Клуб "Военна история"

[Sir Gray]

Аз го разглеждам въпроса от известно време.
Значи съвсем накратко опциите:
- запис (видео/аудио) и по-късното му качване онлайн - не е никак трудно да се осъществи, може да се записва дори с телефон или с лаптоп и вебкамера. Качването в юТубе или някъде след това не е никаквъв проблем. Имам подозрението обаче, ще че трябва допълнителен микрофон за задоволително качество на звука
- 'лайф' предаване, с или без участие на гледащите - аз това ме интересуваше, но ще е по-трудно за реализация и вероятно ще изисква и някакви финанси. За мобилно решение http://qik.com/ за андроидски телефони, но не знам какви са таксите там.

[камера обскура 12]

Вчера беше много добре.
Ама много бързо се разпиляха хората.
Тайно се надявах да има раздумка на чашка, ама нейсе.
Следващият път може и да има.

[gollum]

Намерих малко време, така че ще напиша подробен отчет за сбирката на 22-ри.


Първо, закъснях за срещата (нищо ново при мен), останалите вече се бяха събрали (нямахме време за пространно запознаване с DelaRea, Kramer и камера обскура 12), така че директно тръгнахме към залата петимата (с Воланд). Благополучно преодоляхме пенсионирания цербер охраняващ портата (потвърди се старата мисъл, че честността е най-добрата политика), вече е сигурно, че тази портиерска разновидност напада избирателно, основавайки се на външния вид на опитващите се да проникнат в храма на знанието.
С ускорен марш (потвърди се още едно отколешно наблюдение - ускореният марш води до значително разтегляне на колоната) продължихме към 83-та и бодро нахлухме в залата, където заварихме неколцина млади слушатели (нашето пристигане забележимо покачи средната възраст на публиката), а лекторите крачеха нервно или подпираха прозорците в лека форма на предстартова треска.
Щом успяхме да заемем удобни позиции в залата (групата се разпръсна, обхващайки тиловете - само ние двамата с Воланд седнахме по-напред - зад Хана, която не само че бе дошла на лекцията, но и осигуряваше технически цялото събитие) огледах залата - с нас наброявахме петнадесетина души, което ме изненада леко - очаквах да се съберат повече. Но още е рано, както се оказа - до началото на лекцията пристигнаха още неколцина, а 30-40 минути след началото вече се бяхме събрали над тридесет души (Даниц и Дибо пропуснаха въведението, но все пак успяха да се "класират" за сраженията).
Юлиян започна сбирката с въведение в темата (политическа предистория, в която не липсваха внезапни преходи към следващото столетие), последвано от шизомилитаристично лирическо отклонение на тема пушки и, ъъъ, пак пушки (мяркаха се "Драйзеета" (запазвам изговора), "Шаспота", нарезни мускети с предно пълнене, впечатляващи калибри, игли, промаслена патронена хартия, различен обсег на действие и леко фантастични представи за точност). След това думата взе Алибрео, като този сменящ се ритъм се запази до края - двамата лектори се допълваха или любезно си предоставяха думата (бих казал, че основната тежест все пак легна на плещите на Албирео). От моята позиция кажи-речи в първите редици се чуваше добре, но трябва да отбележа, че Юлиян говореше тихо и може би назад не се чувало така. Докато Албирео бе във вихъра си - експресивен, гръмогласен (в това отношение отстъпва май само на Даниц) и убедителен - и, може би, една идея пристрастен (с това може и да учудя някого "Албирео, пристрастен?!?", може би с добавка "само малко?" ). Шегата настрана, пристрастието му бе не толкова към Молтке и прусаците, колкото към приоритетите във военното дело.
Албирео повтори част от политическия преглед и след това отдели време и внимание за да разясни пруските военни реформи и ролята на "тримата гении" (представени ни на официално фото, запечатало и тримата заедно) - от тях централно място зае Молтке, разбира се, но в края на лекцията (и въобще във "френската" част) подобаващото си място зае и Бисмарк.
