Майтапи

[messire Woland]

Такое вот утро


Утро. В постели двое. Она просыпается, оглядывается по сторонам, хвтается за голову, морщится. С удивлением обнаруживает его, лежащего рядом. Начинает его тормошить:
- Эй. Проснись! Э-э-э-й!
- М-м-м. Отстань.
- Эй, ну проснись!
- Отъебись пожалуйста.
- Что?! Ну проснись же ты!
- Бля! Ты кто?!
- Я кто?! Ну ты наглый! Это ты кто!
- Я Саша, очень приятно. Тьфу. Блин. Ты чего здесь делаешь?
- Я то сплю, а вот ты чего здесь делаешь?!
- Э-э-э. Вообще-то это моя квартира.
- Да?!
- Да. Так что это ты чего здесь делаешь!
- Не знаю. А у нас это. Ну. Было?
- Что?
- Ну это.
- Что это?!
- Идиот. Посмотри под одеялом, ты голый?
- Я да.
- А я?
- Я стесняюсь смотреть. Смотри сама.
- Мне страшно.
- Хы, тогда точно ничего не было.
- Дурак. Вот возьму и посмотрю.
- Смотри. Ну, что там?
- У меня трусы на коленях.
- Странно. Может ты реппер? Гы-гы.
- Сам ты реппер. Признавайся! Воспользовался мной?!
- Да надо больно! Чо это я тобой пользоваться буду, тем более ты трусы на коленях носишь.
- Да это ты их и снял туда!
- Нафиг мне тебе трусы на колени стаскивать?
- Чтобы воспользоваться!

- Трусами?
- Мной!
- Это вряд ли. Посмотри, ты в лифчике?
- А что?
- Ну, если в лифчике, то не пользовался, я на грудь обычно кончаю.
- Хам! Сейчас посмотрю.
- Внимательнее смотри, даже если в лифчике, гы-гы.
- Странно.
- Что?
- У меня лифчик на животе.
- Тха-ха-ха, осталось очки на шее найти и серьги подмышками. Ты странная какая-то. Зачем так одеваешься?
- Я?! Может это ты извращенец такой! Может это ты девушкам вниз всю одежду стягиваешь и потом пользуешь, может тебя это возбуждает!
- Ага, конечно! И трахаю между коленей, а минет в солнечное сплетение. Ты наверное ночью просто сползла из одежды. Вверх.
- Сам ты сполз. Посмотри, на тебе презерватива не надето?
- Гы-гы-гы, на коленках?
- Ой дура-а-а-ак, как я вообще с тобой оказалась тут. На члене!
- На члене? Нет. На стекле вижу висит.
- Да? Где? А, ужас, значит вс¸-таки было?!
- Не факт.
- Почему?
- Он висит с той стороны.
- А может ты его туда и повесил?
- Точно! Стащил тебе трусы до колен, возбудился от этого не подетски, надел презерватив, трахнул тебя, потом думаю, надо на улицу быстрей бежать, окно сво¸ гондонами использованными закидать. Закидал. Вернулся к тебе, ты спишь, сотрю на тебя, думаю - что-то не то. И! Эврика! Стянул тебе лифчик на живот, успокоился и сразу уснул.
- Псих.
- Сама такая.

Потом у них вс¸ хорошо было. Они поженились через 2 года.

[jamega]

След края на войната в СССР децата тръгнали пак на училище.
В първия учебен ден учителката питала всяко едно от тях:
- Маша, ти какво прави по време на войната?
- Ами аз носих храна на войниците. - Казала Маша.
- А ти Саша, какво прави по време на войната?
- Аз носих вода на войниците. - Гордо казал Саша.
- А ти Вова, какво прави по време на войната?
- Аз подавах снарядите на войниците. - Отговорил Вова.
- Браво! - Възкликнала учителката. - И какво ти казваха войниците, когато им подаваше снарядите?
- Я, яя зер гут!

[Thorn]

Опечатки
История опечаток. Прикольно.
--
Первопечатник Иоганн Гутенберг стал, естественно, и первоопечатником (каламбур Ильфа и Петрова). Правда, у Гутенберга опечаток было немного. Но с увеличением тиражей работа становилась все небрежней, а исправления все более трудоемкими. Не прошло и полвека после изобретения печати, как опечатки были узаконены: издатель Габриэль Пьерри придумал помещать в конце книги список замеченных опечаток -- errata.

