Благодаря!
Съобщение
Collapse
No announcement yet.
Библиотека (оттук, оттам...)
Collapse
This is a sticky topic.
X
X
-
Л.Василев - "Монетосеченето на римския узурпатор Домициан II(271г.?) в контекста на трети в света негов антониниан от България/ The coinage of the Roman usurper Domitianus II(271?) in the context of the third in the world his antoninianus from Bulgaria" - сп."Реверс",бр.2,2019г.,с.12-21.
The coinage of the Roman usurper Domitianus II (271?) in the context of the third his antoninianus from Bulgaria Lubomir Vassilev (Abstract) This article reviews an unique Roman copper coin from the second half of the 3rd c. AD – radiate antoninianus
Л.Василев - "Сребърна сикла на Ахеменидска Персия от района на град Сливен/Silver siglos of Achaemenid Persia from the Region of Sliven town(Bulgaria)" - ЖИАИ,бр.2,Шумен,2019г.,с.113-115.
Silver siglos of Achaemenid Persia from the Region of Sliven town(Bulgaria). Lubomir Vassilev Abstract: The article review one very rare for Modern Bulgaria ancient coin – silver siglos(17/19mm.;5,51g.),archaic type of Achaemenid Persia(of the kings
Л.Василев - "Три антични монети от Централната част на град Бургас/Three ancient coins from the Central part of Bourgas" - "Морски вестник",електронно издание от 3.02.2020г.
Source: http://morskivestnik.com/compass/news/2020/022020/022020_7.html?fbclid=IwAR2zDIGwaGWAyn4BIug9f5bV1h7BmREc1yGQmNf_iSqBtRe2JVs6cHixlzc (3.02.2020г., 22:03ч.). http://morskivestnik.com/compass/news/2020/022020/images/L-Vasilev-03022020.pdf
ТРИ АНТИЧНИ МОНЕТИ ОТ ЦЕНТРАЛНАТА ЧАСТ НА ГРАД БУРГАС В настоящото кратко съобщение ще представим на читателите на „Морски вестник“ общо три на брой монети от епохата на Античността, които произхождат от Централната част на най-големия град в Южното ни Черноморие - в случая Бургас. Тъй като Бургас, за разлика от останалите черноморски градове, разположени както в Северната,така и в Южната част на Черноморието ни, не е съществувал като градско селище през Античността, поради тази причина, всяка находка от същата епоха, открита на територията на съвременното му местоположение се явява изключително ценен от информативно естество източник за неговата история и далечното му минало (Подробно сме разгледали този въпрос в броя на „Морски вестник“ от 30 октомври 2018 г., в статията ни, озаглавена „Медна монета на Западната Римска империя от Централната част на град Бургас“ - ; също и в: , 27.01.2019 г., 16:36 ч. - б.а., Л.В.). И трите монети са случайни находки, намерени от жители на града и са частни притежания на намервачите си. Авторът на тези редове изказва голямата си благодарност на собствениците им, относно предоставената му от тяхна страна възможност на проучване, публикуване и разбира се - за въвеждането им в официален и научен оборот. За съжаление, не разполагаме с точните им тегловни данни, а само с тези на размерите им, по отношение на диаметъра им. Разпределението на разглежданите в настоящата работа монети е дословно следното: … Пълния текст на статията на Любомир ВАСИЛЕВ (в PDF-формат) можете да прочетете тук. Монета № 1, аверс и реверс. (Лого на Морски вестник)
Comment
-
Л.Василев - "Една сребърна монета на остготския крал Теодорих Велики от България/One silver coin of the Ostrogothic King Theodoric the Great from Bulgaria" - сп."Българска наука",Сф,2020г.,м.Март-Април,бр.128,с.57-59.
The arcticle review one very rare for Bulgaria Early Medieval silver coin - half silqua of the Ostrogothian king - Theoderic the Great(493-526),found in an unknown place in Bulgaria.A single find. Kept in private cillection - Sofia,Bulgaria.
Л.Василев - "Две бронзови монети на персийски сатрапи от Черноморието/Two bronze coins of Persian satraps from the Region of Black Sea(Bulgaria)" - "Морски вестник",електронно издание от 20.06.2020г.
