Б. Иванчев: Жилищата са мъртви активи и убиват предприемчивостта ни

[Dinain]

http://www.investor.bg/borsa/10/a/b-ivanchev-jilishtata-sa-myrtvi-aktivi-i-ubivat-predpriemchivostta-ni,128557/?page=1

Заглавието подвежда, в статията не става дума за жилища. Горещо препоръчвам!

[Обикновен лаик]

Не съм твърде съгласен с интервюирания. Недвижимата собственост може да е мъртъв капитал, а може и да не е - това си зависи от нейния собственик, от умението да се разпорежда с нея. Сама по себе си тя е нито добра, нито лоша - макар че последното - че е лоша - някак си се прокарва като внушение в интервюто. Аз например бих казал, че е повече добра, отколкото лоша; по-добре е да я имаш, отколкото да я нямаш - в края на краищата тя е стока като всяка друга и може да се продаде, замени, отдаде под наем или срещу нея да се получи кредит. Ако следваме логиката на Боян Иванчев всеки актив с лекота може определим като "мъртъв капитал", включително и свръхликвидните активи като свободно конвертируемите валути. Той, впрочем, точно това се и опитва да каже по-нататък в интервюто с приказки за "девиантен консуматизъм", който представя едва ли не като глобален проблем на човечеството. Но "девиантния консуматизъм" е проблем - ако изобщо е - на твърде малка група хора, а не на човечеството, което като цяло въобще не е заплашено от него, нито пък някога ще бъде.

Мисля, че си имаме работа с обичайният (ляв по подразбиране) интелектуален снобизъм, който обожава да бичува пороците на "консуматорското общество". Само че в някакъв наистина девиантен вариант, в който ни се обяснява как недвижимостта - а в по-широк смисъл очевидно изобщо собствеността - спъва предприемчивостта и понеже е "мъртъв капитал" ни "изпива силиците всеки ден". Несъмнено, ако я нямахме, щяхме да сме пълни със сила и бодро и предприемчиво щяхме да строим светлото бъдеще.

Проблемът не е в наличието на недвижима собственост. Дори не е в неумението да бъде ефективно използвана. Не е достатъчно само желание, нито някакъм минимум умения в управлението на недвижимостта. Нужен е и набор от външни условия - преди всичко търсене - за да се осъществява това управление. Ако съществуваха минималните условия за това, хората не биха оставяли собствеността си да погива безполезно в села и малки градчета и по вилни зони просто защото собствениците им са така невъобразимо глупави, че се нуждаят от наставленията на г-н Иванчев, който да им обясни за мъртвия капитал. И да си получи хонорара за едно интервю, в което не ни е казал нищо, което да ни бъде от каквато и да било полза по повдигнатия въпрос.

[korto]

Този Б.Иванчев явно не е живял на квартира!

[Dinain]

Радвам се, че предизвиках интерес. Бях сигурен че интервюто ще разбуни духовете - неслучайно в него се споменава и 'когнитивния дисонанс' (май така беше).

Когато новополучената информация е в конфликт с предварително съществуващите разбирания, хората често усещат умствен дискомфорт – психологическо явление, известно като когнитивен дисонанс. Следва реакция, чрез която хората се опитват да хармонизират когнициите /атитюдите, емоциите, вярванията или ценностите/ си и следователно да облекчат менталния си дискомфорт.

Аз например бих казал, че е повече добра, отколкото лоша; по-добре е да я имаш, отколкото да я нямаш - в края на краищата тя е стока като всяка друга и може да се продаде, замени, отдаде под наем или срещу нея да се получи кредит.

Така де, на теория. На практика 99% от българите НЕ правят нищо от това. Наистина познавам хора, които са заложили апартаменти, за да започнат собствен бизнес, но това са единици в България - както посочва авторът.

недвижимостта - а в по-широк смисъл очевидно изобщо собствеността - спъва предприемчивостта и понеже е "мъртъв капитал" ни "изпива силиците всеки ден". Несъмнено, ако я нямахме, щяхме да сме пълни със сила и бодро и предприемчиво щяхме да строим светлото бъдеще.