Errata развязала руки печатникам. Абсолютный рекорд по количеству опечаток принадлежит изданной в 1578 году "Сумме теологии" Фомы Аквинского -- 108 страниц. В "Прениях" кардинала Роберто Беллармино опечаток было меньше, но и за них он многократно осыпал издателя проклятиями. А потом написал новую книжку с описанием всех допущенных опечаток -- 88 страниц.

Опечатки нередко радовали читателей новыми смелыми смыслами. Профессор Флавиньи издал в 1648 году полемический трактат, в котором процитировал Евангелие от Матфея: "И что ты смотришь на сучок в глазе брата твоего, а бревна в твоем глазу не чувствуешь?" Фраза была приведена по латыни, но в обоих словах oculo (глаз) пропала начальная буква. Получилось culo, близкое грубому латинскому слову culus -- задница. Сучок и бревно оказались размещены вовсе не в глазу... Профессор и на смертном одре, 30 лет спустя, проклинал нерадивого типографа.

Больше всего от опечаток пострадала Библия. Пишут, что в одном издании было 6000 опечаток. А некоторые Библии в честь опечаток получили даже имена собственные. В 1631 году вышла в свет Библия, "виновная в супружеской неверности". В седьмой заповеди из набора выпала частица "не", и осталось просто: "Прелюбодействуй!" Король Чарльз I, который заказал это издание, приказал уничтожить весь тираж и лишить печатников лицензии. Но 11 экземпляров избежали злой участи и сохранились до наших дней.

В 1561 году вышел в свет трактат "Мессы и их построение" в 172 страницах, 15 из которых занял перечень опечаток, начатый с извинения: "Проклятый Сатана вооружился всеми своими хитростями, чтобы протащить в текст бессмыслицу". Возможно, именно это убедительное оправдание породило знаменитый по сей день каламбур -- "бес опечатки".

В борьбе с лукавым бесом

Французский географ рубежа XVIII-XIX веков Конрад Мальт-Брюн, описывая одну гору, назвал ее высоту: 36 000 футов над уровнем моря. Хватил лишнего: на Земле нет гор высотой 12 километров. Однако наборщик ошибся еще на один ноль -- 360 000.

На полях корректуры Мальт-Брюн внес исправление. Наборщик понял его превратно и добавил пятый ноль. Гора вышла высотой 1200 километров.

Читая вторую корректуру, географ пришел в бешенство и написал на полях: "36 миллионов ослов! Я писал 36 000 футов!". В итоге книга вышла в свет с таким текстом: "Самое высокое плоскогорье, на котором проживают 36 000 ослов, простирается над уровнем моря на высоте 36 миллионов футов".

Легендарные опечатки

Некоторые опечатки были так хороши, что их стоило придумать. Об одной такой рассказывает Викентий Вересаев: "В одной одесской газете при описании коронации было напечатано: "Митрополит возложил на голову Его Императорского Величества ворону". В следующем выпуске газеты появилась заметка: "В предыдущем номере нашей газеты, в отчете о священном короновании Их Императорских Величеств, вкралась досадная опечатка. Напечатано: "Митрополит возложил на голову Его Императорского Величества ворону" -- читай: "корову".

Антисоветские опечатки

В 1939 году советские цензоры посчитали, какие антисоветские опечатки встречаются в прессе чаще всего. Лидировали: "кассовый" вместо "классовый", "предатель" вместо "председатель", "истерический" вместо "исторический".

Наборщиков, корректоров и редакторов, допустивших антисоветские опечатки, приговаривали по ст. 58-10 (контрреволюционная пропаганда или агитация) к срокам от трех лет лагеря до высшей меры...

"Челябинский рабочий" в 1936 году напечатал резолюцию областного съезда Советов, не забыв про успехи, "достигнутые за 19 лет под куроводством партии Ленина-Сталина".

В том же году в Воронеже в лермонтовском "Маскараде" вместо "великосветской черни" появилась "великосоветская чернь".

Тогда же в дальневосточной газете "Путь Ленина" было напечатано вместо "первый маршал Советского Союза Ворошилов" -- "первый враг Советского Союза".

Даже в средние века писцы не страдали столь сильно от проделок беса опечатки.

Вожди в опечатках

"Владимир Ильич начал говорить, сидя за столом, медленно царапая когтями лоб..." -- так в 1937 году была набрана фраза в романе Алексея Толстого "Хлеб". Не иначе как троцко-бухаринские шпионы пробрались в издательство "Молодая гвардия" и заменили вождю ногти когтями.

