МЪДРОСТТА НА БЪЛГАРИЯ
Започналите в края на миналата година парламентарни избори продължават по области съобразно графика почти през целия януари и концентрират върху себе си голяма част от общественото внимание. Световната война е все още далеч от границите на България. Кьосеиванов спечелва убедително изборите, но изненадващо на 15 февруари той подава оставка като министър-председател, а на негово място Цар Борис поставя дотогавашния министър на народното просвещение проф. д-р Богдан Филов. Внезапната оставка на Кьосеиванов изненадва политическите наблюдатели и особено съседите. Никой не приема без резерви обяснението за оставката му като неразбирателство с министъра на земеделието Иван Багрянов. Подозира се, че му е оказан силен натиск от страна на германофилските кръгове, чиито позиции след сключването на германо-съветския пакт се засилват много. На Кьосеиванов някои приписват благосклонно отношение към Балканското споразумение. Последните дни на неговото правителство са белязани с някои стъпки, които показват подобряване на стопанските връзки с Югославия и Съветския съюз. На 5 януари, например, в Москва се подписва стопанско съглашение между съветското и българското правителства и договор за търговия и мореплаване, сключен за три години на принципа на най-облагодетелствена страна.
Чрез посредничеството на Турция се активизират отношенията между страните от Балканското споразумение и България. Кметът на Белград дава на 11 февруари в хотел "Бристол" официална вечеря на българска делегация, водена от министъра на търговията Загоров. Българският министър споделя задоволството си от създаването на югославско-българска стопанска камара и се изказва за стопанско сътрудничество.
В първото си изявление новият министър-председател проф. Филов потвърждава, че няма да има промяна във външната политика на правителството. Опасенията за промяна се опитва да разсее и Цар Борис, който в своя реч уверява, че политиката на сближаване между малките балкански държави ще продължи. Много скоро след тези негови изявления в Белград се постига споразумение между дунавските държави: Румъния, Югославия, България и Унгария за защита на дунавската сигурност, което предвижда редица мерки в рамките на суверинитета на всяка крайбрежна страна, имащо една единствена цел - Дунавския мир. Българското правителство още не е предявила официално исканията си за Южна Добруджа. До този момент то смята, че териториалните въпроси с Румъния ще се решават на една бъдеща мирна конференция след войната. Анализът, който правителството прави на отношението на отделните сили по този въпрос, го кара да промени тактиката си. Външно министерство взима решение на 4 април да се изостави изчаквателната позиция и да започне дипломатическа акция за решаването на Добруджанския въпрос преди края на войната. В доклада си до райхминистъра на външните работи Рибентроп от 4 май за проведен разговор с Цар Борис Карл Клодиус предава думите на Царя, който сазал, че българският народ очаквал от него България да осъществи "поне една от своите национални аспирации преди завършването на настоящата война, и че Южна Добруджа представлява минимума". В друг доклад, пак до Рибентроп, германският пъномощен министър в София, Рихтхофен, предава две запитвания на Борис ²²²: Не може ли Германия да увещае Русия да коригира несправедливия Букурещки мирен договор от 1913 г.?... Има ли нещо вярно втова, че Балканите са поделени на сфери на влияние между Русия, Германия и Италия? Царят се интересувал и от съдбата на Проливите. Той имал нужда от отговора на тези въпроси, за да може да води далновидна политика. Предупредил също, че Югославия ще се опита да върне Русия на Балканите и положително щяло да стане непоносимо, "ако България не получи поне една полица". Становището на самия Рихтхофен е, да се обсъди въпросът "дали от германска страна не може да се направи нещо, защото България устоя на всички примамки и осуети всички опити заобразуване на един балкански блок".
В първите дни на юли за Берлин заминава председателят на Българо-германското дружество, проф. Станишев, да проучи чрез своите връзки действителните настроения в Германия по въпроса за Южна Добруджа. Народното събрание в същото време се занимава с обсъждане и приемане на решения за насърчаване и подпомагане на чиновниците. То решава всеки чиновник да получи допълнително по една брутна заплата. Към окончателното решаване на чиновническия въпрос ще се пристъпи, обаче, към есента, когато ще се видят резултатите от прилагането на новия стопански план. Правителството признава, че положението на чиновничеството не е добро, че заплатите са малки и, че чиновническият въпрос трябва най-сетне да се реши "в името на върховните държавни интереси".
На 18 юли Цар Борис приема на тържествена аудиенция новоназначения пълномощен министър на СССР Александър Лаврищев, който представя възложените му от правителството на неговата страна задачи: "да работи за поддържането и затвърдяването на приятелското сътрудничество между Съветския съюз и България на основата на взаимното разбиране на задачите пред двата народа, свързани с историческо родство, което да способства за по-нататъшното развитие на отношенията в областта на политиката, стопанството и културата, и заедно с това - да служи за делото на мира". Отговорът на Царя е по-лаконичен. Той уверява съветския дипломат, че при изпълнението на възложената му в България мисия той винаги ще има личната му и тази на българското правителство подкрепа. В същия ден бившият главнокомандващ българската войска генерал Жеков е приет в Париж от коменданта на окупационните войски след едно посещение на фронтовата линия "Мажино". На следващия ден той отива в Ньой, където е организиран специален ритуал. Там на генерал Жеков се оказват военни почести от строена за целта рота. При влизането в залата, където на времето е бил подписан Ньойсия мирен договор, оркестър засвирва българския химн "Шуми Марица". При звуците на химна генералът поздравява почетната рота, а над Ньой се издига българското знаме. Организаторите на ритуала подаряват на генерал Жеков "Златната книга", където са се разписали всички знатни посетители на Ньой, за да я предаде на Военния музей в България, като символичен израз за премахването на унизителния ньойски диктат. Четири дни по-късно и в Москва проявяват жест, който също ласкае българското национално чувство. На 22 юли московското радио включва в програмата си литературен час, посветен на Иван Вазов. След бележките за неговия живот и творчество в продължение на 30 минути се четат откъси от романа му "Под игото".
На 27 юли Хитлер посреща в планинската си резиденция в Оберзалцберг в Баварските Алпи българска правителствена делегация, водена от българския министър-председател проф. Богдан Филов и след като го изслушва, намира българските искания относно Южна Добруджа за напълно основателни. Официалното комюнике е кратко и не казващо нищо ново: "Разговорите преминаха в сърдечен дух на традиционното приятелство между България и Германия, непромененото братството по оръжие от световната война". Също така кратко, но с голяма доза оптимизъм, е изявлението на министър-председателя при завръщането му в България: "Българският народ може да бъде спокоен и с доверие даизчака благоприятното развитие на нещата". Три дни след тази среща германският пълномощен министър в Букурещ получава нареждане да уведоми румънското правителство, че Фюрерът смята връщането на ЮЖна Добруджа на България в границите от 1913 г., включващи Силистра и Балчик, за едно изключително порядъчно и справедливо решение, с което румънците би трябвало да се съобразян "без протакане". Българското правителство бърза и не иска да изпусне момента да реши Добруджанския въпрос преди обстановката на Балканите да се е усложнило прекомерно в резултат на войната. Умело се използва в случая и руската карта. На 4 август Цар Борис приема във Врана германския пълномощен министър Рихтхофен, за да му сподели някои тревоги по проблема за Добруджа, които трябва бързо да стигнат до Рибентроп. С всеки изминат ден се усилва пропагандата, която иска да внуши на българите, че България може да получи Добруджа чрез Съветска Русия, и то цялата, каквито намеци бил направил съветският посланник в София. Английският пълномощен министър Джордж Рендъл също уведомил Царя, че британското правителство е съгласно Южна Добруджа да бъде върната на България. Правителството в Берлин не иска да губи от влиянието си с по-нататъшно бавене на този въпрос и упражнява силен натиск върху Румъния, да започне преговори с България за връщането на Добруджа, началото на които се поставя на 19 август в Крайова. След дълги протакания, пречки и допълнителни претенции от румънска страна, на 7 септември се подписва Крайовския договор за възвръщане на Южна Добруджа на България, който съдържа и клаузи за задължителна размяна на население. За първи път от световната война насам един териториален въпрос в Югоизточна Европа се разрешава на базата на двустранни преговори. На 21 септември българската армия навлиза тържествено в Добруджа, посрещната най-възторжено от местното население. Българите в цялата страна отбелязват този акт като голямо завоевание по пътя на националното обединение. България ликува. В много български градове се устройват общонародни тържества.
Но много скоро над българската външна политика надвисват други грижи. Само седмица по-късно се подписва Тристранният пакт между Германия, Италия и Япония. Предстоящият глобален конфликт става все по-осезаем. Съществува опасност европейските измерения на войната да станат световни, а към вътрешноевропейските конфликти да се насложат и междуконтинентални противоречия. В Ню Йорк и Вашингтон се разпространяват съобщения, основани на германски източници, че Германия и Италия ще се заемат сами със стопанското реорганизиране на стария континент, който в икономическо отношение ще представлява една "Съединена Европа". Силите на Оста предупреждават САЩ, че няма да позволят на последните да се намесват в новото стопанско устройство на Европа, а още по-малко - да прилагат там американски стопански методи. Една от най-важните мерки в това отношение щяла да бъде уеднаквяването чрез постоянен курс на всички европейски парични системи, което ще служи да циркулират из целия континент. Стопански Европа щяла да представлява едно цяло, което ще служи за основата на по-нататъшното окончателно премахване на всички бариери между държавите, докато се стигне до идеята за Европейски Съединени Щати.
Германия проучва внимателно чрез различни канали политическите настроения, нагласата и готовността на политиците, включително и на Царя за привличане на България към Тристранния пакт. В доклад за обстановката в България от 25 септември до министерството на външните работи, изготвен от Главното управление за имперска безопасност, се отправя упрек към Борис ²²² за проявяваната от него "мекушавост": "След връщането на Добруджа царят упорито отказва да назначи едно силно национално правителство и да ориентира недвусмислено българската външна политика към силите на Оста." Подписалият доклада бригаденфюрер от СС подозира, че българският цар продължавал да се осланя на Англия. По негово внушение българският печат не помествал съобщения, които биха могли да бъдат сметнати за пропаганда в полза на едната или другата от воюващите страни. В манифеста до българския народ по повод връщането на Добруджа царят не споменавал нито дума за подкрепата от силите на Оста. До Рибентроп достига и друга информация за позицията на българския цар, споделена в разговора му с Фриц фон Твардовски - началник на Културно-политическия отдел в Райхминистерството на външните работи. Борис ²²² твърдял, че с придържането си към своята сегашна политика принася повече полза на Германия, отколкото ако хвърли още сега България в една война. В средата на месец октомври Рибентроп официално поканва Бългаия да се присъедини към Тристранния пакт. Същата покана отправя и Италия, като тя иска от България да участва в бъдещи военни действия срещу Гърция. Същевременно цар Борис бива предупреден от английския крал, че територията на България ще се превърне в боен театър, ако допусне немски войски да влезнат в нея. Преди правителството да се произнесе по поканата за присъединяване към Тристранния пакт, цар Борис лично написва писмо до райхканцлера Хитлер, с което иска известно забавяне на процеса на присъединяването: "В близките дни моето правителство ще трябва да се произнесе по приятелското предложение на правителството на Райха, с което България се приканва към присъединяване към Тристранния пакт, с цел да противодейства на разширяването на войната и да ускори възстановяването на световния мир... От гледна точка на обстановката на Балканите, според мен, би било по-добре за България да продължава още известно време досегашната политика". Борис се опасява, че съседите му ще се почувстват непосредствено заплашени и ще се опитат да разоръжат България преди тя да се е мобилизирала, нещо, което те вече многократно са обсъждали. Той напомня, че на южната граница в момента стоят в пълна бойна готовност 23 турски и 7 гръцки дивизии. Срещу тях България в момента разполага с една наистина храбра, но недостатъчно въоръжена армия, която притежава само четири зенитни батареи, остаряла полева артилерия от времето на балканските войни, никакви танкове и боеприпаси само за няколко бойни дни. Освен това край Черно море би могло да възникне "една зловеща за нас обстановка" в резултат на ново сближение между Съветския съюз и Турция. Цар Борис споделя в края на писмото си, че ще бъде благодарен на Фюрера, ако той благоволи да обсъди още веднъж въпроса: "дали е безусловно необходимо да се промени досегашната недвусмислена и хладнокръвна политика на България, която държи в шах нашите и Вашите врагове?"
Към средата на октомври председателят на Съвета на народните комисари на СССП и комисар за външните работи Молотов посещава Берлин, което дава повод на политическите среди в Лондон да твърдят, че между Германия и СССР не съществува недоверие, а воля за сътрудничество. Припомня се, че още при сключването на германо-съветското споразумение, Сталин бе изказал съмнение относно искреността на западните демокрации спрямо Русия и бе заявил, че между Германия и СССР не съществували никакви противоречиви политически и стопански интереси. В Берлин Молотов бил получил уверение, че Германия няма да предприеме, нито ще подкрепи каквато и да е акция в разрез с големите интереси на СССР в района на Дарданелите. Българските политически среди имат сведения, че през ноември се водят тайни германо-съветски преговори, засягащи България. Съветският съюз иска да разполага в България със същия статут, с който се ползват германците в Румъния, където последните са въвели голямо количество войски и са превърнали румънските летища в свои бази. Хитлер не приема тези условия.
В средата на октомври в София пристига генерал Ганчев - адютант на живеещия в Германия бивш цар Фердинанд. Той обявява, че задачата му е да склони цар Борис да разреши на баща си да дойде за известно време в България на почивка. Генерал Ганчев разговаря многократно с министри и уверява представители на ръководните кръгове в София, че е настъпил вече моментът за една недвусмислена външна политика. Обръща внимание на Борис ²²², че е крайно време да ликвидира възникналото недоразумение с Берлин. Царят можел лесно да разсее недоверието чрез една лична среща с Фюрера и с назначаването на такова правителство, "към което Германия да изпитва доверие". На срещата си с Хитлер цар Борис отново излага познатите аргументи, с които не отказва, но иска отлагане на присъединяването към пакта. Много скоро след завръщането му в България, на 24 ноември в София идва главният секретар на съветското министерство на външните работи Аркадий Соболев с предложение за сключване на пакт за взаимна помощ между България и СССР, което българското правителство откронява. То е смутено най-много от съпътстващото този гаранционен пакт искане за установяване на съветски бази в Бургас и Варна, нещо, което много напомня на вече разигран сценарий в балтийските страни. На другия ден Георги Димитров нарежда на ЦК на БРП да започне масова кампания в подкрепа на предлижението. След обявената на 27 ноември масова партийна мобилизация, в акциите на БРП се включват и всички сродни и зависими от комунистите организации и сдружения. Из цялата страна се организират събрания, митинги, протестни шествия и др. масови прояви. До правителството се изпращат стотици и хиляди писма, телеграми и подписки в подкрепа на съветското предложение. По време на "Соболевата акция" върху правителството нараства и натискът за присъединяването на България към Тристранния пакт, за което допринасят и някои външни фактори. Унгария, Румъния и Словакия се присъединяват към Тристранния пакт, а Италия има неудачи във войната срещу Гърция. Хитлер загубва вяра в успеха на Италия, не иска повече да чака и се готви да изпрати в Гърция германски войски, които няма откъде другаде да минат, освен през България, независимо от това дали тя е съгласна или не. В такава именно външнополитическа обстановка българите изпращан годината, която им донесе радостта от връщането на Южна Добруджа, но и тревогата от приближаването на войната и усложнената обстановка на Балканите.

Будапеща, януари
"МАГЯР-БОЛГАР КУЛТУРСЕМ-БУЛГАР КУЛТУРСЕМЛЕР" (брой единствен)
България - Швейцария на Изтока (статия от Бела Жедени). При пътуването ми из България, разбира се, най-вече ме плени красотата на земята й и нейните интересни туристически обекти. С пълно право наричат България "Швейцария на Изтока". Малко подобни народи има на света, като българския, бих казал дори, че друг подобен народ няма, който със своята обществена конструкция да има толкова голяма сила и възможност за пълно единение. Защото един народ, у когото социалните неравенства са най-малки и в който няма религиозни различия, има всичката възможност да се разбира и сплотява лесно. България има истинска стара демокрация, която се проявява не само в конституцията и в политическото устройство на държавата, а живее с пълна сила в целия обществен живот на страната.

Париж, 4 януари
"ТАН":
Българо-руските отношения (статия от Жорж Афо). Едва след преврата от 19 май 1934 г. правителството на Кимон Георгиев, което постигна благодарение на войската една здрава вътрешна дисциплина, изразила се в разтурянето на Македонската революционна организация, включи в своята програма възстановяването на дипломатическите отношения със СССР... Решението се обуславяше от надеждата, че по този начин ще се развият търговски отношения с толкова близката черноморска държава и България ще може да се освободи от едва ли не изключителния надзор, който Третият райх упражняваше от няколко години в стопанството. Тъй като западните демокрации бяха далече и не се интересуваха от тези въпроси, Русия би могла, може би, да се превърне в полезен противовес на германското влияние. Но тези надежди на хората от 19 май не се осъществиха. Подновяването на дипломатическите отношения между България и великата славянска сестра не бе последвано от никаква стопанска дейност. Първата проява на съветски интерес бе по-скоро от политически характер. То се изрази чрез посещението на Потемкин по времето, когато се говореше за един Черноморски блок. Това посещение остави, ако не у ръководните лица, то поне в голяма част на българския народ впечатлението, че Русия би могла да даде ценна подкрепа на България в деня, когато българските искания за Южна Добруджа бъдат поставени на дневен ред. Лозунгите на привържениците на комунизма в България се стремят все по-дейно да докажат, че само подкрепата на Сталинова Русия би позволила на България, за която заплахата от национал-социалистическо разширение остава вече на заден план, да постигне по мирен път своите национални искания. Неотдавнашното въздържане на България при гласуването за изключване на съветската държава от ОН не учудва никого при тези обстоятелства. Такова бе състоянието на българското обществено мнение спрямо Русия през последните месеци. Известен брой правителствени постъпки за които трудно може да се каже, дали имат само показно значение или ще се окажат наистина плодоносни, изглеждат в съзвучие с това мнение. Така през декември бе подписана канвенция за установяване на въздушна връзка между София и москва.
Нова крачка бе направена с изпращането в Москва на една делегация, председателствана от министъра на финансите и натоварена да преговаря по сключването на търговската спогодба. В това можем да съзрем едно закъсняло осъществяване на програмата на българските ръководни среди от 19 май. Трябва ли да вярваме, че търговските преговори ще се съчетаят с размяна на политически мисли? Изглежда, че българското поведение в тази област е твърде внимателно. Колкото и силна да е русофилската традиция, колкото и съблазнителна да изглежда руската подкрепа, влиянието и нарастващия натиск на Съветска Русия към Черно море и Проливите поставя към българската независимост и социалния мир в България редица въпроси, които будят страх у мнозина.

Лондон, 6 януари
"ТАЙМС":
България и балканските страни (дописка от Истанбул). Съветският неуспех във Финландия чувствително облекчи психологическия натиск върху България и засили позициите на Цар Борис и на министър председателя Кьосеиванов. Тук не се знае нищо за новия проект във връзка с решението на българския въпрос относно Южна Добруджа. Гърция, Турция и Югославия са постигнали принципно съгласие върху необходимостта Румъния да прояви достатъчно мъдрост, като направи отстъпки по този въпрос. Те, обаче, не искат да вземат инициативата без да получат гаранции, че след удовлетворяването на това искане, България няма да предяви нови претенции. Напомня се едно изявление на Кьосеиванов от лятото, че България ще иска възстановяване на границите от 1913 г.
Все повече се подобряват турско-българските отношения. Турското общество изказва благодарност на България за дадената от нея помощ по земетресението в Анадола.

Истанбул, 10 януари
"ИСТИКЛЯЛ":
Действа ли Македонският комитет (статия от Махмуд Неджедин Делиорман). Македонската емиграция си остава още разделена на три групи: върховистите, които се уповават на Италия; федералистите, чиито надежди са в Югославия; и комунистите, които се облягат на Русия. Управляващото днес в България правителство забрани дейността на върховистите и федералистите, а комунистите се преслдват от по-рано. Преди, когато България искаше да следва враждебна спрямо Югославия политика, тя подкрепяше дейността на върховистите, а когато трябваше да води политика на приятелство с нея, тя менажираше федералистите. Между тия две крила на македонската организация настъпи ожесточена борба, която завърши с избиването на всички по-видни македонски дейци. Стигна се до положение, че върховистката организация попадна в ръцете на младия, неопитен и безхарактерен Иван Михайлов. Моите най-последни впечатления от София са, че 600-хилядната македонска емиграция в България живее все още с идеала за независима Македония. Михайлов и приятелите му, които се намират по настоящем в Берлин, играят ролята на политически марионетки. Не е изключено четничеството да се появи отново. Ако отношенията между Италия, от една страна, и Югославия и Гърция от друга страна, се влошат, Италия лесно би снабдила с бомби и оръжие четници срещу тия две страни. Ако ли пък България засили приятелството си с Югославия и затвърди сътрудничеството си с Русия, тогава федералистите могат да преминат в действие. Комитите днес са уверени, че политическият вятър ще повее в тяхна полза.

Париж, 12 януари
"ФИГАРО":
Италия и Балканите (статия от Люсиен Ромие). Дейността на фашистката дипломация цели установяването на противоболшевишки фронт, предпазващ Балканите от унгарските Карпати до Черно море. Двете държави, върху които се опира това действие са България и Унгария... Като повдига въпроса за малцинствата в Румъния по повод Бесарабия, Сталин смята, че българите и унгарците, които са приятели на германците, не само ще позволят едно негово действие, но и ще го подкрепят заради Добруджа и Трансилвания. Това е бил предметът на разговорите между граф Чаки и граф Чано. Италия възпира маневрата на Москва, като заявява на унгарците и на българите: "Аз одобрявам вашите искания, аз ще ги улесня по един друг начин, достатъчно е вие да не се съюзявате със Съветите".

Истанбул, 12 януари
"СОН ПОСТА":
Нова гаранция за Балканите са последните разговори в София. В продължение на цяло столетие Балканите представляват поле за съперничество на великите сили. Днес балканските държави са свободни и независими н своето съществуване. Ако те прозрат необходимостта от обединение, не само на политическа, военна, но и на стопанска основа, несъмнено ще извлекат грамадна полза от това. За нещастие, обаче, винаги когато сред тях се е зараждала идеята за това тъй необходимо единство, отвън са се намесвали други сили, които неизбежно са го осуетявали. Факт е също така, че тия сили са намирали в лицето на ревезеонистична България своя главен източник в това разединително дело.
Съдържанието на онзиденшното комюнике, издадено в София по време на посещението на г-н Менемеджиоглу, с нищо не изменя досегашното поведение на България. Въпреки това еднаквостта на гледищата между България и Турция относно запазването на мира в Югоизточна Европа е от особена важност. То може да се тълкува така: ако балканските държави бъдат въвлечени случайно в обща отбранителна война срещу външен нападател, България поема задължението да не ги нападне в гръб.

"ТАН":
Днешното политическо положение на България. Днес ние виждаме на Балканите да се сблъскват три политически влияния: германското, съветското и италианското. Бъдещото оформяне на Балканите ще бъде свързано с победата на влиянието на една от тия три велики държави. Блгария, безсъмнено, е центърът на сблъскващите се влияния на тия три велики сили поради нейното политическо, стопанско, географско и стратегическо положение. От стратегическа гледна точка разположението на България е много важно за Балканите поради нейната близост до Протоците и поради интереса, който може да прояви към тях. Германия обуславя своето влияние върху следните три основания: 1. приятелство по оръжие през световната война; 2. почти всички държавници са учили в Германия и се намират под влияние на германската култура; 3. износът на България през последните години се развива най-много под стопанското влияние на Германия и Австрия...
Втората велика държава, която се старае да упражнява своето влияние на Балканите е СССР. Отношенията между русите и българите са родствени и идеални, което допринася за едно съветско влияние много по-силно от германското. Най-силната опорна точка на руската политика в България е на идеологическа основа. Комунистите и левите земеделци образуват мнозинство в България. Много от младежите са комунисти. Нито черноризците, създадени от българското правителство, нито тежките наказания, налагани на гимназисти и студенти, нито кървавите събития от юни 1923 г. са в състояние да попречат на трайното развитие на комунизма в България. Може да се каже, че като изключим турците и чиновниците, повечето от младежите са комунисти. Селското население изцяло се числи към бившата земеделска партия. Земеделците, макар да не са комунисти, и те клонят към СССР.
Третата държава, която се опитва да създаде свое влияние на Балканите, е Италия. Опорните точки на италианското влияние са: стопански, пилитически, обществени и географски. Италия се стреми днес да измести Германия от вътрешната и външната политика на българия. Българското производство се закупува най-вече в Италия. Италианците искат да засилят своето политическо влияние в България чрез засилване на стопанските си отношения с нея. От идеологическа гледна точка днешната система на управление в България клони повече към тоталитарните държави и най-вече към Италия. В армията преобладава италианското схващане. Правителството, оповаващо се на армията, се намира напълно в ръцете на Царя. В България преобладава чувството, че Италия е една велика сила, която няма претенции за български земи, и която в даден момент ще осъществи българските национални стремежи. Българските водачи намират италианската система на управление за най-подходяща за тяхната страна и техния народ. Основата на българската политика е да не се стига до крайности, а да се върви по средата, под строгия надзор на правителството.

Лондон, 16 януари
"ТАЙМС":
От България не се иска да се откаже завинаги от своите претенции. България има да предявява териториални искания към Румъния, които накараха някои от нейните водачи да поддържат идеята за общи действия със СССР, за осъществяване на тези искания. Вярва се, че съветското правителство е било готово да наложи на България един съюз, както направи с Естония, Летония и Литва. Блестящата съпротива на финландците, обаче, понижи обаянието на съветската акция на Балканите. Всички българи ще проумеят сега, както тяхните най-мъдри водачи съзнаваха през цялото това време, че моментното задоволяване на известни териториални искания, колкото и законни да са те, би струвало скъпо, ако с това се открие излаз за комунистическа държава на Балканите.
От България не се иска да се откаже завинаги от своите претенции спрямо Южна Добруджа. Напротив, България ще спечели по-голяма симпатия, ако в общия интерес се въздържи в настоящия момент да настоява за това свое искане... Едно въздържане сега от страна на България би допринесло много, за да може тя по-късно да получи пълно съдействие.

Париж, 19 януари
"ЙОВР":
България и СССР (статия от г-жа Табуи). Кремъл е доволен и щастлив от постигнатите с България резултати. При това Сталин, за да подобри отношенията си с правителството на Кьосеиванов, бе принуден да се откаже от руското искане спрямо България, което му бе много присърце - за отстъпване на въздухоплавателна база във Варна...
Същевременно в София се очаква руска въздухоплавателна делегация. Казват, че се касаело за уговаряне подробностите на една подписана в Москва въздухоплавателна конвенция. Предвижда се установяване на въздухоплавателна линия Москва - Херсон - София. Тя няма да минава през Одеса, което е доста странно. Херсон е малък град, без особено значение, но той се намира близо до морската корабостроителница в Николаев... Най-сетне, нека отбележим, че българските вестници и особено официозът "Вчера и днес" обнародват ласкави отзиви за руско-българските отношения.

Истанбул, 19 януари
"АКШАМ":
Балканският мир и България. Трябва да се признае, че българското правителство остана чуждо на всякакво действие, което можеше да затъмни балканския хоризонт. То не прояви ни най-малко склонност да превърне страната в център на заплетени политически страсти и да позволи по този начин прехвърлянето на военния пожар в този кът на Европа. В това поведение на българите трябва да се съзре голяма прозорливост, не само що се отнася до интересите на целокупните Балкати, но и до чисто българските национални интереси.

Белград, 22 януари
"ОБЗОР":
България и СССР. Нарасналият интерес към българското поведение се оправдава от съветската политика на разширение, която въпреки неукпеха на съветската армия във Финландия, не е преставала да действа и е избрала България като изходна точка на Балканите, от където тя ще се домогва до Босфора - този отдавнашен блян на всички руски империалисти. Москва възнамерява да се възползва от българските ревизионистични искания и да превърне България в послушно оръжие на съветската политика, като по този начин се сдобие с възможност не само да нападне Румъния в тил, но и да изгради бази за своите стремежи към Цариград.
Значителна роля за това изигра спекулацията със славянофилските чувства на българския народ, навикнал да вижда в Русия, независимо от нейния режим, покровител и спасител.
Поради това съветското правителство предложи на София значителни търговски отстъпки, върху чиято основа бе скрючен напоследък договор, считан от българите за твърде благоприятен, който поради близостта на двете държави, свързани с Черно море, не създава транспортни затруднения.
С по-голямо недоверие в чужбина бе посрещнат съветско-българския договор за установяване на въздушни съобщения, в чиито рамки би могло да се осъществи прикрито военно сътрудничество, толкова повече, че преговорите по това споразумение бяха водени непосредствено след прекъсване на турско-съветските преговори в Москва.

Брюксел, 27 януари
"ЕНДЕПАНДАНС БЕЛЖ":
България води политика на мир. България очаква осъществяване на своите въжделения по мирен път. Тя много добре съзнава своята солидарност с останалите балкански народи и държи да не допусне войната да се разпростре и на Балканите. Не можем да се надяваме, че предстоящата конференция на Балканското споразумение ще даде възможност на България да се присъедини към него. Сигурно е, обаче, че без да се отказва от своите искания, България възнамерява да следва конструктивното си сътрудничество с другите балкански народи.

Рим, 31 януари
"АУГУСТЕА":
България - елемент на равновесие (статия от Джани Фоско). Българската нация, разположена в географското средище на Балкана - между Дунав, Черно море и Бяло море, изглежда е призвана да изпълни една историческа функция на равновесие. Историческият и политическият почин за окончателно подреждане на Балканите никога не би могъл да се абстрахира от българската действителност.
Българинът се отличава с едно дълбоко чувство за дисциплина и с една строга нравственост, която обуславя всяко негово действие. В характера на българина няма нищо театрално или мегаломанско.
В продължение на двадесет години софийското правителство прояви такава независимост и такова достойнство във външната политика, че то може да бъде сочено за пример на много балкански държави. Ония, които винаги са искали да представят България като елемент на безредие и на балканско вълнение, трябва да признаят, че българската политика сега, повече от всякога, е елемент на равновесие и ред.

Истанбул, 3 февруари
"ИСТИКЛЯЛ":
Конференцията в Белград (уводна статия от гл.редактор Низаметин Назъф). Турската политика не е държала толкова сметка за опасността от България, колкото за ползата и големите предимства от приятелството с нея. България с правителството на Кьосеиванов представлява днес именно страна с такива политически качества и предимства. За такава България ни говори г-н Менеменджиоглу, когато се върна от София и пак за такава България говори в снощното си изявление пред българския печат г-н Сарачоглу. Какъвто и да бъде развоят на събитията, ясно е, че България днес е такава, каквато може само да ни се нрави.

Истанбул, 4 февруари
"АКШАМ":
Заседание на Съвета на Балканското споразумение в Белград (телефонограма от Медин Садък, депутат и директор на вестника). Можах да разговарям в Белград с български журналисти и с някои длъжностни лица. Добих впечатление, че България не е привърженичка на войната, че тя съзнава опасността от едно разширяване на пожара на Балканите.
На българите и през ум не им минава да се възползват от случая и да ловят риба в мътна вода. Тонът на българския печат е извънредно умерен и миролюбив. Всичко това не означава обаче, че България се е отказала от своите искания. Напротив, тя очаква осъществяването им посредством миролюбива и справедлива спогодба. България не е изгубила надежда, че един ден ще получи правата си.
Това становище на нашата съседка е от особено значение сега, защото така България, макар още да не се числи към Балканското споразумение, тя фактически вече е заела мястото си в неговата политика на мира...
Заминаващият утре вечер от тук наш министър на външните работи ще се срещне в София за четири-пет часа с българския министър-председател, като ще намери случай да му съобщи резултатите от белградските съвещания. Добрите вести, които нашият министър ще занесе на г-н Кьосеиванов са от извънредно голяма важност не само за сигурността и спокойствието на България, но така също и за мира и стабилността на Балканите. Балканите и Европа ще бъдат благодарни за това щастливо събитие.

Лондон, 4 февруари
"ОБЗЪРВЪР":
Балканският блок е невъзможен без България (статия от Гарвин). Най-малко вероятно е днес създаването на един Балкански блок, защото България ще се държи на страна, докато нейните искания не се задоволят. Отбранителната мощ на едно разширено Балканско споразумение би станала несломима, ако Румъния намери начин да върне Южна Добруджа на своята мощна съседка, чийто силен и издържлив народ тя ще спечели за приятел. Но изглежда, че Букурещ сега не е разположен да отстъпи нито педя от своята територия на когото и да било.
Всяка от петте балкански държави е пълна със собствени тревоги и е ръководена от груб реализъм. Дори опасността да останат в края на краищата сами и изолирани не може да ги накара да се държат заедно... България е имала горчиви и мъчителни опити във втората Балканска война и в световната война. Първата бе бурна увертюра към втората. Българите преживяха достатъчно несполучливи авантюри на страшна цена. Те чакат времето си, колкото и горещо да желаят още сега връщането на Южна Добруджа и независим излаз на Егейско море... каквито и да са нейните искания, България желае да бъде вън от войната и да избегне хаоса. Същото искат всички, но поради различни причини и по различни начини.

Берлин, 6 февруари
"ФОЛК УНД РАЙХ":
България (статия от Карл Арио). В сегашния момент на огромна историческа борба за преустройството на Европа и на света България е със свободни и развързани ръце, очаквайки осъществяването на най-скромните си искания за "хляб и въздух". България е здрава, млада и силна нация. Въпреки трите войни, които води за обединение, тя притежава храбра войска, опитни чиновнически кадри, добре функциониращ държавен апарат и отлично стопанство. България има цивилизован и народностен начин на мислене и усет. Тя има въодушевена и патриотична младеж, чието национално съзнание е извънредно силно развито.

Истанбул, 8 февруари
"ДЖУМХУРИЕТ" и "РЕПУБЛИК":
Една съзнателна балканска държава България (статия от Юнус Нади, народен представител и директор на двата вестника). България е малка трудолюбива страна, отърсена от мегаломаниите и заслужено получила прозвището "Малката Прусия".
Г-н Кьосеиванов винаги е имал предвид, че е невъзможно да се води империалистическа политика с тоя малък народ, нито пък да се прави от него инструмент на големите сили - завоевателки. Талантът се състои именно в държането на тази малка страна далеч от приключенията и в даването й на възможност тя да се радва на плодовете на своя труд.
Такава е външната политика на Кьосеиванов. Тя не съдържа враждебност срещу когото и да било.

Лондон, 10 февруари
"НЮ СТЕЙТСМЪН ЕНД НЕЙШЪН":
Балканските въпроси. Защо в това незавидно положение балканските страни не се обединят?... В този малък свят, също както и в по-големия свят, има незадоволени страни. И наистина, твърде странно изглежда, че Румъния, която е слаба във военно отношение, отказва да обезпечи своята сигурност чрез отстъпки, които биха направили от двете й съседни страни нейни съюзници.
От двете незадоволени дунавско-балкански страни България е по-скромната. Румъния трябва да върне онази част от Добруджа, която тя отне от България в 1913 г., защото в тази област живее здраво българско население. Също така естествено е желанието на България да има излаз на Бяло море.

Будапеща, 12 февруари
"ПЕСТЕР ЛОЙД":
Румъния готова за териториални отстъпки на България (дописка от Рим). Според белградския дописник на "Стампа" главната причина за настоящите извънредно топли българо-югославски отношения се крие в това, че Румъния, отстъпвайки под натиска на Югославия, е дала тържествено обещание след свършването на войната да направи ревизия на своите граници и да върне на България населената с българи част от Добруджа.
През последните дни се разпространи съобщението, че английското правителство е изразило съгласието си да изпрати в Букурещ и София мисията Рънсиман във връзка с уреждането на румъно-българските отношения. Българското правителство обаче щяло с положителност да отхвърли това предложение, тъй като то желаело да уреди отношенията си с Румъния непосредствено.

Будапеща, 13 февруари
"ПЕСТЕР ЛОЙД":
Българската външна политика (дописка от София). Стопанските отношения са главната причина за твърдо-силните симпатии на България към Германия. Но най-очебийно е силното нарастване на съветското влияние, което не пострада дори и след съветския поход срещу Финрандия. В тукашните среди смятат, че световният печат преувеличава значението на руските неуспехи. Тук по-скоро вярват, че Кремъл не желае бърза победа, а че цели да затрудни положението на северните држави, както и тяхната нърговия със съюзните сили чрез дълъг и скъп поход.
Справедливото разрешаване на добруджанския въпрос се очаква от СССР. Що се отнася до ратифицирането на българо-съветската стопанска спогодба в София, изтъква се, че една от целите на тази спогодба е премахването на германското стопанско господство. Днес много се говори за създаването на съветски бази на българския черноморски бряг. Приема се, че тези съобщения са прибързани. Във всеки случай безспорно е, че СССР ще направи големи усилия да извлече полза от българските симпатии и във военно, и в стратегическо отношение.

Москва, 15 февруари
ТАСС:
Подписани спогодби. Преговорите на представителите на българската памучна промишленост с представители на съветските търговски организации "Разноимпорт" и "Експортлен" приключиха успешно с подписването вчера на две спогодби. Първата се отнася до преработването на съветски памук от български предачни фабрики и изнасянето му след това за СССР. Втората спогодба се отнася до доставянето на памук от СССР за нуждите на българското народно стопанство. Договорите са сключени при изгодни за българската предачна индустрия и за стопанството на страната условия.

Истанбул, 17 февруари
ХАВАС:
Оставка на Кьосеиванов. Внезапната оставка на Кьосеиванов предизвика тук голяма изненада, тъй като бляскавата победа на бившия министър-председател в януарските избори и неговата дългогодишна мъдра и умерена външна политика бяха явно одобрявани от Цар Борис. Целият български народ предвещаваше още дългогодишно негово управление, каквато и политическа опозиция да би срещнал.
Много политически наблюдатели гледат скептично на обяснението, според което бившият министър-председател бил подал оставка поради несъгласие с министъра на земеделието г-н Багрянов. Те смятат, че той е срещнал силна опозиция в собствения си кабинет от страна на свои бивши политически противници, чиито отявлени германофилски чувства бяха твърде много засилени след известието за сключването на военен пакт между Москва и Берлин.
Според същите наблюдатели противниците на Кьосеиванов не одобрявали неговото благосклонно държане спрямо Балканското споразумение и в частност неговите очевидно примирителни действия спрямо Румъния и Югославия, въпреки незадоволените български искания. Политическите среди и всички турски вестници изказват надежда, че правителствената промяна няма да измени досегашната мъдра българска политика, която ще продължи да бъде един елемент на мира на Балканите.

Белград, 17 февуари
"ПОЛИТИКА":
Новото българско правителство продължава политиката на неутралитет. От първите изявления, които направи новият министър-председател г-н Филов в София се вижда, че той ще продължи политиката на г-н Кьосеиванов. Мъчно би могло да се очаква една рязка промяна при днешното положение, когато всички неутрални държави на Балканите имат истинска нужда да се посветят на своите вътрешни работи и на поддържането на мира. Югославия трябва да се интересува от тази промяна в България. Нашата общественост бе изненадана и успокоена, тъй като промяната в братската съседна страна се схваща като вътрешна нужда и като съгласуване на вътрешни тежнения на българския народ и на неговите ръководители...

Ню Йорк, 19 февруари
"НЮ ЙОРК ТАЙМС":
Българите са сигурни, че СССР цели да проникне на Балканите. Въпреки неблагоприятния баланс за България в търговията й с Германия, нейната търговия с другите страни е толкова малка, че българите нямат друг избор и трябва да изпращат плодовете на своята земя и на своя труд - тютюн, яйца, грозде, свини, жито и слънчогледово масло в бездънния германски търбух. Англия и Франция много говорят за освобождаване на България от това стопанско задушаване, но и след като те са удвоили покупките си в България, в тоя момент тия две страни поемат по-малко от 4% от общия български износ.
България е страна без големи богатства, чисто некапиталистическо общество, но българският селянин е ревностен стопанин, тъй че не може да бъде комунист. България днес е острието на стрелата за едно панславянско движение на Балканите и българите са почти сигурни, че Русия ще проникне в тоя полуостров. Българите не са германофили, освен когато се касае да продадат своите храни и масло на германските пазари. Те не са и англофоби и франкофоби, освен когато се сетят за мирните договори. Като демократичен народ българите се надяват, че демокрацията ще победи. Българите решително не симпатизират на Съветите, но чувстват руската намеса в Европа - тя работи някак си в тяхна полза. Те виждат в Москва една противотежест срещу Германия и една надежда за удовлетворяване на техните искания спрямо съседите им. Това е основата на българската външнополитическа драма... В тая страна всички юзди са в ръцете на Царя, който играе ловко ръководната роля зад сцената. Ето защо промяната в правителството не показва никакво отклонение от досегашната политика, освен ако самият цар е решил да стори това.

Истанбул, 26 февруари
"ВАКЪТ":
Речта на Цар Борис и мирът (статия от депутата Фабри Ертем). Октавката на Кьосеиванов даде повод за известни предлоложения относно външната политика на България, но речта на Цар Борис дойде, за да отстрани всякакви колебания. Тази реч е указание за продължаващо сближаване между малките балкански държави. Знае се, че Цар Борис е отдавнашен привърженик на мира и спокойствието на Балканите.

Цюрих, 27 февруари
"НОЕ ЦЮРИХЕР ЦАЙТУНГ":
След промяната в България. Новият български министър-председател г-н Богдан Филов, професор и някогашен ректор на Софийския университет, председател на Българската академия и учен с голяма известност, се радва на много добро име в България. Той олицетворява духа на умереност и на мъдра предпазливост в кабинета.

Норич, 27 февруари
"ИСТЪРН ДЕЙЛИ ЕКСПРЕС":
България е опасно място на Балканите (статия от Джексън). Колкото и да е чудно, днес Балканите са една от най-миролюбивите области в Европа. Но както винаги и там има един размирен елемент. Това е България. Ако Балканите не искат да бъдат въвлечени във войната и да се противопоставят на натиска на великите сили, единственото средство за това е те да образуват силен отбранителен блок. Такъв блок досега няма, защото България не иска да се присъедини към Балканското споразумение. Причините за това са много прости. България е единствената страна на Балканите, останала незадоволена след последната война. Българите имат претенции по отношение на Румъния, която обвиняват, че е заграбила Южна Добруджа. Те предявяват искания и спрямо Гърция, която се обвинява, че била заграбила българския излаз на Бяло море. Българите смятат още, че Югославия им е взела тяхната част от Македония. Тия искания тровеха отношенията на България със съседните дтрани. Ако някой български министър-председател проявеше признаци на приятелско разположение към Югославия, какъвто беше случаят със Стамболийски, той биваше екзекутиран...
Докато Германия успя в стопанското проникване в България, Съветска Русия отбеляза успехи в политическата пропаганда. България е населена главно с бедни селяни, чиито естествени врагове са капиталистите в градовете. Българите имат сантиментална привързаност към Русия. Работниците в градовете са крайни комунисти. Общо взето може да се каже, че България представлява богата почва за съветска пропаганда... Шестте милиона българи са най-бедните хора в Европа... Докато това състояние на нещата продължава, България ще бъде винаги опасност за Балканите и за целия европейски континент. (Вестникът обнародва и три писма на негови читатели, които опровергават остро твърденията на автора. Едното писмо е от подполковник Стюарт, другото - от Милар, третото - от лейди Муир.)

Берлин, 1 март
"БЕРЛИНЕР БЬОРЗЕН ЦАЙТУНГ":
България - здравият полюс на Балканите (дописка от София). Добре известно е колко много спокойният и здрав неутралитет на България пречи на английските усилия да се създаде югоизточен фронт, особено след като пропадна опитът с Балканското споразумение. България, сърцето и средището на Балканите, е един особен здрав полюс в югоизточните явления. За категоричната позиция на нейната външна политика са се погрижили както българският характер, така и дългогодишните несправедливости от страна на Англия...

Виена, 2 март
"НОЕС ВИНЕР ТАГБЛАТ":
Гръбнакът на Балкана. Миролюбивият Балкан се върти около оста Белград-София, която даде добър пример на останалите югоизточни народи... Югославският министър-председател Цветкович, който е родом от Ниш, сърцето на Балкана, каза след Балканската конференция на един български журналист: "Не трябва да се забравя, че Югославия и България съставляват гръбнака на Балканите..." Хърватите също са привърженици на тази политика на сближаване. Техният водач д-р Мачек на няколко пъти се изказа вече в този дух, а търговският им министър, д-р Андрес, който е хърватин, призна след пътуването си в София дълбокото значение на думите "Кръвта вода не става".

Будапеща, 3 март
"ФЮГЕТЛЕНШЕЙГ":
България (статия от Тибор Амбруш по случай националния празник). Шест десетилетия не са много в историята на един народ... През 1912 г. България бе само тригодишна суверенна държава, когато й се струпаха една след друга първата и втората Балкански войни, а след това и четиригодишният световен катаклизъм...
Ние, които чрез радиото, сцената и книгите опознаваме плодовете на днешното развитие на българската култура, отбелязваме обстоятелството, че тя е наваксала загубата от близо 500-годишното робство. Какво ще донесе времето не е известно. Знаем обаче, че ако запазим собствените си народни сили, свободата ще заблестява винаги отново след всяка буря. На това ни учи българският празник - 62 години от освобождението на България.

Берлин, 4 март
"РАЙНИШ-ВЕСТФАЛИШЕ ЦАЙТУНГ":
Столицата на България. Когато човек пътува от запад към изток, от Белград за София, в момента, когато минава българската граница между Цариброд и Драгоман, той винаги има едно и също впечатление. Той не вярва, че се придвижва към изток, а мисли, че се приближава отново до запад. България, най-източната страна или даже буфера на Европа, е една напълно жизнена част от тази Европа... Новите модерни сгради са до известна степен в класически стил и могат спокойно да се равняват с германските... Нито в една страна на югоизтока няма толкова много студенти, колкото в София. България има процентно най-много учаща се младеж.

Букурещ, 5 март
"СТАМПА":
Български комити нападат румънски граничен пост. На румъно-българската граница и по-точно казано, в месността Кеди Кали, близо до Добрич, днес е станало кърваво стълкновение между румънски граничари и една банда български комити, влезли в тези земи, за да нападнат румънски заселници от Македония, настанени там след голямата война. Убити са двама български комити, а двама от граничарите са ранени.

Тулуза, 13 март
"ДЕПЕШ ДЕ ТУЛУЗ":
Българското приятелство (статия от Еме Бертод за духовните връзки между България и Франция). Руското влияние безспорно доминира. То се опира върху най-дълбоките чувства на българската душа. Народът се чувства по език и раса по-близък до Русия, отколкото до всеки друг балкански народ. Големият славянски народ за българите и народ-освободител. Той е такъв за всички народни слоеве. Всички уважават този цар Александър ²², чийто паметик се издига в сърцето на София и който бе начертал Велика България.
Комунистическата пропаганда, макар и дейна, е второстепенен фактор.
Но и ние притежаваме тук ценни симпатии. Говори се нашият език, голям брой деца посещават наши училища, познават се нашите писатели и литература... България показа от двадесет години насам, че един смел народ може да бъде и разумен. Тя заслужава да бъде подпомогната. Французите, които ценят този почтен и трудолюбив народ, тази горда селска демокрация, трябва да му посочат къде са днес неговите истински приятели.

Анкара, 14 март
"АТИНАЙКА НЕА":
Българската столица (кореспонденция от П.Зафирис). От три години не бях посещавал София, уредената столица на България, и признавам, че тя е почти, за да не кажа напълно, неузнаваема. Сега София коренно е променена и не е облякла просто празнични дрехи, за да изглежда представителна пред чужденеца... На първо място тя има едно достойно за уважение общество, с порядъчно поведение и движение, благодарение на което се е създала атмосфера на модерен европейски център... Семейството се движи свободно, жената се появява в заведенията. В кафенетата-сладкарници днес жената господства окончателно, във всеки случай не по-малко от мъжете... Факт е, че днес София влезе в ритъма на големите столици и държи мястото си с голям успех, но и с голямо достойнство. Защото българското семейство, въпреки новаторския дух, все пак продължава да бъде вярно на традициите си и да поддържа морала си.

Москва, 16 март
"ПРАВДА":
Стопанските и културни връзки между СССР и България. През последните години ние наблюдаваме увеличението и заздравяването на приятелските отношения между България и Съветския съюз. Тези отношения между съветския и българския народи имат своите корени в миналото на Русия и България, в историческото родство на тези страни, в културните им връзки... Симпатиите на българския народ към СССР особено ярко се проявиха в 1934 г., когато се установиха нормални дипломатически отношения между Съветския съюз и България. За засилването на културните връзки между двете страни помогна посещението в Съветския съюз на видни представители на българската интелигенция - професори, писатели, артисти, кооперативни дейци и др. Завърнали се в България, чрез своите статии в печата, доклади и лекции, те запознаха най-широки къгове на българското общество с постиженията на Съветския съюз. Приятелските отношения между България и СССР намериха своя израз в стопанските съглашения, подписани на 5 януари т.г. в Москва.
В търговските отношения между България и Съветския съюз се прави грамадна крачка напред. Стокообменът между двете страни досега е бил незначителен... Със сключването на договор със СССР България получава възможност да намали вноса от другите страни на редица необходими за нейната промишленост и селско стопанство стоки, внасянето на които досега се извършваше при много неблагоприятни за нея условия. Възможността за развитие на търговските отношения между СССР и България са безгранични. Близкото съседство на двете страни, наличието на удобен и евтин воден път за превоза на стоките, несъмнено ще спомагат за заздравяването на тези отношения... Споразумението предвижда Съветският съюз да внася в България предимно промишлени стоки: селскостопански машини, черни метали, петрол, изкуствени торове, химикали, целулоза, памук и др., а България ще му доставя произведения на своето селско стопанство: свини, кожи, ориз, тютюн, розово масло и др... "Откриването на широкия съветски пазар за българските стоки - заяви българският министър на земеделието Багрянов, - създава благоприятни изгледи за развитието на селското стопанство в България". И не само на селското стопанство.

Лондон, 25 март
"ДЕЙЛИ СКЕЧ":
България и нейното стратегическо положение (статия от Хари Грегор). Българите са пуританите на Балканите. Те са предприемчиви и скромни хора. Днес те най-много се страхуват от войната. През миналите две войни българите имаха нещастието да се наредят на страната на победените. Цар Борис и съветниците му желаят неутралитет на всяка цена. България интересува съюзниците, защото тя заема важно стратегическо място в тила на Протоците и защото Русия, която обезпечи позициите си в Балтийско море, е също така загрижена за сигурността на своята южна врата - Дарданелите.
Напоследък Съветският съюз проявява особен интерес към България... Българите не искат да бъдат въвлечени във войната и когато разпитах двадесет българи дали България ще се противопостави на едно явно или прикрито нарушаване на българския неутралитет, осемнадесет от тях отговориха отрицателно. Между тях бе и проф. Цанков. "Българите - ми заяви той, - не биха се противопоставили на едно руско нападение. Могат ли 6 милиона да се борят срещу 150 милиона?"
Но не е само съзнанието за неравенство в силите, което причинява тези настроения. Българите обичат Русия, езикът им е сходен с руския, българските студенти се намират под влияние на съветската литература. Руската пропаганда под формата на брошури, книги, филми и изложби е много дейна в България. Най-после, българите не разполагат с военна флота. Ако искаме да отклоним една евентуална опасност за Дарданелите, трябва да покажем на българите какво представлява една истинска бойна ескадра...
Ако сърцата на българите са с русите, стомасите им са с германците...
Българите сами не могат да си помогнат. Ако България притежава толкова желания излаз на Бяло море, тя не би зависела така много от Германия. Ако Англия се ъгласи да купува повече стоки от България, на първо място тютюн, това би улеснило положението на българите. Военните в България биха съжалявали ако връзките й с Германия отслабнат, защото Германия е единствената страна, която снабдява българската армия с военни материали, макар и остарели. България може в близко бъдеще да играе първостепенна роля...
Ако Русия наруши българския неутралитет и Великобритания ще има правото да го наруши. Цар Борис и неговите сътрудници си дават сметка за това... Но какво ще стане, ако една велика сила счетае едно нападение срещу Румъния с една покана до България да окупира Добруджа? Ето едно изкушение за България тя да се откаже от политиката си на неутралитет. Съюзниците могат да намалят такава опасност, като купуват повече от България и като й обещаят известно удовлетворени на нейни териториални искания. И най-вече, като изпратят няколко военни кораба в Черно море.

Лондон, 30 март
"ИВНИНГ СТАНДАРТ":
Надеждите на балканските славяни. Докато Хитлер подготвя образуването на балкански стопански блок, търговците в България и Югославия говорят отново за една стара мечта - митнически съюз между двете славянски държави и работят за осъществяването му... Мнозина в България и Югославия смятат, че ако 6 милиона българи и 15 милиона югославяни успеят да се споразумеят и да говорят в един глас, другите страни в Европа ще трябва да се съобразят с тяхната обединена сила.

Лондон, 5 април
"НОРД ЛОНДОН ОБЗЪРВЪР":
Царят на българите. Съюзниците трябва да се обвинят, че пренебрегват България - малко царство в югоизточния ъгъл на Европа. Миналата война щеше да завърши много по-скоро, ако България не беше се намесила на противната страна. Тогава английската и френската дипломации извършиха грешки и те пак повтарят днес същите грешки...
Цар Борис е принуден да води една политическа линия на балансиране между двата полюса, както и повечето водачи на неутрални държави. Цар Борис при това е най-скромният владетел в Европа и приходите му възлизат едва на 12 хиляди лири годишно, което не е достатъчно... Въпреки че може да стане жертва на атентат той не пътува в бронирана кола и не е заобиколен от телохранители. Той се разхожда сам по улиците и лично познава поименно голям брой българи.

Лондон, 9 април
"ДЕЙЛИ ТЕЛЕГРАФ":
Трескав строеж на железопътни линии в България. От България се получават съобщения за трескави приготовления във връзка с пренасянето на руските масла за Германия. След неуспешния опит да се използват румънските черноморски пристанища за транзитен превоз на маслата, които идват от Русия и са предназначени за Германия, Райхът се видя принуден да подобри превоза през България...

Кьолн, 12 април
"КЬОЛНИШЕ ЦАЙТУНГ":
България и английските планове (дописка от София). В България се отрича блокадния план на Англия, както в стопански, така и в политически план. Германо-българската търговия за България е от жизнено значение. Показаният през тежките години на кризата интерес на Германия към българските износни стоки, който помогна много за спасяването на българското народно стопанство и за осигуряването на постоянен негов възход, тук не е забравен. Българският селянин знае, че произведенията му отиват в Германия, която му плаща за неговия труд. Също така и българският търговец знае, че Германия е сигурен платец и българските стопански среди знаят, че търговията с Германия почива върху взаимно изгодно приятелско разбирателство, за разлика от либералистичните английски методи, при които английският търговец гледа най-напред своята печалба... След избухването на войната Англия изведнъж отново откри България като пазар за покупки. Тя веднага съобщи, че възнамерява да закупи цялата българска реколта, но тази сделка не можа да се осъществи. Нямаше достатъчно транспортни възможности и застрахователните премии бяха твърде високи. Въпреки това търговията се съживи, защото Англия изведнъж предложи отлични цени и обеща да достави онези суровини, от които българите се нуждаеха. Обещаните доставки бяха изпълнени само отчасти. България доставяше на Англия, но не можеше да получи оттам съответните количества...
Никога досега България не е била така готова да реагира срещу какъвто и да е натиск или заплашване...
Неутралитетът на България не се разпростира само върху политическото поведение, той засяга също така и стопанската област. Тук се отхвърля решително всичко, което е насочено срещу българския неутралитет. България вижда своята най-голяма задача в поддържането на своя неутралитет, не само в политическо, но и в стопанско отношения.

