Абе, Галинчо, докога ще ти пишем домашните?
Най-стойностните културни достижения от времето на Асеневци (всъщност Второто българско царство, защото и т.нар. Шишмановци се смятат за клон на Асеневската фамилия) са в областта на литературата и (отчасти) на изобразителното изкуство (иконопис).
1.Литература: запазени паметници има най-вече от XIV в. (времето на Шишмановци и по-конкретно на Иван Александър). Особено известни паметници - Лондонското четвероевангелие с голям брой миниатюри, част от които портретни (Иван Александър, втората му съпруга Теодора, двама от синовете му - Иван Шишман и Иван Асен; дъщерите на Иван Александър заедно със съпруга на най-голямата от тях - Кератамар - деспот Константин; Иван Александър заедно с различни светци и пр.); Българският превод на хрониката на Константин Манасий, направен в проза също с голям брой миниатюри; Иван Александровият песнивец от 1337г.
В този период патриарх Евтимий прави езикова реформа, дала значително отражение върху книжовния език и литературата не само в България, но и в съседни славянски страни. Начинът на писане на Евтимиевата школа обикновено е наричан "плетение словес".
2.Иконопис: запазени паметници има и от XIII и от XIV век - стенописите в Боянската църква от 1259г. (портрети на цар Константин Асен и царица Ирина; портрети на ктиторите севастократор Калоян и жена му Десислава; интересно изображение на Св.Евфрем Сирин и пр.), считани за предренесансова живопис, защото не са правени по общоприетия зографски канон, а пресъздават живи хора - дори в образите на светците;зографисаните портрети от църквите в селата Матейче, Беренде и Долна Каменица; т.нар. календар от църквата "Св.Четиридесет мъченици" в Търново.
3.Като културно достижение може да се посочи и иновацията в църковното пеене, въведена от Йоан Кукузел (пр. "Полиелей на българката") през XIV век. Кукузел е от български произход, макар че е работил във Византия. От това време са съхранени дори нотни записи, макар и в по-късни преписи.
Е, наслука!
Най-стойностните културни достижения от времето на Асеневци (всъщност Второто българско царство, защото и т.нар. Шишмановци се смятат за клон на Асеневската фамилия) са в областта на литературата и (отчасти) на изобразителното изкуство (иконопис).
1.Литература: запазени паметници има най-вече от XIV в. (времето на Шишмановци и по-конкретно на Иван Александър). Особено известни паметници - Лондонското четвероевангелие с голям брой миниатюри, част от които портретни (Иван Александър, втората му съпруга Теодора, двама от синовете му - Иван Шишман и Иван Асен; дъщерите на Иван Александър заедно със съпруга на най-голямата от тях - Кератамар - деспот Константин; Иван Александър заедно с различни светци и пр.); Българският превод на хрониката на Константин Манасий, направен в проза също с голям брой миниатюри; Иван Александровият песнивец от 1337г.
В този период патриарх Евтимий прави езикова реформа, дала значително отражение върху книжовния език и литературата не само в България, но и в съседни славянски страни. Начинът на писане на Евтимиевата школа обикновено е наричан "плетение словес".
2.Иконопис: запазени паметници има и от XIII и от XIV век - стенописите в Боянската църква от 1259г. (портрети на цар Константин Асен и царица Ирина; портрети на ктиторите севастократор Калоян и жена му Десислава; интересно изображение на Св.Евфрем Сирин и пр.), считани за предренесансова живопис, защото не са правени по общоприетия зографски канон, а пресъздават живи хора - дори в образите на светците;зографисаните портрети от църквите в селата Матейче, Беренде и Долна Каменица; т.нар. календар от църквата "Св.Четиридесет мъченици" в Търново.
3.Като културно достижение може да се посочи и иновацията в църковното пеене, въведена от Йоан Кукузел (пр. "Полиелей на българката") през XIV век. Кукузел е от български произход, макар че е работил във Византия. От това време са съхранени дори нотни записи, макар и в по-късни преписи.
Е, наслука!
Comment