В январе 1947 года журнал "Молодой колхозник" сообщил ошеломленным читателям, что "в 1920 г. В.И. Ленин окотился в Брянских лесах".

Старый газетчик Олег Быков рассказывал на страницах "Восточно-Сибирской правды" о том, как редактор "Иркутской недели" Петр Шугуров ко дню рождения вождя подготовил спецвыпуск газеты. На первой странице крупным шрифтом набрал: "Лениным владела неуемная идея переделать мир". Из слова "неуемная" вылетела буква "е". Неумная идея! Редактора выгнали из газеты "без права работы в печатных органах".

Известный журналист Мэлор Стуруа, работавший в московских "Известиях", рассказывал, что в 40-х годах в номере в словах "мудрый вождь" пропала буква "р". Тираж успели изъять, но всех причастных к опечатке выгнали с работы.

Про то, как Сталина переделали в Сралина, ходят байки про две газеты -- махачкалинскую и воронежскую.

А вот пропущенная "р" в слове Сталинград совершенно точно обнаружена, хотя, вернее сказать, не обнаружена в газете "Коммунист" за 2 марта 1943 года.

Аморальные опечатки

В одной французской газете в конце XIX столетия напечатали объявление о сдаче в аренду фермы. Но в слове "ферма" (ferme) буква r уступила место букве m. И объявление приобрело совершенно новый смысл: "Продается или сдается в аренду прекрасная женщина; при правильной обработке весьма производительна". Эта опечатка вошла во Франции в классику ляпов.

Ленинградская газета "Смена" опубликовала в 1970-е годы фотоснимки из зооуголка, сопроводив их словами о "маленьких длинноухих зверьках". В слове "длинноухие" буквы "у" и "х" поменялись местами.

В Саратовской, Нижегородской областях и в Сибири бытует журналистская байка: очерк про водителя-передовика, проехавшего без аварий и поломок 100 тысяч километров, был озаглавлен "100 тысяч километров -- не пердел".

Известный литератор Владимир Шахиджанян рассказывает, как в молодежной газете Магадана слово "учеба" все время писали через "о". И однажды редактор в ярости перечеркнул "чо" в заголовке "Комсомольская учоба", а сверху написал большущую "е". Наборщик точно исправил. Над словом, получившимся в результате правки, смеялись все магаданцы.

А байку про неприличную опечатку в слове "пребывание" пересказал Ираклий Андроников:

"В либеральной газете "Киевская мысль" году примерно в 1910-м дали на первой полосе гениальную опечатку в заголовке: "Пребывание вдовствующей императрицы Марии Федоровны в Финляндии". Так вот, в слове "пребывание" эти шутники вместо "р" напечатали букву "о"... Получилось ощущение такого спокойного, ме-е-едленного процесса. Понятно. Все-таки старуха, почтенная мать государя императора. Да еще в Финляндии..."
--

[albireo]

http://www.mariastoeva.com/Politically_Correct.htm :lol:

[Imperial]

Ето нещо съвсем истинско точно по тази тема

http://www.msnbc.msn.com/id/16159302/

:vsad:

:lol: :lol: :lol:

[Parabellum]

:mhehe:

[Imperial]

Season's Greetings

From me ("the wishor") to you ("the wishee"), please accept without obligation, implied or implicit, my best wishes for an environmentally conscious, socially responsible, politically correct, low stress, non-addictive, gender neutral, celebration of the winter solstice holiday, practiced within the most enjoyable traditions of the religious persuasion of your choice, or secular practices of your choice, with respect for the religious/secular persuasions and/or traditions of others, or their choice not to practice religious or secular traditions at all.

We wish you a financially successful, personally fulfilling and medically uncomplicated recognition of the onset of the generally accepted calendar year 2007, but with due respect for the calendars of choice of other cultures or sects, and having regard to the race, creed, colour, age, physical ability, religious faith, choice of computer platform or sexual preference of the wishee. By accepting this greeting you are bound by these terms that:

1. This greeting is subject to further clarification or withdrawal.

2. This greeting is freely transferable provided that no alteration shall be made to the original greeting and that the proprietary rights of the wishor are acknowledged.

3. This greeting implies no promise by the wishor to actually implement the inferences contained in this correspondence.

4. This greeting may not be enforceable in certain jurisdictions and/or the restrictions herein may not be binding upon certain wishees in certain geographical locations.

5. This greeting is warranted to perform as reasonably as may be expected within the usual application of good tidings, for a period of one year or until the issuance of a subsequent holiday greeting, whichever comes first.