Париж, 13 април
"ЕУРОП НУВЕЛ":
България и СССР (статия от Анре Пиер). Съветският съюз не изпуска от погледа си Черно море, където той се страхува повече, отколкото в Северна Европа от дипломатически усложнения, които биха довели до военни действия... Същедтвува една трета черноморска държава, която с нищо не е свързана с англо-френския блок и спрямо която съветската дипломация се показва твърде дейна от няколко месеца насам. Тази държава е България - малко славянско царство, което дължи своето освобождение на русите. Използвайки всички средства московското правителство не се страхува да си послужи с аргумента "кръвно братство" и ние си спомняме, че този аргумент беше изтъкнат от Молотов, когато се касаеше да се разчлени Полша и да се "освободят" няколко милиона белоруси и украинци. Българите също са, действително в по-малка степен, братя-славяни, които говорят почти същия език като русите. И ако по време на неотдавнашните руско-финландски преговори се наблегна върху спомена за Петър Велики, когато сега Молотов се обръща към българите, той се позовава на Цар Александър ²²-Освободител.
Връчвайки акредитивното си писмо през миналия месец ноември, новият съветски пълномощен министър в София, Лаврентиев, не заяви ли, че отношенията между двете държави се основават върху тяхното историческо родство?
Този дипломат още с пристигането си в София се оказа крайно деятелен и може да се твърди, че Съветският съюз спечели за няколко месеца голяма почва в България... Подемът на руско-българските отношения доведе най-напред до установяването на пряка въздушна линия между София и Москва, която се откри на 15 март. Българските предачни фабрики получиха вече руски памук, пренесен със съветския кораб "Сванетиа". Този кораб обслужва редовно линията Варна-Одеса, но през тази година морският трафик ще се засили и с участието на български кораби. Пристигналият в София търговски представител, Димитриев, заяви, че от месец май руският петрол ще се пренася направо от Батум във Варна с кораби-цистерни. Занапред Съветският съюз ще купува доброкачествен тютюн от България. Така българското стопанство, което зависеше извънредно много от Германия, сега се насочва към големия руски пазар. Българите посрещнаха с радост това засилване на стопанските отношения със СССР.
Правителството не вижда никакво неудобство в съветското духовно проникване. То позволи разпространението на вестниците "Правда" и "Известия" в България, които могат лесно да се четат от всички българи. Далеч сме от времето след страшния атентат в Света Неделя, когато комунизмът бе поставен извън законите и когато българските членове на коминтерна биваха арестувани и осъждани на много години затвор. Днес в България няма официално политически партии, но се знае, че коменистическата партия никога не е преставала да развива тайна деятелност. Тя добива известен престиж от обстоятелството

**Гост** · 27-07-2004, 20:10

... че прословутият Димитров, главен секретар на Коминтерна, е българин. Комунистическата партия, за да спечели привърженици използва славянофилските чувства и спомените за Царя-Освободител като набляга на обстоятелството, че сега, както и през Х²Х век само Велика Русия може да бъде безкористна покровителка на България и, че тя ще я улесни при даден случай да задоволи националните си искания в Добруджа и Бяло море. Правителството търпи тази умела пропаганда, която аще от началото на войната е насочена открито против "англо-френските подбудители на война". Ако се вярва на известни слухове, правителството на Кьосеиванов е допуснало през последните избори кандидатстването на политици с комунистически тенденции, докато то е отхвърлило кандидатурите на леви земеделци, привърженици на сближаване със западните демокрации. Така за народни представители са били избрани десетина комунисти, които провеждат в София политиката на Москва. Когато се проследят българските вестници, бие на очи грижата, с която новата съветска външна политика се представя в благоприятна светлина. Приемат се всички тези на Москва, дори и тези, които се защитават най-трудно. По-голяма част от вестниците писаха, че финландците са оказали съпротива на Велика Русия само под влиянието на Лондон и Париж. Проф. Генов, позовавайки се на абисинския въприс, припомни, че Англия и Франция имат навика да подтикват малките държави към съпротива без да им обезпечават сериозна военна помощ. След капитулацията на Финландия никой не изказа съжаление за съдбата на тая героична и нещастна страна. Дори бившият министър Маджаров се разчувства пред "щедростта", която е проявило правителството на Москва...
Ясно е, че съветската пропаганда, подпомогната от германската пропаганда, която подхранва българския печат, е постигнала бърз напредак в България в областта на политиката, стопанството и културата. Франция и Англия трябва да удвоят усилията си, за да могат да обяснят своите истински военни цели както пред българите, така и пред другите балкански народи.

Букурещ, 21 април
"АЗИ":
България и Балканите. Правителството на проф. Филов не закъсня да покаже, че продължава политиката на Кьосеиванов, преди всичко в отношенията на България с нейните съседи. Българите никога не ще престанат да се интересуват от въпросите, които според тяхните национални схващания имат жизнено значение...
Въпреки че България не участва в Балканското споразумение, всички балканци се считат за братя...

Лондон, 24 април
"ТАЙМС":
Югославия СССР и България (дописка от Белград). Възможността за самозащита и единение на Балканите се засилва много повече от бързото решение на Югославия да се споразумее с Русия... Има указания, че вземането на това решение в този момент не идва само като проява, която да покаже на Италия, че Югославия няма да се уплаши, но също и като една проява срещу България. Отношенията напоследък между София и Москва са представлявали именно силната карта в българските ръце по отношение на другите балкански страни. Но сега, след като Югославия приема също покровителството на Русия, България няма да може вече да претендира за тоя монопол и тя, може би, по-леусно ще бъде накарана да върви по стъпките на своя по-голям славянски съсед...
Право или криво кошмарът на Балканите е бил, че България ще върви по стъпките на Берлин или Москва срещу останалите страни. Сега Югославия прави опит да отнеме тази възможност на България, приемайки патронажа на СССР.

Берлин, 25 април
"БЕРЛИНЕР БЬОРЗЕН ЦАЙТУНГ":
Русия в Югоизток (уводна статия от Волфрам Дьолен). Безспорно при уреждането на търговските отношения между Русия и Югославия като пример ще послужи уреждането на търговските отношения между България и СССР, които след сключването на търговско- политическите договори от 6 януари т.г. са се развили силно върху нова основа. Германия може само да поздрави такъв обрат на нещата, още повече че с новото развитие се засилва и новият стопански блок между Германия и СССР...
Съветският печат съобщава за дейно участие на СССР в международния панаир в Пловдив, който се открива на 29 април. Така съветският съюз ще участва за първи път на един панаир на Балканите.

Истанбул, 29 април
"ДЖУМХУРИЕТ":
Дунавско-Балканска федерация (статия от народния представител Юнус Нади, директор на вестника). Рано или късно в Европа ще се наложи една федерация между нейните свободни и независими народи... Но днес има група вароди, които при добра воля и желание биха могли веднага да сложат началото на утрешната федерална Европа. Това са народите от Дунавския басейн и Балканите: Унгария, Югославия, Румъния, България, Гърция и Турция. Общото население на тия държави възлиза на 80 милиона души. Ако решат да създадат сега блок помежду си, те ще станат непобедима сила.

Рим, 5 май
"ДЖОРНАЛЕ Д'ИТАЛИЯ":
България не се смущава от заплахи на съюзниците (дописка на Л.Сапорото). Присъствието тези дни в София на английския посланик в Анкара би могло да има някакво политическо значение..., но що се отнася до надеждата да се сплашат българите, като се повдигат някакви заплахи, например откъм Турция, ние смятаме подобни надежди за краткотрайни. Британските военни съветници на турската армия би трябвало да знаят много добре, че българската граница към Европейска Турция съвсем не е благоприятна за турците, които винаги са имали голямо желание да присвоят българските възвишения на Странджа, господстващи над равнината на Тракия... във всеки случай българите от своя страна не желаят да дават никакъв повод, който би могъл да оправдае една английска дейност и затова те съблюдават строга сдържаност.

Истанбул, 6 май
"ДЖУМХУРИЕТ":
Мисията на Хюг Нячбъл Хюгсън в София (дописка от Букурещ). Британският посланик в Анкара е отнесъл до българското правителство важни предложения от страна на Великобритания. Тези предложения имали за цел да се създаде на Балканите общ отбранителен фронт срещу Германия, за да се осигури доколкото е възможно мира в Югоизточна Европа. Тези предложения могли да се резюмират в три точки:
1. Англия изразява готовност да разшири стопанските си връзки с България;
2. Британското правителство е готово да открие нужните на България финансови кредити;
3. Англия ще интервинира като посредник за намиране начин за уреждане съществуващите спорни въпроси между България и нейните съседи.

Будапеща, 8 май
"УЙ МЯГЯРШАГ":
Англия и Турция правят предложение на България. Италианският печат дава една много интересна картина на българското становище. Според него българското правителство било получило едно извънредно изгодно предложение, направено от английска и турска страна. Макар че предложението е било много съблазнително, българското правителство е останало вярно на своята външна политика. Предложението е било следното: България да получи обратно Добруджа и излаз на Бяло море. Срещу това България трябвало да позволи на съюзническите войски да минат през българска територия. Българското правителство е отхвърлило всички точки на това предложение. В Рим отдават голямо значение на твърдото и решително поведение на българското правителство.

Истанбул, 9 май
"ИСТИКЛЯЛ":
Тракийският въпрос на българите (статия от Неджемедин Делиорман). Г-н Велит си приписва заслугата, че чрез издавания по-рано от него вестник "Заман" той бил спрял кампанията на българите за Тракия и бил принудил тогавашния министър-председател да заяви: "Тук има някакво недоразумение..." Всъщност, нито българите са имали хабер от издавания по поръчка вестник на г-н Велит, нито са ги стреснали недопустимите му статии, нито пък известна категория българи са се отказали от илюзията за Тракия. Освен това нямам сведение някой български министър-председател да се е повлиял от писанията на вестник "Заман", нито е вярно твърдението, че тракийският въпрос е ликвидиран.
В България има тракийска организация. По-рано тя действаше официално, а сега - подмолно. Членовете на тази организация се делят на две групи. Едната група иска завземането на гръцка Тракия, а другата - и на гръцка, и на турска Тракия. Поетът Петканов, Орманджиев, Нешев и още неколцина тракийци стоят начело на групата, която все още не се е отказала от завземането на Одрин. Днес те са скрили пушките и бомбите си и се стараят с перото да докажат, че Одрин географски и исторически принадлежи на българите.
Българските правителства никога не са искали от нас открито Тракия, но в българските училища и казарми все още се пее "Чаталджански марш".

Париж, 15 май
"РЕВЮ ДЬО ПАРИ":
България и Русия (статия от Жорж Удар). Традиционните връзки между България и Русия бяха засилени с неотдавнашното подписване на руско-българския търговски и мореплавателен договор, който изглежда отговаря на действителните нужди на страната, като облагодетелства много и Германия. Райхът ще може в бъдеще да получава петрол от Русия през Варна - да го превозва транзит, както и други произведения през България, нещо, което върши и сега. Бе създадена и една въздухоплавателна линия София - Москва. Нуждата от такава линия не се чувства, но тя има преимуществото, че позволява на съветските пропагандатори да намалят до минимум времетрането на техните пътувания.
Русофилството в България е пълно и сляпо. То е един вид догма и не е прилично да се спори за нея, както не е прилично да се спори с вярващ в бога. На 20 март м.г. аз посетих новата и великолепна съветска книжарница в София, на няколко крачки от царския дворец, цялата украсена с портрети на Ленин, Сталин и Молотов, и с обичайните пропагндни плакати. В нея се продават свободно вестник "Известия". Гледайки многобройните студенти с национални фуражки, които много приличат на руската фуражка, и които прелистваха луксозните списания или разглеждаха старите книги с овехтяли подвързии, творби на големи руски романисти, разказвачи и философи, аз не можех да не си помисля, че някои от тези млади хора непременно са присъствали на възпоменателната църковна служба преди осем дни в храма Св. Александър Невски за упокоение душата на покойния Цар Освободител - Александър ²², където присъстваха и представители на Н.В. Цар Борис, на министър-председателя, на председателя на Народното Събрание, членове на правителството, граждани и военни лица. Много от тях бяха поздравили преди няколко седмици лицата, които водиха търговските преговори с Москва. Няма нито един българин, от най-неукия до най-интелигентния, който да е видял в това и най-малкото противоречие.
Позволено ни е да се запитаме, каква нужда има СССР да засилва пропагандата си в една държава, която е до такава степен русофилска? Не се ли стреми той да провали, в името на свещените принципи на Кремъл, установената власт? Принципите са така без значение за СССР, както бе без значение за Хитлер съдбата на народет, които той последователно "освободи"...
България има чувството за независимост и нейното правителство на няколко пъти провъзгласи волята се да поддържа неутралитета до края на войната. Нейният министър-председател проф. Богдан Филов ми заяви това завчера с един твърд тон, в чиято искреност не се съмнявам. Но, ако някой ден Русия сметне, че този неутралитет пречи на нейните цели, било защото тя ще иска морски и въздухоплавателни бази в България, за да подсили нападението си срещу Румъния, било защото тя ще желае да облекчи своята задача с помощта на българската войска? Не ще и съмнение, че тогава комунистическите структури ще се опитат да разбунтуват народа, да предизвикат смутове, може би и нещо по-лошо, за да заставят правителството да се подчини...
Това обаче не пречи на някои безумци, неспособни да разберат, че една германска или руска победа ще ги направи роби на едната или на другата страна, или и на двете заедно, да говорят за някаква война между капиталистически и пролетарски държави, която съществува само във въображението на радиоговорителите от Берлин и Москва.

Белград, 18 май
"САМОУПРАВА":
Стопанският напредък на България (статия от Милован Йованович, директор на вестника). През последните 20 години България отбеляза значителен напредък, който у нас не е достатъчно оценен. Тя създаде много добри съобщителни средства като отгледа едно поколение, което е преминало през редица специални училища и което влиза в стопанския живот на страната със съзнанието за пълно използване на природните богатства на българската земя, както и за създаването на едно съобразено с нея стопанство. За това средствата, с които разполагат днес българското стопанство и производство стоят на завидна висота. Модерният български стопански деятел работи с помощта на модерна стопанска техника. Твърде съвестен и, дори бих казал, пристрастен стопански деятел, българинът постига чудеса в областта на интензивното обработване на земята... Кооперативното съзнание е твърде силно в България и българинът не се спира пред новия облик на индустрията...

Женева, 21 май
"ДЕР БУНД":
Въоръжението на България (дописка от София). Станалите във всички гарнизони на България паради по случай Гергьовденския празник показаха, че военните средства на страната са удвоени в краткия период от една година, което представлява извънредно голямо постижение предвид малката финансова сила на страната. България подобри съществено техническите войски и увеличи тяхната ударна сила чрез пълно моторизиране... Докато преди една година България едва ли е разполагала с повече от 80 самолета, в началото на януари тя притежава вече повече от 400 самолета, а сега вече сигурно разполага с двойно повече. Значително нарастване показва също така и тежката артилерия на България. Това се забелязва не само при подвижните войски, но и при граничните укрепления, каквито се градят трескаво...

Рим, 23 май
"КОРИЕРЕ ДЕ ЛА СЕРА":
На Балканите мъчителни дни на очакване. Днес за първи път в историята всичко е обърнато. Балканите сега са оазис на мира. До кога? Думата "мир" никога не е била произнасяна с такава жар. Никога не са избягвани така грижливо основания за инциденти. Политическите мъже протягат ръце през границата и се прегръщат. До вчера съюзни договори помежду им имаха за цел да следят някои от тия държави. Още е живо Балканското споразумение, което имаше задача да наблюдава България, унизена с договорите от 1913 и 1919 г.

Будапеща, 31 май
"МАГЯР НЕМЗЕТ":
България и СССР. Част от световния печат смята България като страна, намираща се напълно под руско влияние и я третира вече като държава в руската сфера. Руско влияние действително има. Има дори и външни белези за това. На всеки турист, например, ще направи впечатление красивата руска книжарница в София, пълна със снимки на Сталин, популярността на руските ежедневници, големият успех на руските филми, павилионът на СССР в Пловдивския панаир и петимата представители на агенция ТАСС. Руско влияние има действително, но е много рано да определим насоката на външната пълитика. Историческите връзки между Русия и България са известни. Паметникът на Цар Освободител срещу Народното събрание подсеща постоянно българските граждани, че те дължат благодарност на руския народ. Културните връзки са също доста силни. Останали дълго време изолирани от духовния живот и културата на запад, българите и днес още се намират под духовното влияние на руските класици. Но на Балканите чувствата не вземат връх над действителността. Българският народ бе много по-русофилски настроен преди Първата световна война. Въпреки това няколко дипломатически грешки и няколко политически маневри бяха достатъчни, за да заставят България да участва във войната срещу Русия. Когато през 1913 г. русофилският министър- председател г-н Данев подаде оставка, народът, който дотогава държеше само на руското приятелство, възприе много скоро германофилския министър-председател г-н Радославов. Съобщават на цар Фердинанд, че "щастието на народа е в интимното приятелство с Германия и Австро-Унгария". Това ще рече, че сантименталността или историческите спомени няма да могат да бъдат и сега решителен фактор.
На пръв поглед изглежда, че крайните политически идеи не намират добра почва в българския държавен строеж. Класовите различия са доста слаби, липсва плутокрация и аристокрация, липсват едри земевладелци и индустриален пролетариат. Консерватезмът на земеделското население е силен, но кооперативните форми се възприемат със симпатия. На пръв поглед всичко това изглежда силна крепост срещу крайната идеология. Но в края на миналото столетие интелигенцията с готовност възприе социалните идеи. Първата чисто социалистическа партия, основана през 1890 г. от Сакъзов и Благоев, се състоеше главно от държавни чиновници, лекари, инженери, учители и професори. Както при всяка политически нова държава, така и тук тия съсловия се насочиха към социализма, не поради икономически или идейни съображения, а поради една умела пропаганда и поради неясните вътрешни политически условия, при които всеки диреше път, за да се издигне.
В резултат от установената диктатура през 1934 г. днес крайните политически идеи и тяхните представители се смятат като важни фактори. Точни данни за премахването на партийната система нямаме, но изборите от 1931 г. показаха, че 12% от депутатите в Народното събрание са комунисти. Правителството на Кьосеиванов, което управляваше с бюрократична гордост, увеличи броя на крайните социалисти.
За популяризирането на руската идея повлия и фактът, че в ръководството на СССР българите играят значителна роля. На първо място е познатият от пожара в Райхстага Димитров, сега главен секретар на Третия Интернационал, Стомоняков - помощник на съветския комисар по външните работи, Телаков - началник на пропагандата при руската легация в Китай, Пейчев - секретар при съветското посолство в Париж, Петрунов - секретар при съветското посолство в Лондон. Съветският вестник "Правда" помести неотдавна статия, в която изтъкна, че повече от 600 българи заемат важни места в съветската държавна машина.
Смяната на Кьосеиванов имаше за цел най-напред да се смекчи остротата на крайната пропаганда и на руския натиск. Г-н Кьосеиванов бе една конфликтна точка и трябваше да се намери друг министър-председател, който да се радва на доверието на по-голямата част от народа. Макар че проф. Богдан Филов - археолог, известен в цяла Европа, стана министър-председател, правителството се намира под влиянието на министъра на земеделието г-н Багрянов. Този млад, 42 годишен министър, интимен приятел на Царя и ръководител на най-добре уреденото земеделско стопанство в България, стана през последните години най-популярен политик, което е много нрудно, защото политиката не се смята популярен занаят в България... Падането на правителството на Кьосеиванов нямаше външнополитически последици, тъй като крайните решения по дипломатическата дейност се вземат лично от цар Борис, който е първият европейски коронован дипломат, напомнящ монарсите от Ренесанса и който с енергия и с наследените от неговия баща дипломатически способности направлява малкия български кораб между скалите на интересите на великите сили. Падането на Кьосеиванов имаше за резултат по-гладкото развитие на българо-руските отношения. В Москва имат много добро мнение за г-н Багрянов и дадената му голяма сфера за дейност предизвиква по-големи симпатии към цар Борис от страна на господарите на Кремъл. "Макар че е Цар, той е добър Цар" - казал Сталин за него. И този комплимент може да хвърли малко светлина върху руската мъгла на Балканите.

|

Белград, 2 юни
"ДЕЛО":
Ние и българите. В Югославия се чувства едно растящо движение за това, че ние и българите сме наистина братя, че трябва да заличим всички вражди от миналото и да си сътрудничим с доверие и лоялност във всички политически и стопански въпроси, които са от интерес за двата народа. Също такова движение се чувства и в България и то може лесно да се долови от всекидневния печат, от изявленията на политическите лица и стопанските деятели и от настроението на широките маси... Всъщност това е единствен пример между братски по кръв народи с почти еднакъв език, когато те самите от години наред препоръчват на правителствата си сговор и любов, докато последните се задоволяват само с изявления, че отношенията между двете страни са лоялни и приятелски и са доволни тогава, когато има мир и спокойствие по границите. Ние, които сме живели в Македония, най-добре знаем колко малка е разликата между сърбите и българите...

Атина, 8 юни
"ЕЛЕФТЕРОН ВИМА":
Изложба на български художници в Атина. Откриването на българската художествена изложба стана по най-тържествен начин. Освен официалните лица, начело на които бяха Кралят и министър-председателят, и широката публика прояви жив интерес и симпатия към художествената проява на нашите съседи. За развитието и напредъка на българското изкуство тепълва ще говори критиката... Присъствието в Атина на българските художници дава повод както на нашия художествен свят, така и на общественото мнение, да се запознаят по отблизо с нашите съседи, да общуват по най-непосредствен начин, за да оценят взаимно облагата от приятелството между двата народа.

Белград, 16 юни
"ПОЛИТИКА":
София - политическо-дипломатическа станция (дописка от София). В тия мътни времена българската столица се превърна в един вид политическо-дипломатическа станция. През последните няколко седмици всичките дипломатически почини са имали "генерални репетиции" в София. Разбира се, не е трудно да се отгатне защо именно София е получила тази роля...
Най-известните европейски и американски журналисти през последните дни просто наводниха София, за да разберат какво мисли този или онзи дипломат преди да отпътува към изток или към север. Освен тези журналисти тук всеки ден се появява и по някое ново лице с маниери, надхвърлящи интересите на вестникаря.
Наблюдавайки събитията, които се развиват около тях, българите се занимават и със своите проблеми, а напоследък се съживи и дейността на ония българи, които смятат, че е дошло време да се разчистят някои стари въпроси между съседите и България... Най-голям интерес в "дипломатическата станция" събужда естествено всяка новина, която идва от Москва. България следеше с най-голяминтерес пътуването на Лаврентиев в Белград. С право или не, тук съществува голяма вяра в Русия и рядко ще се намери човек, който да не вярва в намесата на СССР във въпросите, засягащи Балкана. Всички разпространявани през последните дни собщения за руски интерес към балканските държави се възприемат тук като меродавни и без каквато и да било уговорка... Крайно дискретният и тайнствен английски дипломат, Сър Стафорд Крипс - новият великобритански посланик в Москва, който пребивава няколко дена в София и води разговори с министър-председателя Фиров и с министъра на външните работи Попов, успешно отклонява всички усилия на журналистите и настойчиво твърди, че се намира в София само защото очаква съветски самолет от Москва... Директорът на един голям ежедневник в София представил на цензурата статия, в която се говорило за българските искания и в която се искало от СССР да се изясни по тях. Статията имала заглавие "Сега Русия трябва да се изясни". Цензурата забранила обнародването на статията, а директорът на вестника я разпространил между приятелите си по нелегален начин под формата на листовка.

Истанбул, 21 юни
"СОН ПОСТА":
България и държавите от оста (статия от генерал Хюсню Емир Еркилет). Мака и нашата съседка България да оповести многократно своя неутралитет, не е тайна, че магнетичният връх на Външнополитическата й стрела клони към оста Рим-Берлин. Понеже България е единствената страна, която иска промяна на Балканите, много естествено е тя да следва различна от тази на останалите балкански държави политика, опирайки се на обещаната от държавите от Оста помощ за осъществяване на нейните искания. България не може да разчита на западните демокрации, защото самите те сключиха тези договори, следователно те не могат да искат унищожението им. А държавите от Оста, напротив - работят с всички сили за установяването на нов ред в Европа, съобразен с техните собствени интереси. Поради тази причина единствената надежда на ревизионистична България може да бъде само в тях. Както ревизионизмът сближи Италия с Унгария, па даже и Германия с Русия, така и желанието на България за промяна на границите я сближава със силите на Оста.
Щом русите вземат Бесарабия и унгарците - Трансилвания, България ще чака да получи Добруджа. Може да се допусне също, че ако унгарците вземат старите си земи от Югославия, България ще поиска да стане господар на Македония. България може да се надява също, че срещу политика на приятелство и нещо повече от неутралитет спрямо Германия и Оста, както и срещу стопанска помощ, оказана още от започването на войната, ще бъде наградена с Дедеагач и излаз на Бяло море. Но ние не знаем обаче дали националните искания на България са само тия. Може да са дадени и други тайни обещания... Може и Германия, която изключително сама проля кръвта си в Полша, Норвегия, Холандия, Белгия и Франция, да поиска от своята приятелка България да излезе на Бяло море, толкова жадувано от българите... Българите, пък и всички други трябва да знаят, че както преди 22 години големите западни демокрации не можаха да дадат на Европа и на света истински справедлив мир, тъй също и в случай на тоталитарна победа, пак няма да има справедлив мир.

Рим, 22 юни
"СТАМПА":
България (кореспонденция от Итало Джингарели). Кампанията против Ньойския договор в София продължава. Вестниците, нападайки този мир, припомнят, че Германия не е отговорна за него, защото е отсъствала от Ньой, както впрочем и Русия, а италианският делегат бил направил силни възражения, с които обаче победителите не се съобразили.

Атина, 23 юни
"ИКОНОМОЛОГОС АТИНОН":
Гръцко-българските отношения (статия от Лука Канакарис Руфос). Последното ни посещение в България, както и посещението на международния панаир в Пловдив бе приятна изненада за всички ни, защото ние можахме да видим чувствителния напредък, осъществен в стопанството на приятелската страна. Нейната тежка индустрия (машини и други) е толкова напреднала, че тя може да се сравнява с тежката индустрия на която и да е друга страна. Не по-малко силно впечатление ни направи и научната организация, осъществена в производството на земеделските артикули... Въпреки целия тоя явен напредък на производителната енергия във всички браншове, човек не би могъл да вникне добре в България, ако не посети и не види организацията на мина Перник, с която българите основателно могат да се гордеят. Инсталацията, новите машини, увеличеното производство, хигиеничните жилища на работниците, както и условията за развлечение на работника след работа, са все прояви, които сами говорят за постиженията на съвременната блгарска култура.

Будапеща, 2 юли
"ФЮГЕТЛЕНШЕЙГ":
България и СССР. В българската столица с голяма дисциплина, но с трескав интерес наблюдават събитията в Румъния. Вътрешният политически живот почти е оставен на заден план и вестниците се занимават изключително с окупацията на Бесарабия. Повечето от тях изтъкват, че е настъпил часът за удовлетворение. Двадесетгодишната несправедливост трябва да се поправи...

Загреб, 3 юли
"ХЪРВАТСКИ ЛИСТ":
След завземането на Бесарабия. Унгария и България никога не са се отказали от своя ревизионизъм, който засяга една част от западната румънска Трансилвания и Добруджа, чията южна част етнически и исторически принадлежи по право на България. Поради това с извеждането на бесарабския и буковинския въпроси, се появи възможността Унгария и България да поставят своите териториални искания пред Румъния и то в твърде тежки за нея времена.

Париж, 3 юли
"ПТИ ДОФИНОА":
Българското искане за Тракия. Новият балкански комплекс, предизвикан от съветската офанзива срещу Румъния, трябва да бъде сведен до няколко съществени неща, главното от които е българското искане за Тракия. Това искане се предявява по-малко от желание за етнически поправки, колкото от нуждата да се открие излаз на свободното море - Средиземно море.
Още в началото на Балканската война България се показа лош търговец. Първата несполука бе Букурещкият договор от 1913 г., който даде на Гърция Тракия до Места. По-тежки бяха санкциите след българското участие в блока на Централните сили. Ньойският договор й отне Дедеагачкото пристанище при устието на Марица и така България бе отблъсната за търговската си деятелност към Черно море, едно вътрешно море, което Турция контролира чрез Босфора... Фактически България днес няма дрег морски излаз освен през пристанищата Варна и Бургас. Ето защо тя отново отправя поглед към гръцка територия, към Тракия и най-вече към течението на Марица...
България подема териториално искане в деня, когато Румъния се освобождава от френско-английската гаранция, дадена едновременно на Гърция и Румъния за покровителство на сегашните им териториални граници, във връзка с подписаната с Турция отбранителна спогодба... Първата отстъпка на Румъния към СССР откри спора, който бе задържан с голям труд от години насам. Всеки народ се стреми да поднови старите си искания. България, най-засегнатата от международните спогодби, като всяка европейска страна е инстинктивно привлечена от мекия климат на Средиземноморието...

Женева, 13 юли
"ЖУРНАЛ ДЕ ЖЕНЕВ":
Становището на България. Безспорно е, че събитията с големи последици, които от десетина дни насам заляха европейския континент, придадоха на България и на българските въпроси нова актуалност. Подписването на френско-германско примирие, което унищожи Версайския договор, засили до известна степен позициите на България и съживи силно националните надежди. Защото, каквато и да е тъгата, която българският народизпитва пред развалините и трагедиите на страшната война, той не може, и това е едно негово право, което никой не му оспорва, да скрие задоволството си, че вижда изчезването на един манталитет и на една епоха, които наложиха толкова жестоко осакатяване на родината му.
Неодавнашната съветска намеса в Румъния, завършила с окупирането на Бесарабия и на Буковина, бе посрещнато в България с лесно разбираем интерес и симпатия, но без никакво възбуждение и без външни демонстрации. Общественото мнение в България единодушно смята, че благодарение на разпадането на Ньойския договор, за страната и за тържеството на нейната национална кауза се очертават нови хоризонти. Но, въпреки благоприятните условия, и въпреки изкушението, България няма намерение да ускори толкова желаната развръзка, като изостави досегашната си политика на строг неутралитет. Този път, повече от когато и да било, тя е уверена, че ще получи чрез мирни средства ревизията на териториалните разпоредби на Ньойския договор... Въпреки че поддържа своите териториални искания, България остава вярна на истинското балканско приятелство.

Будапеща, 13 юли
"ПЕСТЕР ЛОЙД":
Българите. Когато се проследява дългия исторически период откакто първите българи са се настанили между Балкана и Дунав и са образували държавна общност, жива и до днес, се забелязва една непрекъсната верига от освободителни борби, водени с мощна воля за народностно оцеляване сред неприятелски съседи, и тежки битки за обединение на всички българи... Съдбата е пожелала щото българите да се установят точно там, където пред вековете са се водили най-кървавите борби за границите на Запада и Изтока, където по-късно най-остро се кръстосаха интересите и политиката на европейските велики сили.

Истанбул, 14 юли
"ТАСФИРИ ЕФКЯР":
Прекрояване на балканските граници без външно вмешателство (уводна статия от Ебузия Заде Велит, директор на вестника). Известно е, че с Версайл и с незаконния му едноутробник Ньой българите бяха онеправдани, а разни народи бяха облагодетелствани повече, отколкото заслужават, само защото бяха съюзници и приятели на силите-победителки. Защо стана това? Първо, защото авторите на тези договори не бяха балканци и второ, защото същите тези хора не познаваха балканските работи. Те седнаха около зелената маса и нанесоха линии и черти по балканската карта като да режат обикновен плат. И благодарение на тези невежи и наивни хора на Балканите се създаде един Български въпрос, който бе в разрез с действителността на полуострова.
Естествено е българите да искат да се отърват от Ньойския договор и никой не може да им отрече това право. Но, ако те прибегнат до външна помощ, резултатът не ще бъде друг, освен един нов Версайлски договор. С други думи, българите ще бъдат удовлетворени, но съществува опасност за онеправдаване на други балкански народи. Ако българите и останалите балкански народи се позоват на здравия разум, те няма да допуснат външни вмешателство, а сами помежду си ще прекроят балканските граници. Постигнато по друг начин такова решение няма да бъде трайно. Според мен, българите не бива да се поддават на далечни примамливи обещания, а заедно с останалите балканци да вземат поука от миналото и всички съвместно да стигнат до разбирателство. Такава една спогодба ще бъде не само трайна, но с нея ще се даде урок по прозорливост и на Европа.

Рим, 17 юли
"СТАМПА":
Унгария и България уверени в мирното удовлетворение на законните им въжделения. В тази възможност е уверена, впрочем, и българия, чийто печат е преустановил вече противорумънската кампания, поддържана по време на руското напредване в Бесарабия и Буковина. В София не гледат много сериозно на съобщенията за опитите да се свика в скоро време в Цариград една балканска конференция, тъй като моментът не се счита подходящ за даване нов живот на Балканското споразумение. От друга страна, българските политически среди вярват, че на Румъния й е много присърце да се доближи до Русия...

Истанбул, 17 юли
"ТАН":
Кога ще се промени българската политика? (статия от г-жа Севим Сертел). Става вече седмица, откакто съм в малката чиста и прохладна София - столицата на нашата съседка България. Най ме впечатли спокойствието, което владее тук. Всеки е зает с дневната си работа и със своите грижи и забавления. Хората като че не се интересуват от това, което става по света. Обаче само няколко разговора с мълчаливци в тая страна ви разкриват една жива бдителност спрямо събитията. Българите знаят какво искат и защо го искат. У всички е извънредно силно убеждението, че търпението им спрямо неправдите от миналото ще бъде възнаградено и че това ще стане твърде скоро...
След влизането на русите в Бесарабия народът тук се развълнува и започна да устройва демонстрации за вземането на Добруджа. Правителството обаче, което трябваше да се огледа и да прецени положението, намери, че още не е дошло времето и не пристъпи към действие. Тази постъпка бе разумна, но за момента тя предизвика неодобрението на масите... Но българите, които видяха как унгарците отидоха до Берлин и се върнаха с празни ръце, подхвърляха: "Аферим, нашите поне спестиха разноските по влака..."
Намирам, че българите са извънредно привързани към тяхното минало. Всеки българин, с когото съм разговаряла досега, ми е напомнял, че русите са ги дарили със свобода. А един от тях ми показа паметника на Цар Освободител пред Народното събрание, добавяйки: "По-уместни щеше да бъде ако на негово място бяхме издигнали паметник на руския войник..." Ала от друга страна се чувства и влиянието на германците във всекидневния живот. Немският език е втори по важност след българския. Вестници излизат само на български и немски. Върху листовете за ястия ще видите и съответния превод на немски. Из улиците са разлепени германски пропагандни плакати, а книжарниците, където се продават книги на немски, са безброй.

Истанбул, 18 юли
"ТАСФИРИ ЕФКЯР":
Добрузжа (статия от Мустафа Шефир). Когато през 1913 г. България се биеше за Македония с гърци, сърби и черногорци, Румъния окупира без каквото и да е право цяла северна България и при сключването на Букурещкия мир тя остави в своите граници южна Добруджа... Южна Добруджа е много разработена популярна тема в България. Мястото, което заема тя в българската литература и история, улеснява до голяма степен делото на българския ревизионизъм. Починалият преди няколко години именит български писател Йордан Йовков Е добруджанец. Той е възпял и пресъздал в творбите си Добруджа, като я е направил близка и скъпа на всеки български младеж. Достатъчно е да се прочете само неговия "Чифлик край границата", за да се види какъв безсмъртен художествен паметник е изваял той за нея. Добруджанец е също и видният писател Добри Немиров. От там е поетесата Дора Габе, а също така и големият драматичен артист Сава Огнянов. Всички тия писатели са изорали дълбока дабруджанска бразда в българската културна нива...

Букурещ, 19 юли
"КУРЕНТУЛ":
Нашите приятели българите. От известно време насам българите отново повдигат един въпрос във връзка с третирането на малцинствата. Безполезно е да припомняме, че сме народ със сърце и че не подтискаме никого... Ние обаче не сме слаби и молим да ни вярват и без други доказателства. Българското малцинство у нас няма защо да се оплаква от начина, по който го третираме. На негово разположение винаги е имало един голям капитал от добро желание. Затова ние искаме, щото ония около 400 хиляди румъни, които живеят в България и които българите завариха там, когато се установиха на юг от Дунава, да бъдат третирани човешки, както ние третираме българите в Румъния.

Лозана, 22 юли
"ТРИБЮН ДЕ ЛОЗАН":
Българска Добруджа. Наложените на България жертви съответстват ли на придобитите от Румъния блага? Влашко и Молдавско произвеждат зърнени храни в изобилие. Румънската износна търговия не зависи ни най-малко от производството на зълнени храни в Добруджа, какъвто е случаят с България. При тия условия Румъния би могла да се откаже от добруджанския "Четириъгълник" в замяна на българското приятелство.

Истанбул, 25 юли
"ТАСФИРИ ЕФКЯР":
Българските искания: Излаз на Бяло море (статия от Мустафа Шефир). По силата на сключения след втората Балканска война Букурещки мир Западна Тракия, т.е. територията между реките Места и Марица, бе отстъпена на България. По този начин България получи градовете Ксанти, Гюмюрджина, Дедеагач и Софлу. Принудена обаче от съюзниците да подпише Ньойския мир, България отстъпи тази област на великите сили. През 1919 г. България опразни Западна Тракия и там се настаниха френски окупационни войски, обявявайки тази област за Междусъюзническа Тракия... Българите с право очакваха, че един ден ще им бъде предоставен излаз на Беломорието, защото тежкият за България Ньойски договор все пак разпореждаше да се даде на България "свободен стопански излаз на Бяло море". Установеният от съюзниците режим не трая дори повече от шест месеца и свиканата в Сан Ремо конференция преотстъпи Западна Тракия на Гърция.
Според българската теза, дадената на България по Букурещкия мир Западна Тракия се отстъпва под натиск на силите след Световната война не на Гърция, а на съюзените сили: Англия, Франция, Италия и Япония. Преотстъпването впоследствие на тази област на Гърция е било продиктувано от желанието последната да се увеличи в ущърб на Турция и това е изключително дело на Англия. След изясняването на всичко това много лесно може да се разбере защо след Световната война в българското обществено мнение се появи дълбоко недоволство от Англия и защо всички български правителства проявяваха склонност да се сближат с Германия, докато се стигне до днешното приятелско поведение на правителството на Филов към Райха... Когато в Лозана се разглеждаше положението на битата от нас Гърция, отново се повдигна въпросът за Западна Тракия, но той пак остана нерешен. Гърция заяви на Лозанската конференция, че е съгласна и готова да даде на България свободен стопански излаз. България не прие да прави разходи за милиони левове за нещо, което не е от полза на българските интереси...

Йоркшир, 26 юли
"ЙОРКШИР ПОСТ":
Добруджа на България. Добруджа или поне част от нея скоро ще бъде върната от Румъния на България. Великобритания ще го одобри, без оглед дали Германия иска да има участие в това. Що се отнася до Добруджа, Англия винаги и била на мнение, че България има законно искане спрямо тази земя. Ние никога не сме настоявали за запазване на балканското статукво, но само сме искали промяната да стане разумно... Сега, след като Румъния мина под германско влияние, няма никакво основание българските искания срещу нея да не бъдат задоволени.

Лондон, 28 юли
"ЮНАЙТЕД ПРЕС":
Българските искания. Английската дипломация уведоми представителите на чуждия печат, че британското министерство на външните работи е било винаги на мнение, че българите трябва да бъдат удовлетворени по въпроса за оправданите им искания за Добруджа. Британската дипломация многократно е настоявала да се задоволят българските искания спрямо Румъния по пътя на споразумение.

Белград, 28 юли
"ПОЛИТИКА":
Добруджа (репортаж от Момчило Йоич). Днес България е сензацията на деня. Не бива само да се забравя, че българските искания за Добруджа не са сензация на деня, а люта рана, нанесена на българските стремежи, тежък спомен, с който се борят вече няколко поколения.
Онези, които познават българския начин на мислене и невероятно силното му родолюбие, най-добре ще разберат какво значи за България Добруджа - златна земя и житница. Онези, които познават българските въстанически борби против осванците, най-добре ще разберат до каква степен се възбужда въодушевлението за изгубената земя Добруджа. Днес, когато в Залцбург се водят разговори, от които ще зависи дали българският народ ще бъде задоволен или не, не може да не си спомним за картината на софийското летище Божурище при изпращането на министър-председателя Филов и министъра на външните работи Попов. Многобройна тълпа се бе стекла да пожелае добър път, а девойки от Тракия и Добруджа в носии стояха пред тримоторния самолет и държаха стомни с вода. Чакаха да забръмчат перките, за да плиснат по бетона водата от стомните - от онези стомни, в които сякаш бе вляно пожеланието на цял един народ за добър път и щастливо завръщане...
Колкото българите са непригодни към компромис по добруджанския въпрос, толкова бяха и необичайно търпеливи и чрез печата смиряваха духовете и препоръчваха да се чака търпеливо... Според българската статистика Добруджа наброява 282130 жители, от които само 6348 са от румънска народност. Следователно, огромното мнозинство от населението е българско. Една малка част от добруджанското население са немци, турци, сърби, евреи и татари. За да осигури добруджанската земя, Румъния заселваше тази област със свое население. Най-голям брой от тези преселници бяха куцовласите от Македония...
Добруджанският въпрос се постави за първи път след Берлинския конгрес в 1878 г., когато Северна Добруджа бе откъсната от останалата българска територия, защото било твърде опасно да се допусне засилването на България. Интересно е да се припомни, че по него време самата Румъния протестира, когато й се даваше Северна Добруджа, като изтъкна, че тази национална придобевка ще бъде винаги "кръв и нож" между съседите - българи и румъни.
Докато световните осведомителни агенции оповестяваха, че частот румнската територия е присъединена към СССР, светът очакваше с особено напрежение постъпките на България. От своя страна България уверяваше, че няма да направи нищо прибързано и че е готова да разреши всички спорове, които я делят от съседите й, по мирен начин. Решително се опровергаха всички слухове, че на българо-румънската граница са съсредоточени войски, готови да настъпят...
От друга страна българският печат не престана да пише за своите искания, като се позоваваше на мненията на чуждия печат по този въпрос. И не минаваше ден да не се срещни във вестниците статия за Южна Добруджа и за българското й население...

Белград, 30 юли
"ПРАВДА":
Отстъпването на Добруджа е свършен факт (дописка от Берлин на Асошиейтид прес). Що се отнася до отношението между Румъния и България, постигната е платформа исканията на България за Добруджа да бъдат уредени по мирен начин. България да бъде задоволена, но така, че това решение да премахне всички досегашни разногласия между двете съседни държави и да не създава некакви поводи за смут в техните добри отношения. Тук се счита вече за свършен факт отстъпването на Южна Добруджа на България. Румъния щяла да запази Северна Добруджа, за да си осигури излаз на Черно море.

Москва, 1 август
ТАСС:
Реч на Молотов. Нашите отношения с България могат да се смятат за нормални. Може да се добави, че между СССР и България не съществуват противоречия от естество да спънат по-нататъшното подобрение на тия отношения.

Женева, 3 август
"ЖУРНАЛ ДЕ ЖЕНЕВ":
Българо-румънските отношения. Всред българските политически кръгове се вярва, че българо-румънските преговори за Добруджа ще започнат в началото на идната седмица в Букурещ. Днес трябва да се състои нова среща между българския министър на външните рабони г-н Попов и румънския пълномощен министър в София, г-н Филоти. Очаква се, че след тази среща ще може да се определи датата за започването на преговорите.

Белград, 3 август
"ПОЛИТИКА":
Българските искания спрямо Гърция (дописка от Рим). Тукашните политически среди са на мнение, че България след като уреди своите спорове с Румъния, ще пристъпи към уреждане по същия начин и на споровете си с Гърция, за да получи излаз на Егейско море. Въпросът за български излаз на Егейско море поставя Гърция в положение подобно на онова, в което се намира Румъния днес.

Истанбул, 6 август
"ДЖУМХУРИЕТ":
Разговори между балканци (статия от Мухарем Фейзи Тогай). Преговорите, които се водят между Румъния и България не ще спещнат съществени затруднения... До втората балканска война Румъния не предявяваше никакво искане по отношения на южнодобруджанската територия. Нещо повече - България изявяваше претенции и за Северна Добруджа, за да установи обща граница с Русия. Румъния държеше в ръцете си Южна Добруджа като залог, за да упражнява натуск върху България при уреждането на други въпроси и за да подпомага своите съюзници. След като Румъния отстъпи Бесарабия и северна Буковина на Русия без война и уреди отношенията си с нея, тя има интерес да нормализира отношенията си с България.

Белград, 8 август
"НАПРЕД":
Приятелство с България (статия от проф. Михайло Илич). Какво да правим? Трябва да засилим сътрудничеството си на първо място с българия, а след това и с останалите балкански държави.

Истанбул, 14 август
"ХАКИКАТ":
Южна Добруджа и българо-румънските преговори. Румъния много хитро лансира идеята за размяна на населението, надявайки се че благодарение на прилаганата от нея политика на колонизация в Добруджа ще успее да излезе без отстъпване на територии. Румънците планомерно и систематически настаняваха румънски заселници по българската граница, опитвайки се да създадат една изкуствено румънска област. Но не можаха да изличат от статистиките 300 хилядите българи в Добруджа. Българите не искат цяла Добруджа, а само южната й част, т.е. границата от 1913 г., в която са градовете Балчик, Добрич, Силистра и др. Тук българите действително са мнозинство. Това е един плодороден къс българска земя, която румънците искат да държат още и по стратегически съображения.

Загреб, 15 август
"ХЪРВАТСКИ ДНЕВНИК":
Българският народ (уводна статия). Ние познаваме България като страна на мирен, твърде трезв, сериозен, почтен и трудолюбив народ.

Милано, 15 август
"СЕРА МИЛАНО":
Една горда страна (дописка от София)V Българският народ има голямо достойнство. Той е много горд, въпреки че нацията е бедна, въпреки че се намира пред постоянни и много сериозни препятствия, които трябва да превъзмогват по пътя към преустройството... Българското достойнство не е теоретична постановка. Който е бил в България, той е имал възможност да констатира твърдото спокойствие и съзнателното изчакване на България по въпроси от жизнена важност за нея. България никога не е искала да тръгва по пътя на войната, макар да е знаела добре, че разполага с малка, но великолепно организирана и отлична войска, със съвършена дисциплина. Обучението на българската войска е строго, продължително и то завършва винаги с великолепни резултати. Българският войник е давал безбройни доказателства за храброст. При все това България заяви, че твърдо иска мир и че не желае да се възползва от евентуалното нещастие на съседите си. България е убедена, че всички нейни въпроси ще могат да се решат по мирен начин.

Рим, 15 август
"ДЖОРНАЛЕ Д'ИТАЛИЯ":
Итало-българско приятелство (дописка от Л.Сапорито). По почин на група видни публицисти в България започна да излиза един нов седмичник "Вита Булгариа", издаван на италиански език с цел да допринесе за по нататъшното развитие на итало-българските пространства. Появата в София на вестник, издаван на италиански език не е малко дело и то не трябва да се счита като чисто културна дейност...
Българският народ е народ, който мисли. Той е малко затворен и не се отпуска лесно, нито се опиянява от прости идеи. Той е реалист и честен. Ако българският народ подчертава своето приятелство с нас, и ако той дава на това приятелство някаква видима форма, може да се каже, че приятелските чувства към нас са не само искрени, но и дълбоки.

Истанбул, 16 август
"СОН ПОСТА":
Примерът на България (статия от народния представител Мухитин Бирген). България е шест и половина милионна държава, а Турция има близо осемнадесет милиона жители и въпреки това никога нашата производствена мощ не е застигала производствените размери на нашата съседка, или пък - износния капитал на българския производител... Силата на един народ се разгръща в неговата производителна мощ. С нея той си извоюва мястото всред останалите народи, не само на международното тържище, но и в международната политика.

Истанбул, 17 август
"ТАН":
Добруджа. В 678 г. тази област попада в ръцете на българите... След руско-турската война 1877 г. една част от Добруджа започна да минава като футболна топка между България и Румъния. Когато Русия обсеби по силата на Берлинския договор Бесарабия, Горна (Северна) Добруджа бе дадена на Румъния като компенсация. Гъсто населената с българи и турци Южна Добруджа остана в пределите на Българското княжество. Границата тогава тръгваше от Мангалия и свършваше в околностите на гр. Силистра, до Дунав. Добрич и Силистра съставляваха два от дванадесетте окръга на Княжеството. След Балканската война сърби и гърци се споразумяха с румънците и започна втората Балканска война между тях и българите. Румънците преминаха Дунав и застрашиха София, а османските войни настъпиха и си върнаха Одрин. По силата на сключения тогава Букурещки мир румънците обсебиха още една част от Добруджа с градовете Балчик, Силистра, Тутракан и Добрич. Но и този мир не се оказа траен и окончателен. През световната война германците окупираха Румъния, като Южна Добруджа отново бе присъединена към България, а северната й част остана под общото управление съюзниците от Централните сили. Когато обаче германците загубиха войната по силата на подписания от България Ньойски договор, Румъния пак окупира населената в своето мнозинство от българи и турци Южна добруджа.

Лондон, 19 август
"ТАЙМС":
Исканията на България спрямо Румъния. Още от самото начало пролича, че българо-румънските различия ще бъдат уредени бързо. Безпристрастните наблюдатели винаги са били на мнение, че на България се дължи удовлетворение за румънската постъпка на заграбване в 1913 г. Единственият спорен въпрос бе дали тази искана от България територия трябва да й бъде върната изцяло. Преди десет дни изглежда се постигна пълно съгласие. По всяка вероятност българските искания ще бъдат удовлетворени напълно. Балканските страни трябва да уредят своите различия, да застанат рамо до рамо и да образуват един здрав фронт срещу външния свят.

Истанбул, 23 август
"ВАТАН":
Жажда за земя (уводна статия от Ахмед Емин Ялман, главен редактор). След световната война Франция, за да си създаде мрежа от сподвижници, започна с голяма щедрост да раздава на любимите си държави земя и влияние за сметка на победените народи... А България и Унгария, макар че се превиваха от сполетялото ги с Ньойския и Трианонския договори, никога не отидоха до крайност в жалбите си. Те съзираха опасностите от вмешателството на великите сили в работите на малките държави и затова търпеливо и благоразумно чакаха. И ако Румъния разсъждаваше като България и Унгария, отдавна щяхме да имаме единни, сплотени и щастливи Балкани. Румъния продължава да държи в пределите си малцинства, възлизащи на 30% от собственото й население, които нетърпеливо чакат да станат поданици другиму.

Букурещ, 23 август
"ТИМПУЛ":
Преговорите в Крайова. На конференцията в Крайова Румъния и България са повикани да дадат доказателство за миролюбив дух при бушуващата в Европа война. Можем да кажем, че тази конференция е една покана към европейския Югоизток да се даде първия сигнал за едно близко бъдеще, което ще означава началото на нова ера на разбирателство в нашия контитент.

Белград, 23 август
"ОБЗОР":
Добруджанският въпрос. Що се отнася до размяната на населението, от румънска страна бе предложено тя да обхваща румънското и българското население от двете държави след определянето на новите граници. Това би означавало, да се изселят от Румъния не само българите от Северна Добруджа, но и онези, които живеят в Банат и възлизат на 30 до 50 хиляди души. Българите не приеха това предложение, така че размяната на населението ще се ограничи само в Северна и Южна Добруджа.

Букурещ, 24 август
"ЕНДЕПЕНДАНС РУМЕН":
Преговорите с България. Заздравяването на отношението на добросъседство ще се засили чрез размяната на населението, което трябва да стане и благодарение на което не ще има повече българи в Румъния в никоя област и под никакъв предлог, а румънците от Кадрилатера ще трябва да вземат местата на българите в Румъния, както и техните стопанства...

Москва, август
"БОЛШЕВИК" (бр.15-16)
Възелът на балканските противоречия. През ноември 1912 г. Ленин писа за резултатите от първата Балканска война, която сложи край на турското господство в Македония, Арбания и Западна Тракия: "Победите на сърбите и на българите означават подкопаване господството на феодализма в Македония..." Населението на Македония надхвърля два и половина милиона души. От тях около 700 хиляди македонци говорят та български език и се смятат за българи. Първата Балканска война, в която балканските държави тръгнаха съвместно срещу Турция, освободи Македония от турско робство. Човек би помислил, че в съгласие с обещанията на Сърбия македонският народ ще се присъедини към родствения му български народ. Но подстрекаваната от царизма сръбска буржоазия се изплаши от едно прекомерно засилване на България. Освен това тя сама се стремеше да завладее Македония...
Годината 1940 се отзнаменува с възстановяване на историческите права на СССР над Бесарабия и Буковина. Международната обстановка, създадена от условията на втората империалистическа война, постави въпроса за възможно изменение и на ония териториални постановления на договорите от версайлската система (Ньойски и Триатьонски), които още съсществуват на Балканите Въпросът за Южна Добруджа бе предмет на продължителни дипломатически преговори между Румъния и България и се разреши в полза на България.

Лозана, 1 септември
"ТРИБЮН ДЕ ЛОЗАН":
Русия и Балканите. Въпреки сърдечността, която съществува между Берлин и Москва, според германската дипломация изглежда, че Русия има твърде алчни зъби. Какво мисли Масква относно установения от Оста ред на Балканите? Смята ли го тя за окончателен? Ще се задоволи ли само с Бесарабия? Готов ли е Кремъл да приеме германска хегемония на Балканите?...
Софийското правителство ще получи ли това, което иска от двата си балкански съседа?
Това ще зависи преди всичко от дипломатическата подкрепа, която то ще намери от Оста пред Силите, както и пред Масква. Ако преговорите започнат, вероятно е СССР да поддържа българските стремежи, тъй като съветското влияние в България се увеличава все повече. Трябва да припомним освен това, че Италия (която е в обтегати отношения с Гърция) ще подкрепи на драго сърце правителството на цар Борис ²²², зет на Вектор Емануил ²²².

Берлин, 9 септември
"БЕРЛИНЕР БЬОРЗЕН ЦАЙТУНГ":
Връщането на Южна Добруджа (статия от Карл Мегерле). Ако на Германия се отдаде да помогне на българския народ да си върне правото, тя направи не само помнейки старото братство по оръжие от световната война, но и защото желаеше тъкмо българския народ да получи това удовлетворение. Ако на Балканите има народ, който може да претендира за справедливост, за пространство на труда и за жизнени възможност, и който да ги заслужава, то това са трудолюбивите, способните, честните и жизнерадостните българи.

Мюнхен, 9 септември
"МЮНХНЕР НОЕСТЕ НАХРИХТЕН":
България и Добруджанският въпрос. Ако България е поставила Добруджанския въпрос на първо място в своите ревизионистични искания, то е защото тази област е играла първостепенна роля в политическото, духовно и стопанско отношение в рамките на българската държава. Тя принадлежи към най-добре развитата част на страната. В тази плодородна земя имаше много едри и дребни земеделци, които първи в България бяха почнали да работят с машини. Южна Добруджа беше хинтерланд на Варна и можеше много удобно да изнася от това пристанище.

Женева, 9 септември
"ЛА СЮИС":
Спогодбата в Крайова (уводна статия от Евгений Фабр). Когато се преценяват Балканите, България представлява една от най-спокойните държави. За нея се говори най-малко.
Българите са един щастлив народ със своя история. И то повече от една история, защото неговият вътрешен живот не е бил без проблеми и трудности...
България се показа достойна. Докато другите оставяха да проблясква тяхната радост от един лесно спечелен реванш, България се помъчи да не нарани своята съседка Румъния и когато делегатите й потеглиха за Крайова, тя подчерта, че ако смята да извърши посредством тях едно справедливо дело, това дело може да се осъществи само в духа на разбирателството, без дребнавост и насилие.
Нещата се развиха така, както България ги предвиждаше.
Станалата в Румъния революция не позволи да се забележат водените в Крайова преговори. Ако Румъния не връща всичко, което бе придобила, София има все пак основание да се счита доволна: връща й се Добруджа, получава 400 хиляди души население и двата окръга - Доростол и Калиакра...

Ватикана, 9 септември
"ОБСЕРВАТОРЕ РОМАНО":
Подписана е Крайовската спогодба. ...Касае се за отстъпване на България на т.н. Четириъгълник, който Румъния зае през 1913 г. С отстъпването на Добруджа България придобива около 7700 кв.км. и едно население от 370 хиляди души.

Истанбул, 9 септември
"ЙЕНИ САБАХ":
Добруджанският въпрос (статия от народния представител и публицист Хюсеин Джахит Ялчън). Когато изказахме задоволството си от връщането на Добруджа на България и като поздравяваме за това приятелите на българите, ние бихме могли да кажем няколко думи и за положението на турския елемент там. Турското мюсюлманско и християнско население в Добруджа представлява значително малцинство. Ние пожелахме щото турският елемент да бъде верен на България, трудолюбив и коректен към страната. Турция не е използвала в миналото си и не ще използва занапред тамошниятурски елемент като предизвикателство срещу България. И щом нашите сънародници там се радват на законните си граждански права, турският елемент ще играе ролята на обединително звено между България и Турция...

Букурещ, 10 септември
"КУРЕНТУЛ":
Румъния и България. Разговорите с българите се водеха в Крайова в продължение на повече от две седмици в дух на най-пълно взаимно доверие и върху едно разбирателство, което ние винаги сме желали, но което в днешния момент придобива особена стойност. Уместно е да се подчертае, че както през време на преговорите в Крайова, тъй и през последно време, българите, както софийският печат, тъй и народът, се въздържаха от прояви на неуместна гордост. Тази констатация има психологическа стойност.
Договорът с България затвори едно минало.

