Всички мнения, което включваше и одобрението на пускането на теми.
Съобщение
Collapse
No announcement yet.
Един проблем относно дискусиите.
Collapse
This topic is closed.
X
X
-
Стормбрингър, знаеш ли, Хана е съвсем права. Навремето лично прокарах създаването на раздел "Аналитични дискусии" и го модерирах. В него действаха строг правилник относно формулирането на теми и мненията в тях. Всичко добре (лично формулирах някоя и друга тема, според мен, правилно в обсъждания тук аспект). И знаеш ли до какво доведе това? Кажи-речи до пълно мълчание - оказа се, че на никой не му се обсъжда по този начин. Единствената тема, която се движеше, бе за Блицкрига и то я движехме четири-пет човека - все модератори. Та се оказа, че правилно зададената тема си остава с първото мнение, най-много още две-три и толкова. След това умира. При това, половината мнения, които все пак се появяваха, бяха от тип едносрични и подлежащи на изтриване. Въпросът е, че всъщност хората, на които сериозно, внимателно и задълбочено им се обсъжда определен проблем, са много, много малко. Или ако са много, то няма съвпадение на проблемите, които са им интересни и поради това сериозните теми си остават монолози. А активността на форума, т.е. трупащите се всекидневно мнения, се дължат на несериозно формулирани теми, в които всеки пише, воден от моментен интерес да каже нещо. Затова и Империал току пуска разни приказки, за това в какво се е превърнал форума, което означава "къде е отишла проблематиката и въпросите, заради които го създадохме?".
А "златното старо време" ни изглежда такова на там колкото хора сме останали само защото тогава бяхме малко хора, всички проблеми бяха нови и се обсъждаха в лековат стил, с привкус на първооткривателство. Атмосфера, която неизбежно се губи с разширяването на аудиторията, натрупват се негативни емоции и прочее. Но това сме го обсъждали вече .
М`да, Даниц добре формулира това, което се опитах и аз да изкажа - определен тип интерес и взаимно разбирателство, че всички търсим нещо, интересуваме се живо. И то по военно-исторически въпроси - маи така е, нали оттам тръгна цялата работа. Защото новата и интересна тема наистина кара човек да се замисли и разтърси, срещат се различните хора, всеки със своите знания и разбирания и става интересно. Няма лошо, че тематиката се е разширила (в крайна сметка тя не е толкова важна), лошото е, че се е позагубил този дух или атмосфера - заменила ги е една злоядност и зловредност...
ПП Ами аз го гледам, когато успявам (т.е. рядко).
Comment
-
Единствената тема, която се движеше, бе за Блицкрига и то я движехме четири-пет човека - все модератори.
Когато първоначално се регистрирах и бързах да привлека внимание пуснах едни мнения в темата за Тухачевски. Там сравних "дълбоките операции" с "блицкрига" и съответно бях пратен да напиша в съответните теми какво е едното и какво другото ( според мен ). Отивам в темата за "Блицкриг", зачитам се и потъвам от срам, сменям пет цвята боя и решавам, че просто съм мноооого далеч от нивото на хората тук, независимо, че всъщност от много години любителски се занимавам с проблематика на ВСВ. После 1 година почти не съм писал.
За другото - не знам защо се получава така. Хората може би се плашат от такова "затягане", но имай предвид, че тогава потребителите са знаели, че всички мнения се предмодерират, а сега предложението беше само за отварянето на тема. Може би няма да е точно по същия начин. Дискусията веднъж поставена ще си се развива свободно - доколкото правилникът позволява. Предлагам в раздел "Общи приказки" методът да не се прилага."Че в България — една държава с най-демократични институции — няма граждани, това е всеизвестна истина у нас вече отколе и от нея са дълбоко проникнати всички ония, които трябва да считаме за творци и актьори в отвратителната трагикомедия, наречена „български политически живот“; че в България няма и публика е също такава истина, която всички сарафи и бакали на българското слово отлично са разбрали, но само малцина от жреците на това слово ясно съзнават, а и които я съзнават, крият я от себе си" - д-р Кръстев, 1907-ма.
