Операция "Слава"

[gollum]

По въпроса за Курт съм написал в съответната тема за съобщения (аз му наложих наказанието): изрично съм предупредил всеки, който възнамерява да пише в раздел "Българско Средновековие", че псувните и лични нападки имат едно-единствено последствие: налагане на бан (с постепенно покачващ се срок). Вярно, някой може да си каже: "какво толкова, без малко псувни и емоции не можеда се получи разговор, да върви дискусията или спора". Може и така да е - за него, - но аз смятам, че нормалният разговор не само че може да се случи без тези неща, а дори че за да се случи, те трябва да се елиминират. Така или иначе, който желае подобен род разговори, може да ги води в стотиците други форуми, където това е повече или по-малко разрешено. Навсякъде си има правила за поведение и този форум не е изключение - който ги нарушава умишлено, ще си понесе предвидените последствия.

Що се отнася до самата тема и аз като Николай не съм гледал въпросното предаване, така че не мога да се изкажа за качествата му, освен на базата на прочетеното в темата (а такава база, всеки ще се съгласи, не става дори за отбрана, камо ли за добре планирано нападение ). Все пак ще си позволя да коментирам от принципна позиция.
По повод на критиката: често не се разбира, че това е нещо много полезно, защото позволява на критикувания да подобри това, с което се занимава. Ако всичко се приема безкритично, това неизбежно води до спадане на прага на чувствителност, т.е. до все по-некачествена продукция. Обратното може да има само положителен ефект - разбира се, когато става въпрос за критика по същество, а не за подхвърляния в кръчмарски стил. Така че не само няма нищо лошо в критичното отношение, но то дори е значително по-полезно от празните възторзи (тяхната стойност е горе-долу същата, като тази на празните обвинения и критики).
Що се отнася до идеята: историята е най-вече и преди всичко памет, а няма как да имаме силно чувство на колективна идентичност без да споделяме общи спомени. Ако тя не се реализира като такава, т.е. ако никой не я познава и не я помни (т.е. не се запознава с някаква форма на реконструирането на историческата памет), тя е напълно безсмислена като обществено и културно явление. Така че всякакви начинания по припомняне или преподаване/предаване на историческата памет, споре дмен, могат да бъдат само поощрявани от принципна позиция.
Но след принципното одобрение идва и оценка за това как се осъществява то. А тук може да има достатъчно много недостатъци и моменти, които заслужават критика - веднага ми идва наум историята в творчеството на Резун (а покрай нея можем да споменем и въобще историческите романи, макар че последните все пак имат положителното качество да не се опитват да минат за истински). Та мисълта ми е, че е важно в подобно начинание да се съчетаят няколко елемента:

- "запалване" и поддържане на интерес, иначе ефектът ще е много малък и начинанието почти няма да се случи;

- създаване на достатъчно пълна картина на описваните събития, в която да може зрителят да се вживее, т.е. тя да му направи съответното печатление;

- избягване на плоската пропаганда и клишетата.

По повод на това ми се струва, че самата идея за "историческо толкшоу" е неадекватна на заявените намерения, защото акцнетът много лесно може да падне върху зрелището, върху шоуто, за сметка на останалата част. Т.е. да се получи така, че историческото събитие е само повод да се реализира определено зрелище и да се извлече печалба от цялата работа. Нещо, което само по себе си не е лошо (ясно е, че без да има някаква финансова изгода самото начинание е малко вероятно да се получи), но лесно може да наложи значителен компромис със заявените цели и така нещата да се смъкнат до съвсем различно ниво, то което едва ли ще има дори ползата от елемента на напомняне за миналото.
Според мен, далеч по-добре би било да се реализира подобна идея така както това се прави в различни научно-популярни телевизии като "Дискавъри" (често оплювана из форума, но в крайна сметка много добре отговаряща на тези цели), "Хистори ченъл" и прочее, т.е. под формата на поредица от научно-популярни филми, в които да се съчетава елемента на интервю-разказ - от историк-специалист по темата (най-добре двама-трима); от живи все още участници в събитията (там, където може да ги има, а в останалите случаи тази работа може да я свършат цитати от мемоари или войнишки писма). Към това да се добавят, както вече се спомена в темата, компютърно генерирано изображение на бойното поле, на оперативната карта, чрез котио лесно могат да се изобразят както цялото сражение, така и важни моменти или елементи, така че да ги разберат и хора, които никак не са наясно с това (а същевременно да са им и интересни, защото щше имат качествата на филм). И не на последно място, според мен, много е важно да се поставят поне две гледни точки към събитието (може и повече, в зависимост от това колко старни участват), примерно чисто военни - на двете (или повече) участвали в него държави (спомени на участници от двете страни, войнишки писма, мнения на историци за отразяването на събитията в двете различни национални историографии), евентуално - откъси от оценки в други държави (това често е интересно и може да се съчетаят както откъси от вестникарски статии, така и от смопени или доклади на посланници и военни аташета). Където е възможно, това да се илюлстрира с архивни кадри или фотоси. Т.е. да се създаде един достатъчно цялостен режисиран разказ на събитието, който да го осветява от различните му страни.
Струва ми се, че подобно нещо не е невъзможно да се реализира, нито пък ще бъде скучно, неинтересно или сухо като факти (в случая с фактите всичко зависи от това какво правим с тях). Но, разбира се, ще иска много повече време и усилия за да се подготви, в сравнение с толкшоу. Но и ползата би била значително по-голяма.