Истанбул, 10 септември
"СОН ПОСТА":
Спогодбата между Румъния и България (статия от Мухитин Бирген). България, макар да не прие днешната карта на Балканите, насочи усилията си към изменението й съобразно своите критерии за право и справедливост, но никога не се впусна по пътища, които можеха да минират балканския мир и междубалкансктата солидарност. Тя не се отказа от каузата си, но пък и при защитата на тази кауза не предприе опити за уреждане на общата сигурност и чувството на доверие, което трябва да господства между балканците...
България е която лежи в центъра на полуострова. И ако тая съседна страна, която прояви досега разумни усилия за запазване на балканския дух, разгърне и занапред положителна и творческа политика за даване тласък на този балкански дух, с право можем да кажем, че в този западнал кът от Европа могат да се осъществят и хубави неща.

Москва, 14 септември
"ВЕЧЕРНАЯ МОСКВА":
Южна Добруджа. Южна Добруджа, отдавна принадлежаща на българите, Румъния откъсна от обезсилената през балканските войни България... След заграбването на Южна Добруджа от Румъния, тя бе подложена на насилствено порумънчване (според български данни от 1911 г. румънците представляват в този край 3%). Това порумънчване започна да се прокарва особено жестоко след издадения през 1924 г. Закон за конфискуването на една трета от всички земи в Добруджа в полза на държавата за колонизация. Българското население в Южна Добруджа оказа силна съпротива на прокарването на този закон. Румънските власти прибегнаха до насилия, изнудвания, кървави жестокости...

Атина, 14 септември
"ПРОИЯ":
Едно пътуване из България (пътепис от Г.Х.Дросос). В България животът не предлага никаква парадоксалност, няма и некаква прекаленост. Тук хладният и строг разум ръководи живота. Умереност, дисциплина и труд, сериозност във всичко. Всичко е обмислено и премерено: и гуляят, и развлечението, и работата, и яденето. В София чужденецът ще забележи всичко това. Ще види един град - чист и добре подреден, поддържан, нито богат, нито беден, с умерено движение, без големи противоречия...
В България много работи функционират в съвършенство. Но по-добре от всичко функционират железниците...
Хората проявяват интерес за международните събития - и народът, и официалните лица. Но този интерес не се проявява в шумни разисквания, нито в много думи. Напротив, сдържаност в говоренето е отличителен белег на българите. По политически въпроси те ще ви говорят много малко и думите им ще са внимателни и отмерени...

Будапеща, 20 септември
"ПЕЩИ ХИРЛАП":
Българските градинари в Унгария. Броят на живеещите българи в Унгария е 4 до 5 хиляди, от които 1500-1600 живеят в Будапеща и околностите й. По-голямата част от тях се занимава с градинарство. С голяма преданост и грижа те разработват земята и получават такива добри резултати, че е много точно, когато някои унгарци казват: "Всяка българска градина е една зеленчукова фабрика." Българските зеленчукови стопанства заемат около 9 000 холда земя (1 холд=1700 кв.м). От тази земя те печелят добре, но в последно време и техните производствени разноски са се увеличили извънредно много...
Коя е причината производството на българските градинари да има добро име? Отговорът е, че няма никаква специална система, освен извънредно трудолюбие и рационално използване на демята. От февруари до ноември българите произвеждат непрекъснато. Когато е студено, те произвеждат в парници, а когато настъпи пролетта - продържават на открито. Тяхната земя никога не остава незасята и неизползвана. Когато сезонът на една култура мине, те веднага засяват друга, имайки готов разсад. В една градина годишно се сменят от три до четири култури.
Какъв е културният живот на българите? Те имат училища в Будапеща, Мишколц и Каша (Кошице). Имат и три църкви: в Будапеща, Мишколц и Пейч. Дружеството на българите в Унгария работи много активно. Учители, свещеници и членове на тяхното дружество на официални празници и при други случаи събират българите и организират забави, представления и др. В унгарските университети следват около 60 български студенти.
Българските градинари увеличиха с много милиони левове своите влогове. Но това не са спектени пари, а оборотни средства. Българският работник-градинар харчи извънредно малко за себе си. Пести и в края на сезона отнася спечеленото в отечеството си. Това не ощетява държавата, защото българите също и внасят пари. Не трябва да забравяме, че българските градинари, освен на вътрешните пазари, продават своите произведения и в чужбина и с това внасят пари в Унгария. По такъв начин те са полезни за стопанския живот на Унгария и така си плащат унгарското гостоприемство. Има много българи, които се женят за унгарки и това е най-силната връзка, която може да се създаде между двата народа.

Лугано, 20 септември
"ДЖОРНАЛЕ ДЕЛ ПОПОЛО":
Русия и Балканите. Съветска Русия трябва вече да се счита за Дунавска сила... Присъединяването на Бесарабия има и следната важна последица: 600 километра, които по-рано отделяха СССР от България, са вече намалели на 200. Това е една слаба преграда, която подканва настоятелно да се пристъпи към създаването на онзи "панславянски фронт", който би трябвало да обедини в един здрав географски и народностен, а в последствие - идеологически блок Русия, България и Югославия.
Известни са разните усилия, които Москва е правила и прави между южните славяни, за да създаде мистиката на панславизма; усилия, дали вече значителни плодове, преди всичко в България...

Рим, 21 септември
"ДЖОРНАЛЕ Д'ИТАЛИА":
Златна Добруджа (статия от Л.Сапорито). Аз имах щастието да вляза в Добруджа през тия паметни дни и не мога да не изтъкна веднага голямото впечатление, което произведе върху мене признателността, изразена от това население към нашия Крал, към Дучето и към граф Чино.
Първото впечатление, което добиваш в Добруджа

**Гост** · 27-07-2004, 20:28

Aвтоматични Авиационни Оръдия - над 40мм

е, че населението й има висок национален дух и твърде висока степен на културност. Един въпрос не слизаше от устата на млади и стари, които се доближаваха до нашата кола: "Дайте ни вестници. Подарете ни книги - заявяват те на съвършен български език. - Книги, в които да се говори за България."

Рим, 22 септември
"СТАМПА":
Триумфалното влизане на българите в Добруджа (репортаж от Алфио Русо). Пограничните пирамиди на Добруджа бяха унищожени тази сутрин всред радостните викове и дъжд светена вода, която православните свещеници пръскаха над главите на българските войници. Един румънски полковник, единствен зрител сред хилядите българи, каза няколко думи на българския воуначалник, но не думи на добре дошъл, а думи на надежда, че веднъж поправена неправдата, двата народа ще станат отново приятели и братя. След това той си замина и радостните викове и песните продължиха да огласят мълчаливата земя...
Тази Добруджа е къс земя, загубена между Дунава и Черно море, затворена и мълчалива, която учениците познават от стиховете на Овидий. За българите Добруджа е златна, богата на жътви земя, земя на изобилие. Добруджанският химн е изпълнен с любов и трепетно очакване. Тоя химн ние чухме да се пее на сто места по време на нашето пътуване...
Българите останаха верни на отечеството си, въпреки опитите да бъдат денационализирани, въпреки насилията и притесненията, на които са били подложени през тия 27 години... Първата верига на Ньой - къзват българите - бе разкъсана с малко шум. Тя бе ръждясала верига и бе държана от остарели ръце, които я бяха обвили около врата на България...

Цюрих, 27 септември
"КОРИЕРЕ ДЕЛ ТИЧИНО":
Българинът (статия от Жантизон). Българските войски влязоха в Южна Добруджа и не бе даден нито един изстрел, при все че това събитие стана в разгара на европейската война. Българските войници бяха обсипани с цветя. Приемът, който им оказа населението, бе извънредно горещ...
Българинът не е стокръвен славянин. Затова българинът не е заразен от мистицизъм и толстоизъм. Българският селянин е спокоен, умерен, дисциплиниран и напълно уравновесен. Българинът е истинска мравка. Той е страстно привързан към земята и поземленият комунизъм никога не е процъфтявал по тия земи. Българските ниви са тъй гледани и обработвани, че наподобяват нашите швейцарски ниви. Там, където сега се издига гордо столицата на България с нейните широки улици, с позлатените кубета на катедралите, с нейните внушителни сгради, станции, болници, училища и туатри, през 1878 г. е имало само една малка паланка.
Българският израз за приветствие "как е работата?" разкрива по един оригинален начин любовта и привързаността на българина към труда и работата въобще... Веднъж ми се случи да присъствам на сватбата на дъщерята на един министър. На сватбеното угощение имаше и стотина селяни, но никой от тях не се напи, въпреки че напитката се даваше най-щедро.

Берлин, 1 октомври
ГЕРМАНСКА ТЕЛЕГРАФНА АГЕНЦИЯ
Промяна на имената на софийски улици. В тържествено заседание общинският съвет на София, в присъствието на пълномощните министрина Германия и Италия, е решил единодушно да промени имената на три големи и красиви улици и да ги нарече: "Адолф Хитлер", "Император Виктор Емануил" и "Бенито Мусолини". С този акт общинският съвет на българската столица е поискал да изрази своята признателност към всички, които аказаха съдействие за обединението на българския народ.

Тирана, 4 октомври
22-та годишнина от възшествието на престола на цар Борис. Съдбата пожела връщането на Добруджа да стане в един ден, тъй скъп за българското сърце, и това направи още по-тържествена и по-празнична годишнината. Българският народ отпразнува вчера една двойна годишнина: възшедствието на престола на НВ Цар Борис ²²² и на независимостта на България. Албанският народ, който храни стари и сърдечни чувства на приятелство към България, се присъедини към радостта на българския народ в този ден, който отбелязва началото на един период на плодоносен мир в рамките на нова Европа.

Фрибург, 7 октомври
"ЛА ЛИБЕРТЕ":
България и Германия. Няма никакво съмнение, че ако България е повикана да избира, тя заедно с българския народ, ще застане на страната на Германия. Въпреки че българите таят в сърцата си чувството на панславизма, те са, все пак, преди всичко реалисти и практици и знаят, че ще бъдат опропастени, ако им се отнеме германския пазар. Нито една друга страна на Европа, нито дори Словакия, не е тъй обвързана с Германия, както България. Повече от половината от българския износ е насочен към Германия. Германия плаща в стоки. Положението за България щеше да бъде загубено, ако не съществуваше германският пазар, тъй като никъде не би могло да се намери пазар, който да погълне българското национално производство. Благодарение на еволюцията и износа българското земеделие отбелязва едно благосъстояние. Кой би пожелал лекомислено да провали това благосъстояние? Във всеки случай - не цар Борис, нито министрите от кабинета на Филов, които не са ни най-малко национал-социалисти, но са умерени авторитари. Докато съществува днешното разпределение на силите в Европа, никое правителство не ще може да води друга политика.

Загреб, 18 октомври
"ХЪРВАТСКИ ЛИСТ":
Каква е мисията на Багрянов? В българските националистически среди, каквито са например групираните около организацията "Отец Паисий", проличава известно засилване на иридентизма. Исканията спрямо Гърция и Турция нарастват. Тази организация разпространява една карта, от която се вижда, че българските националисти искат от Турция 13664 кв.км и от Гърция (Западна Тракия и Македони) - около 44000 кв.км. Тия искания, както се вижда, никак не са малки. Официалните български искания вероянто ще са по-скромни, но техният обсег ще зависи и от развитието на обстоятелствата...

Париж, 24 октомври
"ТАН":
Положението в България. Достатъчно е да се хвърли внимателен поглед върху картата, за да се разбере значението на евентуалната роля на България в кризата, която се развива в Югоизточна Европа... От географско гледище, положението на България е така ясно определено.
Никой разумен човек не би могъл да обвини цар Борис и неговото правителство, че се вдъхновяват преди всичко в общата си политика от чисто българския интерес, защото при сегашното положение на нещата в Европа, необходимостта да се живее и да се преживее, ръководи цялата дейност на средните и малките народи, заставени да се приобщят към бстоятелствата. Несъмнено българският народ, който се чувства дълбоко славянски, търпи традиционно руската притегателна сила и именно принципът на собидарността на южните славяни обяснява, че след толкова спорове и толкова кървави борби, България ще поддържа днес отношения, напоени с искрена сърдечност и най-голямо взаимно доверие с Югославия.
Но това е само едната страна на въпроса, който в този час се поставя в София и бихме направили сериозна грешка, преценявайки положението в България под светлината само на този довод. Съществува друга, много по-сериозна страна на въпроса - тази, създадена от националните и териториалните искания, които всички сменили се от 20 години насам в София правителства не са престанали да предявяват. Като заявява, че не желае да рибягва до сила, за да поправи грешките и несправедливостта, на коита тя смята да е била жертва в миналото и като се стреми да поддържа добри отношения с всички свои съседи, България винаги е протестирала срещу жертвите, наложени й от Ньойския договор и срещу факта, че някои от дадените й обещания не бяха удържани.
България получи без война връщането на Южна Добруджа, тъй като Германия и Италия дадоха на Румъния необходимите препоръки по този повод. Тя се надява да получи също без да бъде въвличана във война, мирното уреждане на въпросите и с другите съседки.
Фактически тази политика съвпада с политиката на Оста, която цели да създаде нов ред на Балканите, като запази мира в тази част на континента. И тази политика съвпада и с политиката на СССР, която продължава да бъде политика за запазване на неутралитета.

Берлин, 25 октомври
"БЕРЛИНЕР БЬОРЗЕН ЦАЙТУНГ":
Българската войска. Днес българската войска стои отново млада, горда и силна. Всеки приятел или неприятел, съюзник или противник, който хвърли поглед върху богатия с борби път на българския народ, не може да отрече заслужената почит към теговата войска и трябва да се поклони пред нейните чудесни дела, които й спечелиха вечна слава и които й дадоха заслужено място сред европейските войски.Българският народ почита чуждото, но не забравя своето! Българската войска служи и ще продължава да служи на този идеал.

Будапеща, 3 ноември
"МАГЯР НЕМЗЕТ":
Положението в България (дописка от София). Междувременно един нов фактор излиза на сцената - македонският въпрос. Извън сведенията за македонските отряди, които се биели заедно с италианците, тук се знае, че Иван Михайлов е организирал ново македонско движение. Много естествено е, че този факт е от голямо значение за влиятелните македонци в България, които подчертават, че целият македонски въпрос е навлязъл в нова фаза.

Лондон, 5 ноември
"РОЙТЕР":
Изявление на министъра на външните работи порд Халифакс в Камарата на Лордовете. Поведението на България има значението, което тя си има. Британското правителство напълно разбира трудността на положението, в което се намира България и то посреща добре уверението, дадено от нея при откриването на Народното събрание, че всички българи са готови да защитават своята независимост.

Рим, 7 ноември
"ТЕМПО":
България в очакване (статия то Джакемо Мауджери). Приятелството на България е ценно за една страна, която е в конфликт. Нейното неприятелство, напротив, може да бъде страшно. Обстоятелството, че България е държава-ключ на Балканския полуостров, е направило от нея една типично войнствена нация. Българите, на брой 6 милиона, са родени войници - мъже с военен темперамент, дори и когато са в цивилно облекло, много пропити от чувство към чинопочитанието и дисциплината. Тия им качества станаха причина някои писатели да нарикат България "Прусия на Балканите".

Истанбул, 10 ноември
"СОН ТЕЛЕГРАФ":
България ще сгреши, ако не стои настрана от гръцко-италианския конфликт. Ние бихме искали да вярваме, че българите ще бъдат доста благоразумни относно гръцко-италианската война и че те ще останат неутрални.

Будапеща, 10 ноември
"ПЕЩИ ХИРЛАП":
Примерът на българите (статия от Шандор Марап, писател и журналист). Този напредничав, работлив и честен народ, който ние познаваме главно от неговите градинарски способности, сега преживява период на възраждане на своята литература... Не е рядък случай в България книгите да се издават в десетки хиляди екземпляри. Това е много за една държава, чиито жители са 6 милиона и чиито граждани са по-малката част от населението й. Книгите и театрите там са извънредно ефтини... Културният глад на народа е голям и естествен. Ето един народ, който в няколко десетилетия успя да навакса онова, което в тежките робски столетия е пропуснал. Запитах български колега: И в България ли се губят по вестникарските редакции надарените посатели? Понеже у нас, в последните 50 години даровити унгарски писатели, с малки изключения, се радваха ако успееха да намерят такава работа да си осигурят прехраната в редакциите. На пръсти се броят тези писатели, които успяват да живеят от своите книги. Почти едновременно те отговориха: "Не, у нас обществото се стреми да намери такава работа на нашите писатели, че да не ги принуждава да стават духовни пролетарии. Народът чувства, че има нужда от своите писатели. Последните получават служби при културните институти. Ако един български писател иска да си построи къща, той получава от държавата 200 хиляди лева безлихвен заем, който изплаща за няколко десетки години като малък наем. Рядкост е български писател да работи в някоя редакция. Ние сме беден народ и извънредно много не можем да дадем, но се стараем да облекчим техния живот и тяхната работа." Това казват българите. Не е зле да го вземем за пример...

Цюрих, 15 ноември
"ВОА ДЕ ПЬОПЛ":
Българските искания. Всред европейското общежитие България се явява като незадоволена сила. А тя е незадоволена, защото договорът от 1919 г. бе спрямо нея безразсъдно строг. ..С други думи, поради това че не можаха да овладеят чувствата си на победители, съюзниците откриха перспективи за война на Балканите... При това българите биха се преклонили пред произнесената в Ньой присъда, ако се прилагаха истински принципите на правото и справедливостта.. Съюзниците успяха да спечелят войната, но не успяха да спечелят мира...
Това, което трябва да припомним е, че България не се е стремяла да получи чрез сила, а само по мирен път териториите, на които тя има права...Това бе една мъдра и почтена политика, която налага уважение, а мирът и разбирателството бяха и са лозунгът на българската дипломация.
Днес, след двадесет години очакване, България си възвърна цяла Южна Добруджа...
Но с връщането на Добруджа българските стремежи не са напълно задоволени. Съществува още едно искане: връщането на Западна Тракия... Това е въпросът за българския излаз на Бяло море. До сега това искане не е официално поставено. Ако всички балкански държави бяха разбрали напълно зависимостта на взаимните си интереси, ако можеха да разберат, че спасението им е в разбирането на техните права, както и на техните задъбжения, те биха имали грижата да задоволят исканията на България в справедливите им размери в името на отдавна лансираната формула: Балканите на балканските страни.

Будапеща, 18 ноември
"КИШ УЙШАГ":
Среща на Цар Борис с канцлера Хитлер. Преговорите на цар Борис в Германия предизвикаха в България голяма изненада, но едновременно и радост. Голямо значение се отдава на факта, че срещата между цар Борис и канцлера Хитлер е станала след посещението на Молотов в Берлин. А знае се, че България поддържа най-приятелски отношения както с Москва, така и с Берлин. Предполага се, че между Хитлер и Молотов е постигнато споразумение по българския въпрос... Ние, разбира се, не знаем какво точно са се споразумяли Хитлер и Молотов по българския въпрос...

Белград, 24 ноември
"ВРЕМЕ":
Македония не е Добруджа (дописка от Скопие). Съдейки по сегашните речи и разположението на българското Народно събрание, очевидно неговите решения могат да бъдат съдбоносни за народа на Царство България, също така съдбоносни и фатални, както и в навечерието на световната война. Но ние знаем, че българският народ има и днес хора в парламента, които се грижат за него. Стамболийски настояваше преди световната война България да се пази от катастрофи. Днес представителят на опозицията г-н Мушанов предупреждава своето правителство да се пази от авантюри и повтаряне на стари грешки. Ние нямаше да се месим, ако в тия мрачни дни един български народен представител не беше засегнал отдавна решения въпрос за Македония - Петър Думанов. Ние предупреждаваме г-н Думанов и всеки, който споделя неговите идеи, че днес долината на Вардар е неразривно свързана с Белград. И не само това - той споменава за старите идеали, в името на които българският народ трябва отново да пролива кръв...
Ако е въпрос към коя корона принадлежи този безценен бисер, то и на този въпрос отговаряме следното: ...Македония преди 23 години се върна окончателно в своята историческа, национална и природна същност, и тази област, която блестеше в короната на крал Душан, сега е и ще стане един от най-очарователните кристали в короната на краля на Югославия.

Белград, 24 ноември
"ПОЛИТИКА":
Къде отива България? Дебатите в Народното събрание и речите на някои народни представители от българското правителствено мнозинство, които не се стесниха открито да заявят, че е дошел моментът за изтъкване на българските максимални ревандикации на Балканите, извикаха най-дълбок отзвук в цяла Югославия. Тия изявления на някои членове на Събранието са съпроводени със злъчните изявления на улицата и в българския печат, които никак не могат да се поставят в хармония с дългогодишната политика на приятелство между Белград и София, която е дала толкова добри плодове...
Тия дни се навършват 25 години от най-трагичния период в историята на сръбския народ и най-трудния в сръбско-българските отношения. Многобройните костници на героите и благородните жертви и днес са красноречиво доказателство на две последователни братоубийствени войни, на онова престъпно безумие, чиито инициатори веднъж вече са осъдени и отречени от самия български народ. Стотици и стотици, хиляди и хиляди гробове отбелязват ясно и неподкупно кое е сръбско и кое е българско на Балканите.

Берлин, 25 ноември
ГЕРМАНСКА ТЕЛЕГРАФНА АГЕНЦИЯ
Соболев в София. От Москва в София днес пристигна г-н Соболев, главен секретар на Народното комисарство на външните работи на СССР. Днес след обяд г-н Соболев бе приет от цар Борис. По-късно той ще замине за Букурещ.

Рим, 26 ноември
"КОРИЕРЕ ДЕЛА СЕРА":
Главният секретар на Съветското комисарство на външните работи на аудиенция при цар Борис (дописка от Л.Моранди). Вярва се, че Соболев е изпълнил една специална мисия, възложена му от Молотов. Г-н Соболев бе приет от Н.В.Царя, а да се подчертае в най-изрична форма симпатията и интереса на Съветска Русия към България... В тукашните отговорни среди се изтъква момента, в който става това политическо събитие - цялото положение на Близкия Изток и когато Турция разширява обсадното положение в цялата си територия.

Женева, 26 ноември
"ЖУРНАЛ ДЕ ЖЕНЕВ":
Поведението на България (дописка на Юнайтед Прес от Берлин). Политическите наблюдатели заявяват, че становището на българия към оста за новия европейски ред се различава съществено от становището на Унгария, Румъния и Словакия. Първо, България е по-отдалечена географски от Оста, отколкото страните, които подписаха Тристранния пакт. Второ, България има общи граници с Турция, която е съюзница на Англия и Гърция, воюваща в този момент. Освен това, въпреки проявената симпатия към Германия и въпреки българската стопанска зависимост от Райха, България никога не е бела така близо до Германия, както трите споменати страни. Не трябва да се забравя, че вътрешното политическо положение в България не е като това в Румъния и Словакия, където правителствата са национал-социалистически.

Цюрих, 26 ноември
"ДЕР БУНД":
България и Тристранният пакт. Една изненада и то голяма ни поднася известието от Берлин, че там не се очаквало присъединяване на България към Тристранния пакт. Тъй като още в края на миналата седмица се разчиташе на такова присъединяване, още повече и германски вестници бяха писали в такъв смисъл, трябва да се предполага, че са се появили някои непредвидени пречки. Какви? Никой не може да каже. Може само да се гадае около някои малко съмнителни точки. Би могло да се предполага, че идващата от Берлин изненадваща новина е във връзка с политиката на СССР. Би могло да се постави въпросът дали отклоняването на България от Тристранния пакт не се дължи на някакво въздействие от руска страна. Допустимо е да се предполага също, че днешното поведение на София се дължи на внушение от Берлин. И то с основание, за да не се дразнят турците с едно присъединяване на българите към пакта. Може би ще се направи още един опит Турция да бъде откъсната от Англия по миролюбив начин.

Любляна, 26 ноември
"СЛОВЕНЕЦ":
Ние и българите. През цялата си народна история словенците са били най-искрени приятели на българите... Сърдечните симпатии на словенското население към българския народ никога не са били по-малки или по-слаби от приятелството, което свързва словенеца със сръбския и хърватския народи. Всички са ни извънредно скъпи... Речите, произнесени напоследък в София, рязко прекъсват щастливото политическо развитие, създавано от мъдрите държавници от двете страни.

Загреб, 26 ноември
"ХЪРВАТСКИ ДНЕВНИК":
Отзвук от речите в София. Нищо не би било по-трагично от повторното разтваряне на старите рани и на тъжните спомени. Българите и сърбите трябва да сзнаят общността на много техни интереси. Те трябва да помислят за бъдещето на двата народа... Известно е пословичното юначество на българския народ. Не по-малко пословично е и юначеството на сръбския народ. Тези качества не трябва да бъдат хабени във взаимни спорове.

Лондон, 26 ноември
РОЙТЕР:
Уверение в благосклонност към България. В Камарата на общините г-н Бътлер заяви, че ако България не се присъедини към неприятелите на Англия и не им помогне активно или пасивно, и не нападне някои от съюзниците на Англия, британското правителство смята да направи всичко, за да обезпечи при всяко мирно уреждане, в което Англия ще участва, ненакърнимостта и независимостта на България.

Женева, 28 ноември
"ЖУРНАЛ ДЕ ЖЕНЕВ":
Оста и Балканите. Очите на всички страни са насочени към Цар Борис. Следват едно след друго най-противоречиви сведения за намеренията, които се приписват на българския цар. Според едни Цар Борис бил готов да последва примера на Унгария и Румъния и да се присъедини към Тристранния пакт. Според други той е противник на всякакъв натиск, който Берлин упражнява върху него, и най-сетне - общественото мнение смята, че той ще свърже своето решение с поведението на СССР.

Будапеща, 29 ноември
"ФЮГЕТЛЕНШЕЙГ":
Срещата на Соболев с цар Борис. Вече узнахме какви са били разговорите между Цар Борис и Соболев. Соболев е изразил мнението на Сталин по политическото положение на България и как той смята България да остане и занапред в служба на мира, и как същевременно тя може да осъществи своите национални стремежи. Мнението на Цар Борис съвпадало с мнението на Соболев. След тия разговори, взетите от България мерки са в пълно съзвучие в смисъла на установеното еднакво гледище.

Будапеща, 30 ноември
"ПЕСТЕР ЛОЙД":
Предложенията на Соболев (дописка от Рим). Софийският дописник на "Джорнале д'Италиа" се занимава с посещението на Соболев в българската столица... Според добре осведомени кръгове, Соболев бил донесъл непосредствени предложения от страна на Кремъл. В тия среди се говорело също, че СССР не бил против едно присъединяване на България към Тристранния пакт, което София желаела вече отдавна, тъй като България привидно била приела предложението на СССР... На няколко пъти се е говорило за пакт за взаимно подпомагане между СССР и България, но неговото сключване изглежда невероятно...

Лозана, 1 декември
"ТРИБЮН ДЕ ЛОЗАН":
Мъдростта на България (статия от Робер Моне). След вълната от присъединявания към Тристранния пакт през миналата седмица, сега като че ли дипломатическата дейност е навлезла в стадий на застой... След пътуването на Цар Борис в Германия се предположи, че България ще последва примера на своите дунавски съседи. Нещо повече, някои среди, минаващи за добре осведомени, се заговори, че в замяна на присъединяването към Тристранния покт България ще може да разчита на съдействието на Оста, за да получи със сила отнетия й с Ньойския договор излаз на Бяло море. Опровержението на БТА за някакви дипломатически постъпки пред Атина показва, че България не възнамерява да се възползва от затрудненията на своя съсед, за да го нападне в гърба. Това поведение заслужава повече похвала, като се има предвид, че някои държави не са действали по същия начин при подобни случаи. Някои обясняват мъдростта на българското правителство с категоричното мнение на Турция, която не би се поколебала да се притече на помощ на съюзницата си Гърция в случай на нужда. Други твърдят, че намесата на СССР и посещението на Соболев са били от решаващо значение. Всичко е възможно. Не може да се отрече обаче, че сегашната сдържаност на България съответства напълно на политиката, следвана от нея вече от няколко години насам...
Придържайки се към политиката на изчакване, България не похабява бъдещето. Тя избягва сега страданията на войната и разрушенията, ако би се намесила в итало-гръцкия конфликт. По този начин България добива и известни заслуги, за които би било разумно да се сетят при свършването на войната.

Женева, 5 декември
"ЛА СЮИС":
Външната политика на България (статия от Рене Бом). За първи път след посещението на цар Борис в Берхгесгаден постави неговата особа на видно място в дипломатическите разговори, България обяви своите намерения: страната да стои далеч от конфликта... Независимо от това дали Оста желае или не едно разширяване на конфликта в Близкия Изток, трябва да подчертаем, че България, която иска да остане извън спора, приключи разискванията по този въпрос...
Във всеки случай, след посещението на Соболев в София България престана да се причислява към държавите, присъединили се или на път да се присъединят към Тристранния пакт... Дълго време преследвано и отричано след режима на Стамболийски и след ужасния атентат в Св.Неделя, руското влияние, в миналото комунистическо, е станало дейно и от няколко години е търсено и от самата София. Новите отношения добиха своята яснота понеже министър Попов заяви, че "признаването на българските права допринесе също за развитието на връзките със СССР". Тия права не се отнасят за Добруджа. Тогава? Източна Тракия? Или Вардарската долина, намираща се на запад от София, в Югославия днес? Или някой нов македонски въпрос?
Взети в широкия смисъл на думата тези въжделения биха повдигнали страшни ревизионистични въпроси, датиращи още от освобождението на България. Сталин продължава делото на руските царе и това не е никак за учудване.

Букурещ, 6 декември
"КУВЪНТУЛ":
Изложение на министъра на външните работи. В международните среди се очакваше с голям интерес изложението на министъра на външните работи на България, г-н Ив. Попов върху външната политика на страната му. В речта си той изтъкна сегашните отношения между Румъния и България. След като подчерта симпатиите, които Съветска Русия храни към България, Попов заяви, че България следи с голяма предпазливост развоя на събитията в Югоизточна Европа, нежелаейки да влезе във война.

Париж, 7 декември
"ФИГАРО":
Положението на Балканите се подобрява (уводна статия от Люсиен Ромие). Всички безпристрастни наблюдатели препоръчваха приятелско уреждане между Румъния и България. Уреждането стана под покровителството на силите на Оста, но този факт не отнема нищо от заслугите на българската политика, която устоя на изкушението да действа със сила. Изглежда България желае да употреби същото средство за исканията си спрямо Гърция... Аргументите, които българите изтъкват, за да искат ивицата територия, отделяща ги от Бяло море, са едновременно географски, стопански и морални. Гърция и Турция гледат на беломорска Тракия като на една сухоземна връзка, през която те биха могли да гарантират взаимно сигурността си, прикривайки от една страна Дарданелите, от друга - Солун. При сегашното очертание на границата българите изтъкват географска грешка, състояща се в откъсването на страната от морето с една тясна крайбрежна ивица, широка 60 км. Тази грешка не е имала друга цел, освен намерението да се отстрани българския народ от излаза, който му позволява да диша свободно...
Всички французи, които са живяли в България, признават на българския народ големи качества на твърдост и на труд. Ако този народ сполучи чрез своето поведение при сегашните рискове да запази мира в по-голямата част на Балканите, той несъмнено ще спечели много пред европейското обществено мнение.

Женева, 11 декември
"ЖУРНАЛ ДЕ ЖЕНЕВ":
Турско-българското сближаване. Турско-българското сближаване допълва унгаро-югославянското сближаване. И двете са в състояние да отстранят за известно време разширението на бойния театър в Югоизточна Европа. В началото на новия европейски обрат Турция и България се намираха, без да вземат участие, от двете страни на барикадата. Турците, след като преобразиха всичко у себе си под ръководството на Кемал Ататюрк, изоставиха идеологиято на бившата Отоманска империя. Революцията, която те извършиха, бе така дълбока, че техните политически схващания са едни от най-либералните в света. Логичното допълнение на този обрат бе помирението на Турция с Гърция.
Положението на България бе твърде различно. В продължение на 20 години примирие между двете войни България постоянно е искала от Атина излаз на Егейско море, което гръцкото правителство желаеше да й отстъпи само от търговско гледище, но който България искаше под формата на териториална отстъпка. Намалена от версайлските решения, България бе насочена естествено към силите, които търсеха да се освободят от тези договори: Германия, Унгария и Италия. България не извърши революция, но тя претърпя твърде подчертана еволюция. Исканията за Тракия останаха в областта на дипломацията, без каквито и да са заплахи. Същевременно постоянно се подобряват българо-югославските отношения.
От друга страна София изрази напоследък благодарността си към Берлин и Рим за връщането на Южна Добруджа.

Любляна, 12 декември
"СЛОВЕНЕЦ":
България проявява добра воля (дописка на Асошиейтед Прес от Истанбул). Тук преобладава мнението, че трите последователни посещения на съветския дипломат при цар Борис са имали за цел да осведомят българския владетел, че СССР бил напълно съгласен със съветите, додени на цар Борис от Хитлер в Берхгесгаден. По германско и съветско внушение България разпуснала голям брой от своите войски и проявила добра воля да разговаря с Турция за постигане на взаимно споразумение... Германското и съветското влияние сега в Турция е насочено да убеди Анкара да оттегли от Тракия своите въоръжени сили като доказателство, че няма нападателни намерения към България. Турция още не се е съобразила с тия съвети...

Белград, 13 декември
"НОВОСТИ":
Българо-турските отношения (дописка от Берлин). Що се отнася до сближаването между България и Турция, официалните среди изтъкват, че отношенията между България се следят с най-голяма сериозност, и че някои слухове били преувеличени и те произхождали от турския печат... В Берлин изтъкват, че присъединението на България към Пакта далеч не означавало разширение на войната. Сигурно е, че СССР не желае разширяването на войната и, че той има важни стопански интереси на Балканите. Но това съвсем не значи, че по този повод би могло да се стигне до разногласие между СССР и Райха. По всичко, що се отнася до Балканите, двете държави са постигнали пълно съгласие.

Берлин, 15 декември
"ДАС РАЙХ":
България търси да осъществи своите национални искания по мирен начин. Ако България, вярна на своята външнополитическа линия, не е изоставила до сега своята наблюдателна роля, за това има две причини: първо, да не даде повод за по-нататъшно разширение на войната и да се въоръжава за евентуални случаи; и второ, да не дава повод на Турция да отлага ревизията на своята, насочена досега към Англия, външна политика с намека за привидни намерения на България спрямо Гърция.

Истанбул, 28 декември
"ТАН":
Законодателни избори в България (статия от народния представител Садри Ертем). В съседна България започва провеждането на избори за народни представители. При днешното забъркано неизяснено международно положение провеждащите се в България избори са от голямо значение не само за Балконите, а представляват интерес и за целия свят...

Мюнхен, 31 декември
"МЮНХНЕР НОЕСТЕ НАХРИХТЕН":
Промяна за България (дописка от Артур Корнхубер). За България, на която трябва да се гледа като на единствената на Балканите потърпевша от Световната война, 1940 г. представлява една промяна от историческо значение: връщането на Южна Добруджа, безшумното ликвидиране на Балканското споразумение... Страната беше принудена да прибягва от време на време до много трудни лавирания, но в едно отношения България остана твърда и непоколебима. Тя не се отказа от своите ревизионистични цели. Правилото "да не се говори за това, но винаги да се мисли за него" владя 20 години политическото поведение на страната.
Връщането на откъснатата Южна Добруджа, както и излазът на Егейско море, съставляват постулати, които не могат да бъдат разколебани. В София винаги ще имат предвид съгласуваното и изпитано през Световната война приятелство към Германия, с традиционната благодарност към Русия за някогашното освобождаване на страната от турско робство, но тук напълно съзнават, че днес първо задължение на България е да помогне за осуетяването на плановете на Англия, имащи за цел разширяването на войната в Югоизтока.

**Parabellum** · 28-07-2004, 01:44

Това ли е всичко или има още.Ако има давай насам.Браво!

**Гост** · 28-07-2004, 15:06

1941
БЪЛГАРИЯ ПРЕМАХНА КОРУПЦИЯТА * СТРОГИ ЗАКОНИ И ВЪТРЕШЕН РЕД * ГЕРМАНСКИТЕ ВОЙСКИ НА ДУНАВА * ЧЪРЧИЛ ПРЕДУПРЕЖДАВА БЪЛГАРИЯ * МЕЖДУ ДВАТА ВОЮВАЩИ ЛАГЕРА * БЪЛГАРИТЕ ИСКАТ МИРОЛЮБИВО РЕШАВАНЕ НА НАЦИОНАЛНИТЕ СИ СТРЕМЕЖИ * БЪЛГАРИЯ ПОДПИСВА ТРИСТРАННИЯ ПАКТ * КРЕМЪЛ ОБВИНЯВА БЪЛГАРСКОТО ПРАВИТЕЛСТВО * ГЕРМАНСКИТЕ ВОЙСКИ НА БЪЛГАРСКА ЗЕМЯ * АНГЛИЯ СКЪСВА ДИПЛОМАТИЧЕСКИ ОТНОШЕНИЯ С БЪЛГАРИЯ * БЪЛГАРИТЕ ОТНОВО "ПРУСАЦИ НА БАЛКАНИТЕ" * МАКЕДОНСКИТЕ ГРАДОВЕ И СЕЛА ПОСРЕЩАТ БЪЛГАРСКАТА ВОЙСКА * БЪЛГАРИЯ ИЗЛИЗА НА БЯЛО МОРЕ * БЪЛГАРИТЕ В МОРАВСКО ПРАЗНУВАТ * БЪЛГАРСКОТО ЦАРСТВО С НОВИ ГРАНИЦИ * ЩЕ СЕ СТРОИ КАНАЛ ОТ ДУНАВ ЗА БЯЛО МОРЕ ПО ВАРДАР * БЪЛГАРИЯ ОБЯВЯВА ВОЙНА НА САЩ И АНГЛИЯ

Министър-председателят проф. Богдан Филов изтъква три ръководни начала в българската външна политика през настъпващата нова година:
1. Запазване мира на Балканите. 2. Решителна защита свободата и независимостта. 3. Постигане на българските ревизионистични граници само по мирен път.
Надеждата, че Балканите ще останат за сега мирни се подхранва и от неотдавнашните съобщения на ТАСС относно разпространяваните слухове и потвърденото взаимно приятелство и разбирателство между Германия и Съветския съюз. На 20 януари в Министерския съвет се провежда тежко съвещание по въпроса за включването на България във войната на страната на Оста. Оценката е, че присъединяването на България към Тристранния пакт е неизбежно при развилите се събития. Борис ²²² и някои от министрите му настояват подписването на Пакта да се отлага колкото е възможно повече. Към края на януари в "Държавен вестник" (бр.16) е публикуван приетия неотдавна в Народното събрание Закон за защита на нацията. С този закон тайните и международните организации (ложи, дружества, сдружения, клубове, религиозни общества, секти и др.) се забраняват, а съществуващите се разтурят, с изключение на ония, които са създадени по силата на международни конвенции или се намират под ръководството на властите. Втората час на този закон има дискриминационен характер. Тя въвежда редица забрани и ограничения на лицата от еврейски произход и бе наложена под натиска на антисемитската доктрина на националсоциалистите в Германия, в пълно противоречие с традиционната българска веротърпимост.
Към средата на февруари България подписва спогодба с Турция, която Белград, Токио, Лондон и Ню Йорк определят като фактор за запазване мира на Балканите. В Германия отбелязват, че въпреки външната отзивчивост, българите и преди всико царят правели намеци за евентуални трудности при очакваното преминаване на германските войски. Първо се изтъквало турската опасност, но след като самата Турция разсеяла тези опасения, изтъкнати били възможни вътрешнопартийни трудности. В германското външно министерство обсъждат различни варианти, но отчитат, че настроенията в българската армия биха се променили и те биха станали от изключително германофилски в германофобски, ако тя бъде демобилизирана и разоръжена след навлизането на германските войски. В София пристига полковник У.Д.Донован, личен приятел на американския президент, който е натоварен със специална мисия: да обещае на Гърция и Турция материална помощ в случай, че те се обединят против силите на Оста, да предупреди и убеди цар Борис да не сътрудничи с Германия. Първата му среща е с българския външен министър Попов на 21 януари, който отказва да отговори на въпроса му дали България ще пусне "една велика сила" да мине през нейна територия с аргумента, че ако каже "не", това ще е провокация към тази сила, а ако каже "да", ще е равно на покана. Същият ден Донован е приет и от българския министър-председател Богдан Филов, но тази среща си остава само визита на учтивост. На следващия ден полковник Донован посещава военното училище, след което има продължителен разговор с цар Борис. На 26 януари Царят поканва отново германския посланик в София и му се оплаква, че комунистическата агитация и пропаганда била станала много активна и умела. На края, декларирайки абсолютното приятелство на своята нация по отношение на Германия, той изтъква, че с оглед на сегашното вътрешно и външно положение, въздържаността на България по въпроса за Тристранния пакт е много целесъобразна. Същият ден той разговаря с друг германски дипломат - Твардовски, на когото разказва за срещата си с Донован. Американският полковник поискал от Царя България да остане неутрална, да се противопостави с оръжие на германците и ако те се опитат да преминат през нея, тя можело да се осланя на Англия и Америка. Когато цар Борис възразил, че през последните 20 години България добре е опознала щедростта на Англия, Донован му отвърнал, че сега се отнасяло за съществуването на България и ако тя застанела на погрешна страна, щяла да бъде унищожена. Пред германския дипломат Царят иронизирал Донован, който "отново показал колко наивни са американците в политическо отношение". Добавя също, че речта на Чърчил му направила много лошо впечатление, а тази на Фюрера му харесала изключително и го убедила в победата на Германия. Не пропуска обаче да покаже отново и руската карта: "За България - добавя той - Съветският съюз винаги представлява латентна опасност, която при големи несполуки може да превърне традиционното тук русофилство в комунистическа заплаха". Борис ²²² използва всеки повод да споделя пред германски дипломати своите възгледи по обстановката на Балканите и най-вече по присъединяването на България към Тристранния пакт, които под формата на доклади винаги стигат бързо до Рибентроп и Хитлер. С такава цел той разказва толкова дълго и за срещата си с Донован. Този американски полковник впрочем става обект за одумвания в пресата и в дипломатическите среди, защото си загубва чантата с документите, както казват злите езици - в един нощен локал, след срещата си с британския посланик, и забелязал липсата й едва на границата при напускането на страната.
На 4 февруари министърът на земеделието Иван Багрянов подава оставка, която царят приема. Министър-председателят проф. Богдан Филов поема временно ръководството и на министерството на земеделието. В Народното събрание той заявява, че няма да има промяна, защото не се води политика на личностите, а на принципите. Причината за оставката не била в целите, нито в задачите, а в периферийната област на методите и отношенията. Тази оставка не бе съвсем неочаквана и тя не ангажира особено общественото внимание. То се насочва изцяло към речта на Чърчил от 9 февруари, която съдържа специално предупреждение и заплаха към България. Българското правителство веднага опровергава неговите твърдения, че на българска територия се намират германски войски и отново потвърждава своята миролюбива политика. В средата на февруари в германския печат се наблюдава повишен интерес и внимание към България- Появяват се редица статии, изтъкващи нейното значение; споменава се храбростта на българската войска и за извършените спрямо България несправедливости, които следвало да се поправят.
По покана на германското правителство министър-председателят Богдан Филов заминава със самолет за Виена да подпише протокола за присъединяването на България към Тристранния пакт. Той лети без своя външен министър Попов, който бе заявил на цар Борис, че по-скоро ще се самоубие, отколкото да подпише този документ. Подписването става на 1 март в 13ч. и 30 мин. в двореца Белведере от министър-председателя Богдан Филов, германския министър на външните работи Рибентроп, италианския министър на външните работи Чано и японския посланик в Берлин Ошима. Присъстват и пълномощните министри на Унгария, Румъния и Словашко, страни, присъединили се вече към Тристранния пакт. Член първи от подписания протокол гласи, че България се присъединява към Тристранния пакт, подписан на 27 септември 1940 г. в Берлин между Германия, Италия и Япония. Още същия ден германските войски преминават Дунава и се устремяват към Гърция. На следващия ден, след като са навлезли дълбоко в българската територия и след като е изслушал доклада на завърналия се от Виена Богдан Филов, цар Борис приема германския посланик Рихтхофен, изказва пред него своето задоволство, че официалното присъединяване на България е могло да стане тъкмо в настоящия момент и го моли да предаде на Фюрера благодарности за оказания сърдечен прием на българския министър-председател. След обяд Царят приема по същия повод италианския пълномощен министър, а вечерта - и английския.
Опозиционните групи реагират по различен начин. ЦК на БРП осъжда присъединяването към Пакта и настоява отново за подписване на договор със СССР, а неголяма група опозиционни депутати подават интерпелация в Народното събрание. Съвсем друга форма взима поведението на кръга около Г.М.Димитров - привържениците на БЗНС "Пладне". С помощта на чужди разузнавания те съставят план за сваляне на българското правителство чрез югославско нахлуване в страната, насрочено за 12 слещу 13 април, подпомогнато и със саботажни действия от тяхна страна. Полицията разкрива конспирацията и арестува много от съзаклятниците. "Гемето" успява да се укрие и да напусне страната.
След като сломява съпротивата на Гърция и Югославия Германия допуска българските войски да влязат в Беломорска Тракия и Вардарска Македония. Навлизането на българската войска в Тракия и Македония съвпада с българския Великден, който по това време празнуват от двете страни на премахнатите граници. Във виенския хотел "Империал" веднага започват двудневни разговори (на 21 и 22 април) между Рибентроп и Чано за териториалните претенции на България. През първия ден германският външен министър уведомява италианския си колега, че българския цар, който преди няколко дни е посетил Фюрера, предявил претенциите на България върху цяла Македония до албано-югославската граница, при това особено наблегнал на Охрид като на българска национална светиня. Фюрерът дал на българския цар да разбере, че смята претенциите му за разумни, независимо от италианското настояване границата да се измести на изток по икономически и военни съображения но можело да се предвиди един анклав или едно вклиняване. Италианският външен министър отстоява италианското гледище, границата да се измести на изток, но добавя, че лично той е готов тя да се прокара край Охридското езеро, "та българските светини да останат в българска територия". Рибентроп завършва първия ден от преговорите с обощението, че от германска страна съществува становище на България да се даде цяла Македония, тъй като тогава тя щяла да бъде в сигурни ръце. На следващия ден Рибентроп подновява разговора с представяне на изявеното от цар Борис пред Фюрера желание, Солун да бъде отстъпен на България. Тук Чано реагира оживено и заявява, че не може да се изкаже по този въпрос. Цар Борис, продължава Рибентроп, много силно се застъпвал за включването на Солун, изтъквайки, че районът Солун и Македония представляват едно естествено цяло и че практически единият район не би могъл да дъществува без другия. Чано го прекъсва с подмятането, че тази логика би трябвало да намери приложение и по отношение на Гърция и прави с ръцете си жест, означаващ присвояване. Рибентроп го успокоява с уверението, че въпросът за Солун ще се решава след края на войната. С телеграма от 25 април Рибентроп нарежда на пълномощния министър Карл Клодиус да съобщи на цар Борис, че Италия е искала първоначално една широка полоса, източно от сегашната албанска граница с позовавания на стратегически и етнографски съображения. Удало им се да разубедят италианците от тяхното искане да се даде на Арбания Охрид с околностите му и Люботрън, но е трябвало да се съобразят с италианските претенции по отношение на района на Тетово до Струга с Гостивар и Кичево. Има готовност на България да се предложат известни компенсации за това в района по горното течение на река Морава при Враня. Не бивало да се забравя освен това, че България получава широка полоса по Егейското крайбрежие, която може да поеме български етнически групи, оставащи извън границите на България.
След проведените събеседвания с цар Борис по териториалните въпроси Карл Клодиус изпраща пореден доклад до Рибентроп, в който се съобщават нови уточнения по установяването на новите западна и южна граници на България. Във връзка с очертаването на границата в района на горното течение на Морава и в района на Пирот, цар Борис заявил, че България отдава голямо значение на притежаването на прохода Свети Никола, североизточно от Калина. От там граничната линия трябвало да минава югоизточно от Бяла Паланка и Лесковец, да прекосява река Морава, след това да следва по гребена до долината на Баничка Морава и от там - към височината северно от Люботрън. При уреждането на граничните въпроси с Гърция България отдавала голямо значение на включването на района южно от Битоля, с главен град Лерин. Този район бил обитаван от чисто българско население. Според Царя притежаването на Кукуш, разположен северно от Солун, представлявало интерес за България, понеже бил един чисто български населен пункт. Българският цар помолил в случай,че бъде извършена поправка на границата западно от Одрин, то да не се дава на Турция целия район, който бил отнет от турците през 1918 г. По този начин България ще може да построи една нова железопътна линия, свързваща старата територия с водещата към Дедеагач железопътна линия. Седмица по-късно Рибентроп изпраща до цар Борис чрез германския посланик в София Рихтхофен становище по повод обсъжданите български претенции във връзка с очертаването на границите. Правителството на Райха е съгласно по принцип с българското предложение за включването на територията югоизточно от Ниш и Моравско. Въпросът с град Лерин е проблематичен, тъй като италианците претендирали за него и искали да го включат в бъдещата велика Албания. По същия начин е проблематичен въпросът за град Кукуш, който ще бъде решен заедно с този за Солун. Днес не може да се вземе становище и по искането половината от предполието на Одрин да се даде на България, за да осъществи тя нова железопътна комуникация към Дедеагач, тъй като този въпрос още не е спешен.
След четирите седмици ваканция, на 15 май Народното събрание подновява заседанието си. Словото на министър-председателя Филов този път е особено тържествено: "Целият български народ вижда днес да се осъществяват неговите идеали за създаване на една обединена България от Дунав до Бяло море и от Охрид до Черно море, за което той никога не е преставал да се бори." Същият ден българската войска заема островите Тасос и Самотраки. В първите дни на юни се осъществява и една дългогодишно българско усилие. Изграден е фериботен мост на Дунав между Русе и Гюргево.
На 22 юни войските на Райха нахлуват в Съветския съюз, което изменя коренно обстановката не само в Европа, но и в България. Комунистите веднага изоставят пасивната до тогава позиция и още същия ден разпространяват позив, в който българският народ се призовава да не допуска по никакъв начин неговата територия и неговата войска да се използват във войната срещу СССР. Политбюро на ЦК взема решение да се пристъпи незабавно към подготовка за въоръжена борба, което е одобрено от Задграничното бюро с резолюция и разяснение от 1 юли, че на днешния етап на световната война "не стоят задачи нито за пролетарска диктатура, нито за съветска власт, нито за социализъм", а само "за единен фронт - антифашистки фронт". Правителството не е съвсем изненадано от нападението срещу Съветския съюз и в същия ден то заседава и работи усилено. Българското правителство, което също не желае да изпраща български войници на източния фронт, изглежда е било подготвено да се разправи с бъдещите комунистически конспирации и нанася изпреварващ удар. То взема решение за неутрализиране на партийните функционери и да постави комунистите под наблюдение. С последвалите бързи и репресивни действия полицията арестува стотици активни комунисти, които въдворява в концлагери и внедрява много агент-провокатори в комунистическите и ремсовите организации. В разговор с германският пъномощен министър Адолф Бекерле на 27 юли цар Борис споделя тревогата си от засилената комунистическа агитация в България и от няколкото несполучливи опита за атентати по железопътните линии. Той уверява немския си гост, че българската полиция, която задушила всичко още в зародиш, е гаранция за сигурността на бъдещето. Българската полиция успява сравнително бързо и лесно да се справи и с изпратените отвън парашутисти и подводничари. В края на август две подводници, доближили българския черноморски бряг и с парашутни скокове от самолет, в България са вкарани 56 българи - политически емигранти от СССР, които трябва да оглавят съпротивителното движение в страната. От тях само седем души достигат предназначението си. Останалите са убити или арестувани още при пристигането им, което създаде подозренията, че полицията предварително е била уведомена за акциите. Без да са прекъснати дипломатическите отношения между СССР и България, след края на юли 21 съветски подводници посещават българските черноморски брегове, минират териториални води и потопяват кораби, при което загиват десетки цивилни български моряци. През тази година в Черно море са потопени два български търговски сораба "Шипка" и "Родина", а по-късно и "Варна". Бреговата охрана не остава безучастна и още се уточнява точният брой на потопените край българското крайбрежие съветски подводници.
България се оказва в много сложна ситуация. Тя продължава да бъде невоюваща страна, въпреки че е съюзник на страните от Оста, които воюват. Не само че не е скъсала дипломатическите си отношения със Съветския съюз, но и се стреми да ги запази, докато съюзниците й участват пряко във войната срещу него. Създава се впечатлението за някаво "привилегировано" положение на България спрямо останалите малки съюзници на Германия, участващи активно във военните действия на Източния фронт. Опазването на България продължително време от пожара на войната повишава сред народа авторитета на цар Борис. Такава е констатацията и на американския пълномощен министър в София Джордж Ърл през месец октомври: "Царят е по-популярен от когато и да е било, защото той пази страната от войната и спечели за България повече територии, отколкото някой е успял досега." Американският дипломат е убеден, че "ако Германия започне да показва признаци на поражение, България ще бъде между първите, които ще напуснат потъващия кораб."
Германия и Италия като съюзници на Япония на 11 декември също влизат във война със САЩ и искат от България да ги последва. Българското правителство, в изпълнение на задължението си по чл. 3 от Тристранния пакт, решава на 12 ноември да скъса дипломатическите си отношения със САЩ и да обяви война на тази държава, както и на нейната съюзница Англия. Решението бива бързо одобрено от Народното събрание, където министър-председателят излага мотивите за тази стъпка на правителството: "Настъпилите през последните няколко дни събития създадоха условия, при които нам се налага да изпълним поетите задължения, прокламирани в Тристранния пакт, към който България се присъедини с подписания протокол от 1 март". На края Богдан Филов добавя, че не се касае само до едно договорно задължение, но и до "една проява на обща солидарност". В неофициални разговори цар Борис открито показва раздразнение от това решение и хвърля отговорността за него върху министрите. Остава надеждата, че обявената война ще остане "символична", тъй като Америка е много далеч от България.

Букурещ, 4 януари
"КУРЕНТУЛ":
Българският гражданин. България премахна корупцията, осигурявайки чистота в ръководните си среди. Може би за това спомогна и липсата на склонност и рафинираност в тази насока и здравата морална опора на българския народ. Поради това България си осигури възможността за строгото приложение на законите. Законите в България са строги. Най-вече ония, които са за защита на държавата. Некорумпираността на българските власти и възпитанието в тази насока на българския народ дадоха възможност за въвеждането на един нов ред в страната.

Цюрих, 7 януари
"НИЕ ЦЮРИХТЕР ЦАЙТУНГ":
Русия и Балканите. Руските пълномощни министри в Белград, София, Букурещ и Будапеща заминаха за Масква, за да докладват по положението в Югоизточна Европа. Повикването в Москва на тия министри е във връзка с два въпроса, които, както по-рано, така и сега, интересуват извънредно много СССР. След като първата кампания за присъединяването на България към Тристранния пакт няма никакъв резултата, сега не е изключено становището на България към Пакта да бъде отново подложено на разглеждане в най-лизко време. Тъй като първото разискване, доколкото то се е водило по дипломатически път, беше приключило с връчването от Соболев в София на руското предложение за сключване на пакт за взаимопомощ, сега възниква въпросът какво становище би възприел СССР в случай,че България измени поведението си, особено като се има предвид, че през време на посещението на Молотов в Берлин не можа да се постигне здраво германо-руско разбирателство по работите, засягащи България.

Женева, 10 януари
"ЖУРНАЛ ДЕ ЖЕНЕВ":
Положението на Балканите (дописка от Лондон). В Лондон се посрещат все още слуховете за България с голяма резервираност. При все това ние сме склонни да вярваме, че дипломатическият натиск ще стане по-силен. Учудващата пропаганда и очевидните приготовления на войските не означава непременно началото на окупирането на България, но е по-скоро маневра, предназначена да сплаши България и Югославия, а може би Гърция и Турция и да се подготви войната за пролетта.

Цюрих, 14 януари
"НОЕ ЦЮРИХТЕР ЦАЙТУНГ":
В България имало германски войски (дописка от Лондон). В Лондон не скриват, че сегашното правителство в София би могло да бъде отстранено в критическия час от приятелски настроени към Германия среди. Макар германските войски да не са навлезли официално в България, в Лондон се твърди, че, както изглеждало, в България се намирали много германци.