Comment
-
но имай предвид, че тогава потребителите са знаели, че всички мнения се предмодерират
Темата за "Блицкриг" е нещо отделно - там няколко души имахме интерес. Но тя е добра илюстрация за значението на новите потребители - Ханс се появи покрай нея и в крайна сметка се оказа най-сериозният познавач на нещата и поне моите представи силно се промениха покрай неговото участие в темата (под негово влияние). Обаче самата тема малко или повече си остана спекулативна и схоластична в известен смисъл.
Comment
-
За мен определено ще е интересно.
Ще е супер ако излезе на 17 април, на който, преди една година официално са произнесени последните думи на великата Хидра.
ПП А и да се оплача - сбъгяса ми се клавиатурата"Че в България — една държава с най-демократични институции — няма граждани, това е всеизвестна истина у нас вече отколе и от нея са дълбоко проникнати всички ония, които трябва да считаме за творци и актьори в отвратителната трагикомедия, наречена „български политически живот“; че в България няма и публика е също такава истина, която всички сарафи и бакали на българското слово отлично са разбрали, но само малцина от жреците на това слово ясно съзнават, а и които я съзнават, крият я от себе си" - д-р Кръстев, 1907-ма.
Comment
-
Тази тема беше само за един конкретен проблем, обаче проблемите станаха десетина. Колко много отклонения в една тема, посветена на един конкретен въпрос.
Олееее, ми кво ша правим ся?
фон Ханщайн написаМоже ли аз да напиша форумната история? Ама после да не се сърдите.
"oderint, dvm metvant" (Caivs Cæsar Avgvstvs Germanicvs)
It's so easy to be wise. Just think of something stupid to say - and then don't say it.
Comment
-
Колко много отклонения в една тема, посветена на един конкретен въпрос.
Олееее, ми кво ша правим ся?
След като това се случва в темата посветена на въпроса защо това се случва, представи си колко е сериозен проблема."Че в България — една държава с най-демократични институции — няма граждани, това е всеизвестна истина у нас вече отколе и от нея са дълбоко проникнати всички ония, които трябва да считаме за творци и актьори в отвратителната трагикомедия, наречена „български политически живот“; че в България няма и публика е също такава истина, която всички сарафи и бакали на българското слово отлично са разбрали, но само малцина от жреците на това слово ясно съзнават, а и които я съзнават, крият я от себе си" - д-р Кръстев, 1907-ма.
Comment
-
Малко отклонение.
Като дребно, пухкаво и миловидно същество, Зайо бил всеобщ любимец в гората. А сред всички обитатели, най-много го обичал Кумчо Вълчо. Практически го обичал всеки ден, а понякога даже и няколко пъти на ден. И тъй като Вълчо бил не толкова пухкаво и далеч по-немиловидно същество, любовта му не се харесвала твърде много на Зайо. Даже изобщо не му се нравила. За съжаление, освен че не бил миловиден, Вълчо хич не бил и дребен, особено сравнен със зайчето, което било и причината Зайо да не може да откаже страстната любов на вълка.
За щастие обаче, гората, като всяка друга демократична общност
(инфообект), имала строги и същевременно справедливи правила. И точно към тези правила били насочени надеждите на Зайо. Той знаел, че единствения начин да отблъсне неприятните щения е обръщането към демократичната горска общност. Последното се изразявало в излагане на проблема лично пред върховния представител на горската демокрация - Цар Лъв.
Последният, след като изслушал казуса, строго и справедливо отсъдил, че е недопустимо Кумчо Вълчо да злоупотребява и даже да прекалява с любовта си към Зайо и съответно трябва ограничи попълзновенията си. Като същинский Соломон, Цар Лъв извикал вълкът и много внимателно му обяснил (в присъствие на ищеца), че от този ден може да обича Зайо само веднъж седмично. И понеже това се случило във вторник, то този ден бил определен за изпълнение на зайовите задължения. Зайо си отишъл доволен.
