Вярно, че от мен тръгна израза "кухненско форумно политиканстване", но хайде да го преформулираме във форумно философстване смисъл: да пофилософстваме върху явлението "виртуален форум". Пък може да обсъдим и психологията на един форум, която също е любопитно явление.
Предвид горещините всичко написано в тази тема да се смята за плод на напечени и размекнали се мозъци
Както ти обичаш, Голъм, да започнем с това какво е форум и каква е неговата цел Предварително зададената цел на повечето форуми е изцяло съдържателна, тематична, т.е. да се обсъждат определени теми. И най-беглият поглед показва колко широко е излизането от рамките на тези теми и това излизане извън рамките е прието с желание и от потребители, и от вземащите решения. То се приема като нормално. Споровете са само за това, кога се излиза от неписаните рамки на кръга от теми.
Каква е целта на участниците във форума или поне на пишещите, защото другите са труден за описване обект? Вървейки по това, което предложи Голъм, това, което търсят потребителите, са: 1). да си погалят самолюбието; 2) да намерят публика за хрумванията си; 3). да споделят мислите си. Това би било вярно, ако всички пишещи са виртуални екстраверти, но те определено не са. Четвъртата възможност беше диалогична: да обсъждат интересуващи ги въпроси. Първите три опции са определено монологични, последната диалогична. Самата презупция на един форум е диалогична, самата му организация е такава; който търси монологичност си прави сайт или блог, вярно в сайта или блога ще липсват възторжените възгласи на феновете Затова смятам, че диалогичността определено надделява като функция на форума: пише се, за да се индуцира допълнително мнение, а това мнение прим предизвиква следващо мение и така се разгръща или разширява темата.
Форумът като явление според мен не е просто сума от пишещите в него, нито е средностатистичски спрямо тях. Той си има собствена самоподдържаща се цел и потребител трудно може да промени един форум, но форумът може да влияя върху потребителят. Форумът е е донякъде самоорганизиращ се и когато питах какво означава "полза" имах предвид, че полза и стойност може да има само по отношение на форумът като цяло, не на отделния потребител, т.е ако едно мение организира форума и му придава стойност, то иа полза, ако тома мнение е полезно за един потребител, то полза от него няма голяма.
Накъде върви един форум? Дали и той както във вулгарно-натуралистичните теории има свое раждане, разцвет, средна възраст, изчерпване и изхабяване? Практиката показва, че нещата май стоят точно така но логиката подсказва, че по-скоро става дума за съдържателно изчерпване откъм проблеми и теми. А може би и за психологическата особеност на човешкото сближаване и общуване, когато в първите мигове на опознаване всичко цъфти и е интересно, а по-късно доскучава и омръзва. Това вероятно е тази "неуловима атмосфера".
Предвид горещините всичко написано в тази тема да се смята за плод на напечени и размекнали се мозъци
gollum написа
Каква е целта на участниците във форума или поне на пишещите, защото другите са труден за описване обект? Вървейки по това, което предложи Голъм, това, което търсят потребителите, са: 1). да си погалят самолюбието; 2) да намерят публика за хрумванията си; 3). да споделят мислите си. Това би било вярно, ако всички пишещи са виртуални екстраверти, но те определено не са. Четвъртата възможност беше диалогична: да обсъждат интересуващи ги въпроси. Първите три опции са определено монологични, последната диалогична. Самата презупция на един форум е диалогична, самата му организация е такава; който търси монологичност си прави сайт или блог, вярно в сайта или блога ще липсват възторжените възгласи на феновете Затова смятам, че диалогичността определено надделява като функция на форума: пише се, за да се индуцира допълнително мнение, а това мнение прим предизвиква следващо мение и така се разгръща или разширява темата.
Форумът като явление според мен не е просто сума от пишещите в него, нито е средностатистичски спрямо тях. Той си има собствена самоподдържаща се цел и потребител трудно може да промени един форум, но форумът може да влияя върху потребителят. Форумът е е донякъде самоорганизиращ се и когато питах какво означава "полза" имах предвид, че полза и стойност може да има само по отношение на форумът като цяло, не на отделния потребител, т.е ако едно мение организира форума и му придава стойност, то иа полза, ако тома мнение е полезно за един потребител, то полза от него няма голяма.
Накъде върви един форум? Дали и той както във вулгарно-натуралистичните теории има свое раждане, разцвет, средна възраст, изчерпване и изхабяване? Практиката показва, че нещата май стоят точно така но логиката подсказва, че по-скоро става дума за съдържателно изчерпване откъм проблеми и теми. А може би и за психологическата особеност на човешкото сближаване и общуване, когато в първите мигове на опознаване всичко цъфти и е интересно, а по-късно доскучава и омръзва. Това вероятно е тази "неуловима атмосфера".
Comment