"ДЕР БУНД":
Поведението на България. Според някои слухове германски планински части били заели вече южните планински проходи на България. Още на 8 януари Юнайтед Прес съобщи от Букурещ следното: "Според една декларация на германските среди, българският въпрос не представлява никакъв въпрос, тъй като германските войски се намирали вече на отвъдния бряг на Дунава".

Москва, 14 януари
ТАСС
СССР не е давал съгласие за пренасяне на германски войски в България. Позовавайки се на някои български среди като източник, чуждите вестници разпространяват съобщението, че известна част германски войски били вече пренесени в България и, че пренасянето на тия войски в България продължавало със знанието и съгласието на СССР и, че на запитванията от страна на българското правителство за преминаването на германски войски в България, СССР отговорил, като дал съгласието си. Агенция ТАСС е упълномощена да заяви: Ако наистина има германски войски в България и ако тяхното пренасяне в България действително се осъществява, всичко това се е вършило и се извършва без знанието и без съгласието на СССР.

Будапеща, 15 януари
"ПЕСТЕР ЛОЙД":
Успокоение на Балканите след речта на Филов (дописка от Белград). В балканските страни не отиват толкова далеч да вярват, че една реч, даже и да е на един министър-председател, може да разреши всички открити проблеми... Най-забележителното е, че речта на Филов се посреща с разбиране даже и от гърците. В Атина ясно съзнават, че българските ревизионистични искания се отнасят на първо място до Гърция. Но остава се с впечатлението, че Гърция, поради днешното й трудно положение, е склонна да се разбере с България по мирен начин. В Атина заявяват, че напълно разбират становището на България и че са пасрещнали със задоволство изявленията за мирния път на българския ревизионизъм.

Париж, 18 януари
"ТАН":
Българският въпрос. Непосредствено след сключването на новите германо-съветски спогодби агенция ТАСС обнародва нота, в която се твърди, че въпросът за преминаването на германски войски през българска територия не е бил поставян от германска страна пред Съветския съюз. В нея се опровергава, че правителството в София е искало съгласието на Москва за преминаването на германски войски през българска територия.

Стокхолм, 19 януари
"НЮА ДАГЛИТ АЛЕХАНДА":
Безпокойство на Балканите. Особено сериозно изглежда положението на България. Един бегъл поглед върху картата веднага ни показва, че при каквото и да е развитие на войната на Балканите, тая държава ще излезе на преден план, защото нейното положение почти я предопределя за боен театър. Но понеже България както географски, така и политически натежава повече към СССР, сигурно е, че на тая велика сила не й се иска България да стане терен за преминаване на германски войски. Ако България не се е подчинила още на германския натиск, това обстоятелдтво се дължи, до известна степен може би, на руската подкрепа...
България със съгласието на СССР ще се присъедини в края на краищата към Тристранния пакт и, ако Съветите тогава все още продължават да се държат като неутрален наблюдател, може да се допусне, че България ще разреши минаването на германски войски през нея. Официална България, разбира се, иска да остане извън войната на великите сили, но надеждата й да пробие веднъж гръцката стена, която разделя страната от Бяло море, още съществува. Българите знаят много добре, че Южна Добруджа можа да бъде присъединена отново към българското царство само благодарение на силите от Оста. И едно друго нещо също така е сигурно - България отдавна не се е намирала в по-затруднено положение от днешното.

Будапеща, 21 януари
УНГАРСКА ТЕЛЕГРАФНА АГЕНЦИЯ
Страната на прадедите. Университетският професор Юлиус Месарош ще изнесе редица сказки върху произхода на българския народ. Първата сказка върху страната на прадедите и етническия състав на българския народ бе държана в понеделник в присъствието на пълномощните министри на България, СССР, Турция, както и представители на министерството на външните работи и много други лица. Според лектора страната на българските прадеди е била разположена в областта на средния Кавказ. От втория век преди Христа ние можем да проследим историческите следи на българския народ в Кавказ и по-късно през време на преселението на Балканите, което е станало при хан Аспарух. Относно етническия състав на българскиянарод лекторът твърди, че той се състои от два етнически елемента: от коренното население, наречено Картвели, което е населявало областта в средния Кавказ и е имало развита култура и от другия етнически елемент - племето, наричано Савромати, което било дошло от северна Персия. Лекцията бе изслушана с голямо внимание и ще бъде продължена във вторник.

Цюрих, 24 януари
"НОЙЕ ЦЮРИХЕР ЦАЙТУНГ":
Британската и американската дипломация на Балканите (дописка от Лондон). Разговорите, които американският полковник Донован е водил в София с цар Борис, с министър-председателя Филов и с министъра на външните работи Попов, както и неговите срещи с генералите от българското Военно училище, ще улеснят според очакванията на англо-саксонската дипломация оценката на българския фактор в политическата игра на Балканите... Изглежда, че Царят и правителството са повторили предишната си официална декларация, според която България няма намерение да причинява неудобства на своите съседи и че тя по-скоро желае да поддържа приятелски отношения с Турция и Югославия. Българските държавници изразили надежда и спрямо българо-гръцките въпроси, които още чакат разрешение. Тези уверения се посрещат в Лондон и Вашингтон със задоволство... От друга страна, присъствието на германски войски на Дунав и свързаният с това натиск та Берлин, ограничава твърде много свободата на действие на Балканите. Балканите не разполагат с достатъчно военни средства, за да окажат успешна съпротива. Предвид това обстоятелство в Лондон много добре разбират, че всички уверения на софийското правителство относно поведението на страната се обуславят от: "доколкото това зависи от България..."

Лондон, 6 февруари
"ТАЙМС":
Положението в България. Германският натиск върху България очевидно се увеличава и засилва, вследствие на симпатиите на някои от висшите офицери на Райха. Присъединяването на България към грепата на Оста ще превърне тази страна в провинция на тевтонското жизнено пространство. Странно е, че България не е възприела един нов, трети курс, целящ постигането на тясно военно и политическо разбирателство с Турция. Може да се предположи само, че историческите нужди и германската пропаганда са попречили на това. Забележително наистина е, че германците представят от време на време Турция като главна опасност за България и е твърде възможно, ако Хитлер реши да предприеме нещо на Балканите, той да обясни как десет или повече германски дивизии стоят в Румъния, за да защитят България. След това Фюрерът ще разкрие, може би, някое турско съзаклятие, подстрекавано естествено от Англия, за да вземе "необходимите мерки" да я "защитава"... Той ще предприеме нахлуване, за да спаси българите, както направи с Чехословакия, за да я защити от англо-френските интриги, или както изпрати войски в Дания, за да предотврати организирани от западните сили бунтове. Урокът от Гърция, от една страна, и урокът от Румъния, от друга, са пред очите на България и тя трябва да ги има предвид. Всичко това би могло да има някакво въздействие в една страна, която от 1878 г. насам е доказала, че желае силно да води независим живот и която трябва да се е поучила твърде много от опита през последната война.

Рим, 9 февруари
"ГАЗЕТ ДЕР ПОПОЛО":
Сърдечна София. Войната обхваща три четвърти от Европа. Светът е развълнуван. Барутен дим идва от всички страни, но България е бдителна и спокойна. Никой не може да предвиди бъдещето, дори и непосредственото бъдеще, но животът в София е редовен... България е балканска страна, следователно със силна политическа чувствителност и несъмнено е, че международните събития трудно биха могли да срещнат по-внимателни и проницателни наблюдатели от нашите софийски приятели. В София се четат много вестници и се говори много по външната политика, но това се върши със спокойствие, с вяра в собствените сили и в собствената съдба, без да се правят предвиждания. Говори се най-вече с техническа опитност, която трябва да се признае на един народ, който е минал през изпитанията на Берлинския конгрес, на Букурещкия мир, Балканския съюз и Ньойския договор.

Белград, 9 февруари
"НОВОСТИ":
Миролюбието на България. В политическите среди се изтъква, че външно-политическото положение на България е твърде благоприятно. Отношенията между Югославия и България са все тъй сърдечни. Отношенията с Румъния продължават да се развиват по приятелски начин. В София заявяват, че Турция била съспедоточила нови войски в Тракия. България е взела всички мерки, за да защити своята южна граница...

Истанбул, 11 февруари
"ЙЕНИ САБАХ":
Последно предупреждение на Чърчил към България (статия от народния представител Хюсеин Джахит Ялчън). Вчерашната реч на Чърчил не оставя ни най-малко съмнение, че Германия заплашва Балканите. Чърчил каза, че в България имало хиляди германски войници, които били заели летищата и се готвели за нападение. Нещо повече, той предупреди, че това нападение може вече да е започнало... От това следва, че България води двойнствена политика, защото докато от една страна дава уверения, че няма да позволи на германските войски да преминат границата, а от друга - допуска на собствена територия германски войници...
Чърчил даде да се разбере, че България е склонна да превие врат пред германските заплахи. Една България, която би отворила вратите си за германците, няма да се различава от една Румъния. Чърчил полага много старание да насочи България в правия път. По наше мнение е малко вероятно България, която в миналата война не се вслуша в съвета на Чърчил, сега да отдаде някакво значение на английските и американските препоръки. Както Чърчил изтъкна, България ще започне третата си пагубна война през последните тридесет години.
Не може да се отрече, че България се намира в твърде деликатно и затруднено положение. Но разрешението на това затруднение ни бива да се търси по привидно най-лесния път. Ако България реши да брани своята независимост и свобода, несъмнено тя ще се изправи пред голяма опасност, но тя трябва да знае, че няма да бъде оставена сама в съпротивата си...
...България не може да бъде сигурна, че страданията, от които тя ще избяга сега, не крият големи нещастия да нея, защото не трябва да се забравя предупреждението на Англия...
България, превила врат пред германците и превърнала се в тяхно оръдие, няма да получи в края на войната милост от победителите, чиито думи днес отхвърля. Пък кой знае, може би това ще е в интерес на балканския мир и на балканското споразумение. Една България, която никога не е стояла мирно и която е пречила на осъществяването на балканското единство, ще бъде по този начин окончателно ликвидирана.

"ИКДАМ":
Двойнствената политика на България (статия от народния представител Абедин Давер). Най-важната част от онзиденшната реч на Чърчил е без съмнение пасажът, който се отнася за България. И тия неща ще да са верни, още повече като се знае, че те се основават на сведенията, които английската разузнавателна служба е събрала...

Цюрих, 11 февруари
"НОЕ ЦЮРИХЕР ЦАЙТУНГ":
Русия и Балканите. Днес, след московската декларация, че СССР не възнамерява да доставя оръжие на Анкара, изглежда малко вероятно България да мисли още за някаква съпротива срещу евентуални германски искания...

"ДЕР БУНД":
Отново за посещението на Соболев в София (дописка от Лондон). Повторното посещение на Соболев в София отново привлича вниманието. В дописка от София "Таймс" намеква, че Соболев бил предложил на министър-председателя Филов един опследен шанс за подписване на руско-български военен пакт. Лондонските дипломатически среди гледат скептично на този факт. Тук се аргументират, че подновяването на руското предложение в този момент би могло да се изтълкува като неприятелско действие срещу Райха и то би било в противоречие с досегашната политика на Москва.

Будапеща, 12 февруари
"ПЕСТЕР ЛОЙД":
България отхвърля английския опит за намеса. Може да се говори за влошаване на англо-българските отношения. Английският пълномощен министър в София обърнал още веднъж вниманието на българското правителство върху последиците, които биха могли да произлезат от сътрудничеството на България с Германия. Английското предупреждение, обаче, предизвика по-скоро обратна реакция. От вторник насам се засилиха гласовете, които искат едно разширение на правителството или - въобще ново правителство, защото новото положение изисква нови хора.

Женева, 13 февруари
"ТРИБЮН ДЕ ЖЕНЕВ":
Предупрежденията на Чърчил към българското правителство. Тържественото предупреждение, отправено от Чърчил към министрите на цар Борис, е отзвук на заплашителните намеци на фашисткия печат, който преди няколко дни съобщи за предстоящо окупиране от силите на Оста на "нови европейски участъци".

Париж, 16 февруари
"ЕКО ДЬО ПАРИ":
България поддържа своите искания. България продължава да опровергава присъствието на германски войски на нейна територия, но тя не крие своя стремеж за излаз на Бяло море през гръцка Тракия. Вчера наново бе направена декларация в този смисъл. В София напомнят, че България имала и други национални стремежи, които трябвало да бъдат задоволени по пътя на миролюбиво уреждане на въпросите.

Ню Йорк, 18 февруари
"АСОШИЕЙТЕД ПРЕС":
Общата турско-българска спогодба. С подписването на българо-турската спогодба двете държави, които заемат най-важно стратегическо място на Балканите, вземат почина в свои ръце и начертават насоката, в която ще се развиват по-нататъшните отношения... Разбирателството, което се постигна между двете страни предпазва Балканите от една кървава вихрушка.

Истанбул, 18 февруари
"ТАН":
Една спогодба, която обезпечава мира на Балканите (уводна статия от Зекерия Сертел, директор на вестника). Няма съмнение, че след тази спогодба всички спорове и недоразумения между Турция и България ще изчезнат и отношенията на приятелство и доверие между двете съседни държави ще намерят още по-благоприятно поле за развитие. С тази спогодба Турция и България спасиха мира на Балканите.
Върху две точки трябва да спрем вниманието си. Първата е уговорката, че Турция и България ще се въздържат от каквито и да било нападателни действия на Балканите. С други думи, България не възнамерява да напада свои съседи. Втората важна точка в спогодбата е, че съответните спогодби на двете договарящи се страни с други држави остават незасегнати. България няма особени договорни задължения към други сили, Турция обаче има поети задължения...

Анкара, 18 февруари
АНАДОЛСКА АГЕНЦИЯ
В УСЛУГА НА МИРА. Голямото събитие на деня е подписването на българо-турската декларация, която задържа вниманието на вестниците във всички страни... "Целият свят ще оцени високо миролюбивия дух на турците и на българите..."

Лондон, 18 февруари
РОЙТЕР
Българо-турска декларация. Важната обща декларация, обнародвана от българското и турското правителства, е всъщност един пакт за ненападение, но с известна разлика: двете страни запазват изрично своите договорни задължения към други страни. Запазва се валидността на сключената между Англия и Турция спогодба. България не е подписвала никакъв пакт за взаимно подпомагате...

Берлин, 18 февруари
ГЕРМАНСКА ТЕЛЕГРАФНА АГЕНЦИЯ
Българо-турската декларация за приятелство. В Берлин се отдава голяма стойност на факта, че декларацията за приутелство между България и Турция, в която се обявява явно волята на двете правителства да запазят свобода на действие в своите жизнени пространства, без да се правят догатки, като принос за омиротворяване на Югоизточна Европа, а именно за разрешаването на един въпрос, спрямо който Германия отдавна зае становище, както е известно.

Будапеща, 20 февруари
"ФЮГЕТЛЕНШЕЙГ":
Българи и унгарци. В София се подписа българо-унгарска културна спогодба, която ще даде възможност за размяна на духовни ценности на двата народа. До сега ние нямахме такова споразумение, което да е основано на реална основа, почиваща върху 1500 годишни традиции. Някога там, в старото ни отечество, живяхме в съседство край Волга и Белая. Ние и българите бяхме под едно небе. Науката и археологията вече безспорно установяват, че макар и да ни раздели бурята на историята и макар да говорим различни езици, развитието на нашите култури е еднакво. В Мадара, в столицата на хан Крум, и днес стои разкопан жертвеният камък, пред който са се молили унгарските и българските езичници... Хилядите спомени за общото ни минало и общата история ни свързват...
Ние и българите няма от какво да се срамуваме пред Европа. Ние и българите с едни и същи знаци отбелязвахме и изразявахме ношите мисли тогава, когато в културния запад не познаваха писмеността. Унгарските и българските витязи донесоха в Европа знанието на тогавашната модерна война, техните оръжия, конските подкови и силните лъкове. Унгарци и българи научиха европейците да носят бельо и те първи измислиха консервирането на месото под седлата на конете, което европейците тогава смятаха, че се изрязва от гърба на самия кон.
В гробницата на Хайду Сабосло на унгарските конници и в гробниците на мадарските витязи има еднакви художествени украшения, а в българо-тюркските гробници са намерени образци на носията в три плитки, която прическа е носил самият Бата, който искал да възстанови езическата религия, опълчвайки се срещу християнския поход на крал Свети Стефан.
След повече от хиляда години подписването на българо-унгарското споразумение изразява желанието да се върнат двата народа към старите исторически традиции и с модерни форми да изградят народната култура, която в миналото бе обща.
В далечното минало цяла Европа се учи от българо-тюркската и унгарската култури. И днес, когато подновяваме старите си връзки, вековното приятелство между двата народа ще се засили и това приятелство ще допринесе за европейския мир и за напредъка на европейската куртура.

Франкфурт, 20 февруари
"ФРАНКФУРТЕР ЦАЙТУНГ":
Българо-турска декларация (дописка от Берн). Българо-турската декларация причини в Лондон неприятна изненада, макар и да не дойде съвършено неочаквано за някои политически среди. Но и за тези среди съдържанието на декларацията е неприятно, защото спогодбата между двете югоизточни държави слага край на някои английски намерения, които до неотдавна бяха в ход и дори намериха израз в последната реч на Чърчил със заплахата към България.

Кьолн, 20 февруари
"КЬОЛНИШЕ ЦАЙТУНГ":
Българо-турската декларация. Американският печат вижда в новото споразумение за приятелство между България и Турция едно дипломатическо поражение на Англия. В останалия свят имат същото впечатление, което се доказва и от бразилските вестници. Преди войната Англия раздаде своите гаранции, за да спечели противници на Германия... Турция, която под английско влияние трябваше да оказва натиск върху България, се освобождава от това английско влияние, въпреки всичките й връзки с Англия и отхвърля всяко нападение срещу България.

Будапеща, 23 февруари
"ПЕСТЕР ЛОЙД":
Праисторически връзки между унгарци и българи (статия от Тибор Хорват). Едно системно изследване и анализ на отношенията между прабългарите и унгарците ще установи неизвестни досега данни за миналото и културата на българите и унгарците...

Белград, 24 февруари
"ПОЛИТИКА":
Българо-югославското приятелство (реч на председателя на Белградската община, г-н Томич). Братята българи винаги са драги гости на югославската столица. А чувствата на Белград към България и българите са чувства на цялата държава. Ние до един сме пропити с искрено приятелство и сърдечна братска обич. Ние желаем да запазим несмущавано и трайно това наше чувство... В изграждането на своята история и в сътворяването на своите държави Югославия и България са дали много повече жертви от другите държави. Време е те сега да останат в мир, за да се посветят на стопански и куртурен възход - нещо, което не са могли да сторят на времето, когато векове наред са бранили Европа от пристъпите на най-различни народи.

Базел, 25 февруари
"БАЗЛЕР НАХРИХТЕН":
Мерките в България. България се намира под знака на предстоящи военни и политически събития. Полицейските власти са забранили излизането на автомобили от столицата. По-големите пътища на страната са поставени под военен надзор. Който иска да напусне столицата съ собствен автомобил, трябва да вземе специално разрешение от полицията. В политическите среди се твърди, че в неделя били арестувани ръководни личности от земеделската партия. както е известно, водачите на тази влиятелна партия предявиха в петък остър протест срещу вътрешната и външната политика на кабинета Филов. За понеделник се предвиждат мерки за засилване на въздушната защита.

Базел, 27 февруари
"БАЗЛЕР НАХРИХТЕН":
Бързо развитие на събитията в България. Германската акция срещу Гърция, за която ще бъде използвана българската територия, ще се извърши най-късно в първата седмица на месец март. Преди германските воски да преминат през блгарска територия, за да нападнат Гърция, германската дипломация щяла да направи още един опит да склони Англия към миролюбиво разрешение на гръцко-италианския конфликт. Повечето английски поданици вече напуснаха България. Готви се също да отпътува и английската легация в София... Голяма изненада причини в София непроизнасянето на реч от съветския комисар по външните работи, г-н Молотов, тъй като от нея се очакваше да се разбере становището на Съветска Русия.
Нервността на София расте и се засилва от изявленията, които в последно време се правят от компетентните турски среди. Причината за тази нервност е ясна: Българското правителство се подчини на натиска на силите на Оста с надеждата да може да задържи България далеч от войната. В София, обаче, не са твърде сигурни, дали България наистина ще успее да се запази от войната и от военните последици, преди всичко - от военните нападения, дори и ако българската армия не вземе участие в операциите.

Любляна, 2 март
"СЛОВЕНЕЦ":
Положението на България. Германия се нуждае от българската територия, за да упражнява натиск върху Гърция, та последната да сключи мир и да възпрепятства англичаните в създаването на нов фронт. Най-сетне, преминаването през България е необходимо за по-близак надзор над турската политика. Действията на Германия са отбпанителни. Английският министър на външните работи бе в Турция и се опита да убеди анкарските управници да дадат свободен пропуск на британската флота през Дарданелите, за да може тя да се настани в Черно море в случай, че германците окупират България.

Будапеща, 2 март
"ПЕЩИ ХИРЛАП":
Присъединяването на България към Тристранния пакт. България стои днес в центъра на международната политика. Представители на българското правителство подписаха в събота във Виена присъединяването на България към Тристранния пакт. Няколко минути след този акт германските войски влезнаха в България. Подписването на Пакта от страна на България не стана неочаквано. Миналата есен, когато Унгария подписа този пакт, последвана от Румъния и Словакия, добре осведомените политици предвидиха, че и България ще ги последва. Но тогава като че ли не се оценяваше значението на подобен акт от България.

Загреб, 2 март
"ХЪРВАТСКИ ДНЕВНИК":
България и Тристранният пакт. Тези събития, макар и да не дойдоха неочаквано, бяха до известна степен ускорени. Не ще и съмнение, че присъединяването е резултат на традиционните приятелски отношения между България и Германия, но изглежда че то е ускорено от най-новото развитие на Балканите. Съюзническите отношения между Великобритания и Турция и проведените от тях два пъти разговори в Анкара явно предвещаваха нови събития на Балканите...

Белград, 2 март
"ВРЕМЕ":
България и Тристранният пакт. Дипломатическата борба около България бе твърде остра. От една страна - германското влияние, с което бе съгласно и влиянието на Москва. От друга страна - английските опити да се обвърже България в известни отношения, които биха възпрепятствали на откритото й присъединяване към политиката на Берлин...

Брюксел, 2 март
"ЛЬО СОАР":
Присъединяването на България към Тристранния пакт. Във войната си срещу Германия английската стратегия винаги се е стремяла да създаде един втори фронт... Само България разделя още двете враждуващи страни... Географското положение на България придобива още по-голямо значение поради факта, че нейното политическо становище винаги е било различно от становището на другите балкански държави. В София постоянно отказваха да се присъединят към Балканския пакт, който до известна степен беше насочен против България единствената държава, която още имаше териториални претенции...
Понатно е, че популярността на Германия и на нейната армия не можеше да не увлече и България. А английската пропаганда, напротив - въпреки усилията й да спечели почва на Балканите, претърпя в България пълно поражение...

Рим, 2 март
"ДЖОРНАЛЕ Д'ИТАЛИЯ":
Единодушие между правителство и народ (статия от Луиджи Сапорито). Никога в България не е съществувало такова единодушие между правителство и народ, както по въпроса за присъединяването на страната към политическата система на Оста.

Брюксел, 3 март
"ЛЬО СОАР":
България направи своя избор. Сигурно спомените от миналата война са играли важна роля при вземането на това българско решение и може да се мисли, че Софийското правителство е силно загрижено за връщането на загубените преди 20 години територии, както и да получи достъп до Егейско море.

Виена, 3 март
"НОЕС ВИНЕР ТАГБЛАТ":
Навлизането на германските войски в България. Присъединяването на Царството към Тристранния пакт бе последвано от навлизането на германските войски в България. Придвижването на германските войски става при пълно съгласие на българското правителство, а българското население оказва сърдечен прием на германските войски.

Белград, 3 март
"ПОЛИТИКА":
Турция и военният протокол (дописка от Турция). Днес в Турция особено се набляга на въпроса дали присъединяването на България към Тристранния пакт ще повлияе върху турските интереси и ако би повлияло, какво ще бъде това влияние... Вярва се, че България е намерила начин да съгласува своите довчерашни задължения със задълженията, произтичащи от присъединяването към Пакта. Очаква се също така българските държавници да дадат на Турция гаранции за това, че българо-турските отношения няма да тръгнат по друг път.

Цюрих, 4 март
"ДЕР БУНД":
Англия и СССР (съобщение от Лондон). Нотата на руското правителство към България се счита тук като неодобряване минаването на германските войски през България. Това е най-острото становище, което е заемала Москва досега по отношение на германското разширение. В английските среди се изказва мнението, че в това съобщение било изразено не само увеличаващото се недоволство на Москва срещу разширението на военната сила на Германия, но то се счита и като едно пряко предупреждение, което може да доведе до ревизиране на външната политика на СССР.

Лозана, 5 март
"ГАЗЕТ ДЬО ЛОЗАН":
Русия и България. Политическите наблюдатели считат руския отговор като първо указание, че споразумението между Германия и Русия не е пълно. Меродавните дипломатически среди смятат, че Москва не е била уведомена за решението на България да се присъедини към Тристранния пакт. Ето защо Русия е решена да не се интересува, поне засега, от Балканите и главно от България.

Женева, 5 март
"ТРИБЮН ДЬО ЖЕНЕВ":
СССР обвинява правителството на Цар Борис. Чрез присъединяването си към Тристранния пакт България отхвърля традиционните си симпатии към Русия, която, въпреки договора си за приятелство с Германия, се страхува да не бъде блокирана в Черно море. В една официална нота СССР обвини правителството на цар Борис загдето е дало съгласието си за разширяване на военната зона и му съобщава, че Москва оттегля подкрепата си.
Окупацията на България ще позволи да се окаже ефикасна помощ на италианските войски в Албания. Но като се отказа от неутралитета си, България откри своето небе за британското въздухоплаване, което би могло така да бомбардира румънските петролни извори, чието производство е запазено за германската офанзива през пролетта.

Белград, 5 март
"ВРЕМЕ":
След изявленията на СССР (кореспонденция от Берлин). Съобщението на съветското правителство по повод на германската акция в България не съдържа в себе си нищо изненадващо. Съветска Русия е държава, чийто интереси се простират на няколко континента... От изявленията на съветското правителство проличава, че една акция, която би възпрепятствала настаняването на Англия в Югоизточна Европа, отговаря както на германските, така и на съветските интереси... Изявлението на съветското правителство има повече характер на констатация, че Съветска Русия схваща сериозността на положението на Балканите.

Анкара, 5 март
"ЙЕНИ САБАХ":
Турско-българските отношения няма да се променят. Присъединяването на България към Тристранния пакт не заплашва Турция. България е успяла добре да съгласува своите съществени задължения и договори със съседите си със задълженията по Тристранния пакт. За това не трябва да се очаква, че турско българските отношения ще тръгнат в друга насока.

Кьолн, 8 март
"КЬОЛНИШЕ ЦАЙТУНГ":
Събитията на Балканите (дописка от София). Скъсването на англо-българските отношения не предизвика тук сензация. Това скъсване се счита политическа последица от досегашното развитие на работите, което трябваше един ден да настъпи...

Берлин, 9 март
"ДОЙЧЕ АЛГЕМАЙНЕ ЦАЙТУНГ":
Кале и Солун (статия от Макс Клаус). Развитието на събитията доведоха в Атина и Анкара въниния министър Идън и шефа на британския генерален щаб Дил тъкмо между подписването на българо-турската декларация и присъединяването на България към Тристранния пакт. Солун можеше да стане опорен изходен пункт на едно нападение по долината на Струма чак до българските пристанища на Черно море. Така щеше да се образува един балкански фронт срещу силите на Оста от Йонийско море през границата на Албания и Югославия, както и пряко през България... Българите не позволиха да се стигне да такъв явен английски натиск.

Рим, 11 март
"КОРИЕРЕ ДЕ ЛА СЕРА":
Стратегията на Хитлер на Балканите. В същия момент, в който българският министър-председател подписваше във Виена акта за присъединяване на България към Тристранния пакт, германските войски се появиха на българо-румънската граница, за да започнат своя поход през българската територия. И мастилото на подписите не беше още изсъхнало, когато германските самолети вече летяха над София. Всичко бе изпълнено с точността на хронометър... Бе време, когато България имаше обичай да залага на лоша карта. Тя едва що бе излязла от поражението във втората Балканска война, когато се втурна в световната война. Тогава тя застана още веднъж на страната, която губи и бе разкъсана безмилостно. Политическата карта на Европа се прекроява няколко пъти. България бе една от най-пострадалите страни от мирните договори, може би - най-пострадала... Но българите никога не придадоха страстен и буен характер на своите искания, както сториха унгарците... Въпреки всичко това, България е била винаги ревизионистична сила. Макар да нямаше никакви основания да се очаква, че България възнамерява с оръжие да постигне своите искания, страните, които я обкръжават и които биха се обогатили за нейна сметка, сметнаха за целесъобазно през 1934 г. да сключат съюз, за да се осигурят срещу всяко българско ревизионистично намерение. Така бе съставено Балканското споразумение, в което участваха Румъния, Югославия, Гърция и Турция. Всред наследниците на Отоманската империя то бе еквивалент на Малкото съглашение всред наследниците на Хабсбургската империя. За последните ревизионизмът се олицетворяваше от Унгария, а за първите - от България. Малкото Съглашение бе замислено, за да държи в окови Унгария, а Балканското споразумение - за да държи в окови България. Едното бе шедьовър на Бенеш, а другото - на Титулеску. В действителност те бяха два паметника на политическата глупост. Нито Унгария, нито България, докато бяха сами, можеха да се опитат да направят каквото и да е било само срещу една от тези страни...
Стратегията, която Хитлер провежда на Балканите, не се отличава от стратегията, която той приложи в зоната на Австрия и Чехословакия.

Кьорн, 12 март
"КЬОЛНИШЕ ЦАЙТУНГ":
Пролетно настроение в България (дописка от София). Всички се трупат към Цариградското шосе, през което минават немските войски. Тук преминават тварни автомобили, толкова големи, каквито преди в България не са виждали. Между тях преминават мотоциклетисти, леки коли и наново големи тежки автомобили. В България отдавна бяха чували за германските моторизирани войски, но никой не можеше да си представи, че със стотици и хиляди войници се движат само с машини и че дори конете се пренасят с коли. По цялата страна се точат дълги колони коли, окичени със зеленина и цветя... Ако се случи някой войник да се загледа по улицата и да търси нещо, непременно ще се намери един българин, който да го попита на немски с какво може да бъде полезен. Почти е невъзможно да видите немски войник или офицер да седи самичък на масата в локал или кафене. Той непременно ще бъде поканен от българите и почерпен. Старото българско гостопримство се проявява навсякъде.

Кьолн, 14 март
"КЬОЛНИШЕ ЦАЙТУНГ":
Старо бойно другарство (дописка от София). Особено впечатление прави в България фактът, че немските офицери и войници проявяват жив интерес към изкуство и театъра. Те посещават художествените изложби и се радват на картините, които им разкриват българския бит и хубавата българска природа. Много често офицери и войници посещават операта и театъра, когато се представят българските освободителни борби...

Берлин ,16 март
"БЕРЛИНЕР БЬОРСЕН ЦАЙТУНГ":
"Прусаците на Балканите", една потвърдена истина (дописка на софийския кореспондент Курт Неер). Названието "Прусаците на Балканите" отначало звучеше малко скептично за нашите уши. Днес обаче то добива цвят и съдържание и ние виждаме, че българският народ е стегнат и притежава качества, сродни на немските. Още при първото ни идване в тази страна, виждаме голяма организация във всички области на живота...
Българският национализъм е носен от целия народ, а не само от една малка градска среда.
Един български селянин дълго се опитваше да ни обясни нещо, но ние не можахме да го разберем. Тогава той изчезна нанякъде и се върна тичешком, като носеше в ръката си Железен кръст ²² степен. По лицето му бе изписана истинска гордост, че се е бил през световната война заедно с немците...
За учудване е колко много българи говорят немски. Изглежда че българите имат голям талант да изучават чужди езици...Селяните идваха при нас с хартия и молив и записваха немски думи: хляб, вода, др...

Рим, 18 март
"ПОПОЛО Д'ИТАЛИЯ":
България след идването на германските войски. Присъствието на германските войски не измени нормалния вървеж на нещата... Има коректност и дисциплина... Продоволствието е отлично. Достатъчно е да посетите който и да е български ресторант и ще се убедите в това. Листите с ястията съдържат много блюда и позволяват голям избор.
...Осветлението е пълно. Кината, театрите и всички други увеселителни заведения работят нормално.
България е може би единствената страна след Швеция, която чувства най-малко последиците от войната, макар да се води близо до нея...

**Гост** · 28-07-2004, 15:17

1941
БЪЛГАРИЯ ПРЕМАХНА КОРУПЦИЯТА * СТРОГИ ЗАКОНИ И ВЪТРЕШЕН РЕД * ГЕРМАНСКИТЕ ВОЙСКИ НА ДУНАВА * ЧЪРЧИЛ ПРЕДУПРЕЖДАВА БЪЛГАРИЯ * МЕЖДУ ДВАТА ВОЮВАЩИ ЛАГЕРА * БЪЛГАРИТЕ ИСКАТ МИРОЛЮБИВО РЕШАВАНЕ НА НАЦИОНАЛНИТЕ СИ СТРЕМЕЖИ * БЪЛГАРИЯ ПОДПИСВА ТРИСТРАННИЯ ПАКТ * КРЕМЪЛ ОБВИНЯВА БЪЛГАРСКОТО ПРАВИТЕЛСТВО * ГЕРМАНСКИТЕ ВОЙСКИ НА БЪЛГАРСКА ЗЕМЯ * АНГЛИЯ СКЪСВА ДИПЛОМАТИЧЕСКИ ОТНОШЕНИЯ С БЪЛГАРИЯ * БЪЛГАРИТЕ ОТНОВО "ПРУСАЦИ НА БАЛКАНИТЕ" * МАКЕДОНСКИТЕ ГРАДОВЕ И СЕЛА ПОСРЕЩАТ БЪЛГАРСКАТА ВОЙСКА * БЪЛГАРИЯ ИЗЛИЗА НА БЯЛО МОРЕ * БЪЛГАРИТЕ В МОРАВСКО ПРАЗНУВАТ * БЪЛГАРСКОТО ЦАРСТВО С НОВИ ГРАНИЦИ * ЩЕ СЕ СТРОИ КАНАЛ ОТ ДУНАВ ЗА БЯЛО МОРЕ ПО ВАРДАР * БЪЛГАРИЯ ОБЯВЯВА ВОЙНА НА САЩ И АНГЛИЯ

Министър-председателят проф. Богдан Филов изтъква три ръководни начала в българската външна политика през настъпващата нова година:
1. Запазване мира на Балканите. 2. Решителна защита свободата и независимостта. 3. Постигане на българските ревизионистични граници само по мирен път.
Надеждата, че Балканите ще останат за сега мирни се подхранва и от неотдавнашните съобщения на ТАСС относно разпространяваните слухове и потвърденото взаимно приятелство и разбирателство между Германия и Съветския съюз. На 20 януари в Министерския съвет се провежда тежко съвещание по въпроса за включването на България във войната на страната на Оста. Оценката е, че присъединяването на България към Тристранния пакт е неизбежно при развилите се събития. Борис ²²² и някои от министрите му настояват подписването на Пакта да се отлага колкото е възможно повече. Към края на януари в "Държавен вестник" (бр.16) е публикуван приетия неотдавна в Народното събрание Закон за защита на нацията. С този закон тайните и международните организации (ложи, дружества, сдружения, клубове, религиозни общества, секти и др.) се забраняват, а съществуващите се разтурят, с изключение на ония, които са създадени по силата на международни конвенции или се намират под ръководството на властите. Втората час на този закон има дискриминационен характер. Тя въвежда редица забрани и ограничения на лицата от еврейски произход и бе наложена под натиска на антисемитската доктрина на националсоциалистите в Германия, в пълно противоречие с традиционната българска веротърпимост.
Към средата на февруари България подписва спогодба с Турция, която Белград, Токио, Лондон и Ню Йорк определят като фактор за запазване мира на Балканите. В Германия отбелязват, че въпреки външната отзивчивост, българите и преди всико царят правели намеци за евентуални трудности при очакваното преминаване на германските войски. Първо се изтъквало турската опасност, но след като самата Турция разсеяла тези опасения, изтъкнати били възможни вътрешнопартийни трудности. В германското външно министерство обсъждат различни варианти, но отчитат, че настроенията в българската армия биха се променили и те биха станали от изключително германофилски в германофобски, ако тя бъде демобилизирана и разоръжена след навлизането на германските войски. В София пристига полковник У.Д.Донован, личен приятел на американския президент, който е натоварен със специална мисия: да обещае на Гърция и Турция материална помощ в случай, че те се обединят против силите на Оста, да предупреди и убеди цар Борис да не сътрудничи с Германия. Първата му среща е с българския външен министър Попов на 21 януари, който отказва да отговори на въпроса му дали България ще пусне "една велика сила" да мине през нейна територия с аргумента, че ако каже "не", това ще е провокация към тази сила, а ако каже "да", ще е равно на покана. Същият ден Донован е приет и от българския министър-председател Богдан Филов, но тази среща си остава само визита на учтивост. На следващия ден полковник Донован посещава военното училище, след което има продължителен разговор с цар Борис. На 26 януари Царят поканва отново германския посланик в София и му се оплаква, че комунистическата агитация и пропаганда била станала много активна и умела. На края, декларирайки абсолютното приятелство на своята нация по отношение на Германия, той изтъква, че с оглед на сегашното вътрешно и външно положение, въздържаността на България по въпроса за Тристранния пакт е много целесъобразна. Същият ден той разговаря с друг германски дипломат - Твардовски, на когото разказва за срещата си с Донован. Американският полковник поискал от Царя България да остане неутрална, да се противопостави с оръжие на германците и ако те се опитат да преминат през нея, тя можело да се осланя на Англия и Америка. Когато цар Борис възразил, че през последните 20 години България добре е опознала щедростта на Англия, Донован му отвърнал, че сега се отнасяло за съществуването на България и ако тя застанела на погрешна страна, щяла да бъде унищожена. Пред германския дипломат Царят иронизирал Донован, който "отново показал колко наивни са американците в политическо отношение". Добавя също, че речта на Чърчил му направила много лошо впечатление, а тази на Фюрера му харесала изключително и го убедила в победата на Германия. Не пропуска обаче да покаже отново и руската карта: "За България - добавя той - Съветският съюз винаги представлява латентна опасност, която при големи несполуки може да превърне традиционното тук русофилство в комунистическа заплаха". Борис ²²² използва всеки повод да споделя пред германски дипломати своите възгледи по обстановката на Балканите и най-вече по присъединяването на България към Тристранния пакт, които под формата на доклади винаги стигат бързо до Рибентроп и Хитлер. С такава цел той разказва толкова дълго и за срещата си с Донован. Този американски полковник впрочем става обект за одумвания в пресата и в дипломатическите среди, защото си загубва чантата с документите, както казват злите езици - в един нощен локал, след срещата си с британския посланик, и забелязал липсата й едва на границата при напускането на страната.
На 4 февруари министърът на земеделието Иван Багрянов подава оставка, която царят приема. Министър-председателят проф. Богдан Филов поема временно ръководството и на министерството на земеделието. В Народното събрание той заявява, че няма да има промяна, защото не се води политика на личностите, а на принципите. Причината за оставката не била в целите, нито в задачите, а в периферийната област на методите и отношенията. Тази оставка не бе съвсем неочаквана и тя не ангажира особено общественото внимание. То се насочва изцяло към речта на Чърчил от 9 февруари, която съдържа специално предупреждение и заплаха към България. Българското правителство веднага опровергава неговите твърдения, че на българска територия се намират германски войски и отново потвърждава своята миролюбива политика. В средата на февруари в германския печат се наблюдава повишен интерес и внимание към България- Появяват се редица статии, изтъкващи нейното значение; споменава се храбростта на българската войска и за извършените спрямо България несправедливости, които следвало да се поправят.
По покана на германското правителство министър-председателят Богдан Филов заминава със самолет за Виена да подпише протокола за присъединяването на България към Тристранния пакт. Той лети без своя външен министър Попов, който бе заявил на цар Борис, че по-скоро ще се самоубие, отколкото да подпише този документ. Подписването става на 1 март в 13ч. и 30 мин. в двореца Белведере от министър-председателя Богдан Филов, германския министър на външните работи Рибентроп, италианския министър на външните работи Чано и японския посланик в Берлин Ошима. Присъстват и пълномощните министри на Унгария, Румъния и Словашко, страни, присъединили се вече към Тристранния пакт. Член първи от подписания протокол гласи, че България се присъединява към Тристранния пакт, подписан на 27 септември 1940 г. в Берлин между Германия, Италия и Япония. Още същия ден германските войски преминават Дунава и се устремяват към Гърция. На следващия ден, след като са навлезли дълбоко в българската територия и след като е изслушал доклада на завърналия се от Виена Богдан Филов, цар Борис приема германския посланик Рихтхофен, изказва пред него своето задоволство, че официалното присъединяване на България е могло да стане тъкмо в настоящия момент и го моли да предаде на Фюрера благодарности за оказания сърдечен прием на българския министър-председател. След обяд Царят приема по същия повод италианския пълномощен министър, а вечерта - и английския.
Опозиционните групи реагират по различен начин. ЦК на БРП осъжда присъединяването към Пакта и настоява отново за подписване на договор със СССР, а неголяма група опозиционни депутати подават интерпелация в Народното събрание. Съвсем друга форма взима поведението на кръга около Г.М.Димитров - привържениците на БЗНС "Пладне". С помощта на чужди разузнавания те съставят план за сваляне на българското правителство чрез югославско нахлуване в страната, насрочено за 12 слещу 13 април, подпомогнато и със саботажни действия от тяхна страна. Полицията разкрива конспирацията и арестува много от съзаклятниците. "Гемето" успява да се укрие и да напусне страната.
След като сломява съпротивата на Гърция и Югославия Германия допуска българските войски да влязат в Беломорска Тракия и Вардарска Македония. Навлизането на българската войска в Тракия и Македония съвпада с българския Великден, който по това време празнуват от двете страни на премахнатите граници. Във виенския хотел "Империал" веднага започват двудневни разговори (на 21 и 22 април) между Рибентроп и Чано за териториалните претенции на България. През първия ден германският външен министър уведомява италианския си колега, че българския цар, който преди няколко дни е посетил Фюрера, предявил претенциите на България върху цяла Македония до албано-югославската граница, при това особено наблегнал на Охрид като на българска национална светиня. Фюрерът дал на българския цар да разбере, че смята претенциите му за разумни, независимо от италианското настояване границата да се измести на изток по икономически и военни съображения но можело да се предвиди един анклав или едно вклиняване. Италианският външен министър отстоява италианското гледище, границата да се измести на изток, но добавя, че лично той е готов тя да се прокара край Охридското езеро, "та българските светини да останат в българска територия". Рибентроп завършва първия ден от преговорите с обощението, че от германска страна съществува становище на България да се даде цяла Македония, тъй като тогава тя щяла да бъде в сигурни ръце. На следващия ден Рибентроп подновява разговора с представяне на изявеното от цар Борис пред Фюрера желание, Солун да бъде отстъпен на България. Тук Чано реагира оживено и заявява, че не може да се изкаже по този въпрос. Цар Борис, продължава Рибентроп, много силно се застъпвал за включването на Солун, изтъквайки, че районът Солун и Македония представляват едно естествено цяло и че практически единият район не би могъл да дъществува без другия. Чано го прекъсва с подмятането, че тази логика би трябвало да намери приложение и по отношение на Гърция и прави с ръцете си жест, означаващ присвояване. Рибентроп го успокоява с уверението, че въпросът за Солун ще се решава след края на войната. С телеграма от 25 април Рибентроп нарежда на пълномощния министър Карл Клодиус да съобщи на цар Борис, че Италия е искала първоначално една широка полоса, източно от сегашната албанска граница с позовавания на стратегически и етнографски съображения. Удало им се да разубедят италианците от тяхното искане да се даде на Арбания Охрид с околностите му и Люботрън, но е трябвало да се съобразят с италианските претенции по отношение на района на Тетово до Струга с Гостивар и Кичево. Има готовност на България да се предложат известни компенсации за това в района по горното течение на река Морава при Враня. Не бивало да се забравя освен това, че България получава широка полоса по Егейското крайбрежие, която може да поеме български етнически групи, оставащи извън границите на България.
След проведените събеседвания с цар Борис по териториалните въпроси Карл Клодиус изпраща пореден доклад до Рибентроп, в който се съобщават нови уточнения по установяването на новите западна и южна граници на България. Във връзка с очертаването на границата в района на горното течение на Морава и в района на Пирот, цар Борис заявил, че България отдава голямо значение на притежаването на прохода Свети Никола, североизточно от Калина. От там граничната линия трябвало да минава югоизточно от Бяла Паланка и Лесковец, да прекосява река Морава, след това да следва по гребена до долината на Баничка Морава и от там - към височината северно от Люботрън. При уреждането на граничните въпроси с Гърция България отдавала голямо значение на включването на района южно от Битоля, с главен град Лерин. Този район бил обитаван от чисто българско население. Според Царя притежаването на Кукуш, разположен северно от Солун, представлявало интерес за България, понеже бил един чисто български населен пункт. Българският цар помолил в случай,че бъде извършена поправка на границата западно от Одрин, то да не се дава на Турция целия район, който бил отнет от турците през 1918 г. По този начин България ще може да построи една нова железопътна линия, свързваща старата територия с водещата към Дедеагач железопътна линия. Седмица по-късно Рибентроп изпраща до цар Борис чрез германския посланик в София Рихтхофен становище по повод обсъжданите български претенции във връзка с очертаването на границите. Правителството на Райха е съгласно по принцип с българското предложение за включването на територията югоизточно от Ниш и Моравско. Въпросът с град Лерин е проблематичен, тъй като италианците претендирали за него и искали да го включат в бъдещата велика Албания. По същия начин е проблематичен въпросът за град Кукуш, който ще бъде решен заедно с този за Солун. Днес не може да се вземе становище и по искането половината от предполието на Одрин да се даде на България, за да осъществи тя нова железопътна комуникация към Дедеагач, тъй като този въпрос още не е спешен.
След четирите седмици ваканция, на 15 май Народното събрание подновява заседанието си. Словото на министър-председателя Филов този път е особено тържествено: "Целият български народ вижда днес да се осъществяват неговите идеали за създаване на една обединена България от Дунав до Бяло море и от Охрид до Черно море, за което той никога не е преставал да се бори." Същият ден българската войска заема островите Тасос и Самотраки. В първите дни на юни се осъществява и една дългогодишно българско усилие. Изграден е фериботен мост на Дунав между Русе и Гюргево.
На 22 юни войските на Райха нахлуват в Съветския съюз, което изменя коренно обстановката не само в Европа, но и в България. Комунистите веднага изоставят пасивната до тогава позиция и още същия ден разпространяват позив, в който българският народ се призовава да не допуска по никакъв начин неговата територия и неговата войска да се използват във войната срещу СССР. Политбюро на ЦК взема решение да се пристъпи незабавно към подготовка за въоръжена борба, което е одобрено от Задграничното бюро с резолюция и разяснение от 1 юли, че на днешния етап на световната война "не стоят задачи нито за пролетарска диктатура, нито за съветска власт, нито за социализъм", а само "за единен фронт - антифашистки фронт". Правителството не е съвсем изненадано от нападението срещу Съветския съюз и в същия ден то заседава и работи усилено. Българското правителство, което също не желае да изпраща български войници на източния фронт, изглежда е било подготвено да се разправи с бъдещите комунистически конспирации и нанася изпреварващ удар. То взема решение за неутрализиране на партийните функционери и да постави комунистите под наблюдение. С последвалите бързи и репресивни действия полицията арестува стотици активни комунисти, които въдворява в концлагери и внедрява много агент-провокатори в комунистическите и ремсовите организации. В разговор с германският пъномощен министър Адолф Бекерле на 27 юли цар Борис споделя тревогата си от засилената комунистическа агитация в България и от няколкото несполучливи опита за атентати по железопътните линии. Той уверява немския си гост, че българската полиция, която задушила всичко още в зародиш, е гаранция за сигурността на бъдещето. Българската полиция успява сравнително бързо и лесно да се справи и с изпратените отвън парашутисти и подводничари. В края на август две подводници, доближили българския черноморски бряг и с парашутни скокове от самолет, в България са вкарани 56 българи - политически емигранти от СССР, които трябва да оглавят съпротивителното движение в страната. От тях само седем души достигат предназначението си. Останалите са убити или арестувани още при пристигането им, което създаде подозренията, че полицията предварително е била уведомена за акциите. Без да са прекъснати дипломатическите отношения между СССР и България, след края на юли 21 съветски подводници посещават българските черноморски брегове, минират териториални води и потопяват кораби, при което загиват десетки цивилни български моряци. През тази година в Черно море са потопени два български търговски сораба "Шипка" и "Родина", а по-късно и "Варна". Бреговата охрана не остава безучастна и още се уточнява точният брой на потопените край българското крайбрежие съветски подводници.
България се оказва в много сложна ситуация. Тя продължава да бъде невоюваща страна, въпреки че е съюзник на страните от Оста, които воюват. Не само че не е скъсала дипломатическите си отношения със Съветския съюз, но и се стреми да ги запази, докато съюзниците й участват пряко във войната срещу него. Създава се впечатлението за някаво "привилегировано" положение на България спрямо останалите малки съюзници на Германия, участващи активно във военните действия на Източния фронт. Опазването на България продължително време от пожара на войната повишава сред народа авторитета на цар Борис. Такава е констатацията и на американския пълномощен министър в София Джордж Ърл през месец октомври: "Царят е по-популярен от когато и да е било, защото той пази страната от войната и спечели за България повече територии, отколкото някой е успял досега." Американският дипломат е убеден, че "ако Германия започне да показва признаци на поражение, България ще бъде между първите, които ще напуснат потъващия кораб."
Германия и Италия като съюзници на Япония на 11 декември също влизат във война със САЩ и искат от България да ги последва. Българското правителство, в изпълнение на задължението си по чл. 3 от Тристранния пакт, решава на 12 ноември да скъса дипломатическите си отношения със САЩ и да обяви война на тази държава, както и на нейната съюзница Англия. Решението бива бързо одобрено от Народното събрание, където министър-председателят излага мотивите за тази стъпка на правителството: "Настъпилите през последните няколко дни събития създадоха условия, при които нам се налага да изпълним поетите задължения, прокламирани в Тристранния пакт, към който България се присъедини с подписания протокол от 1 март". На края Богдан Филов добавя, че не се касае само до едно договорно задължение, но и до "една проява на обща солидарност". В неофициални разговори цар Борис открито показва раздразнение от това решение и хвърля отговорността за него върху министрите. Остава надеждата, че обявената война ще остане "символична", тъй като Америка е много далеч от България.

Букурещ, 4 януари
"КУРЕНТУЛ":
Българският гражданин. България премахна корупцията, осигурявайки чистота в ръководните си среди. Може би за това спомогна и липсата на склонност и рафинираност в тази насока и здравата морална опора на българския народ. Поради това България си осигури възможността за строгото приложение на законите. Законите в България са строги. Най-вече ония, които са за защита на държавата. Некорумпираността на българските власти и възпитанието в тази насока на българския народ дадоха възможност за въвеждането на един нов ред в страната.

Цюрих, 7 януари
"НИЕ ЦЮРИХТЕР ЦАЙТУНГ":
Русия и Балканите. Руските пълномощни министри в Белград, София, Букурещ и Будапеща заминаха за Масква, за да докладват по положението в Югоизточна Европа. Повикването в Москва на тия министри е във връзка с два въпроса, които, както по-рано, така и сега, интересуват извънредно много СССР. След като първата кампания за присъединяването на България към Тристранния пакт няма никакъв резултата, сега не е изключено становището на България към Пакта да бъде отново подложено на разглеждане в най-лизко време. Тъй като първото разискване, доколкото то се е водило по дипломатически път, беше приключило с връчването от Соболев в София на руското предложение за сключване на пакт за взаимопомощ, сега възниква въпросът какво становище би възприел СССР в случай,че България измени поведението си, особено като се има предвид, че през време на посещението на Молотов в Берлин не можа да се постигне здраво германо-руско разбирателство по работите, засягащи България.

Женева, 10 януари
"ЖУРНАЛ ДЕ ЖЕНЕВ":
Положението на Балканите (дописка от Лондон). В Лондон се посрещат все още слуховете за България с голяма резервираност. При все това ние сме склонни да вярваме, че дипломатическият натиск ще стане по-силен. Учудващата пропаганда и очевидните приготовления на войските не означава непременно началото на окупирането на България, но е по-скоро маневра, предназначена да сплаши България и Югославия, а може би Гърция и Турция и да се подготви войната за пролетта.

Цюрих, 14 януари
"НОЕ ЦЮРИХТЕР ЦАЙТУНГ":
В България имало германски войски (дописка от Лондон). В Лондон не скриват, че сегашното правителство в София би могло да бъде отстранено в критическия час от приятелски настроени към Германия среди. Макар германските войски да не са навлезли официално в България, в Лондон се твърди, че, както изглеждало, в България се намирали много германци.

"ДЕР БУНД":
Поведението на България. Според някои слухове германски планински части били заели вече южните планински проходи на България. Още на 8 януари Юнайтед Прес съобщи от Букурещ следното: "Според една декларация на германските среди, българският въпрос не представлява никакъв въпрос, тъй като германските войски се намирали вече на отвъдния бряг на Дунава".

Москва, 14 януари
ТАСС
СССР не е давал съгласие за пренасяне на германски войски в България. Позовавайки се на някои български среди като източник, чуждите вестници разпространяват съобщението, че известна част германски войски били вече пренесени в България и, че пренасянето на тия войски в България продължавало със знанието и съгласието на СССР и, че на запитванията от страна на българското правителство за преминаването на германски войски в България, СССР отговорил, като дал съгласието си. Агенция ТАСС е упълномощена да заяви: Ако наистина има германски войски в България и ако тяхното пренасяне в България действително се осъществява, всичко това се е вършило и се извършва без знанието и без съгласието на СССР.

Будапеща, 15 януари
"ПЕСТЕР ЛОЙД":
Успокоение на Балканите след речта на Филов (дописка от Белград). В балканските страни не отиват толкова далеч да вярват, че една реч, даже и да е на един министър-председател, може да разреши всички открити проблеми... Най-забележителното е, че речта на Филов се посреща с разбиране даже и от гърците. В Атина ясно съзнават, че българските ревизионистични искания се отнасят на първо място до Гърция. Но остава се с впечатлението, че Гърция, поради днешното й трудно положение, е склонна да се разбере с България по мирен начин. В Атина заявяват, че напълно разбират становището на България и че са пасрещнали със задоволство изявленията за мирния път на българския ревизионизъм.

Париж, 18 януари
"ТАН":
Българският въпрос. Непосредствено след сключването на новите германо-съветски спогодби агенция ТАСС обнародва нота, в която се твърди, че въпросът за преминаването на германски войски през българска територия не е бил поставян от германска страна пред Съветския съюз. В нея се опровергава, че правителството в София е искало съгласието на Москва за преминаването на германски войски през българска територия.

Стокхолм, 19 януари
"НЮА ДАГЛИТ АЛЕХАНДА":
Безпокойство на Балканите. Особено сериозно изглежда положението на България. Един бегъл поглед върху картата веднага ни показва, че при каквото и да е развитие на войната на Балканите, тая държава ще излезе на преден план, защото нейното положение почти я предопределя за боен театър. Но понеже България както географски, така и политически натежава повече към СССР, сигурно е, че на тая велика сила не й се иска България да стане терен за преминаване на германски войски. Ако България не се е подчинила още на германския натиск, това обстоятелдтво се дължи, до известна степен може би, на руската подкрепа...
България със съгласието на СССР ще се присъедини в края на краищата към Тристранния пакт и, ако Съветите тогава все още продължават да се държат като неутрален наблюдател, може да се допусне, че България ще разреши минаването на германски войски през нея. Официална България, разбира се, иска да остане извън войната на великите сили, но надеждата й да пробие веднъж гръцката стена, която разделя страната от Бяло море, още съществува. Българите знаят много добре, че Южна Добруджа можа да бъде присъединена отново към българското царство само благодарение на силите от Оста. И едно друго нещо също така е сигурно - България отдавна не се е намирала в по-затруднено положение от днешното.

