Нищо добро няма да произлезе. Почти сигурен съм, че, изправен пред тежестта от собствените си действия (в Либия няма независим съд) и нуждата от популизъм пред либийците и техния силен, но глупав гняв, Кадафи ще трябва да доведе нещата до ужасния им край. Нашите сънароднички (и по-важно, съгражданки) и техният палестински колега ще бъдат "екзекутирани". Но когато екзекуцията се случва с невинни хора, тя се нарича убийство. Типично в стила на Великата Народна Демократична Социалистическа Арабска Ислямска Джамахирия! Разбира се, дано да греша, но се съмнявам.
Но вината на либийската страна, която поддържа хигиена колкото за масово убийство в болниците си и явната невинност на нашите съгражданки отдавна не са тайна. И дори нямат значение. А и дори при евентуално освобождаване животът им е опропастен. Отговорността на Либия също няма значение. Там е царство на лъжата и евтиния популизъм. Това ще доведе до смъртта на четиристотинте деца, на които нищо не може да помогне. Ще доведе и до гибелта на сестрите и палестинския лекар. Това е то, социализъм, ислямски популизъм и ориенталски цинизъм, съчетани с пълна липса на мисъл у повечето несретни поданици на оная страна.
Важното е: къде беше България? През 1999 и 2000 тук почти не се чу за случилото се, защото дори правителството на Иван Костов си имаше соц-спомени как се замазват проблемите. Още преди в самата Либия да е сигурно какъв ще бъде процесът, италианското и другите западни посолства са предупредили своите граждани да напуснат Либия и да не пътуват нататък, ако могат. През 2001 си имахме избори и какво тук значеха някакви си петима души (тогава шестима)? По-нататък работите ставаха все по-непоносими и държавата ни от немай-къде трябваше да се задейства. Пратихме адвокати, които със самите си имена да дразнят либийците: Осман Бизанти и Шейтанов. Либийците не са много умни и това сигурно им е подействало. И докато процесът (фарс, а не процес!) продължаваше, шест хиляди българи продължаваха и все още продължават да работят в Либия. България, разбира се, просто трябваше да ги принуди да напуснат оная страна заради собствената им сигурност. Със заплахи за огромни глоби, ако трябва. Вместо това шест хиляди глупаци продължават да ни правят за посмешище пред света. О, те сега твърдят, че имат проблеми с напускането на Либия, но изобщо не е известно по-големи групи от тях да са се и опитвали да си тръгнат.
След първото обявяване на смъртната присъда, у нас просто трябваше да бъдат арестувани всички либийци, намиращи се на българска територия. Това може би би довело до убийството на нашите съгражданки (такава е Либия), но поне би им спестило още толкова унижения и би дискредитирало Кадафи окончателно. А България наистина членува в НАТО и се кани да влиза в Европейския съюз. Никой не би ни обвинил в нищо. Ако пък е вярно, че политическата ни "класа" е все още набор от стари кадри на БКП, тогава можехме да помолим за посредничество дори Русия. Самата мисъл за това ми е противна, но поне би било проява на инициатива, а ако Русия държи да продължи влиянието си у нас, би се опитала да ни помогне, па макар и само заради своите интереси. А Русия има влияние над Либия.
Нищо от това не се случи. Ние нямаме политическа воля, а мнозинството български граждани изобщо не са никакви граждани. По това се родеем с либийците. Познавам човек, който има много добри качества, но призна,че му е досадно да слуша отново за Либия. А начело на държавата ни стоят некадърници без въображение, но с огромен ищах да се интересуват от всяко действие, което засяга благоприятно джобовете им и не ги доближава до преките им задължения. Българската конституция (впрочем, слаб и противоречив документ) утвърждава, че човешката достойнство е първи приоритет на държавата ни. Но в отстояването му ние, народът-суверен се провалихме. Слава Богу, познавам и човек, който в отчаянието си каза, че за такива случаи могат да се намерят подходящи хора, така че да се опитат насилствено да освободят сестрите и дори да отвлекат или убият Кадафи. Това бяха импулсивни, безсилни думи, но те поне свидетелстват, че има и чувствителни към българското нещастие хора у нас.
И това безсилие днес ни струва ужаса да гледаме окончателното унижение на пет невинни жени, един невинен мъж, а и на цялата българска нация. И ни унижават едни жалки лъжци от най-изостаналия в икономическо и културно отношение край на света. Явно е срамно да си либиец, но вече става срамно и да си българин. А и не е безопасно, щом страната ни не може да защитава интересите на своите граждани в чужбина. Макар че надали това трябва да ни учудва, щом това не се случва и вътре в националните граници.
