Ок, стана ясно как ти е хрумнала подобна мисъл; това не значи, че е правило. Един по един:
- Не съм запознат с подробностите около първите два случая, но пък двамата братя в Бостън бяха оплюти от чичо си (доколкото си спомням) веднага след случая; за майката не знам. Третият пример по-скоро потвърждава правилото, в смисъл че едни загинали водят до индоктринирането на свои близки в последствие (тук не става дума за подстрекаване).
- Да не разглеждаме отделни примери, а статистика. Точно в Израел има проведени анализи на стотици самоубийци (и кандидат за такива), какво ги е подтикнало, как е протекъл процесът на вербуването и какво е било участието на близките им. Ако трябва, ще поровя за източници, защото минаха години, откакто се интересувах от тези неща. Това, което помня е, че в масовия случай атентатът идва като абсолютна изненада за близките на самоубиеца и това е напълно логично и в интерес както на вербувания, така и на вербуващия - колкото по-малко хора знаят, толкова по-малък е шансът някой да го издаде. Естествено, ако възнамеряваш да се самовзривиш, няма да ходиш да го разказваш на цялата си рода - нормалната реакция ще е да се опитат да те разубедят, а ако не успеят, дори да те издадат на властите, за да ти спасят поне живота.
Не виждам никакво противоречие, посочих че подобно нещо е пробвано и след няколко години прекратено като едновременно неефективно и неправилно (без значение от морална, законова, или някаква друга гледна точка, сложно е). Ти говориш за подстрекаването, аз говоря за целта на такива мерки. Според теб идеята на такъв закон е, че близките са съучастници и като такива трябва да бъдат наказани. Тук според мен грешиш и идеята на закона не е такава. Идеята на никой закон не е да наказва, в смисъл да търси възмездие за извършено престъпление, а да предотврати въпросното престъпление, преди да се е случило.
Идеята в Израел е била абсолютно същата: да се въдвори разбиране сред палестинците, че който стане терорист, ще причини щети и страдания на близките си след смъртта или залавянето си, и така ще се обезкуражат кандидат-шахидите. Защо практиката се е оказала неефективна:
1. Не обезкуражава кандидат-шахидите - явно на този етап за тях джихадът е по-важен от материални неща като жилища и пари. След като индивидът е приел да жертва живота си, очевидно ще приеме да жертва материалните си блага и тези на други индивиди.
2. Създава почва за още повече кандидат-шахиди - с кръгът от близки роднини на покойника (в масовия случай става дума за самоубиец-шахид) в кратък период от време се случват следните неща:
а) губят свой близък, паднал в борба с традиционен враг
б) губят жилището си
в) губят имуществото си
г) в масовия случай те нямат връзка с постъпката на своя покоен близък, ерго в б)+в) те виждат себе си като невинна жертва на същия този традиционен враг
=> рискът някой от този кръг на близки роднини да стане кандидат-шахид на свой ред скача значително
3. Води до изключително негативен отзвук сред плеяда от правозащитни организации и медии.
Т.е. от цялата работа полза няма, само негативи.
- Не съм запознат с подробностите около първите два случая, но пък двамата братя в Бостън бяха оплюти от чичо си (доколкото си спомням) веднага след случая; за майката не знам. Третият пример по-скоро потвърждава правилото, в смисъл че едни загинали водят до индоктринирането на свои близки в последствие (тук не става дума за подстрекаване).
- Да не разглеждаме отделни примери, а статистика. Точно в Израел има проведени анализи на стотици самоубийци (и кандидат за такива), какво ги е подтикнало, как е протекъл процесът на вербуването и какво е било участието на близките им. Ако трябва, ще поровя за източници, защото минаха години, откакто се интересувах от тези неща. Това, което помня е, че в масовия случай атентатът идва като абсолютна изненада за близките на самоубиеца и това е напълно логично и в интерес както на вербувания, така и на вербуващия - колкото по-малко хора знаят, толкова по-малък е шансът някой да го издаде. Естествено, ако възнамеряваш да се самовзривиш, няма да ходиш да го разказваш на цялата си рода - нормалната реакция ще е да се опитат да те разубедят, а ако не успеят, дори да те издадат на властите, за да ти спасят поне живота.
А и ти сам си противоречиш:
Явно че не съм първият на когото е минала такава мисъл.
Явно че не съм първият на когото е минала такава мисъл.
Идеята в Израел е била абсолютно същата: да се въдвори разбиране сред палестинците, че който стане терорист, ще причини щети и страдания на близките си след смъртта или залавянето си, и така ще се обезкуражат кандидат-шахидите. Защо практиката се е оказала неефективна:
1. Не обезкуражава кандидат-шахидите - явно на този етап за тях джихадът е по-важен от материални неща като жилища и пари. След като индивидът е приел да жертва живота си, очевидно ще приеме да жертва материалните си блага и тези на други индивиди.
2. Създава почва за още повече кандидат-шахиди - с кръгът от близки роднини на покойника (в масовия случай става дума за самоубиец-шахид) в кратък период от време се случват следните неща:
а) губят свой близък, паднал в борба с традиционен враг
б) губят жилището си
в) губят имуществото си
г) в масовия случай те нямат връзка с постъпката на своя покоен близък, ерго в б)+в) те виждат себе си като невинна жертва на същия този традиционен враг
=> рискът някой от този кръг на близки роднини да стане кандидат-шахид на свой ред скача значително
3. Води до изключително негативен отзвук сред плеяда от правозащитни организации и медии.
Т.е. от цялата работа полза няма, само негативи.
Comment