В тази връзка, макар и да се отдалечаваме от темата, има много неща от подобен порядък, които биха могли да се реализират и да улеснят (и повишат интересността) на историческия материал и в училище и мястото на историческата памет в медиите. Всичко това, обаче, е въпрос на желание и пари.

Естествено, всеки може да отправи към мен питането: "след като мислиш, че знаеш как можге да се направи, защо не опиташ сам?". Отговорът е достатъчно простичък: аз не се занимавам с това, не това е професията ми и не твърдя, че разбирам от тези неща. Но ми се струва, че след като има някакви ясно видими примери за това как могат да се реализират нещата, то на тяхна основа може да се оценява.

[Гост]

Според мен, далеч по-добре би било да се реализира подобна идея така както това се прави в различни научно-популярни телевизии като "Дискавъри" (често оплювана из форума, но в крайна сметка много добре отговаряща на тези цели), "Хистори ченъл" и прочее, т.е. под формата на поредица от научно-популярни филми, в които да се съчетава елемента на интервю-разказ - от историк-специалист по темата (най-добре двама-трима); от живи все още участници в събитията (там, където може да ги има, а в останалите случаи тази работа може да я свършат цитати от мемоари или войнишки писма)...

Съгласен... Обаче "Дискавъри" и "Хистори ченъл" имат бюджети, каквито нашите телевизии не са и сънували. И киното, и телевизията, се правят с пари.

[gollum]

И киното, и телевизията, се правят с пари.

В това едва ли има съмнение, но ние говорим за отделни филми, а не за цяла телевизия, запълваща 12 или повече часа от денонощието. Т.е. едва ли е невъзможно да се намерят подобни средства, по-скоро става въпрос за желания/намерения, а и по-общо за това дали съответните държавни институции (занимаващи се с култура) намират за важно или не да се отделят средства за подобни цели. Не е въпрос само на "ние сме малки и бедни, а те са богати".

[Prince Of Conde]

Все пак това не е продулция на bTV а е външа продукция, която нямам как да впрегне ресурсите на цялата телевизия

[gollum]

Сигурно е така, както отбелязах, дори не съм гледал предаването. Но пък тезата, че за подготовката на нещо като описаното от мен са нужни "колосални средства" ми се вижда малко прибързана. По-скоро е въпрос на намерение и на намиране на подходящите хора. А в днешното време на развитие на Интернет това не е чак толкова сложно за изпълнение. Най-скъпата част би била обикалянето по архиви и библиотеки, за да се намерят подходящи фотографии и архивни филми, както и обработката им, заедно с компютърно генерираните изображения и анимации (те обаче могат да бъдат и сравнително евтино направени, което се вижда и в упоменатите телевизионни предавания). Още повече, че както се вижда, подобен род документални продукции все пак се правят. Но тук е въпрос и на принципно решение какво ще се прави - зрелище или нещо друго.

[dibo]

Най-скъпата част би била обикалянето по архиви и библиотеки, за да се намерят подходящи фотографии и архивни филми, както и обработката им, заедно с компютърно генерираните изображения и анимации (те обаче могат да бъдат и сравнително евтино направени, което се вижда и в упоменатите телевизионни предавания).

