Надявам се да не е твърде модернистична, защото аз съм премного консервативен за подобни форми. Предпочитам текстове, които съчетават рубенсови пропорции и дюрерова точност на рисунъка (или за да се направим на интересни, но контура ), а с напредването на възрастта тези ми предвзети предпочитания метаморфозират в жаждата за класическа аскетичност (да не се бърка с модернистичния абсурдизъм, моля). Авторе! Призовавам Ви към строгостта на калсическия стил!
Лошото е, че те вече знаят, че парите са време, а езикът е друга форма на времето, та явно са достигнали до формулата за транскрибиране на едното в другото и третото, тези алхимици с философски чакъл в главите. Та, Ханс, не мисля, че нашето желание е платежоспособно и може надлежно да бъде покрито със звънкия глас на кресливата монета (а и те клонят към коприненото шумолене на банкнотите, така галещо слуха когато идват на мощни купчинки ).
Лошото е, че те вече знаят, че парите са време, а езикът е друга форма на времето, та явно са достигнали до формулата за транскрибиране на едното в другото и третото, тези алхимици с философски чакъл в главите. Та, Ханс, не мисля, че нашето желание е платежоспособно и може надлежно да бъде покрито със звънкия глас на кресливата монета (а и те клонят към коприненото шумолене на банкнотите, така галещо слуха когато идват на мощни купчинки ).
Comment