Ама ти наистина ли се съмняваш в това...? Дори да нямаш способността да асимилираш заобикалящата те среда, помисли логично. Човек със собствено жилище има нужда от доход, за да плаща сметки, храна, забавления и т.н. Човек без собствено жилище трябва да плаща същите неща + НАЕМ, който в масовия случай е 20-30% от месечния му доход. Ерго човекът без собствено жилище трябва да работи 20-30% повече/по-усърдно/по-ефективно в сравнение с човекът със собствено жилище, оттам и да произвежда повече! Оттам и софиянци-кореняци мрънкат, че разни селяни от провинцията им крядали работата, щото били много нахални (напористи) - разбира се, че ще са, след като са дошли от някъде, нямат апартамент в София и трябва да си плащат наема

[gollum]

Ерго човекът без собствено жилище трябва да работи 20-30% повече/по-усърдно/по-ефективно в сравнение с човекът със собствено жилище, оттам и да произвежда повече!

Възможно е и друго, също толкова логично решение - да харчи с 20-30% по-малко за сметки, храна, забавления и прочее. Някак този механизъм на "принуда" към повече работа ми се вижда смислен само ако можем да приемем, че "нормалното количества работа със стандартно заплащане" (това, което определяш в известен смисъл като "мързел" в контекста на въпроса) задоволява напълно "стандартните потребности", та затова ни е нужно да променим параметрите на уравнението така, че то да стане недостатъчно. И това ни води до чудодейното решение, което повишава с 20-30% доходите / работата. Впрочем, ако останем в рамките на това уравнение и приемем, че повечето хора притежават собствени жилища, тогава не е ли по-разумно вместо да се търси начин да останат без такива (за да работят с 20-30% повече и по-успешно), то да се намери начин да се повишат потребностите към по-големи или нови такива, с което "нормата" пак ще стане недостатъчна. Това решение има елегантността да не разчита само на 20-30%, но на неясен процент нарастване (защото кой може да каже колко могат да се повишат човешките потребности?).
Всичко това изцяло в рамките на майтапа, защото аз от тези неща грам не разбирам. Е, освен че са по-сложни, отколкото се представят в този текст (ако бяха толкова прости, може би щях да ги разбирам ).

[Dinain]

Е, Голъм, че какво е достатъчно? За средностатистическият индивид няма 'достатъчно' (това също е зачекнато в интервюто), той винаги ще иска да консумира още и още. Как така да харчи 20-30% по-малко, кой иска да живее мизерно? Като продължение на горния пример, придошлият провинциалист ще иска да има поне същия стандарт като съседа си кореняк, само че за да го постигне, ще трябва да работи 20-30% повече, само заради нуждата да плаща наем (или за да изплаща ипотека, което е пак следствие от липса на собствено жилище).

Само да вметна, че в много западни държави положението със собственото жилище е доста различно от това в България. Например в Германия т.нар. Home ownership rate е само 42%. http://en.wikipedia.org/wiki/Homeown..._United_States (Там е обяснено и самото понятие, което очевидно не е много точен показател и подвежда)

Та авторът не казва, че трябва да се намери начин да отнемат жилищата от собствениците им. Той се занимава с "поведенчески финанси" и тази тема на мен лично ми е много интересна още от университета. Авторът посочва, че много хора се стремят сляпо към придобиването на имущество, или му стават роби, ако вече го притежават, и така хем не се наслаждават на живота, хем пропускат да се развиват.
Ако има интерес, бих отделил тези постове в нова тема. Където можем да си говорим и за "Теоремата на лошото хлапе" и транс-генеративната икономика

Всичко това изцяло в рамките на майтапа, защото аз от тези неща грам не разбирам. Е, освен че са по-сложни, отколкото се представят в този текст (ако бяха толкова прости, може би щях да ги разбирам

Е, все пак това е интервю, не учебник или академична публикация. Нормално е нещата да са представени опростенчески.

[pnp5q]

Всъщност, авторът не е толкова краен като някои други статии, открито призоваващи "да се отървем от "тегобата" собствен имот" и това ми харесва. Защото тона в тия статии е толкова нагъл, че ти иде да хванеш автора за ухото и да го питаш защо например един Тръмп не бърза да се отърва от небостъргачите си в центъра на Ню Йорк... Та, по статията - хубава е, защото кара човек да се замисли каква част от активите му са "мъртви", т.е. причиняват му само разходи. В това отношение обаче за мен, в българските условия - сравнително малки разстояния, жилището и местоработата най-често са в едно населено място - та тук най-силен пример за "мъртъв" актив е личният автомобил. Прочее, ще се радвам да се отвори темата, която предлага Dinain.

