Експлозиите край Челопечене

[Хана]

...

Този виц е съвсем по актуални софийски събития Обичам миризмата на тротил рано сутрин

[Dinain]

Ами разбира се, иначе щеше да е голямо съвпадение да го пусна точно днес

[Гост]

Този виц е съвсем по актуални софийски събития Обичам миризмата на тротил рано сутрин

Пазете да не гръмнат 20-те тона тротил, че форума ще закъса от към юзъри!

[Хана]

[dibo]

Баси некадърниците са моите хора
Няколко пъти им втълпявах в кухите кратуни къде трябва да сложат пакетите.
И GPS им дадох - ама не, та не.
Обясняваш им значи: - Пред Радисън има един кон. Пред коня една бяла сграда. Ей ви тия хартийки с вашите снимки. показвате ги на охраната, влизате вътре и оставяте пакетите. Излизате спокойно.
А те кретените, видели един цигански кон/ поправка ромски/ да пасе пред някаква сграда, показали хартийките, пуснали ги вътре и стана тя, каквато стана

[dibo]

А ето и някои цитати от бодрият репортаж на вестник "Българска армия" от мястото на събитието:

- базата за утилизиране на излишни боеприпаси взе, че се взриви
- Кризисен щаб. Създава се пред очите ми. Може на по-високо ниво другаде да има друг. За мен важен е този, който виждам. Някои са още цивилни. Така е. Има криза!
- Така е в живота. Прекият отговарящ е най-отговорен.
- Над експлодиралите погреби лети вертолет. Разузнава, опознава.
- ... пристигна автомобил с прибори за разузнаване и експресен анализ. Те тръгват по посоката на вятъра, т.е. да търсят евентуалния облак.
- чакаме последния несанкциониран взрив
Най хубавото в статията е едно такова оскаруайлдовско, едва скривано презрение към малоумните цивилни.
И все пак накрая самокритичен поглед:
- Без или с тези описателни изречения нищо няма да се промени.

http://bgarmy.eamci.bg/Scripts/isapiVWB.dll/doc?THEMEID=99706

[dibo]

Охранителна фирма МОБА /Можеме Определено да Бегаме Аварийно/

[lzl]

"Проф. Димитров как си обяснявате съня?
- Не знам. Но все пак при подобни взривове на складове с боеприпаси по света загиват десетки невинни хора, а стотици са ранени."
проф. Божидар Димитров, шеф на НИМ, който осем минути преди бедствието имал пророчески сън, че трите чудодейни икони на Света Богородица ще спасят София, пред в. "Стандарт"

чрез в-к "Капитал"

[Гост]

"Проф. Димитров как си обяснявате съня?
- Не знам. Но все пак при подобни взривове на складове с боеприпаси по света загиват десетки невинни хора, а стотици са ранени."
проф. Божидар Димитров, шеф на НИМ, който осем минути преди бедствието имал пророчески сън, че трите чудодейни икони на Света Богородица ще спасят София, пред в. "Стандарт"

чрез в-к "Капитал"

Ако е вярна английската енпирична формула от ВСВ за оценка на щетите нанесени от взривната вълна по тухлени cгради, ето какво се получава за взрив на 20 тона тротил:



Пълно разрушение на cградите - 100м
Наполовина разрушени cгради - 150м
Сгради непригодни за обитаване - 250м
Умерени разрушения - 730м
Неголеми щети, разбити повече от 10% стъкла - 1460м

[messire Woland]

Тия формули са условни - много зависи как е "опакован" взрива. Дали ще са бомби, дали хранилището ще е под земята или експлозивът е "на открито" и т.н. От това зависят и щетите и взривната вълна.
Така или инак - прекалено много се раздуха случая. Ако държавата имаше адекватна система за оповестяване и реакция, тоя проблем отдавна щеше да е разрешен.

[кало]

ОТ - ИМХО това беше един от малкото случаи, в които съответните власти реагираха както трябва и сравнително координирано, като изключим подаването на информация, което се забави с час. първите линейки, пожарни и полицейски коли бяха на мястото до десет минути след първия взрив (първата полицейска кола - пет минути, готовност в Пирогов и ВМА - до осем минути след взривовете), а отцеплението беше поставено до двайсет минути след него.

пак повтарям - сори за ОТ

Иначе - като питаш хората от Челопечене как са, отговарят - "Бомба!"

[messire Woland]

Преместих постовете от темата 'майтапи' тук, тъй като темата ще е по-скоро дискусионна.