Будапеща, 21 януари
УНГАРСКА ТЕЛЕГРАФНА АГЕНЦИЯ
Страната на прадедите. Университетският професор Юлиус Месарош ще изнесе редица сказки върху произхода на българския народ. Първата сказка върху страната на прадедите и етническия състав на българския народ бе държана в понеделник в присъствието на пълномощните министри на България, СССР, Турция, както и представители на министерството на външните работи и много други лица. Според лектора страната на българските прадеди е била разположена в областта на средния Кавказ. От втория век преди Христа ние можем да проследим историческите следи на българския народ в Кавказ и по-късно през време на преселението на Балканите, което е станало при хан Аспарух. Относно етническия състав на българскиянарод лекторът твърди, че той се състои от два етнически елемента: от коренното население, наречено Картвели, което е населявало областта в средния Кавказ и е имало развита култура и от другия етнически елемент - племето, наричано Савромати, което било дошло от северна Персия. Лекцията бе изслушана с голямо внимание и ще бъде продължена във вторник.

Цюрих, 24 януари
"НОЙЕ ЦЮРИХЕР ЦАЙТУНГ":
Британската и американската дипломация на Балканите (дописка от Лондон). Разговорите, които американският полковник Донован е водил в София с цар Борис, с министър-председателя Филов и с министъра на външните работи Попов, както и неговите срещи с генералите от българското Военно училище, ще улеснят според очакванията на англо-саксонската дипломация оценката на българския фактор в политическата игра на Балканите... Изглежда, че Царят и правителството са повторили предишната си официална декларация, според която България няма намерение да причинява неудобства на своите съседи и че тя по-скоро желае да поддържа приятелски отношения с Турция и Югославия. Българските държавници изразили надежда и спрямо българо-гръцките въпроси, които още чакат разрешение. Тези уверения се посрещат в Лондон и Вашингтон със задоволство... От друга страна, присъствието на германски войски на Дунав и свързаният с това натиск та Берлин, ограничава твърде много свободата на действие на Балканите. Балканите не разполагат с достатъчно военни средства, за да окажат успешна съпротива. Предвид това обстоятелство в Лондон много добре разбират, че всички уверения на софийското правителство относно поведението на страната се обуславят от: "доколкото това зависи от България..."

Лондон, 6 февруари
"ТАЙМС":
Положението в България. Германският натиск върху България очевидно се увеличава и засилва, вследствие на симпатиите на някои от висшите офицери на Райха. Присъединяването на България към грепата на Оста ще превърне тази страна в провинция на тевтонското жизнено пространство. Странно е, че България не е възприела един нов, трети курс, целящ постигането на тясно военно и политическо разбирателство с Турция. Може да се предположи само, че историческите нужди и германската пропаганда са попречили на това. Забележително наистина е, че германците представят от време на време Турция като главна опасност за България и е твърде възможно, ако Хитлер реши да предприеме нещо на Балканите, той да обясни как десет или повече германски дивизии стоят в Румъния, за да защитят България. След това Фюрерът ще разкрие, може би, някое турско съзаклятие, подстрекавано естествено от Англия, за да вземе "необходимите мерки" да я "защитава"... Той ще предприеме нахлуване, за да спаси българите, както направи с Чехословакия, за да я защити от англо-френските интриги, или както изпрати войски в Дания, за да предотврати организирани от западните сили бунтове. Урокът от Гърция, от една страна, и урокът от Румъния, от друга, са пред очите на България и тя трябва да ги има предвид. Всичко това би могло да има някакво въздействие в една страна, която от 1878 г. насам е доказала, че желае силно да води независим живот и която трябва да се е поучила твърде много от опита през последната война.

Рим, 9 февруари
"ГАЗЕТ ДЕР ПОПОЛО":
Сърдечна София. Войната обхваща три четвърти от Европа. Светът е развълнуван. Барутен дим идва от всички страни, но България е бдителна и спокойна. Никой не може да предвиди бъдещето, дори и непосредственото бъдеще, но животът в София е редовен... България е балканска страна, следователно със силна политическа чувствителност и несъмнено е, че международните събития трудно биха могли да срещнат по-внимателни и проницателни наблюдатели от нашите софийски приятели. В София се четат много вестници и се говори много по външната политика, но това се върши със спокойствие, с вяра в собствените сили и в собствената съдба, без да се правят предвиждания. Говори се най-вече с техническа опитност, която трябва да се признае на един народ, който е минал през изпитанията на Берлинския конгрес, на Букурещкия мир, Балканския съюз и Ньойския договор.

Белград, 9 февруари
"НОВОСТИ":
Миролюбието на България. В политическите среди се изтъква, че външно-политическото положение на България е твърде благоприятно. Отношенията между Югославия и България са все тъй сърдечни. Отношенията с Румъния продължават да се развиват по приятелски начин. В София заявяват, че Турция била съспедоточила нови войски в Тракия. България е взела всички мерки, за да защити своята южна граница...

Истанбул, 11 февруари
"ЙЕНИ САБАХ":
Последно предупреждение на Чърчил към България (статия от народния представител Хюсеин Джахит Ялчън). Вчерашната реч на Чърчил не оставя ни най-малко съмнение, че Германия заплашва Балканите. Чърчил каза, че в България имало хиляди германски войници, които били заели летищата и се готвели за нападение. Нещо повече, той предупреди, че това нападение може вече да е започнало... От това следва, че България води двойнствена политика, защото докато от една страна дава уверения, че няма да позволи на германските войски да преминат границата, а от друга - допуска на собствена територия германски войници...
Чърчил даде да се разбере, че България е склонна да превие врат пред германските заплахи. Една България, която би отворила вратите си за германците, няма да се различава от една Румъния. Чърчил полага много старание да насочи България в правия път. По наше мнение е малко вероятно България, която в миналата война не се вслуша в съвета на Чърчил, сега да отдаде някакво значение на английските и американските препоръки. Както Чърчил изтъкна, България ще започне третата си пагубна война през последните тридесет години.
Не може да се отрече, че България се намира в твърде деликатно и затруднено положение. Но разрешението на това затруднение ни бива да се търси по привидно най-лесния път. Ако България реши да брани своята независимост и свобода, несъмнено тя ще се изправи пред голяма опасност, но тя трябва да знае, че няма да бъде оставена сама в съпротивата си...
...България не може да бъде сигурна, че страданията, от които тя ще избяга сега, не крият големи нещастия да нея, защото не трябва да се забравя предупреждението на Англия...
България, превила врат пред германците и превърнала се в тяхно оръдие, няма да получи в края на войната милост от победителите, чиито думи днес отхвърля. Пък кой знае, може би това ще е в интерес на балканския мир и на балканското споразумение. Една България, която никога не е стояла мирно и която е пречила на осъществяването на балканското единство, ще бъде по този начин окончателно ликвидирана.

"ИКДАМ":
Двойнствената политика на България (статия от народния представител Абедин Давер). Най-важната част от онзиденшната реч на Чърчил е без съмнение пасажът, който се отнася за България. И тия неща ще да са верни, още повече като се знае, че те се основават на сведенията, които английската разузнавателна служба е събрала...

Цюрих, 11 февруари
"НОЕ ЦЮРИХЕР ЦАЙТУНГ":
Русия и Балканите. Днес, след московската декларация, че СССР не възнамерява да доставя оръжие на Анкара, изглежда малко вероятно България да мисли още за някаква съпротива срещу евентуални германски искания...

"ДЕР БУНД":
Отново за посещението на Соболев в София (дописка от Лондон). Повторното посещение на Соболев в София отново привлича вниманието. В дописка от София "Таймс" намеква, че Соболев бил предложил на министър-председателя Филов един опследен шанс за подписване на руско-български военен пакт. Лондонските дипломатически среди гледат скептично на този факт. Тук се аргументират, че подновяването на руското предложение в този момент би могло да се изтълкува като неприятелско действие срещу Райха и то би било в противоречие с досегашната политика на Москва.

Будапеща, 12 февруари
"ПЕСТЕР ЛОЙД":
България отхвърля английския опит за намеса. Може да се говори за влошаване на англо-българските отношения. Английският пълномощен министър в София обърнал още веднъж вниманието на българското правителство върху последиците, които биха могли да произлезат от сътрудничеството на България с Германия. Английското предупреждение, обаче, предизвика по-скоро обратна реакция. От вторник насам се засилиха гласовете, които искат едно разширение на правителството или - въобще ново правителство, защото новото положение изисква нови хора.

Женева, 13 февруари
"ТРИБЮН ДЕ ЖЕНЕВ":
Предупрежденията на Чърчил към българското правителство. Тържественото предупреждение, отправено от Чърчил към министрите на цар Борис, е отзвук на заплашителните намеци на фашисткия печат, който преди няколко дни съобщи за предстоящо окупиране от силите на Оста на "нови европейски участъци".

Париж, 16 февруари
"ЕКО ДЬО ПАРИ":
България поддържа своите искания. България продължава да опровергава присъствието на германски войски на нейна територия, но тя не крие своя стремеж за излаз на Бяло море през гръцка Тракия. Вчера наново бе направена декларация в този смисъл. В София напомнят, че България имала и други национални стремежи, които трябвало да бъдат задоволени по пътя на миролюбиво уреждане на въпросите.

Ню Йорк, 18 февруари
"АСОШИЕЙТЕД ПРЕС":
Общата турско-българска спогодба. С подписването на българо-турската спогодба двете държави, които заемат най-важно стратегическо място на Балканите, вземат почина в свои ръце и начертават насоката, в която ще се развиват по-нататъшните отношения... Разбирателството, което се постигна между двете страни предпазва Балканите от една кървава вихрушка.

Истанбул, 18 февруари
"ТАН":
Една спогодба, която обезпечава мира на Балканите (уводна статия от Зекерия Сертел, директор на вестника). Няма съмнение, че след тази спогодба всички спорове и недоразумения между Турция и България ще изчезнат и отношенията на приятелство и доверие между двете съседни държави ще намерят още по-благоприятно поле за развитие. С тази спогодба Турция и България спасиха мира на Балканите.
Върху две точки трябва да спрем вниманието си. Първата е уговорката, че Турция и България ще се въздържат от каквито и да било нападателни действия на Балканите. С други думи, България не възнамерява да напада свои съседи. Втората важна точка в спогодбата е, че съответните спогодби на двете договарящи се страни с други држави остават незасегнати. България няма особени договорни задължения към други сили, Турция обаче има поети задължения...

Анкара, 18 февруари
АНАДОЛСКА АГЕНЦИЯ
В УСЛУГА НА МИРА. Голямото събитие на деня е подписването на българо-турската декларация, която задържа вниманието на вестниците във всички страни... "Целият свят ще оцени високо миролюбивия дух на турците и на българите..."

Лондон, 18 февруари
РОЙТЕР
Българо-турска декларация. Важната обща декларация, обнародвана от българското и турското правителства, е всъщност един пакт за ненападение, но с известна разлика: двете страни запазват изрично своите договорни задължения към други страни. Запазва се валидността на сключената между Англия и Турция спогодба. България не е подписвала никакъв пакт за взаимно подпомагате...

Берлин, 18 февруари
ГЕРМАНСКА ТЕЛЕГРАФНА АГЕНЦИЯ
Българо-турската декларация за приятелство. В Берлин се отдава голяма стойност на факта, че декларацията за приутелство между България и Турция, в която се обявява явно волята на двете правителства да запазят свобода на действие в своите жизнени пространства, без да се правят догатки, като принос за омиротворяване на Югоизточна Европа, а именно за разрешаването на един въпрос, спрямо който Германия отдавна зае становище, както е известно.

Будапеща, 20 февруари
"ФЮГЕТЛЕНШЕЙГ":
Българи и унгарци. В София се подписа българо-унгарска културна спогодба, която ще даде възможност за размяна на духовни ценности на двата народа. До сега ние нямахме такова споразумение, което да е основано на реална основа, почиваща върху 1500 годишни традиции. Някога там, в старото ни отечество, живяхме в съседство край Волга и Белая. Ние и българите бяхме под едно небе. Науката и археологията вече безспорно установяват, че макар и да ни раздели бурята на историята и макар да говорим различни езици, развитието на нашите култури е еднакво. В Мадара, в столицата на хан Крум, и днес стои разкопан жертвеният камък, пред който са се молили унгарските и българските езичници... Хилядите спомени за общото ни минало и общата история ни свързват...
Ние и българите няма от какво да се срамуваме пред Европа. Ние и българите с едни и същи знаци отбелязвахме и изразявахме ношите мисли тогава, когато в културния запад не познаваха писмеността. Унгарските и българските витязи донесоха в Европа знанието на тогавашната модерна война, техните оръжия, конските подкови и силните лъкове. Унгарци и българи научиха европейците да носят бельо и те първи измислиха консервирането на месото под седлата на конете, което европейците тогава смятаха, че се изрязва от гърба на самия кон.
В гробницата на Хайду Сабосло на унгарските конници и в гробниците на мадарските витязи има еднакви художествени украшения, а в българо-тюркските гробници са намерени образци на носията в три плитки, която прическа е носил самият Бата, който искал да възстанови езическата религия, опълчвайки се срещу християнския поход на крал Свети Стефан.
След повече от хиляда години подписването на българо-унгарското споразумение изразява желанието да се върнат двата народа към старите исторически традиции и с модерни форми да изградят народната култура, която в миналото бе обща.
В далечното минало цяла Европа се учи от българо-тюркската и унгарската култури. И днес, когато подновяваме старите си връзки, вековното приятелство между двата народа ще се засили и това приятелство ще допринесе за европейския мир и за напредъка на европейската куртура.

Франкфурт, 20 февруари
"ФРАНКФУРТЕР ЦАЙТУНГ":
Българо-турска декларация (дописка от Берн). Българо-турската декларация причини в Лондон неприятна изненада, макар и да не дойде съвършено неочаквано за някои политически среди. Но и за тези среди съдържанието на декларацията е неприятно, защото спогодбата между двете югоизточни държави слага край на някои английски намерения, които до неотдавна бяха в ход и дори намериха израз в последната реч на Чърчил със заплахата към България.

Кьолн, 20 февруари
"КЬОЛНИШЕ ЦАЙТУНГ":
Българо-турската декларация. Американският печат вижда в новото споразумение за приятелство между България и Турция едно дипломатическо поражение на Англия. В останалия свят имат същото впечатление, което се доказва и от бразилските вестници. Преди войната Англия раздаде своите гаранции, за да спечели противници на Германия... Турция, която под английско влияние трябваше да оказва натиск върху България, се освобождава от това английско влияние, въпреки всичките й връзки с Англия и отхвърля всяко нападение срещу България.

Будапеща, 23 февруари
"ПЕСТЕР ЛОЙД":
Праисторически връзки между унгарци и българи (статия от Тибор Хорват). Едно системно изследване и анализ на отношенията между прабългарите и унгарците ще установи неизвестни досега данни за миналото и културата на българите и унгарците...

Белград, 24 февруари
"ПОЛИТИКА":
Българо-югославското приятелство (реч на председателя на Белградската община, г-н Томич). Братята българи винаги са драги гости на югославската столица. А чувствата на Белград към България и българите са чувства на цялата държава. Ние до един сме пропити с искрено приятелство и сърдечна братска обич. Ние желаем да запазим несмущавано и трайно това наше чувство... В изграждането на своята история и в сътворяването на своите държави Югославия и България са дали много повече жертви от другите държави. Време е те сега да останат в мир, за да се посветят на стопански и куртурен възход - нещо, което не са могли да сторят на времето, когато векове наред са бранили Европа от пристъпите на най-различни народи.

Базел, 25 февруари
"БАЗЛЕР НАХРИХТЕН":
Мерките в България. България се намира под знака на предстоящи военни и политически събития. Полицейските власти са забранили излизането на автомобили от столицата. По-големите пътища на страната са поставени под военен надзор. Който иска да напусне столицата съ собствен автомобил, трябва да вземе специално разрешение от полицията. В политическите среди се твърди, че в неделя били арестувани ръководни личности от земеделската партия. както е известно, водачите на тази влиятелна партия предявиха в петък остър протест срещу вътрешната и външната политика на кабинета Филов. За понеделник се предвиждат мерки за засилване на въздушната защита.

Базел, 27 февруари
"БАЗЛЕР НАХРИХТЕН":
Бързо развитие на събитията в България. Германската акция срещу Гърция, за която ще бъде използвана българската територия, ще се извърши най-късно в първата седмица на месец март. Преди германските воски да преминат през блгарска територия, за да нападнат Гърция, германската дипломация щяла да направи още един опит да склони Англия към миролюбиво разрешение на гръцко-италианския конфликт. Повечето английски поданици вече напуснаха България. Готви се също да отпътува и английската легация в София... Голяма изненада причини в София непроизнасянето на реч от съветския комисар по външните работи, г-н Молотов, тъй като от нея се очакваше да се разбере становището на Съветска Русия.
Нервността на София расте и се засилва от изявленията, които в последно време се правят от компетентните турски среди. Причината за тази нервност е ясна: Българското правителство се подчини на натиска на силите на Оста с надеждата да може да задържи България далеч от войната. В София, обаче, не са твърде сигурни, дали България наистина ще успее да се запази от войната и от военните последици, преди всичко - от военните нападения, дори и ако българската армия не вземе участие в операциите.

Любляна, 2 март
"СЛОВЕНЕЦ":
Положението на България. Германия се нуждае от българската територия, за да упражнява натиск върху Гърция, та последната да сключи мир и да възпрепятства англичаните в създаването на нов фронт. Най-сетне, преминаването през България е необходимо за по-близак надзор над турската политика. Действията на Германия са отбпанителни. Английският министър на външните работи бе в Турция и се опита да убеди анкарските управници да дадат свободен пропуск на британската флота през Дарданелите, за да може тя да се настани в Черно море в случай, че германците окупират България.

Будапеща, 2 март
"ПЕЩИ ХИРЛАП":
Присъединяването на България към Тристранния пакт. България стои днес в центъра на международната политика. Представители на българското правителство подписаха в събота във Виена присъединяването на България към Тристранния пакт. Няколко минути след този акт германските войски влезнаха в България. Подписването на Пакта от страна на България не стана неочаквано. Миналата есен, когато Унгария подписа този пакт, последвана от Румъния и Словакия, добре осведомените политици предвидиха, че и България ще ги последва. Но тогава като че ли не се оценяваше значението на подобен акт от България.

Загреб, 2 март
"ХЪРВАТСКИ ДНЕВНИК":
България и Тристранният пакт. Тези събития, макар и да не дойдоха неочаквано, бяха до известна степен ускорени. Не ще и съмнение, че присъединяването е резултат на традиционните приятелски отношения между България и Германия, но изглежда че то е ускорено от най-новото развитие на Балканите. Съюзническите отношения между Великобритания и Турция и проведените от тях два пъти разговори в Анкара явно предвещаваха нови събития на Балканите...

Белград, 2 март
"ВРЕМЕ":
България и Тристранният пакт. Дипломатическата борба около България бе твърде остра. От една страна - германското влияние, с което бе съгласно и влиянието на Москва. От друга страна - английските опити да се обвърже България в известни отношения, които биха възпрепятствали на откритото й присъединяване към политиката на Берлин...

Брюксел, 2 март
"ЛЬО СОАР":
Присъединяването на България към Тристранния пакт. Във войната си срещу Германия английската стратегия винаги се е стремяла да създаде един втори фронт... Само България разделя още двете враждуващи страни... Географското положение на България придобива още по-голямо значение поради факта, че нейното политическо становище винаги е било различно от становището на другите балкански държави. В София постоянно отказваха да се присъединят към Балканския пакт, който до известна степен беше насочен против България единствената държава, която още имаше териториални претенции...
Понатно е, че популярността на Германия и на нейната армия не можеше да не увлече и България. А английската пропаганда, напротив - въпреки усилията й да спечели почва на Балканите, претърпя в България пълно поражение...

Рим, 2 март
"ДЖОРНАЛЕ Д'ИТАЛИЯ":
Единодушие между правителство и народ (статия от Луиджи Сапорито). Никога в България не е съществувало такова единодушие между правителство и народ, както по въпроса за присъединяването на страната към политическата система на Оста.

Брюксел, 3 март
"ЛЬО СОАР":
България направи своя избор. Сигурно спомените от миналата война са играли важна роля при вземането на това българско решение и може да се мисли, че Софийското правителство е силно загрижено за връщането на загубените преди 20 години територии, както и да получи достъп до Егейско море.

Виена, 3 март
"НОЕС ВИНЕР ТАГБЛАТ":
Навлизането на германските войски в България. Присъединяването на Царството към Тристранния пакт бе последвано от навлизането на германските войски в България. Придвижването на германските войски става при пълно съгласие на българското правителство, а българското население оказва сърдечен прием на германските войски.

Белград, 3 март
"ПОЛИТИКА":
Турция и военният протокол (дописка от Турция). Днес в Турция особено се набляга на въпроса дали присъединяването на България към Тристранния пакт ще повлияе върху турските интереси и ако би повлияло, какво ще бъде това влияние... Вярва се, че България е намерила начин да съгласува своите довчерашни задължения със задълженията, произтичащи от присъединяването към Пакта. Очаква се също така българските държавници да дадат на Турция гаранции за това, че българо-турските отношения няма да тръгнат по друг път.

Цюрих, 4 март
"ДЕР БУНД":
Англия и СССР (съобщение от Лондон). Нотата на руското правителство към България се счита тук като неодобряване минаването на германските войски през България. Това е най-острото становище, което е заемала Москва досега по отношение на германското разширение. В английските среди се изказва мнението, че в това съобщение било изразено не само увеличаващото се недоволство на Москва срещу разширението на военната сила на Германия, но то се счита и като едно пряко предупреждение, което може да доведе до ревизиране на външната политика на СССР.

Лозана, 5 март
"ГАЗЕТ ДЬО ЛОЗАН":
Русия и България. Политическите наблюдатели считат руския отговор като първо указание, че споразумението между Германия и Русия не е пълно. Меродавните дипломатически среди смятат, че Москва не е била уведомена за решението на България да се присъедини към Тристранния пакт. Ето защо Русия е решена да не се интересува, поне засега, от Балканите и главно от България.

Женева, 5 март
"ТРИБЮН ДЬО ЖЕНЕВ":
СССР обвинява правителството на Цар Борис. Чрез присъединяването си към Тристранния пакт България отхвърля традиционните си симпатии към Русия, която, въпреки договора си за приятелство с Германия, се страхува да не бъде блокирана в Черно море. В една официална нота СССР обвини правителството на цар Борис загдето е дало съгласието си за разширяване на военната зона и му съобщава, че Москва оттегля подкрепата си.
Окупацията на България ще позволи да се окаже ефикасна помощ на италианските войски в Албания. Но като се отказа от неутралитета си, България откри своето небе за британското въздухоплаване, което би могло така да бомбардира румънските петролни извори, чието производство е запазено за германската офанзива през пролетта.

Белград, 5 март
"ВРЕМЕ":
След изявленията на СССР (кореспонденция от Берлин). Съобщението на съветското правителство по повод на германската акция в България не съдържа в себе си нищо изненадващо. Съветска Русия е държава, чийто интереси се простират на няколко континента... От изявленията на съветското правителство проличава, че една акция, която би възпрепятствала настаняването на Англия в Югоизточна Европа, отговаря както на германските, така и на съветските интереси... Изявлението на съветското правителство има повече характер на констатация, че Съветска Русия схваща сериозността на положението на Балканите.

Анкара, 5 март
"ЙЕНИ САБАХ":
Турско-българските отношения няма да се променят. Присъединяването на България към Тристранния пакт не заплашва Турция. България е успяла добре да съгласува своите съществени задължения и договори със съседите си със задълженията по Тристранния пакт. За това не трябва да се очаква, че турско българските отношения ще тръгнат в друга насока.

Кьолн, 8 март
"КЬОЛНИШЕ ЦАЙТУНГ":
Събитията на Балканите (дописка от София). Скъсването на англо-българските отношения не предизвика тук сензация. Това скъсване се счита политическа последица от досегашното развитие на работите, което трябваше един ден да настъпи...

Берлин, 9 март
"ДОЙЧЕ АЛГЕМАЙНЕ ЦАЙТУНГ":
Кале и Солун (статия от Макс Клаус). Развитието на събитията доведоха в Атина и Анкара въниния министър Идън и шефа на британския генерален щаб Дил тъкмо между подписването на българо-турската декларация и присъединяването на България към Тристранния пакт. Солун можеше да стане опорен изходен пункт на едно нападение по долината на Струма чак до българските пристанища на Черно море. Така щеше да се образува един балкански фронт срещу силите на Оста от Йонийско море през границата на Албания и Югославия, както и пряко през България... Българите не позволиха да се стигне да такъв явен английски натиск.

Рим, 11 март
"КОРИЕРЕ ДЕ ЛА СЕРА":
Стратегията на Хитлер на Балканите. В същия момент, в който българският министър-председател подписваше във Виена акта за присъединяване на България към Тристранния пакт, германските войски се появиха на българо-румънската граница, за да започнат своя поход през българската територия. И мастилото на подписите не беше още изсъхнало, когато германските самолети вече летяха над София. Всичко бе изпълнено с точността на хронометър... Бе време, когато България имаше обичай да залага на лоша карта. Тя едва що бе излязла от поражението във втората Балканска война, когато се втурна в световната война. Тогава тя застана още веднъж на страната, която губи и бе разкъсана безмилостно. Политическата карта на Европа се прекроява няколко пъти. България бе една от най-пострадалите страни от мирните договори, може би - най-пострадала... Но българите никога не придадоха страстен и буен характер на своите искания, както сториха унгарците... Въпреки всичко това, България е била винаги ревизионистична сила. Макар да нямаше никакви основания да се очаква, че България възнамерява с оръжие да постигне своите искания, страните, които я обкръжават и които биха се обогатили за нейна сметка, сметнаха за целесъобазно през 1934 г. да сключат съюз, за да се осигурят срещу всяко българско ревизионистично намерение. Така бе съставено Балканското споразумение, в което участваха Румъния, Югославия, Гърция и Турция. Всред наследниците на Отоманската империя то бе еквивалент на Малкото съглашение всред наследниците на Хабсбургската империя. За последните ревизионизмът се олицетворяваше от Унгария, а за първите - от България. Малкото Съглашение бе замислено, за да държи в окови Унгария, а Балканското споразумение - за да държи в окови България. Едното бе шедьовър на Бенеш, а другото - на Титулеску. В действителност те бяха два паметника на политическата глупост. Нито Унгария, нито България, докато бяха сами, можеха да се опитат да направят каквото и да е било само срещу една от тези страни...
Стратегията, която Хитлер провежда на Балканите, не се отличава от стратегията, която той приложи в зоната на Австрия и Чехословакия.

Кьорн, 12 март
"КЬОЛНИШЕ ЦАЙТУНГ":
Пролетно настроение в България (дописка от София). Всички се трупат към Цариградското шосе, през което минават немските войски. Тук преминават тварни автомобили, толкова големи, каквито преди в България не са виждали. Между тях преминават мотоциклетисти, леки коли и наново големи тежки автомобили. В България отдавна бяха чували за германските моторизирани войски, но никой не можеше да си представи, че със стотици и хиляди войници се движат само с машини и че дори конете се пренасят с коли. По цялата страна се точат дълги колони коли, окичени със зеленина и цветя... Ако се случи някой войник да се загледа по улицата и да търси нещо, непременно ще се намери един българин, който да го попита на немски с какво може да бъде полезен. Почти е невъзможно да видите немски войник или офицер да седи самичък на масата в локал или кафене. Той непременно ще бъде поканен от българите и почерпен. Старото българско гостопримство се проявява навсякъде.

Кьолн, 14 март
"КЬОЛНИШЕ ЦАЙТУНГ":
Старо бойно другарство (дописка от София). Особено впечатление прави в България фактът, че немските офицери и войници проявяват жив интерес към изкуство и театъра. Те посещават художествените изложби и се радват на картините, които им разкриват българския бит и хубавата българска природа. Много често офицери и войници посещават операта и театъра, когато се представят българските освободителни борби...

Берлин ,16 март
"БЕРЛИНЕР БЬОРСЕН ЦАЙТУНГ":
"Прусаците на Балканите", една потвърдена истина (дописка на софийския кореспондент Курт Неер). Названието "Прусаците на Балканите" отначало звучеше малко скептично за нашите уши. Днес обаче то добива цвят и съдържание и ние виждаме, че българският народ е стегнат и притежава качества, сродни на немските. Още при първото ни идване в тази страна, виждаме голяма организация във всички области на живота...
Българският национализъм е носен от целия народ, а не само от една малка градска среда.
Един български селянин дълго се опитваше да ни обясни нещо, но ние не можахме да го разберем. Тогава той изчезна нанякъде и се върна тичешком, като носеше в ръката си Железен кръст ²² степен. По лицето му бе изписана истинска гордост, че се е бил през световната война заедно с немците...
За учудване е колко много българи говорят немски. Изглежда че българите имат голям талант да изучават чужди езици...Селяните идваха при нас с хартия и молив и записваха немски думи: хляб, вода, др...

Рим, 18 март
"ПОПОЛО Д'ИТАЛИЯ":
България след идването на германските войски. Присъствието на германските войски не измени нормалния вървеж на нещата... Има коректност и дисциплина... Продоволствието е отлично. Достатъчно е да посетите който и да е български ресторант и ще се убедите в това. Листите с ястията съдържат много блюда и позволяват голям избор.
...Осветлението е пълно. Кината, театрите и всички други увеселителни заведения работят нормално.
България е може би единствената страна след Швеция, която чувства най-малко последиците от войната, макар да се води близо до нея...

Рим, 2 април
"ТРИБУНА":
Днешна България (дописка от Пиер Бианки). Това е един народ в униформа, понеже тук всички носят униформи, които имат военен характер. Малко народи имат като българите вроден усет към униформата. Тук и най-бедният носи с достойнство своята униформа.
Това, което поразява най-много не са селяните от околностите на Кофия или пък от по-отдалечените селища, облечени в тяхните живописни народни носии, а многото фуражки от всички видове и цвят: сини, зелени, тъмно сини, черни и най-вече червени. Всички учащи се младежи носят униформа и тепечната българска фуражка с козирка. По цвета на кордончета на фуражката можете да познаете към кое училище принадлежи дадения ученик. Червените фупажки се носят само от студентите и от юнкерите и кадетите на Военното училище. Те са нещо като макове всред нива - веднага ги забелязвате, понеже изпъкват между другите фуражки.
Изглежда невъзможно тук да има толкова много училища, толкова много ученици и студенти, но българският народ храни много голяма любов към науката. Камериерът в хотела, гдето сте отседнали, говори поне на четири езика. Тютюнопродаве;ът или вестникарят или който и да е търговец ви приказва поне на три езика: български, сръбски, немски или често френски. Срещат се българи, говорещи италиански.
Трябва да припомним, че България бе последната балканска нация, която се освободи от турското иго, и че едва през 1806 г. бе издадена първата печатна българска книга. През 1835 г. бе открито първото училище в Габрово... Днес обаче 90 на сто от българското население знае да чете и пише. В България сега има десетки хиляди учители, а в София действа най-модерното висше земеделско училище на Балканите.

Берлин, 9 април
ГЕРМАНСКА ТЕЛЕГРАФНА АГЕНЦИЯ
Съобщение на Върховното командване. Бързи части и пехотни дивизии под командването на генерал-маршал Лист, нападайки от България, пробиха югославските укрепления по границата и въпреки трудностите на терена, напреднаха сто километра в низината на Скопие, като преминаха река Вардар... Други войскови части напреднаха до Дойранското езеро на гръцка територия... На гръцката граница подчинените на генерал-маршал Лист планински и пехотни дивизии, подкрепяни от отвесно падащи самолети и от противовъздушна артилерия пробиха след ожесточени сражения линията Метакса...

Рим, 9 април
"ДЖОРНАЛЕ Д'ИТАЛИЯ":
Съдбата на македонските българи (статия от Вирджинио Гайда). Безплодната история на Обществото на народите е изпълнена с македонски протести заради мъченичеството, наложено на населението от твърде забравените територии на Косомо и на Македония. Български села бяха опожарявани и разграбвани. Арестувани бяха стотици семейства. Стотици българи бяха убити по поля и села. Политиката на Сърбия в Македония бе насочена към отстраняването на трънливия въпрос за нацията чрез затриването на самите българи. През турския режим в Македония съществуваха 300 български основни училища, 12 средни, 3 гимназии и една семинария. След окупацията сърбите затвориха всички тия училища, като завзеха освен това 350 български църкви и манастири и се опитаха да ги посърбят. Освен това те унищожиха 4 митрополии. Българското правителство при сключването на договора за вечен мир с Югославия се видя принудено да въздържа македонските движения - плод на човечността на нацията, за да запази отношенията между Белград и София от естественото движение на българския ревизионизъм.

Берлин, 16 април
"ДОЙЧЕ АЛГЕМАЙНЕ ЦАЙТУНГ":
Македонският въпрос. Ролята на Македония в историческата игра на политическите и на културните сили се определя от нейното положение в югозападната част на Балканския полуостров, който открай време е представлявал кръстопътя на големите търговски и военни пътища от север към Бяло море. Днес географското понятие Македония обхваща приблизително същите граници както в древността...
Появата на българите, които притежават една силна държавно-творческа сила наложи нови отношения в Югоизточна Европа. Тяхната изправена слещу Византия здрава народна сила гарантираше едно по-нататъшно разширение на границите на държавата им, която още по времето на хан Крум обхваща част от Македония, а по-късно, при царете Борис и Симеон - и цяла Македония. В резултат на съхраняването на българската култура Македония става по време на Възраждането на България при Асеновци една от изходните позиции на възродителното движение. Сръбското господство над Македония в Х²V век представляваше само един временен епизод. След като в края на Х²²² век няколко воеводи, подчинени на българския цар Георги Тертер ², управляваха някои западни части и след като те се откъснаха от него, сръбският крал Душан си присвои македонската област, която обаче неговият син Урош V, вследствие на вътрешни раздори, загуби отново.
През време на османското господство Македония представлява един съществен културен фактор на българщината, така както и през Х² столетие по време на гръцкото нахлуване...
Българската култура срещна един нов мощен неприятел в лицета на Византия - на гръцките патриарси в Цариград. Докато Източна България попада непосредствено под турско влияние, западната й част, до Охрид, се намира в началото извън сферата на културните интереси на Цариград. По-късто църковните дела и в западна България попадат изцяло в ръцете на цариградския патриарх. Многократните български протести карат в 1870 г. султанът да създаде Българската екзархия със седалище в Цариград. Тя включваше освен дунавска и планинска България, още и цяла Македония, която като географско понятие, докато се намираше под турска власт, обхващаше Солунския вилает, санджачите Битоля и Скопие, части от санджака Дебър и окръзите Корча и Косово. Две трети от населението в тази област се изказаха за присъединяване към Българската екзархия и като принадлежащи към българския културен кръг, т.е. - обявиха се за българи.
Избухналата след това Руско-турска война донесе със Санстефанския мир осъществяването на старото историческо държавно пространство. Берлинската конференция разпокъса по искането на Англия Санстефанска България. Тогава възникна, между другото, друг проблем - Македонският въпрос, който бе извънредно много комплициран от великите сили с оглед на техните собствени интереси, независимо от това, че съотношението на населението в Македония въз основа на статистиките представляваше една много ясна картина. Мнозинството бе българско...
България, която изнесе на плещите си Балканската война, бе лишена от Македония с Букурещкия мир. През Световната война Македония бе окупирана от съюзените германо-български войски. Но след нещастния за България Ньойски мир тя трябваше отново да се откаже от окупираната област. Настоящето, което се изгражда с нови жизнени сили, повдигна отново и уреждането на македонския въпрос въз основа на естествените връзки, които насочват в културно и историческо отношение Македония най-вече към България.

Лозана, 18 април
"ГАЗЕТ ДЕ ЛОЗАН":
Германия и българските искания (дописка от Берлин). На Вилхелмщрасе се забелязва известна сдържаност относно бъдещото устройство на Балканите. Българските искания се посрещат внимателно и предпазливо. Отбелязва се, че преди да се вземе решения по този въпрос, трябва да се изясни поведението на Турция. Българите вършат усилена пропаганда в Берлин в подкрепа на своите искания.

Залцбург, 20 април
"ЗАЛЦБУРГЕР ЛАНДЕСЦАЙТУНГ":
Македонският въпрос (статия от Хана Шпор). България, върху която легнаха най-големите тежести на Балканската война, бе лишена в Букурещ през 1913 г. от Македония. От цяла Македония, осеяна с български църкви и училища, българия успя да спаси само части от Неврокопско, Мелнишко и Струмишко. По-голямата част от Средна и Западна Македония бяха взети от Сърбия и Гърция.
Германското правителство обеща на България в германо-българския договор от 6 септември 1915 г. връщането на цяла Македония, включително и на спорната зона. През Световната война Македония бе завладяна от съюзената германо-българска войска, но след нещастния Ньойски договор България трябваше още веднъж да се откаже от нея. Македонското население, което беше ясно изразило българската си принадлежност, не се примири с този факт. Последваха конфликти в отношенията със сръбската власт, която забрани там с терор дори българския език. Поради тези неспокойни отношения бяха направени реди

**Гост** · 28-07-2004, 15:28

редица предложения за разрешаване на македонския въпрос. Предложено бе дори създаването на една Швейцария на Балканите. Всички предложения в този смисъл от практическо и политическо гледище, обаче, се оказаха неосъществими...
Основните принципи за уреждане на македонската област са следните: Македония не играе самостоятелна политическа роля на Балканите, въпреки че тя представлява самостоятелна георгафска област. Българското културно влияние и българският характер на населението са силно подчертани... Днес ние се намираме пред ново уреждане на отношенията в Европа. Новият ред в тази област няма да се роди от абстрактни теории, а ще се съобрази с действителните фактически отношения и народноствия характер на населението в Македония, което културно и исторически принадлежи на първо място към България.

Будапеща, 23 април
"ПЕСТЕР ЛОЙД":
Населението на Македония. Невъзможно е да бъде изчерпан македонският въпрос в няколко реда. Македонският въпрос се появи след Сан-Стефанския договор, когато Македония бе откъсната от България... В Южна Македония, днешна Гърция, живеят около 330 хиляди българи. Съществуват вече изгледи тези българи да бъдат присъединени към своето отечество след новото изменение на границите... Въпреки изселванията българското население в Македония поради естествения прираст през последните трийсет години се е задържало към един милион души. Тази област почти няма сърби. Гърците и евреите, чийто брой се движи от четвърт до половин милион, населяват градовете.

Виена, 25 април
"НОЕС ВИНЕР ТАГБЛАТ":
Неспокойна Македония (статия от д-р Ервин Шраник). На 24 октомври 1918 г. министърът на вътрешните работи в Белград, Йованович, с безсрамна откровеност съобщи на местните ръководители на Македония следното: "Началата на Уилсън ще бъдат приложени само във вреда на нашите противници. Вследствие на това Македония няма да бъде откъсната от Сърбия." И действително, парижките мирни договори дадоха по-голямата част от Македония на Сърбия. Гърция получи областта около Солун и нарече македонското население "славяногласни" или "българогласни". Македония, която обхваща пространството между Бяло море, Охридското езеро, река Бистрица, масива Шар планина и река Места, с главна жизнена артерия река Вардар, е населена с едно славянско мнозинство, което се чувства блгарско... Няма съмнение, че македонският въпрос ще получи своето справедливо разрешение в рамките на новия европейски ред.

Рим, 27 април
"КОРИЕРЕ ДА ЛЕ СЕРА":
Справедливост за България. Как е могло да бъде понасяно толкова дълго време България да е напълно откъсната от Бяло море и поради това заставена да си служи само с пристанищата Варна и Бургас на Черно море?... Победите на Оста напавиха възможно България да получи отново Македония и Западна Тракия... Италианците се присъединяват сърдечно към радостта на българския народ, чиято храброст, трудолюбие и лоялност те ценят. Това е народът, който получи от нас своята царица. Италианците са щастливи, че се отдава справедливост на България.

Франкфурт, 30 април
"ФРАНКФУРТЕР ЦАЙТУНГ":
Под слънцето на Македония. съдбата на Македония е печална. Скопие е един типично южен град. Тук се среща голямо разнообразие на носии и образи. Преобладаващата народност в Македония и преди всичко всред селското й население е българска. Това се забелязва не само по носиите, но и по външния вид. Южно от Ниш, където започват да се веят български знамена, лицата на хората стават по-открити и погледът им - по-свободен...
Селяните свалят калпаците си и с това потвърждават, че знамената и поздравите "Добре дошли", с които посрещат войските, имат по-голямо значение от формалното признаване на фактите...

Рим, 1 май
"КРИТИКА ФАШИСТА":
Велика България (статия от Л.Сапорито). Още преди да бяха настъпили събитията, които осъществиха националните идеали на българите, ние се обявихме за привърженици на едно териториално уголемяване на Третото Българско царство и предупредихме, че от неговото засилване би последвало едно по-стабилно развитие за целия Балкански полуостров. Това тогава можеше да изглежда като пропаганда, за да се убедят българите да се присъединят към следваната от Оста политика, но то можеше да изглежда също и опит за уравновесяване влиянието на Югославия на Балканите. Вчера, както и днес, съществуваше и съществува един конкретен италиански интерес в сърцето на Балканите да възникне една велика България, възстановена в нейните справедливи граници, с характер - не само балкански, но и средиземноморски.
Новият факт е появата на български войски на бреговете на Бяло море. Не че България се появява за първи път на свободно море, но нейното появяване там, когато залязва средиземноморската мощ на Англия, придава на събитието по-голяма стойност.

Будапеща, 3 май
СДРУЖЕНИЕ ЗА ВЪНШНА ПОЛИТИКА
Унгаро-български исторически връзки (лекция от бившия унгарски пълномощен министър в София). Г-н Александър Киш говори за участието на унгарците при освобождаването на българския народ от турско иго. Той подчерта все по-тесните връзки, които свързват двата народа в областта на стопанството, икономиката, книжнината и науката и припомни факта, че най-големите унгарски държавници са подкрепяли твърдо каузата на България през време на трудните години след освобождението на българския народ.
Накрая лекторът говори за бързото развитие на съвременна България като констатира, че от международна гледна точка, тежестта на България в света нараства все повече.

Берлин, 4 май
"ДОЙЧЕ АЛГЕМАЙНЕ ЦАЙТУНГ":
Български войски в Македония. Българските войски навлязоха в Македония след германските, за да осигурят спокойствието и реда в градовете и селата... Влизането на българската войска в Добруджа стана при много тържествени обстоятелства след мирното отстъпване на областта. Сега обаче, навлизането на българските войски в Македония бе предшествано от война, която наистина беше кратка, но тя застави населението да изпита ужасите на войната. Веднага след това пристигнаха българските войски без предварително оповестяване.

Берлин, 5 май
"ФЬОЛКИШЕР БЕОБАХТЕР":
Равносметката. Огнището на пожара в Белград е окончателно загасено. Осигурено е движението по Дунава. Установяването на един справедлив ред на Балканите вече е възможно. Изпълнено е от страна на Германия едно старо задължение спрямо България и Унгария.

Берлин, 8 май
"БЕРЛИНЕР БЬОРЗЕН ЦАЙТУНГ":
Благодарност към гостоприемна България. Ние не познавахме досега условията на Балканите. Ние смятахме, че Балканите се населяват от хора с един и същ произход и с еднакъв език. Природата за нас беше еднаква навсякъде. Еднаква беше и архитектурата във всички балкански страни. Къщите си приличаха една на друга. Ние не разбирахме ясно исканията и политическите стремежи на отделните страни на Балканите...
За учудване е големия интерес на обикновения българин към политическите въпроси и съзнанието му, че настоящата война решава неговата съдба. Отбиваме се в работилницата на един шивач. Той отказа да получи пари за работата си. Същото ни се случи и при обущаря. Той е македонски българин и ни разказа, че преди 40 години е лежал 5 години в затвор заради българските си чувства. В автомобилната работилница изоставиха всяка друга работа, за да поправят нашата кола... Никъде другаде, освен в отечеството си, не можахме да се чувстваме по-щастливи, отколкото в гостоприемна България.

Ню Йорк, 9 май
ГЕНЕРАЛНОТО КОНСУЛСТВО
България и демокрацията (съобщение). Г-н Р.Маркъм е написал книга, озаглавена "Вълната на миналото". В тази книга авторът защитава възхода на демокрацията като държавна система, която била доказала и в миналото, че е жизнено необходима, както за отделната личност, така и за обществото, понеже допринася за облекчаване на положението на масите, за техния напредък и просвещение. На стр. 26 от тая книга намираме следния пасаж за България: "Вземете за пример България. Вие ще научите как селяните, освободени преди 60 години от турско робство, си създадоха Народно събрание, отвориха си училища, прошариха страната с пътища, издигнаха села, създадоха литература, изкуства и музика, подобриха основно земеделието си, организираха и защитиха работничеството си, построиха красиви градове, пълни с кооперативни жилища, и вчерашните носители на суртанското иго се чувстват днес равноправни граждани в един свят, вървящ към възход".

Берлин, 11 май
"ДАС РАЙХ":
България е изправена пред големи задачи (дописка на Рудолф Хайдер). Македонците ценят историята и затова правят големи приготовления за празника Св.Св. Кирил и Методий, които създадоха славянската азбука. Младежи ще пренесат от Преслав, столицата на Първото Българско царство, свещения огън в Македония. Той ще бъде поставен пред олтаря с иконата на Св. Атанасий в историческия манастир Св. Наум на Охридското езеро и ще гори там на вечни времена.
България сега трябва да се справя с безброй задачи, които се явяват като следствие от толкова неочакваното военно и административно разширение...

Берлин, 12 май
"ДОЙЧЕ АЛГЕМАЙНЕ ЦАЙТУНГ":
Тракия - стара българска земя (дописка от г-жа Мюлер-Нойдорф). Българските войски достигнаха Бяло море и заеха цяла Тракия. Тракия е отново в български ръце, този път окончателно.
...За България тази област е естествено продължение на българската земя...
Днес, когато българските войски влязоха в тази област, селяни от всички села се явиха пред българските войници, за да ги посрещнат с радост и да ги уверят, че те са българи. Техният чист български език е най-силно доказателство за българския им произход.

Берлин, 14 май
"ДОЙЧЕ АЛГЕМАЙНЕ ЦАЙТУНГ":
Новоприсъединените български земи: Тракия, Македония и Моравско (статия от г-жа Мюлер-Нойдорф). След присъединяването на старите български земи: Тракия, Македония и Моравско, пред България стоят големи задачи. Страната се намира в трескава подготовка за уреждането им. Опитни и благонадеждни чиновници от Стара България се отправят към новите земи, където досегашният персонал е бил само сръбски или гръцки. Местното население не познава методите на българската администрация. Министерството на вътрешните работи и Дирекцията на Народното здраве вече са готови да започнат дейността си. Железопътните съобщения в Македония и Моравско функционират нормално под българско управление...
След премахване на границите между България и Тракия, Македония и Моравско, които разделяха тези земи, се забелязва един безспирен поток от хора, пътуващи тасам-натам. Роднини, които бяха се простили с мисълта да се видят още веднъж в живота си, днес стоят един срещу друг и се радват на срещата и свободата...
В България се полагат най-големи грижи за освободените братя. Правят се най-различни подаръци за окупационната войска и за населението в новоосвободените земи. Особено ценни са подаръците от книги. Известно е, че българското население в Тракия и Македония нямаше право да говори и чете на български. Унищожени бяха всички български книги...
В македонските градове и села най-бързо проникнаха българските всекидневни вестници...
Особено отговорна задача се възлага на Министерството на земеделието, което трябва да уеднакви начина на обработване на земята в различните области и да направи от България една първостепенна износителка на земеделски произведения. Българските стопански кръгове работят усилено за съставянето на един петгодишен план...
Сед като всички българи се събират в своя държава, разпръснатите по разни краища на чужбина българи , главно от Банат и Румъния, изказват желание да се върнат в отечеството си.

Виена, 15 май
"НОЕС ВИНЕР ТАГБЛАТ":
Пролет в Македония (статия от д-р Имгарт Мюлер). Един млад македонец, който със сълзи на очите взе в ръцете си един български вестник, попита боязливо дали е позволено да чете български. Неговият приятел му отговори на шега, че ако го види сръбският инспектор, ще го изпрати в затвора. След това очите и на двамата се забиха жадно във вестника...
Скопие е разположен на двата бряга на Вардар, подобно на Будапеща. Тук всичко изглежда някак си изоставено, забравено и покрито с прах. Липсва чистотата и реда, които са ни познати от другите български градове. Сръбското управление изглежда не се е грижило за този град. Но за няколко дни Скопие се промени. Днес градът се управлява от български кмет и българска администрация. Радиото предава на български език. На Великден службата в черквата се извърши на български език...

Кьолн, 16 май
"КЬОЛНИШЕ ЦАЙТУНГ":
Българите на работа. При завземането на Тракия ние наблюдавахме същите неща, които видяхме при завземането на Добруджа. Гърците не са се чувствали сигурни в тази страна и през изминалите 20 години са направили твърде малко за благоустрояването и съобщенията. Градовете са изостанали, пътищата са много лоши... Родопите със своята романтична красота се спускат чак до морето. По брега са разположени градове, подобни на сън от минали векове, където цари вечна пролет. Тракия е област, която може да стане една втора Ривиера. Не напразно българите наричат Егейско море Бяло.
В Македония е възстановен нормалният живот. Преди няколко дни в Скопие пристигна първият влак от София. Той донесе тук първите български вестници. Цветя и знамена се развяха по неговия път. Той превози главно сръбски пленици - македонски българи, които като такива бяха веднага освободени и пратени в родните им места.

Истанбул, 27 май
"СОН ПОСТА":
България след последните събития (статия от Мюхетин Бюрен). Една част от завзетите от германските войски територии минаха под българска власт, за да се поправят - както изтъкна сам Хитлер в своята последна реч - извършените спрямо България неправди след световната война.
По този начин България се оказа разпростряна в своите най-широки граници.
...Балканските държави, една по една, видяха трагичните последици от водената от тях балканска политика, диктувана от Париж и Лондон и не държаща сметка за географията, икономиката и неумолимите повели на новото време. И ако Турция днес прави изключение то това се дължи на своята стопроцентна турска политика.
Следейки в последно време поведението на България, прави ни силно впечатление нейната спокойност и все по-приятелско отношение спрямо Турция...

Цюрих, 29 май
"НАЦИОНАЛ ЦАЙТУНГ":
Новото положение на Балканите (дописка от Цариград). Както в Унгария, така и в България възторгът от новите териториални придобивки изглежда да се ограничават в един тесен кръг на общественото мнение в градовете. Голямата част от народа е обхваната от грижата за всекидневния живот и бъдещето...

Букурещ, 29 май
"СФАРМА ПИАРА":
Румъния и България. Въпреки че сега ние се разбичаваме от българите по някои расови и духовни качества и имаме две различни структури, миналото ни е общо. У нас е проникнала славянската култура и сме повлияни в църковно-религиозно отношение от българите. А политическите и стопански интереси на настоящето ни задължават да поддържаме всестранно дейно сътрудничество.

Берлин, 30 май
"БЕРЛИНЕР БЬОРЗЕН ЦАЙТУНГ":
България - най-важната държава на Балканите (дописка от Франц Ридел). България, благодарение на своето разположение между Дунав и Бяло море, и на отлично уредените си вътрешни отношения, е най-важната страна на Балканския полуостров. Нейният допир до Дунав, до бреговете на Черно и Бяло морета, изисква създаването на корабоплаване, както и постройка на железопътна и шосейна мрежа, необходими за стопанския й разцвет.

Истанбул, юни (бр.3)
"ПЕРДЕ ВЕ САХНЕ":
Театралното дело в България. Само преди половин век тази страна беше съставна провинция на бившата османска империя. Предполагам, че ще се зачудите като узнаете, че Народният театър в София държи второ място в цяла Европа по своята сграда и техническа уредба. А най-учудващото е, че само преди двадесетина години сградата на театъра беше унищожена от стихиен пожар и че българското правителство, благодарение на отзивчивостта на съзнателното гражданство, успя да отдели и събере достатъчно средства за изграждането на сегашния великолепен храм на Мелпомена в центъра на София. Освен него в градове като Пловдив, Варна, Бургас и други провинциални градове има хубави общински театри. Софийският Народен театър има отдели за драма и балет. Не са редки случаите, когато добре подготвени и с международна слава български оперни артисти се явяват на сцените в Париж, Берлин и Виена. Тия постижения са още по-значителни, като се има предвид, че началото на театралното дело в България датира едва от стотина години. Държавата отпуска редовни годишни субсидии на областните и на градските театри в провинцията. Българските артисти са обединени в свой мощен Съюз на артистите и се радват на завидни превилегии...
За театралното дело в България могат да се напишат стотици страници. Българските ни събратя са успели да популяризират театъра не само в градовете, но и всред широките селски слоеве. А това ясно показва в каква степен правителството и народът са осъзнали потребата от театралното изкуство.

Букурещ, 11 юни
"СФАРМА ПИАТРА":
Фериботът на Дунава. След няколкогодишни усилия най-после се стигна до осъществяването на едно старо народно желание - ферибота на Дунава.
Двата града Гюргево и Русе, пристанища на голям речен обмен, взаимно си подават ръка, за да улеснят засилването на стопанските отношения между Румъния и България.

Берлин, 15 юни
"ДАС РАЙХ":
България и Германия. Водаческата роля на България на Балканите й беше призната от Германия още през световната война, в която България влезе на 14 октомври 1914 г. Още тогава, чрез германо-българския съюзен договор, бяха очертани бъдещите граници на голяма България... Ставайки отново най-силната страна на Балканите, България няма намерение да използва това си положение за постигане на свои егоистични цели или за задоволяване на суетни амбиции...

Берлин, 16 юни
"ДАС РАЙХ":
България се оглежда. Ставайки отново най-силната държава на Балканите България няма намерение да използва това си положение за постигане на свои егоистични цели или за задоволяване на суетни амбиции. Българинът, както не веднъж е констатирано от прозорливи европейски наблюдатели, е най-малко наклонен измежду балканските народи към мегаломания... Българският народ знае, че занапред той ще трябва да представлява бариера спрямо домогванията на всички чужди на европейското пространство сили да балканизират отново Балканите, а оттам и Европа. Силна България ще бъде гарант за европеизацията на Балканите.

Берлин, 21 юни
"БЕРЛИНЕР БЬОРЗЕН ЦАЙТУНГ":
България в нови граници. България добива излаз на Бяло море и по този начин осъществява едно старо свое желание. Практическото значение на този акт се състои в това, че морският път през Бяло море към световните пазари е свободен и по-къс отколкото беше досега. Бургас и Варна на Черно море лежат 350 морски мили по-далеч от средиземноморските пристанища и от пристанищата на световните океани, отколкото Кавала и Дедеагач... Новото разширение на България ще се отрази и върху увеличаването на нейния земеделски потенциал. България ще стане най-големият производител на ориенталски тютюни и на най-доброкачествения памук в Европа. Досега в Европа само Турция и Югославия извършваха износ на опиум. Това производство в бъдеще ще се извършва в България.
Разширението на България ще бъде съпроводено със значително увеличение на българското земеделско производство, което ще увеличи възможностите на износа и ще подобри платежния баланс на България.
Трябва да се споменат минералните богатства в Македония и в Родопския масив. Така че новото увеличение на българската територия ще измени из основи стопанската структура на България...

Рим, 26 юни
"РЕЛАЦИОНИ ИНТЕРНАЦИОНАЛИ":
Посещението на Филов и Попов в Рим. Пет месеца след присъединяването на България към Тристранния пакт шефът на българското правителство, проф. Филов, и българският министър на външните работи, Попов, посетиха Рим на 21 и 22 т.м.
Един нов факт бе станал междувременно от изключително значение - нова Велика България бе станала съседка на кралство Албания, потвърждавайки с териториалната си близост, традиционното приятелство между Рим и София. Италия приветства създаването на Велика България, за което бе допринесла със своето оръжие. На 15 май италианските войски отстъпиха Охрид на българите...

Берлин, 6 юли
"ДОЙЧЕ АЛГЕМАЙНЕ ЦАЙТУНГ":
България на работа (дописка от Мюлер-Нойдорф). Никога в България не се е работило така интензивно, както днес... Преди няколко седмици бе осветен новия ферибот между Русе и Гюргево, който ферибот е от изключително значение не само за търговския обмен между България и Румъния, който не е голям, но преди всичко за търговията на Източна и Югоизточна Европа. Този ферибот свързва Изтока с Бяло море...
Наново бе построен мостът на Вардар при Велес. В цяла Тракия и Македония се строят наново разрушените мостове и пътища... Предвижда се откриване на земеделски училища в Тракия и Македония, каквито там въобще не са били познати, и които дадоха отлични резултати в стара България. До тяхното откриване в Македония и Тракия се организират земеделски курсове... Покрай строителните работи трябва да се спомене и напояването на бедната откъм вода Добруджа.

