Библиотека (оттук, оттам...)

Collapse
This is a sticky topic.
X
X
 
  • Време
  • Show
new posts
  • Zalmoxis
    ветеран
    • Nov 2007
    • 969

    #736
    Благодаря!

    Comment

    • istorik84
      новак
      • Apr 2014
      • 45

      #737
      Л.Василев - "Монетосеченето на римския узурпатор Домициан II(271г.?) в контекста на трети в света негов антониниан от България/ The coinage of the Roman usurper Domitianus II(271?) in the context of the third in the world his antoninianus from Bulgaria" - сп."Реверс",бр.2,2019г.,с.12-21.

      https://www.academia.edu/43254785/%D...._%D1%81.12-21

      Л.Василев - "Сребърна сикла на Ахеменидска Персия от района на град Сливен/Silver siglos of Achaemenid Persia from the Region of Sliven town(Bulgaria)" - ЖИАИ,бр.2,Шумен,2019г.,с.113-115.

      https://www.academia.edu/41275789/%D...%D1%81.113-115

      Л.Василев - "Три антични монети от Централната част на град Бургас/Three ancient coins from the Central part of Bourgas" - "Морски вестник",електронно издание от 3.02.2020г.

      https://www.academia.edu/41880985/%D....02.2020%D0%B3

      ТРИ АНТИЧНИ МОНЕТИ ОТ ЦЕНТРАЛНАТА ЧАСТ НА ГРАД БУРГАС В настоящото кратко съобщение ще представим на читателите на „Морски вестник“ общо три на брой монети от епохата на Античността, които произхождат от Централната част на най-големия град в Южното ни Черноморие - в случая Бургас. Тъй като Бургас, за разлика от останалите черноморски градове, разположени както в Северната,така и в Южната част на Черноморието ни, не е съществувал като градско селище през Античността, поради тази причина, всяка находка от същата епоха, открита на територията на съвременното му местоположение се явява изключително ценен от информативно естество източник за неговата история и далечното му минало (Подробно сме разгледали този въпрос в броя на „Морски вестник“ от 30 октомври 2018 г., в статията ни, озаглавена „Медна монета на Западната Римска империя от Централната част на град Бургас“ - ; също и в: , 27.01.2019 г., 16:36 ч. - б.а., Л.В.). И трите монети са случайни находки, намерени от жители на града и са частни притежания на намервачите си. Авторът на тези редове изказва голямата си благодарност на собствениците им, относно предоставената му от тяхна страна възможност на проучване, публикуване и разбира се - за въвеждането им в официален и научен оборот. За съжаление, не разполагаме с точните им тегловни данни, а само с тези на размерите им, по отношение на диаметъра им. Разпределението на разглежданите в настоящата работа монети е дословно следното: … Пълния текст на статията на Любомир ВАСИЛЕВ (в PDF-формат) можете да прочетете тук. Монета № 1, аверс и реверс. (Лого на Морски вестник)


      Comment

      • istorik84
        новак
        • Apr 2014
        • 45

        #738
        Л.Василев - "Една сребърна монета на остготския крал Теодорих Велики от България/One silver coin of the Ostrogothic King Theodoric the Great from Bulgaria" - сп."Българска наука",Сф,2020г.,м.Март-Април,бр.128,с.57-59.

        https://www.academia.edu/42368526/%D...8_%D1%81.57-59

        Л.Василев - "Две бронзови монети на персийски сатрапи от Черноморието/Two bronze coins of Persian satraps from the Region of Black Sea(Bulgaria)" - "Морски вестник",електронно издание от 20.06.2020г.