Накратко се споменаха тактическите въпроси (защото пушките и "желязото" може и да ни очароват, но не водят битките сами по себе си, така че тактиката е по-важна) и (както и трябва) надълго и нашироко за оперативните промени и особености: ролята на нарасналите по численост армии, проблемите с логистиката, възможностите за транспорт, снабдяване и най-вече предварително разгръщане, които предоставят железниците (ролята им в рамките на преценката как точно да се направи това разгръщане в зависимост от съществуващата структура на жп-транспорта), цялостния проблем с управлението, контрола и командването и ролята на телеграфа и генералиня щаб. Не на последно място бе изложена промяната в структурата на Пруската армия (промяната в ролята на ландвера, промените в сроковете на службата и прочее, и прочее).
От моя гледна точка тази част от лекцията бе най-интересна, защото поставяше нещата на мястото им - ролята на технологиите и "желязото" такава, каквато е (малка в повечето случаи) спрямо доктрината, подготовката, мисленето и методите - онези по-трудни за улавяне елементи на войната, които оставят по-малко следи, но най-често са определящи за хода на едно или друго сражение, а и за промените в "пространството" на войната. Знаете, пристрастен съм и си имам особено мнение по тези неща.
Особено внимание Албирео отдели на идеята на Молтке за разделен марш на армиите и срещане чак на мястото на сражението, която за тогава е не само еретична, но и в противоречие с "военната логика" на всички специалисти (за които естественото е обединяването на силите да стане в крайната точка на развръщането и след това армията заедно да навлезе на територията на противника).
След това ни запознаха с мобилизацията, развръщането и плановете на страните (или липсата им, в случая с австрийците). В този момент активно се намеси Даниц със своето мнение по въпроса, та австрийските планове и перспективи бяха обсъдени малко по-широко, което може само да се приветства. Имаше кратък спор за броя страници, на които е изложен австрийския план, но накрая и двамата се съгласиха с проблемите в реализацията му. Последва оценка на главнокомандващите на армии, особено неласкава в случая с Бенедек (запознахме се с портрета на господина - кавалерйски офицер с прекрасни мустаки, идеален командир на кавалерийски полк, добър командир на корпусно ниво, но без представа какво да върши, ако го поставят по-нагоре, както се случва).
Пред публиката (от време на време хвърлях по един поглед около себе си - тя бе като омагьосана и с жив интерес поглъщаше думите и попиваше образите, сменящи се на дъската; очите следяха маркера на Албирео, който чертаеше сложни фигури, кривулици и стрелки: подсилвайки или илюстрирайки разказа върху проектираните на бялата повърхност на дъската схеми и карти) се разгърна хода на военните действия: от предварителните сблъсъци (тук думата пое Юлиян, като накратко спомена и за хода на военните действия на по-маловажния фронт, където една слаба пруско-съюзна армия се разправя с част от австрийските съюзници сред малките германски държавици), първите сериозни сражения (една пирова победа на австрийските егери), събирането на астрийката армия при Олмуз и последвалия преход към Бохемия, та до маневрирането из нея, довело до решителното сражение при Кьониграц.
Главното сражение на войната получи своя отделна тактическа карта и мащабен дял от разказа. Изложението бе богато подправено с вицове и историйки (особено забавна бе подмятането на генерал Манщайн и "Това е хубаво, ама какъв е този Молтке?", нежеланието на ). Албирео ни прекара през перипетиите на сражението - през корпусите от армията на Елба, които се опитват да обхванат позициите на саксонците до смелите и затънали в кръв атаки на дивизиите на Първа армия, опитите на австрийците да "изтискат" разрешение на атака от Бенедек (когото най-често не могат да открият) и смачкат прусаците в горите на централния и северен участък. Всичко това под акомпанимента на мощната австрийска "гранд" батарея, заела центъра на "подковата" на отбранителния строй, моткането на Бенедек, подобно обикновен кавалерийски майор (определението е на Албирео), докато щаба му се опитва да го настигне, а той взима някакви маловажни тактически решения на ниско ниво.