Франкфурт, 8 юли
"ФРАНКФУРТЕР ЦАЙТУНГ":
Ролята на България (кореспонденция от д-р Н. Бенкизер). На Балканите се промениха много неща. Италия става съсед на България посредством Албания. Създава се самостоятелна Хърватска държава... Днес обаче едно е сигурно: важната роля, която се пада на България в бъдещото устройство на Балканите. Велика България със своето население, което възлиза на повече от 8 милиона души и с една територия от 140 000 кв.км лежи в сърцето на Балканите и става техен политически център...
Достатъчно е да се сравни Белград със София, за да се установи разликата в двата народа. Тази разлика е съществувала винаги, но сега тя се очертава по-ясно за този, който иска да намери дълбокия смисъл и причините за ставащите на Балканите промени и за прехвърлянето върху България на водаческата роля между балканските държави.

Берлин, 13 юли
"ДАС РАЙХ":
Уголемена България (статия от Хубертус Шрьодер-Щайнегер). Увеличението на територията на България след присъединяването на Тракия и Македония възлиза на 60% от досегашната българска територия или 165 776 кв.км (до 1939 г. България имаше 103 000 кв.км с население 6,3 милиона души)...
Сегашното население възлиза на 9,15 милиона души или с 50% увеличение спрямо 1939 г.
Една благородна задача за българската държава е да въведе във възвърнатите български области същите социални условия, каквито съществуват в стара България. И тази задача вече е поставена в програмата на отговорните български правителствени институти за изпълнение...

Загреб, 15юли
"ХЪРВАТСКИ НАРОД":
Ние и българите. Отношенията между хърватския и българския народи са били винаги добри и приятелски. По време на Балканската война симпатиите на хърватите бяха най-вече на страната на българския народ. Общата борба в миналата световна война още повече задълбочи взаимните отношения...
На целия свят е известно какво изживяха македонските българи в територията на "Южна Сърбия"...

"НОВИ ЛИСТ":
Приятелството между хървати и българи (по повод връчването на акредитивни писма на първия пълномощен министър на България). На днешния ден бяха установени нови сърдечни връзки между хърватския и българския народи и между Царство България и Независимата Хърватска държава, които имат всички основания да бъдат трайни и полезни за двата народа и двете държави.

Болоня, 22 юли
"РЕСТО ДЕЛ КАРЛИНО":
Итало-българското приятелство. Дори когато нейните балкански съседи, вдъхновени от мним демократически дух, създадоха Балканското споразумение, България запази свободата си на действие, въпреки че това споразумение смяташе България и Италия за неприятелски страни. Ето защо България, макар и обкръжена от враждебни държави, верни на политиката на плутократичните сили, се присъедини от сърце към Тристранния пакт. Силите на Оста улесниха българското национално възстановяване, а това показва, че Рим и Берлин ценят приноса на България за разрешаването на балканските въпроси...

Будапеща, 22 юли
"ПЕСТЕР ЛОЙД":
Италия и България. Погледите на целия български народ са обърнати към Рим. Историческите задачи на българския народ са били начертани още при създаването на Българската държава. Водителите на българския народ са осъзнали значението на земите между Дунав, Черно море и Бяло море и са си поставили тежката задача да изтикат Византийската империя и да създадат там една могъща държава...

Берлин, 23 юли
ГЕРМАНСКА ТЕЛЕГРАФНА АГЕНЦИЯ
България - съсед на Италия (кореспонденция от Рим). Римският сутрешен печат посвещава на българските министри в Рим редица статии, чиято сърдечност отгонаря на сърдечността, с която италианското население посреща навсякъде българските гости...
В центъра на всички коментари се намира новото териториално положение на Балканите, по силата на което България и Албания са станали съседи, поради което България се е доближила до жизненото пространство на Италия.

Кьолн, 15 август
"КЬОЛНИШЕ ЦАЙТУНГ":
Илинден в България. На 2 август България празнува годишнината от Илинденското въстание. В този ден, който в освободените български земи се обяви за национален празник, в Македония се състояха големи тържества и благодарствени молебени. Старите борци от цяла България заминаха за Охрид, за да вземат участие в тържествата. Наистина трогателна бе сцената, когато старите борци можаха наново да видят местата, за освобождението на които те дадоха на младини толкова много жертви...
Имената на Гоце Делчев и Даме Груев, водачи на Илинденското въстание, завинаги ще останат свързани с българската история.

**Гост** · 28-07-2004, 15:34

.........

Берлин, 15 август
"ДОНАУЦАЙТУНГ":
Особеното положение и особените постижения на България (статия от Герхард Херман). Между балканските народи българите заемат, без самнение, едно изключително положение. Това особено положение е толкова явно, че то се забелязва от всеки, който е престоял по-дълго в Белград или Атина и след това дойде в София. Пътникът ще забележи още от пръв поглед бялото здание на софийската гара, с грижливо уредената пред гарата градинка и приятно посрещащата го София, подобно на един балкански Ваймар или Кобург, както и безупречния равномерен и строен марш на бодрите български войници. Пътникът забелязва още от пръв поглед униформите на българската учаща младеж и строгото око на полицая, който следи да не бъдат хвърляни отпадъци по улиците. В България навсякъде се забелязва желанието да се марширува, както и вкус към униформи и организация. При това изглежда желанието за разговори отстъпва на заден план. Тази неориенталска и даже неславянска наклонност някои се опитват да обяснят с татарския произход на българите. Това обаче не може да бъде доказано, нито исторически, нито расово...
Днес в България няма неграмотни, докато в Сърбия например броят на тези, които не четат и не пишат е изумително голям... Българинът е пестелив, не само докато е селянин, но и след като е станал гражданин. Докато сърбинът, ако спечели две хиляди динара, взема на заем още хиляда и дава на келнера четири хиляди с бакшиш... Кооперативните банки кредитират строителните работи по такъв начин, че изникват прекрасни паркове, с големи и хубави игрища за децата и се строят шосета и железопътни линии... Българският народ е един от първите, които извършиха размяна на населенията, като осигури на турците отпътуването до отечеството им... В своите сделки българинът употребява европейски методи, защото той знае, че България принадлежи на Европа... Борбата, която българинът води, прави българския народ сериозен. Това се забелязва от много чужденци. Тази сериозност прави младежта стегната, жизнерадостна и с вяра в бъдещето.

Кьолн, 19 август
"КЬОЛНИШЕ ЦАЙТУНГ":
Нова България. България стана също и важен транспортен център към Русия и Близкия Изток. Морският бряг на държавата се увеличи значително с придобиването на Егея. Международните интереси изискват построяването на един канал, който да свързва Дунава с Бяло море, като се използва река Вардар. Този план занимава стопанските среди и в Германия. Проектира се също разширяването на железопътните съобщения. Нов живот започва във всички области. България е получила в лицето на македонците един жизнеспособен елемент и една страна, от която се произвежда култура, докато новите области на север и на юг - Добруджа и Тракия, въплъщават в себе си примера на работливия и творящ стопанин.
България е сега не само център на Балканите, но и най-голямата, и което е още по-важно - единствената незасегната от войната държава на Балканите. Тук всичко е във възход, въпреки че и тук постоянните английски заплахи погълнаха значителни суми за засилването на народната отбрана. Навсякъде се строи. Създават се обществени сгради, работнически жилища, както и железопътни мрежи. Столичният град София се преустройва. Тук всичко е в движение...

Берлин, 24 август
"ДОЙЧЕ АЛГЕМАЙНЕ ЦАЙТУНГ":
Български настроения (дописка на Мюлер-Нойдорф). В България се извършват големи промени. Българската територия се увеличи с 40%, българското население се увеличи на около 9 милиона. Тютюневото производство, което е най-здравата опора на българското стопанство, се утрои. България стана първа страна-износител на тютюн в Европа. Тя доставя най-доброкачествените ориенталски тютюни. България има големи излишъци от зърнени храни, които представляват важно перо за износа на страната. Особено се увеличиха маслодайните култури. В бъдеще България ще може сама да се задоволява с памук и дори да изнася от него в чужбина. Трябва да се отбележи и богатството на България на плодове. Всичко това прави от България важен стопански фактор на Балканите...
Нарасна значението на България като страна за транзитни превози. С излизането на Бяло море българската морска търговия, която винаги се е стремяла към средиземноморските пристанища, е значително улеснена. Към това трябва да се прибавят и плановете от международен интерес, какъвто е например проектът за построяването на един канал, който да свързва Дунав с Егейско море по долината на Вардар...
По този начин България става не само най-голямата държава на Балканския полуостров но и, което е още по важно, тя си остава незасегната от войната... България се намира в процес на общ взход и строителство. Навсякъде се строи. Навред изникват обществени здания и работнически жилища... Столицата София ще бъде преобразена със широк замах според плановете на професор Мусман. Всичко е в движение и народните спестявания не почиват в банковите съкровищници, а текат непрестанно и плодоносно през хилядите стопански артерии на държавния организъм... България става една нова страна във всяко отношение.

Загреб, 28 август
"ХЪРВАТСКИ ЛИСТ":
Едно пътуване в България (статия от И. Пулис). България ми направи много силно впечатление. Това, което видях в продължение на петнадесет дни, е голяма изненада за мен. Много стари понятия за България трябва да се коригират и изменят. Първото, което се натрапва в очите на всеки пътник, е големият брой на новите сгради. Никъде другаде, може би, не се строи толкова, колкото в България. В източната част на София и от влака могат да се видят стотици нови къщи в градеж. Почти всички тия нови къщи се строят от задруги, или както тук ги наричат - кооперации. Такива задруги у българите има много и в последно време те все повече се ориентират към кооперативната система. Държавата подпомага широко частната инициатива при тия строежи с отпускане на кредити. Благодарение на това идеално сътрудничество между частната инициатива и държавната власт, България днес е единствената страна в Европа, която е разрешила добре всичките си социални въпроси. Характерно в това отношение е обстоятелството, че в България, както никъде другаде, е разрешено пенсионното осигуряване даже и на селяните.

Берлин, 31 август
"ДАС РАЙХ":
От София до Скопие (дописка от Рудолф Хайдер). След световната война Македония бе забранена страна за всеки един българин от стара България. По краткия път между София и Скопие през прохода при Гюешево човек неволно отправя поглед към сивите гранични бункери, построени от сърбите по продължение на цялата граница, преградена с бодлива тел...
По дължината на пътя сега се строи железопътна линия през Гюешево. Тази железопътна линия, като много важна за съобщенията между стара България и Македония, ще бъде двойна и ще е готова след 2 години. Автомобилното шосе от София през Гюешево за Скопие ще бъде готово за ползване още тази есен.
Нашата кола спря в Крива паланка. Свидетели сме на едно прекрасно зрелище. Събор на селяни - хармония от носии, богати с най-ярки цветове, изпълва поляната пред църквата. Ние попитахме децата, които веднага наобиколиха колата. Чухме и фамилните им имена: Димитров, Михайлов, Дончев - нито едно сръбско окончание...
Скопие е бил винаги български град. От 65 хиляди жители, които останаха след изселването на сръбските чиновници и колонисти, тук има малко турци, цигани и евреи.

Будапеща, август
"ДИПЛОМАТИЧЕСКИ И КОНСУЛСКИ АРХИВИ":
Българи и унгарци (статия от д-р Юнгерт-Арноти, пълномощен министър на Унгария в София). Не е вече легенда да се изтъква, че българи и унгарци са живяли в едно общо отечество в продължение на векове като сродни народи. Византийските и персийските историци от всички времена ги споменават заедно, описват техните походи и начините на воюване, оръжието, с което са си служили, навиците и обичаите, като на два сродни народа.
Направените напоследък разкопки доказват по безспорен начин тесните връзки, които са свързвали в миналото звата народа. Оръжието, инструментите, съдовете и украсата на жените сочат една обща номадска култура... Когато под натиска на печенегите и куманите, двата народа са били принудени да изоставят своето първоначално отечество и да основат ново, едва тогава тия два народа са се отделили един от друг. Конниците на Аспарух са тръгнали към долния Дунав, преминали са го, влезли са на Балканите и са основали Първото българско царство. От своя страна, унгарците окупирали долината на Карпатите и обширните равнини на средния Дунав... Унгарските князе насочили своя поглед към Изток, проявявайки интерес към Византия, към Киевска Рус и към българите. Те са отивали там да черпят от културата им. Но не веднъж сме били свидетели, когато унгарци и българи са се съюзявали и са воювали заедно срещу византийските императори.
Унгария и България са имали през онази епоха почти еднаква съдба и почти еднакви задачи: утгарците да защитават западната култура срещу ударите на нашествениците откъм изток, а българите - откъм юг. Печенезите, куманите и татарите са нападали унгарската земя и са бивали или отблъсвани или отчасти претопявани. Същото е било и в България. И, ако днес в Унгария се говори за една голяма и малка Кумания, и ако днес куманите образуват един повече или по-малко независим елемент в унгарската държава, ние намираме в България също многобройни остатъци от печенеги и кумани и дори кумански династии. Ето защо не трябва да се изненадваме, ако в някои български села добием впечатление, че се намираме в Унгария...

Виена, 2 септември
"НОЕС ВИНЕР ТАГБЛАТ":
Македония. След като телените мрежи между Македония и България паднаха и граничните кули на сърбите станаха обект само на любопитство, настъпи голямо оживление... През нашето пътуване в страната на революционерите, на горещото слънце и на златните плодове, видяхме хиляди работници, заети с постройката на пътища. Осемдесет хиляди трудоваци работят в граничните гори и отстраняват естествените и изкуствените прегради. С кирки и лопати те демонстрират срещу нещастния Ньойски договор...
Скопие е главният град на една от двете области, на които Македония е разделена понастоящем. Скопската област наброява около 700 хиляди души, между които само няколко стотин сърби, албанци, турци и цигани. Много говори за търпимостта на българите, че те не изселиха онези малцина сърби, които отдавна живеят тук... Опитът на сръбските преселници да се установят в областите на Скопие, Битоля и Ресен не успя, защото пришълците не можаха да просъществуват тук стопански и се изселиха...

Берлин, 5 септември
"ГЕГЕН ЕНГЕЛАНД":
Македония в строеж (статия от Валтер Фрайхер фон Зас). В своето пътуване през Македония германските журналисти посетиха най-напред най-големия македонски град Скопие, след това Велес, Прилеп, Битоля и най-после Охрид, разположен на едноименното езеро. Първото ни впечатление бе усилената работа по градовете и селата, не само по пътищата, които се преустройват с трескава бързина от примитивни в модерни шосета... В градовете всички магазини са отворени и са богато снабдени с български стоки. Театрите и кината работят нормално. Селяните идват в пазарните дни в градовете, за да предлагат грамадни количества плодове и зеленчуци, в ресторантите от ранно утро до късно вечер се срещат жизнерадостни посетители, които не се вълнуват от лошото кафе и лошия чай и от липсата на достатъчно масло. Търговията се развива нормално тъй като ж.п. съобщенията бяха възстановени веднага след присъединяването на Македония, а автомобилният транспорт функционира навсякъде добре. Най-силно впечатление, което прави на посетителя Македония, е безспорната липса на каквото и да е сръбско влияние, особено като се има предвид, че тази област е била повече от 20 години под властта на бившата югославска държава.
Не само старите хора, но и младите поколения, както и децата, не могат да говорят сръбски език и смятат като провокация всеки опит да се изтръгне от устата им сръбска дума... Същото е положението по селата...
Бившото югославско правителство остана вярно на своите принципи да не дава никаква помощ и подкрепа на българското градско и селско население в Македония. В Прилеп, Велес и Битоля, които преди 20 години бяха цветущи и развиващи се градове, не може да се види нито една нова къща, нито една нова улица, нито едно модерно училище или друго обществено здание, нито един парк или градина от по-ново време. Югославската държавна каса бе затворена за българите и всички градчета и села останаха в първоначалното си състояние...
Предстои голяма работа в областта на културата и специално в изграждането на български училища, които през годините на сръбско управление бяха напълно забранени. Македонските деца в сръбските училища нето забравиха българския език, нито загубиха внушеното им родителите българско съзнание...

Франкфурт, 8 септември
"ФРАНКФУРТЕР ЦАЙТУНГ":
Задачите на Велика България. Родопите не преграждат вече пътя на България към морето. Следвайки течението на своите реки, българската земя достига свободно Бялото море и неговите пристанища. Македония, толкова оспорвана област на Балканите, се приобщи към своята майка родината. Добруджа заздрави северната си граница и създаде една здрава основа на българо-румънското съседство... България е призвана да стане най-здравата и мощна крепост на Нова Европа в Югоизтока. Всички усилия, които тя прави днес, са не само от полза на България, но и от обща полза за всички, и трябва да се смятат като една европейска поръчка и пълномощие към нея. Възходът на старите български области показва, че националните и общоевропейските интереси могат да се съгласуват и че включването на малките държави в европейската общност може да стане само в полза на тяхното собствено национално развитие.
В България се осъществява огромна строителна програма. Строят се язовири, които служат за напояване и за електрификация на страната. Строят се ж.п. линии, които свързват центъра на България с Македония и Тракия. София е на път да стане представителната столица на Велика България, която може да достигне до милионен град...

Будапеща, 13 септември
"ПЕСТЕР ЛОЙД":
Политиката на България. Избухването на германо-съветската война имаше в България съвсем други отражения от тези, каквито някои среди очакваха...
Отношенията между Русия отпреди войната и България се промениха коренно. Вече не съществува царска Русия, някогашната освободителка на България, към която българският народ хранеше една почти мистична любов и привързаност. Изходът от световната война накара България да води самостоятелна политика, която осъществи своите цели благодарение на резултатите от балканската кампания през 1941 г....
Въпреки симпатиите на някои български кръгове към стара Русия, целта на българската политика остана обединението на всички българи. Ето защо заплахите на Молотов, които имаха за цел да създадат раздвоение в българското общество, не дадоха очаквания резултат.

Кьолн, 18 септември
"КЬОЛНИШЕ ЦАЙТУНГ":
Стопанското положение на България. Целият стопански живот продължава да се развива под влиянието на войната, макар България да е една от малкото щастливи държави в Европа, които не участват в световния пожар. Правителството прави всичко възможно да поддържа външната търговия на трайно равнище и може да се каже, че усилията му се увенчават с успех. Вносът на България за първите 7 месеца възлиза на 210 000 тона срещу 201 000 за същото време м.г. Износът е намаля от 592 000 тона през първите 7 месеца на 1940 г. на 171 000 тона за същото време т.г. Стойността на изнесените стоки обаче, се е увеличила от 3192 милиона лева на 3340 милиона лева... Във вътрешната търговия се забелязва 36% увеличаване на продажбите на дребно. Броят на безработните показва намаление спрямо същия период през м.г. Банковата система на страната показва чувствително увеличение, както на влоговете, така и на банковите пласменти. Същевременно в българското парично дело се извърши напоследък реформа, която имаше за цел да внесе необходимите изменения, налагащи се от новото положение и да приспособи българската парична система към монетните системи на европейските държави.

Букурещ, 21 септември
"УНИВЕРСУЛ":
Нотата на Съветска Русия до България. Българското правителство опроверга, че в България била обявена частична мобилизация... Тъй като Москва не успя да промени българската политика с подмолна дейност, тя се опитва да сплаши София и да обезпокои Анкара...

Загреб, 21 септември
"НОЕ ОРДНУНГ":
Писмо от България. На 14 т.м., когато тържествено се отпразнува денят на земята, българското правителство започна една пропагандна дейност, която имаше за цел да обясни пред българския народ важни външни и вътрешно-политически въпроси...
Българското земеделие е предмет на основни преобразования. Огромна работа се предвижда в областта на пътищата и съобщенията. Изготвен е проект за електрификацията на страната за срок от 20 години... България тръгва по пътя на едно ръководено от държавата земеделско стопанство. Предвиждат се също така мероприятия за напояване и създаването на един висш земеделски съвет.

Берлин, 21 септември
"ГЕГЕН ЕНГЕЛАНД":
Южна Добруджа (статия от Валтер Фрайхер фон Зас). На 7 септември бе подписана Крайовската спогодба и още на 21 септември 1940 г. българската войска навлезе в Добруджа, посрещната възторжено от местното население и присъедини завинаги старата българска земя. Разрешаването на Южнодобруджанския въпрос е безпримерно в историята, тъй като един териториален въпрос до сега никога не е бил разрешаван доброволно и без прилагане на военна сила. Връщането на Южна Добруджа може да се смята без съмнение като един от най-големите успехи на българската външна политика през последните години и като начало за осъществяването на националните идеали на България.

Берлин, 24 септември
"ДОНАУЦАЙТУНГ":
България, Русия и Съветският съюз (статия от Олег Бертинг). Историята на отношенията на българския народ към руското пространство, към руския народ и към руската държава показва ясен пример на историческа последователност, чиито външни белези понякога изчезват, докато друг път изпъкват още по-ясно.
Историческото праотечество на принадлежащите към туранците българи се намира в степите на Волга, на Азовско и черно море... Историческото развитие на българския народ и влиянието на българската култура на изток, чак до Киев, продължава от времето на турското робство... През Х²Х век картината се промени. Българските надежди се отправят към близката по произход велика сила Русия, която не отказа помощта си за целите на българската пропаганда. Русия изхарчи пари, даде образование на мнозина българи и най-после цар Александър ²² оказа военна помощ. На 3 март 1878 г. България получи свободата си. По този начин се очертаха две линии на българо-руските отношения, които се допълват взаимно: Русия трябва да благодари на България за българската култура, а България трябва да благодари на Русия за своята днешна свобода. Българите не забравиха руската помощ и жертвите, които Русия даде за българската свобода. Многобройни паметници и особено катедралата "Св. Александър Невски" и паметникът на Цар Освободител са ясни доказателства за българската благодарност. Това отношения към руския народ и руската държава, задълбочено чрез славянската мистика, беше засилено от възкрсналите спомени за отдавнашните религиозни и културни връзки, а величието на Руската империя вдъхваше страхопочитание у българите.
В България се създадоха силни русофилски движения, които, обаче, намериха своя противоположност в трезвия усет на българите към действителността, към който се прибави и култът към наново спечелената държавна и национална самостоятелност. След Освобождението на България Русия се опита да заеме господстващо положение в политиката на страната. Начело на политическите среди, които се противопоставиха на тази руска политика, застана българският министър-председател Стамболов. Този политически мъж поведе една политика, чиито последици се проявиха в световната война, когато България, за да не попадне под руска зависимост, застана на страната на Германия...
Цар Фердинанд, който пое управлението против руската воля, сметна за политически целесъобразно да се сближи с Русия и по много мъдър начин подготви падането на Стамболов. Въпреки че Цар Фердинанд беше за помиряване с Русия, той се противопостави на руските домогвания в България и в резултат на неговата политика дойде братството по оръжие между България и Германия през световната война...
Сключването на германо-съветския пакт премахна алтернативата, пред която беше изправен българският народ. Този пакт беше удобен за България. Постепенно и във връзка с германските победи се оформи едно отрицателно отношение на българите към СССР. За това допринесе в голяма степен засилената национална и противоболшевишка пропаганда в България, която изтъква разликата между Русия и СССР, а също така - между реския и съветския народ...

Мюнхен, 25 септември
"МЮНХНЕР НОЙСТЕ НАХРИХТЕН":
Българското "Бяло море" (дописка от Артур Корнхубер). Ние се отправихме от Ксанти през Кавала, Филипи и Драма за Серес. До такава степен почувствахме чара на тази южна ориенталска природа, че сега можем да си обясним копнежа, с който българският народ гледаше през Родопите към брега на "Бялото море". Областта между Марица и Места, наречена от българите Западна Тракия, за разлика от турската Източна Тракия, беше присъединена към България през 1913 г. После дойде ньойският договор...
Днес под българско управление е поставена не само Тракия между Марица и Места с пространство от 8712 кв.км, но и областта между Места и Струма с 6565 кв.км, която с тютюневите центрове Кавала, Драма и Серес, принадлежи историко-географски към Македония. България придоби още двата острова Тасос и Самотраки с 565 кв.км. Пространството между Родопите и Егейско море, което стана най-съществената и стопански най-ценната част на Велика България, обхваща едно пространство от 16 хил.кв.км. Седалището на управителя на Тракия е Ксанти, който е определен за централен град на областта...
Тракия прилича на Далмация и на италианската Ривиера. От Дедеагач, разположен на устието на българската национална река Марица, брегът с импозантни планински декори в далечината представлява неповторима симфония от цветове. Опустошените останки от много планински крепости и грамандите развалини при Филипи ни напомнят, че ние се намираме върху една историческа земя, която е била свидетел на възхода и разгрома на Македонската, Римската, Българската и Турската империи...

Букурещ, 26 септември
"УНИРЯ":
Какво преследва Съветска Русия в България. При започването на войната между Германия и Съветска Русия България се обяви за неутрална. България продължава да съблюдава задълженията, наложе ни й от това положение.
Не така обаче се държи Съветска Русия спрямо България. Съветска Русия, която много малко съблюдава нормите на международното право, счита че може да наруши това право и по отношение на българския неутралитет.
Съветски самолети летяха над България и хвърлиха парашутисти, които оказаха съпротива на българските войници... Съветски самолети хвърлиха бомби в южна Добруджа, а два български парахода бяха потопени от мини, поставени от Съветите...
Въпреки пречките Съветска Русия продължава своята пропаганда. Тази пропаганда е насочена към овладяване на българския дух, но тя преследва не толкова идеологическа, колкото външнополитическа цел. Болшевиките продължават да живеят с мисълта за излаз на Средиземно море чрез завладяване на Румъния, господство над Балканите и над Проливите.

Загреб, 30 септември
Строителната програма (реч на Д.Василев, министър на обществените сгради, пътищата и благоустройството). След присъединяването на Тракия и Македония към общото българско отечество, една от нашите най-неотложни задачи бе да се свържем колкото може по-рано с шосета и ж.п. линии от старите краища. Днес, покрай многото шосета и железни пътища, които ще свържат старите предели с Македония и Тракия, а именно - железните пътища Гюешево-Куманово, Горна Джумая-Царево, село Кочани-Момчилград-Златоград-Гюмюрджина и Кулата-Демирхисар. По тези пътища работят хиляди мобилизирани трудоваци, както и редовна войска, което дава много добри резултати. Успоредно с това се работи и по водни строежи, насипни градежи, пресушаване на блата, регулация на реки и др. С влизане в сила на новият закон за благоустройството започва нова упоха в българското благоустрояване, епоха на хигиеничен и естетичен строеж на градове и села. Той задължава всички по-големи градове да си изготвят регулационни планове.

Франкфурт, 1 октомври
"ФРАНКФУРТЕР ЦАЙТУНГ":
Поглед от Москва към София (статия от Вилхелм Рай). Българското общество узна, че източната част на България е станала арена на една подмолна борба, насочена срещу българската държава... Когато Москва през пролетта поиска да осуети присъединяването на България към Тристранния пакт, тя предложи на София пакт със Съветска Русия. Нелегални позиви писаха, че един пакт с Германия ще въвлече България във война, докато Москва ще гарантира на българите мира. В някои среди на българското общество се забелязваше известна несигурност...
Избухването на войната срещу СССР създаде за България едно ново вътрешно положение, въпреки че тя не взе участие във военни действия. Засили се комунистическата активност по директиви от Москва. Съветите се върнаха към методите, които доведоха след световната война до атентата в софийската атедрала и които трябваше още тогава да послужат за провеждането на комунистическа революция в България... В Москва бяха обучени специални войски, между които се намираха известен брой български емигранти... Първата от ттези групи беше пренесена в България на 11 август с една съветска подводница. Тя бе снабдена с оръжие, бомби, карти и големи суми българска и чужда валута, радиопредавател за връзка със Севастопол и със съветската легация в София. Когато бяха обкръжени и обръчът се стесни около тях, членовете на тази група се самоубиха, за да не попаднат в ръцете на полицията. Една втора група дойде в България по същия начин и имаше същата съдба.
Една трета група бе пусната с парашути в Добруджа, около град Добрич, през нощта срещу 19 септември. Тези парашутисти носеха, освен обикновеното въоръжение, големи количества взривни материали. Благодарение бдителността на местното население те скоро бяха обкръжени от полицейски и военни части и обезвредени...
Съветите напоследък се стремяха много да използват за своите цели благодарността на българския народ към освободителката царска Русия, и да представят Съветския съюз в най-популярния образ на "Дядо Иван", с голямата брада, който паглежда от простора на руските степи към малкия български народ... Няма съмнение, че този похват оказа известно въздействие върху някои български среди...

Берлин, 3 октомври
ГЕРМАНСКА ТЕЛЕГРАФНА АГЕНЦИЯ
Реч на Хитлер: Третият въпрос се отнасяше до България. Г-н Молотов бе поискал да установи гарнизони в България, за да упражнява тези гаранции. Ние знаем какво означава това по примера на Естония, Летония и Литва. Аз отбелязах тогана, че подобна гаранция зависи от желанието на този, който трябва да бъде гарантиран...

Берлин, 4 октомври
"ДОНАУЦАЙТУНГ":
Вътрешното единство на България (статия от д-р Франц Роненбергер). Една година измина от навлизането на българските войски в Южна Добруджа... Добруджа осъществи символично най-ясно българската ревизионистична програма. Целият български народ беше напълно единен и обединен в искането си за връщането на тази област. Най-бедният селянин, земеделският работник и овчар взимаха еднакво участие в съдбата на своите кръвни братя оттатък границата и копнееха за тяхната свобода. Връщането на Южна Добруджа бе същевременно стъпка по пътя на голяма България...
Южна Добруджа, Тракия и Македония са различни области, не само географски, но те имат различно положение в историческото съзнание на българите. С оглед на българската държавна идея единството тук е ясно и силно. Тук би трябвало накратко да се спомене, че историческият първообраз на Велика България води към двете средновековни империи - на Симеон и на Асен... Докато Първото Българско царство беше разгромено в борбата си с Византия, Второто Българско царство можа да се наложи срещу своя силен западен съсед Сърбия. Второто Българско царство се разклати едва след идването на турските пълчища. И двете български царства започнаха началото си он Добруджа. И двете български царства се разпростряха в дните на техния разцвет до Бяло и Адриатическо море и по този начин обхванаха в себе си албански, гръцки и сръбски земи...
Срещу стремежите на патриарсите на Православната църква в Цариград за гърцизиране, българите започнаха борба за своя собствена екзархия, която беше призната с ферман на турското правителство от 1870 г. Като база при определяне на Българската Екзархия беше взето безспорното мнозинство на българското население. Турското правителство само определи тази граница и реши към Екзархията да принадлежат 14 окръга. По този начин Българската Екзархия обхвана цяла Добруджа, на запад - областите до Морава с Ниш, Пирот, Лясковец и Враня, цяла Македония и Южна България с Балкана и Родопите. Няма съмнение, че определянето на тези граници чрез един църковно-административен акт имаше решително значение за развитието на великобългарското народностно понятие. За първи път в българската история беше призната територията, населена с българи, от един официален акт на чужда държава. По този начин великобългарската идея получи съдържание, подхождащо на модерния начин на мислене и тази идея не беше вече подкрепяна само с исторически доводи. Така българската освободителна борба получи своето народностно оправдание и България можеше да се представи еднакво пред другите балкански народи. Поради искането на Англия и Франция, българските народностни аспирации не бяха удовлетворени при създаването на Българската държава в 1878 г. Българското народностно понятие тогава се разви срещу великите сили и срещу съседите на България. Балканските войни и Световната война завършиха с ново окастряне на българските граници. Тогава попаднаха под чуждо господство даже части от българската народност, които вече принадлежаха към Царство България...
Така българската ревизионистична политика обхвана Южна Добруджа, Тракия и Македония. В народностните, исторически и духовни различия на тези области се крие проблема на великобългарското народностно политическо понятие. Най-прости бяха отношенията в Южна Добруджа. Основата на българското искане тук беше преобладаващото българско население, реалност, която не се отричаше даже от Румъния...
В Македония нещата стоят по-другояче. Там, поради особеното географско и историческо значение на тази централна балканска област се очертаха първите контури на едно политическо македонско народностно понятие. След създаването на Княжество България македонците започнаха решителна борба срещу турската държавна власт, срещу гръцката черква, както и срещу гръцката народност. След втората Балканска война и след Тьойския удар борбата се насочи към сърбизма като нов враг. Това стълкновение наложе на ръководството на македонското движение да взема становище по отношение на октуални въпроси на българската външна и вътрешна политика. Македонската интелигенция нахлу в ръководните постове на българската държава и на нейното управление и си осигури голямо влияние.
Още по-труден е въпросът с Тракия. Българското искане върху Егейския бряг е обосновано на първо място геополитически и стопански. Независимо от историческите съображения, достатъчно е да се хвърли един поглед върху картата, за да изпъкнат всички доводи в полза на България. Без съмнение преобладаващият елемент до Световната война беше българският. Гръцката колониална политика и особено заселването на гръцки преселници от Мала Азия, промени решително народностния облик на Тракия по начин, щото в момента на присъединяването на Тракия народностният елемент не беше в полза на България...

Женева, 5 октомври
"РЕВЮ ДЬО ЖЕНЕВ":
Първата въздушна бомбардировка през 1912 г. Сега се прехвърляме на Балканите в България, на 20 ноември 1912 г. Всяка европейска армия имаше тогава по няколко апарата, на които днес бихме се изсмяли. Бълканският полуостров се намираше във война. Българската войска обсаждаше страшната крепост на Одрин, която според общото мнение не би могла да бъде превзета по-рано от три години и то с помощта на артилерията на прусаците. Необходимо било на всяка цена да се разузнае разположението на неприятелските войски. Как да стане това? Ето че проблясва добра идея и тя бе да се лети над неприятеля. С тази сензационна и опасна мисия бе натоварен българският поручик-авиатор Радул Милков. Освен това възлагат му задача да пусне няколко бомби и редица позиви, с които се приканва населението да се предаде. "В 10 часа сутринта - разказва самият летец в своите бележи - аз бях на аеропристанището, където ме очакваха офицери от генералния щаб,военните аташета на Франция, Англия, Русия и пр., нетърпеливи журналисти и много други лица. Аз взех наблюдателя на нестабилния си апарат и отлетях. Летейки със 70 км/час, ние скоро стигнахме Одрин. Многобройните джамии с техните високи минарета представляваха една живописна гора под бляскавото тракийско слънце. Ние се намирахме на малка височина и бяхме свидетели на учудването, което настъпи сред войската и населението. Турски войници, които никога не бяха виждали самолет, насочиха срещу нас топове, пушки и картечници. Някои стреляха по нас с револвери. Старци, жени и деца бягаха като обезумели през тесните улички на града и един ходжа от минарето вдигаше ръце към небето, вероятно питайки аллаха, защо наказва вярващите, изпращайки им тази злокобна птица."
Но първата бомбардировка, която станала след няколко дни, е била много по-интересна от всички тия впечатления. Същият този пилот е летял над укрепения град начело на малка ескадрила. Във всеки случай той е бил сам в самолета.
"Въздушните бомби - заяви пилотът - не съществуваха още. Ние успяхме да фабрикуваме две такива с много примитивни средства. Аз ги поставих зад себе си на мястото на наблюдателя в една каса, пълна със слама, за да се избегне опасното друсане на самолета. Отново стигнахме Одрин. И след като направихме няколко кръга, чрез които можахме да се спуснем ниска, ние отново станахме свидетели на голяма паника всред населението и войската. Аз реших да хвърля бомбите си, но за да направя това трябваше да стана, да се обърна, за да ги взема - една много опасна маневра, защото при всяко движение апаратът губеше равновесие. Най-после с голяма предпазливост можах да взема една от бомбите, която тежеше 8 кг и я хвърлих край гарата. След това дойде редът и на втората. Направих още няколко кръга над града и поради липса на повече бомби, аз се заканих с юмрук на населението, докато куршумите свиреха враждебно около апарата ми. Бомбите направиха само няколко дупки, но ефектът беше много по-голям, защото те деморализираха населението. Освен това можахме да се доберем до много добри сведения за разположението и движението на турските войски... Завърнахме се на летището морално и физически уморени, но обезумяли от радост. Журналистите и офицерите щяха да ни разкъсат от любопитство и нетърпение да узнаят нещо за този наш сензационен полет, който беше отразен с най-големи букви в най-големите вестници на тази епоха."

Берлин, 7 октомври
"ДОНАУЦАЙТУНГ":
България във възход. Българската държава постигна съществен напредък във всички области на стопанския живот. Тя започна да изпалнява един план с голям мащаб в полза на този трудолюбив и амбициозен народ. Ще припомним: изграждането на съобщителната мрежа, за която през последните десет години са изразходвани 4 милиарда лева; за шосейната мрежа в Западна Тракия и Македония през настоящата година са изразходвани повече от половин милион лева; за насърчаване на земеделието се основават земеделски училища. Така в Добруджа са открити 7 земеделски училища, а в Македония - 10 едногодишни земеделски курсове. В Кюстендил е открит първият институт за земеделски учители. През настоящата година ще бъдат напоени 49 хил. хектара земя.

Връщането на Македония (статия от Олег Бертинг). ...След смъртта на Симеон Македония остана последната българска крепост, в която цар Самуил се задържа дълго време в отчаяна борба срещу византийския император Василий ²² Българоубиец. Така македонските българи се биха за свободата на цялото българско царство и Василий ²² призна населението на тази страна като българско и даде известни привилегии...
Македония беше изходна точка на много въстания срещу византийското господство и при голямото въстание от 1073 г. бяха освободени Скопие, Ниш, Охрид и други градове. Двамата големи учени и културни дейци на българщината и на цялото славянство, братята Кирил и Методий, създателите на българската азбука и българската писменост, произхождат от българското славянско население на Солун. Техните ученици Климент и Наум работят в Охрид. Климент създава в Охрид първото българско висше училище, което според тогавашните понятия, служи за университет. Наум основава в 905 г. манастира Св.Наум, който и днес се издига на Охридското езеро. Чрез висшите училища в Охрид и в Преслав се поставя началото на богатата българска книжнина, която свързва Източна със Западна България. По този начин Македония става по това време духовният център на България, както и център на политическата съпротива. Сръбският цар Стефан Душан (1331-1355) господства известно време над Македония и в официалните документи се титулова "цар на българите", "цар на българските области" и т.н.
Истинският будител на национална България в ново време и първият български историк, монахът отец Паисий, произхожда от Банско в Македония. Първата българска печатница беше основана в Солун от Теодосий Синайски, който произхожда от Дойран. Авторът на първата българска граматика, Неофит Рилски, е също така от Банско. Македония е родната земя на още много други български учени, поети и фолклористи. Македонски търговци още в 18 век имат кантори във Виена, Будапеща, Лайпциг и Земун...
Македонската история е пряко свързана с историята на останалите български области и същата привързаност съществува между съдбата на тяхното население, което говори един и същи език, и което е оформено духовно и идейно от една и съща обща култура.

Берлин, 8 октомври
"ДОНАУЦАЙТУНГ":
Банатските българи (дописка от Белград). Село Конак в сръбски Банат тази събота и неделя бе театър на голямо българско тържество. Повод за това стана първото официално посещение на представител на Велика България (българския консул в Белград) при местните банатски българи, които съставляват една трета от тукашното население. В този слънчев ден българското училище доби празничен вид. Българският учител, Гавра Стефан, който преподава 30 години, поздрави гостите. Той припомни историята на живеещите тук българи, които са дошли в Банат преди повече от 200 години и въпреки трудните времена са успели да запазят българската си народност и чест български език. В сръбски Банат сега живеят около 8 000 българи, а в румънската част на Банат те са около 20 000. Всички те са се изселили от Северна България по едно време и са намерили тук сное отечество. След тяхното преселване малката българска група губи пряка връзка сродината...

Берлин, 11 октомври
"БЕРЛИНЕР БЬОРЗЕН ЦАЙТУНГ":
Впечатления от София (дописка от Георг Щрайхер). Спонтанното опълчване срещу съветските парашутисти, които бяха заловени на разни места, доказва по един ясен и убедителен начин националното поведение на българския селянин. Простодушно сантименталната склонност към русите не доведе до политическа привързаност към СССР. В това се измамиха преди всичко самите Съвети... У влиятелната градска класа има една ясна склонност към европейска общност под покровителството на Германия. У селяните се забелязва едно напрежение на чувствата между другарството спрямо германците и навеяната им симпатия към Русия.

Будапеща, 15 октомври
"ПЕСТЕР ЛОЙД":
Българо-унгарски културни връзки в миналото (статия от проф. Геза Фехер). Няма на света други два народа, съдбата на които да е така тясно свързана през цялата им история, както са българският иунгарският. Историята на двата народа, до известен период от време, не може да се опише отделно. Българи и унгарци са свързани както с обща кръв, така и с обща съдба...

Царство България (уводна статия). От анализа на политиечското и географското положение на България може да се направи извода, че българският народ, който наистина е в расово родство с жителите на голямата Сарматска равнина, би могъл да се опасява от славянски асимилации. Напротив, силите от Средна Европа, централните сили от миналата световна война, силите на Оста и Унгария от днешната борба, са в географско и в стопанско-политическо отношение естествените крепители на българския народ в неговото развитие.

Осло, октомври
"ДОЙЧЕ ЦАЙТУНГ ИН НОРВЕГИЕН":
България - сърцето на Балканите. Български знамена се веят по бреговете на Егейско море, по Вардарската долина и по планините на Македония... От 1937 г. западните сили започнаха политика, целяща да привлече България в балканския фронт. За да покажат добра воля към България, западните сили дадоха в 1938 г. съгласието си в Солун за поддържане на редовна войска. Лондон обеща на София Добруджа без да се смущава, че малко преди това беше дал пълни гаранции на крал Карол за границите на Румъния. На България беше обещано също така излаз на Егейско море, макар че Лондон с двустранен договор същевременно гарантираше цялостта на Гърция. София не се остави да бъде отделена от своите стари приятели... Тя отказа да стане член на един фронт на статуквото и остана на своята позиция, за да чака по-добро бъдеще за осъществяване на своите права.

Берлин, 1 ноември
"ДОНАУЦАЙТУНГ":
Едно пътуване из Македония (от Герхард Херман). Нашата кола изкачва бавно хълмовете. Хиляди български работници строят пътища. Това е българската трудова повинност. Това са здрави и силни мъже, които са набрани за тая цел. Техните униформи са станали сиви от прах, но лопатите им лъщят от бърза работа...
Скопие стана спокоен и сериозен град. В миналото той беше съвсем друг. Мъже от Загреб и Белград предприемаха дълги пътувания, за да дойдат в Скопие, където можеха да се забавляват добре. Това забавление имаше две страни. Едната беше музикална и фолклорна. Почти във всяка къща имаше ресторант и почти във всеки ресторант се пееше. Пееше целият град. Противоречието на този град, където минаретата се издигат до камбанариите, е събрано тъкмо в онези песни, където се сблъска моралната с музикалната страна. Българите твърдят, че песните са изопачени от певачките и от шума в кръчмите. Сега в градината на Скопие, както и по софийските градини, звучи безупречният от морално гледище високоговорител...

Берлин, 5 ноември
"ДОНАУЦАЙТУНГ":
Пътят на България към самостоятелност. На 1 ноември българският народ чества тържествено Деня на възраждането. Тази година празникът беше отбелязан по особен начин, поради щастливата съдба, която огря България. Първи ноември е посветен на паметта на народните будители, чиито дела, постижения и жертви бяха основата за изграждането на днешната великобългарска държава и който същевременно съставлява неразрушима връзка между днешната българска духовна култура и етапите на българския възход от миналото...

Анкара, 6 ноември
"УЛУС":
Политиката на България (статия от народния представител Фалих Ръфка Атай). Поддържаща политика на тясно сътрудничество с Оста, България, която заема деликатно място на Балканите в Черноморската зона, а сега и в Беломорието, попада много пъти под град от слухове и одумки. Чуждите агенции обнародват съобщения, които създават впечатление, че от там лъха атмосфера на опасност и смутове, и София много често трябва да съобщава с комюникета, че брани реда, мира и собствените си интереси...

Кьолн, 7 ноември
"КЬОЛНИШЕ ЦАЙТУНГ":
Заселвани в Тракия. С едно постановление на българския Министерски съвет се разпорежда да започне заселването на Тракия. Всички лица, които по-напред са живяли в Тракия, но и такива, които сега биха желали да се заселят там и то преди всичко селяни от гъсто населените области на България, се поканват да се запишат до края на тази година и да направят нужната подготовка за заселването, което ще бъде проведено в най-скоро време...
На първо време ще бъде заселена областта между реките Места и Струма - най-важната в стопанско и национално отношение област на Тракия, която разполага с пристанището Кавала и с градовете Драма и Серес...

Загреб, 8 ноември
"НОЕ ОРДНУНГ":
Освободена Македония. Българските административни власти направиха много за новото изграждане на страната. Чрез бързи мерки те се погрижиха най-напред за реколтата. Сега в Македония и Тракия съществуват вече 26 клона на Българската земеделска и кооперативна банка, която има за задача да финансира и организира земеделските стопанства. Тя отпуска големи кредити, като финансира и 18 новоосновани Популярни банки в освободените области...
Сърбите, които имат тук своето постоянно жителство, не се изселват... Тези сърби с признателност говорят за толерантното държане на българите. Безсъмнено новият закон срещу евреите ще има значителни последици по отношение на състава на населението, тъй като евреите, които се хвалят с факта, че един български цар от Х²V век е имал за жена еврейка, Сара, заемат много важно положение в стопанския живот на страната.

Истанбул, 14 ноември
"ДЖУМХУРИЕТ":
Впечатления от България (статия от Хюсню Емир Еркилет). Въпреки обстоятелството, че България води през последните 29 години неуспешни войни и че като последица претърпя тежки загуби, тя днес е напреднала и постоянно развиваща се в земеделско, индустриално, стопанско и благоустройствено отношение страна. На този, който пътува в България, прави впечатление добрият и спретнат вид на униформените лица: офицери, войници, полицаи, ж.п.чиновници и др.
Обработваната площ в България се използва до педя, а горите й се радват на завидни грижи. Плодовете на земята са източник на добри доходи за производителя, от които българското село постоянно забогатява.
Друго, което бие на очи за разлика от останалите балкански страни, е, че богатството не е съсредоточено в ръцете на ограничени градски среди, а напротив - разпръснато е в земеделското производство чрез посредничеството на съответните кредитни организации. В никоя балканска страна земеделието не е отбелязвало такъв прогрес, както в България и в никоя съседна на България страна селянинът не се радва на такова благоденствие.
И всичко това България постигна само за половин век. От прозореца на влака ние виждаме пълни с цвекло вагони, многобройни благоустроени гари, чисти и уредени градове и села, обработени полета, расов домашен добитък и наподобяващи рая красиви долини.

Берлин, 15 ноември
"ДОНАУЦАЙТУНГ":
Български кораби по Дунав (статия от Олег Бертинг). Българите още от древността схващат значението на Дунав за балканските страни и главно за България. След Освобождението от турско робство Дунав бе единственият търговски път на България към Европа...Десетилетия наред България не можа да използва на практика тази важна стопанска артерия поради липса на капитали. Целият трафик по Дунав бе експлоатиран от чужди предприятия.
През 1935 г. България направи един скромен пръв опит да се снабди със свои кораби като поръча в Италия два малки товарни кораба "Принцеса Евдокия" и "Принцеса Мария Луиза", които бяха приспособени същевременно и за пътнически. През 1936 г. България се сдоби с още един малък дунавски кораб "Принц Кирил".. Постигнатите успехи накараха българското правителство да отпусне през 1939 г. кредит от 150 милиона лева за по-нататъшно изграждане на съобщенията по Дунава. Тази сума бе употребена за постройката на три пътнически и четири товарни кораба, както и за много влекачи. Понастоящем поръчаните в Германия моторни кораби са вече в движение.
В България се обръща голямо внимание на изграждането на собствено корабоплаване. Очакват се големи възможности за развитието на дунавското корабоплаване във връзка с новото стопанско устройство на Европа и особено поради изграждането на вътрешната германска канална система Дунав - Одер - Елба - Рейнски канал.

Франкфурт, 29 ноември
"ФРАНКФУРТЕР ЦАЙТУНГ":
Присъединяването на държавите от Югоизтока към антикоминтерновския пакт (дописка на д-р Никола Бенкизер). Редица държави от Югоизтока се присъединиха в Берлин към антикоминтерновския пакт... Новият участник в антикоминтерновския пакт, България, не се намира във война със Съветския съюз. Поради това нейното приобщаване към този пакт придобива особен характер...

Кьолн, 30 ноември
"КЬОЛНИШЕ ЦАЙТУНГ":
България внова епоха. В Германия се забравя, че България завоюва своята свобода само преди две поколения. Споменът за турското владичество е още жив в България. И в нашето минало ние помним периоди на подтисничество, но едно робство, продължило пет столетия, е нещо изключително в историята...
Поради тези причини България е едновременно млада и стара държава. Национализмът в долините на Морава и Вардар няма нужда от програма...
Може би някога България е била по-велика от днес, но единствената задача, която си поставя днешна нова Велика България, е приспособяването към европейския ред.

Женева, ноември
"ВОА ДЬО ПЬОПЛ":
Нова България (статия от Алсид Ебрей). България често е била критикувана поради нейната политическа роля на Балканите или извън тях. Наричали са я "държава, която създава бъркотии"; страна, която "поради национален егоизъм" е била готова да подпали света; "забравила правилата на международната коректност"...
Събитията, които предшестват историята на България и нейната политика в съвременната епоха, обясняват нейното поведение по отношение на новия европейски конфликт. Народ, надарен с истински качества, енергичен, но не груб, храбър от военно гледище, представляващ една напреднала култура. Като стожер на голямата славянска култура, той непрекъснато е бил свидетел на безкрайни пречки, създавани от нещастни събития, по пътя за осъществяване на националните му стремежи. Този народ напразно се е борил, за да постигне своето етническо и културно единение. На това национално дело са се противопоставяли не само неговите съседи, което може да се обясни с един чист егоизъм, но често далечни международни интриги са правели положението му критично. Щом разбирателството между балканските народи се оказа невъзможно, естествено е всеки от тия народи да мисли само за своите интереси. Това именно направи България като свърза своята съдба с тази на Германия и нейните съюзници.
Ние ще кажем и това: Никой не може да упрекне България, че е пренебрегнала своите съюзи и че е заела противна страна на ония, с които по-рано е воювала рамо до рамо. Санстефанска България възкръсна от неотдавнашните събития на Балканите. Тя си възвърна Македония, областите в Моравско, Тракия с Егейското крайбрежие и Южна Добруджа.

Виена, 3 декември
"НОЕС ВИНЕР ТАГБЛАТ":
България е крепост на Балканите (уводна статия от Зигфрид Мелхингер). Тук липсват класови различия между населението и ако в България съществува социален въпрос, той може да бъде разрешен лесно. Идеалът на свободата, който направи от българския народ след подписването на Сан-стефанския договор една велика държава, беше щастие и награда само за кратък миг. България живя с този идеал цели 63 години. България води три войни за неговото осъществяване. Тази страна проля потоци кръв за своя идеал...
Лесно е да се каже, че селската сила е спасила България. Но трябва да се прибави и това, че българският селянин притежава средно по 1 хектар земя, срещу 2,8 хектара притежавани от югославския селянин и 3,5 хектара които притежава германският селянин. Също така трябва да се има предвид това, че в България земеделие работят 116 души на 1 кв.км срещу 52 души в Германия и 17 в Съединените щати. Малкото земя се компенсира с безпримерното българско трудолюбие...
Желанието за просвета не познава граници. Училището е центърът на селския живот. Във всички села то е най-голямата и най-гордата постройка - "представителната къща на държавата", както ни обясни един учител. Техните прогимназии са задължителни за всички и могат да се сравнят с нашите гимназии. Процентът на постъпилите в гимназиите ученици, които носят униформи, не може да се сравни с процента в никоя друга страна. Същото е и с процента на студентите, които посещават висшите училища. Ние в Германия познаваме усърдието и дарованието на многобройните български студенти в нашите университети. Ние виждаме това стихийно увлечение към просвета...

Виена, 4декември
"НОЕС ВИНЕР ТАГБЛАТ":
България е крепост на Балканите (уводна статия от Зигфрид Мелхингер). Активният български дух виждаше една съществена задача в пропагандата на ревизионистичните идеи. Днес тези идеи станаха действителност. Пред българския народ днес са поставени големи организационни задачи - изграждането на Великобългарската държава...
Фактът, че българското, което във времето на робството остана общоосъзнато в песните и в танците и се запази национално по-чисто, отколкото в останалите европейски народи, е едно задължение. Европа се нуждае от тази сила...

Берлин, 7 декември
"ДАС РАЙХ":
Новото време в България (кореспонденция на Рудолф Хайдер). Присъединяването на България към антикоминтерновския пакт бе предшествано по стара традиция от големи разисквания, които следваха тронното слово на Царя... България запази отношенията си със СССР. Народният представител Сотир Янев заяви в Народното събрание, че България от 1934 г. е дала много доказателства за волята си за приятелство със СССР и че с нищо не е допринесла за предизвикването на конфликт... Разширяването на България от Дунав до Егейско море и от Черно море до Охридското езеро вдъхновява особено ораторите в Събранието. Представата за средновековното Българско царство добива отново плът и кръв.

Берлин, 7 декември
"БЕРЛИНЕР БЬОРЗЕН ЦАЙТУНГ":
Македония разкрива образа си (статия от д-р Волфганг Петрес). Хиляди работници работят, за да създадат една добра връзка между стара България и върнатата Македония. Една красива македонка в национална носия ни поднася на старата граница поздрава на един освободен народ и същевременно уверението, че ние ще бъдем посрещнати в нова България толкова сърдечно, колкото и в стара България...
Тази страна, надарена от природата с красота, беше напоена с кръв както никоя друга земя в Европа. Българите ни уверяват, че в лицето на македонските си братя виждат най-добрите представители на народа си - точно тези, които в продължение на хилядогодишната си история винаги са вдигали знамето на свободата и чиято цяла интелигенция е била принудена да бяга през границата.
По време на нашето пътуване през тази голяма област, от север към юг и от запад към изток, ние схванахме ясно, че македонският народ мисли и говори на български...

Рим, 13 декември
"ВОЧЕ ДИ БЕРГАМО":
Велика България в нова Европа (статия от Е.Г. Парвис). България, която сме считали винаги като Прусия на Балканите, се справя със задачите на днешния политически момент, а именно: духовното и политическото обединение на нацията, подобряване на социалните условия на работниците, на земеделците и на чиновниците, и най-после - националното възпитание на младежта.

Виена, 13 декември
"НОЕС ВИНЕР ТАГБЛАТ":
Пътуване през Македония (статия от д-р Герхард Бабин). Когато един селски народ е могъл през вековете да запази националността си, независимо от всички преследвания, то причината за това е, че обичаите и нравите на дедите са били здрави и запазени върху основата на обща и силна религия. Вторият елемент на народното самосъзнание на македонците са българските обичаи. Ние бяхме заведени в планинското село Черешово, едно много бедно село, в което на всяка крачка се среща мизелия. Но тези селяни бяха горди с неизказано хубавите си национални носии, които ни показаха, танцувайки на селския площад. Красотата на българската носия е известна.
Това признаване на общата принадлежност се забелязваше навсякъде - особено по селата на западна Македония, между Битоля и Охрид...

Берлин, 17 декември
"БЕРЛИНЕР БЬОРЗЕН ЦАЙТУНГ":
В триъгълника София - Пловдив - Търново (дописка на Волфганг Петер). София, Търново и Пловдив са трите града, които са свидетели на историята и на настоящето на България. Българската столица се запази от онези американски особености в архитектурата, които се наблюдават от влака в околностите на Белград. София е град, построен в изискан стил на един средиземноморски град - резиденция. Българската столица се отличава с голяма чистота, не само по улиците, но и в архитектурата. Един модерен стил приспособен към ритъма на природата и на традициите. В София постоянно се чувства как е израснала Българската държава от освободителните войни срещу Турция.
Търново бе център на духовния, религиозния и политическия живот на Българското царство до турското робство. В търновските черкви се забелязват особеностите на българския дух, изразен чрез образите и писмеността...
Забележителна е голямата почит, която има навсякъде в България училището. В най-скромните села са построени училища, подобни на дворци. Българският селянин знае много добре какво дължи на националната черква и на училището като пазители на националната култура. Може и да е вярно, че силното разпространение на учебното дело в тежките времена на стопанската криза след нещастния Ньойски договор доведе до създаването на един академичен пролетариат, който се изяви като неспокоен елемент. В замяна на това българското училище постигна огромни резултати по отношение на утвърждаването на националната независимост.
Известни са успехите на френската пропаганда по отношение на приобщаването към Западна Европа - днес повечето просветени българи говорят френски.
Днес с голям успех работят германските училища в София, Търново, Пловдив, Скопие и др.