Към Кало - аз не критикувам реакцията, а оповестяването. Ако още в началото имаше някой, който да каже "да, знаем, случва се еди-какво си, еди-къде си", нямаше да я има и цялата реакция по медиите, нямаше да има и притеснения от страна на хората. Адекватното оповестяване на събития от такъв мащаб си е важно.

[случайно прелитащ]

"Експлозиите в Челопеч" - Явно на някой много му се иска експлозиите да бяха в Челопеч ...

[messire Woland]

Веднага се поправям - грешката е моя

[bukvite]

Oт една книга, която издавахме

Малко ОФФ, но човекът е писал от собствен опит.
Значи нищо ново под слънцето.

Експлозията

Телефона на капитан Костов иззвъня. Той се размърда в леглото. За кой ли път в кариерата му като офицер го будят в най – сладкия му сън? Дори не се поинтересува колко е часа, напипа телефона на нощното шкафче и погледна дисплея. Джи ес ема вибрираше и писукаше тихо. На осветения дисплей бе изписано “оперативен дежурен”. Тази седмица Костов бе на разположение и в случай на престъпление, трябваше да отиде да го разследва. Каза:
-- Слушам!
-- Господин капитан, в склад за боеприпаси край Ихтиман е станала експлозия. Според графика вие...
-- Зная, зная – прекъсна го следователя – обличам се и идвам! Повикай и Здравков.
Оперативен дежурен бе старшина. Той имаше тринадесет години служба във военната полиция и добре познаваше работата си. След като повика дежурните следователи, ще се обади и на началника на Столичното управление, Ихтиман е на тяхната територия. Набра номера на Здравков.
Младия лейтенант също се размърда в постелята. Още на второто позвъняване бе буден и с рязко движение взе апарата. Преди третото го отвори:
-- Ало?
Дежурния го информира за инцидента. Младия мъж потри с длан брадата си. Ще трябва да тръгва. Не обича да се бръсне, особено толкова рано. Метна телефона на леглото, стана и обу черния клин. Отиде в банята, ще не ще ще трябва да се избръсне.
След не повече от половин час Здравков и Костов влязоха в дежурната стая. В ръка носеха по чашка с кафе от автомата край входа. Поздравиха старшината. Лейтенанта бе свеж, опитваше се да води здравословен начин на живот, когато не излиза с приятелката или не е на работа, си лягаше рано и се наспиваше добре. Капитана бе натрупал годинки, нищо че се бръсна и ми лицето, все още бе сънен. Прозя се, отпи глътка от черната течност и каза:
-- Разказвай!
-- В четири и двадесет ми позвъниха от охранителна фирма “Марсел”, тя охранява складовете с боеприпаси край Ихтиман. Съобщиха ми че преди минути е имало мощна експлозия. Припомних им да повикат пожарната и отговорника на складовете, били го направили вече. Служителите на фирмата не са пострадали, през нощта в района няма хора, затова никой друг не трябва да е ранен. Докато дойдете намерих точния адрес, ето го. Също така разбрах кой е директор на предприятието, в чиито складове са се съхранявали боеприпасите. Навярно с него трябва да говорите.
Дежурния подаде листче на старшия следовател. Костов го погледна. Май няма нужда от повече въпроси, ще трябва да идат на мястото, за да разберат какво се е случило и защо. Отново се прозя. Промърмори на лейтенанта:
-- Иди вземи куфара за събиране на веществени доказателства и ключовете за колата, ще те чакам тук!

