If this is your first visit, be sure to
check out the FAQ by clicking the
link above. You may have to register
before you can post: click the register link above to proceed. To start viewing messages,
select the forum that you want to visit from the selection below.
ами и в репортажа става дума, че военният министър "по рано заявил, че устройството струва 350 000 евро" ... ама дали е 350 или 250 ... мисля че далаверата е стабилна. Големи поръчки, голямо чудо...
Може вече да е казано, но да съм го пропуснал - складовете надземни ли са били или подземни? Тъй като това би имало сериозен ефект върху зоната на поражение.
„Аз, Драгомир, писах.
Аз, Севаст Огнян, бях при цар Шишман кефалия и много зло патих. В това време турците воюваха. Аз се държах за вярата на Шишмана царя.“
Покрай взривовете във военни складове край София представители на армейското ръководство се оправдаха, че не получават достатъчно голям бюджет и ресурси и затова се забавило унищожаването на ненужните оръжия. Това твърдение е добър повод да погледнем към статистиките за армията.
Статията е интересна, но направеният анализ е едностранчив, защото не са взети достатъчен брой фактори предвид, а само подбрани, така че да сочат към конкретен резултат. Пиша това, въпреки че и аз съм от хората, които смятат, че се отделят твърде много средства за тези цели, а причината да напиша тази "забележка" към посочената статия е въпросната непълнота.
Какви са възраженията ми:
[1] Когато се преценява числеността на въоръжените сили на дадена държава, не е достатъчно да се сравнява само като процент от работната ръкав държавата. Този фактор има значение, но трябва да се сравним към други фактори, като територия на държавата и, особено, дължина на границите, които трябва да се охраняват, както и да се вземат предвид демографските характеристики, т.е. да се предвиди и сравнение към населението като цяло и населеността на територията. Защото различните държави се различават доста по тези си характеристики, което означава и различни задачи, стоящи пред въоръжените сили, които на свой ред изискват различна абсолютна численост, която е определяща (а не толкова относителната).
Разбира се, когато става въпрос за "стойността" на въоръжените сили, сравнението, което е направено е на място (с корекция за производителността на тази работна сила), но не трябва да се прави без да се добавят споменатите фактори.
[2] Същият тип възражение може да се направи и по отношение на процента разходи от БВП, отделяни за въоръжените сили. Не може директно да се сравнява само този показател при различни държави, защото разликите могат да се дължат и на обективни фактори, като споменатите по-горе - разлики в степента и вида на заплаха (вероятна), стояща пред въоръжените сили, разлики в територия и дължина на границите, които трябва да се пазят и прочее. Значение има и колко скъпа сама по себе си е армията.
[3] Сходен момент има и при сравняването на числеността на административния апарат спрямо общата численост на въоръжените сили - подбират се не особено адекватни примери (т.е. такива, в които факторите, които посочих, са коренно различни), за да се получи търсения ефект. Хем иначе ще се съглася, че чиновниците очевидно са много, което е обща болест на държавната администрация, която не се ограничава само до военното министерство.
Примерите с Нова Зеландия (особено) и Ирландия са очевидно неадекватни.
Като цяло съм съгласен с изводите и написаното, но ме дразни известната манипулативност (не знам дали е съзнателна, но на такава прилича) в сравненията и анализа.
Oще повече - при равни други условия, по-бедните държави, като България, биха използвали повече хора и по-малко машини за да свършат същата работа, за която в по-богатите биха използвали повече машини и по-малко хора.
иначе, характерно е за "анализите" на Георги Ангелов да са едностранни. А и все пак той не прави научни разработки, а пропаганда - промяна на обществените нагласи, което си има своите специфики .
Comment