Source: http://morskivestnik.com/compass/news/2020/062020/062020_36.html (20.06.2020г., 22:17ч.). http://morskivestnik.com/compass/news/2020/062020/images/LVasilev1-20062020.pdf (20.06.2020г., 22:21ч.). The article review two small and very rare for
ДВЕ БРОНЗОВИ МОНЕТИ НА ПЕРСИЙСКИ САТРАПИ ОТ ЧЕРНОМОРИЕТО Съвременните технологии и Интернет, предоставят изключителни и понякога единствени по рода си данни, за наличието на редки монетни типове, съхранявани както в български, така и в чуждестранни частни колекции. В новините на „Морски вестник” от 24 септември 2019 г.: (Василев 2019, 1-2), разгледахме и представихме на читателите на изданието, една много рядка за България бронзова персийска монета - сатрапска емисия, открита в района на град Варна и отсечена при управлението и името на персийският сатрап Оронт. За периода от 357 до 352 г. пр. Хр. той е бил персийски провинциален управител на областта (сатрапията - б.а., Л.В.) Мизия, в Мала Азия. В сегашната публикация на „Морски вестник” ще представим пред читателите на изданието още две находки на редки персийски монети - сатрапски емисии, съхранявани в две чуждестранни частни колекции, които според сведенията на самите им притежатели, произхождат от северната и южната част на българското Черноморие. За тях и тяхното наличие разбрах по една чисто щастлива случайност, случайно попадайки на дискусия, посветена на персийските монети от типа на т.н. „сатрапски емисии”, проведена сред група чуждестранни потребители, в социалната мрежа „Twitter” („Туитър”). Първата от двете антични персийски монети, обект на съобщението ни, е притежание на гражданин на Кипър, с локация - град Ларнака. Монетата е бронзова от дребен номинал на персийският сатрап на Лидия, Кария и Мизия - Тисаферн (445-395 г. пр. Хр.). Според кипърският потребител и неин притежател, тя е била закупена и придобита при негово пребиваване в България от град Каварна (Добричка област), т.е. античният град Бизоне. (…) Идентификацията на монетите е по: 1) за Тисаферн: https://www.asiaminorcoins.com/gallery/displayimage.php?album=94&pid=8404#top_display_media (16.06.2020 г., 10:27 ч.). Кодът на необработената и сдвоена снимка, показваща монетата на Тисаферн, който в случаят е BGN-36-54_sm, е безспорно потвърждение на споделената информация от страна на неговият кипърски притежател, че действително въпросната монетна находка произхожда от територията на Съвременна България, и по-точно от района на град Каварна, б.а. - Л.В. Пълния текст на статията на Любомир ВАСИЛЕВ (в PDF-формат) можете да прочетете тук. 1. (без текст) - в края на материала, за да кореспондира с текста. 2. (без текст) - в края на материала, за да кореспондира с текста.
Comment
-
Л.Василев - "Два тройни гроша на Стефан Батори от София" - сп."Българска наука", бр.131,Сф,2020г.,м.Юни,с.105-109.
The article review two pierced silver coins from 16th century - 3 groschen of Stephen Bathory(1576-1586) for Lithuania struck in 1580(very rare type!) and 3 groschen of Stephen Bathory(1576-1586) for Riga, struck in 1583 - and the both from
Л.Василев - "Една бронзова римска провинциална монета на Анхиало от IIв. от Южна Полша" - "Морски вестник",електронно издание от 9.07.2020г.
ЕДНА БРОНЗОВА РИМСКА ПРОВИНЦИАЛНА МОНЕТА НА АНХИАЛО ОТ II В. ОТ ЮЖНА ПОЛША В броя на „Морски вестник” от 1 юли 2017 г. (Василев 2017, 1-3), представихме на читателите на изданието две бронзови римски провинциални монети от първата половина на III в., отсечени в монетарниците на античните градове от днешните български земи Августа Траяна (Стара Загора) и Анхиало (град Поморие, Бургаска област), открити и намерени на територията на Източен Беларус. В днешният брой на изданието ще представим пред читателите му, под формата на кратко съобщение и една бронзова провинциална монета от първата половина на II в., отсечена в монетарницата в град Анхиало (дн. град Поморие, Бургаска област), разположен в южната част на българското Черноморие. Самата находка е открита и намерена на територията на днешна Южна Полша. Тя е публикувана и обнародвана заедно и с други находки на римски провинциални монети, открити на територията на Полша (които обаче са продукти и издания на други римски градове в Мала Азия и на Балканите, намиращи се извън територията на Съвременна България, и именно поради тази причина те не представляват интерес за нас и нашето съобщение в конкретният случай - б.а., Л.В.) от полските археолози и нумизмати - Ярослав Артур Бодзек, Шимон Йелонек и Барбара Заяц (Bodzek, Jellonek, Zajac 2019, 51-82). Длъжни сме да популяризираме находката сред заинтересованата от материята българска аудитория - както научна, така и любителска, тъй като самата монета ни хвърля нова светлина относно ранните икономически отношения между Римската империя и тракийските земи под римска власт (към които през II в. спада и районът на българското Черноморие - б.а., Л.В.) от една страна и варварите - готи или праславяни, живеещи през първата половина на II в. в териториите на днешната южна част от земите на съвременната полска държава - от друга. Няма съмнение, че анхиалската монета е „напуснала” земите на провинция Тракия, Римската империя и Южното българско Черноморие по търговски пътища. Екземплярът, обект и предмет на настоящото съобщение е отсечен при управлението на император Антонин Пий (138-161) и произхожда от район в землището на съвременното полско село Якушовице, разположено в близост до град Кажимежа Велка (Швентокшиско войводство - Казимерски окръг в Южна Полша, като на полски език името му се изписва по следният начин - Jakuszowice, б.а. - Л.В.), в земеделски участък, разположен южно от самото село. Монетата е била намерена във времето след 1997 г. и понастоящем е част от личната колекция на полски гражданин. (Bodzek, Jellonek, Zajac 2019, 71 tab. 2 № 4). Този екземпляр е важен и от друга гледна точка … Статията на Любомир ВАСИЛЕВ (в PDF-формат) можете да прочетете тук. На снимките: бронзовата анхиалска монета от землището на село Якушовице в Южна Полша - лице/аверс и опако/реверс (По: Bodzek, Jellonek, Zajac 2019, р. 74, pl. 1 № 3).