Не е толкова въпрос на пари според мен, а на срокове. Подобен подход би изисквал преди всичко усилия и време. А това все пак е телевизионно предаване в BTV, която е комерсиална телевизия. Там никой няма да ги чака месеци, колкото би отнело подобно нещо, да не говорим, че целта на продуцентите в крайна сметка е да се гледа предаването. В този смисъл хората са прави за себе си с техния подход. И не е тяхна работа да правят подобно предаване - за какво в крайна сметка имаме Военен телевизионнен канал и Център по военна история?!

[gollum]

Да, времето е най-скъпото в този случай. И още веднъж - да, - работата на комерсиалните телевизии е да показват комерсиални предавания и това, на което е посветена тази тема не е изключение. Затова е реализирано и в тази форма - не само защото е евтино, а защото трябва да се гледа, т.е. да е реализирано в най-подходящата форма. А още повече, че е заложено и нещо крайно популярно напоследък като тема (или "цел"). И защото съм съгласен с тези неща, споменах и другата форма - научно-популярен филм, която трябва да е в сферата на целите (и интересите) на различни държавни институции, занимаващи се с култура. И на музеи. Оттам би трябвало да дойдат пари, подтик и поне в някаква степен те ще са и източник на информация. Впрочем, както показва и този форум, има достатъчно много хора, котио се занимават с тези неща под формата на хоби и едва ли биха имали нещо против да участват в подобен проект. Друг е въпросът, че едва ли нещо подобно би било излъчено по комерсиална телевизия в гледаемо време. Което донякъде затваря кръга.

[Хана]

Какво младо поколение в 10 и половина в събота пред БТВ? Предаването е ориентирано към средностатистически българин на възраст 30-60, който към това време е обърнал 2 ракии, набил е жената и децата или полива мъката по липсата им и тъкмо му е дошъл хъс да обединява Мизия, Тракия и МАкедония и да връща България на три морета.
Както вече няколко преди мен казаха: информация, емоция и развлечение на едно място трудно се събират. Ако ще има емоция и развлечение, информацията само ще ги обслужва и ще бъде поднасяна, за да повиши емоцията, а не за да информира.

[Prince Of Conde]

На който му трябва информация да гледа новини и да чете книги...Идеята на предаването е да запали интереса, да предизвика емоцията, да напомни за едно или друго събитие...Ако хората сами не се интересуват, няма значение колко камари информация ще им се поднесе. Ако на хората им стане интересно, те сами ще птидат в музеите и тн. Друг е въпроса че освен да ги има във финалните надписи, Петко Йотов и Божидар Димитров, като хората, които с епредполага че трябва да популяризират историята в България, би трябвало да съдействат малко по-активно. Проблема на българските историци, на които се дава гластност, е че не умеят да правят предавания за масовият зрител, а само за шепата специалисти, това впрочем се отнася и за книгите които пишат...въобще, в България, научните трудове били те в книжен или във видео формат не са насочени към народа а към останалите историци, което е крайно грешен подход,,,,

[messire Woland]

Хана, много точно обощение

[Кухулин]

научните трудове били те в книжен или във видео формат не са насочени към народа а към останалите историци, което е крайно грешен подход

Ти изтепа рибата.

[messire Woland]

... въобще, в България, научните трудове били те в книжен или във видео формат не са насочени към народа ...

А какво значи "да бъдат насочени към народа"? Това ми звучи като "в училище нищо не ни учат" - а реално от теб зависи дали ще бъдеш такъв или онакъв и дали искаш да се информираш или те интересува само жълтата преса. Между другото, тази тема много точно илюстрира това и разликите в подхода между различните групи тук. В крайна сметка нали е логично - след като около 2/3 от хората обичат чалга, то същите тези 2/3 най-вероятно ще харесват и историческата такава. Нали?

