Аха, значи точно обратното на легендата. Благодаря.
Съобщение
Collapse
No announcement yet.
Клуб "Военна история"
Collapse
This is a sticky topic.
X
X
-
Следващата лекция (лектори ще са Албирео и Даниц) ще се проведе във вторник, на 25-ти следващата седмица. Тема: "Източният фронт 1914 - 1917 г. - Щрихи към огромния конфликт". Копирам информацията от "Ариергард":
Данаил Глишев (който мнозина от вас може би помнят от лекцията за подводната война през ВСВ) ще обърне основно внимание на руската и румънска страна, а Пламен Брадваров на германци и австрийци.
Очакваме Ви на 25 ноември (вторник) от 19:30 часа в Офис център Виридиан на ул. Казбек, 63 (повече детайли за местоположението, ще откриете в следващия пост).
Защо този път сме в друга зала?
Както беше казано по време на предишната сбирка, целта ни е да сме подсигурени с повече от едно място и да не сме зависими от евентуалните капризи на различни доставчици. Като резултат сме се договорили с повече от едно място и е хубаво в началото да организираме сбирка на всяко от местата, за да проверим, къде би ни било най-уютно, удобно и т.н.
А къде точно се намира мястото? Как да го намеря?
Ул. Казбек, номер 63 е де факто до кръстовището на бл. България и ул. Тодор Каблешков. Освен с кола, лесно се стига с автобус 204 или с трамвай 7.
Comment
-
Е, пропуснал си много, това бе може би най-въздействащата лекция, на която съм присъствал (хем мога да кажа, че съм относително запознатс темата, за разлика от доста от другите лекции) - Даниц е страхотен лектор. Отчел съм се кратко за нея. Точно затова очаквам много от идната лекция - Албирео и Даниц в тандем ще са нещо, което си струва да се чуе и види. Отделно темата е интересна.
Comment
-
Сказката от моя страна:
Източния фронт през Първата световна война 1914-1918 – Руската перспектива
². Първа фаза (1900-1914)– Начало на военните действия
1. Театърът на бойните действия кто терен, население и икономика, както и очакванията
2. Руската императорска армия
3. Ставката на върховното главно командване
4. „А” или „Г”? – планове за войната с „германските държави” и причини за включването на Руската империя във войната на този й етап.
5. От „Към сърцето на Германия!” до „Нито крачка назад!” –Таненберг, Красник, Галиция, Лодз...
²². Втора фаза (1915)- Ескалация на конфликта
6. Превземането на Пшемисъл и Карпатските проходи
7. „Снарядната криза” – Дългата война и отговора на тази ситуация в икономиката и общата мобилизация
8. Горлице-Тарнув и Великото отстъпление
9. Новото значение на артилерията, конницата и крепостите в тази фаза на войната
²²². Трета фаза (1916-1918)– Горчивия край
10. Алексеев, Брусилов, Гурко и новия подход на Ставката
11. Пробива при Луцк (Брусиловската офанзива)
12. Румънското разширение на фронта
13. Февруарската революция и операция „Албион”
14. Краят на Императорската армия и Октомврийската революция
15. Бресткия и Букурещския мирни договори – „Нито мир, нито война!”
Comment
-
Уви, не намерих време да напиша отчет под емоционално влияние от лекцията (много работа и ангажименти), та пак ще пиша по малко "студени" следи и вероятно (поне засега) ще бъда кратък.
Второто място за лекции е малко далечно като дистанция (поне за мен, макар че се оказа много близо до един от магазините, от които се снабдявам с настолни игри), но иначе по-добро като условия - най-вече по-просторно, което в никакъв случай не е за пренебрегване. Също така оборудвано откъм технически средства (дъска, проектор, бар с бира - всичко необходимо за успешна военно-историческа лекция е налично).
Самата лекция беше с добро времетраене - над два часа и половина (нещо, понякога ми липсваше в лекциите от преди две години) и в някаква степен по-неформална от предишните - с двама сменящи се и от време на време прекъсващи се или консултиращи се един с друг лектори. Лично за мен първата част (описанията на обстановката, запознаване с армиите) бе малко по-интересна от втората - хода на военни действия. Имаше известна хаотичност в изложението (това не е критика към лекторите - знам, че в случая не е имало достатъчно време за координация - много по-важно е провеждането на самите сбирки от търсенето на "идеалната" лекция), но въпреки тези дребни недостатъци, самата лекция бе интересна и информативна. Времето не стигна за всичко, нещо нормално с оглед на обхватността на темата (лесно биха могли да се направят пак "общи" лекции за всяка година от войната само за Източния фронт и пак да останат неща "отвън" изложението), но лекцията ми хареса. Дано да има нови в бъдеще - дори и да не са през две седмици, а през по-дълъг период от време (нужно си е време за организация, особено ако лекторите се повтарят). Лекцията бе повече съсредоточена върху 1914 и 1915 г. - също нещо нормално - към края времето започна да напредва и следващите две години бяха разгледани по-бързо.