Една от най-ранните и стари монети намерена някога в България - и при двете възможни идентификации датировката на находката е от периода 561-515г.пр.Хр.
Л.Василев - "Една дискусионна сребърна монета-архаичен тип от VIв.пр.Хр. от България" - ЖИАИ,бр.1,Шумен,2020г.,с.171-174.
Comment
-
Един невероятен сборник на Махиел Кийл, за съставянето на който немалко труд е положил и нашият добър приятел KIZIL DELI
Кийл, Махиел. България под османска власт. Събрани съчинения. Съст. и науч. редакция Мария Баръмова, Григор Бойков, Мария Кипровска. София, 2017
СЪДЪРЖАНИЕ
Предговор . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . ix
Развитието на градовете в България през османския период. Мястото на
турската архитектура в процеса . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 1
Демографски промени в Дунавска България 1480–1710 г. според османски
изворов материал от турските държавни архиви . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .85
Османските имперски регистри. Централна Гърция и Северна България
през ХV–Х²Х в.: сравнително демографско развитие на двата района . . . . . . . . . . . . . . 109
Хръзград – Хезарград – Разград: превратностите на един турски град
в България (исторически, демографски, икономически и изкуствоведски
бележки) . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 129
Сърцето на България: история на населението и селищата в районите
на Провадия, Нови пазар и Шумен от Късното средновековие до края на
османския период . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 187
Свищов и районът през ХV–Х²Х век.
Поселищна история, историческа демография и последици от войните
в една равнинна област на Дунавска България . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 219
„Трансплантираният“ Анадол?
Модели на демографски, религиозни и етнически промени в района на Тозлука
(Североизточна България), 1479–1873 г. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 237
Османотурски административни документи за демографското развитие
и селищната история на Антоново (Яйла-кьой) и региона . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 267
Разпространение на исляма в българското село през османската епоха
(ХV–ХV²²² в.): колонизация и ислямизация. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .297
За създаването и ранната история на град Трявна в България.
Неизползвани османски административни извори от архивите в Истанбул,
Анкара и София за създаването и развитието на Трявна, 1565–1702 г.: принос
към демитологизирането на историята на България . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 345
Османският Кюстендил през ХV и ХV² в.: османските административни
документи от турските архиви срещу митовете и предположенията в
изследването на Йордан Иванов . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 363
Татар Пазарджък: развитието на един османски град в
Централна България или историята за това, как българите превземат
Горна Тракия без нито един изстрел, 1485–1874 г. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 407
Излади (Златица): демографски промени, колонизация и ислямизация
в един български планински район, ХV–Х²Х в.. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 435
Някои ранноосмански паметници в българска Тракия: Стара Загора (Ески
Загра), Ямбол и Нова Загора (Загра йениджеси) . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 449
Текето на Къдемли баба до Нова Загора (България): принос към историята
му и датата на неговия строеж . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . ..475
Датата на строеж на библиотеката на Осман Пазвантоглу във Видин. Бележки
върху хронограмата в османския надпис на библиотеката и върху самоличността
на сътворилия го поет . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 485
Малко известни османски надгробни паметници от някои провинциални
центрове на Балканите: Егрибоз (Халкида), Нигболу (Никопол) и
Русчук (Русе) . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .491
Капонирите по Долния Дунав: едно новопруско укрепление по старата турска
дунавска отбранителна линия при Силистра (Североизточна България) . . . . . . . . . . . . .513
Вакъфнамето на Раккас Синан бей в Карнобат и османската колонизация
в българска Тракия (Х²V–ХV в.) . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 525
Църквата „Света Богородица“ в Доня Каменица (Долна Каменица) в
Източна Сърбия. Някои бележки върху идентичността на нейния основател
и произхода на архитектурата ѝ. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 541
Четири провинциални имарета на Балканите и изворите за тях . . . . . . . . . . . . . . . . . . 555
Мевляна Нешри и градовете на средновековна България: исторически
и топографски бележки . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .577
Бележки върху администрирането на поголовния данък (джизие) на османските
Балкани и значението на джизие регистрите като извор за демографски