Ихтиман е град на около 80 километра от София. Нищо че бе изпил чаша кафе, Костов почти мигновено заспа на предната седалка на форда. Не спа дълго, бързо достигнаха мястото. Отклониха се от главния път и поеха по тясно, отдавна излято шосе. Заслепиха ги светлини, наложи се лейтенанта да премигне с фарове, за да припомни на онези отсреща да минат на къси. Идваха два тежки камиона, бяха в червена и бяла боя, оказаха се пожарни. Здравков каза на дремещия си началник:
-- Бързо са тръгнали, навярно не е имало пожар. Предполагам че няма и разпръснати боеприпаси.
Достигнаха до портал. От малка правоъгълна сграда излезе застаряващ мъж в тъмни дрехи и емблема на охранителна фирма “Марсел”. Като видя автомобила с упознавателните знаци на военната полиция, не поиска документите на возещите се вътре мъже и веднага отвори портата. Лейтенанта си отбеляза, че трябва да информира за това началника му. Все пак свали прозореца и показа служебната си карта. Попита:
-- Търсим господин Боев, той е директора, тук някъде ли е?
-- Не знам – повдигна рамене мъжа – аз съм от “Марсел”. Влезте, много хора дойдоха, може би е вътре.
Лейтенанта бавно подкара колата. Фаровете добре осветяваха пътя. По асфалта все по- често се виждаха разтрошени буци пръст и парчета пенобетон. На няколко места забелязаха и безформени метални отломки. Не изминаха и сто метра, когато видяха спрени встрани от шосето няколко леки автомобила. Здравков предложи:
-- Ще паркирам тук, по платното има много метални парчета, ще спукаме гума.
Костов не се противи. Взеха по прожектор в ръце, заключиха форда и с насочен към краката си сноп светлина продължиха напред. След още стотина метра срещнаха закръглена дама. Здравков я попита за Боев, жената ги насочи към административната сграда. Следователите различиха силуета на двуетажна постройка. Единия от прозорците светеше. Продължиха по шосето. Правеха го с особено внимание, тук пътя бе плътно постлан с буци земя и парчета пенобетон. Виждаха и метални парчета, за щастие не откриваха невзривени боеприпаси. Вече можаха да огледат постройката достатъчно подробно. Тя бе малка за административна сграда, на два етажа, с по четири прозореца на всеки етаж. Стъклата на всичките бяха счупени. През зеещите дупки вятъра вееше нацепени пердета. По стените забелязаха десетки кратери, повечето с големина колкото да си завреш юмрука. Следователите продължиха, установиха че входа е от към тясната страна. Бутнаха тежката желязна врата и влязоха. Единственото светещо помещение бе на втория етаж, затова гостите веднага се насочиха натам. Изкачиха се по осветеното стълбище, минаха по коридора и почукаха на открехнатата врата. Чуха:
-- Да!
Влязоха. Около четиридесет и пет годишен мъж разчистваше стаята. Внимателно изхвърляше навън парчетата стъкло, не желаеше да се пореже. Под краката му скърцаха други стъкла. Като видя униформените изостави работата си. Попита:
-- Предполагам вие ще трябва да разследвате инцидента?
-- Да, аз съм старшия следовател капитан Костов, а това е помощника ми лейтенант Здравков. Вие ли сте директора, господин Боев?
-- Аз съм.
-- Ще ни кажете ли какво предполагате че се е случило?
-- Елате, ще ви разведа!
Следователите му направиха път за да мине. Излязоха в коридора. Боев заговори:
-- По най – бързия начин ще трябва да подменим счупените стъкла, идва зима, така служителите ми не могат да работят, пък и ще завалят дъждове, ще набива в помещенията. Още утре ще повикам фирма за да постави нови прозорци. Важно е и да възстановим основната си дейност – утилизацията на стари боеприпаси.
Тримата излязоха навън. Боев светна с фенер. Продължи да обяснява:
-- Не се притеснявайте, няма невзривени боеприпаси. Виждам че сте с боти, няма да си изцапате панталоните.
Костов имаше куп въпроси, затова зададе първия:
-- Какво дейност извършвахте тук?
Директора се стресна, дори се поспря и погледна офицера. Отговори:
-- Извинете че ви наговорих тези празни приказки, но те са ми в главата. Тук преработвахме стари боеприпаси. На технически език се казва утилизация. В района имаше база за окончателно укомплектоване на снаряди, но сега те са в повече и трябва да ги разглобяваме. Много артилерийски системи излязоха от употреба, а след тях в складовете останаха планини от боеприпаси, десетки хиляди тонове. Снарядите са направени от сплави на цветни метали, тук ги разглобяваме и сдаваме за скраб. Министерството печели пари, а и се освобождаваме от опасни боеприпаси. Всяко нещо си има срок на съхранение. Базата наскоро бе преоборудвана, новите цехове за изградени според всички изисквания за безопасност.