[Dinain]

Постовете са преместени.

[bsb]

Наистина, какво се хванахте за тези жилища? По-важните въпроси са други, примерно консумеризмът, изместените ценности. Заглавието и първите въпроси за жилището са си точно уловка, целяща да привлече вниманието. Явно е успяла.
Иначе интервюто ме остави със смесени чувства. Езикът тук-таме ме подразни, но може би за аудиторията на сайта да е напълно подходящ. Човекът прекалява с цитатите от Библията. Защото онези, за които Библията има някакво значение, вече по един или друг начин се водят от тези напътствия. За останалите - независимо какво прокламират - това са празни думи (макар и по различен начин). А пък самото интервю бе накъсано, водещият скача от една тематика на друга, вместо да преминава плавно между тях.

И моята реплика към предишно мнение:

........Той, впрочем, точно това се и опитва да каже по-нататък в интервюто с приказки за "девиантен консуматизъм", който представя едва ли не като глобален проблем на човечеството. Но "девиантния консуматизъм" е проблем - ако изобщо е - на твърде малка група хора, а не на човечеството, което като цяло въобще не е заплашено от него, нито пък някога ще бъде.
......

Консумеризмът (няма да се опитвам да го дефинирам, приемаме, че значи надхвърляща нуждите консумация и желание за такава) е глобален проблем. Тъй като твърде малката група хора, за които може да се отнася - вероятно около или под 10% от световното население, - консумират огромна част от ресурсите на планетата. Мързи ме да търся точното съотношение, но и така е ясно, че диспропорцията е значителна. Всъщност това поведение май е по-скоро следствие, отколкото причина. И не е от вчера, просто в днешно време се проявява най-ясно и, от друга страна, най-много се говори за това. И тъй като според аматьорското ми мнение причината се корени в социалния характер на хората, надали ще може да се премахне толкова лесно.

[pnp5q]

причината се корени в социалния характер на хората

В смисъл "Я, каква секция имат Петрови, бърже и ние да си вземем такава"? М-м, не, доколкото ми е известно, и това е последствие. Но за съжаление съм попадала на твърде малко четива за неспециалисти, а и повечето са в раздел "теории на конспирацията". За начало са сочени 50-те години на ХХ век, в САЩ.

Накратко - насаждането на консумеризъм е част от опита на капитализма да реши проблема на свръх-производство спрямо заплатите, т.е. потребителната способност (отбелязан още от Джек Лондон, както разказвам тук). Това, разбира се, върви ръка за ръка с популяризирането на "живота на кредит" (иначе отде потребителна способност).

P.S. Другата част е въвеждането на т.нар. "параметризация". Специалистите по параметризация се занимават с изчисления как, примерно, да се изтънят металните планки, или покритието им, или пластмасите да се смесват с някакъв процент по-слабо устойчиви по даден параметър и пр., и пр. Това не само намалява себестойността. Целта е изходните суровини да се подберат така, че изделието гарантирано да се развали тъкмо доста скоро след изтичането на гаранционния срок на производителя. На мен лично са ми известни само няколко битови дреболии - термокана, ютия, крушки и под., но съм сигурна, че и вие можете да се присетите за такива случаи. Впрочем, гаранцията на компютрите през последните 5-6 години е 1 година. Преди беше 3, после 2...

[Kramer]

Наистина, какво се хванахте за тези жилища? По-важните въпроси са други, примерно консумеризмът, изместените ценности. Заглавието и първите въпроси за жилището са си точно уловка, целяща да привлече вниманието. Явно е успяла.
Иначе интервюто ме остави със смесени чувства. Езикът тук-таме ме подразни, но може би за аудиторията на сайта да е напълно подходящ. Човекът прекалява с цитатите от Библията. Защото онези, за които Библията има някакво значение, вече по един или друг начин се водят от тези напътствия. За останалите - независимо какво прокламират - това са празни думи (макар и по различен начин). А пък самото интервю бе накъсано, водещият скача от една тематика на друга, вместо да преминава плавно между тях.