Заедно с Молтке и ние се колебаехме какво ще се случи - дали сражението ще бъде загубено (и войната с него), ще успее ли крон-принца с корпусите си да удари австрийските позиции във фланг навреме или всичко ще се превърне в катастрофа, а рискованата идея за съсредоточаване и марш на Молтке ще се провали - както са предричали всички военни специалисти тогава. Да, всички знаем какво реално се е случило, но през онези напрегнати лекционни минути миналото сякаш се случваше отново пред очите ни - с цялата несигурност, нерви и притеснения, героизъм и глупост. Спокойния Молтке - външно сигурен в идеята си (но вътрешно - друг въпрос), препускащия Бенедек и австрийците, които аха-аха ще успеят в това отбранително сражение.
Както слушахме разказа, затаили дъх буквално вътре в събитията, внезапно от север се появяват първите пруски подразделения и сражението бързо се обръща от неопределен, но напълно реален пруски неуспех в катастрофа за австрийците: гранд-батареята е разбита и пленена, бригадите са в пълен хаос, следва безпорядъчно отстъпление, превръщащо се в бягство - през единствения мост над Елба, героична саможертва на австрийска конница и артилеристи, които прикриват изтеглящите се. С една дума: батално поле след най-голямото сражение на столетието.
Австрийците бягат разбити, прусаците ликуват. И докато чакаме да разберем как ще се възползват от победата си, Албирео полива студен душ върху нас, напомняйки ни, че ако и (както любители) да сме си говорили за въоръжение, тактика, че и стратегия, всичко се решава от логистиката. А тя е в безпорядък, слаба и недостатъчна (както пруската, така и австрийската, може би предопределила поне отчасти пасивността на Бенедек в началото на кампанията), така че пруските сили не само трябва да се реорганизират и съвземат нещо естествено след тежко полево сражение, в което са влезли повечето им части), но и вече страдат от недостиг на продоволствие, че и боеприпаси. Така че австрийците се измъкват и идва времето за преговори.
В този момент лекцията се прехвърля от планинските прегради и равнините на Бохемия към слънчевия юг - лято е, - където Италия, координирайки действията си с Германия, се готви да си върне северните територии, останали все още в австрийски ръце. Отново лекторите сменят местата си (по време на италианските събития го направиха нееднократно) и ни запознават със стратегическата ситуация и перспективите пред страните. Италианците имат превъзходство в хора и, донякъде, в позиция (две отделни "големи" армии срещу една по-малка австрийска), но пък австрийците имат добри крепости, а и теренът е изгоден за отбрана. Италианците страдат от всички известни и възможни недостатъци на млада държава с внезапно нараснала (и създавана от нулата) армия и разединено общество. Командирите им не само, че си нямат доверие един на друг, но се и мразят, всеки планира действията си сам, въобще - хаос с очаквани последици.
Следва едно хаотично сражение, в което всеки си има своя идея и планове, но много бързо командирите изгубват контрол и от управляемо сражение се стига до неконтролирано меле. Обратното на "генералска битка", уточнява мимоходом Албирео. В крайна сметка, италианците успяват да заемат част от австрийските позиции, но в тиловете и резервите им започва паника, последвана от отстъпление, че и бягство. Един поляк на австрийска служба пък "прецаква" цялата австрийска конница в една славна, но безсмислена атака срещу пехотните карета на италианските берсалиери. Загубите са над 50% (ние се оглеждаме из залата с потъмнял поглед, премрежен от барутен дим и диви викове, за да намерим кой каза "Това е прекрасно, но не е война" - трябва да е бил някой французин от друга кампания - но до французите още не сме стигнали, напомням си, има още време), така че австрийците нямат с какво да преследват отстъпващите италианци.