Мъжете ходеха по плътно застланото с пръст и кал шосе. Вдясно от тях се издигна землен насип с височина над три метра. Насипа не бе цял, през него минаваше отклонение от шосето. Следователите също се отклониха. Боев обясни:
-- Изградихме ето тези високи диги, зад всяка една има малка сграда, в нея се извършва определена операция по утилицацията на боеприпасите. По шосето идват камиони със снаряди, разтоварват се до вратата и работници ги внасят вътре. Старите боеприпаси се доставят на малки партиди, колкото да се обработят през деня. Виждате че сградата е малка, с площ около осемдесет квадратни метра. Построена е от пенобетон, има общо четири изхода, в нея работят не повече от шест души. При опасност от взрив всеки трябва да избяга през най – близката врата, да се покатери по насипа и да се скрие зад него. Ако последва експлозия, дигата ще спре ударната вълна, съседните постройки няма да пострадат сериозно, няма да се достигне до верижна реакция и детонация и на други боеприпаси. Сградите бяха общо четири, всяка обградена от насипи. В първата постройка се отделят гилзите от снарядите. Гилзите са от месинг, скъпа сплав. Пълни са с барут, работниците го изсипват в непромокаеми торби, като внимават да не се овлажни при работата. Барута се използва повторно. Снарядите се транспортират с колички по пътя до другия двор, където се отвинтват черните им части, заряда – най – често тротил - се вади, а тежките стоманени корпуси се сдават на металургичните заводи.
Следователите забелязаха десетина празни гилзи подредени до една от вратите на постройката. Втората сграда бе като първата – от пенобетон разположена в средата на двор с размери четиридесет на шейсет метра. Беше по- ниска от насипите около нея. Здравков се качи по една от дигите. Освети и огледа горната и част. Възкликна:
-- Леле! Господин капитан, вижте какви поражения е понесла.
Костов отиде при лейтенанта. Плоския покрив бе засипан с буци пръст и кал с дебелина няколко сантиметра. Най – вече в горните части на стените се чернееха стотици рани от шрапнели. Дори и по посипания с ронена земя покрив личеха пораженията от металните парчета. Следователите се обърнаха нататък, където трябваше да е третата сграда, но нея е нямаше. Сред насипите зееше огромен кратер. Бе дълбок седем – осем метра и с диаметър над тридесет. Ето от къде идваха тоновете пръст покрили района наоколо.
-- А тук какво се е вършело - попита Костов.
-- В това помещение се разглобяваха стари ракети. Още преди десетина години от въоръжение се снеха ракетите ”Нева”. Те са с големина на изтребител. Сред първите са, които България е въвела за защита на въздушното си пространство. Системите за насочване са елементарни според съвременните стандарти. След изстрелване ракетата е трябвало да доближи целта, без да я удря. Носела е мощна бойна глава, която се е взривявала и пръскала осколки, на триста метра е сваляла всякакъв самолет, дори няколко, ако са в този периметър. Досещате се колко мощни са били. Тук снемахме бойните глави и няколко специалисти проверяваха и променяха двигателите. След ремонта ракетата трябваше да се движи със скорост от седемстотин километра в час. Използвахме ги за цели за учебни стрелби на по – модерни ракети. Пуска се една “Нева”, все едно е самолет нарушител, по нея се изстрелва друга. До сега бяха преработени осем ракети. Всичките ги извозихме, но бойните глави на четири останаха в помещението. Те на свой ред чакаха да бъдат освободени от взривното вещество, а метала сдаден за претопяване. Поради незнайна причиня една е избухнала и мигновено е детонирала и останалите. Експлозията е била невероятно силна.
-- А имате ли предположения каква е била причината?
Тримата се спуснаха по дигата към кратера. Краката им потъваха в рохката земя. Здравков се наведе и взе някакво парче. Боев си пое въздух и каза:
-- Една от най – честите причини за експлозии на боеприпаси е пожар. Но тук подобна вероятност не съществува. Електрическата мрежа е обезопасена, дори и да стане късо съединение и да хвръкне искра, няма какво да се запали. В помещенията няма мебели и горящи материали, само метални рафтове, инструменти и голи стени. За експлозия трябва силен пожар. Друга вероятна причина е удар на мълния. Но и в това отношение сме обезопасени, има гръмоотводи, а и като погледна небето е чисто, не са падали мълнии. Има една вероятност, навярно ще ви се стори невъзможна, но чували ли сте за кълбовидни мълнии? Те се зараждат и при ясно време и проникват в затворени помещения. Носят огромно количество енергия. Ако няма други причини, ще приемем тази.
-- Извинете ме – прекъсна го Здравков – но аз се сещам за още една възможност. Ами ако някой умишлено е предизвикал взрива?
-- За саботаж ли намеквате? Това е абсурдно! Обекта има охрана и високи огради.
-- Охраната ви нищо не струва, човека на входа ни пропусна без да види документите ни.
-- Досетил се е кои сте. В “Марсел” работят предимно бивши военни и полицай, познал ви е.
-- Не съм съгласен и ще изложа оценката си в окончателния доклад. Има сериозни пропуски при защитата на обекта. Ами ако не е саботаж, а опит за грабеж? Видях цветни метали и експлозиви. Ако някой е влязъл за да краде и е взривил бойните глави? Те със снети взриватели ли бяха?
-- Ами... Не им бяха снети взривателите. Да ви обясня, взривателите са във вътрешността и съдържат проста електроника. Когато ракетата е изстреляна, и доближи целта, от блока за управление се подава електрически импулс, който задейства взривателя, взривателя детонира основния тротилен заряд и той пръска бойната глава. Нарушителя е трябвало да разглоби бойните глави, за да достигне до взривателя. Наистина по този начин може да се предизвика взрив, но защо му е да го прави?
-- Да кажем, за да измъкне тротила? А тротила се ползва за терористични актове, всеки месец по няколко автомобила или заведения на мутри биват взривявани с тротилови шашки.
-- Има много по – лесни начини...
-- Съгласен съм – включи се в разговора капитан Костов – на черния пазар се намират пресовани тротилови шашки, с отвор в средата за да се постави взривателя. За направа на бомба е нужно само още огнепроводен шнур. Трудна работа е да разглобяваш бойна глава, за да изстържеш съдържанието и. Съмнявам се че в района ще намерим някакви улики, да идем да разпитаме охраната!
Следователите се отдалечиха от кратера. Все още бе много тъмно и затова осветяваха пътя си с прожектори. Здравков се навеждаше и вземаше разни парчета. Заговори:
-- Ясно е, че от евентуален нарушител не е останало нищо. При такъв взрив трудно ще се намерят някакви улики. А и при условие че няма жертви, няма да имаме възможност за задълбочено разследване.
Офицерите излязоха на пътя, подминаха служебния си автомобил и продължиха към портала. Влязоха в малката сграда, където завариха двама застаряващи господа. Единия се изправи и подаде ръка с думите:
-- Как е колеги, открихте ли нещо?
Гримаса на изненада се изписа по лицата на военните полицай. Костов попита:
-- Не знаех че сме колеги?
-- Колеги сме, аз съм пенсиониран офицер.
-- Така ли? Ще ви задам няколко въпроса. На смяна ли бяхте при взрива?
-- Да, двамата застъпихме на смяна в осем вечерта и сме до осем на сутринта. Идва шефа от “Марсел”, остави ни защото не сме пострадали и за да дадем показания.
-- А къде точно се намирахте?
-- Тук. Аз извърших обход на оградите между два и три чеса, не открих нередности и се прибрах на топло. Не сме пострадали, сградата е масивна, покрита е с бетонна плоча, шрапнелите не са я пробили. Огледах мястото. Разбирам от тези неща, нали ви казах че съм бивш офицер.
-- Значи – Костов продължи да разпитва – вие охранявате обекта основно като стоите вътре на топло? Веднъж на смяна ли правите обход на оградите?
-- Не, ние...- опита се да се оправдае пазача – и по – често обикаляме. Работата ни е най – вече да проверяваме кой влиза и излиза и какво се внася и изнася. Складовете имат сигнализационна система, и се заключват с метални врати. Не вярвам някой да извърши обир.
-- Ами терористичен акт? От кога работите тук?
Мъжа се притесни. Отговори:
-- В “Марсел” съм близо от две години, а на този обект от месец. До преди месец се охраняваше от караул от войници, но така излизаше много скъпо на министерството и затова охраната се пое от нашата фирма.
Капитан Костов запали цигара. Никой не посмя да му направи забележка. Предложи:
-- Трябва да огледаме оградите, надявам се там да намерим следи. Но това може да стане по светло, ще изчакаме тук до развиделяване!