6. The wishor warrants this greeting only for the limited replacement of this wish or issuance of a new wish at the sole discretion of the wishor.

[Amazon]

Това което пействам стигна до мен случайно и не знам кой е автора на произведението. Ако някой има информация нека е сподели. Човека написал това заслужава признание, както съм сигурен ще се съгласите, след като го прочетете

Сензационни разкрития за произхода на българите

ЧАСТ 1: ПРЕДИСТОРИЯ НА НАШЕТО ОТКРИТИЕ

Дълго време чакахме да се появи учен, който да стигне до категорично становище по проблема за произхода на българите. Имаме професори, които въз основа на една открита дума, правеха кардинални заключения. Например: Започна се с тюркската теория, която Златарски основаваше на думата “огл”, която НЕСЪМНЕНО била тюркската “агълъ” и по никакъв начин не можела да бъде славянската “ъгъл”.
Имаме и Шафарик - привърженик на идеята, че българите са дошли от Финландия, но понеже във Финландия днес живеят хора, то беше пояснено от Рьослер, че специално българите са били отделно самоедско племе, демек сибирски канибали.
Имаме и застъпници на монголската теория. Понеже човешката мисъл не познава граници, то ние преминахме и Кавказ, и Волга, та се забихме чак в Монголия. Оттам българите тормозили китайците и последните се принудили да построят Великата си китайска стена, която се вижда и от космоса. Как да не сме горди, че в основата на всичко велико седят българите? Вметка: Вдигнахме три пръста и получихме сигнал от Тангра, който поздравява Йоло Денев и му напомня за славните времена, когато българите държали китайците на колене в продължение на седмици.
Но Монголия не бе достатъчно далеч. Следите водеха до по-далечни земи. Ученият Иширков познавал японец, който казвал, че в Япония било фраш с българи. С Япония континентът Азия свършва.
Трябва ли да се ограничаваме така?
Алеко Константинов е ходил до Америката и е установил, че носиите на селяните от Софийска област били сходни с носиите на американските диваци. Явно новата следа е била много гореща, защото Коперницки – един професор от Краков, намерил някакъв череп в днешна Румъния и БЕЗСПОРНО доказал, че е на българин. Този череп бил аналогичен на черепите на австралийските аборигени, затова напускаме Азия, Северна Америка и попадаме в Австралия. Вече сме в задънена улица.

ЧАСТ 2: ЕДНО СЕНЗАЦИОННО ОТКРИТИЕ

Учените добре ни водиха, но явно сами ще трябва да продължим. Тъй като прародината на българите трябва да е била някъде между Япония и Азия, Америка и Австралия, ние решихме да потърсим какво се намира между тези три континента. Първоначално се отчаяхме, защото там открихме само вода – Тихия океан. Но се сетихме, че на английски същият океан е наречен Pacific и тази връзка ни остави като гръмнати. Как не сме се сетили по-рано че “пасифик” произлиза от думата “пасе”? Всеизвестно е, че българите са били номади, скотовъдци. Те са оставяли добичетата си да пасат. Понеже няма наука без предположения, ние мислим, че “фик” от “пасифик” е коренът на думата фикус.
Българите, значи, са пускали говедата да пасат фикуси.
Обнадеждени от новото си откритие, ние се заехме да търсим как така нашите предци са карали стоката на паша в океана. С думи не можем да опишем изненадата си, когато открихме, че са изписани безброй книги за някакъв си континент Лемурия, известен още като Му, който се е намирал точно там: в Тихия океан между Азия, Австралия и Америките.
Този континент потънал преди хиляди години, като най-високите му части и до днес се подават над повърхността като малки островчета. Е, кажете, че това не е сензация!
Но ние тепърва започваме...
Преди да запознаем уважаемия читател с пътя на оцелелите българи след потъването на Лемурия/Му, нека видим какво е останало от този континент.
Както се вижда от горната снимка, днешният Великденски остров (Easter Island) е бил част от Лемурия. С какво е известен този остров? Ами със своите мегалитни блокове, разбира се.
Какво бе изумлението ни, когато ние открихме подобни мегалити в лицето на т.нар. ДЕВТАШЛАРИ на територията на днешна България. Най-интересното е, че откриваме тези девташлари край Плиска, сочена за първата българска столица, тоест българите са бързали да си направят сувенири от прародината в Лемурия, преди да са ги забравили. Малките различия между мегалитите на Великденския остров и девташларите ние отдаваме на дългите години на преселението на българите.
Сега да видим какво се случва с българите след потъването на Лемурия. Нашите предци едва ли са разполагали преди толкова хилядолетия със сложни плавателни средства, затова считаме, че те са се спасили от гибел, като са бягали с еднодръвни лодки (моноксили) към най-близките непотъващи континенти. Каква е причината да смятаме така? От книгата “Българите са по-стари поселници на Тракия и Македония от славяните” на Ганчо Ценов, ние научаваме, че предците ни са умеели да се возят по море. Ето цитат за едни събития край Солун през 718 година, за която византийският хроникьор Никифор пише:

“Императорът изловил всички получатели на тези писма и след като ги подложил на наказание, признали си. На Никита, заслужилия магистер, и на Теоктист бяха отсечени главите. Останалите виновници, след като им били конфискувани имуществата, били изпъдени зад граница. Артемий с Патриций Цициний и българите стигнали до Хераклея* с лодки, които взели от Солун. Тези лодки наричали еднодръвни (моноксили). Императорът написа писмо до българите да предпочетат мира и да му предадат неприятелите. Българите взели да се извиняват, помолили за прошка и обещали да свържат мир.”
(Nicephor., стр. 62-63)

*Град на брега на Мраморно море, между Цариград и Дарданелите.

Ако не беше Ганчо Ценов, ние нямаше как да разберем от училище и българската официална наука, че българите не само са били важен фактор в Солун по това време, но са се возили и на лодки.
Но да не се отнасяме с размишления за качествата на нашата официална наука, която игнорира Ценов. Интересното в случая е, че българите са ползвали моноксили, сиреч едно от най-простите плавателни средства, затова имаме основания да вярваме, че те са бягали от потъващата Лемурия с еднодръвни лодки. Но допускаме, че може да са ползвали и салове, като още по-просто плавателно средство. Това ще оставим за доизясняване на научните среди.
Накъде са бягали? Понеже знаем от А. Константинов, че американските диваци имат сходни носии със селяните в околието на София, няма как да не предположим, че една част се е заселила в Северна Америка, където се е претопила в тамошните диваци. Пътят през Япония и Азия ще обясним по-късно, а сега ще се опитаме да обясним теорията на краковчанина Коперницки за австралийските диваци.
Лемурия е граничила с Австралия, даже има теории, че двата континента са били свързани. За пореден път се изненадахме, когато открихме, че в днешна южна Австралия има резерват, който е наречен, дръжте се да не паднете, ТАРА-БУЛГА!
Сред австралийските аборигени до колонизирането им от европейците е имало поверие, че от океана дошли хора, които се наричали Булга(ри), а техен бог бил някой си Тара. За разлика от африканското племе НГОМЕ-НГОМЕ, австралийските диваци не могат да кажат “нг”, затова ние вярваме, че по тази причина те наричат бог Тангра само Тара.
Този океански народ Булга е бил предвождан от КАНОВЕ или ХАНОВЕ, които се събирали на едно място, където основали град. Този град днес се нарича КАНБЕРА и е столица на Австралия. Тази легенда не я търсете, а я приемете на доверие, защото аборигените вече са се претопили сред поданиците на Нейно Величество и са я позабравили.
Ето, ние етимологически дори откриваме произхода на името Канбера – там, където КАНовете отиват да се сБЕРАт. Още по-интересното е, че вероятно българите са донесли името Австралия в Европа, което днес ние намираме в лицето на Австрия.
Към австралийските българи ще се върнем пак по-късно. Сега нека разгледаме какво се случва с тези, които се отправиха към Азия. Нужно ли е да доказваме, че самото име Азия се състои от “АЗ” и “Я” - двете български местоимения за първо лице, единствено число? Няма да го доказваме, излишно е.
Предполагаме, че българите първо са се заселили в Япония. Основанията ни за това твърдение идват от книгата “Шогун” на Джеймс Клавел. Авторът твърди, че японците имали традиция често да се къпят, докато европейците си лягали сред непраните въшлясали постелки с обувките и там се търкаляли с немитите си жени. Кой хубавичко се изкъпа след потъването на Лемурия? Българите. Затова българите първо са отишли при японците и са ги научили да се банят. Бихме могли да посочим и пожеланието “честита баня”, което се среща само при българите.
В ред на тези мисли въобще не се изненадваме, че Иширков е познавал японец, който твърдял, че в Япония е било фрашкано с българи. На английски името на Япония е Japan. Тоест ЖАПАН. С какво отива човек да се баня?
С ‘ЖАПАНКИ, разбира се, да не му полепва прах по мокрите петала.
Но може ли малка Япония да побере народа на цял изчезнал континент? Това е немислимо, затова все по-често започваме да чуваме от китайците за българи, които връхлитали връз тях да ги учат да се къпят. Не ги е спасила и Великата китайска стена, която се вижда от космоса, затова никак не ни изненадват спомените на Йоло Денев. Китайците наистина са прекарвали седмици наред на колене пред българите, които са им миели косите и чистили ушите. Защо седмици? Ами малко народ ли са китайците?
Явно Великата китайска стена е била причината българското племе да се раздели на две. Южните българи, които са били вече в Китай, оставят ксерокопие на своя древен лемурски лунен календар и се отправят по Пътя на коприната към Балхарата на нашия историк Петър Добрев. Този път минава северно от Индия, затова чуваме за българи и от индийците. Самото име Балхара никак не е нелогично. Мръсните китайци вероятно са напълнили с буболечки предците ни. Както и да е, науката не може да си служи с предположения.
Отделените българи на север от Великата китайската стена, която се вижда от космоса, се отправили от Монголия към Сибир и Финландия, за да задоволят очакванията на Шафарик и Рьослер.
Там настъпва най-драматичният
момент от древната българска история.
