На моята Родина!
Все още помня дните, през които
седях на ученическия чин
и слушах думите звънливи:
-“На най- прекрасната земя си син!”
Родино, в тебе са се клели,
със крепка вяра, моите деди,
потоци свидна кръв са лели
за да пребъдеш Ти!
И аз във порив всеотдаен
презрях от все сърце смъртта
в душата пазех свята тайна,
че съм готов за Тебе да умра!
Тогава, в пролетта на свойта младост,
държейки клетвен факел във ръка,
аз паметник на тези идеали,
за бъдещето, исках да строя!
А, после, лято – знойна жега
и лумна в пламък моята мечта
замря в жаравата сломена,
като жар-птица с восъчни крила
Задуха, сетне, есенният вятър,
поръсиха ме капки леден дъжд,
отмиха в мен наивните идеи
и се пречистих, отведнъж.
А зимата едва ли ще дочакам
не ще оставя дири по снега
от спомените клада ще разпаля -
далеч от Теб – Родино моя,
за нов живот ще се родя!
И това е от неизвестен нам автор.
Все още помня дните, през които
седях на ученическия чин
и слушах думите звънливи:
-“На най- прекрасната земя си син!”
Родино, в тебе са се клели,
със крепка вяра, моите деди,
потоци свидна кръв са лели
за да пребъдеш Ти!
И аз във порив всеотдаен
презрях от все сърце смъртта
в душата пазех свята тайна,
че съм готов за Тебе да умра!
Тогава, в пролетта на свойта младост,
държейки клетвен факел във ръка,
аз паметник на тези идеали,
за бъдещето, исках да строя!
А, после, лято – знойна жега
и лумна в пламък моята мечта
замря в жаравата сломена,
като жар-птица с восъчни крила
Задуха, сетне, есенният вятър,
поръсиха ме капки леден дъжд,
отмиха в мен наивните идеи
и се пречистих, отведнъж.
А зимата едва ли ще дочакам
не ще оставя дири по снега
от спомените клада ще разпаля -
далеч от Теб – Родино моя,
за нов живот ще се родя!
И това е от неизвестен нам автор.
Comment