На следващият ден, спокоен от царската заповед, заекът спокойно напуснал леговището си, зарязал Мама Зайка, която и без това била ангажирана с грижи за невръсното им потомство. Пък и страдала от главоболие, което предвещавала скучен за Зайо ден. За нещастие обаче пухкавия и миловиден Зай-Байо налетял на вълкът. И понеже последният трудно устоявал на пухкави и миловидни искушения, помолил Зайо да се съгласи на едно бъзрзо обичане, така, извън графика, за последно. Разбира се, молбата на добрудушния вълк била съпроводена с блага усмивка, от която заешкото сърце трепнало, а всяка мисъл за отказ се изпарила от почти пилешкия му мозък. Вълчо изобичал Зайо като за последно, а зарязвайки го в крайпътните храсти, обещал от този момент стриктно да спазва графика.
На другия ден, случайността отново отвела Зайо пред вълкът, който този път се примолил да свършат работата този ден, щото видиш ли вторник бил далеч, а любовта е сляпа за календари. Възражение и този път не последвало.
Цяла седмица Кумчо Вълчо намирал причини за да обича Зайо, даже казват , че от тях можело да се състави цял наръчник под надслов "Скъпи, обичаш ли ме?". За нещастие заекът, сам той известен любовчия, не можел да се възползва от идеите на вълка, тъй като главоболието на Зайка не преминавало, а семейството не смеело да се обърне към горската фелдшърка - Кума Лиса, страстна привърженичака на свободната любов и ... гладолечението .
Следващия вторник, малко след като Вълчо изискал от Зайо изпълнение и пълна отададеност на царската заповед, последният срещнал самия Лъв. Мъдрият цар, който все още имал известен спомен от отдалечените на цяла седмица (изпълнена , впрочем, с обществени отговорности като пируване, препиване, преобичане) събития, решил да провери резултатите от мъдрата си и спраеведлива заповед и попитал заекът доволен ли е от сегашното положение на нещата.
Зайо отвърнал "Ами, същата работа като преди, само бюрокрацията се увеличи..."
И тук някъде се предполагаше да се изпише някакъв много дълбок извод, но писането на глупости не прощава дори на мъдреците, какво остава за глупците, и ще се лишим от него.
Друго малко отклонение.
Писането в такава тема издава едно от следните три неща (или и трите взети заедно):
1. Тежка форма на мазохизъм;
2. Желание да се изкажеш по всяка тема, която видиш
3. Пълна липса на различна тема, по която да се изкажеш.
Почти по темата.
Всякакви опити за промяна на състоянието на системата посредством единствено структурно-процедурни действия са обречени на пълен неуспех.
Всичките предложени тук решения са напълно безполезни и дори вредни. Личното ми мнение е, че най-разумния подход е, човек да пише ЛС до модераторите с предложения за решаване на конкретен проблем. Ако видиш, че от някаква тема тръва "опасно" отклонение пишеш до ХХХ - "така и така , в тема "Защо прабългарите са измислили мисленето и как са го сторили преди да могат да мислят" тръгна отклонение "В кой точно момент наследниците на прабългарите загубват тази способност (да мислят)", о велики модераторе, би ли благоволил да отделиш мнения ¹ 3, 5, 58, 13, 15, 25, 27 (БИНГО), 32-176, 178-212 (мнение 177 е отговор на мнение 2, но написано само 42 месеца след него) в самостоятелна тема под надслов "За инфлационния модел на българската мисъл, абсолютната нула и черните дупки - само илюстрации".
При подобен подход, в повечето случаи, няма да получавате като ЛС-отговор подробен речник на сквернословията. Даже бан е вероятно да не получите, ... поне докато не пишете на НЕГО.
Разбира се, далеч съм от мисълта да отхвърлям такива изпитани средства като модерирането на всяко мнение (при стриктно спазване на принципа на обратното действие). Ако се спрете на това решение, обещавам лично да напиша правилник за пускане на мнение, тема, за гласуване в анкете, за логване, писане на ЛС, отговаряне на ЛС и т.н.Eighteen out of twelve apostles are buried in Spain.
Comment
-
Ханс написаПисането в такава тема издава едно от следните три неща (или и трите взети заедно):
1. Тежка форма на мазохизъм;
2. Желание да се изкажеш по всяка тема, която видиш
3. Пълна липса на различна тема, по която да се изкажеш.
Благодаря!
"oderint, dvm metvant" (Caivs Cæsar Avgvstvs Germanicvs)
It's so easy to be wise. Just think of something stupid to say - and then don't say it.
Comment
Comment