Настигат ги австралийските българи. Последните се поомешали с диваците и придобили техните черепи и самоедски навици. Скарали се с диваците от остров Тазмания, южно от Австралия, изяли ги и останали без храна. Самото име Тазмания има български корен, защото освирепелите българи викали към мръвките на отсрещния остров: “Таз(и) майна”, което е прабългарска псувня, еквивалент на днешното “Тяхната мамица”.
Подгонени от глад, австралийските българи напуснали местожителството си край днешна Канбера и Тара-Булга и хоп-подскок през островчетата, останали от древна Лемурия над водата, озовалия се в АЗиЯ.
Там нападнали събратята си край Сибир и Урал и затова ние считаме, че Рьослер има право да ги нарича самоеди. Но милостивият Тангра би ли оставил своето племе да погине? Сакън! Някой казал “сакън” и затова друг веднага определил българите за тюрки, но ние доказахме, че те са лемурци.
Сгащени от австралийските българи, финландските българи повикали на помощ балхарските българи.
Преди братоубийствената битка Тангра им проповядвал идеята, че трябва да се прави любов, а не война. Така трите вида българи – монголци, балхарци и австралийци, се онодили и се получила мешана скара. Затова историкът Младенов много правилно посочва, че етнонимът “българи” произлиза от тюрко-татарската дума “буламак”, която и до днес на български значи БУЛАМАЧ.
Само че ние доказахме, че българите са лемурци, така че е по-вероятно татарите да са взели българите като основа за думата си за буламач, а не че те са нарекли така българите, защото са буламач.
Със сензационното си откритие за Лемурия, прабългарската родина, ние не само сдобряваме привържениците на чуждия произход на българите, които са разделени на различни течения, но ги сдобряваме и с историка Ганчо Ценов.
Д-р Ганчо Ценов много добре доказа, че българите са скити, тоест местно население на Балканите, но той стои някак “изолиран” не само от другите историци, които твърдят, че сме дошли от Азия. Той стои изолиран и от нашето откритие. Ние не крием, че го считаме за един от малкото истински историци, които има не само България, а и Европа, затова ще впишем неговата скитска история в нашата за Лемурия.
Досега ние проследихме преселението на лемурските прабългари предимно по суша. Имаме сведения (Виж “Там, където нищо не пише” от проф. Самозвански, стр. откъсната), че след потъването на Лемурия една група от българите се е отцепила от колектива и е преплавала с моноксилите си целия Индийски океан. После се е шмугнала да премине и Червено море, което разделя Африка от Мала Азия. Тук тайфата се разделя. Едни тръгват във вътрешността на Африка, но удрят на пустиня. Понеже било сухо, кръщават обширното място Сухара, което с течение на годините и под влиянието на индоевропейските езици преминава в Сахара.
Не им харесало и тръгнали да се връщат при другите. Пак се събрали. Срещата станала на територията на Йемен в Мала Азия. Дори името Йемен е българско и е кратка форма на думите “Йе ме и мени”, които казал последният върнал се от Сухара/Сахара. Важно е да се отбележи, че тези българи по-късно стават причина за източнобългарския мек говор.
След няколко седмици непрестанен ход стигат до Егейско море. Имаме основания да вярваме, че и това море е кръстено от българите, защото в една от изгубените песни на “Веда словена” се пее как българите пропъдили митологични същества, които вървели наобратно – сиреч с дупето напред. Затова това море, което е гейско, се казва Е-Гейско или Егейско. Между другото българите гонят дупетата с камъни (парчета мрамор) от съседното Мраморно море, така че можем да се считаме за кръстници и на този воден басейн.
Заради несъвършенствата на гръцкия език, името на Егейско море е предадено на света в грешна транскрипция и сега е известно като Aegean. Но изначалната форма е Егейско, което за излишен път показва, че българите са автохтонното население на Балканския полуостров.
Като стана дума за гърците/елините, трябва да направим едно уточнение.
Те се появяват като колонизатори в нашите земи
с предубеждението, че българите са тюрки.
Понеже няма друг начин да скрият, че всичко е въпрос само на едно предубеждение, те решават да ни наричат ТРАКИ. Но ние на фанариотски брътвежи се не хващаме и много добре виждаме етимологичната връзка между ТРаКи и ТюРКи.
За да замажат хептен фалшифицирането на нашата история, гърчолята почват да ни викат и СКИТИ. Тук трябва да отбележим, че имат известни основания, защото малко ли скитахме от Лемурия до днешните си селища? Интересен е моментът, че някакво гърче Платон изцяло изплатонгиатства историята за нашата прародина Лемурия и си я присвои, като и до днес хората се позовават на него и търсят потъналата Атлантида. Те обаче не знаят, че истинското име е Лемурия/Му и българите имат по-добри сведения от гърците. Злите фанариоти доста са се погрижили да заличат спомена за нашето древно минало. Правили са чудеса от името Лемурия да остане само едно “л” в АтЛантида. Нито един друг звук не съвпада. Но и “л”-то, заедно с всичко останало, показва, че нашите предположения са верни.
И така, Ганчо Ценов също е прав като казва, че българите са скити, демек старите тракоилирийци.