Същевременно идва вестта за Кьониграц и австрийците отстъпват бързо, за да прикрият Виена. Италианците губят сражението, но печелят кампанията.
Следва кратко встъпление в морското дело, предшестващо лаконичното описание на битката при Лиса - мяркат се "йарънкладове", модерни италианци и изостанали австрийци, но накрая запомняме само страхотната картина с адмирал Тегехоф, безстрашно и невъзмутимо застанала на открития мостик и групичката смели матроси, които въртят руля, за да насочат броненоксеца си за таран на флагмана на Персано (той, заслужено не получава място на никаква картина - няма как да изглежда героично, както се е скрил в бронираната рубка на кораба си, а и разгром при такива условия не заслужава живописна възхвала ). Сражението отминава (Юлиян настоява "това е единствената морска победа на австрийците, някой сеща ли се за друга?").
Войната приключва, а с нея е отминало и голяма част от отреденото време за лекцията (хвърлям поглед на часовника си - времето е отлетяло неусетно, дано да има достатъчно за втората част на драмата, в която участниците са много по-живописни, но военните действия не предлагат чак такива новости; макар и прусаците вече да са отработили всичко както трябва, а Молтке да е във вихъра си).
Втората част на лекцията бе много приятна, но все пак - по-бърза - времето припираше неумолимо приближавайки онзи (час, в който светилището на знанието се заключва (а преди това, разбира се, се мете). Наполеон ²²² бе представен в пълния си блясък (подкрепен с изящни примери на официозната живопис, както се полага на император), Базен се мярна за момент (и с едно обещание, че действията му в Мексико са в пъти по-интересни - Албирео, трябва да запълниш това обещание с още една лекция ). Последва донякъде забързано изложение на увертюрата на войната (Бисмарк в пълния си блясък), след това разбор на военните действия, намерения, маневри, не особено кадърни немски военачалници (с особени идеи за това какво е генералния щаб, за какво служи и "какъв е този Молтке?"), още по-невдъхновяващи техни опоненти от френска страна. Разбира се, не се мина без да се споменат отново пушките (превъзходството на французите), митральозите (представени със снимка) и превъзходството в организацията на немската артилерия, че и в техническо отношение. В крайна сметка, точно организационното и тактическо умение решават нещата. Запомняме, че прусаците атакуват винаги и всякога, без да се интересуват колко са вразите, французите предимно се отбраняват, разчитайки на превъзходството си в стрелковото въоръжение, но всичко се решава от тактическото превъзходство на ниско ниво и гъвкавостта на немската артилерия.
Албирео излиза с тезата си, че противно на разпространеното мнение, решаващото сражение на войната не е при Седан (там е класически "котел" - идеалния пример, но когато нещата вече са решени), а в граничното сражение, през Гравелин до Мец.
Лекцията приключва с вкуса на бъдещето - какво чака създадената германска империя (всички вече го знаем, но бихме го чули отново, изложено от този прекрасен лекционен тандем), както и обяснението за френската фиксация върху "елана".
Вероятно съм пропуснал много - лекцията продължи над два часа (и можеше и още, обаче СУ си ляга рано ) и имаше какво ли не (оглеждайки текста си, виждам че съм пропуснал един тон неща, за които Албирео разказа - повечето от тях, - важни; но иначе би трябвало да повторя лекцията, което не е по-силите ми).