Не бях съгласен с всичко, което лекторите казаха, но това е нещо нормално - всички си имаме своите разбирания за нещата.
Може би останаха неизяснени някои неща (да речем, как Русия се справя в крайна сметка със снарядния глад и с организацията на военновременната икономика (само за да се срути политически) или пък ролята на кавалерийските дивизии в началния етап (1914 г.) на австро-руския фронт - как точно се стига до липсата на информация от всяка от двете страни при положение, че и двете използват мощни кавалерийски "заслони").
Та, това засега - като остане време ще допълня с подробности от самата лекция. Засега само това - не останах разочарован, лекцията беше жива и интересна. Да съжалява който е имал физическа възможност да дойде и не го е сторил .
Comment
-
Мястото на бул. България е по-лесно достъпно с кола, в смисъл, че по-лесно се намира паркинг в сравнение с в центъра. От друга страна пък май точно хората с коли се забавихме повече заради задръстванията в този час, така че не знам - откъм достъп всяко място си има предимства и недостатъци и май най-важното са условията на самата зала, а тук бяха несравнимо повече от тези на залата на ул. Гладстон.
Естествено, лекцията беше богата, живописна и много ми хареса.
В послемислие, явно обхванатият период/материал наистина беше прекалено много за единична лекция и последните две години бяха попретупани поради липса на време. Сега си мисля, че например за въоръжението на противостоящите армии не беше казано нищичко. Аз лично бих се съгласил историческия период да се съкрати (примерно само 1914-15 г., и без това повечето интересни неща са тогава), за сметка на повече логистична/техническа информация. Не става дума за задълбаване в детайли по пушките , ами някакво общо запознаване - какво разстояние може да измине пехотна/кавалерийска част в този период за денонощие, каква далекобойност и скорострелност са имали тогавашните пушки, картечници и артилерия, за да добиване на представа за мащаба."No beast so fierce but knows some touch of pity."
"But I know none, and therefore am no beast."
(Richard III - William Shakespeare)
Comment
-
Част от коментара за тактиката на ИДИЛ в последния брой на списанието ме хвърли в недоумение - използвали тактиката на германците през ВСВ - обхождали населени пунктове, завладявали ключови места - кръстопъти, кладенци и т.н.т. Демек били наследници на Гудериан един вид. Ми нека и аз да излая от смях един път: - не на Гудериан, това поначало е тактиката на бедуините, на степни и прочее чергари, разликата е, че вместо коне и камили ползват тоя път тойоти и други джипове.
Comment
-
Днес ще има нова лекция на клуба по военна история, вероятно нещо като опит за възраждането му. В СУ, 18:00, зала 21А в Историческия факултет.Модератор на раздели "Втора световна война" и "Междувоенен период".
Проект 22.06.1941 г.
"... там можете да попаднете на персонажи като например "честен прокурор" - а това, съгласете се, е същество къде-къде по-фантастично от някакъв си там "тъмен елф"." ©
Comment
-
кратък отчет
Вчера посетихме първата лекция от (надявам се) новия цикъл на клуб "Военна история" - заедно с Воланд и Дибо (може сред публиката е имало и някои друг от пишещите или четящите форума, но ако е имало такъв, не сме се разпознали). Идеята на организаторите (това са двамата предишни - Юлиян и Сашо, както и Александър Сивилов) е да се опитат (доколкото разбрах, все още, както и при предишните лекции от преди няколко години, има съпротива срещу идеята от страна на част от управленческото" тяло" на факултета) да възобновят сбирките, така че да са поне по една всеки месец (следващата се планира някъде през януари), а темите ще бъдат най-различни. Форматът изглежда, че ще е подобен на предишния, т.е. лекция на определена тема плюс активно обсъждане, в което да се включи публиката.
Сега, за вчерашната лекция. Проведе се в сравнително малка (стандартна) аудиторийка, която не можа да побере всички желаещи да посетят събитието (определено над 50 човека, може би 50-60 - някои идваха и си отиваха). Темата беше подбрана да е атрактивна ("Пътят към 22 юни 1941 г."). Юлиян започна, представяйки (както обяви) немската гледна точка към събитията, след това доц. Сивилов я допълни със съветската гледна точка (специално подчертавайки, че ще излага общо взето официалната гледна точка на съветската историография (която в общи линии съвпада със съвременната руска)) - и, както коментирахме с Дибо, получаваше му се да звучи като някой исторически том, писан 70-те години (докато Юлиян беше по-умерен и не мина (както очаквах според заявеното) по чисто немската пропаганда от онези години). Двамата очертаха събитията (политическите) горе-долу от края на Мюнхенската конференция до договора за ненападение между Германия и СССР, с кратки забежки и за събитията след това, но без да опишат подробно последващите преговори между СССР и Германия (40-та година и първата половина на 41-ва, когато общо взето се решават нещата), макар че впоследствие, в хода на дискусията, се споменаха и тези събития.