ЧАСТ 3: ЗАКЛЮЧЕНИЕ
След като изложихме сензационните си разкрития за прародината на българите, изпъкват следните факти:

- Българите са лемурци. Този континент си е изконно наш. Ако някога изплува, както твърдят преданията, никой няма право да ни го бара. Както сме почнали да си продаваме Дунавска България на чужденците, белким повече забогатеем като продаваме парцели и от Лемурска България.

- По всяка вероятност в името на българския владетел Омуртаг е закодирана цялата ни древна история. Ако го рачленим на О-МУР-ТАГ, ще получим следните резултати:

“О” без никакво съмнение е “от”. Дори да има някакво съмнение, то отпада като посочим, че ирландците също поставят “о” пред имената си. А ирландците са българи. Те сами в своите легенди посочват, че произлизат от народа “ФИР БОЛГ”, който някога е живял в Тракия.

“МУР” е Лемурия. Причината да смятаме това е, че Лемурия е известна и като Му. В “МУР” от Омуртаг ние виждаме междинна фаза преди пълното разпадане на пълното название Лемурия до краткото Му.

“ТАГ” категорично е турското “ДАГ”, което значи “планина”.
Като съберем разбивката О-МУР-ТАГ, получаваме ОТ-ЛЕМУРСКИТЕ-ПЛАНИНИ. И най-малкото съмнение отпада като посочим, че българите са планински народ и се зачукват във всяка планина, за която може да се сети човек – Урал, Кавказ, Памир и Хиндукуш, Тибет, а ето ви сега и планините на Лемурия.

- Българите не сме нито тюрки, нито скити, нито фини, нито чуди, нито памирци, нито монголци, нито сибирци... ние сме всичко това. Както Младенов много добре е посочил – ние сме буламач. Сега ние взимаме предвид напредъка на нашата наука и казваме: Да, ние сме буламач с корени в митичната Лемурия.

- Ние, българите, сме кръстници на всички места, през които сме минали по време на чергарстването си от митични, през предисторически, през средновековни, та чак до днешни времена. Затова индоевропейските езици трябва да се наричат с по-краткото наименование български езици. Докато кажеш “индоевропейски” и то се мръкнало. Спонтанно се сещаме за още едно доказателство, че българите сме световни кръстници. На руснаците им викат също руси. Защо им викат така? Защото българите са преценили, че повечето са с руси коси и им нарекли народа руси. На ЧУКчите и монГОЛИТЕ няма да се спираме в този труд.