[gollum]

Идеята на предаването е да запали интереса

Според мен, между предизвикване на интерес и задоволяването му, границата е много тънка и се определя изцяло от характера на този интерес. Ако правилно съм разбрал това предаване (явно ще трябва да му отделя време, за да го гледам), то проблемът е, че е много вероятно то "запалвайки интереса", всъщност да не прави това, а да взима един вече съществуващ интерес - плод на достатъчно здраво захваната в съзнанието ни митология, - и да го задоволи директно, като по този начин елиминира каквото и да е последващо търсене - "зрителят си казва: е, аз си го знаех, че сме най-великите и сега го потвърждават и разни професори - е това е, Велики сме, а съседите ни са злобни и завистливи" (мантра, характерна за всяка национална митология, независимо дали става въпрос за корейци, занзибарци или българи). И всичко си остава дотам - "отдавна съществуващото в съзнанието на зрителя подозрение е задоволено и той е щастлив.
Т.е. всичко зависи от това в каква форма се реализира това "запалване на интереса" (тук примера с "историческите трудове" на Резун е съвсем на място) - само по себе си намерението "да запалим интереса" не е достатъчно.

А тъй като Хана е обобщила много точно явлението, то цялото разглаголстване около информацията, запалването на светлинката на знанието и прочее работи, е май съвсем излишно - не това е целта на подобно предаване и ако все пак се случи, то ще е случаен резултат. Все едно да обсъждаме дали телевизионните викторини с въпроси имат за цел да повишават общата култура на уважаемите зрители или да "запалват интереса" към знанието у тях .

Между другото, не знам дали темата не е за заключване. Май няма какво да се обсъжда, а и като гледам, изговорихме си каквото имаме на душата.

[dibo]

Друг е въпроса че освен да ги има във финалните надписи, Петко Йотов и Божидар Димитров, като хората, които с епредполага че трябва да популяризират историята в България, би трябвало да съдействат малко по-активно. Проблема на българските историци, на които се дава гластност, е че не умеят да правят предавания за масовият зрител, а само за шепата специалисти, това впрочем се отнася и за книгите които пишат...въобще, в България, научните трудове били те в книжен или във видео формат не са насочени към народа а към останалите историци, което е крайно грешен подход,,,,

Колега, Вие да не би да не сте гледали никога "Памет Българска" по БНТ? Там водещ си е точно Божидар Димитров, а чест гост Петко Йотов

А сега сериозно - ето едно интервю със самия Росен Петров за предаването:

http://24chasa.bg/Default.asp?statid=109625&rubr=0&izd=1&fsize=&swidth=800&tr=1&im=01&id=31&iy=2009