Кьолн, 24 декември
"КЬОЛНИШЕ ЦАЙТУНГ":
БЪЛГАРИЯ ВЪВ ВОЙНА. БЪЛГАРИЯ ОБЯВИ ВОЙНА НА АНГЛИЯ И НА СЪЕДИНЕНИТЕ ЩАТИ И С ТАЗИ СИ ПОСТЪПКА ВЛИЗА ПО ЕДИН ЕСТЕСТВЕН НАЧИН В КОНТИНЕНТАЛНИЯ ФРОНТ. НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ ГЛАСУВА ЕДИНОДУШНО ТОВА РЕШЕНИЕ НА ПРАВИТЕЛСТВОТО.
Това решение е само логично продължение на досегашната българска политика и представлява становището на България по отношение на въпросите, които причиниха на страната безкрайни страдания...
Обявяването на война изяснява взаимните отношения. Наистина, Англия скъса дипломатическите си връзки с България по времето на нейното присъединяване към Тристранния пакт и влизането на германските войски на българска територия. Въпреки това, Англия считаше България като окупирана страна, която поради своята физическа слабост не е могла да се защити от събитията...
Друго е положението със Съветска Русия. Въпреки присъединяването на България към антикомунистическия пакт, дипломатическите отношения със Съветите не са прекъснати. Може би поддържането на съветската легация в България представлява много тежка задача за страната, но България защитава германските интереси в Съветска Русия, а не в Швейцария или Швеция...

**Гост** · 28-07-2004, 15:40

1942
БЪЛГАРИТЕ - ЕДИН ОТ НАЙ-НАПРЕДНИЧАВИТЕ НАРОДИ НА ЕВРОПА * ЮЖНА ПРЕОРИЕНТАЦИЯ НА БЪЛГАРСКАТА СЪОБЩИТЕЛНА МРЕЖА * ОТ ВАРНА ДО ОХРИД ПО Ж.П.ЛИНИЯ * ИЗГРАЖДАТ СЕ БЕЛОМОРСКИ ПРИСТАНИЩА * ДУНАВСКИЯТ МОСТ ЩЕ СВЪРЗВА ЧЕРНО С АДРИАТИЧЕСКО МОРЕ * БЪЛГАРИТЕ С НАЙ-МОДЕРНО СОЦИАЛНО ЗАКОНОДАТЕЛСТВО * НОВ БЪЛГАРСКИ ПРАЗНИК "ДЕН НА НАЦИОНАЛНОТО ОБЕДИНЕНИЕ" * БЪЛГАРИЯ * БЪЛГАРИНЪТ Е РОДЕН ВОЙНИК * БЛАГОУСТРОЯВА СЕ МАКЕДОНСКАТА ОБЛАСТ * ПЕТГОДИШЕН ЗЕМЕДЕЛСКИ ПЛАН * ПРОГРАМА ЗА НАСЕЛВАНЕ И РАЗВИТИЕ НА БЕЛОМОРСКА ТРАКИЯ И ОСТРОВИТЕ * БЪЛГАРИТЕ ПО ПЪТЯ НА ТОТАЛНО СТОПАНСКО ПЛАНИРАНЕ

В приветственото си слово министърът на финансите Божилов споделя убеждението си, че настъпващата година ще постави пред българските финанси нови задачи и може би едно още по-голямо напрежение, и пожелава на българските данъкоплатци "със същата готовност да вземат дял в жертвите и лишенията за преуспеха на страната". Споменава и за грижите на правителството за подобряване на благосъстоянието на гражданите и за успеха на най-голямата реформа у нас - пенсионирането на членовете на селскостопанските задруги. Факт е, че въпреки военновременната обстановка, задълженията към Германия и големите разходи по въоръжаването и строежа на комуникации, както и по усвояването и благоустрояването на новоприсъединените земи, правителството се справя сравнително добре в стопанската сфера. Народното събрание приема закони за стимулиране на селскостопанското производство и животновъдството и за опрощаване на някои задължения. Във външнополитически план, обаче, то е подложено на много силен натиск от страна на Германия да скъса дипломатическите си отношения със Съветския съюз. Този натиск намира най-ревностни привърженици в средите около Александър Цанков, Христо Луков, Никола Жеков и др., които обвиняват правителството и Царя в недостатъчна твърдост на провежданата политика, провокират недоволство срещу тях в германофилските кръгове, а някои правят и опити да ги злепоставят пред германското ръководство. Това личи и от един доклад за обстановката в България, изготвен от секретен информатор на имперската служба за сигурност, изпратен на 17 февруари до министерството на външните работи в Берлин. Той подозира Борис ²²² в "неискреност към германския съюзник" и препоръчва максимална предпазливост и бдителност от страна на Райха по отношение на българските власти и българския цар. Министърът на външните работи Попов бил масон и неотдавна заявил, че Германия сега със сигурност ще загуби войната. Масонски връзки имали и други български министри. Министър-председателят Богдан Филов, например, бил председател на българския Пен-клуб до неговото закриване, а министрите Божилов, Загоров и Габровски - членове на също така закрития Ротари-клуб. Сегашният министър на земеделието Кушев, също както и предшественика си Багрянов, пък бил бивш привърженик на Стамболийски - на крайно лявото крило на земеделската партия, настроено "антигермански, панславянски, сърбофилски, англофилски, франкофилски и проеврейски". Секретният доклад предупреждава и за предстоящи опити на Иван Михайлов да възобнови от Загреб дейността си в Македония и в София.
Цар Борис заминава на 24 март за Германия и се среща с Хитлер в главната му квартира, където води с него продължителен разговор. Същата вечер Царят е гост на Рибентроп, с когото обсъжда много въпроси от външната политика на България и особено отношенията й със Съветския съюз. Рибентроп запитва цар Борис дали не е за предпочитане да се скъсат дипломатическите отношения между България и Съветския съюз, тъй като "вече няма практическа полза от тези отношения, а съветското посолство в София може да развива твърде вредна дейност като болшевишка шпионска централа". Царят му отговаря, че не смята съветското посолство в София за толкова опасно, тъй като е подложено на строго наблюдение. Скъсването на отношенията още сега би имало вредни последици. Като отговор русите биха могли да проведат известни акции срещу българското крайбрежие, което поради недостатъчната далекобойност на българската брегова охрана ще се отрази едностранно във вреда на България. Такава стъпка би увеличило допълнително безпокойството в Анкара. Царят излага пред Рибентроп съображенията си против предоставянето на железопътната линия Свиленград - Одрин - Питон на турците, както и опасенията си, породени от агитацията на италианците за създаване на велика Албания Накрая той споделя и някои вътрешнополитически интриги, насочени против неговото правителство, които се правели под ръководството на генерал Луков. Преди да се завърне в България Царят посещава и райхсмаршал Херман Гьоринг. Рибентроп извършва проверка по оплакването на цар Борис за сътрудничеството на германски служби с някои опозиционни кръгове в България. Писмените отговори, които той получава, отричат такава връзка. През април се извършват известни промени в кабинета, след като от него излизат двама министри Попов и Даскалов.
Новосъздадената на територията на Съветския съюз радиостанция с емисия на български език "Христо Ботев" оповестява на 17 юли програма на Отечествения фронт "за спасяване на България". Такава организация в страната тогава още не съществува, нито някой бил чувал да е създадена зад граница. Доста по-късно, едва през септември, вестник "Работническо дело" обнародва декларация, която обявява, че БРП приема програмата на Отечествения фронт за своя програма. До тогава вътрешнополитическият живот в България, който съвпада с летните горещини и отпуските, не е особено интензивен. Вниманието се насочва към културни и родолюбиви прояви във връзка с обединяването на българските земи. Акцентът в тези прояви е честването на 2 август на годишнината от Илинденското въстание. На проведения в Битоля конгрес на илинденци идват деятели и ветерани на освободителните борби в Македония от цяла България и от странство. В специално издадения в Прилеп позив се казва, че "духът на легендарните герои-светци Даме Груев, Гоце Делчев, Пере Тошев, братя Ацеви и др. трябва да бъде връзката между миналото, настоящето и бъдещето". В Охрид пристигат директорът на Народния музей в София Ив. Велков, директорът на Скопския народен музей Хр.Вакарелски и архитект Карасимеонов, които проучват на место как да вложат отпуснатите от държавата значителни средства за поправянето и опазването на старините в града.
По време на илинденските тържества министър Габровски прочита пред събралото се край храма "Св.Климент" охридско гражданство акта за учредяване на Фондация за всестранно подпомагане на Охрид и обявява дарение от правителството на стойност 10 милиона лева.
С наближаването на есента в западните части на Балканите се засилват вълненията и съпротивата срещу окупационните войски. На 13 септември цар Борис изказва пред германския пълномощен министър Твардовски недоволството си от неумелото и безотговорно поведение на италианците на Балканите. Те нямали некакъв опит в общуването с балканските народи и особено с въстания, когато българските въоръжени сили се намирали на разположение "по всяко време за такива акции". Българите, за разлика от италианците знаели как да се оправят на Балканите и това, според Царя, проличавало много добре от обстоятелството, че там, където в Сърбия се намирали български войници, владело спокойствие и влаковете се движели денем и нощем необезпокоявано, а там, където били италианците въстанието се ширело и важните комуникационни линии можели да се използват само денем. Внушението, което иска да направи цар Борис е съвсем ясно: на българската войска да се възложат в бъдеще задачи тук на Балканите, където тя се справя много добре, вместо да се праща на източния фронт. С това той прави също и намек за незадоволените български амбиции поради възражения от италианска страна, който иска да запази тези земи за една бъдеща велика Албания под неин контрол. Цар Борис изтъква и други аргументи в полза на твърдението си, че българската армия е много необходима на Балканския полуостров. Съсредоточените на турската граница български войски, например, били най-добрата гаранция за една разумна турска политика. Турците знаели много добре, че "въпреки по-доброто си въоръжение, те не биха могли да се мерят с българската армия". Сега Царят не се позовава на аргументи от вътрешното положение. Напротив, твърди, че "влечение към болшевизма съществува само в незначителни кръгове". В страната имало без съмнение няколко стотин "безработни политици", които развивали известна дейност, но това не било нещо сериозно. От друга страна той трябвало да полага големи усилия, за да обуздава своите офицеи в Македония, които горяли от желание "да накажат както се следва арогантността на албанците".
Съзнателното насочване на вниманието към сложните балкански проблеми и многократно заявената готовност за активно действие на българските въоръжени сили в този район на Европа не отслабва германския натиск върху българското правителство за скъсване на дипломатическите отношения със Съветския съюз. Главното управление за имперска безопасност получава на 5 ноумври доклад от свой секретен информатор, според който цар Борис многократно се изказвал в кръга на най-близки доверени лица, че на всяка цена трябва да се изчака със скъсването на съветско-българските отношения, докато се види как ще завърши германското настъпление при Сталинград и в Каввказ. Той многократно изразявал своите опасения, че Германия няма вече да може през тази година да постигне поставените си цели. Секретният информатор счита, че Царят по никакъв начин няма сам да предизвика скъсване на дипломатическите отношения със Съветския съюз преди едно окончателно поражение при Сталинград и в Кавказ. В друг доклад до същото управление, с дата 9 ноември, се обръща внимание на застъпническата роля на цар Борис във връзка с еврейския въпрос в България. Въведени били "облекчения за евреите", обозначителната звезда била много малка, създавали се съзнателно трудности на комисаря по еврейските въпроси Белев и др. Причината за застъпническото поведение на двореца се търси в това, че кръстникът на княгиня Мария Луиза - Малинов, бил "женен за еврейка" и че внучката на кръстника на престолонаследника Симеон, генерал Николаев, била "омъжена за евреин". Напоследък, както твърди секретният информатор, в поведението на министъра на вътрешните работи Габровски, който първоначално проявявал външно значителна строгост при третирането на евреите, сега станало крайно умерено спрямо тях. Той нееднократно намеквал на комисаря по еврейските въпроси Белев, че Министерският съвет и Дворецът желаят известно смекчаване на мерките срещу евреите. Освен ходатайството на голям брой народни представители от правителственото мнозинство пред Белев самият цар директно се намесвал в отделни случаи в полза на евреи посредством разни лица от своето близко обкръжение. Биело на очи, че до своя отличителен знак евреите носели и някакви национални символи или значки с образа на Царя или Царицата. Нова секретна информация, изпратена два дни по-късно, разкрива различията между Царя и военния министър генерал Михов в позицията им по исканото прекратяване на съветско-българските отношения. Напоследък от страна на генерал Михов многократно било предлагано на цар Борис да предизвика най-после скъсване на съветско-българските отношения. През последните дне този въпрос наново бил разискван между Царя и министъра на войната. Царят безцеремонно прекъснал военния министър и му заявил приблизително следното: "В момента по никой начин не може да става въпрос за скъсване на съветско-българските отношения. В момента аз не искам да слушам повече по този въпрос". Генерал Михов помолил тогава Царя за ефикасно прекратяване на подривната дейност на съветските дипломати в София и преди всичко техните контакти с нелегалната Българска комунистическа партия. Царят отговорил, че това е работа на полицията и на военното разузнаване, но обещал да разпореди за съответните постъпки пред съветския пълномощен министър, което действително направил.
В късната есен, съгласно програмата на Правителството, трябва да завърши първият етап на заселването на Беломорското крайбрежие, предимно с българи бежанци от Западна Тракия, но и от други места, които желаят да се завърнат и да се установят трайно там, за да възродят стопанството на този плодороден край. Образувано е Комисарство за жилищно строителство в Беломорската област, което строи нови удобни жилища за заселниците. Те се изграждат като нови квартали в западналите села, но се създават и нови образцови селища. До кметовете на всички градски и селски общени в Царството се изпраща нареждане в най-кратък срок да подготвят и изпратят преселническите групи, съобразно Наредбата за земеделско-стопанското заселване на Беломорието. Министерският съвет издава редица постановления за даване на кредити и временни помощи на преселниците, за нисколихвени заеми, безплатен транспорт, снабдяване с работен инвентар, оземляване и др. Успоредно с изпълнението на тази амбициозна програма в беломорските градове постепенно се нормализира общественият и културният живот. Така например, в края на ноември градският театър в Гюмюрджина открива есенно-зимния сезон с "Майстори" от Рачо Стоянов в препълнен салон и с подобаващо тържество, на което кметът Юрдан Райнов припомня в словото си, че първият български театър в града е открит още преди 27 години. Освен строежите, свързани с изграждането на жилища за преселниците в Беломорието, огромни по мащаби строителни работи се извършват и по транспортните комуникации (пътища, ж.п. линии, пристанища), обществените строежи и селищната инфраструктура в новообособените три области с центрове: Скопие, Битоля и Ксанти. Сравнително бързо се решават и задачите на здравеопазването и образованието в новоприсъединените земи. За началото на учебната година само в Скопска и Битолската области са открити и осегурени с учители 2100 училища. Разкрити са много здравни заведения, доставени са медикаменти и е постигнато значително подобряване на здравеопазването. Електрифицирани са 68 села,построени са нови ж.п. линии, удвоена е земеделската посевна площ.
Като показател за динамиката в стопанството на страната може да се посочи ръстът в индустрията за изтичащата година с 6% спрямо предшестващата, въпреки липсата на суровини поради военновременната обстановка. Големият въпрос за България е дали ще се опази от участие в преки военни действия. Все по-ясно става, че нито правителството, нито военните са въодушевени от едно българско участие на източния фронт, което по всяка вероятност ще бъде избегнато поради усложняващата се обстановка на Балканите и при усилията на англичаните да убедят американските си съюзници именно тук да бъде открит вторият фронт, за да не се позволи на Съветската армия да навлезе в Средна Европа.
При неубедителното поведение и не особено ефективните действия на Италия германското командване възлага безспорно на България значителна роля при едно такова развитие и особено при евентуална турска намеса. На заседание на българския Висш военен съвет в края на годината се разисква и участието на България в една война срещу Турция под германското главно командване. От 12 присъстващи на заседанието български генепали 10 подкрепят варианта, а двама възразяват, но не против българското участие, а против това, военната операция да се осъществява под германското главно командване. Предполагаемите действия се предвиждат за пролетта на следващата година. Министърът на войната Михов, според германски източник, се показал доста самоувелен относно изхода на войната и споделил, че при съответно участие на германска авиация българската армия за четири дни ще стигне до Истанбул. Според същия източник българската армия тогава разполагала с 25 добре въоръжени дивизии с по десет хиляди души всяка и до 1000 самолета, повечето от най-новите модели. За да се изтъкне високия боен дух на войската, се посочва и такъв куриоз: "Голям брой млади офицери, опасявайки се, че ще участват в бойни действия само в Европейска Турция и след това ще ги използват в окупационни войски, изразили желание да бъдат облечени в германски униформи, за да вземат участие в по-нататъшните битки..." В информацията до министерството на външните работи в Берлин, изпратена от бригаденфюрер от СС Валтер Шеленберг с дата 19 декември се донася, че министър-председателят Богдан Филов и министърът на вътрешните работи Габровски проявили въздържаност при въпроса на Царя за тяхното мнение относно една немско-българска война срещу Турция. Той не пропуска да добави и такава информация, че цар Борис се е срещнал с някои българи, известни с англофилските и американофилските си настроения.
В края на годината се работи усилено по подобряване на птищата, които пресичат Стара планина от север на юг и това дава основание на наблюдателите да предположат, че България се готви за евентуална офанзива през следващата година на юг, в която се очаква придвижване на значителни немски части откъм Румъния.

Берлин, 4 януари
"ДАС РАЙХ":
От Варна до Охрид (дописка на гл. редактор д-р Ойген Мюндлер). Днес се поправи не само стария международен път от изток към запад, но се и строи една железопътна линия от Гюешево през планините за Куманово и по този начин се възстановява непосредствената връзка между българската столица и наново придобитата македонска област. България най-после е обединена от Черно море до Охридското езеро... Самата България бе свързана с външния свят само с железопътната линия от Белград за Цариград. Не съществуваха други международни съобщения. Ето защо много обяснимо е, че българите строят навсякъде пътища...
Разликата в нивото между Македония и стара България се премахва постепенно и постиженията на Македония се увеличават с подобряването и разширяването на съобщителната мрежа.
... Неотдавна Фюрерът каза: "Наложената несправедливост на България беше поправена. Германският народ улесни тази ревизия чрез своето оръжие и по този начин изпълни един исторически дълг на благодарност по отношение на един верен брат по оръжие от голямата война."

Берлин, 5 януари
"БЕРЛИНЕР БЬОРЗЕН ЦАЙТУНГ":
Впечатление от едно пътуване в България. Българското селячество имаше щастието да остане в същината си недокоснато от разрушенията на либерализма. Социалният въпрос в България премина непосредствено от фазата на патриархалните отношения към идеите на модерна Европа. Индустрията се представя от каменовъглените мини в Перник, които имат огромно стопанско значение за целия Балкански полуостров, и от химическите и металургическите фабрики. Останалите индустриални клонове, като преработка на тютюни и производство на захар, спадат към областта на земеделието и вървят напълно в такт с ритъма на българското стопанство. Този ритъм няма нищо общо с ориенталската бавност.
Който опознае по-отблизо българското селячество, той веднага се освобождава от предразсъдъка, че има пред себе си един славянски народ. Българинът няма нищо общо със славянската пасивност...
Българите познават цената на традицията. Те запазиха своята жизнерадост и своя весел характер въпреки тежката си съдба. Ето защо, в кръга на танцуващите български младежи ние се чувстваме почти като у дома си и само мелодията на селската музика ни подсеща, че се намираме в чужда страна. Българските села и къщи са чисти. Носиите и къщите съдържат ценни образци на традиционното изкуство.
Българският селянин е привързан към религията, която за него е станала елемент от националността, но общественият живот в страната стои много далеч от всякакъв клерикализъм. Българските манастири, които някога са били огнища на националното съпротивление срещу чуждото господство, в които са били създадени и запазени български национални ценности, днес са по-скоро национални спомени, отколкото места на религиозна дейност. Ако Рилският манастир през миналите векове е давал подслон на повече от хиляда каругери, днес са останали само четиридесет. И тези калугери вземат дейно участие в живота като занаятчии, художници и учени. Самосъзерцанието, което е играло в гръцката черква толкова голяма роля, е чуждо на българите. Селското население, обаче, колкото и по причина на национални и религиозни традиции да е свързано с черквата, подрежда собствения си живот напълно практично и светски.
Българското войнство е много по-здраво свързано с българското селячество, отколкото е случаят в западните страни. Българското войнство има добродетелите на българския селянин: естественост, чистота, способност за приспособяване и самосъзнание. Той има войнишко държане. Българите, които поради нуждите на времето, за първи път в Европа създадоха трудовата повинност, реорганизират армията си и по-особено от нас. Трудовата повинност и войската не са поставени както у нас една след друга, те съществуват една до друга. И двете си съперничат в постиженията и успехите. Българската армия и трудовата повинност са годостта на българската нация, защото те са идеалният израз на най-добрите им морални сили.

Кьолн, 6 януари
"КЬОЛНИШЕ ЦАЙТУНГ":
Стопанските възможности на България. Днес България граничи не само с Черно море, но нейните граници се простират чак до Егея. Това предизвика преустройството на всички български транспортни линии. В компетентните среди на българската столица вече се говори за една нова южна ориентация на цялата българска съобщителна мрежа. Същевременно с това се предвижда изграждането на беломорските пристанища. От трите тракийски пристанища само това в Кавала е добре изградено, но няма железопътна връзка. Другите две пристанища разполагат с ж.п.връзка, но трябва да бъдат уредени, за да могат да отговарят на по-големите изисквания.
От индустриите в освободените земи от значение е опиума в Скопие, където той единствено се произвежда в целия Югоизток. Производството ва опиум в тази област датира още от турско време, когато в Македония се добиваха до 50 хил.тона опиум. Това производство се увеличи след миналата световна война четворно и днес Македония се смята една от най-големите производителки в света. Производството на опиум в Македония се извършва общо на около 13 хил. хектара.

Истанбул, 9 януари
"ХАБЕР":
Оригинално българско произведение. Ромер Кяшиф Налбантоглу, който познава много добре България и българите, преведе и издаде труда на Алеко Константинов "Бай Ганю Балкански". Анализите и сравненията в този труд, писан преди 50 години и карикатуризиращ тогавашните български нрави, са извънредно силни. Контрастът изпъква още повече като се има предвид, че българите са един от най-напредничавите народи не само на Балканите, но и в Европа...
Бай Ганю е не само българин, той е балканец. Той олицетворява всички балканци. Затова и авторът му е прикачил фамилното име Балкански. В този труд ние съзираме и себе си. Болестта, от която българите са страдали, е наша обща и ние я преодоляваме през режима на Републиката. Този недъг се нарича "ориенталщина".
Това произведение има голяма заслуга за издигането на България от изостанала страна в страна, която служи за пример.

Берлин, 12 януари
"ДОНАУЦАЙТУНГ":
Българската социална политика. Едно проучване върху социалните застраховки в България показва, че тя е много напреднала в социалната политика. Обществените почини в България в това отношение засягат почти изключително земеделското население, защото работничеството в България е сравнително малобройно. Броят на осигурените фабрични работници възлиза на 250 000 души. Въпреки сравнително малкият процент фабрични работници България се радва на едно напълно модерно социално законодателство, чието начало трябва да се търси още преди войната. Социалното законодателство започна със защитата на детския и женския труд. В 1905 г. се гласува закон за спомагателните каси за работниците в обществения сектор; в 1907 г. се създаде занаятчийски инспекторат, последван от застрахователен фонд за работниците от някои индустрии. В 1911 г. се уреждат законодателно неделните дни и празниците. В 1915 г. се създава един работнически застрахователен фонд, а през 1918 г. се прокарва закон за хигиената и сигурността в индустриалните предприятия...
Това, което трябва да се смята за голяма придобивка и напредък в социалната политика, обаче, са социалните осигуровки. В тома отношение България служи за пример, защото тя въведе още в 1918 г. задължителната застраховка за злополуки и болести. В настоящия момент всички чиновници и работници в обществени и частни заведения са осигурени срещу болест, злополуки, инвалидност, старост и смърт. Самостоятелни занаятчии, дребни търговци, селяни и др могат също да станат членове на държавната осигурителна каса.

Мюнхен, 14 януари
"МЮНХНЕР НОЙЕСТЕ НАХРИХТЕН":
България и Русия (дописка от Артур Корнхубер). От разкритията на германското правителство от 22 юни 1941 г. относно двойнствената игра на Съветите стана известно, че Молотов по време на своето посещение в Берлин е запитал Фюрера Адолф Хитлер зали Германия е съгласна Съветският съюз да даде гаранции на България, като изпрати за тази цел съветски войски там. Тогава Фюрерът отговорил на Молотов, че България е една суверенна държава и че на него не е известно тя да е искала гаранции от Съветския съюз( Този отказ, обаче, не попречи на Съветите да изпратят скоро след това заместник-комисаря на външните работи Соболев в София, който открито поиска скрючване на един българо-съветски "пакт за приятелство" и отстъпване на бази по Черноморието за съветския военен фрот. Това искане естествено бе отхвърлено от българското правителство...
Опитите преди няколко месеца за дебаркиране на съветски саботажни групи със съветски подводници на българските черноморски брегове прилича, например, на опита на руския капитан Набоков в 1889 г. да слезе с една група доброволци при Бургас, за да накара тамошната русофилска партия да въстане против княз Фердинанд.
Една от големите добродетели на българския народ е неговата благодарност...
Въпреки тази благодарност българското население помогна енергично навсякъде за унищожението на спуснатите с парашути на разни места в страната руски саботажни групи.

Берлин, 21 януари
"НАЦИОНАЛЦАЙТУНГ":
В полите на Витоша. Наближаваме София. Ондалеч блести под ясното зимно слънце покритата със сняг Витоша. Софиянци не са по-малко горди със своята Витоша, отколкото с Целокупна България, както я наричат днешната Велика България. Навсякъде по витрините в София се виждат географски карти на нова Велика Бълтария, а в някои кафенета под стъклото на масата също стои по една карта. Тази нова карта дава поводи за горди размишления и за темпераментни разисквания върху събитията.
Прави впечатление, че когато българинът говори за великото си отечество, той рядко подчертава държавно-политическата страна на въпроса и се занимава повече с културното единство на нацията. Светите Кирил и Методий, както и Св. Климент Охридски, това са създателите на религиозния, духовния и въобще - на културния живот на България. Тук се отразява интересният факт, че България е създадена, оформена и развита по-скоро чрез културния фактор, отколкото чрез държавно-политическия. Ето защо българинът днес чувства културния фактор много по-силен в обединението на българския народ, отколкото политическия.

"ДОНАУЦАЙТУНГ":
Чърчил, Рузвелт и Сталин. Чърчил и Сталин днес се прегръщат... Чърчил и Рузмелт обещават на Сталин това, което Фюрерът отказа на Молотов, когато той поиска да установи властта на Москва в Турция, Финландия, България и др...

Берлин, 24 януари
"ДОНАУЦАЙТУНГ":
Черноморското пространство (статия от Георг Шройтер). Само на едно място Европа не е херметически затворена, а именно на южния фланг от източния фронт, където се намира открито, неизяснено, междинно пространство. Тук е старият съобщителен път на Черно море, за чието господство се води борба от 150 години между великите сили, без да се е стигнало до разрешение. Въпросът за Черно море и за господстващите над него Проливи накараха Царска Русия да възприеме в началото на този век обкръжителната политика на Англия и да разклати установения от Бисмарк мирен ред между европейските сили. Световната война от 1914 г. за Царска Русия бе борба за господство в Черно море. Руските политици загубиха цялата си империя във фанатичтия си стремеж към Цариград. Лишената от фантазия външна политика на червените наследници в Кремъл заложи със същата лекота всичко в играта по пътя към панславянското "спасяване на света"...
В България, която имаше всички предимства (сравнена с Румъния), че не е непосредствено руски съсед, Русия успя да запази илюзията за най-добрия приятел...
Земеделска България можа да намери свой интерес за стопански възход в централна Европа. Тя се приобщи към техническия напредък и духовния свят на Германия... По този начин България се открои като здрав стълб на новия европейски ред.

Париж, 5 февруари
"ПАРИЗЕР ЦАЙТУНГ":
Българското стопанство през 1941 г. България може да смята годината, която току що изтече, като един относително благоприятен период. През изтеклата година България постигна напредък както в индустрията, така и в земеделската област. Увеличи се обемът на нейните земеделски и индустриални произведения. Чувствително покачване отбелязва и трафикът на стоки и обменът с разни чужди страни. Индустриалното производство през 1941 г. отбелязва увеличение от 5,4% спрямо производството от предишната година. Книжната индустрия увеличи производството си с 28,1%, металургичната и машинна индустрии с 25,9%, производството на храни с 13,5%, минната индустрия с 4,2%...

Анкара, 20 февруари
"ВАКЪТ":
На приятеля - приятел, на врага - враг (статия от народния представител Садри Ертем). Значението на българо-турската спогодба за нас и за света става все по-голямо с течение на времето. В основата на нашето отношение към България лежат следните три начала:
1. Между Турция и България не съществуват никакви териториални, стопански или политически спорове и разногласия.
2. Турция, дори когато членуваше в Балканското споразумение, зачиташе българската национална цялост и считаше за приета даденост развитието на България в нейните естествени граници. Благодарение на това разбиране, България се радваше на приятелското разположение на Турция винаги, когато след световната война тя повдигнеше въпроса за връщането на загубеното.
3. След започването на войната България не закъсня да разбере миролюбивите намерения на Турция. Нашите позиции бяха ясни: Ние останахме неутрални и твърдо решени да не влизаме във войната, докато не бъдем принудени или нападнати, или насилени да пожертваме независимостта или част от територията си. И подписаната преди една година турско-българска спогодба представлява тържеството на този реалистичен подход.

Букурещ, 3 март
РАДИОСЪОБЩЕНИЕ
Българите честват деня на Освобождението. Тази сутрин се отслужи тържествен молебен в българската черква. На молебена присъстваха българският пъномощен министър, членовете на легацията, членовете на българската делегация при смесената комисия по изселването, персоналът на българския военен санитарен влак, учениците от българското училище и българската колония. След божествената служба българският пълномощен министър поздрави строените санитари.

Берлин, 5 март
"ДОНАУЦАЙТУНГ":
Денят на Сан Стефано (дописка от София). Българите празнуват 64-та годишнина от освобождението си, т.е. от деня, когато беше подписан Сан-стефанския мир, два след годишнината от преминаването на германските войски през България. До миналата година над този празник витаеше огорчението от факта, че английската политика още през сщата 1878 г. откъсна от България нейни области и намали новата държава до едно княжество, което обхващаше едва 63 000 кв.км... Тази година обаче 3 март беше празнуван за първи път без огорчение. Сан Стефанска България е осъществена отново...

Херзинки, 10 март
ГЕРМАНСКА ТЕЛЕГРАФНА АГЕНЦИЯ
Финландия засилва връзките с България. В частта за външната политика на внесения днес в Парламента правителствен доклад за 1941 г. се казва, че политиката на Финландия със Съветския съюз е била нормализирана... Във връзка с присъединяването на Финландия към противокомунистическия пакт се изтъква, че този акт е допринесъл за засилването на отношенията на страната с България, Словакия, Испания и Япония.

Берлин, 15 март
"ДОЙЧЕ АЛГЕМАЙНЕ ЦАЙТУНГ":
Държавната идя и Парламентът в България (статия от Мюлер Нойдорф). Българската вътрешна политика се опира съществено на парламента, който има особен вид. Този парламент не е изграден върху партии, движения или обединения, а е съвършено безпартиен. В него има правителствено мнозинство и опозиция. Мнозинството играе роля на правителствена партия. Преди осем години партиите бяха разтурени и се въведе авторитарен режим. Както тогава беше възможно, така и сега може да се създаде една държавна партия. Отговорните среди обаче отказаха да сторят това, заявявайки че самият народ трябва да намели правилния път... Никой в България не мисли, че трябва отново да се явят старите партии. Първоначално бе тежко за много политически лица да се откажат от облагите на постоянно разрастващото се партизанство, но междувременно израсна една нова генерация, която вече не желае да чуе, нито да знае за партиите. Днес селянинът вместо политическите новини чака да чуе цените на неговите земеделски произведения...

Берлин, 26 март
"ДОНАУЦАЙТУНГ":
Преодоляване на партийната държава (статия от гл.директор на вестника д-р Леонхарт Оберашер). Партиите господстваха на политическата сцена до 1934 г. Преди България да намери още изход от лабиринта на демокрацията по западен образец, трябваше да плати много за скъпите експерименти на парламентаризма и на партийния деспотизъм. Много малко са сигурно българите, които биха пролели сълзи за тези отминали дни, през които повече от 30 партии се бореха за благото на държавата и когато на дневен ред бе политическото убийство.
От 1934 г. театралният гръм на парламентарната система заглъхна. Актьорите на някогашния партиен живот наистина още съществуват и могат да бъдат видяни тук и там, защото София е малка и отделните личности не могат да не се забележат. Някои от старите известни имена са още всред народните представители, но сградата на народното събрание загуби драматичния си характер след като зад отделните личности вече не седят партиите и след като формата на управлението се промени. България създаде една форма на управление "суй генерис". Българската конституция навремето беше създадена по белгийски образец и бе установила общо изборно право на всички граждани на страната... В началото България се задоволи с една консервативна и една либерална партии, взимайки пример от запад. Тази система бе нарушена, както и на други места, от марксизма след световната война. С бурен напор леволюционните партии се докопаха до властта. Земеделската портия и комунизмът се надпреварваха помежду си с радикални лозунги и революционни обещания. Буржоазната народняшка партия, традиционна представителка на русофилството, бе най-малко подходяща да се справи с революционната опасност. Вследствие на всичко това се стигна до два комунистически революционни опита през 1923 и 1925 г., които трябваше да бъдат потушени в последната минута със силата на оръжието. В това объркано положение изпъкна Цанков с Демократическия сговор, който господства дълго време в парламента, без обаче да бъде в състояние да отстрани партийното зло. Партийната разпокъсаност дори се засили и се явяваха все повече партии и избирателни групи, които не се раждаха от някакви идеи, а бяха създадени от демагози. Това бяха партии на амбициозници, които се бореха само за власт.
В резултат на развихрената до крайност демокрация народът бе обхванат от една нечувана политическа умора. Това положение даде възможност на Кимон Георгиев да извърши на 19 май с помощта на група офицери държавен преврат, чиято най-важна цел бе премахването на партиите и въвеждането на корпоративен режим. Премахването на партиите и разтурянето на парламента бе посрещнато благоприятно от народа...
Три години след държавния преврат на Георгиев с един акт на Царя бе възстановено Народното събрание. Правителството на Кьосеиванов проведе гладко изборите. Определянето на кандидатите стана без посредничеството на партиите, които останаха и занапред забранени. За основа но изборите за Народно събрание се възприе избирането на отделни личности. Естествено, правителството упражни натиск при определянето на кандидатите по начин, та народното представителство да осигурява правителствено мнозинство. Именити личности, които бяха добили известност в по-раншния партиен режим, имаха възможност да се кандидатират, в резултат на което в Народното събрание можеше да се чуе и гласът на опозицията...
Безпартийният кабинет на Филов се стреми да води широка реформаторска политика във всички области на обществения живот.
Строгото поддържане на безпартийния режим бе несъвместимо със запазването на работническите синдикати. В резултат на това още в началото на 1935 г. бяха сложени основите на контролираните от държавата професионални организации, които трябва да работят без каквато и да е партийна обвързаност... Младежта бе организирана по внушения от военните в държавна организация "Бранник", дойде и законът за евреите и забраната на масонските организации...
Българските компетентни лица посочват едно външно сходство на настоящия политически режим в България с просветния абсолютизъм на фридерицианското време. Той дава широко поле за индивидуално разгръщане на политическата воля. Ето защо страстта на българите всеки да си има собствено политическо мнение, се удовлетворява днес само в тесен кръг...

Берлин, 27 март
"ДОЙЧЕ АЛГЕМАЙНЕ ЦАЙТУНГ":
Посещението на Н.В.Цар Борис при Фюрера. Цар Борис посещава Фюрера от една година насам за трети път. Той дойде в средата на април 1941 г. като съюзник на Тристранния пакт в главната квартира на Фюрера. В началото на юни в Оберзалцбергер се състоя един нов разговор в присъствието на министъра на външните работи на Райха. Между тези две посещения се извърши осъществяването на националните стремежи на България в Македония и Тракия. Когато днес се съобщава за новите разговори на Цар Борис и Фюрера, които бяха последвани от посещения на Райхсмаршала и на министъра на външните работи, знаем, че Цар Борис олицетворява както никой духа на вярното приятелство между нашите два народа...

**Гост** · 28-07-2004, 15:59

Загреб, 9 април
"НОВА ХЪРВАТСКА":
Сърдечно посрещане на българските представители. Тази сутрин пристигнаха в Загреб група български народни представители и представители на македонските културни организации, начело с д-р Станишев, както и националният футболен тим, воден от г-н Батембегски. Те бяха посрещнати от многобройни официални представители, начело с председателя на Хърватския паламент, г-н Марко Дошон, а една почетна рота оказа военни почести.

Берлин, 12 април
"ДОНАУЦАЙТУНГ":
12-ти април - национален празник на България. България назова новия си национален празник - празник на освобождението на новите български области "Ден на националното обединение".

Филов съставя ново правителство (коментар по повод на новото българско правителство). Не съществуваше нито за момент съмнение, че министър-председателят Филов ще остане на власт и че реконструкцията не означава нищо друго освен едно по-дълбоко подчертаване на онази вътрешна и особено външна политическа линия, която министър-председателят води повече от две години по желанието на Царя и в пълно единодушие с него...

Рим, 15 април
"ТРИБУНА":
Тоталитарна България. С промените в правителството и след ясните и точни декларации на министър-председателя проф. Филов, ангажирането на България със силите на Оста е пълно... Що се отнася до вътрешната политика: Трудът трябва да бъде не само право, а преди всичко - един национален дълг. Ще бъдат взети мерки в духа на социалната справедливост.

Лондон, 18 април
АНГЛИЙСКА ОСВЕДОМИТЕЛНА АГЕНЦИЯ
Правителството на САЩ не възнамерява да изпраща нота до България (телеграма от Вашингтон). Г-н Съмнър Уелс, помощник държавен секретар на Съединените щати заявил пред представители на печата, че противно на някои слухове, правителството на САЩ не е изпращало нота на Унгария за обявяване на война и че не възнамерява да изпрати подобна нота на България и на Румъния. Известно е, че Унгария, Румъния и България се намират в състояние на война със Съединените щати. САЩ обаче не обявиха война на тези три държави, защото, според Съмнър Уелс, Унгария, Румъния и България, обявявайки война на Щатите са действали под давление на Германия и против волята на своите народи. Г-н Уелс заявил, че е възможно г-н Рузвелт да препоръча на Конгреса да вземе становище по този въпрос с оглед на по-нататъшното развитие на събитията.

Загреб, 19 април
"НОЕ ОРДНУНГ":
Годишнина от обединението на България (дописка от Олег Бертинг). На 20 април, на православния Великден, българските войници преминаха старата граница и бяха посрещнати от едно ликуващо население. Този факт бе от особено значение за религиозния български народ. На този ден понятието за Възкресение се свързва с понатието за политическо възкресение... Тази година за пръв път ще бъде празнуван Ден на обединението на България, 12 април...
Българите са един силен и творчески норад с изключително чувство за напредък, както в културно, така и в цивилизационно-техническо отношение. Българинът съзнателно се стреми да се освободи от балканизма, от духовните и морални норми, в които изразът "Балкани" намира своето отрицателно звучене. Той обаче не иска да се европеизира само с външно подражателство. Той иска да запази националния си характер и да абсорбира европейската култура чрез собствените здрави и силни народни черти - да бъде европеец с подчертана национална българска физиономия.

Париж, 5 май
"ТАН":
София (дописка от Жантизон). По време на освобождението й, в 1878 г., София - бившата Сердика на римляните, Средец на славяните и Триядица на византийците, е била една малка паланка. Тогава нейното население е възлизало на 18 000 жители. Днес населението на София надминава 400 000 души и се движи към половин милион. Това бързо развитие често кара човек да сравнява София с някой американски град. За 64 години малката паланка се превърна в метрополия... Някогашните колиби изчезнаха. Целият град е павиран с гранитни блокчета. Повечето от министерските сгради, които в началото на това столетие представляваха скромни къщи, днес са солидни здания. За отбелязване е постройката на Съдебната палата с 480 стаи, от които 23 заседателни зали. Това здание е най-голямата сграда на Балканите. Внушителна е и сградата на новата Народна Банка с нейната големина, обширност и представителност. Във всички тия строежи (нека цитираме университетската библиотека и сградата на министерството на вътрешните работи) бяха избегнати грешките и увлеченията на следвоенния стил. Старият и новият стил са в пълна хармония, защото българските архитекти избягват всеки рязък преход между минало и настояще... Този град няма нищо грубо и нищо неприятно, което да дразни окото на човека. София е истински портрет на упоритостта и на постоянството на българския народ. Всичко там е чистота, ред и пропорция. Всичко в столицата на България е синтез на матирия и дух.
Първото ми впечатление в България е, че макар войната на вилнее в три четвърти на Европа и макар целият свят да е разстроен, София и заедно с нея цяла България, са напълно спокойни. Спокойствието цари навсякъде. В цялата страна народът работи както обичайно и животът си тече леко. Нощно време София блести със светлините си... Присъствието на някои германски сухопътни и морски щабове не изменя живота в столицата. Кината, театрите и дори операта са препълнени. Ритъмът на живота бие нормално.
Тази констатация не бива да води до погрешни изводи. Погрешно би било да се мисли за каквото и да е безразличие от страна на българите. България е спокойна, но тя наблюдава и бди. Тя има, както всяка балканска държава, силно развита ролитическа чувствителност.

Виена, 6 май
"НОЕС ВИНЕР ТАГБЛАТ":
Пътуване край Егейско море. На рожденния ден на Фюрера през 1941 г. българските воски навлязоха в Македония и Тракия. България взе земите, които тя не преставаше да иска в продължение на двадесет и две години след Ньойския договор. Днес се поставя въпросът какво направи България, за да приобщи тези области към себе си и конкретно - какво постигна тя в административно и стопанско отношение?
България започна веднага с поправката на лошите пътища и съобщения. Железницата от София до Горна Джумая и от този град надолу по долината на Струма е теснолинейка; днес тя е свързана при Демирхисар с някогашната гръцка железопътна мрежа... Българската трудова повинност работи усърдно, за да подобри шосетата, които минават през граничните проходи. По пътя от Гюмюрджина за Момчилград ние минахме покрай непрекъснати колони от трудоваци. Могат да се видят още много остатъци от линията "Метаксас", част от бункерите са разрушени, а оръдията - извадени. Само кръстовете на войнишките гробове напомнят за няколкодневните битки, които станаха тук преди една година. Германските гробове са покрити с цветя от българите...
Островите Тасос и Самотраки принадлежат към Беломорието. Тасос има стопанско значение поради маслиновите гори. Той заслужава да бъде посетен заради разкопките, които бяха пренебрегнати от гърците, разглезени от Делфи. Един български министър-председател, археолог от първа величина, какъвто е проф. Филов, знае да цени тези паметници.

Берлин, 20 май
"ВЕСТДОЙЧЕ БЕОБАХТЕР":
България се приспособява към войната (дописка от Херман Гинцел). В София се забелязват промени, наложени от войната. Тези промени се забелязват не само в столицата на България, но и в селата, и в провинциалните градове. Стабилният и трезв българин презира мързела и разпиляването на време... Никой българин не е очаквал, щото с разрешаването на външно-политическите въпроси на България, благоденствието ще му падне от небето. Всеки българин обаче е щастлив, че България, благодарение на помощта на своите съюзници, е освободена от всякаква външна опасност... Всеки българин днес трябва да търпи известни ограничения, които постоянно се увеличават...
София не прилича на балкански град. Редът и солидният вид на българската столица се чувстват от всеки германиц като нещо близко и сродно нему и му действа благотворно...

Париж, 26 май
"ТАН":
Българинът е роден войник (дописка от Пол Жантизон). Българинът е роден войник. "Вземете 20 българи от която и да е професия - ни каза чужд дипломат - сложете ги да маршируват заедно и вие ще ги превърнете веднага във войници." Като гледате стегнатите и дисциплинирани роти да маршируват по улиците на София, въображението веднага ви рисува решителни атаки. Офицерите, които се срещат по булевард "Цар Освободител" впечатляват с коректното си държане. Българите се приспособяват повече от всички други към униформата. Метаморфозата на студента, селянина и на работника във войник се извършва с учудваща лекота. Трябва да кажем, че от освобождението насам българските героични бойни традиции са били винаги поддържани и осъществяване от войните. Няма днес българин на зряла възраст, който да не е участвал в няколко войни.
Хотелът, в който живея в София, се намира близо до царския дворец. От прозореца на моята стая виждам двамата войника, които бдят на входа на парка. Тези двама часови са изправени един срещу друг и през цялото време стоят като статуи, с пушки на рамо, при дъжд, сняг и вятър. Всеки ден в 16 часа чувам маршировката на сменящия се пост. Прокънтява заповедта. Крачката, която до тогава е нормална, става изведнъж тежка и отсечена. Това обаче не е германската крачка. Според българския израз, войниците "печатат стъпките си", т.е. удрят силно по земята, за да отпечатат ритъма на своята походка. Понякога духова музика отмерва ритъма на маршировката. А понякога самите войници пеят боен марш, който изтъква спомена за минали войни, надеждата за бъдещи победи и завета за величието на страната.

Лондон, 3 юни
АНГЛИЙСКА ОСВЕДОМИТЕЛНА АГЕНЦИЯ
САЩ ще обяват война на България, Унгария и Румъния (телеграма от Вашингтон). Уте, четвъртък, Сенатът ще гласува по обявяването на България, Унгария и Румъния...

Берлин, 5 юни
"ДОЙЧЕ ДИПЛОМАТИШ-ПОЛИТИШЕ КОРЕСПОНДЕНЦ":
Закъснялото ратифициране на положението на война между Съединените щати от една страна и България, Унгария и Румъния, от друга. България, Унгария и Румъния бяха обявили отдавна война на Съединените щати... На първо време Щатите не обърнаха внимание на обявената война от страна на тия три държави. Междувременно Белият дом погледнаха най-сетне на положението такова, каквото е и обявиха война на България, Унгария и Румъния. Обявяването на война от председателя Рузвелт на съюзническите държави в Югоизтобна Европа общо взето е един израз на накърнено самолюбие, тъй като тия страни са твърдо решени да се отбраняват срещу болшевизма на Москва.

Загреб, 8 юни
"НОВА ХЪРВАТСКА":
Беломорието - пътят на България към света (пътепис от Стипе Мознер). Минаваме старата граница. От едната и от другата страна живеят само българи. Ето ни в Зърново. Само от това село и от неговите околности над 20 000 българи е трябвало да бягат в България. Съвсем малко от тях са останали, преминали през страшни изпитания. Но само за една година 10 000 българи са се завърнали по своите родни огнища и усилено работят за повдигането на земеделието. Тук всяка педя земя е обработена...
Днес кавалското пристанище е пусто, само една моторна лодка извършва съобщението с остров Тасос. В бъдеше Кавала ще играе голяма роля за България, защото покрай Дедеагач през това пристанище българските произведения ще бъдат отправяни по далечните морски пътища. На връщане от Тасос стигнахме Ксанти, средището на Беломорската област. През Х²V век градът е бил седалище на българския юнак Момчил войвода и развалините на нуговия град и сега се издигат над Ксанти. В Дедеагач властите ни показаха книжата за осъждането на българи от този край само защото са говорили български език. Те били изпращани на заточение в Крит за по две години.
Прощаваме се с прекрасното Бяло море и през Гюмюрджина поемаме по завоите на Югоизточните Родопи и оставяме зъд себе си прекрасната земя, надарена с всички богатства...
Съглашението от миналата война наказа България за нейната вярност към Германия и й отне Тракия, за да я даде на Гърция. От тогава над българите са извършени много насилия. Особено голямо зло им причини така наречената "Конвенция за доброволно заселване", съгласно която от 1923 до 1924 г. стотици хиляди българи е трябвало да напуснат страната. Сега те трябва да се завърнат по бащините си огнища и с много труд, тъй свойствен за българите, да превърнат тия краища в рай на България.

Виена, 9 юни
"НОЕС ВИНЕР ТАГБЛАТ":
Пътуване покрай Егейско море. Гърците бяха изоставили тази област. Огромни площи земя не бяха въобще обработени. Мочурливите и блатисти места покрай брега са източници на малария и те трябва да бъдат пресушени. Това е една задача, която областният директор на провинцията, генерал Герджиков, пое като своя най-благородна мисия. Опора на стопанството продължава да бъде тютюнът. Тук растат най-доброкачествените тютюни, които ние познаваме в Европа. Тукашната българска администрация не иска да се ограничи само с тютюна, а се грижи за залесяване на овощни дръвчета и отглеждане на зърнени храни. Понеже българинът е роден градинар, зеленчуковите градини са в подем... Ние всички останахме с впечатлението, че България действа тук със здрава ръка.

Берлин, 10 юни
"ДОНАУЦАЙТУНГ":
Задачите на България в Беломорието (дописка от Герхард Херман). Когато Гърция изгони от Тракия българските селяни и когато останалите българи вече не можеха да се радват на богатите плодове на своя земеделски труд, тя разруши основата за съществуване на градските търговски и финансови среди, по-голямата част от които бяха гръцки. Заедно с изгонените оттук българи още на времето изчезнаха нивите, зеленчукавите и овощните градини...
България пое управлението на тютюневия институт в Драма и го изгражда по-нататък. България даже увеличи пространството, върху което се отглежда тютюна и особено там, където каменистата почва не позволява да се отглеждат други куртури. По долините и равнините, където се сее тютюн, благодарение на българското планово стопанство, се добива втора и трета култура още през същата година, каоято, както казват духовитите българи, не отива във въздуха като тютюн.
Кавала е единствения морски град без морски бани. Едва на 15 юни българската администрация в Кавала ще открие голям плаж и населението тук за първи път ще може да използва морето не само за търговия, но и за къпане... Кавала е Неапол на Бялото море, чиито къщи се стремят да бъдат най-близко до морето, подобно на всички пристанищни градове на Ориента, като че сушата е само техен временен престой, с който те по необходимаст трябва да се задоволят. Това придава един живописен и романтичен чар на града, но то не е полезно за здравето и честотата. Българинът иска да диша, иска да вижда зелени поляни. Ето защо българите събарят в Кавала къщите край брега и създават широк градински пояс. По същия начин действат българите в Дедеагач, където българският кмет има мечта - да създаде алеи с рози...
След придобиването на беломорския бряг България стана морска държава. България сега се нуждае от кораби, но и от любов към морето, не само от упоритостта на селянина, но и от смелостта на моряка. Тези пристанища имаха за Гърция значение само на провинциални градове. За България обаче те ще бъдат главни пристанища. За България е необходим огромен обрат в начина на мислене, за да може да се справи с тези нови за нея задачи, без обаче българският народда загуби здравите основи на народния си характер. Българите трябва да станат морски и търговски народ. Трябва да се очаква, че съзнанието за тази задача ще се внуши със съответната пропаганда в съзнанието на българския народ и че в България ще се създадат морски дружества...

Загреб, 15 юни
Рожденият ден на Княз Симеон. По слечай рождения ден на Негово Царско Височество княз Симеон довечера в кино "Дубровник" ще се състои тържествена вечер, на която ще се представят филмите: "Из живота на царските деца", "Изгледи из новоосвободените краища" и др Утре сутринта ще има тържествен молебен. На същия ден празникът си ще отбележи и българското академично дружество "Княз Симеон Търновски".

Лозана, 15 юни
"ГАЗЕТ ДЕ ЛОЗАН":
Какво се върши в България. Българският народ изглежда спокоен, вярва в съдбата на своята страна, както и на мъдростта на своя владетел...
Властите са взели всички мерки за развитието на земеделското производство, за подобряване качеството на земеделските произведения, за създаване на млади и способни земеделци, които да улеснят полската работа и да издигнат нивото на живота.
Подобрява се железопътната мрежа. Не е изненада в България, ако човек, обикаляйки страната, среща великолепни и хубави малки гари, окичени с цветя...
Има покачване на цените на някои произведения. Казаха ми, че тук преди войната се е живеело най-леко. Също така ми обясниха, че тия ниски цени никога няма да се върнат в България, защото тяхното покачване е предизвикано от подобрените условия на живот на работниците, които в някои браншове преди не са били добре заплатени...
Такава именно ми се видя България през пролетта на 1942 г.: спокойна, решителна, работлива и с пълно доверие в бъдещето си.

Загреб, 18 юни
"НОВА ХЪРВАТСКА":
Долината на розите и героите. Тук (в Шипка и Казанлък) става на човек ясно признателността на българите към царска Русия. И става му още по-ясно днешното становище против болшевиките, които убиха освободителя на България...

Будапеща, 21 юни
"ПЕСТЕР ЛОЙД":
Българското Беломорие. Дали някой хан или народна песен даде на тази прекрасна страна името Беломорие, не може сега да се установи. От впечатляващите развалини на друвното Филипи се вижда, че хан Пресиян е упражнявал своята власт върху Бяло море още в ²Х век. Един запис в базиликата във Филипи напомня, че хан Пресиян е изпратил своя кафхан да се бори срещу славянските племена. Борис и Симеон Велики също владееха Егея. Българите успяха в борбата за Егейско море така да разклатят византийското иго, че Иван Асен ²² и Иван Александър станаха господари на това море Х²²-Х²²² век.

Загреб, 21 юни
"СПРЕМНОСТ":
На българския браг на Егея (статия от Стине Мознер, аташе по печата в хърватската легация). Днешната българска област Беломорие обхваща земите от Югоизточна Македония и Западна Тракия. В нея се намират два ценни паметника от миналите времена, които свидетелстват за борбите на народите за тяхната култура и тяхната цивилизация: древният град Филипи и остров Тасос. Те са свидетели на траки, финикийци, перси, гърци, македонци, ремляни, византийци, българи, турци и други, и други, от чиито походи са останали следи...
Стигаме развалините на Филипи. Необятна маса от камъни, релефи, колони, плочи, надписи, всичко разхвърляно в безредие, обрасло с трева, а голямото пространство, покрито с червени макове, вероятно е двор на някакъв дворец. Влезе ли човек между камъните, започне ли да обикаля отделните колони и да разглежда надписите и релефите, любопитството и удивлението у него нарастват. От двете страни на пътя навред има следи от големи сгради, чиито основи са запазени. Всред развалините на една Базилика във Филипи е намерен гръцки надпис, в който се говори за българите.
Първият паметник на българското владичество е надписът за българския хан Пресиян, който през 847 г. изпратил кавкана Ичбула отвъд Родопите, за да покори тамошните племена, между които и славяните смолени, между реките Струма и Места. Ичбул водил тежки битки с византийците, които победил при Одрин и около Пловдив. От тогава започва владичеството на българите по тези краища...
На остров Тасос намираме село Булгаро. Основано е от българи. Според преданието една българска княгиня е дошла тук да се лекува и в знак на благодарност съградила черква. Остров Тасос представлява голямо богатство със своите овощни дървета, маслини, силно развито пчеларство и бубарство. Тасос има всички условия да се развие в първостепенен курорт, където посетителите ще се радват на красота и природа.
Привечер се връщаме в Кавала. Оставяме Тасос тих и величествен. Класическите места в днешна България по Егейското крайбрежие са голяма културна придобивка за приятелската на хърватите страна.

Гьотеборг, 23 юни
"ГЬОТЕБОРГС МОРГЕНПОСТ":
Таен договор между Чърчил и Молотов. В Лондон е сключен таен договор между Чърчил и Молотов. По този договор цяла Европа е изоставена на болшевизма. Договорът съдържа следните точки:
...
2. Повечето от съседите на Съветския съюз или намиращи се наблизо страни, между които: Финландия, отделни части от северната област на Скандинавския полуостров, Чехословакия, Румъния, България и Югославия се признават като сфери на интересите на СССР;
3. С цел да се защити в бъдеще от нападения от силите на Оста, Съветският съюз ще има право да придобива стратегически пунктове и да установява гарнизоне в тях като в територии, взети под наем. Освен това на СССР ще бъде гарантирано в бъдеще свободно преминаване от Балтийско в Северно море, както и преминаване от Черно в Средиземно море.
4. В едно допълнение към чл. 3 на пакта, по силата на който съюзничите ще могат след края на войната да взимат специални мерки за сигурност срещу евентуално ново нападение, се признава на Съветския съюз правото да упражнява в съгласие с Великобритания военен и политически контрол над Финландия, Германия, Унгария, Румъния и България...

