Любопитно

[Кухулин]

Абе, чисто статистически връзката може да се окаже и обратнопропорционална Ама да не навлизаме в деликатни теми

[Amazon]

Интелекта е точно това - способността да се откриват закономерности в информационния поток и да се правят прогнози на база тези закономерности. Следователно, при равен информационен поток вероятността за успешна прогноза се повишава с интелекта. Ако не се повишава (каквото е твоето наблюдение ) значи или нещо куца с интелекта на наблюдаваните обекти, или нямаш достатъчно обширни наблюдения, за да прецениш успехите им.

Като преписано от учебник Обаче аз не съм написал това което твърдиш. Специално натвърдих на "недостатъчна информация", което не е количествен измерител а качествена категория.
Информацията или е достатъчна, или не. Няма средно положение.

При достатъчна информация, дори да е наг раницата на "достатъчност" интелигентния човек може да направи правилен извод, посредственият - не.
При недостатъчна информация, интелигентния е по-вероятно да вземе погрешно решение(и да му повярва) защото мозъка му набързо ще запълни празнините с "фалшива информация" и ще направи съчинение по картинка.

А голяма част от "наблюдаваните обекти" са от този форум, демек - доста интелигентни

Едит: Иначе вероятно неправилно използвам термина "интелигентен", защото това е сложно съставно понятие, което много не разбирам.
Вероятно е по-правилно като в предишният си пост да го заместя с "човек с фантазия" и "човек без фантазия".

[Кухулин]

Абе фантазията не е проблем, хората са измислили яки химии, нещата се стабилизират лесно.

[Изчезнал Безследно]

Информацията или е достатъчна, или не. Няма средно положение.

Има, има и още как има! За един е недостатъчна, за друг - не е.
Както казва древната турска поговорка "Умният - муха да го ухапе, ще разбере. Глупавият - и слон да го настъпи, пак няма да разбере."

[Amazon]

Има, има и още как има! За един е недостатъчна, за друг - не е.
Както казва древната турска поговорка "Умният - муха да го ухапе, ще разбере. Глупавият - и слон да го настъпи, пак няма да разбере."

Пиша за обективен а не субективен поглед. Ако имаш система от две уравнения с две неизвестни, информацията е достатъчна. Сега кой може и дали някой може да реши системата е друга бира. Ако имаш три неизвестни - тогава информацията е недостатъчна.
Тогава имаш два избора - или да заиграе фантазията, или да започне търсене на допълнителна информация.

[gollum]

Амазоне, тъй-като пишеш за този форум, значи става въпрос за история. Т.е. целият пример с уравненията можеш да го оставиш настрана. Т.е. по определение нямаме такова нещо като "достатъчно информация" - имаме в различна степен непълна (недостатъчна) информация и трябва да се търсят връзки и да се запълва, т.е. да се интерпретира. Не знам за интелекта/интелигентността (не ги разбирам тези неща), но ако нещо помага, то е опита. Т.е. колкото повече се занимаваш с конкретна област/проблем, толкова повече опит събираш за това как "изглеждат" нещата( те.. нещо като интуиция. Това ти помага да запълваш празнините.
Вероятността за грешка е голяма, затова в идеалният случай излагаш пълния ход на разсъжденията си (т.е. цялата верига: с каква информация разполагаш, как я интерпретираш, какви връзки и изводи правиш). Така и другите гледат и ако някой намери слабо място, атакува. Или пък допълва. Т.е. имаш критична среда.
От друга страна, общите разсъждения в повечето случаи пречат, защото при недостатъчен опит човек се опитва да игнорира частното (това, коте не познава добре) и да "заложи" на общото, "придърпвайки" към областта, която познава добре ("своята област"). И ако остане само на това, т.е. само на общото, обикновено ще сгреши. Т.е. важни са детайлите, т.е. колкото повече факти и информация се съберат, толкова по-добре. Но няма "пълнота" или "достатъчност", просто повече или по-малко. И е добре да се помни, че макар събитията да се повтарят, в повечето случаи аналогиите са подвеждащи.

[Nick]

.. става въпрос за история... по определение нямаме такова нещо като "достатъчно информация" - имаме в различна степен непълна (недостатъчна) информация и трябва да се търсят връзки и да се запълва, т.е. да се интерпретира...

Ми тогава що го наричате "наука" това занимание?

[gollum]

Ми тогава що го наричате "наука" това занимание?

Не се обръщай към мен, аз не съм историк .
А ако трябва да отговаря сериозно - това се отнася със сигурност до лаиците (99% от пишещите във форума), за професионалистите е малко по-различно, защото те работят с източници. Но доколкото съм запознат (може да не е достатъчно) и там няма как да се постигне "пълнота" на информацията, така че се работи с интерпретация и "запълване". Сигурен съм, че това ти е известно - историята не е наука в същия смисъл,в който това важи за физиката, да речем. Няма как да се проведе експеримент от друг историк, за да се потвърди извода, т.е. няма обективност.

[Angelmr]

Кукумявките имат перушина и могат да летят. Пауните имат още повече перушина, значи вероятно летят по-добре

Това е пример за обратното и неправилно използване на статистиката. Правилното е да се установи регресионната зависимост на един параметър от друг, или да се установи кои два параметъра са свързани в регресионна зависимост. Или казано с други думи, да се установи кой-точно параметър зависи от натрупването на повече перушина.

[Nick]

Глупости са това. Може да съществува причинност и без корелация.

Само при неправилно подбрана извадка без вариации. Азбучното правило е "без вариация няма корелация".

[benjamin]

В крайна сметка в статията не ставаше ли дума за това, че може да има корелация без да има причинност, а не обратното (т.е. може да има корелация и да няма причина, а не да има причина и да няма корелация). И това е напълно вярно, може и да има корелация, но да няма причинно-следствена връзка. Ето още една статия по въпроса.

[Кухулин]

Само при неправилно подбрана извадка без вариации. Азбучното правило е "без вариация няма корелация".

Само че в реалния живот извадката подбира теб, а не ти нея И когато попаднеш на полином от осма степен в общ вид, а търсиш линейна корелация, почваш да употребяваш понятия като "хаос" Класическия пример за причинност без корелация е ефекта на пеперудата.

[Кухулин]

В крайна сметка в статията не ставаше ли дума за това, че може да има корелация без да има причинност, а не обратното

=>

Липсата на корелация изисква да се отхвърли хипотезата за съществуването на причинно-следствена връзка между променливите.

[Dinain]

В крайна сметка в статията не ставаше ли дума за това, че може да има корелация без да има причинност, а не обратното (т.е. може да има корелация и да няма причина, а не да има причина и да няма корелация). И това е напълно вярно, може и да има корелация, но да няма причинно-следствена връзка. Ето още една статия по въпроса.

Да.
ПП Не виждам линк обаче.

Кухулин, може ли да разясниш повече за причинно-следствената връзка без корелация? Примерът с пеперудата е за еднократно явление, което не мисля че е приложимо, когато говорим за статистика.

[Кухулин]

Примерът с пеперудата е за еднократно явление, което не мисля че е приложимо, когато говорим за статистика.

Многократно явление:



Пробвай да сметнеш корелацията между изходната позиция и позицията в момент t.

Разбира се, това е като да забиваш пирони с багер. На практика всяка по-сложна зависимост излиза извън рамките на корелацията. Там е нужен регресионен анализ, както отбеляза Ангел, съответно влизат в сила интелекти, изчислителна мощ и т.н.