- Добре, но какви точно истории ще разказвате в “Операция “Слава”?
- Истории за слава и чест, за победи и поражения. Знам, че историята понякога изглежда отвлечена, суха, някакви дати и факти. Знам, че има много хора, които ще си кажат: “Абе на кой му дреме?”
Обаче искам хипотетичният зрител Гошо Гошев от някой български квартал да разбере, че това е неговата лична история. Чисто генетично. Искам да му кажа: “Драги Гоше, твоят дядо е атакувал фортове на Одрин, мръзнал е в окопите на Дойран, очаквал ромеите край Ахелой, спускал се е по стръмнините на Върбишкия проход, ужасен е наблюдавал връхлитащата рицарска коннница при Адрианопол. Това си е твоята лична история.”
Не си ли струва да знаем повече за хора като Александър Геров - българин, участвал в експедицията на Скот до Южния полюс, за българските изобретатели, въобще за успели хора. Нали нещо трябва да ти запали фитила, да те накара да си кажеш: “не сме втора ръка хора”. Ако сме втора ръка, защо в британските учебници пише за Първата и Втората българска империя. Щом онези преди нас са могли, значи и ние можем. Не да ставаме империя, но поне да гледаме на себе си със самочувствие.
- Защо ще са интересни на зрителите разказите за великите български битки или забравените ни герои?
- Интересна ли е на американците атаката над Пърл Харбър? Сигурно. За сведение при Пърл Харбър загиват почти 3000 американци, а при атаката на Тутракан от нашата армия на 6 септември 1916 г. само за един ден загиват много повече българи. Американците знаят за Пърл Харбър, но колко от нас знаят за атаката на Тутраканската крепост? Да не бъда черноглед, но покрай холивудските филми младите българи знаят повече за нападението на Пърл Харбър, отколкото за нашия щурм на Тутракан. Много малко ще се сетят, че там е имало огромен румънски гарнизон. А колко ли знаят, че в Добруджа на помощ на румънците срещу нас воюват големи руски съединения и ние ги побеждаваме? Колко знаят, че според Брест-литовския мирен договор България е страна победител, а Русия страна победена?
Почти 10 хиляди са убитите и ранените българи при Тутракан, повечето офицери, които са вървели пред бойните редове. Да знаем за тяхната саможерта, е най-вече израз на себеуважение към нас самите, а не към тях. Героите са намерили покой, те едва ли се интересуват какви паметници сме издигнали и какви предавания сме заснели, но ние би трябвало да се интересуваме.
- Това не са ли неща, които се учат в училище? Какво е сегашното образование по история, достатъчно ли е?
-Нашата история толкова пъти е променяна, пренаписвана, изопачавана, че в главата на хората вече е станала пълна каша. Баналната истина е, че имаме славно, трагично, велико минало, но най-вече забравено, особено новата ни история.
Като си говорих с Божидар Димитров, той ми каза една безценнна мисъл - “Времената са такива, че днес историята се учи от телевизията и киното, а не от учебниците.” И е ужасно прав. За да достигне до пича на 14 години, който по цял ден е в скайп или даунлоудва нещо си, историята трябва да му е поднесена вкусно, тя трябва визуално да наподобява на средата, в която той вече живее.
Спомни си какви ламаринени барачки имаше на мястото на мола до “Хемус”. В областта на патриотичното възпитание ние все още сме на нивото на ламаринените барачки. Ако искаме в тях да влизат и младите, трябва да построим нещо като мол.
Сигурно си гледала всъпването в длъжност на Обама. Ето това е модерният национализъм, който кара хората да вярват. 80 процента от речите на този президент, безспорно талантлив оратор, са обърнати към историята. Към заветите на предците.
- Казахте, че сте говорили с Божидар Димитров. Няма ли предаването ви да е конкуренция на неговото “Памет българска” по БНТ. Той ревнува ли, или ви помага?
- Никаква конкуренция на никого не ставам. Това са просто 12 издания. Божидар Димитров е консултант на “Операция “Слава”. Той е историк, който направи изключително много за популяризирането на българската история. Освен това е изключително забавен събеседник и просто свестен човек. Същото важи и за полковник Петко Йотов, директора на военноисторическия музей -емблематична фигура, тотален мъжкар
Аз не се изживявам като историк, просто съдбата ми е дала шанса да се интересувам от история и едновременно с това да имам известен телевизионен опит как нещата да стават достъпни за по-широк кръг зрители.
- Защо се събрахте заедно с Евтим Милошев и Любо Нейков за токшоуто. По-лесно ли е сега, когато сам сте продуцент?
- “Събрахме се”, “сдушихме се”, “махнаха се”. Не е нужно човешките отношения да се “идеологизират”. Да търсим под вола теле. Ние винаги сме си били заедно. С всички хора от кръга “Ку -Ку”, “Каналето”, “Хъшове”, ако щеш и “Шоуто на Слави”, ние сме една кръвна група. Практически от “Каналето” насам същите патриотични послания са звучали навсякъде.
С Евтим и Любо се бачка лесно, имат голям професионален екип, и с мен дойдоха добри професионалисти. На практика това сме хора, работили заедно десетина години. Между другото сме и с някаква лична свързаност с темата за патриотизма. Евтим Милошев е армейски офицер. Любо Нейков е един от наследниците на поп Мартин, дясната ръка на легендарния Вълчан войвода. Иван Спасов - главният сценарист на “Сървайвър” и сега на “Операция “Слава”, е блестящ дипломиран историк. Баща му е Радослав Спасов - операторът на “Време разделно”. Прадядо му пък е оставил костите си при Тутракан.Така че крушката си има опашка.

Това е - човекът си го е казал. За мен предаването е на "гол тумбак - чифте пищови", за други може да е стимул за възраждане на българското самочувствие и гордост. И като се опием от собственото си величие да повтаряме отново и отново 16 юни......