Накрая приключихме вечерта с по халба бира (Албирео имаше видима нужда да накваси гърлото си) с неколцина форумци, където бе обсъдено още какво ли не, както по лекцията, така и въобще военно-исторически и други сходни теми.

ПП Виждам, че камера обскура 12 ни е изпуснал, за съжаление (аккот и Крамър). От първоначалната групичка с нас в кръчмата дойде само ДелаРеа. Нищо следващия път. Просто не трябва да се бърза, все пак, трябваше да изчакаме да се съберат техническите средства, да не говорим че не върви да оставим на горките чистачки да оправят стаята, в която по пода са въргалят хартиени гилзи, захвърлени от френските войници раници, а стените са окадени от барутни сажди, да не говорим за дупките от куршуми и шрапнели .

[piston]

На мен първата стъпка ми се вижда поне аудио-запис. Но при всички случаи трябва да се координира и с организаторите (Александър и Юлиян). И да се помисли за това откъде могат да се намерят техническите средства.

Технически средства за аудиото са намерени, остава организацията... Лекциите са хубави, но просто се "изпаряват" във въздуха и целият труд на лекторите отива малко нахалост, да не говорим че много хора искат, но не могат да присъстват.

Най-лесният вариант е на база аудиозапис, на чийто фон могат да се монтират и нагледните материали (карти, схеми) и после - в сайта на клуба!

[gollum]

Готов съм да помогна с каквото мога (схеми, графики, свързване на нещата и прочее), подчертавах само, че аз нямам такива средства. Друг хубав момент на подобно "решение" (качване на лекциите в някакъв формат) е и възможността за по-цялостно обсъждане и въобще разговор с лекторите (във форумна форма).
Между другото, появиха се и интересни идеи за места за лекциите, дори една много оригинална идея (на Даниц) за организиране на цял фестивал на военната история.

[von Danitz]

Да, имам предвид зала за цял ден с:

1. Предварително уговорена и разпределена програма от желаещите да се проявят. Плакат, малко интернет офанзива, огласяване, включително с участия по радио и защо не други медии.
2. Сказки за теми, на всеки каквото му е на сърцето
3. Защо не игра за няколко часа - идеята обаче е на Голъм, да върна паса
4. Томбола с награда
5. Някоя и друга прожекция на филмче

Бюджетът ще е минимален, направо нулев, а удоволствието, изцяло наше. Вярно е, виждал съм този почин осъществен от толкинистите, но си работи. Идват им и гости от страната. Правили са го и в Пловдив.

[gollum]

Аз от своя страна мога да организирам някакъв тип игра (сега говорихме с Воланд, можем да организираме военни настолни игри (вече имаме конкретни идеи, така че могат едновременно няколко игри да се водят, стига да има място и най-вече желаещи) и, разбира се, да помогна с правенето на плакатчета и прочее. За финансирането - мисля че лесно ще съберем пари, но това е страничен и не особено съществен проблем. Въпросът по-скоро е за организирането на сказки, лекции или беседи в достатъчно количество, за да си струва цялата работа.

[boilad]

Голъме, по-горе ¹ 153 си сътворил наистина увлекателно четиво (от чисто естетическа гледна точка). Благодаря!

П.П. Надявам се и на още коментари по съдържанието и атмосферата на лекциите, най-малкото заради хората, които не могат да ги посетят.

[Хана]

Може би най-хубавото вчера беше (аз съм за първи път на тези лекции) точно пристрастността към темата (в широкия смисъл, не само към Прусия): когато човек говори за нещо толкова важно и интересно за него самия, няма как да не предаде настроението си и на аудиторията.

[Kramer]

Следващият път ако има сбирка след лекцията, ще гледам да се включа. Първата бира на всички от мене
Миналата вечер - други задачи, съжалявам.

[ivan_kunchev]

Не, това е несериозно да се офлянквате за намирането на камера. Не аудиозапис, а камера.

[albireo]

Офлянкваме се значи. Че и несериозно било.
Който му се занимава да осигурява камера и качествен запис, моля да заповяда. Аз готвя материалите за тая лекция от две седмици, за лекцията на Даниц в ебати филма се овъртях, за да осигуря проектор, Голъм работи през уикенда, че до последния момент във вторника, за да прави графики, хората си взимат ден отпуска за да могат да подготвят всичко навреме, така че лекцията да започне нормално, но това че нямало камера (ама моля ви се, най-естественото нещо на земята е камера на лекция!) било офлянкване.
А дали мое... случайно така... да си мерите приказките.

[Imperial]

Лекциите са хубави, но просто се "изпаряват" във въздуха и целият труд на лекторите отива малко нахалост, да не говорим че много хора искат, но не могат да присъстват.

По колко различни начина трябва да се повтаря едно и също нещо?

[albireo]

Поне този лектор ни най-малко няма усещането, че трудът му се изпарява или е отишъл нахалост. Напротив, изпитва приятно удовлетворение. Ако някой чувства, че без техническо осигуряване, всичко е напразно - моля да се заеме и да го осигури техниката. Ако това било сторено и оставало само организацията - ми моля да го организира.

[piston]

По колко различни начина трябва да се повтаря едно и също нещо?

Не разбирам какво искате да кажете...