Единственото, което прави чест на България днес, е, че тя пое защитата и на палестинския лекар, макар и безуспешно. Но това е слаба утеха пред океана от възмутителна и непоправима българска институционална и национална глупост.
Освен ако, разбира се, не се уповаваме на чудеса. Предстои Рождество Христово, а нали казват, че Бог бил българин...
И каква е ползата от всичко казано?
Но вината на либийската страна, която поддържа хигиена колкото за масово убийство в болниците си и явната невинност на нашите съгражданки отдавна не са тайна. И дори нямат значение. А и дори при евентуално освобождаване животът им е опропастен. Отговорността на Либия също няма значение. Там е царство на лъжата и евтиния популизъм. Това ще доведе до смъртта на четиристотинте деца, на които нищо не може да помогне. Ще доведе и до гибелта на сестрите и палестинския лекар. Това е то, социализъм, ислямски популизъм и ориенталски цинизъм, съчетани с пълна липса на мисъл у повечето несретни поданици на оная страна.
Важното е: къде беше България? През 1999 и 2000 тук почти не се чу за случилото се, защото дори правителството на Иван Костов си имаше соц-спомени как се замазват проблемите. Още преди в самата Либия да е сигурно какъв ще бъде процесът, италианското и другите западни посолства са предупредили своите граждани да напуснат Либия и да не пътуват нататък, ако могат. През 2001 си имахме избори и какво тук значеха някакви си петима души (тогава шестима)? По-нататък работите ставаха все по-непоносими и държавата ни от немай-къде трябваше да се задейства. Пратихме адвокати, които със самите си имена да дразнят либийците: Осман Бизанти и Шейтанов. Либийците не са много умни и това сигурно им е подействало. И докато процесът (фарс, а не процес!) продължаваше, шест хиляди българи продължаваха и все още продължават да работят в Либия. България, разбира се, просто трябваше да ги принуди да напуснат оная страна заради собствената им сигурност. Със заплахи за огромни глоби, ако трябва. Вместо това шест хиляди глупаци продължават да ни правят за посмешище пред света. О, те сега твърдят, че имат проблеми с напускането на Либия, но изобщо не е известно по-големи групи от тях да са се и опитвали да си тръгнат.
След първото обявяване на смъртната присъда, у нас просто трябваше да бъдат арестувани всички либийци, намиращи се на българска територия. Това може би би довело до убийството на нашите съгражданки (такава е Либия), но поне би им спестило още толкова унижения и би дискредитирало Кадафи окончателно. А България наистина членува в НАТО и се кани да влиза в Европейския съюз. Никой не би ни обвинил в нищо. Ако пък е вярно, че политическата ни "класа" е все още набор от стари кадри на БКП, тогава можехме да помолим за посредничество дори Русия. Самата мисъл за това ми е противна, но поне би било проява на инициатива, а ако Русия държи да продължи влиянието си у нас, би се опитала да ни помогне, па макар и само заради своите интереси. А Русия има влияние над Либия.
Нищо от това не се случи. Ние нямаме политическа воля, а мнозинството български граждани изобщо не са никакви граждани. По това се родеем с либийците. Познавам човек, който има много добри качества, но призна,че му е досадно да слуша отново за Либия. А начело на държавата ни стоят некадърници без въображение, но с огромен ищах да се интересуват от всяко действие, което засяга благоприятно джобовете им и не ги доближава до преките им задължения. Българската конституция (впрочем, слаб и противоречив документ) утвърждава, че човешката достойнство е първи приоритет на държавата ни. Но в отстояването му ние, народът-суверен се провалихме. Слава Богу, познавам и човек, който в отчаянието си каза, че за такива случаи могат да се намерят подходящи хора, така че да се опитат насилствено да освободят сестрите и дори да отвлекат или убият Кадафи. Това бяха импулсивни, безсилни думи, но те поне свидетелстват, че има и чувствителни към българското нещастие хора у нас.
И това безсилие днес ни струва ужаса да гледаме окончателното унижение на пет невинни жени, един невинен мъж, а и на цялата българска нация. И ни унижават едни жалки лъжци от най-изостаналия в икономическо и културно отношение край на света. Явно е срамно да си либиец, но вече става срамно и да си българин. А и не е безопасно, щом страната ни не може да защитава интересите на своите граждани в чужбина. Макар че надали това трябва да ни учудва, щом това не се случва и вътре в националните граници.
Единственото, което прави чест на България днес, е, че тя пое защитата и на палестинския лекар, макар и безуспешно. Но това е слаба утеха пред океана от възмутителна и непоправима българска институционална и национална глупост.
Освен ако, разбира се, не се уповаваме на чудеса. Предстои Рождество Христово, а нали казват, че Бог бил българин...
И каква е ползата от всичко казано?
Нещо ми подсказва че не.
Comment