Следващия час военните полицай прекараха на топло. Изчакаха слънцето да се издигне достатъчно, за да могат да открият и най – дребните следи. Заедно с пазача тръгнаха около оградата. Здравков вървеше от вътрешната страна, капитана от външната. Движеха се бавно, търсеха каквото и да било, стъпка или друг белег. Оглеждаха района на десетина метра от двете страни на заграждението. Не след дълго забавиха още повече ход. Началото на зимата е, скоро бяха валяли дъждове, почвата бе влажна и мека. Достигнаха мястото, което е най – близо до експлозията. Ако е влизано, от там някъде трябва да е минал нарушителя. Костов разглеждаше оградата. Извика:
-- Лейтенант, май открих нещо! Внимавай да не стъпчеш следите.
Здравков заби поглед в земята. Търсеше стъпки. В непосредствена близост не откри улики. Доближи се до началника си. Капитана обясни:
-- Погледни мрежата, на височина около метър има парче кал и листо. Останало е от подметката на онзи, който е прескачал оградата. Тук трябва да открием и отпечатъци. Нарушителя е поставил крак на мрежата, хванал се е за винкела и се е промушил през бодливата тел.
Здравков проследи с поглед ръката му. Телената мрежа бе висока около метър и шейсет, бетонните стълбове продължаваха с винкели на които бяха опънати шест реда бодлива тел. Винкелите бяха боядисвани, боята все още бе в добро състояние. Лейтенанта поклати глава:
-- И аз така мисля. Нарушителя се е хващал за винкела, по него трябва да са останали отпечатъците му. Бодливата тел е нагъсто, мисля че някой му е помагал, някой е повдигнал горната жица и е натиснал долната. Така се е проврял. Да огледаме района наоколо!
Здравков пристъпваше с “миши стъпки”, търсеше отпечатък от обувка, измина повече от двадесет метра, но нищо не откри. Началника му пак извика:
-- Здравков, мисля че са дошли с кола, тук има следи от гуми! Иди до форда и донеси чантата за събиране на веществени доказателства.
Лейтенанта се забърза за да за донесе чантата. После излезе от външната страна на оградата и стигна до капитана. Костов бе използвал времето за да проучи най – подробно района. Обясни:
-- Ето тук има добре личащи си следи. Най – малко две гуми са се отпечатали отлично във влажната почва. Видях и човешка диря. Снимай ги! После вземи отпечатъци от винкела, повърхността му е гладка, боята е относително прясна. Отпечатъците трябва да са с добро качество. След като свършиш ще отидем до полицейското управление в Ихтиман, има шанс извършителите да са местни апаши. А вие – обърна се към пазача – застанете тук и си отваряйте очите, дали някой няма да прояви любопитство. Ако е съмнителен го задръжте! Разбрахте ли?
-- Ясно, престъпника винаги се връща на местопрестъплението – опита се да се направи на умен охранителя.