        https://www.academia.edu/43432132/%D....06.2020%D0%B3

        ДВЕ БРОНЗОВИ МОНЕТИ НА ПЕРСИЙСКИ САТРАПИ ОТ ЧЕРНОМОРИЕТО Съвременните технологии и Интернет, предоставят изключителни и понякога единствени по рода си данни, за наличието на редки монетни типове, съхранявани както в български, така и в чуждестранни частни колекции. В новините на „Морски вестник” от 24 септември 2019 г.: (Василев 2019, 1-2), разгледахме и представихме на читателите на изданието, една много рядка за България бронзова персийска монета - сатрапска емисия, открита в района на град Варна и отсечена при управлението и името на персийският сатрап Оронт. За периода от 357 до 352 г. пр. Хр. той е бил персийски провинциален управител на областта (сатрапията - б.а., Л.В.) Мизия, в Мала Азия. В сегашната публикация на „Морски вестник” ще представим пред читателите на изданието още две находки на редки персийски монети - сатрапски емисии, съхранявани в две чуждестранни частни колекции, които според сведенията на самите им притежатели, произхождат от северната и южната част на българското Черноморие. За тях и тяхното наличие разбрах по една чисто щастлива случайност, случайно попадайки на дискусия, посветена на персийските монети от типа на т.н. „сатрапски емисии”, проведена сред група чуждестранни потребители, в социалната мрежа „Twitter” („Туитър”). Първата от двете антични персийски монети, обект на съобщението ни, е притежание на гражданин на Кипър, с локация - град Ларнака. Монетата е бронзова от дребен номинал на персийският сатрап на Лидия, Кария и Мизия - Тисаферн (445-395 г. пр. Хр.). Според кипърският потребител и неин притежател, тя е била закупена и придобита при негово пребиваване в България от град Каварна (Добричка област), т.е. античният град Бизоне. (…) Идентификацията на монетите е по: 1) за Тисаферн: https://www.asiaminorcoins.com/gallery/displayimage.php?album=94&pid=8404#top_display_media (16.06.2020 г., 10:27 ч.). Кодът на необработената и сдвоена снимка, показваща монетата на Тисаферн, който в случаят е BGN-36-54_sm, е безспорно потвърждение на споделената информация от страна на неговият кипърски притежател, че действително въпросната монетна находка произхожда от територията на Съвременна България, и по-точно от района на град Каварна, б.а. - Л.В. Пълния текст на статията на Любомир ВАСИЛЕВ (в PDF-формат) можете да прочетете тук. 1. (без текст) - в края на материала, за да кореспондира с текста. 2. (без текст) - в края на материала, за да кореспондира с текста.


        Comment

        • istorik84
          новак
          • Apr 2014
          • 45

          #739
          Л.Василев - "Два тройни гроша на Стефан Батори от София" - сп."Българска наука", бр.131,Сф,2020г.,м.Юни,с.105-109.

          https://www.academia.edu/43611058/%D...%D1%81.105-109

          Л.Василев - "Една бронзова римска провинциална монета на Анхиало от IIв. от Южна Полша" - "Морски вестник",електронно издание от 9.07.2020г.