изследвания . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 601
Белоградчик . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 645
Беркофча (Берковица) . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 649
Варна . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 653
Видин. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .661
Джума-и баля (Благоевград) . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .671
Даръдере (Златоград) . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .675
Делиорман (Лудогорие) . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .681
Дупниче (Дупница) . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 689
Ески Джума (Търговище) . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .695
Ислимие (Сливен) . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 701
Ихтиман . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .705
Йенидже-и Загра (Нова Загора). . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .709
Йенипазар (Нови Пазар) . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .713
Казанлък . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 719
Карлово . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .725
Каринабад (Карнобат) . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 729
Лофча (Ловеч) . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 733
Неврокоп (Гоце Делчев) . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .739
Нигболу (Никопол) . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .745
Осман пазар (Омуртаг) . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .751
Плевне (Плевен) . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 759
Правади (Провадия) . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .769
Рахова (Оряхово) . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 775
Русчук (Русе) . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .781
Самаков (Самоков) . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 793
Селви (Севлиево) . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .799
Силистре (Силистра) . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 801
Търнова (Велико Търново) . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 807
Филибе (Пловдив) . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 817
Шумну (Шумен) . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 825
Янболу (Ямбол) . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .833
Списък на оригиналните заглавия на публикациите, включени в сборника . . . . . . . . . . 839
Показалец . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .843Last edited by monte christo; 09-09-2020, 02:46.
- Likes 1
Comment
-
Голямо благодарскоmonte christo написа Виж мнениеЕдин невероятен сборник на Махиел Кийл, за съставянето на който немалко труд е положил и нашият добър приятел KIZIL DELI
Кийл, Махиел. България под османска власт. Събрани съчинения. Съст. и науч. редакция Мария Баръмова, Григор Бойков, Мария Кипровска. София, 2017
Comment
-
Л.Василев - "Един архаичен тетартеморий-персийски тип на Колофон от VIв.пр.Хр. от Югоизточна България/An Archaic tetartemorion - Persic type of Kolophon from the 6th c. BC from South-Eastern Bulgaria" - сп."Реверс",бр.1,2020г.,м.Януари-Юни,с.5-7.
Много ранна дребна сребърна архаична монета от района между Сливен и Ямбол, с датировка 525-500г.пр.Хр.
An Archaic tetartemorion - Persic type of Kolophon from the 6th c. BC from South-Eastern Bulgaria Lubomir Vassilev (Abstract) This article reviews one very rare for Bulgaria silver coin – an Archaic tetartemorion (dimensions 6/5 mm and weight 0.19 g)
ЖИАИ /JOURNAL OF HISTORICAL AND ARCHAEOLOGICAL RESEARCH,бр.1,2020г.
Comment
-
В.Пенчев - "Извънредно рядка медна римска монета от фонда на Националния исторически музей - София" - "Известия на Националния исторически музей - София",том 22,ВТ,2010г.,с.81-82(първата статия за уникалният антониниан на енигматичният римски узурпатор Домициан II) - факсимилета от въпросното издание.
Статията се намира на с.81-82 от въпросното издание, показано на снимките по-горе. Факсимиле от вестник "24 часа", брой 19...
Същата находка е още по-подробно анализирана, разгледана и коментирана в: Л.Василев - "Монетосеченето на римския узурпатор Домициан II(271г.?) в контекста на трети в света негов антониниан от България/L.Vassilev - The coinage of the Roman usurper Domitianus II(271?) in the context of the third in the world his antoninianus from Bulgaria" - сп."Реверс"/"Reverse Magazine",бр.2,2019г.,с.12-21. https://www.academia.edu/43254785/%D...3_%D1%81_12_21
Уникална дребна бронзова провинциална монета на Филипопол(Пловдив) от времето на император Септимий Север(193-211), с изображение на бог Приап, показан с огромен възбуден член.
Comment
-
Това ли е? ГИБИ3Zalmoxis написа Виж мнениеТърся "Гръцките надписи, намерени в България", том 3, част 1."Мисля, че видът на изпотени мъже им въздействаше." - дан Глокта
Comment
Comment