И моята реплика към предишно мнение:
Консумеризмът (няма да се опитвам да го дефинирам, приемаме, че значи надхвърляща нуждите консумация и желание за такава) е глобален проблем. Тъй като твърде малката група хора, за които може да се отнася - вероятно около или под 10% от световното население, - консумират огромна част от ресурсите на планетата. Мързи ме да търся точното съотношение, но и така е ясно, че диспропорцията е значителна. Всъщност това поведение май е по-скоро следствие, отколкото причина. И не е от вчера, просто в днешно време се проявява най-ясно и, от друга страна, най-много се говори за това. И тъй като според аматьорското ми мнение причината се корени в социалния характер на хората, надали ще може да се премахне толкова лесно.

Е, той авторът си го е казал недвусмислено за консумеризма.
За мен хубаво е да се задоволяваме с малкото, по причината щото в отвъдното нищо не можем да отнесем.

[Dinain]

Накратко - насаждането на консумеризъм е част от опита на капитализма да реши проблема на свръх-производство спрямо заплатите, т.е. потребителната способност (отбелязан още от Джек Лондон, както разказвам тук). Това, разбира се, върви ръка за ръка с популяризирането на "живота на кредит" (иначе отде потребителна способност).

Хм, а не е ли един много елегантен начин да се поощри производството, както и печалбата? Потребявай повече -> харчи повече -> работи повече -> произвеждай повече (за да има за потребяващите повече, затваряме кръга).

[SRH]

По отношение на жилищата: те не са мъртъв капитал, докато носят по-висока доходност от лихвата по депозити.

По отношение на щастието: преди време едни приятели ходеха в Никарагуа във връзка с някакви бизнес модели сред някакви индианци - демек, щели да им повдигат благосъстоянието Местните хора обаче им рекли, че са твърде загрижени за Европа, щото чували, че има глад и безработица. А там нямало - всичко необходимо било лесно достъпно. Релативизъм Нашата представа за света е в консумацията (и свързаните стопански процеси) и задължително по този начин проектираме света.

По отношене кога децата да развиват усещане за парите, за средата, психологическите импулси: тук интервюираният се плъзга по повърхността. Препоръчвам тази книга (в тоя дух, но доста по-задълбочена - макар че и тя да има спорни моменти):

[Mirovk]

Хм, а не е ли един много елегантен начин да се поощри производството, както и печалбата? Потребявай повече -> харчи повече -> работи повече -> произвеждай повече (за да има за потребяващите повече, затваряме кръга).

Само дето в България кръга е: потребявай минимално и най-ниобходимото->харчи ако има какво->работи извънредно->произвеждай колкото ти плащат.....
За съжаление нашата социално-икономическа реалност няма нищо общо с учебниците и западните монетарни теори освен една основна: "Плащай на работника ,толкова колкото да покрие най необходимите си нужди....", относно печалбата темата е обширна и няма нищо общо с производството, а кореспондира с търговската надценка и алчноста на индивида собственик (търговец).
Що се отнася до статията, според мен автора визира онези 5 милиарда евро вложени в ново строителство, като не отчита факта че това е един от начините легално да изпереш малко пари и да ги извадиш на светло.....да заклеймяваш частната недвижима собственост малко гравитира около идеала на капиталиста от 19в. огромна работническа класа (преобладаваща в обществото),живееща под наем и зависима от работодателя си , потребяваща най-необходимото и в огромни количества.

[Dinain]

Аха, в България икономическите закономерности не важат, тук е измислена топлата вода - чувал съм този виц. В този дух ще разкажа още един:

Събират се Финмин-ите на САЩ, Франция и България и си говорят. Французинът:
- При нас за да поддържаш минимален жизнен стандарт ти трябват 800 евро месечно; минималната заплата е 1200 евро; хората какво ги правят останалите 400 евро - не ни интересува.
Американцът:
-А при нас за да поддържаш минимален жизнен стандарт сме изчислили, че ти трябват 1000 долара месечно; минималната заплата е 1400 долара, хората какво правят с останалите 400 долара - не ни интересува.
Българинът:
- А пък при нас за минимален жизнен стандарт ти трябват 450 лв; минималната заплата е 250 лв; хората откъде ги вземат останалите 200 лв - не ни интересува...