По въпроса за Курт съм написал в съответната тема за съобщения (аз му наложих наказанието): изрично съм предупредил всеки, който възнамерява да пише в раздел "Българско Средновековие", че псувните и лични нападки имат едно-единствено последствие: налагане на бан (с постепенно покачващ се срок). Вярно, някой може да си каже: "какво толкова, без малко псувни и емоции не можеда се получи разговор, да върви дискусията или спора". Може и така да е - за него, - но аз смятам, че нормалният разговор не само че може да се случи без тези неща, а дори че за да се случи, те трябва да се елиминират. Така или иначе, който желае подобен род разговори, може да ги води в стотиците други форуми, където това е повече или по-малко разрешено. Навсякъде си има правила за поведение и този форум не е изключение - който ги нарушава умишлено, ще си понесе предвидените последствия.
Що се отнася до самата тема и аз като Николай не съм гледал въпросното предаване, така че не мога да се изкажа за качествата му, освен на базата на прочетеното в темата (а такава база, всеки ще се съгласи, не става дори за отбрана, камо ли за добре планирано нападение ). Все пак ще си позволя да коментирам от принципна позиция.
По повод на критиката: често не се разбира, че това е нещо много полезно, защото позволява на критикувания да подобри това, с което се занимава. Ако всичко се приема безкритично, това неизбежно води до спадане на прага на чувствителност, т.е. до все по-некачествена продукция. Обратното може да има само положителен ефект - разбира се, когато става въпрос за критика по същество, а не за подхвърляния в кръчмарски стил. Така че не само няма нищо лошо в критичното отношение, но то дори е значително по-полезно от празните възторзи (тяхната стойност е горе-долу същата, като тази на празните обвинения и критики).
Що се отнася до идеята: историята е най-вече и преди всичко памет, а няма как да имаме силно чувство на колективна идентичност без да споделяме общи спомени. Ако тя не се реализира като такава, т.е. ако никой не я познава и не я помни (т.е. не се запознава с някаква форма на реконструирането на историческата памет), тя е напълно безсмислена като обществено и културно явление. Така че всякакви начинания по припомняне или преподаване/предаване на историческата памет, споре дмен, могат да бъдат само поощрявани от принципна позиция.
Но след принципното одобрение идва и оценка за това как се осъществява то. А тук може да има достатъчно много недостатъци и моменти, които заслужават критика - веднага ми идва наум историята в творчеството на Резун (а покрай нея можем да споменем и въобще историческите романи, макар че последните все пак имат положителното качество да не се опитват да минат за истински). Та мисълта ми е, че е важно в подобно начинание да се съчетаят няколко елемента:
- "запалване" и поддържане на интерес, иначе ефектът ще е много малък и начинанието почти няма да се случи;
- създаване на достатъчно пълна картина на описваните събития, в която да може зрителят да се вживее, т.е. тя да му направи съответното печатление;
- избягване на плоската пропаганда и клишетата.
По повод на това ми се струва, че самата идея за "историческо толкшоу" е неадекватна на заявените намерения, защото акцнетът много лесно може да падне върху зрелището, върху шоуто, за сметка на останалата част. Т.е. да се получи така, че историческото събитие е само повод да се реализира определено зрелище и да се извлече печалба от цялата работа. Нещо, което само по себе си не е лошо (ясно е, че без да има някаква финансова изгода самото начинание е малко вероятно да се получи), но лесно може да наложи значителен компромис със заявените цели и така нещата да се смъкнат до съвсем различно ниво, то което едва ли ще има дори ползата от елемента на напомняне за миналото.
Според мен, далеч по-добре би било да се реализира подобна идея така както това се прави в различни научно-популярни телевизии като "Дискавъри" (често оплювана из форума, но в крайна сметка много добре отговаряща на тези цели), "Хистори ченъл" и прочее, т.е. под формата на поредица от научно-популярни филми, в които да се съчетава елемента на интервю-разказ - от историк-специалист по темата (най-добре двама-трима); от живи все още участници в събитията (там, където може да ги има, а в останалите случаи тази работа може да я свършат цитати от мемоари или войнишки писма). Към това да се добавят, както вече се спомена в темата, компютърно генерирано изображение на бойното поле, на оперативната карта, чрез котио лесно могат да се изобразят както цялото сражение, така и важни моменти или елементи, така че да ги разберат и хора, които никак не са наясно с това (а същевременно да са им и интересни, защото щше имат качествата на филм). И не на последно място, според мен, много е важно да се поставят поне две гледни точки към събитието (може и повече, в зависимост от това колко старни участват), примерно чисто военни - на двете (или повече) участвали в него държави (спомени на участници от двете страни, войнишки писма, мнения на историци за отразяването на събитията в двете различни национални историографии), евентуално - откъси от оценки в други държави (това често е интересно и може да се съчетаят както откъси от вестникарски статии, така и от смопени или доклади на посланници и военни аташета). Където е възможно, това да се илюлстрира с архивни кадри или фотоси. Т.е. да се създаде един достатъчно цялостен режисиран разказ на събитието, който да го осветява от различните му страни.
Струва ми се, че подобно нещо не е невъзможно да се реализира, нито пък ще бъде скучно, неинтересно или сухо като факти (в случая с фактите всичко зависи от това какво правим с тях). Но, разбира се, ще иска много повече време и усилия за да се подготви, в сравнение с толкшоу. Но и ползата би била значително по-голяма.
В тази връзка, макар и да се отдалечаваме от темата, има много неща от подобен порядък, които биха могли да се реализират и да улеснят (и повишат интересността) на историческия материал и в училище и мястото на историческата памет в медиите. Всичко това, обаче, е въпрос на желание и пари.