Кога ще доживея да обсъждаме не нашето минало величие, а причините за нашето настояще в исторически план? И баба знае да говори за Симеон - нека да си поговорим например за това:

http://forum.boinaslava.net/showthread.php?t=6182

При анализ на пътя изминат от Третата българска държава, поразява обстоятелството, че в най-съдбоносните моменти от нейното развитие българите като правило грешат. В ново време те винаги избират губещата страна в политиката, Във всички възлови моменти с преломно значение на управляващите екипи в София — независимо от тяхната конкретна партийно-политическа принадлежност, е липсвало точно онова, което би им позволило най-пълноценно да осмислят собствения ни исторически път през съответната епоха. Да се възползват пределно от нейните позитивни възможности и като неутрализират неизбежните негативи на всяко историческо време, да „оплодят" до такава степен развитието, че нацията да обере възможно най-добрите плодове за нея Така е през 1876—1878 година, така е през 1912—1913 година, така е между 1915—1919 година, така е през 1923—1925 година, така е от 1941 до 1944 година. така е между 1944 и 1948 година, така е в края на 80-те години.
Българите като нация загубиха почти толкова, колкото и спечелиха от начина, по който беше извършено тяхното освобождение; българите повече загубиха и по-малко спечелиха от начина, по който беше направен опитът да се постигне национално обединение, българите загубиха, а не спечелиха и от начина, по който бе реализирано "националното обновление" през втората половина на XX в. и т.н.
....
Затова все още не са изведени на равнище аксиоми и възгледи за това: кои са печелившите стилове за общонационалното ни развитие, след като общата балканска политическа практика е доказала вече невъзможността в тази част на света революцията да решава с успех сложните национални и цивилизационни проблеми? Трябва ли българинът да акцентува и в бъдеще преди всичко на въоръжената борба в усилията си за решаването на национално обединителния проблем? Абсолютно никакво основание ли няма политиката, чийто идеолог беше Екзарх Йосиф I за „културната революция" като средство за съхраняването, развитието и в последна сметка спасяването на българите, останали под робство? Изобщо ли не са прави и държавниците като Константин Стоилов, Стефан Стамболов, Петко Каравелов, Григор Начович, които не симпатизират на въоръжената четническа тактика в борбата за Македония и залагат главно на възможностите, които дипломацията и правителството на свободна България могат да постигнат за националната кауза, и т. н.Ето това са фундаментални проблеми, свързани с политическото развитие на нацията, които са в най-тясна връзка с общото цивилизационно равнище на българското национално мислене от 1878 до 1912 година. Има ли възможност то да решава нестандартно проблемите, заставайки единствено върху почвата на естествените предимства, с които нашият народ разполага, и без да се излага държавата на излишни рискове?

[Николай]

Не и надали (всъщност да не се заричам, просто време нямам), въпроса въобще не е в коментатиите на БТВ. Както знаем и клуба БС е пристрастен към продукцията на БС (както нееднократно е акцентувано ).
Въпроса е какво разглеждаме в таз тема??? Аре да са историците Божо Димитров или Петър Добрев (не няма да има кавички пред историците ), по-точно техните трудове, книжки или предавания (то само единия има); или предаването по една от най гледаните в България телевизии на хмммммм симеоновския (не на цар Симеон (за по-младите ) на на школата в Симеоново) кадър (нал това е най важното за пишещите тук , а не, че преди това е завършил НГДЕК) Р.Петров . А може би е време да се пусне една тема как се правят исторически телевизионни предавания? Ама да са гледаеми нали - еее това въпроса.

Оф-топик, знам, но все пак:- Това, че Р. Петров е завършил НГДЕК, равнозначно на някаква благородническа, духовна или университетска титла ли е? Щото и аз и други БС-совци сме завършили НГДЕК, ма не тикаме навсякъде този факт като индулгенция за всяка казана или извършена простотия. Не сме работили като оперативни работници под прикритие в неясната зона или бодигардове на разни мутри след гимназията. Не сме ставали и сред най-масовите пропагандатори на чалгопсевдоинтелигенскопатриотарския снобизъм Край на оф-топика.

Гледах предаването. Страшно подкрепям идеята да се правят предавания за военна история, но това което видях в първа серия си беше притопляне на тюрлюгювеч от "Памет българска" и "Сите българи заедно". За самото сражение при Сливница на практика нищо, "генерал Савов - главнокомандващ (?!) през Балканската и Междусъюзническата войни" и прочее....
За всеки влак си има пътници, де. Аз лично на тоя няма да се кача.