          ЕДНА БРОНЗОВА РИМСКА ПРОВИНЦИАЛНА МОНЕТА НА АНХИАЛО ОТ II В. ОТ ЮЖНА ПОЛША В броя на „Морски вестник” от 1 юли 2017 г. (Василев 2017, 1-3), представихме на читателите на изданието две бронзови римски провинциални монети от първата половина на III в., отсечени в монетарниците на античните градове от днешните български земи Августа Траяна (Стара Загора) и Анхиало (град Поморие, Бургаска област), открити и намерени на територията на Източен Беларус. В днешният брой на изданието ще представим пред читателите му, под формата на кратко съобщение и една бронзова провинциална монета от първата половина на II в., отсечена в монетарницата в град Анхиало (дн. град Поморие, Бургаска област), разположен в южната част на българското Черноморие. Самата находка е открита и намерена на територията на днешна Южна Полша. Тя е публикувана и обнародвана заедно и с други находки на римски провинциални монети, открити на територията на Полша (които обаче са продукти и издания на други римски градове в Мала Азия и на Балканите, намиращи се извън територията на Съвременна България, и именно поради тази причина те не представляват интерес за нас и нашето съобщение в конкретният случай - б.а., Л.В.) от полските археолози и нумизмати - Ярослав Артур Бодзек, Шимон Йелонек и Барбара Заяц (Bodzek, Jellonek, Zajac 2019, 51-82). Длъжни сме да популяризираме находката сред заинтересованата от материята българска аудитория - както научна, така и любителска, тъй като самата монета ни хвърля нова светлина относно ранните икономически отношения между Римската империя и тракийските земи под римска власт (към които през II в. спада и районът на българското Черноморие - б.а., Л.В.) от една страна и варварите - готи или праславяни, живеещи през първата половина на II в. в териториите на днешната южна част от земите на съвременната полска държава - от друга. Няма съмнение, че анхиалската монета е „напуснала” земите на провинция Тракия, Римската империя и Южното българско Черноморие по търговски пътища. Екземплярът, обект и предмет на настоящото съобщение е отсечен при управлението на император Антонин Пий (138-161) и произхожда от район в землището на съвременното полско село Якушовице, разположено в близост до град Кажимежа Велка (Швентокшиско войводство - Казимерски окръг в Южна Полша, като на полски език името му се изписва по следният начин - Jakuszowice, б.а. - Л.В.), в земеделски участък, разположен южно от самото село. Монетата е била намерена във времето след 1997 г. и понастоящем е част от личната колекция на полски гражданин. (Bodzek, Jellonek, Zajac 2019, 71 tab. 2 № 4). Този екземпляр е важен и от друга гледна точка … Статията на Любомир ВАСИЛЕВ (в PDF-формат) можете да прочетете тук. На снимките: бронзовата анхиалска монета от землището на село Якушовице в Южна Полша - лице/аверс и опако/реверс (По: Bodzek, Jellonek, Zajac 2019, р. 74, pl. 1 № 3).




          https://www.academia.edu/43611124/%D....07.2020%D0%B3

          Една от най-ранните и стари монети намерена някога в България - и при двете възможни идентификации датировката на находката е от периода 561-515г.пр.Хр.
          Л.Василев - "Една дискусионна сребърна монета-архаичен тип от VIв.пр.Хр. от България" - ЖИАИ,бр.1,Шумен,2020г.,с.171-174.

          https://www.academia.edu/43644286/%D...%D1%81.171-174

          Comment

          • cesar
            редовен
            • Mar 2007
            • 117

            #740
            Станимир Звездов - Споменаване на България в Анонимната грузинска хроника от XIV век "Жамтаагмцерели" - В: Минало, кн. 1, 2020

            https://www.academia.edu/43417106/%D..._XIVth_Century

            Comment

            • monte christo
              граф Опсикийски
              • Aug 2006
              • 963

              #741
              Един невероятен сборник на Махиел Кийл, за съставянето на който немалко труд е положил и нашият добър приятел KIZIL DELI

              Кийл, Махиел. България под османска власт. Събрани съчинения. Съст. и науч. редакция Мария Баръмова, Григор Бойков, Мария Кипровска. София, 2017