Военната страна на нещата бе разгледане бегло (и, според мен, повърхностно) в хода на лекционната част, макар че все пак се споменаха по няколко думи за планирането на "Барбароса" и съветските планове за война от 40-та и 41-ва (но, уви, без да се подчертае характерът на тези планове). За мое разочарование не стана въпрос за изграждането на съветските и немските въоръжени сили в предвоенния период и началото на войната (разликите и особеностите, както и отражението им върху хода на събитията), но може би това е така и заради избрания формат на събитието (сравнително кратка лекционна част - може би под един астрономически час и по-голяма дискусионна). Но все пак бегло бяха споменати част от тези последици (пак, по-скоро в хода на обсъждането, по-точно отговорите на въпроси от залата).
От положителното: двамата лектори (особено доц. Сивилов) се опитаха и мисля че успяха да предадат синхронен поглед към събитията "отвътре", т.е. как са изглеждали нещата на вземащите решения (и населението) там и тогава, а не сега и с "послезнание". Важна разлика, която често се пропуска от страна на любителите на военна история. Може би следваше Юлиян (лично мнение, разбира се) да наблегне в по-голяма степен на синхронната немска оценка за събитията (и пропагандната кампания, която се разгръща около началото на войната със СССР), както и да представи различните гледни точки (сред генералитета и прочее) - щеше да се получи по-добър контрапункт с изложеното от доц. Сивилов. И след това двамата заедно (вероятно допълвайки се) да изложат и по-съвременна историографска гледна точка към нещата. Както се видя в хода на обсъждането, за част от хората в публиката подобен подход би могъл да бъде от полза.
Организаторите обявиха намерението си дискусионната част (която е по-важната част от събитието - и съм съгласен, че това трябва да е така) да бъде организирана така, че те да дават думата на желаещите да изкажат мнения/въпроси и прочее и да има своеобразен регламент за всеки участник не повече от 5 минути време (и, вероятно, по едно изказване). Лошото е, че така заявеното намерение не се реализира на практика и дискусионната част общо взето бе доминирана основно от два типа въпроси и изказвания. От една страна, това бяха (за радост, сравнително малко - може би трима души) хора, дословно повтарящи немската пропаганда от 40-те години (така че в това отношение Юлиян бе "отменен" в задачата си), плюс един (мисля че беше само един от слушателите), който пък беше привърженик на съветската гледна точка в най-твърдия й вид. Втората част от въпросите се отнасяха до технически и военни неща (в по-голямата им част - несъществени). Предимно познатите ни от форума "мерения на калибри" и "дебелини на брони", кой танк би бил по-добър, плюс някое и друго "Вермахтът щеше да има ядрено оръжие през 44-та". Все добре познати клишета и капани, в които начинаещите любители падат. Хубавото е, че за разлика от положението на нещата преди 10 или 20 години, сега все пак има достатъчно много хора, които осъзнават колко маловажни са тези фактори. Почти бих се изкушил да кажа, че обсъждания като тези на нашия форум не са минали съвсем без последствия, макар че вероятно по-голямо значение имат ред канали в тубата, а и по-широкия достъп до съвременни изследвания.
Като препоръка за следващите събития: може би няма да е лошо да се направи почивка от 10-тина минути, може би между лекционната и дискусионната част (особено ако ще се пробват да са по-близо до заявената продължителност на събитието от три астрономически часа) и, особено - да се направи нещо за проветрението, защото около 60 човека в стая, която не надхвърля по обем стандартна класна стая за повече от два часа идва малко в повече.
Чисто организационно би било добре малко по-твърдо да се направлява дискусионната част, за да не се получават дълги чисто, хъм, пропагандни изказвания (каквито имаше поне 4-5). ЗА лекционната част - може би е добре да е малко по-планирана. Предполагам (а и те го заявиха), че идеята е нещата да се разделят в поне две лекции, но пак ми се струва, че можеше да е малко по-фактологично изложението и същевременно, да е разнообразено от някои и друг анекдотичен случаи (това винаги помага).
Но като цяло беше доста добре и се надявам наистина всеки месец да се организира поне по една такава сбирка.
Comment
Comment