Естествено, всеки може да отправи към мен питането: "след като мислиш, че знаеш как можге да се направи, защо не опиташ сам?". Отговорът е достатъчно простичък: аз не се занимавам с това, не това е професията ми и не твърдя, че разбирам от тези неща. Но ми се струва, че след като има някакви ясно видими примери за това как могат да се реализират нещата, то на тяхна основа може да се оценява.
Що се отнася до самата тема и аз като Николай не съм гледал въпросното предаване, така че не мога да се изкажа за качествата му, освен на базата на прочетеното в темата (а такава база, всеки ще се съгласи, не става дори за отбрана, камо ли за добре планирано нападение ). Все пак ще си позволя да коментирам от принципна позиция.
По повод на критиката: често не се разбира, че това е нещо много полезно, защото позволява на критикувания да подобри това, с което се занимава. Ако всичко се приема безкритично, това неизбежно води до спадане на прага на чувствителност, т.е. до все по-некачествена продукция. Обратното може да има само положителен ефект - разбира се, когато става въпрос за критика по същество, а не за подхвърляния в кръчмарски стил. Така че не само няма нищо лошо в критичното отношение, но то дори е значително по-полезно от празните възторзи (тяхната стойност е горе-долу същата, като тази на празните обвинения и критики).
Що се отнася до идеята: историята е най-вече и преди всичко памет, а няма как да имаме силно чувство на колективна идентичност без да споделяме общи спомени. Ако тя не се реализира като такава, т.е. ако никой не я познава и не я помни (т.е. не се запознава с някаква форма на реконструирането на историческата памет), тя е напълно безсмислена като обществено и културно явление. Така че всякакви начинания по припомняне или преподаване/предаване на историческата памет, споре дмен, могат да бъдат само поощрявани от принципна позиция.
Но след принципното одобрение идва и оценка за това как се осъществява то. А тук може да има достатъчно много недостатъци и моменти, които заслужават критика - веднага ми идва наум историята в творчеството на Резун (а покрай нея можем да споменем и въобще историческите романи, макар че последните все пак имат положителното качество да не се опитват да минат за истински). Та мисълта ми е, че е важно в подобно начинание да се съчетаят няколко елемента:
- "запалване" и поддържане на интерес, иначе ефектът ще е много малък и начинанието почти няма да се случи;
- създаване на достатъчно пълна картина на описваните събития, в която да може зрителят да се вживее, т.е. тя да му направи съответното печатление;
- избягване на плоската пропаганда и клишетата.
По повод на това ми се струва, че самата идея за "историческо толкшоу" е неадекватна на заявените намерения, защото акцнетът много лесно може да падне върху зрелището, върху шоуто, за сметка на останалата част. Т.е. да се получи така, че историческото събитие е само повод да се реализира определено зрелище и да се извлече печалба от цялата работа. Нещо, което само по себе си не е лошо (ясно е, че без да има някаква финансова изгода самото начинание е малко вероятно да се получи), но лесно може да наложи значителен компромис със заявените цели и така нещата да се смъкнат до съвсем различно ниво, то което едва ли ще има дори ползата от елемента на напомняне за миналото.
Според мен, далеч по-добре би било да се реализира подобна идея така както това се прави в различни научно-популярни телевизии като "Дискавъри" (често оплювана из форума, но в крайна сметка много добре отговаряща на тези цели), "Хистори ченъл" и прочее, т.е. под формата на поредица от научно-популярни филми, в които да се съчетава елемента на интервю-разказ - от историк-специалист по темата (най-добре двама-трима); от живи все още участници в събитията (там, където може да ги има, а в останалите случаи тази работа може да я свършат цитати от мемоари или войнишки писма). Към това да се добавят, както вече се спомена в темата, компютърно генерирано изображение на бойното поле, на оперативната карта, чрез котио лесно могат да се изобразят както цялото сражение, така и важни моменти или елементи, така че да ги разберат и хора, които никак не са наясно с това (а същевременно да са им и интересни, защото щше имат качествата на филм). И не на последно място, според мен, много е важно да се поставят поне две гледни точки към събитието (може и повече, в зависимост от това колко старни участват), примерно чисто военни - на двете (или повече) участвали в него държави (спомени на участници от двете страни, войнишки писма, мнения на историци за отразяването на събитията в двете различни национални историографии), евентуално - откъси от оценки в други държави (това често е интересно и може да се съчетаят както откъси от вестникарски статии, така и от смопени или доклади на посланници и военни аташета). Където е възможно, това да се илюлстрира с архивни кадри или фотоси. Т.е. да се създаде един достатъчно цялостен режисиран разказ на събитието, който да го осветява от различните му страни.
Струва ми се, че подобно нещо не е невъзможно да се реализира, нито пък ще бъде скучно, неинтересно или сухо като факти (в случая с фактите всичко зависи от това какво правим с тях). Но, разбира се, ще иска много повече време и усилия за да се подготви, в сравнение с толкшоу. Но и ползата би била значително по-голяма.
В тази връзка, макар и да се отдалечаваме от темата, има много неща от подобен порядък, които биха могли да се реализират и да улеснят (и повишат интересността) на историческия материал и в училище и мястото на историческата памет в медиите. Всичко това, обаче, е въпрос на желание и пари.
Естествено, всеки може да отправи към мен питането: "след като мислиш, че знаеш как можге да се направи, защо не опиташ сам?". Отговорът е достатъчно простичък: аз не се занимавам с това, не това е професията ми и не твърдя, че разбирам от тези неща. Но ми се струва, че след като има някакви ясно видими примери за това как могат да се реализират нещата, то на тяхна основа може да се оценява.
Comment