              https://www.academia.edu/38153901/%D...81%D0%BA%D0%B0

              СЪДЪРЖАНИЕ

              Предговор . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . ix
              Развитието на градовете в България през османския период. Мястото на
              турската архитектура в процеса . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 1
              Демографски промени в Дунавска България 1480–1710 г. според османски
              изворов материал от турските държавни архиви . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .85
              Османските имперски регистри. Централна Гърция и Северна България
              през ХV–Х²Х в.: сравнително демографско развитие на двата района . . . . . . . . . . . . . . 109
              Хръзград – Хезарград – Разград: превратностите на един турски град
              в България (исторически, демографски, икономически и изкуствоведски
              бележки) . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 129
              Сърцето на България: история на населението и селищата в районите
              на Провадия, Нови пазар и Шумен от Късното средновековие до края на
              османския период . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 187
              Свищов и районът през ХV–Х²Х век.
              Поселищна история, историческа демография и последици от войните
              в една равнинна област на Дунавска България . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 219
              „Трансплантираният“ Анадол?
              Модели на демографски, религиозни и етнически промени в района на Тозлука
              (Североизточна България), 1479–1873 г. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 237
              Османотурски административни документи за демографското развитие
              и селищната история на Антоново (Яйла-кьой) и региона . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 267
              Разпространение на исляма в българското село през османската епоха
              (ХV–ХV²²² в.): колонизация и ислямизация. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .297
              За създаването и ранната история на град Трявна в България.
              Неизползвани османски административни извори от архивите в Истанбул,
              Анкара и София за създаването и развитието на Трявна, 1565–1702 г.: принос
              към демитологизирането на историята на България . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 345
              Османският Кюстендил през ХV и ХV² в.: османските административни
              документи от турските архиви срещу митовете и предположенията в
              изследването на Йордан Иванов . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 363
              Татар Пазарджък: развитието на един османски град в
              Централна България или историята за това, как българите превземат
              Горна Тракия без нито един изстрел, 1485–1874 г. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 407
              Излади (Златица): демографски промени, колонизация и ислямизация
              в един български планински район, ХV–Х²Х в.. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 435
              Някои ранноосмански паметници в българска Тракия: Стара Загора (Ески
              Загра), Ямбол и Нова Загора (Загра йениджеси) . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 449
              Текето на Къдемли баба до Нова Загора (България): принос към историята
              му и датата на неговия строеж . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . ..475
              Датата на строеж на библиотеката на Осман Пазвантоглу във Видин. Бележки
              върху хронограмата в османския надпис на библиотеката и върху самоличността
              на сътворилия го поет . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 485
              Малко известни османски надгробни паметници от някои провинциални
              центрове на Балканите: Егрибоз (Халкида), Нигболу (Никопол) и
              Русчук (Русе) . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .491
              Капонирите по Долния Дунав: едно новопруско укрепление по старата турска
              дунавска отбранителна линия при Силистра (Североизточна България) . . . . . . . . . . . . .513
              Вакъфнамето на Раккас Синан бей в Карнобат и османската колонизация
              в българска Тракия (Х²V–ХV в.) . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 525
              Църквата „Света Богородица“ в Доня Каменица (Долна Каменица) в
              Източна Сърбия. Някои бележки върху идентичността на нейния основател
              и произхода на архитектурата ѝ. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 541
              Четири провинциални имарета на Балканите и изворите за тях . . . . . . . . . . . . . . . . . . 555
              Мевляна Нешри и градовете на средновековна България: исторически
              и топографски бележки . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .577
              Бележки върху администрирането на поголовния данък (джизие) на османските
              Балкани и значението на джизие регистрите като извор за демографски
              изследвания . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 601
              Белоградчик . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 645
              Беркофча (Берковица) . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 649
              Варна . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 653
              Видин. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .661
              Джума-и баля (Благоевград) . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .671
              Даръдере (Златоград) . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .675
              Делиорман (Лудогорие) . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .681
              Дупниче (Дупница) . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 689
              Ески Джума (Търговище) . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .695
              Ислимие (Сливен) . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 701
              Ихтиман . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .705
              Йенидже-и Загра (Нова Загора). . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .709
              Йенипазар (Нови Пазар) . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .713
              Казанлък . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 719
              Карлово . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .725
              Каринабад (Карнобат) . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 729
              Лофча (Ловеч) . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 733
              Неврокоп (Гоце Делчев) . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .739
              Нигболу (Никопол) . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .745
              Осман пазар (Омуртаг) . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .751
              Плевне (Плевен) . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 759
              Правади (Провадия) . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .769
              Рахова (Оряхово) . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 775
              Русчук (Русе) . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .781
              Самаков (Самоков) . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 793
              Селви (Севлиево) . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .799
              Силистре (Силистра) . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 801
              Търнова (Велико Търново) . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 807
              Филибе (Пловдив) . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 817
              Шумну (Шумен) . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 825
              Янболу (Ямбол) . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .833
              Списък на оригиналните заглавия на публикациите, включени в сборника . . . . . . . . . . 839
              Показалец . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .843
              Last edited by monte christo; 09-09-2020, 00:46.