Колегите от Националната полиция се държаха приятелски с военните следователи. Веднага ги прие началника на управлението, предложи им кафе или чай. Попита:
-- С какво мога да съм ви полезен господа?
-- Тук сме – отговори Костов – защото разследваме взрива в обекта край Ихтиман.
-- Предположих. Гърмежа се чу в града ни. Първоначално си помислих че е взривена нечия кола. После ми звънна дежурния от управлението и ми съобщи че е станало в сграда на вашето министерство. Отиде патрулна кола и две пожарни. Разбрах че няма пострадали.
-- Не сме сигурни – Костов запали цигара за донесеното от секретарката кафе – Допускаме че човека предизвикал взирива е мъртъв. За сега предполагаме че някой е влизал, за да краде цветни метали или експлозиви и той по невнимание е предизвикал експлозията.
-- И кога ще сте сигурни дали има загинал гражданин?
-- Ясно е че няма да открием труп. Образувал се е огромен кратер, на мястото е имало сграда, сега нищо не е останало от нея. При тези условия няма да намерим и човешки останки. Но при огледа на оградата установихме, че е прескачана. Помощника ми – лейтенант Здравков сне отпечатъци, надявам се да ни помогнете. Предполагаме че са на местен човек, възможно е да е криминално проявен и да му имате досието. Ще направите ли нужните проучвания?
Началника на ихтиманската полиция слушаше внимателно. Поклати одобрително глава:
-- Разбирате си от работата! Но района е беден, много хора биха проникнали в обект на Министерството на отбраната, ако от там могат да изнесат цветни метали. Все пак ще се разпоредя незабавно да се извърши дактилогическо сравнение. Да имате нещо друго?
-- Да. Отпечатък от обувка 43 номер и следа от автомобил. Предполагаме, че един мъж е влязъл в обекта, друг му е помагал за да прескочи оградата и го е чакал с кола. В колата е трябвало да натоварят плячката и да се изнесат по – бързо. След взрива оцелелия е избягал с автомобила. Открихме парчета кал, образували са се от превъртане на гума на място, явно шофьора е бързал, бил е много изплашен. Следите са от скъпи гуми, грайфера им е дълбок и запазен, наскоро са купени и то като нови. Такива гуми се поставят на бързи автомобили. Предполагаме че собствениците са млади хора.
-- Доста стеснявате кръга на заподозрените. Ще заповядам едновременно да се сравняват пръстовите отпечатъци, ще повикам и местните катаджии, те може би ще ни кажат нещо за търсения автомобил. Ще включа всичките си хора. А до тогава защо не идете да хапнете нещо? Отсреща има закусвалня, топло е, уютно и правят хубави закуски.
Военните полицай знаеха, че сега нещата не зависят от тях. Без да бързат закусиха, наистина храната я биваше, разходиха се из центъра на града, разгледаха го и към десет часа преди обяд отново отидоха в полицейското управление. Там кипеше работа. Дежурния на входа ги отпрати към началника. Влязоха в кабинета му, преди да седнат началника на РПУ – то каза:
-- Идентифицирахме пръстовите отпечатъци. Те са на Боби Сашов, на 27 години от Ихтиман. Имаше досие, арестуван е за бракониерска сеч на иглолистна дървесина. Искате ли да го посетим?
-- Не! - Отговори капитан Костов. Гримаса на учудване се изписа по лицето на домакина му. Следователя продължи - Не искам да го посещавам, той е мъртъв, не искам да ходя при него! Има ли роднини, приятели, искам да разпитам съучастника му.
Началника на РПУ – то се засмя. Обясни:
-- Боби живееше с родителите си и по – големия си брат. С тях може ли да поговорим?
-- Като за начало става!