Няколко думи за следващите наши проучвания. Известно ни е, че с това си откритие ние разбиваме всички досегашни представи за произхода на българите. Но и самата дума “разбиваме” не е много точна, защото рeално ние “събираме”. Не разбиваме представите, а доказваме, че просто са непълни. Защото всяка от теориите притежава част от истината, но никой преди нас не е имал смелостта да подреди парченцата от пъзела. За революционното си откритие професорски титли не искаме. Не е измислена още титла, която да е равна на нашия гений. Ще ни дадат професорите титла професори и ще ни принизят до своето ниво. Това ние изобщо не можем да допуснем. Изобщо нямаме намерение да се задоволим само с Лемурия като крайна цел в издирването на българското начало.
Имаме сведения, че преди да се заселят в Лемурия българите са обитавали места, които излизат извън границите на нашата малка планета Земя. Съмнителен ни се струва фактът, че българите имат най-древния календар, който е ЛУНЕН календар. Освен това митичен герой от българския фолклор е Крали Марко. Ако вземем името МАРКО, ние веднага откриваме етимологична връзка с планетата МАРС. Поставянето на граници до Марс също е ограничаване на мисълта. Това би означавало, че все пак българите не са нещо СЪВСЕМ чуждо на света. За да можем да бъдем приети сериозно от професорите, ние трябва да излезем извън всякаква орбита на Земята и нейните сателити и близки планети.
Интригуващо е, че кръстиха десетата планета от Слънчевата система с името Хуя. Било на някаква индианска богиня на дъжда. Ние вече видяхме кой отиде при тези индианци мокър от потъналата Лемурия, за да се оноди с тях. Ами Мачу-Пикчу, планинският град на българо-индианската империя?
Отнесохме се. Да вземем думата ВСЕЛЕНА.
Трябва ли изобщо да доказваме, че Вселена е изградена от българските думи В-СЕЛЕНА, сиреч “в село”? А щом вселената е българско село, то ние бая ще се озорим, за да открием столицата в една далечна, далечна галактика, където са живели нашите междузвездни канове и ханове със светлинните си мечове. Като я открием, ще пишем пак.
Засега много здраве на професорите!

[Dinain]

Трябва ли изобщо да доказваме, че Вселена е изградена от българските думи В-СЕЛЕНА, сиреч “в село”? А щом вселената е българско село, то ние бая ще се озорим, за да открием столицата в една далечна, далечна галактика, където са живели нашите междузвездни канове и ханове със светлинните си мечове. Като я открием, ще пишем пак.

:lol: :lol: :lol:
Много, много добро!!!

[Imperial]

Който си няма работа да се хваща да чете тия теми

http://63.99.108.76/forums/index.php?showtopic=16409&st=0

http://63.99.108.76/forums/index.php?showtopic=13879&st=0

http://63.99.108.76/forums/index.php?showtopic=14099&st=0

[didi_joro]

Майтапи2

Следовател към обвиняем:
- Имате ли алиби за времето на престъплението?
- Да, в каква валута го искате?

[jamega]

Съдията към подсъдимия:
- Какви са вашите последни думи?
-20000 евро!
-Съдът се оттегля на съвещание.

[Пилот]

Ето нещо съвсем истинско точно по тази тема

http://www.msnbc.msn.com/id/16159302/

Ами то в мойто училище един представител на същата нация направи подобен проблем. Две момчета имаха час в стаята му, но преподава друга учителка по друг предмет. Те изтриват дъската преди час за да може все пак да се ползва (онзи имаше навика да пише две-три изречения на дъската в понеделник и да не пипа нищо по тях следващите 2-3 седмици). След това заради триенето на дъската ги обвиниха в:
1. Системен тормоз
2. Расова дискриминация
3. Вандализъм
Което е по-интересно, признаха ги за виновни (!) и трябваше да правят 6 часа общественополезен труд... А онзи мързел учителя дето беше се оплаквал от тях искаше да ги прати на пробация до края на 12 клас (тоест при второ нарушение ги изхвърлят от училището).
Съжалявам че не казвам точни имена, ама сега в училището си имаме нещокато инквизиция дето се изживява като всемогъща...

[2GooD]

http://www.physics.utah.edu/~mohit/Physics_Cartoons.html

не е точно по тематиката на форума, но гледам има и "фенове" на физиката

[didi_joro]

Урок по военно учение в училище.
- Утре ще отидем на един полигон на занятие по стрелба.
един от учениците пита:
- Да си носим ли свое оръжие или там ще ни дадат?