              Comment

              • dibo
                Любител
                • Aug 2003
                • 6285

                #742
                Две дигитални библиотеки:

                We don't see things as they are, we see them as we are
                ---Anais Nin----

                For every complex problem there is an answer that is clear, simple, and wrong.
                ---H. L. Mencken---

                Comment

                • cesar
                  редовен
                  • Mar 2007
                  • 117

                  #743
                  Станимир Звездов - Сведения за Дунавска България в анонимната персийска география от Х век "Худуд ал-Алам" - В: Минало, кн. 2-3, 2020

                  https://www.academia.edu/44210231/%D..._Hudud_al_Alam

                  Comment

                  • Valio
                    редовен
                    • Jan 2006
                    • 170

                    #744
                    monte christo написа
                    Един невероятен сборник на Махиел Кийл, за съставянето на който немалко труд е положил и нашият добър приятел KIZIL DELI

                    Кийл, Махиел. България под османска власт. Събрани съчинения. Съст. и науч. редакция Мария Баръмова, Григор Бойков, Мария Кипровска. София, 2017

                    https://www.academia.edu/38153901/%D...81%D0%BA%D0%B0
                    Голямо благодарско

                    Comment

                    • cesar
                      редовен
                      • Mar 2007
                      • 117

                      #745
                      Николай Генчев - Васил Левски, 1987:

                      Comment

                      • istorik84
                        новак
                        • Apr 2014
                        • 45

                        #746
                        Л.Василев - "Един архаичен тетартеморий-персийски тип на Колофон от VIв.пр.Хр. от Югоизточна България/An Archaic tetartemorion - Persic type of Kolophon from the 6th c. BC from South-Eastern Bulgaria" - сп."Реверс",бр.1,2020г.,м.Януари-Юни,с.5-7.
                        Много ранна дребна сребърна архаична монета от района между Сливен и Ямбол, с датировка 525-500г.пр.Хр.

                        https://www.academia.edu/44567971/%D...%B8_%D1%81_5_7

                        ЖИАИ /JOURNAL OF HISTORICAL AND ARCHAEOLOGICAL RESEARCH,бр.1,2020г.
                        https://www.academia.edu/44568010/%D...0_1_2020%D0%B3

                        Comment

                        • istorik84
                          новак
                          • Apr 2014
                          • 45

                          #747
                          Съдбата на българската аристокрация през XVв.
                          Османското завоевание дестабилизира социалната структура на българите чрез продължителните военни действия и разместването на големи групи...

                          Comment

                          • istorik84
                            новак
                            • Apr 2014
                            • 45

                            #748
                            В.Пенчев - "Извънредно рядка медна римска монета от фонда на Националния исторически музей - София" - "Известия на Националния исторически музей - София",том 22,ВТ,2010г.,с.81-82(първата статия за уникалният антониниан на енигматичният римски узурпатор Домициан II) - факсимилета от въпросното издание.




                            Същата находка е още по-подробно анализирана, разгледана и коментирана в: Л.Василев - "Монетосеченето на римския узурпатор Домициан II(271г.?) в контекста на трети в света негов антониниан от България/L.Vassilev - The coinage of the Roman usurper Domitianus II(271?) in the context of the third in the world his antoninianus from Bulgaria" - сп."Реверс"/"Reverse Magazine",бр.2,2019г.,с.12-21. https://www.academia.edu/43254785/%D...3_%D1%81_12_21

                            Уникална дребна бронзова провинциална монета на Филипопол(Пловдив) от времето на император Септимий Север(193-211), с изображение на бог Приап, показан с огромен възбуден член.

                            Comment

                            • Zalmoxis
                              ветеран
                              • Nov 2007
                              • 969

                              #749
                              Търся "Гръцките надписи, намерени в България", том 3, част 1.

                              Comment

                              • pnp5q
                                grudge-holder
                                • Feb 2007
                                • 3566

                                #750
                                Zalmoxis написа
                                Търся "Гръцките надписи, намерени в България", том 3, част 1.
                                Това ли е? ГИБИ3
                                "Мисля, че видът на изпотени мъже им въздействаше." - дан Глокта

                                Comment

                                Working...