Военните полицай с техния форд и трима от местното управление на МВР със служебен опел спряха пред къщата на Боби. Намираха се в покрайнините на града, тук имаше само къщи с неголеми дворове. Костов видя гараж в двора и тръгна към него. Здравков заобиколи разположената в предната част на селището сграда. Зад нея имаше и други постройки – дървен кош за царевица и кочина. Полицаите позвъниха на входната врата. Костов насочи светлинен лъч от прожектора си през прозореца на гаража. Изтри прахта по стъклото, надникна вътре и извика:
-- Здравков, тук има голф тройка, гумите са нови, нископрофилни. Голфа е изцапан с кал, може би това е нашия човек!
Лейтенанта предвидливо разкопча шубата, извади пистолета си – 9 милиметровия Аркус с петнадесет заряден пълнител, свали предпазителя и вкара патрон в цевта. Отпусна ръката с оръжието до дясното си бедро. Бе съсредоточен, прикри се зад дебело дърво. Някой разговаряше на входната врата. Чу отваряне на прозорец. Погледна нататък. Прозореца бе от задната страна, на приземния етаж, от него скочи слаб мъж и побягна през двора. Здравков извика:
-- Бяга! Стой, ще стрелям!
Беглеца не се спря, а офицера не би стрелял в града. Тренировките във военното училище си казаха думата. Лейтенанта се спусна като гепард след малка антилопа. Бягаше през окопаната градина, кубинките му затъваха в почвата, което го затрудняваше, но и беглеца бе при същите условия. Мъжа се насочи към врата в задната част на оградата, тя щеше да го отведе при съседите. Здравков отгатна тези негови мисли и се спусна за да му пресече пътя. Предпази с ръка стискаща пистолета лицето си от клоните на някакво плодно дръвче. Засече беглеца от лявата му страна и го блъсна. Мъжа не можа да запази равновесие, залитна, направи още няколко крачки и се търколи в калта. Веднага се опита да стане, но получи силен ритник в ребрата и отново падна. Здравков насочи оръжието си към него. Заповяда:
-- Не мърдай! Стани! Подпри ръце на оградата!
Падналия изпълни заповедите. Здравков го хвана за лявата китка и изви болезнено ръката му зад гърба. Прибра аркуса в кобура, извади белезници от калъф на колана и заключи беглеца с тренирано движение. Докато дойдат останалите полицай, лейтенанта го бе пребъркал. Не откри оръжие, само портфейла му с документи. Разгледа личната му карта. Попита го:
-- Защо бягаш?
Мъжа мълчеше. Няколко съседи бяха излезли и наблюдаваха с интерес. Майката на беглеца също бе отишла в задния двор и започна да се вайка. Искаше да разбере какво е станало, защо гониха сина и. Началника на РПУ – то подвикна:
-- Да го качваме в колата, в управлението ще си каже всичко!
Служителите на реда се натоварих в автомобилите. Костов изчака лейтенанта да се изчисти от калта полепнала по обувките му, не желаеше да я остави по педалите на форда. Останалите незабавно откараха мъжа в полицейското управление. Въведоха го в стаята за разпити. Присъстваха двамата военни следователи и началника на РПУ – то. От пръв поглед си личеше че арестанта е много притеснен и объркан. Разпита започна капитан Костов:
-- Ще ни разкажеш ли какво се случи тази нощ?
Мъжа се изненада от директния въпрос, но запази мълчание. Костов продължи:
-- Знаем че си бил близо до военните складове по време на експлозията. Там до оградата намерихме ясен отпечатък от автомобилна гума. Сравнихме го с гумите от твоята кола, съвпадат. Къде е брат ти?
Лявата скула на разпитвания потрепери от напрежение. Но пак не отговори. Капитана обясни:
-- Открихме отпечатъци на брат ти, Боби Сашов на един от винкелите на оградата на складовете. Знаем че не е бил сам, някой му е помагал. Мисля че ти си бил отвън с колата, че си му помогнал да влезе и така си предизвикал смъртта му. Вярно ли е, заради теб ли загина брат ти? – офицера усещаше че арестувания скоро ще се пречупи, затова продължи да го притиска – Какво ще обясниш на майка си? Представяш ли си я в черно? Единия син мъртъв, дори няма да може да му намери трупа за да го погребе по християнски, втория в затвора? Или е бил някой приятел на брат ти? Ползвали са твоята кола, след това я е върнал в гаража. Но ти знаеш кой е, кажи ни!
От очите на разпитвания потекоха сълзи. Каза:
-- За Бога, нямам вина! Боби знаеше че от месец складовете не се пазят от караул, а от частна фирма. Техните служители не обикалят по оградите, през нощта стоят само в стаята на портала на топло. Накара ме да ида с него. Да му помогна да влезе и после да поема каквото изнесе. Очакваше да има цветни метали и най – вече бакър. Спрях колата наблизо, огледахме се, никой не идваше и му помогнах да влезе. После се скрих. Боби се забави, мина се половин час, а него го нямаше. Притесних се. Затова набрах номера на Джи ес ема му. Последва експлозията. Бях зашеметен. Нищо ми нямаше, лежех скрит зад малко хълмче. Но гърма ме стресна, качих се в колата и избягах от мястото. Трябваше ли да го изчакам?
-- Не мисля, по всичко личи че брат ти е мъртъв. Все още не сме проверили напълно района, но надали е оцелял. Интересно ми е, защо се е стигнало до взрив, бойна глава ли е разглобявал, взривателя ли е пипал?
-- Не знам, Бог ми е свидетел! Боби отиде за да изнесе цветни метали, не мислеше да докосва каквото и да било което може да гръмне, не е толкова глупав!
До този момент Здравков мълчеше. Обади се:
-- Телефона беше ли му включен?
-- Да.
-- И взрива е избухнал точно когато си го набрал?
-- Точно тогава.
Началника на управлението попита:
-- Какво трябва да значи това?
-- Бил ли сте в болница – попита го лейтенанта – като влезете ви карат да си изключите мобилния телефон, смущава работата на сложната апаратура. При звънене се индуцира напрежение. Мисля че телефона на Боби е задействал взривател в някоя от бойните глави. Господин Боев – директора на базата ни обясни, че взривателите не са били свалени, съдържат електроника и при подаване на електричество от блока за управление на ракетата следва експлозия. При набирането джи ес ема на Боби е подал ответен сигнал че е включен и къде се намира. Този електронен импулс е бил достатъчен за активирането на взривателя. Боби не е знаел, че на такива места не се ходи с включени мобилни телефони. Ти – обърна се към разпитвания – си моралния виновник за смъртта му!
Челюстта на мъжа увисна от изненада. Капитан Костов слушаше. Поклати глава:
-- Звучи ми правдоподобно. Ще сме напълно сигурни, като разберем номера на брат ти. Ще направим проверка, кога за последно е търсен. Ако съвпадне с мига на взрива, значи това е причината. През това време ще съберем нужните доказателства. Вие – обърна се към задържания – ще бъдете съден за опит за проникване и грабеж на военна собственост, няма да ви се размине. Искам да ви видя в затвора, знаете ли какви щети причинихте?