Берлин, 26 юни
"ДОНАУЦАЙТУНГ":
Егейският рай (дописка от Герхард Херман). Гюмюрджина и областта около нея след Ньойския договор бяха поставени отначало под френски мандат, който продължи седем месеца. Французите искаха да създадат тук един протекторат. Англия, обаче, желаеше да даде тази област на Гърция на всяка цена и след решението на конференцията от 1920 г. французите трябваше да се оттеглят от тук. Преди това те направиха анкета, от която се виждат процентите на отделните националности. Тази анкета не беше извършена при благоприятни за България условия. Въпреки това се установи, че във въпросната област живеят 80 хил.българи, 73 хил.турци и 51 хил.гърци, следователно българите имаха мнозинство.
Миналата година, когато Германските войски влязоха в Тракия, те намериха там много малко от тези 80 хил. българи, чийто тогавашен брой беше установен при много съмнителни за България условия. Между двете дати лежи едно време на страшни страдания от четири български изселвания. Първите българи избягаха от тук с оттеглящите се български войски. Когато французите напуснаха тази страна, нова вълна български бежанци напусна своите огнища пред страха от наближаващите гръцки войски. Влакове и пътища бяха задръстени от мъже, жени и деца, които остявяха тук цялото си имущество. Тези, които не заминаха, бяха подложени на асимилаторски методи на новите господари, отличаващи се често с характерната за тогавашните Балкани жестокост. Това бе третото изселване... След това,от страх пред общественото мнение, Гърция се видя принудена да наложи на България споразумение за размяна на население. Това е четвъртото и последно изселване на българите, което беше облечено в мантията на доброволните изселвания...
В Ксанти управителят на Беломорската провинция ни представи данните за 1941 г., които важат за цялата Беломорска област. Православните българи възлизат на 7 до 8 хил. души, което в действителност е съвсем незначително, даже да прибавим и 35 хил.помаци, които са от българска народност, но изповядват мохамеданска религия. Следователно населението е намаляло тук от 45% на 7%. Задачата на българската администрация е да възстанови тази световна историческа неправда с необходимата бързина, но без сътресения за понеслата вече много страдания страна. Тази задача е трудна, но красива, и българските власти са се заели да я осъществят с амбиция...
В Беломорието вече се завърнаха към 40 хиляди българи, от които само 7 000 принадлежат към градското население, докато останалите са селяни. Нови 100 хил.българи са обявили своята готовност да се преселят в Беломорието. Естествено е, че това преселване не трябва да става безразборно и прибързано. Преселените българи не притежават собствени къщи и собствени земи, а само временно отдадени за обработване земи, докато се извърши окончателнот планомерно разпределение. Тук, повече от където и да било, важи максимата: "Най-напред земята, а след това - хората..."
Тази страна, която е благословена от господа, е застрашена от блата и малария. Тя трябва да бъде подобрена и обработена. Под енергичното и упорито управление на областния директор и на неговата администрация, България успя да осъществи тази задача. Всяка педя годна земя е вече използвана. Областният директор определи крайната цел на българските усилия така: "От Беломорието да се създаде онзи земен рай - раят на тройната жетва, който тук може да бъде осъществен". В Беломорието има малко гори. Гърците не обичаха горите, както не ги обича всеки народ от търговци. Залесяването е задача на идващите десетилетия. Не трябва да се губи нито час.
Свидетели сме на всяка крачка как българите тук не губят нито минута време при изпълняването на задачите. Ако отново върнатата на България Беломорска област зъслужава похвала, то тя е, че тук не само се управлява, но се и работи.

Берлин, 28 юни
"ДОЙЧЕ АЛГЕМАЙНЕ ЦАЯТУНГ":
Отношенията между Турция и България (дописка от г-жа Мюлер Нойдорф). В един повилион на Пловдивския панаир, пред който се вижда една бронзова статуя, се трупат много хора. Това е турският павилион. Турция участва за пръв път на един български панаир. Този факт и палмата на мира предизвикаха силно впечатление... След участието на Турция на Пловдивския панаир България за първи път обеща участие на панаира в Смирна...
Един турски вестник сравнява турско-българските отношения с красива градина, на която всички се радват и която може да стане още по-красива... От английска страна много пъти напоследък бе опитано да смутят мзаимните отношения между двете страни. Обаче тези опити нямаха успех нито в Турция, нито в България... Причината за това се крие главно във военното и политическо развитие, но и на благоприятното настроение между турския и българския народи, което надживя критичните моменти на Балканите.

Виена, 30 юни
"НОЕС ВИНЕР ТАГБЛАТ":
Пътуване из Македония (дописка от д-р Ирнгард Мюлер). Скопие е град с около 65 хиляди души. Столицата на Македония трябваше да стане център на сърбизма, трябваше да бъде заличен българския й характер и трябваше да бъде посърбена с всички средства. Българските войници, които влезнаха в града миналата година, бяха посрещнати от населението с възторг. В разговор с български чиновници ние узнахме, че установяването на българскта власт е станало навсякъде спокойно и без инциденти и че администрацията на Македония е чисто българске и е обганизирана по български образец. Скопие работи за възстановяване на своето стопанство и култура.
Искам да предам някои разговори с македонци, от които узнахме жестоката съдба на тази страна: "Тук в средата на ХV²²² век започна възраждането на целия български народ. Българите от Скопие бяха първите, които през 1828 г. поискаха от Цариградския патриарх български владика..."

Берлин, 30 юни
"ДОНАУЦАЙТУНГ":
България и Москва. Между страните, към които Москва е предявила претенции в Лондонския таен договор, България, която в момента не се намира във война със Съветския съюз, попада за включване в неговата сфера на сигурност. Тъй като Сталин постави в тайното допълнително споразумение България на равна нога с Финландия и Румъния, смята се, че Кремъл вече е ликвидирал илюзиите и очакванията за болшевишка революция. Времето на тази революция в България е безвъзвратно отминало... Подарената от Лондон на СССР България не принадлежи нито на британците, нито на болшевиките. България днес е независима и по-силна от когато и да е било...

Берлин, 2 юли
"ДОНАУЦАЙТУНГ":
Из Беломорието (дописка от Герхард Херман). Високо в Родопите, на самия път, е разположено малкото планинско село Чорбаджийско. Няколко руси деца от селото предлагат скромни планински цветя. Но тези скромни цветя трогват много повече от пищните дарове на южния бряг. Защото те ни говорят за жителите на село Чорбаджийско, които в продължение на десетилетия са гледали отгоре водите на Бяло море и са чували неговата песен. Този морски бряг е толкова близък и толкова недостижим, въпреки че представляваше една необходимаст за дтопанския живот на селото и на цялата страна. След това ние влизаме в малка бяла стая на хубава планинска къща, посрещнати с песни от децата. Това бяха детски песни, които възпяваха копнежа към свобода. Веднага след това ние чухме песен от Шуберт "спи, спи сладко момиченце" на български език, изпята от български детски гласове, високо сред Родопите, в село Чорбаджийско, хиляди километри далеч от Виена, където е родена тази песен - едно ехо и един глас от Европа, който стига до тук и един отговор от тези далечни планини, отправен към същата Европа.
Когато слушахме тези планински български деца, руси и срамежливи, да пеят подобно на германски селски деца, нашите мисли се върнаха назад. Ние си спомнихме сгушеното в склоновете на Пирин спокойно и приветливо Банско с неговите старобългарски къщи, където ни се стори, че се намираме в Харц или всред Ризенгебирге. Всред тази тешина, в едно гробище, се издига стара българска църква, наполовина построена в земята, защото чужденците, които господствали тук, не търпяли високо издигащи се нагоре към небето черкви. Тая черква е лишена от своята камбана, защото българите много късно получили право да имат камбани в своите черкви. Песните, които се пееха в тази, приличаща на зимник, черква се чуваха навън до гробовете, където покойниците приживе не можеха да се молят изправени... Днес обаче децата в село Чорбаджийско могат свободно да пеят песните си, както и ходжата може свободно да пее от минарето, въпреки че в тая страна господстват християни.
Борбата между боговете, която струва на Балканите толкова много кръв, както и борбата между народите е завършена. Остава само ниският портал на черквата, през който хората се навеждат, като че ли това е един поклон пред мъките на миналото.
Остров Тасос показва още по-ясно, че съревнованието между боговете нук е много по-старо от християнството и исляма. Учудващо богатият и интересен музей на Тасос крие високи египетски богове, персийски богове-животни и финикийски божествени маски, както и някой Аполон, Хермас, някоя Афродите... Грижата за тези ценности е предоставена на българите.

Берлин, 21 юли
"ДОНАУЦАЙТУНГ":
Българската администрация в Македония (уводна статия от Герхад Херман). Докато някои от наследниците на Австро-Унгария - особено Чехословашко и Югославия, видяха задачата си в това да изградят най-напред ядрото на своята страна с помощте на приходите от новопридобитите области, за които те не се погрижиха, България веднага и без колебание тръгна по тъкмо противоположен път. България вложи голяма част от националния си доход от старите предели за уреждането на новите области и се опита да изгради колкото се може по-добре съобщителните връзки с тези нови територии, връзки, които бяха почти прекъснати поради високите планински вериги и лошите пътища, както и поради абсолютната липса на железопътни линии. Който само преди една година е минавал през предишната граница между стара България и Югославия и който сега мине по тези места, той ще види какви големи успехи са постигнали българската армия, българската трудова повинност и българският народ при строежа на пътища. Също такова е положението в Родопите по старата граница между България и Гърция. Тук също бяха построени пътища, а се строят и ж.п.линии...
В Скопие българите на първо място са загрижени за построяването на канализация, която е толкова необходима, и същевременно толкова трудна за изпълнение от техническа гредна точка. В миналото властта се задоволяваше само с общопризнатата добра бира в Скопие. Българите се грижат за подобряване и на лошата питейта вода. Хигиенизират се и селата. Навсякъде се изпращат селски лекари и ветеринари и се създават здравни служби, детски домоне, старопиталища, училища и противомаларични станции...
Второто предимство, което българите донесоха тук, е непоколебимата българска вяра в необходимостта и благословеността на образованието, което е внедрено в душата на народа на Св.Св.Кирил и Методий. В това отношение българската църква работи образцово. Черквата в Македония и Тракия се ръководи от мъже като неврокопският митрополит Борис или скопският архимандрит Стефан...
Българските стопани доказаха за първи път пред света, че Македония не е бедна страна, но че тя се нуждае само от общото творчество на всички, за да изхрани цялото население и да опровергае тенденциозната приказката за свръхнаселена Македония...

Загреб, 26 юли
"НОВА ХЪРВАТСКА":
Златна Македония (статия то Стипе Мознер). Пътят, по който вървим, енов - построен от българите. При отстъплението си сърбите са унищожили всичко, знаейки че никога няма да се върнат.
А какво да кажем за синия Охрид, крайната точка на нашето пътуване? Тук, където всеки камък носи белезите на славното българско минало, където всяка педя земя е напоена с българска кръв, където всяко дете знае за славните български царе, за Свети Климент и Свети Наум, стотици и хиляди години не е преставала да кънти българска песен и не е заглъхнал българският език... Това, което прави Македония по-близка за нас, хърватите, е нейната съдба, сходна с нашата. Еднакви страдания, еднакви изпитания в миналото, робуване на един и същ подтисник, постигнатата свобода в едно и също време... Хърватите познават българите и Македония не от вчера. Неуморимите учители и мъченици братята Миладинови издадоха с хърватска помощ своите песни, които по-силно от всичко друго говорят за българския характер на тези краища. Това е било преди 40 години. А преди 15 години нашият Поглавник вдигна глас в сърцето на Македония против подтисничеството и защити младите македонски студенти в скопския процес...
Македония е наистина скъпоценен бисер на българската царска корона, която сияе от слава, величие и храброст...
С тия мисли напускаме Македония, копнеещи да видим отново македонското небе, да подишаме нейния чист въздух, да се любуваме на нейната хубост и да се намерим отново между хората, които са толкова близки на нас, хърватите.

Загреб, 31 юли
"НОВА ХЪРВАТСКА":
Хървати и българи. Ратификацията на хърватско-българския договор за културно сътрудничество е само потвърждение на вековното приятелство и вековните политически и културни връзки... Докато българите нямаха свое висше културно средище, българските младежи идваха в Загребския университет...
Тази културна конвенция цели да разшири хърватската и българската култури, да разпространява науката, литературата и изкуството на двата народа.

|

Берлин, 2 август
"ДОНАУЦАЙТУНГ":
Македония върху нова основа. Многобройните законодателни мерки, които се отнасят до вътрешността на страната се прилагат и в Добруджа, Тракия и Македония. Особено впечатление прави Битоля, където се образува една областна санитерна служба със шест областни лекари, 15 санитарни служби, едно отделение против заразни болести и две санитарни станции за борба против маларията. Днес 80% от населението получава безплатна медицинска помощ. Освен създаването на болници, уреди се и специална служба за борба с детските болести. Тук, в Битолска област са открити повече от 300 основни училища, които се посещават от 80% от селските деца и 95% от градските. По селата са открити многобройни летни почивни станции, както и дневни домове за наглеждане на деца. Уредени са и специални трапезарии за изхранване на бедните деца. Едно напълно непознато по тия места нововъведение са работническите осигуровки срещу нещастни случаи и безработица. Към това се прибавят и почивните станции и лагерите за работниците...
Когато България присъедини Македония, тя намери във Върдарска област 18 хил.дървени рала. Ето защо българското правителство се намеси тук решително, за да подпомогне земеделието в Битолска област с въвеждането на българските реформи и земеделски машини.

Загреб, 13 август
"НОВА ХЪРВАТСКА":
През македонските градове (статия от Стипе Мознер). Най-красивият, най-славният и най-западният град на България е Охрид. На хубавото синьо Охридско езеро. Мъчно е да се опише красотата, историческото значение и високото национално съзнание на този град на българските царе Борис, Симеон и Самуил, на българските учители и просветители Св.Климент и Св.Наум, градът на Пърличев, Димитър Миладинов и на мнозина още борци от миналото столетие. Охрид е свещен град за всички българи. Той е бил българският Ерусалим и цялата негова история е изпълнена с борби за величието на българското име.
Охридското езеро и околността днес са любимият кът на обединена България, най-хубавото летовище, най-хубавият курорт за отмора и приятно прекарване сред природата. Градът Охрид се издига гордо над езерото. Жителите му възлизат на 12 хил.души, грамадното мнозинство от които са българи. Рядко друг български град е бивал толкова много възпяван, както Охрид и неговото езеро. Всеки ще разбере причината веднага, ако има щастието да го види поне веднъж.
Стигаме и историческия град Битоля. Разположен е на река Драгор, под планината Пелистер, чийто връх има и лятно време сняг. Старата Хераклия от времето на Филип Македонски се е намирала малко по-далеч от днешния град. Останките са още запазени... Рядко има друг град, който да се похвали, че е дал толкова борци за свобода, както Битоля. От близкото село Смилево произхожда легендарният войвода от Илинденското въстание Даме Груев. Българският характер на града и околността е отбелязан отдавна, още по времето на кръстоносните походи. Споменава се, че кръстоносците са минали по тези краища, където живеят българи... Днес Битоля представлява един от най-плодоносните кътове на Македония.
В Прилеп, градът на българския юнак Крали Марко ни посрещат най-сърдечно. Тук и лекарят, и ветеринарът, и учителите, и агрономите, и аптекарите са загребски възпитаници. Всички говорят добре хърватски. Пътувайки за Прилеп ние още от далеч сме впечатлени от остро очертаните в небето зъбери на Баба планина. Над самия Прилеп се издигат Марковите кули - останки от дворците на храбрия Крали Марко, който е български янак. А нима не пя и нашият Качич-Мйошич: "Босна слави Бошнянина, Булгария - Кралевича Марка". Стигаме в Прилеп срещу Св.Иван. Пред някои дюкяни младежи пеят и се молят за дъжд и добра летница. Даряват ги и те отиват да извият хоро пред други дюкяни. Старите обичаи в Македония се пазят...
Упътваме се към Скопие и се любуваме на Шар планина, чиито върхове делят два народа. Над Скопие е Скопска Черна гора... Стигаме града на Мара Бунева и Борис Дрангов. Отиваме най-напред да се поклоним на мястото на Вардар, където македонската героиня Мара Бунева уби насилника Прелич. Простият железен кръст, постоянно окичен с цветя, говори за всички жертви. Посетихме някои забележителности и останките на стария водопровод извън града. Посетихме Куршумли хан. Стигаме до тъмницата, студена и дълбока изба, където през 1903 г. е бил затворен Тодор Александров. Зданието е строено през ХV век по план от хърватски архитекти. Днес този някогашен хан и прословут затвор е превърнат в музей.
Черквата Св.Спас, отвън малка и неугледна, като някаква селска къщица, крие богатство с огромна художествена стойност. В нея се намира един от най-хубавите паметници на резбарското изкуство - прекрасен иконостас, прочут в целия свят със своята изработка.
Съдебната зала, където Подглавникът е защитавал македонските студенти в известния скопски процес, днес е историческо място, което се показва на чужденците като символ на общата борба на хървати и българи против общия враг. Напускаме Скопие и се връщаме в София без да спираме в Куманово и Крива Паланка. Слушали бяхме с каква жажда македонските жители са копнеели за българска книга, за българска реч, българска песен и българска просвета. Пребиваването на българи от Македония в пределите на стара България е цяло народно тържество в истинския смисъл на думата. Често сме имали възможност да гледаме разни групи ученици, учители, земеделци и други съсловия, които идват в старите предели. Разглеждат и слушат всичко с някаква набожност. Някога те само са чували от по-старите за това, а ето сега се движат тук свободно и се чувстват като у дома. Наблюдавах преди няколко дни голяма група от македонски селяни на път за Царския дворец. Върви по улицата една колона. Най-напред носят икона в прекрасна рамка от дърворезба. След иконата трима селяни носят голям хляб и паничка със сол, а други след тях - голям сноп узрял клас. Отиваха да се поклонят на своя Цар - царят на всички обединени българи.

Букурещ, 31 август
"ПОРУНКА ВРЕМИЙ":
Браво, българи! (уводна статия от д-р Илия Радулеску, директор на вестника). Българите не са само работливи, умерени и сериозни, но и великолепни стопани и най-вече - хора, проникнати от повелите на един фанатичен национален егоизъм. Хуманитаризмът, с който се хвалят толкова други, не ги е засегнал със своите фалшивости и отрицания. Нека дадем само един пример. Преди други, които се считат по-предвидливи, българите взеха своевременно мерки срещу трудностите на изключителното военно положение, въпреки всички проповеди за международно сътрудничество. Те рационализираха продоволствието с главните хранителни продукти и с облеклото; систематизираха производството на стоките, които се търсят повече на европеския пазар; организираха по такъв начин износа, че стигнаха до там, да получават максимум стойност за всичко, което изпращат извън граница... Без да имат петрол, злато, минерали или количества храни в излишък, българите надскачат с техвия лев парите на другите валути. Без да имат овощни градини и лозя с облагородени лозови насаждения, българите изнасят плодове за 3-4 милиарда лева годишно...

Берлин, 6 септември
"ДАС РАЙХ":
Пътуване из Тракия (дописка от Рудолф Хайдер). Въпреки договора за преселване, българското население се е задържало в градовете и селата на Беломорието, и особено в планините. Към българското население се смятат и помаците, които въпреки промяната на вярата си, и като мюсюлмани запазиха напълно българския си език. Българите трябва наново да организират учебното и просветното дело, защото от миналото нищо не е останало. Църквата, културните и професионални сдружения, стопанските организации, които са тъй силни в стара България, тук се създават сега...
С една моторна лодка потеглихме към остров Тасос. Капитанът отвори прозореца на каютата си, повика моряците до себе си и запчна с тях една песен, рефренът на която изпяваха заедно с всички пътници: "От Черно море до Охрид, от Дунава до Бялото море, един народ живее."

Загреб, 10 септември
"НОВА ХЪРВАТСКА":
Развитието на българското земеделие, занаяти и индустрия. Царство България тази година за пръв път участва в Загребския есенен панаир. Лицевата страна на павилиона е украсена при входа с голямо пано фотографски картини, показващи прекрасни български краища. В павилиона намираме мостри от твърде развитата индустрия за парфюми и химически произведения, разни кожи за обувки, кожи за зимни дрехи. Показано е развитието на българското земеделие, текстилната индустрия и каменовъглената мина Перник... България е изложила много земеделски произведения, което е обяснимо...
Първата изложба на Царство България в Загреб има твърде голям успех.

Хелзинки, 13 септември
"УСИ СУОМИ":
България на прага на четвъртата военна година (статия от Валтер Фрайхер фон Зас). Въпреки че България официално се намира във война с Великобритания и Америка от 13 декември м.г. и досега не е скъсала дипломатическите си отношения със Съветския съюз. Тя все пак участва във войната заедно със своите велики съюзници още от самото й начало и много допринесе за техните успехи, макар войските й да не се бият на фронта, а изпълняват други не по-маловажни задачи...
Колкото се отнася до грцките и сръбските съседи, ясно е, че те не могат окончателно да бъдат възстановени, понеже бъдещото положение на двете страни още не е ясно. Все пак България не се е отказала от своите дългогодишни опити да намери един "модус вивенди" с тези балкански народи... Трябва да се признае, че България в началото на четвъртата година на войната, въпреки създадените трудности, съумя все пак да намали опасностите в тази част на Европа.

Заглеб, 20 септември
"НОЕ ОРДНУНГ":
Задачата на България в Македония. Българското държавно ръководство не изпада в грешката на предишното сръбско управление, което виждаше своята задача в изграждането и засилването на централната държава за сметка на новоприсъединените области. България бръкна в собствения си джоб и вложи парите на старото Царство в полза на ноноосвободените области... Българите подобряват здравословното състояние на градовете с големи строежи на канали и с поправяне на водопроводи. Същите грижи за населението се полагат и в провинцията. Създават се детски приюти, изпращат се лекари и ветеринари, изграждат се училища и здравни служби и по такъв начин се повдига здравното и културно ниво на населението. Първобитните земеделски инструменти на селяните се заменят с модерни уреди.

Кьолн, 29 септември
"КЬОЛНИШЕ ЦАЙТУНГ":
Уреждане на еврейския въпрос в България. Който минеше на 1 септември по "Леге", търговската улица на София, можеше да забележи, че почти половината магазини бяха затворени. На тази дата еврейското население трябваше да ликвидира търговската си дейност. Много от предприятията продължиха своята работа като промениха собствениците си... Понеже досегашните противоеврейски закони, които излязоха през 1940-41 г. като част от Закона за защита на нацията, не бяха достатъчни, правителството поиска тази пролет пълномощия за осъществяване на законодателство, което да направи невъзможни всякакви заобикаляния... Макар че България следва в това отношение общите основни принципи, създадени в Германия, все пак има и някои разлики, които се дължат на особените български условия...

Загреб, септември
"СПРЕМНОСТ" бр. 29:
Дейността на хърватина Стефан Веркович за защита на българските права над Македония. За широката публика е малко познат документ "Начертанието" на Илия Гарашанин, министър на княз Александър Караджорджиевич. Тази първа писана програма на Сърбия от 1844 г. представлява проект за проникване, на първо място във вреда на хърватите и българите... Гарашаниновият план е бил таен. За него не са знаели дори всичките изпълнители на великосръбската политика. Гарашаниновите агенти са се делили на две категории: първата - на просветените, втората - подчинена на първата, е знаела само непосредствената цел - освобождението от турците. Още по Гарашаниново време в Македония започва политическа дейност против българските интереси. Във връзка с тези сръбски интереси в Македония се появява и Стефан Веркович, станал по-късно заслужил деятел на българщината. Той е бил пратен от Илия Гарашанин, за да служи на великосръбските цели. В проучванията си за Македония Веркович стига до извода, че тя е българска земя и сам става горещ борец за българските права над Македония. Днес всеки културен българин знае името на Стефан Веркович и го споменава с благодарност. Някои българи, обаче, смятат Веркович за сърбин. За такъв го считат и самите сърби. В предговора на книгата "Стара Сърбия и Македония" от Спиридон Гопчевич (Белград) се напада "предателството" на Стефан Веркович и се изказва съжаление, че се е намерил "такъв безсъвестен сърбин", който се бори за българщината в Македония...
Сърбите едва от втората половина на миналото столетие започнаха открито да си присвояват права над българска Македония и да я посочват като сръбска земя. Имаме интересно свидетелство от 1828 г., от което се вижда, че сърбите са смятали жителите на Велес за българи, а ако някой по-късно кажеше това, го обвиняваха за предател. Между имената на предплатилите книгата та Йован Попович "Милошояда", издадена през 1829 г. на стр. 266 е написано: "Велес (Македония) господин Анджелко Палашов, българин, търговец, голям любител на книжнината и словото на своя народ"... Този принос има хърватският защитник на българщината в Македония - босненският хърватин Стефан Веркович. Това е още едно доказателство за искрените хърватско-български връзки и сътрудничество в борбата против чуждите аспирации.

Братислава, 3 актомври
"ГАРДИСТА":
Създателят на Велика България. Когато на 3 октомври 1918 г. Цар Борис стъпи на престола, България, изтощена от седемгодишна непрекъсната война, бше сложила вече оръжие. На 27 ноември 1919 г. силите-победителки наложиха кошмарния за България диктат от Ньой, който й отне най-скъпите области и ги даде на Югославия, Гърция и Румъния... Страната беше орязана, нивите унищожени и народът - изтощен от дългогодишните войни. Именно в тези тежки за българската държава моменти Цар Борис направи държавническа крачка, която спаси България. Като видя, че партийната разпокъсаност твърде много отслабва народните сили, той измени в 1935 г. парламенталната система и премина към авторитарна...
Цар Борис, а с него и целият български народ, вярваха, че някога ще настъпи денят за премахване на сторената срещу България неправда. Вълненията, които започнаха в Средна Европа през 1938 г., потвърдиха тази българска вяра... България е отново велика, както някога. А мъжът, който от малка България създаде Велика България, днес стои начело на държавата.
Но този политически портрет на Цар Борис е недостатъчен, за да обрисува неговата личност. За неполитика Цар Борис се знае, че е голям любител на спорта и много добър машинист. Цяла Европа познава снимката, където той кара собствения си влак. За него се знае, че има голяма склонност към естествените науки, че разполага с много добри сбирки и Берлинският университет го е провъзгласил за свой почетен доктор. Владее осем езика, между които и словашки...
Когато днес припомняме славната годишнина от възшедствието на Цар Борис, целият словашки народ пожелава на владетеля на тази приятелска държава сили за по-нататъшна съзидателна работа, каквато той е извършил за благото на българския народ и държава и която ще бъде записана за вечни времена, както в сърцата на българския народ, така и в историята на България.

Рим, 9 октомври
"ТРИБУНА":
Пътят България - Адриатическо море. Трябва да подчертаем възможността на конвенцията, подписана онзи ден от граф Чано и българския министър, според която едно шосе ще свързва пряко и сигурно пристанищата Дурацо и Антивари със столицата на България и с град Русе. Касае се за едно напълно римско дело, предназначено да засили през Албания политическите, икономическите и културните връзки между двете държави, които днесимат обща граница. Адриатическо море ще се свърже с Черно море посредством Дунава.

Букурещ, 13 октомври
"КУРЕНТУЛ":
Мостът на Дунава. Войната още не е свършила, а между народите вече се говори с убеждение и топлота, нещо, подчертано отново при посещението на българските журналисти...
Мостът на Дунава ще се построи. Този мост ще бъде паметник на приятелството. Той ще бъде осветен от сълзите, които са текли от едната и от другата страна на Дунава.

Букурещ, 14 октомври
"РАДОР":
При българските малцинства в Румъния. Българските журналисти направиха на 11 и 12 октомври една обиколка на Транснистрия. След като прелетяха над Кишинев, наблюдавайки остатъците от болшевишките разрушения, те слязоха в Тираспол и посетиха държавното земеделско стопанство, моста "Маршал Антонеску", както и едно българско село, където констатираха особено добрите обноски на румънските власти спрямо българското малцинство в Транснистрия.

Берлин, 17 октомври
"ДОНАУЦАЙТУНГ":
Един мост (дописка от Герхард Херман). На Балканите цели столетия се говореше за този мост, но въпреки това той не бе построен, макар че, както е известно, скоро след основаването на княжество България в 1881 г., се почувства нуждата от него. Изготвяха се и се отхвърляха проекти и това продължи до преди шест години, когато най-после поне се създаде един ферибот, който въпреки качествата си, има и един недостатък - през зимата не може да се използва. Така пътници и стоки, както правилно се забелязва, могат да стигнат по железница направо от Пекин до Париж или от Мадрид до Владивосток, но не и от София до Букурещ. Това бе едно трагично положение, в което се намираха Балканите по времето, когато Англия, Франция и Русия спореха за господство в тази област и бяха единни само в намеренията си да попречат на единството на Балканите. Преди всичко, руските закони караха заинтелесованите правителства да мислят, че постройката на този мост не е желателна, тъй като руският натиск за разширение към Цариград не трябваше да се подпомага по този начин... Всички съзнаваха ясно, че когато Русия говори за българските братя, тя мисли за пътя към Цариград. Фюрерът бе този, който след посещението на Молотов в Берлин попречи на подобно ощактливяване на България с руски гарнизони. След като англичаните и Съветите бяха изгонени от европейския Югоизток, сега има условия и за един мост, като вече не се говори само за проекти, а се строи... Касае се строеж на мостове към Европа.

Рим, 17 октомври
"РЕЛАЦИОНИ ИНТЕРНАЦИОНАЛИ":
България и силите на Оста. Не трябва да се пренебрегва обстоятелството, че в днешното подреждане на силите, България заедно със Словашко и Хърватско се присъединява към Тристранния пакт: първата, защото бе покровителствана от Пакта, втората - защото израстна с италиано-германската победа на Балканите през пролетта на 1941 г. България е единствената славянска страна, която, без да е териториално продължение на Италия и Германия, се присъедини към държавите, неприятелки на англо-саксонските сили. Нейното духовно присъединяване към противоболшевишката борба, макар че тя не се изрази с война против Съветския съюз, бе изразено чрез борба против болшевишките домогвания във вътрешността на страната... Противоболшевишката борба в София се води по два начина. Най-напред българското правителство започна усилена дейност, за да привлече селските и работническите маси към държавническите идеи. Вторият начин се състои в наблюдението и ликвидирането на комунистическите ядра...

Хелзинки, 21 октомври
"УСИ СУОМИ":
Политическото положение в България е стабилно. Онзи, който обективно следи общественото мнение в България, и то не само в старите й граници, но и в новоприсъединените области, трябва да признае, че след Балканската война, а и изобщо след всички войни, положението в България върви с големи крачки към равновесие. Така че България се връща към нормалния си живот. Комунистическата пропаганда, която благодарение на саботажните действия и внушения на Лондон и Москва преди години имаше временно влияние върху населението, за сега се проявява слабо... Особено силна е моралната подкрепа, която народът получава от примера на българската войска, където всички от офицерите до последния войник устояват против всяка противодържавна пропаганда. Неотдавна издадените полицейски наредби в българска Македония не целят потушаване на някакви смутове или революция, за което бяха разпространени слухове, а са издадени като предпазна мярка за вътрешното спокойствие на страната. Тъй като в продължение на няколко месеци, било в българска Тракия, било в другите новоприсъединени области, не е имало нито един случай на комунистически саботажни действия, то не може и дума да става за сериозна опасност или за противодържавна дейност... Отношенията с Турция, които винаги са причинявали не малко грижи на България, и които враговете й искаха да разстроят съвсем, днес са най-добросъседски и от ден на ден се подобряват, особено в стопанско отношение... Въпреки факта, че дипломатимеските отношения със Съветска Русия не са прекъснати, ония топли чувства към "великия славянски брат" не са вече същите, понеже българите не желаят да споделят участта, която сполетя Русия.

Кьолн, 21 октомври
"КЬОЛНИШЕ ЦАЙТУНГ":
Задачите на България в новата област. Зад привлекателната външна страна се крият трудни задачи и проблеми, двойно по-трудни, като се има предвид че Беломорието е една област с трагична история, една област, преминавала от ръце в ръце. България има да разрешава тук големи задачи, за да може да използав богатствата на областта. Че Тракия не е гъцка, личи от следния факт: дори през 1919 г., когато още продължава опиянението от победата, гърците не се осмелиха да припишат тази страна на себе си. Тя бе обявена за мандатна област на победителите, т.е. на петте велики сили...
След присъединяването на Тракия и Източна Македония в България забелязаха с изненада, че там са останали още твърде много българи, които се чувстваха щастливи да се присъединят към своето етечество. Те нямаха нито български училища, нито им се позволяваше да общуват със своите сънародници в България, на тях им беше забранено да говорят български дори в семействата си. Имаше специални подслушвачи, които съобщаваха на властите за всяко нарушение на забраната. Наказанията бяха парични глоби или изгонване. Чудное, че въпреки това, българските семейства не пожелаха да се разделят със земята на бащите си, но запазиха своите обичаи и език, те представляваха един невидим, но здрав корен на българщината...
Но не само изгонването определи отношенията между българи и гърци. В България и днес се говори за толкова тежкото духовно иго на гръцките свещеници и учители, които имали задачата да погърчат политически повалената българщина. Колкото повече човек навлиза в тази област, толкова повече той ще чуе да се повтаря историята на онзи гръцки владетел отпреди 1000 години, който е накарал да бъдат ослепени 10 хиляди пленени българи и оставил само по един с едно око, който да заведе ослепените в родината, като свидетелство за тяхното голямо поражение. Може би и гърците разказват подобни неща. Но българите не ги забравят, макар че - предвид задачите, които сега са поставени, те трябва да се забравят. Тези задачи са от стопански характер и са толкова важни, че трябва да бъдат поставени на първо място.
Трябва при това да се накара гръцкият селянин да използва всичките сили на земята, защото той засяваше в своето самодоволство и спокойствие винаги само толкова, от колкото имаше безусловна нужда, а не това, което земята можеше да му даде. За тази цел има закони и е създадена организация. Времето за оран и посев е точно определено. Определено е също така колко пъти и колко дълбоко трябва да се оре. Тези, които не спазват предписанията, са заплашени с отнемане на земята и присвояването й от държавата. Затова няма вече както някога необработени земи, и вместо една реколта, отсега нататък ще се прибират три реколти годишно: най-напред ръжта, след това памукът, и накрая - царевицата, която може да се сее даже и късно през лятото. Където има безстопанствена земя, където не достигат работните сили, там се намесва българският войник, който е роден селянин. А там, където българите отново могат да заемат своята земя, страната се превръща в градина. Българинът, противно на гъркът, е оседнал земеделен, не жали труд, докарва вода от километри, обработва своите ниви и въпреки че му липсват машини, той компенсира липсващите му помощни средства с труда на своите ръце...
Вече са планирани работите по пресушаването на блатата, които сега са център на маларията, а също и по залесяването на областта... Започна обща разяснителна акция, която обяснява на населението как да се пози само от малария. Ако някога залесяването бъдедоведено до край, тогава ще се заговори за българска Ривиера, защото твърде горещият през летните месеци климат ще бъде смекчен от горите.
Трябва да се облагородяват милиони маслинови дръвчета. Гърция притежаваше толкова много маслинови гори, че не обръщаше никакво внимание на богатите маслинови находища в тази област. От 12 милиона дръвчета бяха облагородени само около 1 милион и само те бяха използвани. А България иска да използва всяко едно дръвче и да не изгуби нито грам масло. По-късно ще бъдат залесени и други култури...
Друга трудна задача е скотовъдството. За разлика от стара България тук има малко стада. При преселването гърците са откарали и стадата. Има разкошни пасбища. От България са докарани развъдни животни, а коленето на млад добитък е строго забранено.
По-нататъшна задача е прокарването на пътища. Към нейното изпълнение се пристъпи веднага. Вече е построена една ж.п. линия, която свързва страната със стара България, минавайки през Кресненското дефиле. За сега тя е теснолинейка, но се разширява, за да стане нормална. Хвърленият от гърците мост на Марица вече е възстановен. Подновени са съобщенията с източния края на областта. Строят се и други различни пътища от юг на север, тъй че брегът се свързва със своя хинтерланд. В тези строежи са заети повече от 40 хил. български трудоваци. Този труд дава вече своите резултати.
Градове като Драма и Серес стават центрове на богата област, на истинско Елдорадо, където селяните (за разлика от старите предели) имат достатъчно земя, както и тютюнопроизводителите - достатъчно работа, за да могат да живеят от нея. В Серес има български квартал, който се е запазил от всякакви гръцки влияния.
Важен е и проблемът с използването на водите. Гърците не отдават никакво значение на евтината водна енергия, на "белите въглища". Те навсякъде са си служили с дизелови мотори. Българите не мислят да ги поправят или подобряват, тъй като се предвижда използването на водната сила.

Мюнхен, 22 октомври
"МЮНХНЕР НОЙЕСТЕ НАХРИХТЕН":
България някога и сега. На квадратен километър обработваема земя в България живеят двойно повече трудоспособни хора, отколкото в Германия. Половината от всички стопанства не са по-големи от 1 до 5 хектара. Поради това естествено беше българското дребно земеделие да се преустрои към географските и климатични условия: в планинските области - дребно градско занаятчийство, а в равнините - селско стопанство, което обработва повече индустриални и градински култури. Цялото старание и всичката скромност на българския селянин не можеха да му осигурят повече от най-необходимото за едно скромно съществуване. Фактът, че десетки български градинари се отправят за чужбина, за да търсят по-добър поминък, показва, че нормалният селски прираст не може да намери препитание в собствената си страна. Към това се прибавя обстоятелството, че границите на довчерашна България бяха много по-тесни от пространството, което населяваше българският народ.
Именно защото България представлява сърцето на Балканите и защото динамичните сили на нейния народ бяха добре познати, Версайлската система се погрижи да подреже из основи жизнените й претенции... Румъния, Сърбия и Гърция извлякоха полза от Версайлския договор и обединени в контролирания от Париж и Лондон Балкански съюз, станаха носители на насочена срещу България политика на изолиране. Франция и Англия бяха естествените противници на ревизионистичната българска политика на Балканите, а що се отнася до Русия...
Така България бе принудена в продължение на две десетилетия да се облегне само на своите собствени национални сили.
От континентална страна, разполагаща само с черноморския бряг, България сега стана страна с излаз на Бяло море. Така по онтошение на съобщенията вече България е транзетна страна не само между Запад и Изток, но и между Север и Юг.
На българския народ сега са поставени съвсем нови, разнообразни и тежки задачи... Пристъпи се към планомерна работа за заличаване на следите от войната в Тракия и Македония, както и за ускоряване на стопанското присъединяване на тези области към страната.

Берлин, 30 октомври
ГЕРМАНСКА ТЕЛЕГРАФНА АГЕНЦИЯ
Български принос във военната авиация. Към края на месец октомври преди 30 години двама офицери от българското въздухоплаване за първи път в световната история използваха самолета като бойно средство. Тези двама офицери, които бяха получили подготовката си в завода "Албатрос" в Берлин - Йоханстал, извършиха през есента на 1912 г., през време на Балканската война, едно много отговорно разузнавателно летене със самолет "Албатрос" снабден с мотор "Аргус" от сто конски сили.

Рим, 31 октомври
"ГЕОПОЛИТИКА":
Възстановяване на Велика България. Традиционната й геополитическа тежест е логична последица от географското положение, особеностите на стопанството и духа на българския народ. България трябвашепостепенно да насочи действията си и почините си към народите, способни да защитават и разбират нейните духовни и стопански интереси... Този геополитически стремеж помогна на България да достигне териториално разширение, каквото тя е имала по време на цар Симеон, като при това успа до увеличи престижа си в Европа дотолкова, че присъствието й да има стопанско и политическо значение в бъдещата организация на голямата европейска територия... Италия, която граничи с България посредством Албания, трябва да има предвид тези факти.

Милано, октомври
"ЕВРОПА":
Българският петгодишен земеделски план. Проектът за питгодишен земеделски план обхмаща 11 тома, в които се разглеждат не само всички въпроси, засягащи различните производствени отдели, но и тези, които се отнасят до селяните - главният фактор на националния живот, техните социални условия, образование и културата им...
Други мерки целят да подобрят разпределението на земята чрез премахването на малките стопанства, създаването на селски високодоходни стопанства и преселването на земеделци от извънредно гъстонаселените области в тези, на които липсва земеделска работна ръка. Предвиждат се и мерки за напояване и бонификация и разработването на 750 хиляди хектара необработваема земя...
Петгодишният план е изработен от Министерството на земеделието. Поради присъединяването на Тракия и Македония този план беше преработен, тъй като първоначално бяха предвидени само старите предели.

Будапещ

**Гост** · 28-07-2004, 16:06

Будапеща, 5 ноември
"МАГЯР НЕМЗЕТ":
Продоволствието в България. България много по-късно от другите европейски държави премина от мирното към военното стопанство. Тя започна да чувства войната през зимата на 1941 г. Днес българското правителство е изправено пред по-голям проблем, отколкото досега, тъй като то трябва да се грижи за едно много по-голямо население. Системата на продоволствените карти, въведена в България, прилича много на германската. Тъй като основна храна на българското население е хлябът, правителството положи големи грижи да организира разпределението му и въведе картите за хляба, срещу които се раздава т.н. "народен хляб". Бял хляб се дава само на децата и болните. Издаде се нареждане, което забранява на сладкарите да правят сладкиши от бяло брашно. Въведоха се три мезмести дни в седмицата, които се спазват извънредно строго, а месарниците са под държавен контрол. В ресторантите също много строго се спазва това нареждане и в тези дни не се предлагат нито птици, нито скара. От друга страна населението увеличи производството на картофи. Българинът се научи да цени тази досега непопулярна храна. Дирекцията на храноизноса закупи три милиона тона картофи, които се раздадоха на населението за посев. Българската консервна индустрияработи усилено и по този начин задоволява не само вътрешните нужди, но произвежда и за износ. Общо взето продоволственото положение е задоволително.

Берлин, 5 ноември
"РАЙХСВАРД":
Населението на българска Западна Тракия (дописка от Валтер фон Зас). Големият план за заселване ва българска Западна Тракия, така наречената Егейска провинция, с български селяни, се реши през есента на 1941 г. от българския министерски съвет и се съобщи на българското общество. Този план междувременно беше разширен и изработен въз основа на практически опит и сега постепенно започва да се осъществява. След Балканската война българското население в голямата си част е било прогонено, а по силата на българо-гръцкия договор от 1923 г. се изгони и останалото население. По такъв начин българският елемент почти напълно бе отстранен от българска Тракия и гърците, които в по-голямата си част не бяха местни, а прогонени от Анадола след световната война, добиха надмощие в цялата област. Броят на българите, прогонени от Тракия през войните и след тях, надвишава 100 хиляди души. Десетина години съдбата на тези бездомни българи създаваше големи грижи на българското правителство защото държавата трябваше да обезпечи финансово тези бежанци и по възможност да обещети прогонените българи за загубените им земи и къщи. Те бяха заселени в различни краища на стара България и българското правителство полагаше всички усилия да им даде всяка възможна подкрепа. Само малка част от тях успяха да се съвземат и да постигнат известно благосъстояние, докато повечето бежанци бяха принудени да водят безнадеждно съществуване по градове и села като надничари и случайни работници.
С това се обяснява бързият и голям успех на поканата на правителството за доброволно заселване на освободената област. Още през първите дни се явиха 100 хиляди български селяни, а през годината по официални данни са заявени още 50 хиляди нови желаещи. Не само някогашните преселници от Тракия, а и много българи от стара България се явиха като кандидати за населване в Тракия. Това са повече селяни от неплодородни планински обалсти или от такива, по-малко подходящи за земеделие, поради което получиха право на преселване. Съществува готовност до края на тази година да се преселят 50 хиляди селяни, което се върши преди всичко винтерес на есенната обработка на земята. Според програмата за преселването селяните се преселват на групи, като се дава предимство на запасните военни и на тези, които притежават сечива.
...Започна се голям строеж на къщи за преселниците. Преди настъпването на студовете ще бъдат довършени 10 хил.къщи. За преселване ще се използват не само земите между Струма и Места, но и цяла западна българска Тракия, като на първо време ще се разпределят бившите гръцки държавни имушества и концесиите...
Българските преселници според плана получават по 4-5 хектара земя на човек, ако земята е за производство на зърнени храни. Ако е годна за производство на тютюн или други индустриални растения, те получават 2-3 хектара. Преселниците плащат 65% от стойността на получената земя в продължение на 15 години. Бившите бежанци полячават една част от бившите си имения без заплащане. За срок от две години всички преселници се освобождават от данъци и получават кредити от Българска земеделска и кооперативна банка.
Голямото значение на българска западна Тракия се дължи главно на производството на зърнени храни и индустриални растения. Спадането на производството преди войната се дължи главно на земеделската неприспособеност на гръцките колонисти от Мала Азия.
Днес положението е коренно променено. Който следи официалните данни за разширението на обработената земя, може съ задоволство да установи, че починът на българското министерство на земеделието "Нито парче необработена земя!" за няколко месеца е дал значителен резултат.

Рим, 7 ноември
"РЕЛАЦИОНИ ИНТЕРНАЦИОНАЛИ":
Българската администрация в Македония. Доколко българският народ се е подготвял за присъединяването на Македония към майката отечество, може да се измери с постоянството, с което той се е стремил към този идеал през своето политическо и духовно възраждане и след освобождението от османско владичество. Делото, достигнато с Берлинския конгрес, бе считано за незавършено, защото Македония остана под отоманско иго. ..
Българският народ бе подготвен за съединяването с Македония. Тази подготовка бе основен фактор в решаването на неотдавнашните събития, които доведоха до осъществяването на Велика България. И тази психологическа подготовка, засилена от факта, че силната интелектуална македонска емиграция в България допринесе чувствително за притъпяване на неизбежните грапавини, които големите териториални левизии предизвикват в изключителни времена.
Днешната война, в която България участва идейно, не можеше да не повлияе на новия образ на възвърнатите македонски земи, към които българският народ отправи спонтанно всичките си материални и духовни сили. Значителни са усилията на България през първите 18 месеца от присъединяването на Македония за премахване на негативните следи от югославския режим и за поставяне основите на нов живот в земите, където националната политическа организация се появи за първи път...
Новите административни области бяха поверени на военни управители. Всички македонски земи, присъединени към Велика България, според официални сведения, имат площ 26990 кв.км, с население 1130 хил.жители.
Задачите, които България поема в новоосвободените земи, са много. Най-напред българската войска трябваше да преодолее трудностите за възвръщането на присъединените земи към нормален живот... Първите и най-належащи строежи на пътища започнаха да се осъществяват от войската в сътрудничество с трудовите войски...
Да оставим стопановедите да анализират земеделските и минералните източници на българска Македония, тъй като нас ни интересува политическата страна. Мълчаливата борба, водена от югославското правителство против македонското население, бе засилена от привидно противоречивото държане, което целеше да се отрече съществуването на македонското малцинство, единствено поради това, че македонското население бе смятано като издънка на сръбския корен. Поради това българските училища бяха забранени и всяка елементарна форма на национален български живот бе отречена от югославските власти. Българската администрация трябваше да премахне и в тази насока предишното положение и източноправославното свещеничество пое деликатната задача да възпитава в духа на националната кауза.

Букурещ, 14 ноември
Българското военно гробище. По случай Деня на падналите за родината днес преди обяд на българското военно гробище в Букурещ се отслужи панихида, на която присъстваха персоналът на легацията, румънска войскова част, военните аташета на силите на Оста и представители на българската колония.

Кьолн, 25 ноември
"КЬОЛНИШЕ ЦАЙТУНГ":
Връщане към Егейско море. Някога мъртва област, днес тук кънти нов живот. Камиони, коли - цели кервани се движат по шосетата. Това е пътят на заселниците. Същият път преди двадесет години, но в обратна посока вървяха същите хора. Тогава съкрушени и тъжни, днес радостни и с вяра в бъдещето. Те се връщат отново в своята родина. Едно истинско преселение на народа. Около 250 хиляди напуснаха тогава Тракия и Източна Македония, схващани днес под името Егейска област, и бяха принудени да живеят и работят в неплодородни области. Това не беше приятна размяна. И днес не всичко с връщането е точно и в ред, не всички щети са изгладени. Едно изселване и заселване оставя дълбоки следи в живота на народа... Българската държава се грижеше за изселниците. Строиха им къщи, получиха земя, даде се добитък, инвентар, семена и даже облигации...
Завръщането сега е уредено така, че всеки, който иска да се върне, трябва да подаде заявление. Оказа се, че всички изселници искат да се върнат, а има и много други, които също искат да се заселят там. Заселването, обаче не може да бъде проведено изведнъж, тъй като има и гръцки бежанци. Сега не могат да бъдат заселени повече от 100 хиляди души, докато желаещите са 300 хиляди. Между тях има българи от Северна Добруджа, които не си намериха място в Южна Добруджа, а и много други българи, които живеят в планинските области и имат оскъдно препитание. Те са слушали за богатата морска страна и биха желали да опитат там щастието си...
...Раздават се само освободени и изоставени стопанства. Около 80 хиляди гърци са избягали и сега на тези имоти се настаняват заселници. Има извънредно много пасбища и пустеещи земи, покрити с храсти. Сега се разорават.
Заселването означава за държавата една нова тежест. На времето, преди 20 години, тя покри разноските със Заема за бежанците, който стана по-късно средство за политически натиск на великите сили срещу България. Държавата днес трябва да извърши заселването със свои средства и показва, въпреки това, не по-малка готовност. Някогашните бежанци, които са изплатили задълженията, счита им се като тяхно състояние. Държавата сега им дава, както някога земя, къща, строи черкви, училища за новите села, дава им добитък, семена и кредит от 50 000 лева, с които да започнат работа...

Букурещ, 25 ноември
"УНИВЕРСУЛ":
Италия и България. В първата половина на месец октомври министърът на търговията Н.Захариев подписа в Рим два договора. Първият се отнася за размяната на стоки между двете страни, а вторият предвижда построяването на едно шосе от Адриатическо море до Дунава. Това шосе ще тръгва от Дурацо - Албания и от Антивари - Черна гора, ще прекосява македонските планини, стигайки до София, от там - до Русе на Дунав... Построяването на шосето Дурацо - Антивари - Скопие - София - Русе ще бъде поверено на едно смесено итало-българско дружество. Новият път ще допринесе много за засилването на политическите, стопанските и куртурните отношения между Италия и България...

Берлин, 25 ноември
"ДОЙЧЕ АЛГЕМАЙНЕ ЦАЙТУНГ":
Германо-българско сътрудничество (дописка от г-жа Мюлер-Нойдорф). Взетите от правителството мерки за спестяване значително засягат частния живот в България. Навсякъде се поздравява с радост съкращаването на раотното време и намаляването на работните часове. Досега навсякъде в България обедната почивка беше задължителна и естествено, отмяната й не е лесна. Приемните часове в министерствата и учрежденията са определени рано след обяд, за да могат тези часове да се използват за продуктивна работа. Театрите и концертите започват с един час по-рано, поради което движението по улиците спира още по-рано, отколкото досега. Осветлението на улиците е намалено до минимум и светещите реклами са забранени.
България се справи много лесно с квартирната криза. В последните години имаше малко строежи, а много преселници от освободените области се заселиха в градовете, където нямаше жилища за тях. По тази причина Министерският съвет нареди само софийски граждани да получават квартири в София. Поради това се подадоха много заявления за софийско жителство, които се разглеждаха строго от една нарочна комисия. Лицата, на които не се разрешава да останат в София, трябва за кратък срок да напуснат столицата и по същия начин се постъпи и в други градове... И в друго отношение се забелязват промени в България. Например, картофите, които до сега не бяха ценени, станаха крайно ценен продукт, а рибата, която се смяташе за лукс, сега е общонародна храна, тъй като от Беломорието се доставя много риба.
Строителните мерки на правителството не се ограничават само в новите земи. Решено е да се дъздаде едно висше техническо училище, от което отдавна вече се чувства нужда в България. Българските техници до сега продължаваха образованието си в странство, предимно в Германия. Едно местно висше училище означава естествено голямо облекчение, особено при сегашната остра нужда от техници в България...
Същевременно се създаде и една висша школа за физическо възпитание, която е също жизнено важност за възпитанието на младежта...

Берлин, 26 ноември
"ДОНАУЦАЙТУНГ":
Българското просветно дело (дописка от Г. Хайдер). Българският народ винаги е полагал грижи за своето училищно дело. Споменът за това, че преминаването от гръцката азбука към славянската кирилица се извърши от славянските братя Кирил и Методий, остана жив повече от хиляда години и българските училища, когато презнуват Светите Братя, носят в шествията направени от цветя букви на тази църковна славянска азбука. Ако някога н Германия се създаде понятието, че войните за единение през миналото столетие се спечелиха от германските учители, същото важи във висша степен и за българските учители, без които обединението на българския народ би било немислимо.
Днес между източните народи единствено в България няма неграмотни, във всяко българско село не църквата, а училището е най-представителната сграда - това е цялата дълбочина и непоколебимост на българската вяра в образованието. Поради тази причина министърът на народното просвещение може да бъде сигурен, че всички негови финансови искания, служещи за изграждането на училищното дело, ще бъдат гласувани от народните представители в Народното събрание.
Не бива да се обърква понятието "образование" с тъй нареченото "висше образование". Учащата се младеж в страната е наклонна да смята за свършено своето образование само ако е завършила гимназия, а по възможност - и университет. Това явление води до един поток от селото към града, а от друга страна - към пролетаризиране на студентството, което така вече няма нищо общо с едно здраво студентство. Това създава обедняване, което се изразява в ниско заплащане на висшистите и носи със себе си големи политически опасности, защото на мястото на големите очаквания в университетската младеж настъпва тежко разочарование. Ръководните среди на България добре съзнаха тази опасност, но избраха единствения правилен път, като не органичиха възможността за висше образование, а полагат усилия да създават такива висши училища, които да дават научна основа за практически и финансови специалисти...
При всичко това, истински първи боец за българското възраждане, редом с университетския професор, остава селският учител, който често при тежки условия и недостатъчна заплата върши примерна работа и благодарение на него се повдига средното ниво на българския народ...

Братислава, ноември
"ГРЕНЦБОТЕ":
Ролята на България. Ролята на България в развитието на войната е много важна и пълна с отговорности. Възложената й задача, която тя прие да разреши с пълно съзнание, се състои в това, да бъде двигател на Балканите... Уголемена България става един силен и мажен двигател,който с влиянието си над съседите, представлява значителна сила. Това се изяснява и от факта, че различни държави в Югоизточна Европа, като Хърватско, Унгария и Румъния, пожелаха да установят по-тясно стопанско и преди всичко културно сътрудничество с България посредством нарочни спогодби. Така се дава възможност да се работи за една силна, здрава и съзнаваща голямата си отговорност България.

Будапеща, 8 декември
"ПЕСТЕР ЛОЙД":
Българска стопанска промяна. Българите се намират по пътя на една тотална стопанска промяна и стопанско планиране... Снабдяването на населението с жито, царевица и картофи, според правителствени изявления, е осигурено за 1942/43 г. Индустриалното производство се засилва. Към края на юни производственият индекс достигна 208 срещу 194 през 1940 г. Значителна роля за повишаване на индустриалното производство се пада на държавните предприятия, при което превръщането на рудните и каменовъглените залежи в новоосвободените земи в държавна собственост, дава добър пример. Държавната намеса в ръководствата на предприятията ще бъде осъществена чрез реформиране на акционерното право, което предвижда ограничение на анонимността на акционерния капитал.

Цюрих, 23 декември
"ДЕР БУНД":
Протокол за строежа на маста на Дунава. Напрежението между България и Румъния трая цели тридесет години - от втората Балканска война до споразумението в Крайова през 1940 г. След щастливото уреждане на добруджанския въпрос, двете правителства се постараха да поддържат старото си приятелство с взаимни посещения и да оживяват стопанските си отношения. Така напоследък се подписа в Букурещ един много важен протокол, който предвижда започването от идното лято на строежа на Дунавския мост. Той ще се строи между двата града Гюргево и Русе и ще има две железопътни линии, път за останалите видове транспорт, а от двете страни - път за пешеходци. Разноските се оценяват на около един милиард франка. Целта на моста е да свърже Балтийско с Бяло море и да насочи транспорта на Средна Европа вместо през Черно море и Дарданелите, направо към Бяло море.

Отношенията между България и Румъния. Големият национален Събор в Добрич обсъди подробно Крайовското споразумение и реши даспре тридесетгодишната война с румъните. И така - двете страни искат да живеят действително в мир. Това решение намери жив отглас в румънския и в българския печат.

Съобщение

БЪЛГАРИТЕ В СВЕТОВНИТЕ ХРОНИКИ 1939-1943

БЪЛГАРИТЕ В СВЕТОВНИТЕ ХРОНИКИ 1939-1943

Comment

Comment

Comment

Comment

Comment

Comment

Comment

Comment

Comment

Comment

Comment

Comment

Comment

Comment